РЕШЕНИЕ
№ 488
гр. Варна, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Р.ва
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Р.ва Въззивно гражданско дело №
20243100500393 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 97507 /28.12.2023г., подадена от
“Мебелмаг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк.
Младост бл. 50, вх.9, ет.2, ап. 188, представлявано от Д. В. Д. – управител, срещу решение
№ 3687 / 14.11.2023г., постановено по гр.д. № 14002 / 2022г. на ВРС, 33 с-в, с което на
основание чл.55, ал.1, пр.3-то от ЗЗД, е осъден ответникът „Мебелмаг“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на ищцата Д. Р. Л., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата в размер
на 1157.00лв., представляваща получена на отпаднало основание стойност на „Ъглов диван
Болеро кафяв с бежово", по развален договор, сключен с ответното дружество на 19.08.2022
год. по електронен път, чрез интернет сайта ****, основанието за плащането на която сума е
отпаднало след развалянето на договора от ищцата, поради неуважена от ответника
рекламация на стоката.
В жалбата се излага, че не е доволен от решението, поради допуснати нарушения от
първоинстанционния съд водещи до недопустимост поради произнасяне по незаявени
основания; неправилност поради процесуални нарушения и неправилност поради неточно
приложение на материалния закон. Доводите за недопустимост обобщава като сочи, че с
исковата молба заявената претенция е била за отказ от договора, сключен от разстояние, а
ВРС неправомерно дал указания на страната за отстраняване на нередовности, които не се
1
констатирали. Сочи, че с указанията съдът всъщност се е произнесъл по основателността на
претенцията, респ. насочил ищеца към изменение, което било недопустимо. С дадените
указания по същество на спора, ВРС бил нарушил принципа на равенство. Доводите за
неправилност поради процесуални нарушения са както следва: ВРС бил приложил отменени
разпоредби – чл.113 и чл. 114 от ЗЗП, а не бил приложил актуалния към датата на сключване
на договора закон – Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за
продажба на стоки /ЗПЦСЦУПС/, действащ от 01.01.2022г. В приложимият нов закон
съществувала изрична разпоредба, според която потребителят имал право чрез заявление до
продавача да развали договора в конкретно посочени случаи, в това число следвало да
извърши действия съгласно чл. 36, ал. 3 и 4 от ЗПЦСЦУПС - когато потребителят развали
договора за продажба той трябвало задължително да върне тези стоки (като ги опакова по
определен начин според общите условия на продавача налични в неговия сайт), на
продавача без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която
потребителят бил уведомил продавача за решението си да развали договора за продажба.
Позовава се на законодателното решение, като сочи, че само в този случай и ищцата би
имала правото да й се възстанови заплатената сума. Доколкото и ищцата не била върнала
дивана, то тя нямала право да получи сумата обратно, дори и да следвало да се приеме, че
договорът бил развален валидно, което не се установявало. На следващо място, ВРС не бил
обсъдил всички приети по делото доказателства – електронната кореспонденция и
показанията на св. Д., от които се установявало, че ищцата била използвала дивана и тогава
предявила претенция за недостатък, като в рекламацията й било посочено, че иска замяна, а
не възстановяване на сумата. Първоинстанционният съд не бил обсъдил и всички
възражения на ответника и по-конкретно: - че за ищцата не било възникнало право на
разваляне на договора; - че не е имало задължение за ответника да върне обратно
заплатеното; - че правото на разваляне не било упражнено валидно. Доводите за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон са както следва:
Приложим бил ЗПЦСЦУПС, като той имал примат спрямо ЗЗД и ЗЗП. От 24.08.2022г.,
когато ищцата била получила продадената й стока - рискът от нейното погиване / увреждане
лежал върху нея, като твърдяната непригодност била възникнала в резултат от неправилно
пренасяне, съхранение или монтаж от страна на ищцата. Като едва на 01.09.2022г. на
посочената от ответника електронна поща за рекламации **** от името на ищцата били
изпратени първите съобщения с отправени искания за замяна на дивана. Ответното
дружество се било ангажирало в качеството си на търговец в рамките на 30-дневен срок да
приведе стоката в съответствие с договора за продажба. Ищцата не отговорила на
запитванията и поканите за дата и час за осъществяване на замяна. Ищцата не попадала в
нито една от хипотезите на чл. 33 от ЗПЦСЦУПС, при които можела да развали договора.
Самата тя избрала опцията за замяна и съответно за нея не било възникнало право да
развали договора. Отделно сочи, че при разваляне, потребителят задължително следвало да
върне стоката в 14 –дневен срок, което не било сторено. Изявлението на ищцата за
разваляне било направено едва с исковата молба, а към него момент бил изтекъл 14-дневния
срок. На електронния сайт на ответника били публикувани Общите условия за ползване на
2
интернет страницата / онлайн магазина на ответника -****. Същите били приложени към
о.и.м., като съдържанието не било оспорено от ищеца в първото с.з. и съответно ОУ били
приложими между страните. Според ОУ, купувачът можел да упражни правото си да се
откаже от сключения договор, като изпрати електронно писмо до електронна поща в
законоворегламентирания срок за това, като в случай, че потребителят желаел да се откаже
от договора, трябвало да са налице следните условия и действия, извършени от потребителя:
1/ Предварително писмено да информира "Мебелмаг" ЕООД на електронна поща *****, че
на основание чл. 50, ал. 1 ЗЗП се отказва от договора, като посочи банкова сметка, по която
да му бъде възстановена заплатената от него цена на върнатата стока, ползвайки осигурения
стандартен формуляр за отказ; 2/ Стоката трябва да бъде върната в оригиналната,
ненарушена опаковка – т.е. неразопакована, респ. неползвана стока; 3/ Стоката трябва да
бъде върната с всички придружаващи я документи и комплектовки, в добър търговски вид;
4/ Всички транспортни и други разходи по връщането на стоката са изцяло за сметка на
потребителя, като до момента на обратното предаване на стоката от страна на Потребителя
на "Мебелмаг" ЕООД, рискът от случайното й погиване или повреждане се носел изцяло от
потребителя. За връщане на закупена стока, потребителят имал възможност да използва
транспорт на Мебелмаг ЕООД като цената на услугата е 25 лв; 5/ В случай, че потребителят
се възползвал от правото си по чл.50, ал. 1 ЗЗП и при положение, че е изпълнил посочените
по - горе условия, "Мебелмаг" ЕООД се задължавал да му възстанови заплатената сума по
банков път до 14 дни, считано от дата, на която потребителят бил упражнил правото си на
отказ, на посочената банкова сметка. Заплатените суми за допълнителни услуги - доставка,
разнос и монтаж, не се възстановявали. Обобщава, че доколкото и получената стока била
разопакована, а и използвана, то не били налице и посочените в ОУ на търговеца
предпоставки за валидно упражняване на правото на отказ от договора. В случай, че се
приемело, че приложимият закон бил ЗЗД, то ищцата нямало основания за разваляне на
договора, доколкото неизпълнената част не била съществена с оглед на интереса на
кредитора. Ответникът бил предложил замяна на частта, което предложение не било прието
от ищцата и към настоящия момент. В този смисъл и не били налице предпоставките за
разваляне на договора съобразно разпоредбата на чл. 87 ал.4 от ЗЗД. Моли за отмяна на
обжалваното решение и за отхвърляне на иска, както и за присъждане на разноски за първа и
въззивна инстанция.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
оспорват доводите изложени във въззивната жалба, като се твърди, че решението е правилно
и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за
въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание, за страните се явяват техните процесуални
представители, които поддържат въззивната жалба, респ. отговора на въззивната жалба.
Явява се лично и въззиваемата страна – ищца в производството. Въззивникът моли за
отмяна на първоинстанционното решение, за уважаване на претенцията и за присъждане на
разноски по представен списък. Процесуалният представител на въззиваемата страна моли
3
за потвърждаване на решението, представя списък и претендира разноски за въззивната
инстанция.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционният съд е приел, че производството е образувано по искова молба
на ищцата Д. Р. Л., ЕГН **********, срещу ответника „Мебелмаг“ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, жк.Младост 1, бл.50, вх.9, ет.2, ап.188, с
която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3-то от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1157.00лв., представляваща получена на
отпаднало основание след разваляне на сключен с ответното дружество договор на
19.08.2022 год. по електронен път, чрез интернет сайта *** , по силата на който ищцата е
закупила „Ъглов диван Болеро кафяв с бежово".
В исковата молба се твърди, че на 19.08.2022г., по електронен път чрез интернет
сайта *****, ищцата сключила с ответното дружество договор, по силата на който закупила
ъглов диван Болеро, кафяв с бежово, на цена от 1157.00лв. Офертата била публикувана и
към нея имало снимка на дивана. Ищцата чакала около две седмици за доставката му. На
24.08.2022г., при доставката и при разопаковането на дивана, ищцата сочи, че установила,
че има разминаване в модела. При разпъването на дивана за функция сън, установила
разлика в нивата, което го правело непригоден за използване. Деформирана била и частта за
сядане, както и бил вложен некачествен дунапрен. Ищцата сочи, че веднага се обадила на
посочен за контакти телефон на ответното дружество и разговаряла с някаква служителка,
на която обяснила случая и заявила, че се отказва от стоката, която са й изпратили. Тази
служителка я препратила за рекламация, но там не се получило решение на проблема.
Започнали непрестанни писания на есемеси, препращания на разговори по телефона от един
на друг служител във фирмата, като никой не искал да поеме отговорност за доставката на
нещо, което се разминавало по платената от ищцата оферта по вид и качество, за която
изрядно ищцата заплатила исканата й сума от продавача-отчетник. Сочи се от ищцата, че на
12.10.2022г., потърсила и съдействие от Комисията за защита на потребителя, за това че
получила нещо, което не отговаряло на договореното по качество. С уточнителна молба по
делото, ищцата заявява, че отправя искане за разваляне на договора за продажба, поради
установените недостатъци на продадената вещ и иска връщане на платената цена по
договора. Сочи, че е уведомила продавача за констатираните недостатъци на 24.08.2022г.,
като позвънила на посочен от същия телефон – *********, като е била свързана със
служителка в магазина на ответното дружество, която уведомила управителя на същото Д.
В. Д.. С гореизложеното се обосновава правния интерес от предявената искова претенция.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който изразява становище за неоснователност на иска. Отрича, ищцата да е
отправила искане за упражняване на правото си отказ от договора по смисъла на чл. 50 от
ЗЗП, но да й е било отказано. Отрича се, че ищцата е провеждала телефонни разговори със
служители на ответното дружеството в деня на доставката, както и се оспорва, че до
4
момента на получаване от ответното дружество на исковата молба, управителят му да е бил
запознат с претенциите на ищцата. Отрича се, че ищцата е ползвала предоставени от
ответното дружество услуги, изразяващи се в пренос до вратата на купувача и сглобяване на
стоката. Сочи се, че не е вярно, че получената стока е била с дефекти, съответно, че е била в
такова състояние (наличие на дефекти), което не е позволявало същата да се използва по
предназначение, както и се оспорва, че дори и да има дефекти, то те са значителни, а не са
несъществени, което се установява с категоричност от представените снимки. Оспорва се, че
ищцата е направила валидно изявление за разваляне на договора за продажба, както и че са
налице предпоставките за разваляне на договора, респективно за връщане на платената цена.
Отрича се, че е налице правно основание ответното дружество да връща получената от
ищцата сума. Настоява се от ответната страна, че не е възникнало правото договорът да бъде
развален. В настоящия случай се сочи, че и двете страни по договора са изпълнили своите
престации - търговецът е доставил поръчаната стока, а потребителят е заплатил
определената за нея цена при получаването и. Настоява се, че доставката на поръчаната
стока е извършена до входа на сградата, респективно на това място ищцата я е получила с
ненарушена опаковка при липса на вписани възражения относно вида на опаковката и
нейната цялост в протокола. Сочи се, че съгласно публикуваната от продавача оферта на
интернет страницата на магазина „Ъглов диван Болеро кафяв с бежово" притежава функция
сън, посредством изтеглящ се подматрак, под лежанката е разположена голяма ракла за
съхранение на багаж, като може да бъде избрана посоката на ъгъла - ляв или десен.
Ответникът счита, че е напълно възможно твърдяната в исковата молба непригодност (в
случай, че въобще съществува, което е изрично оспорено по-горе) на закупената стока да е
възникнала в резултат от неправилно пренасяне, съхранение или монтаж от страна на
ищцата, т. к. не веднага (както се твърди в исковата молба), а едва на 01.09.2022 г. /или едва
седмица след доставката, респективно след една седмица на ползване/, на посочената от
ответника електронна поща за рекламации *** , от името на ищцата са били изпратени
първите съобщения с отправени искания за замяна на дивана. Сочи се, че по повод на
отправеното искане за рекламация от страна на ищцата с изпратено електронно писмо на
01.09.2022г., е отправено към ищцата искане за уточняване на рекламацията, като
впоследствие е осъществена кореспонденция между ищцата и служител отдел рекламация
чрез размяна на уточнителни писма. След изпълнение от страна на ищцата на дадените
указания относно представяне на релевантни документи с цел регистриране на рекламация
(изпращане на снимки на детайла, спрямо който се твърди, че има недостатък) , както и след
изпращане на приемо-предавателния протокол, едва на 06.10.2022г. е била заведена
поисканата от потребителя рекламация, като предвид избрания начин от ищцата за
привеждане на стоката в съответствие - замяна - ответното дружество се е ангажирало в
качеството си на търговец в рамките на 30-дневен срок да приведе стоката в съответствие с
договора за продажба. Ответникът излага, че на 28.10, 03.11, 08.11, 09.11.2022г., негови
служители са позвънили на телефонните номера, които ищцата е дала за контакт с нея, за да
предадат част, която е трябвало да бъде заменена, като на първото позвъняване е отказано
съдействие от ищцата, а на последващите позвънявания, никой не е отговорил. Наред с това,
5
на 03.11.2022г., ответникът е изпратил от използваната от него електронна поща до
използваната от ищцата електронна поща изявление за това, че на 06.11.2022г. между 10.00.
и 14.00ч. може да се извърши замяна на частта, която се твърди, че има дефект, като е
дадено указание, че частта, за която се твърди, че има дефект, трябва да е опакована.
Отправено е искане за потвърждение, че ищцата ще бъде на адреса на датата, на която е
посочено, че може да се извърши замяна. До момента на получаване на исковата молба от
ответника, респективно до момента на подаване на отговора, се сочи, че ищцата все още не е
била изпратила потвърждение за деня и мястото на присъствието й, за да бъде изпратена
частта, за която тя твърди, че има дефект и бъде заменена с нова. Цитира се от ответника чл.
33 от ЗПЦСЦУПС във вр. с чл. 36, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС във вр. с чл. 37 от ЗПЦСЦУПС, че
когато стоките не отговарят на индивидуалните изисквания за съответствие с договора, на
обективните изисквания за съответствие и на изискванията за монтиране или инсталиране на
стоките, потребителят има право чрез заявление до продавача да развали договора в
конкретно посочени случаи, като от твърденията в исковата молба не са налице факти,
предвидени в хипотезиса на предвидените в закона норми, като основание за разваляне, а не
да прави отказ от договора. Сочи се, че единствено от приложените от ищцата снимки,
послужили за завеждане на рекламацията на 06.10.2022г., може да установи степента на
евентуално твърдяно несъответствие, като видно от същите е, че то е несъществено.
Последното не оправдава възникване на право на потребителя да развали договора, поради
което предявеният иск за връщане на платената по него цена се сочи, че е неоснователен.
Отделно от горното, с предявяването на рекламация чрез изпратеното електронно писмо,
ищцата изрично (което обвързва продавача) е направила избор за начина на привеждане в
съответствие на закупената от нея стока по смисъла на чл. 33 ал. 1 от ЗПЦСЦУПС - чрез
замяна. От друга страна, самата тя не е оказала съдействие за отстраняване на
констатираното от нея несъответствие – не отговорила на повиквания към посочени от нея
телефонни номера за връзка, респективно не представила отговор на изпратено електронно
писмо. С това си поведение, изразяващо се в неоказване на съдействие на ответното
дружество за отстраняване на несъответствието, се настоява, че ищцата не може черпи
благоприятни за себе си последици като едностранно развали договора. Затова се настоява,
че момента на подаване на исковата молба, не са налице предпоставките, предвидени в
закона - ЗПЦСЦУПС, за да се приеме, че в патримониума на ищцата е възникнало право на
разваляне на договора за продажба, респективно, че то е валидно упражнено. Сочи се, че
предпоставките за разваляне, предвидени в ЗПЦСЦУПС не са налице и към настоящият
момент дотолкова, доколкото ответника поддържа отправената до ищцата покана,
обективирана в изпратено електронно писмо на 03.11.2022г., а именно - има възможност да
достави частта, за която ищцата твърди, че е дефектна и да и я замени с нова, като я кани в
тридневен срок от получаване на отговора да изпрати електронно писмо от използваната от
нея електронна поща до електронната поща на ответното дружество, посочена на интернет
сайта за продажба на мебели, за да се уговори дата и час за получаване на частта, която
следва да бъде заменена, респективно следва да опакова за своя сметка частта, която следва
да върне и да я пренесе до входа на сградата - там където й е била предадена закупената
6
стока и там където следва да получи частта, която да се замени. Цитира се чл. 48 от
ЗПЦСЦУПС, съгласно който предявяването на рекламация пред продавача за стоката не е
пречка за предявяване на иск в съда. Сочи се, че съгласно чл. 36, ал. 3 и 4 от ЗПЦСЦУПС,
когато потребителят развали договора за продажба той трябва задължително да върне тези
стоки (като ги опакова по определен начин според общите условия на продавача налични в
неговия сайт), на продавача без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от
датата, на която потребителят е уведомил продавача за решението си да развали договора за
продажба. На основание приложимия закон - ЗПЦСЦУПС, продавачът възстановява на
потребителя заплатената цена за стоките след тяхното получаване или при представяне на
доказателство от потребителя за тяхното изпращане на продавача в предвидения 14 дневен
преклузивен срок. Срокът е преклузивен дотолкова, доколкото е използвано прилагателното
„краен". Настоява се, че във връзка с приложимите нормативни правила на чл. 36 ал.3 изрч.
2-ро от ЗПЦСЦУПС, преди подаване на и.м., както и след нейното подаване и до настоящия
момент, ищцата не е изпратила на ответното дружество закупената стока в предвидения 14
дневен преклузивен срок, считано от изявлението й за разваляне, поради което и не е налице
основание ответното дружество да връща получената продажна цена, дори и да се приеме,
че същият е валидно развален. Оттук се настоява, че искът за връщане на даденото при
отпаднало основание - развален договор, е неоснователен, поради отпадане на задължението
за възстановяване на платената цена в хипотезата на специалния закон. Настоява се, че е
налице неупражнено валидно право на отказ от договора. Сочи се от ответникът, че към
момента на изпращане на заявката от ищцата за покупка на стоката, респективно към
момента на плащане на цената, съответно към момента на получаване на стоката, на
електронният сайт на ответника са били публикувани Общите условия за ползване на
интернет страницата / онлайн магазина на ответника -*****. В Общите условия,
публикувани на интернет - страницата на електронния магазин на ответника, е записано, че
купувачът може да упражни правото си да се откаже от сключения договор, като изпрати
електронно писмо до електронна поща: ***** в законово регламентирания срок за това, като
в случай, че потребителят желае да се откаже от договора, трябва да са налице следните
условия и действия извършени от потребителя: - предварително писмено да информира
"Мебелмаг" ЕООД на имейл адрес ****, че на основание чл. 50, ал. 1 ЗЗП се отказва от
договора, като посочи банкова сметка, по която да му бъде възстановена заплатената от него
цена на върнатата стока, попълвайки осигурения стандартен формуляр за отказ, публикуван
на страницата на магазина; -стоката трябва да бъде върната в оригиналната, ненарушена
опаковка - т.е. неразопакована, респективно неползвана, наранени изделия не подлежат на
връщане; - стоката трябва да бъде върната с всички придружаващи я документи и
комплектовки, в добър търговски вид; -всички транспортни и други разходи по връщането
на стоката са изцяло за сметка на потребителя. До момента на обратното предаване на
стоката от страна на Потребителя на "Мебелмаг" ЕООД, рискът от случайното й погиване
или повреждане се носи изцяло от потребителя. За връщане на закупена стока, потребителят
имал възможност да използва транспорт на Мебелмаг ЕООД ,като цената на услугата е 25лв.
Сочи се, че в случай, че потребителят се възползва от правото си по чл. 50, ал. 1 ЗЗП и при
7
положение, че е изпълнил посочените по - горе условия, "Мебелмаг" ЕООД се задължавало
да му възстанови заплатената сума по банков път до 14 дни, считано от дата, на която
потребителят е упражнил правото си на отказ, на посочената банкова сметка. Заплатени
суми за допълнителни услуги - доставка, разнос и монтаж, не се възстановяват. Ето защо,
доколкото получената стока е била разопакована, а от описаните към и.м. доказателства се
установява категорично, че тя е и ползвана, то се настоява от ответника, че не са налице
предвидените в Общите условия на ответника предпоставки, за да може ищецът валидно да
упражни изрично предвиденото в ЗЗП право на отказ от договора. Сочи се, че в и.м. се
съдържат твърдения за несъответствие на стоката със състоянието, в което тя следва да
бъде, за да се използва по предназначение, което по никакъв начин не кореспондира с
предпоставките в закона за упражняване на правото на отказ. С оглед на гореизложеното и
наведените в и.м. твърдения, се настоява, че срокът за упражняване на правото на отказ от
договора, регламентирано в ЗЗП, е започнал да тече за ищцата с приемане на поръчания от
нея диван на 24.08.2022г., (която дата, посочена в ИМ не се оспорва от ответника) и е
изтекъл на 07.09.2022г., в рамките на който тя не го е упражнила по регламентирания за
това ред, поради което не само, че твърдението й за упражнено право на отказ е непочиващо
на нормите на релеватния нормативен акт, а и искът е неоснователен. При изложеното се
отправя искане да се отхвърли предявения иск, като неоснователен и да се осъди ищцата да
заплати в полза на ответника сторените от него разноски по делото, възлизащи до момента
на подаване на отговора на сума в размер на 648 лв. с ДДС, съгласно фактура от
07.02.2023г., банково бордеро и договор за правно обслужване.
В открито съдебно заседание на първата инстанция всяка от страните се представлява
от процесуален представител - адвокат. Процесуалният представител на ищцата поддържа
исковата молба, като оспорва твърденията в отговора. От своя страна, ответникът оспорва
иска, поддържа възраженията си в депозирания от него отговор. Ищцата моли съответно за
уважаване, а ответникът за отхвърляне на претенцията, като и двете страни претендират
разноски по представени списъци.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда.
По отношение на възраженията за недопустимост на производството, доколкото ВРС
се бил произнесъл по предмет, различен от очертания с твърденията в исковата молба и
8
приложил закон, който бил отменен, същите са неоснователни.
В процесния случай не се касае за произнасяне по непредявен иск, а само за
неправилна правна квалификация. Правната квалификация на иска е служебно задължение
на съда и представлява функция на твърденията и петитума, изложени в исковата молба.
Съобразно твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум на
иска, ищцата отправя искане за връщане на платената от нея сума за закупуване на
процесния диван след упражнено право на отказ от договора / сключен от разстояние/ в
рамките на 14дневния срок от доставката. Продавачът е регистрирано търговско дружество,
което действа в рамките на своята търговска и професионална дейност, а купувачът е
физическо лице, за което не са налице данни да е действало като професионалист, а точно
обратното – установено е че процесната вещ е закупена за лична употреба, поради което и
купувачът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП.
Следователно предявеният иск намира правното си основание в чл.54, ал.1 вр. чл. 50
от Закона за защита на потребителите. За да се възприеме, че се касае само за неправилна
правна квалификация, ВРС следва да е докладвал и разгледал въведените от ищеца
твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, а в мотивите си да е обсъдил всички
правно релевантни факти, обуславящи именно претендираното вземане на ищцата, като
потребител, сключил договор от разстояние и упражнил правото на отказ в предвидения 14-
дневен срок. В случая първоинстанционният съд е докладвал и се е произнесъл именно по
тези въпроси, като не е налице постановяване на недопустим съдебен акт. Правната
квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение
само когато съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес
/чл.6, ал.2 ГПК/, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на
делото и обхвата на търсената от ищеца защита. Когато липсва такова нарушение, дадената
от съда правна квалификация на исковата претенция, обуславя правилността на решението
му. В случая съдът не се е произнесъл извън определения от страните предмет на спора, а е
дал погрешна квалификация на предявения иск, което не води до недопустимост на
постановеното от него решение.
В обобщение, така предявеният иск е с правно основание чл.54, ал.1 вр. чл. 50 от
Закона за защита на потребителите и се преценява за процесуално допустим, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора, съобразявайки направените във
въззивната жалба оплаквания.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е
сключването на договор за покупко-продажба на „Ъглов диван Болеро кафяв с бежово“ на
19.08.2022г. за цена в размер на 1157 лв. Не се спори от страните, а и от представените
писмени доказателства /вкл. тези, ангажирани от въззивника – ответник пред въззивната
9
инстанция/ се установява, че ищцата е направила поръчката за закупуване на дивана чрез
сайта на търговеца – MebelMag – по електронен път.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че диванът е доставен на
ищцата на 24.08.2022г., както и че продажната цена е била заплатена от нея, които
обстоятелства се потвърждават от ангажираните приемо-предавателен протокол и
гаранционна карта.
От ангажираните писмени доказателства- е-мейл и смс- кореспонденции, вкл.
снимков материал, които не са оспорени от страните, се установява, че най-първото писмено
уведомление, което ищцата е изпратила и е получено от ответника с изявление за отказ от
договора, а именно „Не желая некачествен продукт. Използван от два дни, искам да върна
продукта или замяна за уточняване на друг продукт“ е е-мейл от 01.09.2022г., като в
продължение на кореспонденцията, ищцата сочи, че функцията за сън е с по-ниско ниво,
дунапренът на седалката е вече деформиран, както и че има разминаване в модела, който й е
доставен с този от снимките в сайта на търговеца и желае възстановяване на сумата.
Установява се още, че рекламацията е заведена в системата на ответника с дата:
06.10.2022г., като единствено е посочено, че терминалът е с продънена седалищна част. При
ответника рекламацията е със статус „отстранена“, като същият е предложил замяна на
терминала на дивана. Представени са доказателства, че ответникът е опитал да достави на
ищцата частта, предназначена за замяна, като я е търсил пет пъти за съгласуване на датата,
на която да се осъществи замяната.
На л. 61 – 63 са представени Общите условия на ответника с изричното отбелязване,
че същите са последно актуализирани на 20.12.2022г., като доколкото и датата на сключване
на договора е 19.08.2022г., то съдът приема, че редакцията на тези общи условия е
неприложима към процесния договор.
По искане на ищеца пред ВРС е разпитана свидетелката И. Д. Д., чиито показания
съдът кредитира, доколкото кореспондират със събраните писмени доказателства по делото.
Свидетелката Д. е приятелка на ищцата и знае за извършената от нея покупка на диван чрез
сайта на търговеца МебелМаг. Свидетелката сочи, че диванът е бил доставен на
24.08.2022г., като два – три дни след това ищцата й се обадила да й се оплаче, че диванът е
пропаднал и след като са го разопаковали и спали на него два дни. Свидетелката лично
отишла да види в какво състояние бил диванът. Първо дизайнът бил различен – различен
цвят от този в каталога и после сгъваемата част за спане била пропаднала. Знае, че ищцата
веднага се обадила в магазина на ответника, като разговори с представители на ответното
дружество били водили и дъщерята на ищцата и нейният съпруг. Свидетелката твърди, че в
срока за рекламации ищцата си била поискала връщане на парите.
По искане на ответника, пред ВРС е разпитана и свидетелката М. Г. Л., която е
служител в ответното дружество. Същата сочи, че ищцата е комуникирала с нея по телефон
и ел. кореспонденция. Получила рекламацията за дивана през ноември месец с единственото
оплакване за повредена част от дивана – частта за разгъване, която ответникът се съгласил
да подмени, но ищцата спряла да вдига телефона. Не си спомня точно кога е уведомена по
10
телефон от ищцата, но смята, че това е било края на септември месец, като ищцата не била
отправяла искане за разваляне на договора или връщане на парите. Въззивният състав
намира, че не следва да кредитира показанията на свидетелката Л., предвид че същите се
разминават с представените писмени доказателства – разменената електронна
кореспонденция, ангажирана от самото ответно дружество, както в частта кога е направена
за първи път рекламация пред ответника, така и по отношение на изявлението в тази връзка.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Както подробно се обсъди по-горе, предмет на разглеждане в настоящото
производство е исковата претенция на потребител срещу търговец за възстановяване на
сумите, заплатени от потребителя по договор, сключен от разстояние, в резултат на
упражнено право на отказ от потребителя в 14-дневен срок от доставката или релевантните
правни норми, под които следва да се подведе иска са чл.54, ал.1 вр. чл. 50 от Закона за
защита на потребителите.
За да се приеме за основателна претенцията на ищцата в нейна тежест е да установи,
че страните са сключили договор от разстояние, по който ищцата е заплатила стойността на
стоката и съответно след доставката е упражнила надлежно правото си на отказ в
предвидените в разпоредбата на чл. 50 срокове.
Безспорно е в случая, а и от представените доказателства се установява, че страните
са сключили договор от разстояние / чрез он-лайн платформата на търговеца/, по силата на
който и ищцата е закупила „Ъглов диван Болеро кафяв с бежово“ на 19.08.2022г. за цена в
размер на 1157 лв., която е заплатила. Липсва спор и че диванът й е бил доставен на
24.08.2022г.
Спорният момент е дали ищцата е упражнила правото си на отказ от договора
изобщо, а в условията на евентуалност дали е било в съответствие със закона, договора
и/или приложимите общи условия:
Видно е от ангажираните доказателства – смс и ел.кореспонденция, вкл. тези
представени от ответното дружество, че ищцата е отправила изрично изявление за отказ от
договора, което е обективирано в неин е-мейл от 01.09.2022г. и в който същата изрично
сочи, че не желае некачествен продукт и желае или да го върне или да бъде заменен с друг.
Съобразно разпоредбата на чл. 50 ал.1 от ЗЗП, потребителят има право да се откаже
от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина,
без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с
изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55, в 14-дневен срок, считано от
датата на получаване на стоката. В случая законодателят е предвидил една възможност,
която дори потребителят не е длъжен да обоснове в случай, че се възползва от нея. В
настоящата хипотеза, въпреки че не е задължена, ищцата е изложила своите причини за
отказ от договора. Нейното намерение за отказ е достатъчно ясно и категорично, като се
поддържа изцяло от последващата кореспонденция – по телефон и ел. средства, вкл. се
установява и от гласните доказателства /разпита на св. Д./. Твърденията на ответника, че
11
ищцата е искала да бъде заменена само дефектната разтегателна част, като търговецът
удовлетворил искането, но не получил съдействие от ищцата, не се потвърждават нито от
писмените доказателства, нито от гласните такива. Напротив, установява се, че въпреки
направеният още на 01.09.2022г. отказ, въззивникът вписал рекламация на 06.10.2022г. и то
само с едно от несъответствията на стоката от общо трите, изброени от ищцата. В
действителност, волята на потребителя е ясна и в продължение на кореспонденцията,
ищцата сочи, че функцията за сън е с по-ниско ниво, дунапренът на седалката е вече
деформиран, както и че има разминаване в модела, който й е доставен с този от снимките в
сайта на търговеца и желае възстановяване на сумата.
Целта на националното право, което транспонира европейско законодателство в
областта на защита на потребителите, в това число на Директива 2011/83/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и
Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП, както
следва от член 1 във връзка с чл. 4, чл. 7 и чл. 11 е да се осигури високо равнище на защита
на потребителите, като се гарантира тяхната информираност и сигурност при сделки с
търговци. В този смисъл и неоснователни са възраженията на въззивника, че потребителят
не е упражнил правото си на отказ, а в условията на евентуалност не е упражнено в
съответствие със закона, договора и/или приложимите общи условия. Изрично разпоредбата
на чл. 47 вр. чл. 49 от ЗЗП, която транспонира изискванията на европейското
законодателство в областта на потребителската защита, е предвидено каква е
задължителната информация, която търговецът следва да предостави на потребителя, като в
ал.1 т. 8 и т.9 е вменено задължението потребителят да бъде информиран за възможностите
за отказ и за условията за връщане на стоката. Предвидено е изрично, че посочената
информация може да се предостави чрез стандартните указания за упражняване правото на
отказ съгласно приложение № 7. Счита се, че търговецът е изпълнил задължението си за
предоставяне на информацията, ако е предоставил на потребителя надлежно попълнени
стандартните указания за упражняване правото на отказ, а тежестта на доказване за
изпълнение на задължението за предоставяне на информацията се носи от търговеца. В
процесния случай не се установява търговецът да е предоставил надлежната информация.
Нито в приложения приемо-предавателен протокол и гаранционна карта / от страна на
ищеца/, нито в писмените доказателства, ангажирани от ответника, вкл. и пред въззивната
инстанция, се установява потребителят да е бил надлежно информиран. Както се посочи по-
горе представените пред първата инстанция Общи условия не ангажират ищцата, първо
поради това, че не са били актуални към датата на сключване на договора, а са с последваща
сключването на договора и доставката дата, а на следващо място и не са представени
доказателства, че ищцата е приела посочените условия. В допълнение, изложената
информация в гаранционната карта също не следва да се приеме като изпълнение на
задължението за предоставяне на информацията по чл.47 ал.1 т.8 и т.9 от ЗЗП. В картата е
обективирана информация съобразно ЗПЦСЦУПС и във връзка с гаранционните условия.
12
Предвид, че не се установява и ответникът да е изпълнил задължението си за
предоставяне на информацията, то и законодателят изрично е предвидил като санкция на
поведението на търговеца в разрез с изискванията за засилена потребителска защита,
възможността потребителят да се откаже от договора от разстояние или от договора извън
търговския обект в срок една година и 14 дни, считано от датата на доставката. Като отказът
отново не се обвързва с конкретна причина, като дефект или друго несъответствие на
доставената стока. Отделно, законодателят е поставил изискване за упражняване на правото
на отказ / чл. 52 ал.2 и ал. 3 от ЗЗП/, като потребителят може да използва стандартния
формуляр за отказ или да заяви недвусмислено по друг начин решението си да се откаже от
договора. Счита се, че потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от
разстояние или от договора извън търговския обект, ако е изпратил съобщение на търговеца
за упражняване на правото си на отказ преди изтичането на срока по чл. 50, а когато
търговецът не е предоставил информация за правото на отказ - съгласно срока по чл. 51. В
случая, предвид че търговецът не е предоставил надлежен формуляр за отказ на
потребителя, с което не е спазил разпоредбата на чл. 49 ал.8 вр. чл. 47 от ЗЗП, то и
въззивната инстанция приема, че ищцата се е възползвала от възможността да заяви
недвусмислено по друг начин решението си да се откаже от договора, а именно чрез
електронната кореспонденция и по телефон. Дори и да не се възприеме изводът на съда, че
правото си на отказ ищцата би могла да упражни в срока по чл. 51, то категорично
доказателствата сочат, че е спазен и срокът по чл. 50 от ЗЗП. Първото писмено изявление на
ищцата е от 01.09.2022г., а видно от свидетелските показания, устно ищцата е обективирала
волята си пред търговеца в телефонен разговор, проведен два-три дни след доставката
/24.08.2022г./.
Неоснователни са възраженията на въззивника по отношение на липсата на отказ,
както и че ищцата нямала право на такъв. Законодателят е предвидил изрично и
изчерпателно случаите, в които ищцата няма възможност да се откаже от договора – чл. 57
от ЗЗП. Процесният случай не попада в нито една от хипотезите. Неоснователно е и
евентуалното възражение, че отказът не е направен в съответствие със закона, договора и
общите условия. По-горе се изложи подробно, че изрично договорени писмени клаузи или
приложими общи условия, които да съдържат уредба на отношенията по повод на отказ от
договора, не са договорени, подписвани, приети и т.н. от страна на ищцата / не й е била
предоставена задължителната информация, изискуема съобразно закона/. Твърдението, че
ищцата не може да се откаже от договора след като е разопаковала стоката и ползвала два
дни не намира опора в закона /изключението е предвидено само за стоки, които разпечатани
след доставката им, не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената
или защита на здравето/. Обстоятелството, че диванът и към настоящия момент не е върнат
на търговеца следва да се възприема в светлината на разпоредбата на чл. 55 от ЗЗП, а не да
се тълкува насока, че не е упражнено законосъобразно правото на отказ. В случая за
връщането на стоката, предвид размерите и тежестта й, е необходимо и съдействието на
търговеца, което не е оказано /самият търговец отрича правата на ищцата/.
13
От своя страна, ответникът не е възстановил сумата, която ищцата е заплатила,
съобразно изискванията на чл. 54 от ЗЗП.
С оглед на изложеното въззивната инстанция достигна до извод за основателност на
претенцията на ищцата в съответствие с правилната правна квалификация на претенцията.
Като краен резултат първоинстанционно решението следва да бъде отменено и да бъде
постановено такова в съответствие с правилната правна квалификация при непроменени
фактически твърдения и искане до съда.
По разноските:
При този изход от делото, следва да се отмени и решението в частта за разноските,
като на ищцата се дължат разноски, както за първа, така и за въззивна инстанция.
Претендираните от ищцата разноски за първа инстанция са в размер на 700 лв., като от
представените доказателства се установява, че същата е сторила разноски общо в размер на
650 лв., от които 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция и 50
лв. за заплатена държавна такса. Именно и 650 лв. следва да се присъдят на ищцата за първа
инстанция. Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 500лв. за въззивна инстанция и сумата следва да се присъди.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №3687 / 14.11.2023г., постановено по гр.д. № 14002 / 2022г. на
ВРС, 33 с-в, включително и в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ , като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Мебелмаг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, жк. Младост бл. 50, вх.9, ет.2, ап. 188, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. Л., ЕГН
**********, с адрес: ****, сумата от 1 157 лв. /хиляда сто петдесет и седем лева/,
представляваща заплатената от ищцата на ответника сума за покупката на „Ъглов диван
Болеро кафяв с бежово" на 19.08.2022 год. по електронен път, чрез интернет сайта **** и
подлежаща на възстановяване от ответника, след надлежно упражнено право на ищцата на
отказ от договора, сключен от разстояние, на основание чл.54, ал.1 вр. чл. 50 от Закона за
защита на потребителите.
ОСЪЖДА „Мебелмаг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, жк. Младост бл. 50, вх.9, ет.2, ап. 188, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. Л., ЕГН
**********, с адрес: ****, сумата от общо 1 150 лв. / хиляда сто и петдесет лева/,
представляващи сторените от ищцата разноски, от които 650лв. за първоинстанционното и
500лв. за въззивното производство, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
14
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15