РЕШЕНИЕ №
Гр.Плевен ,22.11.2017 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
Плевенски
окръжен съд ,търговско отделение ,
в публично съдебно заседание
на тринадесети ноември ,
през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря Кона
Дочева и в присъствието на Прокурора ................., като
разгледа докладваното от Съдията Данчев т.д.№ 233 / 2016 г. по
описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:
Постъпила е Искова молба от „*** „ АД в несъстоятелност ,чрез пълномощника
адв. С.О. с която срещу „*** „ЕАД , ЕИК-*** със седалище и адрес на управление гр.София , ул.“*** „ №
1А ет. 3 ап.5, представлявано от П.П. –изпълнителен директор и срещу
„*** „ ЕАД – гр.Плевен ,ул.“ *** „ № 18 , ет.1 ап.1/ в несъст. / , представлявано от „*** „ ЕООД е предявен
отрицателен установителен иск с правно
осн. чл. 694 , ал.1 от ТЗ / преди изменението в бр. 105/ 2016 г./ , с цена на иска 5 968 436 лв.
Със свое
определение от 23.02.2017г. Плевенски
окръжен съд КОНСТИТУИРА на осн. чл.
694 , ал. 4/ изменена бр. 105/2016 г. /
от ТЗ като задължителен участник
в производството по т.д.№233/ 2016 г. на Плевенски окръжен съд синдика на ответното дружество „*** „
ЕАД – гр.Плевен ,ул.“ *** „ № 18 , ет.1 ап.1 / в несъстоятелност / - гр.Плевен
- М.И. *** . Постанови
да се връчат на синдика на ответното
дружество „*** „ ЕАД – гр.Плевен ,ул.“ *** „ № 18 , ет.1 ап.1 / в
несъстоятелност / - гр.Плевен - М.И.
*** препис от исковата молба и доказателствата към нея,
за да му се гарантира възможността да
подаде писмен отговор в двуседмичен срок от получаването им , както и да му се
връчи препис от постъпилият вече по делото отговор на исковата молба от заедно с приложенията към него,подаден от „***
„ЕАД , ЕИК-*** за сведение.
Този иск съгласно чл. 365, т. 4 от ГПК е родово
подсъден на Плевенски окръжен съд и се разглежда по реда на глава тридесет и
втора от ГПК- търговски спорове.
Ответникът „*** „ ЕАД – гр.Плевен ,ул.“ *** „ № 18 ,
ет.1 ап.1/ в несъст. / , представлявано
от „*** „ ЕООД не е подал писмен отговор в срока по чл. 367 от ГПК ,който
срок в случая за този ответник е изтекъл
на 01.02.2017 г. поради което
съгласно чл.370 от ГПК е загубил вече правото да подаде писмен отговор , да
вземе становище по иска , да направи възражения срещу него ,да посочи
доказателства и да представи писмени доказателства по делото.
Ответникът „***
„ЕАД , ЕИК-*** със седалище и адрес на управление гр.София , ул.“*** „ №
1А ет. 3 ап.5, представлявано от П.П. –изпълнителен директор е подал писмен отговор в срока по чл.
367 от ГПК ,който за този ответник е изтекъл на 15.02.2017 г. ,като
впоследствие с допълнителна молба от 08.03.2017 г. / на л. 76 от делото / е
отстранен недостатък на писмения отговор ,констатиран от съда с определение №
153/23.02.2017 г.
Постъпил е в срока
по чл. 367 от ГПК и писмен отговор от
синдика на *** „ ЕАД – гр.Плевен ,ул.“ *** „ № 18 , ет.1 ап.1/ в несъст. / - М.И.Н..
Постъпила е допълнителна искова молба от ищеца в срока
по чл. 372 от ГПК по повод писмения
отговор от „*** „ЕАД , ЕИК-*** със седалище
и адрес на управление гр.София/ на л. 77-80 от делото/.
Постъпила е
допълнителна искова молба от ищеца в срока по чл. 372 от ГПК по повод писмения отговор на синдика на *** „
ЕАД – гр.Плевен ,ул.“ *** „ № 18 , ет.1 ап.1/ в несъст. / - М.И.Н..
От страна на
синдика М.И.Н. е подаден и допълнителен отговор на допълнителната искова молба.
В исковата молба
се сочи ,че с решение № 38/ 02.06.2016 г. по т.д.№ 138/ 2015 г. на Окръжен съд
Плевен е обявена неплатежоспособността
на „*** „ ЕАД – гр.Плевен ,ул.“ *** „
№ 18, с начална дата 30.04.2015г. и е открито производство по несъстоятелност.
Сочи се също така ,че с решение №212/ 30.09.2016г., Апелативен съд-Велико
Търново отменя решението на ПлОС в частта относно началната дата на неплатежоспособността и определя друга дата- 26.05.2014г. Сочи се че „***“ АД/ в несъст./ е предявила своите вземания срещу длъжника и
те са били приети от синдика в съставения от него списък , обявен в ТР на
05.08.2016 г. , а с определение № 1030/ 14.12.2016г. съдът е одобрил
изготвените от синдика списъци на приети
вземания,сред които и тези на *** АД / в несъст. /.
Твърди се също така
,че в срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ „*** „ЕАД , ЕИК-*** е предявило своите
вземания срещу „*** „ ЕАД – гр.Плевен , които
са били приети от синдика в съставения от него допълнителен списък с приети
вземания , обявен в ТР на 19.09.2016 г. ,както
и че в срока по чл. 690 , ал.1 от ТЗ „*** „ АД /в несъст./ е подала възражения срещу приемането на
вземанията на „*** „ЕАД , ЕИК-***,
както и че ПлОС със свое определение №1030/ 14.12.2016 г. е приел за неоснователно възражението на „***“
АД срещу приемането на вземанията на „*** „ЕАД , ЕИК-***.Сочи се че
въпросното определение на ПлОС е било обявено в ТР на 14.12.2016 г.
С тези твърдения
ищецът обосновава допустимостта на
предявения от него иск, а именно ,че искът е предявен в срока по чл.
694,ал.1 от ТЗ от кредитор в производството по несъстоятелност ,след като преди
това същият този кредитор е подал възражение в срока по чл. 690, ал.1 от ТЗ
срещу приемането на вземанията на първия ответник , което обаче е било оставено
без уважение от съда по несъстоятелността с неговото определение по чл. 692,ал.
4 от ТЗ.
По съществото на иска се излага следната
фактическа обстановка :
Отричаните вземания
произтичат от два договора за
прехвърляне на вземания съответно от 01.07.2015 г. и от 07.09.2015 г.
,сключени между „*** „ ЕООД като
цедент и „*** „ЕАД като цесионер , като
са прехвърлени вземания, произтичащи от договори за заем ,първият от които от 30.11.2011г. и
включващи :
-вземане за главица в размер на 1 355 000 лв. –предоставени в
заем и невърнати суми по договора за заем.
-вземане за дължима и
неплатена договорна лихва по чл. 3 от договора
в размер на 2 744 226 лв.
-вземане за дължима и неплатена неустойка по чл.11 от договора в размер на
203 250 лв. ,
,а вторият от
които - договор за заем от 21.12.2011г. ,
включващи :
-вземане за главница в размер на 972 000 лв.-предоставени в
заем и невърнати суми по договора ;
-вземане за дължима и неплатена договорна лихва по чл. 3 от
договора в размер на 548 160лв.
-вземане за дължима и неплатена неустойка по чл. 10 от
договора в размер на 145 800 лв.
Ищецът твърди ,че
по нито един от двата договора за заем заемните суми не са били предоставени от „*** „ ЕООД
на заемателя „*** „ ЕАД –
гр.Плевен,и в т.см. същите са с
незавършен фактически състав, поради
което тези договори са нищожни.
Ищецът също така оспорва достоверността на датите на всеки
един от двата договора за заем ,както и достоверността на датите на анексите
към тези договори за заем ,като се счита че те са сключени само за целите
на вече откритото производство по несъстоятелност.
Ищецът оспорва и достоверността на датите на договорите за
цесия 01.07.2015 г. и от 07.09.2015 г.,както и достоверността на датите на
уведомленията по чл. 99 от ЗЗД за тях.
Твърди се също така
,че договора за цесия от 07.09.2015 г.
не съществува –такъв не бил сключен изобщо с оглед на което и прехвърлените с него
вземания не съществуват в имуществото на
„*** „ЕАД.
При условията на
евентуалност / ако се приеме ,че договорите за заем са валидно сключени / се прави твърдение за нищожност на неустоечните клаузи на чл. 11
от договора за заем от 30.11.2011г. и на
чл. 10 от договора за заем от 21.12.2011г. , поради накърняване на добрите нрави – чл. 26 , ал.
1 предл. Трето от ЗЗД. Сочи се ,че уговорената неустойка е в размер на 15 % от
главницата, поради което не съответствала
на функциите на неустойката и на
евентуалните предвидими вреди от забавеното изпълнение на задължението за връщането на заетите
суми,както и че единствената цел с която
е договорена излиза извън пределите на присъщите и обезпечителна ,
обезщетителна и санкционна функции.
Поради това се счита ,че по отношение на неустоечните задължения не е
настъпил и прехвърлителния ефект на двата договора за цесия.
Оспорва се и
размера на вземанията за договорна лихва
и за неустойка по всеки един от двата договора за заем ,като се акцентира върху
това ,че за нито едно от тези вземания не
са посочени периодите за
формирането им ,нито са налице доказателства
за тяхното установяване. .
Поради това се предявява претенция за
установяване несъществуването на всички изброени по –горе вземания на „*** „ЕАД. срещу длъжника *** „ ЕАД –
гр.Плевен, които са включени в одобрения
от съда списък с приети вземания.
Според
писмения отговор от „*** „ЕАД
предявеният иск е недоказан и
неоснователен.Твърди ,че е налице реално предаване на
договорените по двата договора за заем суми и това може да се проследи от
банковото извлечение от сметката на „ ***“ ЕООД
за периода 30.11.2011г.- 31.12.2011г. ,
/ представено пред съда по
несъстоятелността / ,както и че във възражението на „*** „ АД пред съда по
несъстоятелността е налице „признание за знание на тези факти“ .
Сочи се ,че
банковите сметки на „*** „ ЕАД – гр.Плевен са били открити именно при ищеца и
че достъпът до банковите сметки е блокиран едностранно от Банката и досега, и
че Банката умишлено укрива информация за извършените транзакции между двете
дружества ,които са страни по договорите за заем .
По отношение
достоверните дати на договорите за заем се сочи ,че производството по
несъстоятелност на „*** „ ЕАД е било инициирано по молба на „*** „ЕАД от 13.08.2015 г. , като към нея още
са били представени договора за заем от 30.11.2011г. , ведно с двата анекса към
него, както и договора за цесия от
01.07.2015 г.
По отношение
твърдението за нищожност на неустоечните клаузи в двата договора за заем се
счита ,че ищецът неправилно се позовава на нормата на чл. 26 , ал.1 предл.
Трето от ЗЗД ,която не намира приложение при търговски сделки за които следва
да се приложи ТЗ според който не може да е налице прекомерност на неустойки,
договорени между търговци.
Уточнява се ,че
претендираните договорни лихви са от датите на сключване на всеки от двата
договора за заем ,съответно от
30.11.2011 г. и от 21.12.21011г.- до датата на обявяване на „ *** „ ЕАД в
несъстоятелност -02.06.2016 г. / датата на съдебното решение / , а неустойката
е претендирана в максимално уговорения размер – 15 % върху двете заемни
суми. Правят се доказателствени
искания.
Според писмения отговор на синдика М.Н.
искът е неоснователен.Оспорват се твърденията в
исковата молба ,в т.ч. за това че не са реално предадени заемните суми ,че
договорите са антидатирани , с недостоверна дата ,като в това отношение
синдикът се позована чл. 181 от ГПК ,като счита ,че ищецът няма качеството на
трето лице по смисъла на тази норма.
Представя заверено от него копие
от втория договор за цесия – от 07.09.2015 г.,който не беше представен нито от
ищеца ,нито от ответника „*** „ЕАД.
В исковата молба се очертава следната
фактическа обстановка ,която се твърди от ищеца :
1. че е открито
е производство по несъстоятелност на
„*** „ ЕАД „ и че ищецът има
качеството на кредитор .
2.че е бил съставен от синдика на „*** „ ЕАД списък на приети
вземания в който са включени и предявените от „*** „ЕАД
вземания подробно изброени по-горе .
3. че „*** „ АД е направила възражение в срока по чл. 690,
ал.1 от ТЗ срещу приемането на
вземанията на „*** „ЕАД срещу „*** „ ЕАД
.
4. че е Постановено
определение на ПлОС / съда по
несъстоятелността / по реда на чл. 692, ал. 4 от ТЗ с което това
възражение е оставено без
уважение.
Тези твърдения, касаещи допустимостта на
предявения иск не са оспорени нито от двамата ответници , нито от синдика ,а
освен това същите могат да бъдат проследени
от представените писмени доказателства за извършените от съда и страните
процесуални действия в производството по несъстоятелност на „ *** „ ЕАД с оглед на което съдът приема ,че тези
обстоятелства не се нуждаят от друго
доказване.
В исковата молба се
очертават следните основни възражения
срещу съществуването на оспорените вземания :
1.за нищожност на
договорите за заем, поради това ,че договорените суми не са били реално
предадени на заемателя .
2.оспорва се
достоверността на датите на договорите за заем ,анексите към тях ,както и на договорите за цесия ,респ. твърди
се антидатираност на договорите за заем
и на договорите за цесия и тяхното съставяне
с оглед целите на производството по несъстоятелност.
3. за несъществуване
на договора за цесия от 07.09.2015 г. –
че изобщо не е сключван такъв.В т. вр. е необходимо ищецът да уточни позицията
си като вземе отношение изрично по представения с писмения отговор на синдика
договор за цесия от 07.09.2015г. във вид на заверен от синдика препис –дали се
оспорва автентичността на този документ,дали се отрича изобщо съществуването на оригинала от който е
съставен преписа и правят ли се някакви доказателствени искания в това
отношение?
4.за нищожност на
неустоечните клаузи в двата договора за заем поради накърняване на добрите
нрави – чл. 26, ал.1 предл. Трето от ЗЗД .
5. за неустановеност на размера на вземанията за договорни
лихви и за неустойки поради неуточненост
на периода за който те са формирани.
При оспорване
съществуването на вземането на „ *** „ЕАД ,върху този ответник е доказателствената тежест в настоящото
исково производство да установи
своето вземане /което е включено в списъка на приетите вземания в
производството по несъстоятелност/ ,
като докаже както неговото основание , а така също и неговият
размер във вида в който е прието от синдика - това
са положителните факти, подлежащи на доказване ,докато ищецът предявил
отрицателния установителен иск и който поначало твърди отрицателни факти не
носи доказателствена тежест за тях.
В т.см. „ *** „ЕАД носи доказателствената тежест да
установи в този процес както реалното
предаване на договорените заемни суми по двата договора за заем ,така и
сключването на втория договор за цесия от 07.09.2015 г., чието сключване изобщо се оспорва от ищеца ,
а така също да докаже и достоверността на датите както на договорите за заем и
анексите към тях ,така и на договорите за цесия .
По делото е
изготвено експертно заключение от съдебно –счетоводна експертиза от в.л.Б.А.
,което съдейства за изясняване на спорните въпроси по делото.
Според експертизата , след преглед на
хронологичното движение по сметките / счетоводни сметки 499 „други кредитори „
партньор „***“ ЕООД/ се установява , че
те не са заведени с аналитичност по двата отделни процесни договора за заем ,но разграничаването им може да се направи
от записаното в „основание „ и „забележка „ на всеки счетоводен запис ,като в основание е
посочено „ по договор „ , а в забележка е посочено по кой точно договор е този
запис.
Вещото лице е
извършило преглед на банковите извлечения за движението по разплащателните
сметки на „*** „ ЕАД, които са приложени по делото и банковите извлечения за
движението по разплащателните сметки на „***“ ЕООД ,които са били предоставени
на експертизата от страна на „*** „ АД / в несъст./ при което е установило, че всички записи от счетоводната справка,
дадена от „*** „ ЕАД намират отражение в банковите извлечения от
разплащателните сметки на двете дружества ,страни по договорите за заем/ т.е
налице е съответствие между тези два
документа / . Експерта е изготвил приложение № 1 към заключението си в
което подробно са отразени по дати ,размер , осчетоводяване и основания получените заемни средства в
изследвания период. Преводите според
това приложение са извършени от „***“ към „ ***“ ЕАД / преди „Генимекс
инвест „ ЕАД/ през периода 30.11.2011 г. – 29.03.2013 г. ,като общият размер на
преведените средства е 2 499 152,85 лв. от които :
-1 355 000 - по
договор за паричен заем от 30.11.2011 г.
-972 000 - по
договор за паричен заем от 21.12.2011 г.
-172 152,85 лв. са преведени на друго основание.
Както се вижда от това
приложение №1 първите банкови преводи по разплащателните сметки в лева и евро
на „*** „ ЕАД са били извършени именно в деня на подписване на първия договор за заем - този от 30.11.2011 г. / това са сумите
159 716 ,99 лв. и 81 662 евро/, а първият превод по договор за заем от 21.12.2011 г.е
бил извършен на 26.06.2012г. Това сочи, че договорите за заем вече са били
сключени към датите на тези извършени
банкови преводи и по този начин подкрепя извода за достоверност на датите на
сключване и на самите договори за заем.
Експертизата сочи ,че постъпилите суми са отразени в счетоводството на „ ***“ ЕАД въз основа на банковите извлечения по
разплащателните сметки на дружеството в „***“ АД / посочени са две банкови
сметки едната в евро ,а другата –в лева/
,като посочените дати на получаване на сумите от „***“ ЕООД в счетоводните
справки на „***“ЕАД съвпадат с датите на получаване на преводите съгласно
приложените по делото банкови извлечения от двете разплащателни сметки на
последното дружество.
Експертизата също
така дава заключение, че задълженията на „ ***“ЕАД за периода
01.01.2011 г.- 31.12.2013г. намират отражение в Пасива на счетоводния баланс на
дружеството към 31.12.2011г.; към 31.12.2012
г. и към 31.1.2013г. в раздел
В.“Задължения „ , група „Други задължения „. Вещото лице сочи ,че тези
задължения не са съвсем правилно отразени в счетоводния баланс за
финансовата 2012 г. ,както и за
финансовата 2013г. ,като според нея за 2012 г. това задължение следва да бъде в
размер на 2 220 329,72 лв.
вместо посочените в него 2 327 117 лв., докато за 2013 г. са
отразени 2 327 117 лв. , а
следва да бъдат отразени 2 499 152,85 лв. Същественото за решаването на спора обаче , е
това ,че задълженията и по двата
договора за заем действително са намерили отражение в счетоводството на „***“ ЕАД
, макар и с неточности и това отражение е налице още към 2012 и 2013 г. ,т.е
значително преди подаване на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност на това дружество,което е станало по молба именно от „***
„ЕАД ,подадена на 13.08.2015 г.
От
изложеното дотук според съда се налага извода ,че договорените заемни суми и по
двата договора за заем са били реално преведени от заемодателя на заемателя
,т.е. не са касае за фиктивни договори , а за реално сключени договори
за заем , по които заемодателя е изпълнил задължението си да
предостави на заемателя посочените в
договорите суми.
Заедно с това за целия изследван в експертизата период, вещото лице сочи ,че в счетоводните
записи ,както и в банковите
извлечения за движението по разплащателните
сметки на „***“ ЕАД и на „*** „ ЕООД не
е отразено връщане на парични средства от „ ***“ ЕАД на „***“ ЕООД.
От това може да се
направи извод, че взетите в заем суми не са били върнати от
заемополучателя на заемодателя поне към 31.12.2013г., откогато е последният изследван
от в.л. годишен счетоводен баланс / в който макар и неточно / посочено е
в по –малък размер / е отразено
задължението по двата договора за заем / ,т.е. към тази дата
е било налице реално парично
задължение на „*** „ ЕАД към „***“ ЕООД ,което е могло да стане предмет на
договорите за цесия съответно от 01.07.2015г.
и 07.09.2015 г.
По делото няма
твърдения , а и няма доказателства за извършени погашения на задълженията на „***
„ ЕАД към „***“ ЕООД по двата договора за заем и през период след 31.12.2013 г. до датите на посочените по –горе
два договора за цесия,така че не може да се счита ,че за този период заемните
задължения са били погасени и че към датите на договорите за цесия не е имало
изискуеми парични задължения по двата договора за заем.
С
оглед на това съдът приема ,че с процесните два договора за цесия са били прехвърлени на цесионера
действителни парични задължения, произтичащи от двата реални договора за заем .
В т.вр. следва да
се съобрази и обстоятелството ,че единият
от двата договора за цесия – този от 01.07.2015г. е бил представен от „ *** „
ЕАД- гр.София още с молбата за откриване на производство по несъстоятелност на
„ *** „ ЕАД по която е било образувано т.д.№ 138/ 2015 г. на Плевенски окръжен
съд,заедно с приложените към него договор за заем от 30.11.2011 г. , анекс № 1
и анекс № 2 към договора и уведомление
по чл. 99 ,ал.3 от ЗЗД за цесията , които доказателства са описани в
постановеното от Плевенски окръжен съд решение № 68/ 02.06.2016 г. с което е
била обявена неплатежоспособността и свръхзадължеността на „***“ ЕАД / с
предишно наименование „ *** „ ЕАД и е било открито производство по несъстоятелност
на това дружество.
Посочената дотук хронология на преводите на
заемните суми,проследена според банковите извлечения от разплащателните сметки
на „ *** „ ЕАД и на „***“ЕООД ,
счетоводното отразяване на тези задължения в счетоводството на „ *** „ ЕАД в
годишните счетоводни баланси към 2011 , 2012 и 2013 г. от една страна и от
друга ,липсата на доказателства за извършени плащания на паричните задължения
произтичащи от двата договора за заем подкрепят
твърденията на ответника „ *** „ ЕАД- гр.София за съществуването на негови
вземания срещу „ *** „ ЕАД, произтичащи от двата договора за целеви парични
заеми ,първият от 30.11.2011г. за сумата
1 355 000 лв. ,а вторият - договор
за заем от 21.12.2011г. сумата в размер на 972 000 лв.,които вземания са
били цедирани от заемодателя по тези два договора „***“ЕООД на „*** „ ЕАД-
гр.София.
Вземания за договорни лихви .
Що се отнася до договорните лихви по двата договора за заем,то съгласно клаузи/ чл. 3 и в двата
договора / в тези договори заемателят
дължи възнаграждение на заемодателя под формата на годишна лихва в размер на 12
% от заемната сума ,изчислена на годишна база / 360 дни /. Действително в
молбата от „ *** „ ЕАД- гр.София,подадена
по т.д.№ 138/2015 г. на ПлОС с която са
предявени процесните вземания размерът
на претенциите за договорна лихва и по двата договора за заем е посочен
глобално без да е изрично уточнен периода
за който е изчислен този размер на договорната лихва. В списъка с приети
вземания съставен от синдика също така не е посочено за какъв период са формирани задълженията за договорни лихви
в размер съответно на
2 744 226 лв. по договора за заем от 30.11.2011 г. и в размер на 548 160
лв. по договора за заем от 21.12.2011 г. Молбата за предявяване на тези
вземания е била подадена по пощата на 07.09.2016 г. видно от отбелязването
върху самата молба / л. 18 от том 1 на делото / . Като се има предвид обаче ,че
в случая се касае за списък с приети вземания ,предявени в срока по чл. 688,
ал.1 от ТЗ /както е отразено в началото на самия списък ,съставен от синдика
/ ,то
се налага извод ,че се касае за вземания ,които са предявени в срока по чл. 688,
ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 685, ал.1 от
ТЗ,които срокове са отнасят поначало за
тези вземания ,които са възникнали до датата на откриване на производството по
несъстоятелност / аргумент от чл. 688, ал.1 изр. Второ от ТЗ /,а като се
съобрази и твърдението в писмения
отговор на „*** „ ЕАД- гр.София,в който се сочи ,че
предявените вземания за договорни лихви са с крайна дата – 02.06.2016 г.,то
действително се налага извод ,че периода за който са изчислени предявените с
молбата от „ *** „ ЕАД вземания за
договорни лихви е по първия договор,
считано от 30.11.2011г./ дата на сключването му / до
02.06.2016 г. / датата на решението на ПлОС за откриване производството по
несъстоятелност / , а по втория договор – считано от 21.12.2011г./ дата на
сключването му / до
02.06.2016 г.
Според експертното
заключение на в.л.Б.А. изчислените от нея размери на договорната лихва за
посочените по –горе периоди , съобразно чл. 3 от двата договора за заем са ,както
следва :
1.
По
договор за заем от 30.11.2011г.
договорната лихва е в общ размер 695 047,54 лв.
2.
По
договора за заем от 21.12.2011г. договорната лихва е в общ размер
424 588,84 лв.
Именно
до тези размери следва да се приеме ,че съществуват вземания на „ *** „
ЕАД за договорни лихви,произтичащи от
двата договора за заем , а не до размерите в които тези вземания са били приети
от синдика в съставения от него списък,където те са посочени както следва:
1. По договор за
заем от 30.11.2011г. договорна
лихва в общ размер 2 744 226
лв..
2. По договора за
заем от 21.12.2011г. договорна лихва в
общ размер 548 160 лв.
В т.см.
предявеният от „*** „ АД / в
несъст./отрицателен установителен иск се явява основателен за разликата
над 695 047,54 лв.до 2 744 226 лв.- вземане за договорна лихва по
договора за заем от 30.11.2011 г. ,както и за разликата над 424 588,84 лв.до 548 160 лв. по втория договор за заем от
21.12.2011 г.
За тези разлики следва да се признае,че не
съществуват вземания на „*** „ ЕАД срещу „ *** „ ЕАД/ в несъст./за
договорни лихви .
За установените от
в.л. суми : По договор за заем от
30.11.2011г. договорна лихва в общ размер 695 047,54 лв.,както и по
договора за заем от 21.12.2011г. за договорна
лихва в общ размер 424 588,84 лв., искът
следва да бъде отхвърлен като неосноветелен.
Вземания за неустойки .
В чл. 11 от договора
за заем от 30.11.2011 г. и в чл. 10 от договора за заем от 21.12.2011 г. е
предвидено ,че заемателят дължи
неустойка в размер на 0,01 % от предоставената
заемна сума за всеки просрочен ден ,но не повече от 15 % от главницата ,ако
не върне заемната сума заедно с
уговореното възнаграждение на падежа. Като се съобразят и анексите към двата договора за заем се вижда
,че крайният срок за връщане на дадената в заем сума по първия договор е до
30.04.2015 г. , а по втория договор е 31.12.2015 г. След изтичането на тези две
дати , заемополучателят е изпаднал в забава да изпълни задължението си за
връщане на цялата заета сума по всеки от двата договора,поради което вече има
основание за начисляване на неустойка.
Изчислен в размер
на 15 % от невърнатите главници по двата договора
за заем/ размерът на неустойките е съответно 203 250 лв. по договора
за заем от 30.11.2011 г. и 145 800 лв. по договора за
заем от 21.12.2011г.
Според ищеца
уговорената по този начин и приета от синдика в списъка с приети вземания
неустойка се явява в противоречие с добрите нрави и по тази причина въпросните
клаузи от двата договора за заем са нищожни. Ищецът счита ,че
уговорената неустойка в размер на
15 % от главницата не съответства на функциите на неустойката и на евентуалните предвидими вреди от
забавеното изпълнение на задължението за
връщането на заетите суми,както и че единствената цел с която е договорена, излиза извън пределите на
присъщите и обезпечителна , обезщетителна и санкционна функции.
Преди всичко следва
да се посочи ,че ищецът цитира избирателно само една част от клаузата за
неустойка ,а именно сочи максималната и граница определена в проценти / 15 % /
до която може да се начислява неустойка за забавено връщане на заетата сума
,като изпуска първата част от тази клауза,която предвижда ,че заемателят дължи
неустойка в размер на 0,01 % от заемната сума за всеки просрочен
ден.Неустойката и в двата договора за заем ,обаче не е посочена само в абсолютен размер -15 % от заемната сума , а
е формулирана по начин ,който позволява при изчисляване на размера и да се съобрази действителния период на забава ,допусната от
длъжника по договорите за заем.
Формулирана по начина в чл. 10 от договора за заем от 30.11.2011 г.и в
чл. 11 от договора за заем от 21.12.2011 г. неустойката дава възможност тя да
отрази в себе си действителния размер на претърпените от заемодателя вреди чрез
съобразяване на реалния период на забавеното изпълнение от длъжника , а заедно
с това чрез определянето на максимална
горна граница/ 15 % от главницата / до
която тя може да се начислява, се изключва възможността за неопределено във
времето начисляване на неустойка и формирането на такъв неин размер ,който да
се изравнява и дори да надхвърля главницата по всеки от двата договора.
По този повод се
поставя въпроса дали дължимата по всеки от двата договора за
заем неустойка следва да е в
посочените в списъка с приети вземания размери : съответно 203 250 лв. по договора за заем от 30.11.2011 г. и 145 800 лв. по договора за заем от
21.12.2011г.?
За да се отговори на
въпроса за действителния размер на дължимата неустойка следва да се види какъв е периода на забавата на длъжника по
двата договора за заем за който се дължи
неустойка ,уговорена в размер на 0,01% от заемната сума за всеки просрочен ден
,но не повече от 15 % от главницата,т.е. трябва да се изследва дали действително дължимата неустойка не е в
размер ,по –малък от въпросните 15 % от главницата ?
В молбата за
предявяване на вземанията от „*** „ ЕАД неустойките по двата договора за заем
са заявени в максималния възможен размер ,равен на 15 % от главниците по всеки
от двата договора за заем,като и в т.сл. не е посочено откога и докога
кредиторът е изчислявал размера на дължимите неустойки. По аналогия с
определянето на размера на договорните
лихви ,съдът приема ,че и в т.сл. крайната дата до която следва да се изчислява
размера на неустойката ,предявена с тази молба е 02.06.2016 г./ датата на
решението на ПлОС за откриване на производството по несъстоятелност ,като се
има предвид ,че в процесния списък по чл. 688, ал.1 от ТЗ се включват вземанията
,възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност/.
Според изчисленията
на в.л.Б.А. , неустойката по чл. 11 от договора за заем от 30.11.2011 г.
,считано от 30.04.2014 /когато е крайният срок завръщане на заетата сума според
анекс № 2 / и до 02.06.2016 г. / датата
на решението за откриване на несъстоятелността / , което прави 399 дни забава
, е
в размер на 54 064,50 лв.
За другия договор
за заем – този от 21.12.2011 г.неустойката по чл. 10 от договора , изчислена за
времето от 31.12.2015 г. / крайния срок за връщане на заетата сума според анекс
№ 3 / до 02.06.2016 г. за период на забава от 154 дни, е в размер на 14 968,80 лв.
Именно до тези размери , посочени в
експертното заключение следва да се приеме ,че съществуват вземанията за неустойки по двата договора за
заем ,прехвърлени с договорите за цесия, а не в размерите в които са приети от
синдика в допълнителния списък № 1 за приети вземания предявени в срока по чл.
688, ал.1 от ТЗ.
Отново във връзка
с въпроса дали неустоечните клаузи в двата договора са нищожни поради
противоречие с добрите нрави ,съдът с
помощта на електронен калкулатор ПлОС изчисли размера на законната лихва върху
всяка от двете главници за същите периоди на забава за които вещото лице е
определило и дължимата неустойка :
1. за периода
съответно от 30.04.2015г. до 02.06.2016 г. върху главницата от 1 355 000 лв. по
първия договор за заем законната лихва е в размер на 150 833,33лв.
2. за периода от
31.12.2015 г. до 02.06.2016 г. върху главницата от 972 000 лв. законната лихва
е в размер на 41933,70лв.
Както се вижда при
сравняването на тези размери на дължимата законна лихва върху двете главници, с
размерите на изчислените от вещото лице неустойки / които се дължат съобразно чл. 10, респ. чл.
11от договорите за заем / , размерът на
неустойката се оказва значително по
–малък от размера на дължимата законна лихва. Съдът намира ,че размерът на
дължимата законна лихва върху всяка от двете главници е най-малкият подлежащ на
обезщетение размер на претърпени от заемодателя вреди поради невръщането на
заетите суми в срок ,които вреди от
неизпълнение задължението на заемателя
подлежат на покриване с уговорения размер на неустойката и в т.см. размера
на неустойката очевидно не надвишава дори обезщетителната
функция на неустойката , камо ли да обхваща и да надхвърля и нейната санкционна функция.
Поради тези съображения , съдът намира ,че
неустоечните клаузи в двата договора за заем не са нищожни поради противоречие
с добрите нрави ,те произвеждат правни последици и съобразно с тях заемателят
дължи на „*** „ ЕАД неустойки по двата договора за заем .
Поради изложените
дотук съображения ,съдът намира ,че предявеният отрицателен установителен иск се
явява основателен за разликата над 54 064,50 лв. до 203 250 лв.- вземане за
неустойка / която разлика е 149 185,50лв./ по договора за заем от 30.11.2011 г.
,както и за разликата над 14 968,80 лв.
до 145 800 лв.-вземане за неустойка / която разлика е 130 831,20лв./ по втория
договор за заем от 21.12.2011г.
За сумите 54
064,50 лв.-неустойка по първия договор
за заем и за 14 968,80 лв.-неустойка по
втория договор за заем, отрицателният установителен иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен по отношение на
тези две вземания.
Разноски.
С
оглед този изход на делото ищецът има право на деловодни разноски в размер на 164,38
лв. съобразно уважената част на исковете му ,като по отношение на деловодните
разноски съдът съобрази само депозита за в.л. в размер на 400 лв., доколкото
няма доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение, нито за
адв.С.О. ,нито за адв.Ст.К. ,които са представлявали ищеца по делото .Няма
основание искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца ,тъй като той не е бил
защитаван по делото от юрисконсулт, а от адвокат.
Ответникът „*** „ ЕАД също така има право на деловодни разноски
,съразмерно с отхвърлената част на иска ,които разноски са в размер на 176,71
лв. ,като и в т.сл. съдът съобрази само деловодните разноски за депозит за в.л.
в размер на 300 лв. ,тъй като няма доказателства за разноски за адвокатско
възнаграждение за адв.Е.П. по
делото, или по компенсация „***“АД / в
несъст./ дължи на „*** „ЕАД
деловодни разноски в размер на 12,33 лв.
С оглед този изход на делото и на осн. чл. 694,ал. 7 от ТЗ следва ищецът да бъде осъден да заплати д.т.
върху отхвърлената част на иска в размер на 35 156,70 лв. , а ответниците следва да
заплатят д.т. върху уважената част от иска в размер на 24 527,66 лв.
Поради изложеното , Плевенски окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че не съществуват вземания на „*** „ ЕАД, с ЕИК-*** срещу „ ***“ ЕАД/ в несъст./-гр.Плевен , с
ЕИК-***, произтичащи от договори за заем
от 30.11.2011 г. и от 21.12.2011 г. , и
прехвърлени с договор за цесия от 01.07.2015 г. и договор за цесия от 07.09.2015 г. за
договорни лихви, както следва :
1.
за разликата над 695 047,54 лв. до 2 744 226 лв./която разлика е 2049178,50лв./ ,представляваща вземане за договорна лихва по договора за
заем от 30.11.2011 г.,в какъвто размер е включено вземането в допълнителен
списък № 1 на приетите вземания ,одобрени с определение №1030/ 14.12.2016 г. на
ПлОС .
2.
за
разликата над 424 588,84 лв. до 548 160 лв./която разлика е 123 571,16лв./ представляваща вземане за договорна лихва по втория договор за заем от 21.12.2011 г.
, в какъвто размер е включено
вземането в допълнителен списък № 1 на приетите вземания ,одобрени с
определение №1030/ 14.12.2016 г. на ПлОС .
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО , че не
съществуват вземания на „*** „ ЕАД
срещу „ ***“ ЕАД, произтичащи от
договори за заем от 30.11.2011 г. и от 21.12.2011 г. и прехвърлени
с договор за цесия от 01.07.2015
г. и договор за цесия от 07.09.2015
г. за
неустойки , както следва:
1.
за
разликата над 54 064,50 лв. до 203 250 лв./ която разлика е 149 185,50лв./ -по
договора за заем от 30.11.2011 г., в какъвто размер е включено вземането в допълнителен списък №
1 на приетите вземания ,одобрени с определение №1030/ 14.12.2016 г. на ПлОС
2. за разликата над
14 968,80 лв. до 145 800 лв. / която
разлика е 130 831,20лв./ - по втория договор за заем от 21.12.2011г.
,в какъвто размер е включено
вземането в допълнителен списък № 1 на приетите вземания ,одобрени с
определение №1030/ 14.12.2016 г. на ПлОС.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният
от „*** „ АД в несъстоятелност ,чрез
пълномощника адв. С.О. срещу „*** „ЕАД ,
ЕИК-*** със седалище и адрес на
управление гр.София , ул.“*** „ № 1А ет. 3 ап.5, представлявано от П.П.
–изпълнителен директор и срещу „*** „ ЕАД – гр.Плевен ,ул.“ *** „ № 18 ,
ет.1 ап.1/ в несъст. / , представлявано
от „*** „ ЕООД отрицателен установителен иск
,че не съществуват вземанията на
„*** „ЕАД срещу „*** „ ЕАД – гр.Плевен ,
произтичащи от договори за заем
,първият от които от 30.11.2011г. и представляващи
:
-вземане за главница в размер на 1 355 000 лв. –предоставени в заем и невърнати
суми по договора за заем.
-вземане за дължима и неплатена договорна
лихва по чл. 3 от договора в размер на 695
047,54 лв.,дължима за периода 30.11.2011 г. до 02.06.2016 г.
-вземане за дължима и неплатена неустойка
по чл.11 от договора в размер на 54 064,50 лв. ,дължима за периода
30.04.2015г.до 02.06.2016 г.
както и по вторият
договор за заем от 21.12.2011г. ,
представляващи :
-вземане за главница в размер на 972 000 лв.-предоставени в заем и невърнати суми по договора ;
-вземане за дължима и неплатена договорна лихва по чл. 3 от договора в размер на 424
588,84 лв. дължима за периода от 21.12.2011г. до
02.06.2016 г.
-вземане за дължима и неплатена неустойка по чл. 10 от договора в размер на 14 968,80 лв. ,дължима за периода от
31.12.2015 г. до 02.06.2016 г. , които вземания са включени в допълнителен списък №1 на приетите
вземания,одобрени с определение №1030/ 14.12.2016 г. на ПлОС по т.д.№ 138/ 2015 г.
ОСЪЖДА „***„АД /в несъстоятелност/със седалище и адрес на управление –
гр.София 1000,район *** ,ул.“*** „ №10,с ЕИК-*** да заплати на „*** „ЕАД , ЕИК-*** със седалище и адрес на управление гр.София , ул.“*** „ №
1А ет. 3 ап.5, представлявано от П.П. –изпълнителен директор деловодни разноски по компенсация в размер на
12,33 лв.
ОСЪЖДА „***„АД /в несъстоятелност/със седалище и адрес на управление –
гр.София 1000,район *** ,ул.“*** „ №10,с ЕИК-*** да заплати д.т. по сметка на ПлОС,определена
върху ¼ от отхвърления
иск , която такса е в размер на 35
156,70 лв .
ОСЪЖДА „*** „ЕАД , ЕИК-*** със
седалище и адрес на управление гр.София
, ул.“*** „ № 1А ет. 3 ап.5, представлявано от П.П. –изпълнителен директор и „***
„ ЕАД – гр.Плевен ,ул.“ *** „ № 18 , ет.1 ап.1/ в несъст. / , представлявано от „*** „ ЕООД да заплатят по сметка на ПлОС д.т. върху ¼ от уважения размер на иска,която такса е в размер
на 24 527,66 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :