Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 25.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Левски, ІV състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести март 2019 г. в състав:

 

                                         Председател: СТОЙКА МАНОЛОВА

                                                             

при участието на секретаря Ваня Димитрова и прокурора ­­_, като  разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №59 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В Районен съд - Левски е постъпила жалба от Д.М.М., ЕГН **********,***, против наказателно постановление № 1729/14.02.2019 г. на директора на  РДГ – Ловеч.

            Жалбоподателят счита, че издаденото против него наказателно постановление е несправедливо и несъразмерно с нарушението, което е извършил. Твърди, че не е рязал едри дървета и не е имал такива намерения. Моли съда да намали така наложената парична глоба. 

Ответната страна по жалбата не се представлява и не взема становище по същата.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Административнонаказателното производство срещу М. е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение от 05.12.2018 г. за това, че на същата дата транспортира с конска каруца 1 пр. куб.м. върбови дърва за огрев немаркирани с КГМ.

Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 213, ал.1 от ЗГ.

Въз основа на така съставения акт административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.213, ал.1, пр.4, т.1 от ЗГ.

Разпитаните в качеството на свидетели служители в ТП ДГС – Плевен, в показанията си сочат, че в изпълнение на служебните си задължения са извършвали охрана в землището на Варана и Левски, когато чули, че работи резачка. Приближили, видели лице, което режело с бензиномоторен трион дърво и същевременно товарело дървесината в спряна до него конска каруца. След известно време жалбоподателят излязъл с каруцата, натоварена с дърва и бил спрян за проверка. При извършената проверка констатирали, че той не притежава позволително за сеч в гората, няма превозен билет, и дървесината не е била маркирана с КГМ, както и не е притежавал разрешително за достъп на горска територия. Измерили дървесината, която отговаряла на 1 пространствен кубик върбови дърва за огрев. За констатираните нарушения съставили съответните АУАН на лицето.

Приложено е и постановление за изпращане на преписка по компетентност (отказ за образуване на досъдебно производство). Пррокурорът е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 9, ал.2 от НК. Приел е, че стойността на дърветата е около 100 лв.

Според императивната разпоредба на чл. 42, т.5 от ЗАНН, задължителен реквизит на АУАН са законните разпоредби, които са нарушени, а според императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, в НП задължително се посочват законните разпоредби, които са били виновно нарушени.

В случая, като законни разпоредби, които Д. М. е нарушил виновно, както в АУАН, така и в НП са посочени чл. 213, ал.1, т.1 от Закона за горите.

С разпоредбата на чл. 213, ал.1, т.1 от ЗГ е въведена забрана за покупко – продажба и разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно производствена марка.

Разпоредбата на чл. 266, ал.1 от ЗГ предвижда налагане на глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по – тежко наказание физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира,  разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.

Според разпоредбата на чл. 27, ал.1 от ЗАНН, административното наказание се определяя съобразно разпоредбите на този закон, в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото иззвършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

В случая в процесното НП няма изложени каквито и да било съображения, обуславящи налагане на глоба именно в размер на 100 лв.

Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

С оглед разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, според която по въпросите за вината, вменсяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго, за маловажен случай следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл. 93, т.9 от НК). 

Жалбоподателят е в тежко семейно и имотно положение, което е причина в началото на м. декември 2018г. да се снабди с дърва за огрев. Изразил е разкаяние и съжаление, за което свидетелстват и разпитаните актосъставител и свидетел.  Съдът взе предвид и данните за личността на нарушителя, които са съобразени и от представителя на РП – Левски – че М. няма извършвани други нарушения по Закона за горите преди установените на 05.12.2018г. нарушения.

Съдът съобрази и количеството дърва – 1 куб. м., за която е прието от РП – Левски, че е около 100 лв. – значително под размера на минималната за страната работна заплата.

Преценени в своята съвкупност, посочените обстоятелства предпоставят извода за наличието на явно маловажен случай на административно нарушение, обуславящи неправилността на процесното НП, както и неговата отмяна.

Преценка за маловажността на случая не е направена от административнонаказващия орган. 

Предвид изложеното обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно, поради което следва да се отмени изцяло като такова. 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление № 1729/14.02.2019 г. на директор РДГ – Ловеч, с което на Д.М.М., ЕГН **********,***, е наложено на основание чл.266, ал.1, пр.4 от Закона за горите административно наказание глоба в размер на сто лева, за нарушение на чл.213, ал.1, пр.4, т.1 от Закона за горите, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

         

            СЪДИЯ: