Определение по дело №2257/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2403
Дата: 10 юли 2020 г. (в сила от 28 юли 2020 г.)
Съдия: Емил Иванов Дечев
Дело: 20201100202257
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

                                     гр. София, 10 юли  2020 г                                                    

          СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,              16 състав  в публично съдебно заседание  на  десети юли две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

       ЕМИЛ ДЕЧЕВ

     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:                                   

1.     Т.П.

 

2.     Н.Т.

 

 

 

Секретар

АЛБЕНА АРСОВА

Прокурор

ЛИЛИЯ ДАМЯНОВА

сложи за разглеждане докладваното от съдия ДЕЧЕВ

НЧД  № 2257 по описа за 2020 г.

 

На именното повикване в 14,40 часа се явиха:

 

ОСЪДЕНИЯТ М.Б.К. – редовно призован,  явява се лично и с адв. П.Ч.упълномощен от днес.

В залата се явява адв. А.Д.М. - служебно определен от САК, с уведомително писмо.

 

Предвид факта, че осъденият К. е упълномощил адв. П.Ч.да го защитава в днешното съдебно производство е отпаднала необходимостта от назначаване на служебен защитник, поради което

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА от участие в съдебното производство адв. А.М..

Препис от протокола от съдебното заседание да се издаде на адв. М. за послужване пред САК и НБПП.

 

СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА самоличността на осъдения.

М.Б.К., роден на *** ***, живущ ***, със средно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на осъдения в производството.

 

          Осъденият К.: Разбрах правата си. Не правя отводи на съдебния състав, прокурора и секретаря.

 

СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме искания, няма да сочим доказателства.

 

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДОКЛАДВА предложение на прокурора от СГП за определяне на едно общо най-тежко наказание по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка  чл. 25, във връзка  чл. 23, ал. 1 от НК.

 

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението. Нямам искания по доказателствата.

Адв. Ч.: Няма да соча нови доказателства.

 

          СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА материалите  и доказателствата по делото

ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИ ПРЕНИЯ

 

          ПРОКУРОРЪТ: Считам, че посоченото в предложението съчетание на наказанията се явява най-благоприятно за осъдения, поради което следва да се уважи изцяло, включително и по отношение на ефективното изтърпяване на определеното общо наказание от втората съвкупност при първоначален общ режим, като съответно се приложат и разпоредбите на чл. 25, ал. 2 и чл. 59 от НК.

          Последното осъждане следва да бъде изтърпяно отделно, така както е в предложението, но с наказание пробация  2 години и 6 месеца,  а не 2 години и 300 часа безвъзмезден труд.

Предвид това, че е многократно осъждан и наложените наказания не са оказали въздействие върху него, поради което считам, че едно ефективно наказание би могло да окаже възпитателна роля върху него, с оглед постигането на целите на наказанието.

 

адв. Ч.: Делото е образувано по предложение на СГП за групиране на 9 на брой осъждания спрямо подзащитния ми М.К.. Считам и ви моля да определите едно общо най-тежко наказание по първата група, както са дадени НОХД №10656/2019г, НОХД №11988/2019г,  НОХД № 15067/2019 г., те се намират в реална съвкупност, четири на брой осъждания, едно общо най-тежко наказание от 2 години „пробация“  с периодичност 2 пъти седмично за срок от две години, задължителни периодични срещи с пробационен служител и безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 150 часа на година, за срок от две години.

Моля на основание чл. 25, ал. 2 от НК, от така определеното общо наказание „пробация“ да бъде приспаднато времето, през което М.К. е търпял наказание по някои от делата, както и на основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК да приспаднете времето, през което подзащитният ми е бил задържан за 24 часа, по реда на ЗМВР, това е по НОХД 10656/2019 г, както и задържане 24 часа по НОХД №11988/2019 г., тоест в тази част на предложените нямам възражения и моля да го уважите.

По отношение на така предложените втора съвкупност, моля да не уважавате предложението в тази му част. Считам че в същото предложение не са изложени мотиви защо се иска определяне на едно общо наказание, което да бъде изтърпяно ефективно за срок от 8 месеца, при общ режим, само бланкетно е посочено, с оглед постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК. Моля ви да определите едно общо най-тежко  наказание измежду деянията по НОХД №17067/2019г по описа на СРС, НОХД №16958/2019 г по описа на СРС, НОХД №1591/2019г по описа на РС Несебър и НОХД №461/2020 по описа на СРС. Същите са в отношение на реална съвкупност, но ви моля да определите и наложите едно общо най-тежко наказание,  а именно лишаване от свобода за срок от  осем месеца, като на основание чл. 66 от НК отложите изтърпяването му за срок от 3 години.

На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК от така определеното общо най-тежко наказание да приспаднете времето, през което М.К. е бил задържан по ЗМВР и НПК по НОХД № 17067/2019 г., там има 72 часа и по реда на ЗМВР 24 ч по НОХД № 16958/2019 г.

Мотивите ми да искам определянето на едно общо най-тежко наказание от 8 месеца лишаване от свобода,  което да отложите за срок от 3 години са следните: Действително съгласно нормата на чл. 25, ал. 4 от НК решаващия съд при определяне на общото наказание би могъл да определи действително какво да бъде изтърпяно ефективно или да остави същото да бъде условно. Считам, че в процесния случай за целите на наказанието биха били постигнати с оставането на условното осъждане, тъй като ако се погледнат четирите осъждания, по всичките от тях подзащитният ми е признал вината си, изразил е съжаление, възстановил е щетите, така че в тази насока това са ми мотивите. Считам че би могло да остане едно условно осъждане. Същият е в млада възраст, поставянето му в една затворническа общност считам, че не би постигнало целите на Специалната и Генералната превенция по чл. 36 НК. Смятам, че целите на наказанието ще се постигнат в пълна степен с определяне по реда на чл. 66 НК отлагане на изпълнението. Срокът не е малък - 3 години. Да, действително той е минималния в случая, но при групирането има и едно като непълнолетен осъодан.

По отношение на наказанието по НОХД №1418/2020 г, да, действително то не може да бъде включено в двете групи, така че нямам възражения в тази насока, само моля да имате предвид, че на основание чл.59, ал. 1 от НК М.К. там е задържан два месеца в следствения арест, по последното дело.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ: Подкрепям казаното от защитата.

 

СЪДЪТ ДАВА 15 МИНУТИ ПОЧИВКА

 

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ

СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ, като взе  предвид становището на страните и  събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т.1 от НПК.

Образувано е във връзка с внесено предложение на прокурор от СГП, за определяне на едно общо най-тежко наказание измежду наложените на осъдения М.Б.К., на основание чл. 25, ал. 1, във връзка чл. 23, ал. 1 от НК.

Съдът, след запознаване с доказателствата по делото констатира, че спрямо осъденият К. има влезли в сила общо 11 присъди, като първата от тях НОХД №18060/2017г не може да бъде групирана с никоя от останалите. Втората и третата присъди - по НОХД №9/2019г на РС Сливница и по НОХД №1054/2019г на СРС са били групирани в едно общо най-тежко наказание с определение по НЧД №6809/2019г на СРС, като определението е влязло в сила.

Съдът констатира, че по останалите присъди, без последната, а именно по НОХД №1418/2020 г на СГС, може да се формират две групи, с които да се определи едно общо най-тежко наказание.

Първата група от присъди е по НОХД № 10656/2019г,  по НОХД №11988/2019г и НОХД №15967/2019г на СРС, тъй като по всяка една от тези присъди престъпленията, за които е бил признат за виновен К. са били извършени преди да е влязла в сила, която и да е от тези присъди.

По НОХД №10656/2019г на СРС, К. е признат за виновен за извършено на 15.04.2018г престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, във връзка чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, с което е бил осъден на наказание „пробация“ със задължителни пробационни мерки за срок от 1 година и 6 месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото по 100 часа годишно, за срок от 2 години. Присъдата е влязла в сила на 02.07.2019г.

По НОХД №11988/2019г на СРС, К. е признат за виновен за извършено на 15.06.2019г престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, като е осъден на наказание „пробация“ със задължителни пробационни мерки за срок от 1 година и 6 месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото 200 ч годишно, за срок от 1 година и 6 месеца. Присъдата е влязла в сила на 24.07.2019г.

На основание чл. 59, ал. 2, във връзка  ал.1 от НК е приспаднато задържането по ЗМВР.

По НОХД №15967/2019г на СРС, К. е признат за виновен за извършено на 28.07.2018г престъпление по чл. 195,  ал. 1, т. 4, във връзка  чл. 194, ал.1, във връзка чл. 63, ал. 1, т. 3, във връзка чл.20, ал.2, във връзка ал.1 от НК, като е осъден на наказание „пробация“ със задължителни пробационни мерки за срок от 2 години и безвъзмезден труд в полза на обществото 150 часа годишно, за срок от 2 години. Присъдата е влязла в сила на 11.10.2019 г.

При това положение, съдът намира, че спрямо тази реална съвкупност от престъпления може да се определи едно общо най-тежко наказание измежду наложените, а именно наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност 2 пъти седмично, за срок от 2 години; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 години и безвъзмезден  труд в полза на обществото с продължителност 150 часа годишно, за срок от 2 години.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК, от така определеното общо най-тежко наказание следва да бъде приспаднато времето, през което К. е търпял наказание по някое от наказателните дела от общ характер включени в тази съвкупност.

На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК следва да се приспадне времето, през което М.К. е бил задържан за 24 часа, по реда на ЗМВР, на 18.04.2018г.,  по НОХД №10656/2019г на СРС и задържането за 24 часа, по реда на ЗМВР на 19.06.2019г по НОХД №11988/2019г на СРС.

Съдът намира, че по делото е налице и още една реална съвкупност от престъпления, които са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Тази втора съвкупност се състои от следните осъждания:

По НОХД № 17067/2019г на СРС, с влязла в сила присъда на 31.10.2019г, К. е признат за виновен за извършено на 28.10.2019г престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във връзка чл.194, ал.1, във връзка чл. 28, ал. 1 от НК, като е осъден на наказание 6 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години. Присъдата е влязла в сила на 31.10.2019г.

На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК следва да се приспадне времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР от  29.10. до 30.10.2019г и с постановление на СРП от 30.10. до 31.10.2019г.

 

По НОХД №16958/2019г на СРС, с присъда влязла в сила на 18.12.2019г, К. е признат за виновен за извършено на 23.06.2018г престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл.2, във връзка ал.1, във връзка  чл.63, ал. 1, т. 3 от НК, като е осъден на 5 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1, във връзка  чл. 69 от НК е отложено за срок от две години.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което е бил задържан по ЗМВР на 08.07.2018 г.

С присъда по НОХД № 1591/2019г на РС Несебър, влязла в сила на 29.01.2020г, К. е признат за виновен за извършено на 10.06.2019г престъпление по чл. 195,  ал. 1, т. 2 и т. 7, във връзка чл. 194, ал. 1,  във връзка чл. 28, ал. 1 от НК,  като е осъден на 6 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с три години изпитателен срок.

С присъда по НОХД № 461/2020г на СРС, влязла в сила на 10.02. 2020г, К. е признат за виновен за извършено на 27.05.2020г престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във връзка чл.194, ал. 1, във връзка  чл. 28, ал.1 от НК, като е осъден на 8 месеца лишаване от свобода,  изпълнението на което е отложено с 3 години изпитателен срок на основание чл.66, ал. 1 от НК.

С присъда по НОХД № 1418/2020г, влязла в сила на 04.06.2020г, К. е признат за виновен за извършени от него престъпления по чл. 319 от НК и за престъпление по чл. 248а, ал. 1 от НК, извършени последното на 13.11.2019 г, като му е било определено едно общо най-тежко наказание „пробация“, включващо задължителни пробационни мерки за срок от 2 години и 6 месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото - 300 часа за срок от 1 година. Тази последна присъда би могла да се кумулира с част от присъдите от втората група съвкупност, но това не би било в интерес на осъдения, тъй като това би означавало да се създаде една трета съвкупност от осъждания и при това положение той би следвало да има по втора и трета съвкупност от осъждания, две отделни общи най-тежки наказания, като и двете биха били лишаване от свобода,  тъй като при групиране на наказанието по чл. 25, ал.1 във връзка чл. 23, ал. 1 от НК, съгласно трайно установената практика на Върховния съд, съдът е задължен да извършва при различни възможности за кумулирания на наказания, да избира това което е най- благоприятното за осъдения, съдът счита, че не следва да се създава  трета съвкупност от осъждания, поради което последното осъждане по НОХД №1418/2020г на СГС следва да се изтърпи отделно.

По втората съвкупност от присъди по НОХД №17067/2019г., НОХД №16958/2019г, НОХД №1591/2019г и НОХД № 461/2020г. съдът счита, че следва да се определи едно общо най-тежко наказание, а именно 8 месеца лишаване от свобода. Ключов въпрос по настоящото дело е, дали това общо най-тежко наказание следва да се изтърпи ефективно или то следва да се отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК, с 3 години изпитателен срок. В днешното съдебно заседание прокурорът предлага ефективно изтърпяване на това общо най-тежко наказание, при първоначален общ режим, докато защитата категорично възразява срещу това. Съгласно чл. 25, ал. 4 от НК, когато по една или повече от присъдите, лицето е било освободено от изтърпяване на наложеното наказание по  реда на чл.66 от НК, въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото определяне, ето защо в настоящият случай, макар по всяка една от присъдите осъденият К. да е бил осъждан на лишаване от свобода,  което е отлагано винаги с изпитателен срок на основание чл.66, ал.1 от НК, няма пречка действително с определението си съдът да определи ефективно изтърпяване на общото най-тежко наказание лишаване от свобода, принципно. В конкретният случай, съдът след като се запозна с цялата престъпна деятелност на осъдения и като констатира трайната му престъпна наклонност, липсата на поправяне от налаганите му наказания, от което извежда и по- високата обществена опасност, счита че на основание чл. 25, ал. 4 от НК, така определеното общо най-тежко наказание по втората съвкупност от присъди - осем месеца лишаване от свобода, следва да се изтърпи ефективно, с първоначален общ режим, като разбира се от това общо наказание се приспадне времето, през което той е бил задържан на основание ЗМВР и НПК.

С оглед изложеното и на основание чл.306, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка  чл. 25, ал.1, във връзка  чл. 23, ал. 1 от НК, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАЛАГА на осъдения М.Б.К., ЕГН **********  едно общо най-тежко наказание измежду осъжданията му по НОХД № 10656/2019г на СРС, по НОХД № 11988/2019 г на СРС и по НОХД № 15967/2019г на СРС, а именно „пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност 2 пъти седмично, за срок от 2 години; задължителни пробационни срещи с пробационен служител за срок от 2 години и безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 150 часа на година, за срок от 2 години.

 

На основание чл. 25, ал. 2 от НК от така определеното общо най- тежко наказание „пробация“ ПРИСПАДА времето, през което М.Б.К. е  търпял наказание по някое от наказателните дела от общ характер включени в съвкупността.

 

 На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК ПРИСПАДА времето, през което М.Б.К. е бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР, на 18.04.2018г, по НОХД №10656/2019г на СРС и задържането за 24 часа по ЗМВР, на 19.06.2019г, по НОХД № 11988/2019г на СРС.

 

НАЛАГА едно общо най-тежко наказание на осъдения М.Б.К. по осъжданията по НОХД № 17067/2019г на СРС, НОХД №16958/2019 г на СРС, НОХД №1591/2019 г на РС Несебър и по НОХД № 461/2020г на СРС, а именно ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

 

На основание чл. 25, ал. 4 от НК изпълнението на така определеното общо най-тежко наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода да се търпи при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС.

 

          На основание чл. 59, ал. 1 и ал.2 от НК от така определеното общо най-тежко наказание ПРИСПАДА времето, през което М.Б.К. е бил задържан по реда на ЗМВР и НК, считано от 29.10.2019г до 31.10.2019г. по НОХД №17067/2019г на СРС и задържане за 24 ч по ЗМВР на  08.07.2018г по НОХД №16958/2019г. на СРС.

 

Определеното наказание на осъдения М.Б.К. с присъда по НОХД №1418/2020г на СГС „пробация“ да се изтърпи отделно от горните две съвкупности.

 

На основание чл. 59, ал. 1 от НК ПРИСПАДА времето, през което М. Б.К. е бил задържан с мярка за неотклонение  "задържане под стража" по НОХД №1418/2020г на СГС, считано от 22.11.2019г до 20.01.2020г.

 

         


 

          Определението подлежи на обжалване и протест в  15-дневен срок от днес пред Софийски Апелативен съд.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16,10 ч.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

                                                                                      1.

 

                                                                                      2.

 

                                                 

                                                          СЕКРЕТАР: