Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 249, ал. 3, във връзка с глава XXII НПК. Образувано е по частен протест на Районна прокуратура – град Велико Търново против разпореждане от 23.11.2011г. по НОХД № 2570/2011г. на Районен съд – град Велико Търново, с което съдебното производство по НОХД № 2570/2011г. е прекратено и делото е върнато на ВТРП за отстраняване на допуснатите нарушения. В протеста се излагат съображения, че обжалваното разпореждане е неправилно. Представителят на ВТРП посочва, че видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, местоизвършването на престъплението става ясно най-малко от израза „че обвиняемият Д. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 202, ал. 2, т.1, във вр. с чл. 201, във вр. с чл. 26 от НК, тъй като в периода 28.02.2011г. – 09.03.2011г. в гр. Горна Оряховица и в гр. Велико Търново…” посочва, че в последния град е завършено разследването и съответно във всички случаи, според правилото на чл. 36, ал. 3 НПК, Районен съд – град Велико Търново е компетентен да разгледа делото. Моли разпореждането от 23.11.2011г. по НОХД № 2570/2011г. на ВТРС да бъде отменено като неправилно. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, исканията и доводите на страните, намира þа установено следното: Протестът е подаден от легитимирана страна и в законоустановения за това срок, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, протестът се явява неоснователен. Досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител, който в периода 28.02.2011г. до 08.03.2011г., в качеството му на длъжностно лице, присвоил чужди пари, връчени му в това качество. С постановление от 20.10.2011г. Д. Л. М. е бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че в периода от 28.02.2011г. до 09.03.2011г., в град Горна Оряховица и в град Велико Търново, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – търговски представител към „К.О.” ЕООД – град София, присвоил чужди пари и вещи, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, а именно: пари на стойност 54 494.22 лева и цигари на стойност 39 638.81 лева, като присвоеното имущество е на обща стойност 94 133.03 лева и същото е в големи размери – престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26 НК. За да прекрати съдебното производство по делото, първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, а именно: в обстоятелствената част на обвинителния акт, при описване на всяко едно от деянията, липсва място на извършването им. Поради това и съдът е приел, че по този начин е нарушено правото на защита на обвиняемия да научи в какво точно е обвинен и срещу какво следва да се защитава, както и че посоченият порок препятства възможността за преценка на приложимата местна подсъдност. Настоящият съдебен състав намира, че обвинителният акт не отговаря на изискванията посочени в на чл. 246 НПК. Съгласно цитираната разпоредба, в обстоятелствената част на акта на обвинението следва да се посочат престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начинът на извършването му, а в заключителната част трябва да съдържа правната квалификация на деянието. Между двете части следва да е налице съответствие – посочените факти в обстоятелствената част следва да са релативни на правната квалификация. Обвиняемият следва да знае всички факти, които се отнасят до обективната и субективната страна на деянието, в противен случай същият е поставен в невъзможност да организира своята защита. В случая в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва описание на отделните деяния, за които на обвиняемия е повдигнато обвинение – време, място, начин на извършването им, съгласно изискванията, визирани в т. 4.2. на Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК. Единственото описание, което е посочено е, че „от заприходената стока в буса липсвала такава за сумата 39 638.81 лева, както и че М. не е внесъл суми по финансовите отчети от дати 28.02.2011г., 01.03.2011г., 02.03.2011г., 04.03.2011г. и 07.03.2011г., възлизащо общо на 54 494.22 лева.”, както и че „деянието е извършено чрез бездействие, визирано в неотчитане на поверено имущество с намерение то да се задържи като свое”. На следващо място настоящият съдебен състав намира, че е налице разминаване в обстоятелствената част на обвинителния акт и в диспозитива на същия. В обстоятелствената част е посочено, че при извършена ревизия се оказало, че от заприходената стока в буса, липсвала такава за сумата 39 638.81 лева, но същата не е индивидуализирана. Освен това на е посочен начинът на извършване на присвоителното деяние по отношение на липсващата стока. Посоченото нарушение е съществено процесуално, нарушаващо правото на защита на обвиняемия да научи за какво се обвинява. Същото не може да бъде санирано в съдебната фаза, поради което се явява основание за прекратяване на съдебното производство. Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че протестът на Районна прокуратура – град Велико Търново е неоснователен, а атакуваното разпореждане на Районен съд – град Велико Търново е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 345 НПК, Великотърновският окръжен съд О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 23.11.2011г. по НОХД № 2570/2011г. на Районен съд – град Велико Търново, с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на Районна прокуратура – град Велико Търново за отстраняване на допуснатите нарушения. Определението не подлежи на обжалване и/или протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: |