№ 97
гр. Свиленград , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева
Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200575 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 859 от 27.12.2020
година на Директора на ОДМВР - Хасково, с което на Н. Л. Г. с ЕГН
********** от град Исперих, ул.„С.П.” № 15, област Разград, със съдебен
адрес: град Свиленград, ул.„Димитър Благоев” № 4 б, област Хасково, чрез
адвокат Г.Г., за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.
Жалбоподателят Н. Л. Г. чрез процесуалния си представител – адвокат
Г.Г., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и
неправилен – издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати
съществени процесуални нарушения, липсвали субективният и обективният
елементи от състава на нарушението, наложеното наказание било
несправедливо и жалбоподателят не бил извършил процесното нарушение.
1
Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Н. Л. Г., не се
явява. С писмена Молба-становище процесуалният му представител – адвокат
Антон Георгиев (преупълномощен от адвокат Г.Г.) иска от Съда да отмени
обжалвания акт, тъй като в НП ЕГН на жалбоподателят било посочено
грешно (нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН) и не били конкретизирани
законовите разпоредби, които са нарушени (нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН). Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Директорът на ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 17.12.2020 година свидетелите Г. К. К. и Т. Анд. Д. (двамата
служители в РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково) и В. П. Л. (служител на
РЗИ – Хасково) (с фамилно име към настоящия момент Видева) при
изпълнение на служебните си задължения във връзка с контрола относно
спазването на противоепидемичните мерки, посещават около 12.20 часа
собствения на „Дива 844” ЕООД (с приложена по делото справка от
Търговския регистър относно актуалното състояние на дружеството) фитнес
„Галакси”, находящ се в град Свиленград, бул.„България” № 60, област
Хасково, където заварват жалбоподателя, който извършва физическа спортна
2
дейност на фитнес уред, находящ се в проверявания обект и няма поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устатата. Проверката е извършена по време на
извънредната епидемична обстановка - Решение № 855 на Министерския
съвет от 25.11.2020 година за удължаване срока на обявената с Решение №
325 на Министерския съвет от 14.05.2020 година извънредна епидемична
обстановка, удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12.06.2020
година, Решение № 418 на Министерския съвет от 25.06.2020 година,
Решение № 482 на Министерския съвет от 15.07.2020 година, Решение № 525
на Министерския съвет от 30.07.2020 година, Решение № 609 на
Министерския съвет от 28.08.2020 година и Решение № 673 на Министерския
съвет от 25.09.2020 година.
На посочената дата, предвид констатираното според него нарушение и в
кръга на службата си, свидетелят Г. К. К. – Полицейски инспектор в Група
„Охранителна полиция” към РУ - Свиленград при ОДМВР – Хасково съставя
против жалбоподателя Г. като посочва следното ЕГН ********** и в негово
присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
серия АА с бланков № 619654 и с входящ № 859. Това процесуално действие
извършва и с участието на свидетеля Т. Анд. Д. и служителя на РЗИ - Хасково
В. П. Л. с ЕГН **********. В изготвения АУАН актосъставителят излага
подробно описание на фактическото според него нарушение, свързано
непоставяне на защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устатата в закрито
обществено място (фитнес, достъпен за гражданите), въведена
противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ с т. 7 от Заповед № РД-01-675
от 25.11.2020 година на Министъра на здравеопазването (, приложена в
кориците на делото). А досежно квалификацията, нарушението правно
квалифицира с разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която вписва за
нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя -
нарушителя Н.Г., който сочи, че няма възражения против констатациите в
Акта.
Срещу Акта не постъпва Възражение в законоустановения 7-дневен срок.
Образувана е преписка с вх.№ 14/2021 година по описа на Районна
3
прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград, за
престъпление по чл. 355 от НК. С Постановление от 11.01.2021 година, Мария
Кирилова – Заместник Районен прокурор на Районна прокуратура – Хасково,
отказва да образува Досъдебно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК (деянието не съставлява престъпление). В Постановлението е посочено,
че обществената опасност на деянието е явно незначителна. Постановлението
от дата 11.01.2021 година, ведно с преписката, са изпратени от Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград на ОДМВР -
Хасково по компетентност за вземане на отношение относно
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Н.Г..
Сезиран надлежно с така съставения АУАН и с Постановлението на
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград за
отказ да се образува наказателно производство, след получаване на
преписката, Директорът на ОДМВР - Хасково, издава процесното НП № 859
на 27.12.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема
фактическите констатации, изложени в АУАН, като и правната квалификация
на нарушението - чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и налага на жалбоподателя Г. с
посочено ЕГН ********** административно наказание „Глоба” в размер на
300 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 07.05.2021
година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно
оформена – датирана и подписана. В този смисъл е и Докладна записка от
дата 12.05.2021 година. Възражения относно начина и формата на връчване
на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на
ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗЗ, се
доказва от приетата по делото Заповед № 272з-940 от 25.03.2020 година на
Директора на ОДМВР – Хасково, вземайки предвид факта, че Г. К. К. заема
длъжността Полицейски инспектор в Група „Охранителна полиция” в РУ –
Свиленград при ОДМВР – Хасково и служебно известното обстоятелство, че
лицето, подписало НП – Ангел Цанков Ганчев, е заемало към момента на
издаването му длъжността „Директор на ОДМВР - Хасково”, т.е. последният
е явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество
по закон съгласно чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
4
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„б” от ЗАНН, вр.чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ и чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл.
209а, ал. 4 от ЗЗ. Съгласно чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ, Актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица,
определени от Директорите на ОДМВР. Видно от т. 1 на Заповед с № 272з-
940/25.03.2020 година е налице и изрично оправомощаване в полза на
полицейските органи от посочената категория. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 17.12.2020 година
актосъставителят Г. К. К. е заемал длъжността „Полицейски инспектор в
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”
(в този смисъл са и изявленията на свидетеля К., направени в открито съдебно
заседание, проведено на 13.09.2021 година), т.е. бил е длъжностно лице,
определено от Директора на ОДМВР - Хасково. Предвид изложеното
актосъставителят Г.К. безспорно се явява длъжностно, предвидено в ЗЗ, което
има правомощията по чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ, т.е. да съставя Актове, с които се
установяват нарушения по ЗЗ. Лицето, подписало НП – Ангел Цанков Ганчев,
е заемало към момента на издаването му длъжността „Директор на ОДМВР -
Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на ОДМВР –
Хасково.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 (считано както от издаване на АУАН, така и от датата на
постановяване на Постановлението за отказ да се образува наказателно
производство) на чл. 34 от ЗАНН срокове. Фактът, че в НП от дата
27.12.2020 година е цитирано Постановлението на Прокурора за отказ да се
образува наказателно производство от дата 11.01.2021 година, не променя
изводите на Съда за липса на допуснати процесуални нарушения в тази
насока, тъй като действително в санкционния акт се цитира документ с дата,
следваща датата на издаването му, но в случая това нарушение не е
5
съществено, тъй като е важно, че считано от датата на издаване на НП до
датата на връчването му не е изтекъл 6-месечния срок за издаването му, т.е.
не е наличен проблем във връзка с разпоредбата на ал. 3 на чл.34 от ЗАНН.
Съдът намира, че в конкретния случай не е нарушено правилото „nе bis in
idem”. Действително видно от събраните по делото
доказателства, Административнонаказателната преписка (АНП) по описа на
ОДМВР - Хасково, образувана въз основа на АУАН с № 859, е била изпратена
на Районна прокуратура – Свиленград (сега Районна прокуратура - Хасково,
Териториално отделение – Свиленград), тъй като АНО е преценил, че се
съдържат данни за извършено престъпление по чл. 355 от НК, като в тази
връзка е била образувана прокурорска преписка с № 14/2021 година, като с
Постановление от 11.01.2021 година е отказано да се образува наказателно
производство. След като е налице отказ да се образува наказателно
производство, в случая не е налице едновременно ангажиране на
наказателната и административнонаказателната отговорност на лицето, за
едно и също деяние. Когато деянието засяга един и същ кръг обществени
отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация
на отговорност или за административно нарушение, или за прес тъп ление, но
не и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност
следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Това
положение изключва и опасността от нарушение на правилото non bis in idem
по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита правата
на човека и основните свободи поради отсъствието на дублиращи се процеси.
Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните
съображения:
1. Съдът споделя наведеното от процесуалния представител на
жалбоподателя в писмената му Молба-становище възражение, касаещи
неиндивидуализация на нарушителя и липса на доказателства относно
самоличността му във връзка с ЕГН. В АУАН жалбоподателят е вписан с ЕГН
**********. В издаденото въз основа на така съставения АУАН НП обаче се
сочи, че административното наказание „Глоба” се налага на Н. Л. Г., който се
индивидуализира със ЕГН - **********. Видно от служебно извършената
Справка в НБД „Население” и от посоченото в АУАН, на посоченото в НП
6
ЕГН отговаря В. П. Л. – свидетел по Акта. Разминаването и по-точно липсата
на пълен идентитет между цифровото изписване на ЕГН на Г. в АУАН и в НП
съставлява съществено процесуално нарушение. Безспорно се
установява, че записаният в НП срещу името Н. Л. Г. ЕГН
**********, е различен от истинския ЕГН на нарушителя, както и не отговаря
цифрово на този, който се сочи в АУАН. Т.е. безспорно е, че единият от
задължителните идентификационни данни и реквизити на всяко НП,
не отговаря на действителните данни за самоличността на нарушителя.
Сред задължителните реквизити на НП са индивидуализиращите данни на
нарушителя. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, спрямо физическите лица, които
са български граждани, това следва да са: собственото, бащиното и фамилното
име, точен адрес и ЕГН.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Закона за гражданската
регистрация (ЗГР) ЕГН е само един от белезите, индивидуализиращи
физическите лица, поради което посочването на сгрешено ЕГН означава
несъмнено, че лицето, което е индивидуализирано чрез него е различно от
това лице, установено от актосъставителя като извършител на нарушението.
Разпоредбата на чл. 11 от ЗГР регламентира ЕГН като административен
идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица и уникален
номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно. Предвид това,
физическото лице се идентифицира с уникалния си ЕГН. Дори да има
съвпадение на трите имена на две физически лица, същите се различават по
различните си ЕГН, а при съвпадение на дадените ЕГН уточняването и
корекцията на еднаквите ЕГН се извършва по административен ред. Всеки
български гражданин с раждането си получава ЕГН, който остава непроменен
до смъртта му. Следователно този ЕГН е уникален и има за
предназначение еднозначно да индивидуализира субекта. В настоящия
случай са налице данни, че посоченият в АУАН ЕГН е на жалбоподателя, но
този, посочен в НП отговаря на друго физическо лице – на лицето В. П. Л.. С
оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че е налице липса на
идентичност между лицето, посочено като нарушител в НП и действителният
субект на нарушението. Т.е. погрешното посочване на ЕГН в НП на лицето,
което се сочи за нарушител, безспорно се явява пречка нарушителят да бъде
установен еднозначно.
7
Допуснатата грешка в този реквизит на НП представлява процесуално
нарушение от категорията на съществените такива, водещо като последица до
отмяна на санкционния акт. Това е така, тъй като от същото следва неяснота
относно субекта, който е осъществил съставът на нарушението и чиято
отговорност се ангажира и оттук ограничава, както правото на защита на
посоченото в диспозитива на НП лице, така и възможността за адекватен съдебен
контрол на акта, а извеждането му по тълкувателен път от съдържанието на
други документи по преписката не е допустимо. Предвид правораздавателния
характер на НП, въпросният реквизит не може да се извлича и по пътя на
формалната или правна логика.
В изложения смисъл са и Решение № 15 от 17.01.2014 година по КАНД №
572/2013 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Кремена Костова-Грозева, Решение № 356 от 27.11.2014 година по КАНД №
324/2014 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Василка Желева и др.
2. Настоящото производство е от административнонаказателен характер,
при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН,
същото извършено ли е от посоченото в Акта лице и извършено ли е виновно
- предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху АНО.
Следва да се има предвид, че отразеното в АУАН не се счита за доказано, т.е.
за безспорно установено. Това е така, тъй като по силата на чл. 84 от ЗАНН в
административнонаказателното производство са приложими правилата на
НПК, а съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият (в
административнонаказателното производство това е лицето посочено като
нарушител) се счита за невинен до доказване на противното. Това означава,
че е в тежест на АНО (по аргумент на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 103, ал. 1 от
НПК), тъй като именно той е субектът на административнонаказателното
обвинение, да докаже по безспорен начин пред Съда с всички допустими
доказателства, че от обективна страна има административно нарушение и че
от субективна страна е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Настоящата Съдебна инстанция е такава по същество и
задължението на Съда е служебно да следи за законосъобразността на
обжалваното НП.
8
Настоящият Съдебен състав намира че не е доказано извършването на
нарушение от страна на Н.Г.. От показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели К. и Д. се установява, че жалбоподателят е бил във
фитнеса, т.е. на закрито, но е спортувал, т.е. е извършвал физическа дейност.
Предвид изложеното, Съдебният състав намира, че Н. Л. Г. не е извършил
вмененото му нарушение, тъй като е налице изключението по т. 9, б. „б” от
Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 година. Посоченото води до
несъставомерност на деянието, а оттам и до единствено логичния извод за
незаконосъобразност на обжалваното НП, обуславящ отмяната му на
самостоятелно основание (извън посоченото в т. 1 от настоящото изложение).
Имайки предвид основния принцип, залегнал в ЗАНН, че тежестта на
доказване на нарушението се възлага на наказващия орган, в настоящия
случай Съдът приема, че с издаването на НП АНО е нарушил разпоредбата на
чл. 53, ал. 1 от ЗАНН като е наложил санкция на Г. без да е установил по
безспорен начин извършеното нарушение.
В случай, че не се възприеме изложеното от Съда, касаещо отмяна на
НП, то се излагат следните доводи:
При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че обжалваното НП и
АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, както и че не са допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура. Спазени биха били предвидената
форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове биха
имали необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание,
съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от
ЗАНН – за НП. Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, по която е
квалифицирано нарушението в НП съдържа състав на нарушение, но е
бланкетна и следва да бъде направена привръзка с друга разпоредба (от
нормативен или подзаконов нормативен акт), съдържаща описание на
мерките. Ето защо в АУАН и в НП изрично е посочено, че
противоепидемичните мерки по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ са въведени със Заповед №
РД-01-675 от 25.11.2020 година (поради изложените съображения Съдът не
би приел наведеното от страна на адвокат Георгиев възражение, касаещо
9
неконкретизиране на нарушената правна норма за основателно). Фактът, че
при посочване на нарушената правна норма, наказващият орган не е изписал
конкретната хипотеза на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, Съдът би приел, че не води до
различни правни изводи, тъй като изрично е посочено, че
противоепидемичните мерки по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ са въведени със Заповед №
РД-01-675 от 25.11.2020 година. Действително в АУАН не е посочено ЕГН на
свидетеля Д., но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед
идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че
са посочени коректно, точно и ясно трите имена и адреса по месторабота,
както и че е служител на МВР, би било налице пълно индивидуализиране на
посоченото лице. Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за
отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта
или допуснато друго процесуално нарушение.
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Съдът би намерил, че жалбоподателят е осъществил
както от обективна, така и от субективна страна, състава на
административното нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, поради което
правилно би била ангажирана и административнонаказателна му отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ (в сила от 14.05.2020 година) при
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична
обстановка. В ал. 3 на същия текст от ЗЗ са предвидени хипотези на
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, а разпоредбата
на ал. 4 предоставя правомощие на Министъра на здравеопазването да
въвежда със Заповед временни противоепидемични мерки по предложение на
Главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за
отделна област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1.
Съдът би приел, че по делото е безспорно установено, че с Решение № 325 от
14.05.2020 година на Министерския съвет в Република България е била
обявена извънредна епидемична обстановка. Същата е била неколкократно
удължавана с Решения на Министерския съвет, като съгласно Решение № 855
на Министерския съвет от 25.11.2020 година, извънредната епидемична
обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното
10
разпространение на COVID - 19 е била налице и към 17.12.2020 година. Съдът
би приел за установено, че на посочените време и обществено място – град
Свиленград, бул.„България” № 60, област Хасково, в фитнес „Галакси”,
жалбоподателят не е изпълнил въведената от Министъра на здравеопазването
противоепидемична мярка, въведена с т. 7 на Заповед № РД-01-675 от
25.11.2020 година, която Заповед съгласно чл. 63, ал. 11 от ЗЗ е била
публикувана на интернет страницата на Министерството на здравеопазването
като общ административен акт. Следователно относимата към казуса Заповед
е била надлежно оповестена по предвидения от закона начин, т.е. Съдът би
приел, че посочената Заповед е породила правно действие и съответно
въведената с нея противоепидемична мярка е задължителна за адресатите,
които са всички граждани, когато се намират в закрити обществени места,
каквото несъмнено е фитнесът съгласно т. 10 от цитираната Заповед.
Съдът би приел, че деянието не съставлява престъпление (в този смисъл
е Постановлението на Заместник Районния прокурор на Районна прокуратура
– Хасково Мария Кирилова).
Деянието би приел, че е съставомерно и по субективен признак, същото
извършено виновно – при пряк умисъл, от тук разкрива се и пряко целения
резултат – настъпването на общественоопасните последици – възможност за
разпространение на COVID - 19, съзнавайки естеството на въведената
противоепидемична мярка, дадена със Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020
година на Министъра на здравеопазването.
Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия
Съдебен състав не би разкрило характеристиките на маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не би представлявало такъв, освен поради
отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или
изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен
на обществена опасност от типичната за този род административни
нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Самото нарушение касае
дейност, строго регламентирана от националното ни право, имаща за цел
осигуряване живота и здравето на гражданите във връзка с усложнената
епидемична обстановка и нуждата от стриктно спазване на
противоепидемичните марки за недопускане на разпространение на COVID -
11
19 в страната ни. Нарушението е формално и за съставомерността му не е
необходимо настъпване на вредни последици.
Съгласно разпоредбата чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която се явява и материална
(съдържа самото правило за поведение) и санкционна норма, на лице, което
наруши или не изпълни въведени от Министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или ал. 7 и чл. 63а, ал. 1 или ал. 2
от посочения закон, се налага наказание „Глоба” от 300 лв. до 1 000 лв.
Съдът би приел, че приложената от АНО санкционна норма на чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗ съответства на установеното нарушение. В конкретния случай
АНО е наложил Глоба в минималния размер. Правна възможност за намаляне
размера на наказанието няма. Така наложеното с обжалваното НП наказание
Съдът би намерил за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от
ЗАНН цели на административното.
Съдът би приел, че изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка, се
установява от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в
съдебното заседание, проведено на 13.09.2021 година свидетели – Г. К. К. и Т.
Анд. Д.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се
оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил
същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските показания
на Г. К. К. и Т. Анд. Д.. Не се установява посочените свидетели да имат
личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят
АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на
посочените свидетели не биха се намерили, а единствено поради служебното
им качество – служители на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, в този
смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо
АНО, не би било достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна
страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата
от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в
показанията си.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
12
на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на
разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се
възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен
Договор за правна защита и съдействие, видно от които е заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., която сума, представляваща
сторените в настоящото производство разноски, следва да бъде осъдена
ОДМВР - Хасково да заплати на жалбоподателя Г. с оглед изхода на делото.
В случай на потвърждаване на НП разноски не биха се дължали на
жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 859 от 27.12.2020 година на Директора на ОДМВР -
Хасково, с което на Н. Л. Г. с ЕГН ********** от град Исперих, ул.„С.П.” №
15, област Разград, за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Л. Г. с ЕГН
********** от град Исперих, ул.„С.П.” № 15, област Разград, сумата от 300
лв., представляваща извършените от последния разноски за адвокатско
възнаграждение по АНД № 575/2021 година по описа на Районен съд -
13
Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14