Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, в закрито заседание, в
състав:
Председател:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА ` Членове: ЕЛЕНА РАДЕВА
ЦВЕТАНКА
БЕНИНА
като
разгледа докладваното от съдия Желязкова ч. гр. дело № 10 857 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, вх. номер 270999/09.10.2020
по описа на СГС на Ч.Е.Б. АД срещу постановление на ЧСИ И.Д.по изп. д. № 20209220400144, с което ЧСИ е отказал да намали
приетия по делото адвокатски хонорар на взискателя до размер на сумата от 120
лева – минимума на сумата по чл.10 от Наредба
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Сочи се, че единственото извършено от пълномощника на
взискателя действие е подаване на молба за образуване на изпълнителното
производство. Длъжникът сочи, че определеното адвокатско възнаграждение в
размер на 330 лева се явява прекомерно, тъй като е дружество, което осъществява
лицензионна дейност, има непрекъсната финансова наличност по публично известни
банкови сметки, и не са необходими каквито и да е особени усилия за
принудително събиране на задължението. Моли да се намали както определения
размер на адвокатското възнаграждение, така и таксата по т. 26 от Тарифата,
като при определянето й да се съобрази и действителният размер на дължимото
адвокатско възнаграждение. Прави искане за спиране по чл. 438 от ГПК.
Взискателят В.и М. ООД, оспорва
искането. Сочи че, че преди да се пристъпи към принудително изпълнение е поискал доброволно изпълнение от длъжника, но
получил писмо с неоправдани искания, поради което се е принудил да се обърне
към ЧСИ. Сочи, че независимо, че дружеството е с публично известни банкови
сметки, не е платило доброволно и срещу него няма забрана да се осъществява
принудително изпълнение.
Частният
съдебен изпълнител И.Д.е изложила мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, с които
изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Сочи че, присъденото
адвокатско възнаграждение в размер на 330 лева не е прекомерно, с оглед
предвидените размери по Наредба 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, тъй като включва възнаграждение от 200 лева – за образуване на
ИД и 130 лева – за водене на ИД.
Софийският
градски съд, след като разгледа жалбата, доводите на страните и обсъди
представените доказателства, намира следното:
Изпълнително
дело д. № 20209220400144 е образувано на 30.07.2020 г. по молба на В.и М. ООД чрез
адв.Н. и адв. П. въз основа на изп. лист по гр.д. №
86604/2017 г. по описа на СРС за
принудително събиране на сумата от 860,21 лева – присъдени разноски по
посоченото дело. С молбата е възложено на ЧСИ да наложи запори върху банковите
сметки на длъжника, и ако няма плащане в срока за доброволно изпълнение, да направи
пълно проучване на длъжника, вкл. да с етърси
съдействие на органите на КАТ. На ЧСИ са възложени правомощия по чл. 18 ЗЧСИ,
включително определяне начина на изпълнение.
Към
молбата са приложени пълномощно за адв. Н.и адв. П.и договор
за правна помощ и съдействие, според който са платени в брой 330 лева –
адвокатско възнаграждение.
По
делото е изпратено ПДИ на 31.07.2020 г., в която са включени и разноски в
размер на 330 лева – за взискателя и такса по т. 26 от Тарифата в размер на
138,26 лева.
На
10.08.2020 г. е постъпило възражение от длъжника до ЧСИ с твърдения за прекомерност
на адвокатския хонорар, и искане да се изпрати подробна справка за начина на
изчисляване на таксите по т. 26 от Тарифата. Сочи се, че сумата за главницата
по дълга може да бъде изтеглена от всяка сметка на дружеството чрез наложения
запор.
На
02.09.2020 г. ЧСИ Д.издава постановление за разноските, с което оставя без
уважение искането на длъжника за намаляване на присъдения адвокатски хонорар за
длъжника, както и се прави подробна справка начина на определяне на таксата по
т. 26 от Тарифата.
На 02.09.2020 г. е наложен запор върху
банкова сметка ***-клон България.
На
18.09.2020 г. е постъпило писмо от Ситибанк Европа АД-клон България, че сумата по запорното съобщение е преведена по сметка на ЧСИ Д..
При
така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира следното от
правна страна:
В
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предложение последно от ГПК изрично е
предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по
изпълнителното дело.
В
случая характер на такова постановление има постановление за разноските, с
което е оставено без уважение възражение на
длъжника за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение по
изпълнителното дело на взискателя (аргумент от т.2 от тълкувателно
решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС).
Поради
това депозираната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения срок и
срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК (аргумент и от т. 2 от тълкувателно решение №
3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС).
Относно жалбата за сумата над 120 лева до пълния присъден
размер от 330
лева – за адвокатско възнаграждение за взискателя
Към момента, отбелязан в договора за
правна помощ – 30.07.2020 г., е сила редакцията на чл. 10 от Наредбата N о 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която минималният
размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнителното дело е
100 лева. С последващото изменение на Наредбата (обн.
ДВ бр. 68/2020), минималният размер на образуване на ИД е определен на 200
лева.
Възможността
да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато е
прекомерен, е уреден в чл. 78, ал.5 ГПК.
В посочената разпоредба е предвидено, че Съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер, като съобрази сложността на делото. В
цитираната разпоредба не е предвидена такава възможност и по отношение на
съдебния изпълнител, т.е. се налице е празнина в закона, която следва да бъде
попълнена чрез тълкуването му. Разпоредбата на
чл. 78, ал.5 ГПК е в част първа "Общи правила" и важи както за
исковия процес, така и за изпълнителния процес. Следователно, съдебният
изпълнител също има право по искане на насрещната страна - в случая длъжника,
да се произнася по искането за намаляване размера на разноските, когато е
прекомерен, като неговият акт подлежи на обжалване.
Тази процедура е спазена в конкретния
случай, но възражението на длъжника е оставено без уважение.
По
отношение оплакването за прекомерност на адвокатското възнаграждение Съдът
намира, че същото е частично основателно.
Взискателят
е представляван от адвокати, като същият е депозирал молба за образуване на
изпълнително производство, в която ЧСИ е оправомощен по реда на чл. 18 ЗЧСИ.
След това, на 26.08.2020 г. (след като е връчена ПДИ, и е постъпило искане от
длъжника за намаляване на определеното адвокатско възнаграждение поради
прекомерност, по повод на което длъжникът е взел становище на 26.08.2020 г.), е
поискано отново извършване на справка от
БНБ за наличните банкови сметки и налагане на запор върху избрана банкова
сметка ***, т.е повтаряне на вече поисканите изпълнителни действия.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
с оглед действително предприетите действия от взискателя, съотв. от неговия
процесуален представител по образуване на делото на 30.07.2020 г., в което
искане се съдържа и упълномощаване по чл. 18 от ЗЧСИ и депозиране на една допълнителна
молба от 26.08.2020 г., която преповтаря искането за налагане на запори и
проучване на финансовото състояние на длъжника, както и спецификата на
конкретното дело – липсата на оспорване от страна на длъжника на дълга, за
който е образувано ИД, но и липсата на доброволно изпълнение дори и само за
главницата, при оспорване на разноските в срока за доброволно изпълнение, се обосновава
адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева.
В тази връзка, Съдът намира за
необходимо да отбележи, че се опира на минималните размери, посочени в Наредба
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед определяне на
разумната рамка, в която следва да се определят тези възнаграждения, но от
друга страна намира, че не е обвързан от тези размери, по следните съображения:
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът
на адвокатското възнаграждение се определя в договор между адвоката или
адвоката от Европейския съюз и клиента, като същият трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В същото време, чл. 78, ал. 5 ГПК постановява, че Съдът може да намали адвокатското възнаграждение, когато
същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, но до
минималния размер, определен с Наредбата на Висшия адвокатски съвет.
Определянето на минимални размери на
адвокатските възнаграждения има за цел да установи минимален стандарт за
справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на
делата, техния предмет и защитавания материален интерес.
Съгласно чл. 633 от ГПК решението на
съда на Европейската общност по преюдициално
запитване е задължително за всички съдилища и учреждения
в република България. Следователно, при разрешаване на спорния въпрос относно
възможността съдът да присъжда адвокатско възнаграждение под минимално
определеното с Наредбата на ВАС, настоящият съдебен състав следва да се
съобрази с решението на СЕС от 23.11.2017 г. по присъединени дела С-427/16 и
С-428/16 година. С посоченото решение е даден отговор на въпросите дали чл.
101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговия клиент не могат - под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката - да договарят възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на
адвокатите като ВАС, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер.
В посоченото решение е прието
най-напред, че посочената правна уредба би могла да ограничи конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4,
параграф 3 ДЕС, но че същата не попада непременно в обхвата на забраната по чл.
101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС. Прието е още, че с оглед преписката,
с която разполага, СЕС не е в състояние да прецени дали правна уредба като
разглежданата, може да се счита за необходима за осигуряване на изпълнението на
легитимна цел. Посочено е, че националният съд следва да прецени, с оглед на общия
контекст, в който наредбата на ВАС е приета или проявява последиците си, дали в
светлината на всички относими обстоятелства, с които
разполага, правилата, налагащи разглежданите ограничения, могат да се считат за
необходими за осигуряване изпълнението на съответната легитимна цел.
Както бе посочено по-горе, основната
легитимна цел на приетата от ВАС наредба е да установи минимален стандарт за
справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на
делата, техния предмет и/или защитавания материален интерес. Познавайки
контекста на прилагане на тази уредба и обстоятелството, че съществува друга
правна уредба, предвиждаща друг начин за определяне на размера на адвокатските
възнаграждение (при хипотезата на безплатна правна помощ), както и че
особеностите на делото реално не се вземат предвид при определяне на минималния
размер на адвокатското възнаграждение, а единствено и само критерият - цена на
иска, то посочената правна уредба налага ограничения, които, според настоящата
съдебна инстанция, не са необходими за постигане на посочените легитимни цели,
съответно нарушават полезното действие на правилата на конкуренцията, приложима
за предприятията.
Поради това и националният съд следва и
е длъжен да не приложи тази норма от националното законодателство, която
противоречи на разпоредбите на ДФЕС (точка 53 от решение от 08.09.20190 г. по
делото Winner Wetten GmbH, C-409/06, с позоваване нa точка 17 от решението Simmenthal
II 106/77).
По изложените съображения, както бе
изложени и по-горе, с оглед данните по делото, обемът на извършената дейност от
процесуалния представител на длъжника, съпоставима с дейността по подаване на
молба по дело, като се съобрази и размер на сумата, подлежаща за събиране,
липсата на доброволно изпълнение, а събиране на сумата именно в резултат на
наложен запор на банковите сметки на длъжника, справедливият размер на
адвокатско възнаграждение, дължим на взискателя,
според настоящата съдебна инстанция следва да се определи 220 лева, което
включва и възнаграждение за образуване на ИД и за последващите
действия по ИД.
Съдът съобразява и, че преди да се
образува ИД, е направен от пълномощниците на взискателя да получат доброволно
изпълнение, но споделя доводите им, че част от условията – представяне на
подписани декларации, нотариално заверени пълномощни, с цел представяне и
банковата сметка, по която да се извърши плащане (като посочването на банковата
сметка е разумно изискване само по себе си), поставени от длъжника, излизат
извън рамките на липсата на оспорване и водят до необходимост за образуване на
ИД.
Относно искането да се намали и
определената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
Според настоящата съдебна инстанция, при
определяне на "паричното вземане" и "събрата сума", въз
основа на която се изчислява размера на пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, следва да се включат и разноските на взискателя
(ако са доказани) за адвокатското възнаграждение за представителство в рамките
на изпълнителното производство. Под употребения в т. 26 от Тарифата израз
"парично вземане" следва да се разбира както паричното вземане,
предмет на изпълнение в изпълнителния процес, посочено в изпълнителния лист
като титул, удостоверяващ правото на принудително изпълнение на взискателя, така и разноските на взискателя
в рамките на изпълнителния процес, за които няма издаден изпълнителен лист, но
които подлежат принудително изпълнение на основание постановлението за разноски
в изпълнителното производство. Вземането за тези разноски е парично вземане и
за събирането му се прилагат общите правила. То е вземане, което е различно от
това, за което е издаден изпълнителния лист, но правилата за събиране на двете
вземания - това по изпълнителния лист и това по постановлението на ЧСИ за
разноски за адвокат, са едни и същи- правилата по ГПК, ЗЧСИ и Тарифата,
приложими с оглед характера на вземането. Следователно, за събиране на
вземането на взискателя за разноски за адвокат ще се
дължат онези такси разноски по изпълнението, които биха се дължали за парично
вземане, което е снабдено с изпълнителен лист и за събиране на което е
образувано принудителното изпълнение. Това се потвърждава от случая, когато притезанието, за което е издаден изпълнителен лист, не е
парично. В последната хипотеза способите за изпълнение и таксите за същото са
различни от тези за събиране на паричното вземане за разноски по изпълнителното
дело. За разноските на взискателя за адвокат,
направени в изпълнението, ЧСИ съставя постановление и това е изпълнителния
титул за тях и така предмет на изпълнителното дело става освен непарично вземане
по изпълнителния лист и парично такова по постановлението на ЧСИ за разноските.
За последното ще се пристъпи към събиране по някой от способите, предвидени в
закона за паричните притезания и за събирането му ще
се наложат и съберат съответните такси по Тарифата като за събиране на парично
вземане. Изпълнителното производство не може да приключи преди да се
удовлетвори вземането на взискателя за разноски по
постановлението на ЧСИ, независимо, че е удовлетворено непаричното му притезание по изпълнителния лист. (в този смисъл т. 2 от ТР
№ 3/10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС). В подкрепа на този
извод е и редакцията на т. 26, т. 4 от Тарифата, с която при определяне
основата за изчисляване на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата изрично
са изключени определени разноски на взискателя по
изпълнението - авансовите такси по т. 29 от Тарифата, но не са изключени
направените от него разноски за адвокат.
С оглед гореизложеното, Съдът намира, че
дължимата такса по т. 26 от Тарифата следва да се определи на основа събраните
суми, посочени в ПДИ (като се изключат авансовите такси - забележка 4),
съобразно правилото на чл. 26 от тарифата, намалена със сумата от 110 лева (330
лева- 220 лева). Поради това пропорционалната такса, изчислена по реда на т.
26, б. "в" от ТТРЗЧСИ следва да бъде определена на 111, 68 лева.
С
оглед произнасянето на Съда по жалбата по същество, следва да бъде оставено без
уважение искането за спиране на ИД.
Относно
искането за разноски в настоящото производство.
С
оглед изхода на производството, Съдът намира, че на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски съобразно уважената част от жалбата - за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство -
в размер на 26,19 лева и 13 лева
– за държавна такса.
Водим от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановлението за разноските от 02.09.2020 г., с което е оставено без уважение
възражение, вх. номер 1571/10.08.2020 г. на Ч.Е.Б. АД срещу постановление за разноски по
изпълнително 202009220400140 от 31.07.2020 г., включено в ПДИ по описа на ЧСИ И.Д.В
ЧАСТТА относно определеното адвокатско възнаграждение за сумата над 220 лева до
330 лева и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ за сумата над 108,48 лева до 138,26 лева,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
постановление за разноските от 31.07.2020 г., включено в ПДИ по изпълнително
дело № 202009220400140 по описа на ЧСИ И. Д., като НАМАЛЯВА присъденото
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело до сумата от 220 лева и
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ до сумата от 111,68 лева.
ОСЪЖДА
В.и М. ООД, ЕИК ******, съдебен адрес: ***, адв. Д. Н.да
заплати на Ч.Е.Б. АД, ЕИК ******, съдебен адрес: ***, на основание чл. 78 от ГПК сумата от 39,19 лева – разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнително
дело № 202009220400140.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
- на страните по производството и на ЧСИ И.Д.по изпълнително дело № 202009220400140.