РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 13.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ гр.с, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Е.Д. като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7346 по описа за 2014 г., за да се
произнесе съобрази:
Ищецът М.Х.Т. е предявил против
ответника ЕТ „Мишела-Димитра Камбурова"- гр. Русе, обективно съединени искове с
правно основание: 1/ По чл. 128
от КТ - да му заплати 5035,36 лв. – общо дължимо брутно трудово възнаграждение за периода от 12.09.2011 г. до 25.11.2014 г.; 2/ По чл. 220 ал. 1 от КТ - да му заплати 1020
лв. - обезщетение за неспазено предизвестие
за срок от 3 месеца с трудово възнаграждение по 340 лв./мес.; 3/ По чл. 224 ал.
1 от КТ-обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 681,59 лв. /съобразно уточнение на ищеца от
13.01.15 г./ за 20 дни през 2012 г., 20 дни през 2013 г. и 18 дни през 2014 г.;
4/ По чл. 226 ал. 1 от КТ
обезщетение за неиздаване на документи /тр. книжка/ 340 лв.; 5/ На осн. чл. 12
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за допълнително
възнаграждение по 1 % месечно общо сумата 82,10 лв.; 6/ На осн. чл. 262 от КТ
за извънреден труд общо сумата 4102,90 лв., от които за 2012 г. – 942 лв.; за
2013 г. 1380 лв., за 2014 г. -1780,90 лв.; 7/ На осн. чл. 261 от КТ сумата 1320
лв. за нощен труд, от които за 2012 г. – 480 лв., за 2013 г. – 400 лв., за 2014
г. – 440 лв., ведно със законната лихва за цялото вземане от завеждане делото до окончателното изплащане на
сумата.
В законоустановения
1-месечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника /чрез
процес, му представител адв. Ю. Д./, с който изразява становище, че исковете са неоснователни,
оспорва и размера им. По иска по чл. 224 от КТ твърди, че работодателят всяка
предходна година издавал заповед всички служители да ползват отпуска си
едновременно. Признава иска частично до размера на сумата 135 лв. Претенцията
по чл. 220 ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие счита изцяло за неоснователна,
тъй като трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие и предизвестие
не се дължи.; По отношение на иска за обезщетение по чл. 226 от КТ за несвоевременно
оформяне на трудовата книжка и предаването й, счита за неоснователен, тъй като
ищеца сам не е представил трудовата си книжка, за да бъде оформена надлежно.;
По отношение на иска за допълнително трудово възнаграждение се оспорва като
неоснователен.
В съдебно заседание ищецът се явява лично, представлява се от адв.
И.М., който поддържа исковите претенции и моли да се уважат. Оттегля иска по
чл. 226 от КТ за обезщетение за неиздаване на документи изцяло за сумата 340 лв., както и
иска по чл. 262 от КТ за извънреден труд за 2012 г. частично в размер на 942 лв.
В съдебно заседание управителят на ответното дружество не се
явява, представлява се от адв. Д., която оспорва исковите като неоснователни.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът М.Х.Т. е
сключил трудов договор № 18/12.09.2011 г. с ответното дружество, считано от 13.09.2011 г., на длъжността „товарач”. За
4-часов работен ден при 5-дневна работна седмица основното му възнаграждение е
уговорено в размер на 165 лв.
Съгласно т. 7 от трудовия договор работникът получава
допълнително възнаграждение в зависимост от трудовия му стаж, възлизащо на 1 %
за всяка прослужена година.
С допълнително споразумение № 2/01.01.2012 г. към
трудовия договор основното месечно
възнаграждение за 4-ч. работен ден е уговорено на 173 лв.
С Допълнително споразумение № 17/01.11.2012 г. към
трудовия договор на ищеца е променено работното време от 4 часа на 8 часа
дневно и основното му възнаграждение е уговорено за 8-часов работен ден в
размер на 290 лв.
С допълнително споразумение към трудовия договор от
01.01.2013 г. за 8 часов работен ден основното възнаграждение е уговорено на
310 лв..
С Допълнително споразумение от 01.01.2014 г. към
трудовия договор основното му възнаграждение е уговорено на 340 лв. за 8-часов
работен ден.
Със Заповед № 25/25.11.2014 г., считано от 25.11.2014
г., трудовият договор е прекратен на основание чл. 325 т. 1 от КТ, по взаимно
съгласие на страните. Заповедта е връчена на ищеца на 02.12.2014 г. срещу
подпис и като необжалвана е влязла в сила.
По иска по чл. чл. 128 ал. 1 т. 2 от КТ
Безспорно се
установи по делото, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното
дружество, считано от 13.09.2011 г., на
длъжността „товарач”. Съгласно чл. 128 ал. 1 т. 2 от КТ работодателят е длъжен
в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Видно от приетата по делото експертиза след изчисляване на
полагащото се трудово възнаграждение по трудов договор за пълен работен месец и
след приспадане на изплатеното възнаграждение по разплащателна ведомост и удържане
по ведомостта на всички законоустановени удръжки, нетната сума, която следва да
получи ищеца за периода от 01.12.2011 г. до 02.12.2014 г. е 3811,16 лв. за
трудово възнаграждение, което не е
изплатено. В тежест на ответника бе да докаже плащане на уговореното трудово
възнаграждение, за което не се представиха доказателства. Искът по чл. 128 т. 2
вр. чл. 270 от КТ е основателен и следва да се уважи в посочения размер. Искът за
разликата над сумата 3811,16 лв. до предявения
от 5035,36 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По иска по чл.
224 ал. 1 от КТ
Съгласно чл.
224 ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. По
изчисленията на вещото лице се установи, че обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ
се полага в размер на 881,62 лв. за 56 дни платен годишен отпуск, които не са
заплатени от работодателя. Вещото лице приспада сумата 32,40 лв. изплатена с
платежно нареждане от 15.05.15 г. на ЧСИ в хода на делото. Безспорно трудовото
правоотношение е прекратено. Ответникът носи доказателствена тежест да докаже
плащане на дължимото обезщетение, което не е сторено. Видно от Протокол за извършена проверка от
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Русе от м. 01.2015 г. е констатирано, че
управителят на ответното дружество е издал Заповед № 15/23.12.2013 г., с която
е наредил ползването на платен годишен отпуск от всички работници за 2014 г.,
без това да е предвидено в правилника за вътрешен трудов ред, с което е нарушил
чл. 173, ал. 7 т. 2 от КТ. Работодателят до 31.12.2014 г. не е изготвил и
утвърдил график за ползването от работниците на платения годишен отпуск за
следващата календарна година /2015 г./, с което е нарушил чл. 173 ал. 1 от КТ.
Работодателят не е определил парично обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, при прекратяване на трудовото правоотношение с М. Хр. Т. – липсва запис
в заповедта за прекратяване на трудовия договор и не са представени
доказателства, че работника е изплозвал полагащия му се платен годишен отпуск.
С това работодателят е нарушил чл. 224 ал. 1 от КТ. От показанията на
изслушаните по делото свидетели се установява, че отпуска не са ползвали.
Представените заповеди за едновременно ползване на отпуск, противоречат на
останалите доказателства по делото, поради което съдът не кредитира. Искът по чл. чл. 224 ал. 1 от КТ е основателен за сумата 881,62
лв., като следва да се уважи в претендирания размер от 681,59 лв., тъй като по
делото в този размер ищецът е уточнил претенцията си, което е прието за
разглеждане и не е искано увеличаването му от ищеца.
По иска по чл.
220 ал. 1 от КТ
Разпоредбата на чл. 220 ал. 1 от КТ предвижда правото
на обезщетение на страната, на която е прекратено трудовото правоотношение
преди да изтече срока на предизвестието, за неспазения срок. В случая трудовото
правоотношение е прекратено по взаимно съгласие на страните по чл. 325 от КТ и
трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи
предизвестие. Поради изложените съображения искът за 1020 лв. - обезщетение за неспазено предизвестие за срок от 3 месеца, следва да се
отхвърли изцяло, като неоснователен.
По иска по чл. 12 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата
Съгласно т. 7 от трудовия договор работникът получава
допълнително възнаграждение в зависимост от трудовия му стаж, възлизащо на 1 %
за всяка прослужена година. Трудовото правоотношение на ищеца с ответното
дружество е от 13.09.2011 г. Следователно към м.октомври 2012 г. ищецът е
придобил 1 година стаж във фирмата и е трябвало да му се начислява допълнително
възнаграждение. Видно от заключението на вещото лице по изслушаната и приета по
делото съдебно-счетоводна експертиза за периода през който работодателят е
уговорил с трудовия договор-по 1% на година придобит стаж, към м. октомври 2012
г. ищецът има придобит стаж, за който му де дължи допълнително нетната сумата
от 79,86 лв., в който размер иска следва да се уважи, като за разликата до
претендираните 82,10 лв. следва да се отхвърли.
По отношение иска по
чл. 262 от КТ за извънреден труд
При подневното отчитане на работното време, когато
работник или служител отработи в повече от законоустановеното работно време за
длъжността, то се отчита като извънреден труд във всеки отделен месец. При
сумираното изчисляване, установената нормална продължителност на работното
време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период
от време. В този случай продължителността на работното време през отделните дни
може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в
границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното
време се запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на отчитане,
нормата работно време е превишена, ще е налице извънреден труд. В тежест на
работника е да установи завишаването на месечната продължителност на работното
време, за което са допустими всички доказателствени средства, в това число и
свидетелски. Неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от
работодателя не прехвърля доказателствената тежест върху него, но липсата на
подобна отчетност сама по себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя
хипотезите на чл. 143, ал. 1 КТ. Въпрос на конкретна преценка, с оглед
становищата на страните, доводите им и събраните по делото е установяването или
не на положен извънреден труд.
В тежест на работодателя е да докаже заплащането на извънреднния труд, ако
такъв в действителност е положен, като са допустими писмените доказателства и
съдебните експертизи. В случая, от показанията на изслушаните по делото
свидетели се установи, че работата е била на смени, без писмен график от
работодателя, като един ден се работи и два дни се почива. Установи се, че
продължителността на работното време през процесния период е стигала до 16 часа
дневно от 6,30 до 21,30 ч. при 11 работни дни в месеца, което прави 176 часа
месечно. Съгласно трудовия договор на ищеца и сключените допълнителни
споразумения към него е уговорено 8 часа работен ден при 22 работни дни в
месеца, което също прави 176 часа. В този случай не е налице превишаване
продължителността на работното време през съответния период. Не се доказаха
твърденията на ищеца за 24 часова работна смяна. По делото се събраха
доказателства, /видно от дневника за изключване на ел. захранването, където и той
самия се е подписвал/, че всяка вечер е било изключвано ел. захранването, до 21
часа, приблизително, след което обектът е бил предаван на СОТ за охрана. Това
обстоятелство се потвърждава и от представения по делото договор за охрана на
обект с технически средства от 13.10.2006 г., действащ през процесния период и
до момента. Положеният труд в събота и неделя не се явява извънреден, ако по
график се пада на дадения работник или служител да бъде на работа през тези
дни. Твърдението на ищеца, че е работил на празнични дни не се доказа. При
проверка на Инспекция по труда в деня на Националния празник 03.03.2014 г. за спазване
на трудовото законодателство е направена анкета на всеки от намерените на
работното им място служители. Ищецът не е в списъка на полагащите извънреден
труд /съответно не е бил на работа този ден/ и не е установено нарушение спрямо
него. В заключението си вещото лице сочи, че съгласно разплащателната ведомост
ищеца има фактически отработени не повече от 5-6 дни през месеците на 2013 г. и
2014 г., а останалите дни в месеца е ползвал неплатен отпуск. По изложените съображения
съдът намира предявеният иск по чл. 262 от КТ за положен извънреден труд за 2013 г. сумата 1380
лв. и за 2014 г. сумата 1780,90 лв. за неоснователен и недоказан и като такъв
следва да се отхвърли.
По отношение иска по чл. 261 от КТ
Съгласно чл. 140 ал.
2 от КТ нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч. Видно от
събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства не се установи
полагане на нощен труд от ищеца в ответното дружество, като работната смяна е
свършвала към 21 часа и е изключвано ел. захранването. Обстоятелството, че вещото лице е изготвило
заключението си съобразно твърденията на ищеца за 24 часова смяна по никакъв
начин не обвързва съда. Предявеният иск по чл. 261 от КТ за сумата 1320 лв. нощен труд, от които за 2012 г. 480
лв., за 2013 г. 400 лв., за 2014 г. 440 лв., като неоснователен и недоказан
следва да се отхвърли.
На осн. чл.78,
ал.6, вр. ал.1 от ГПК ответното дружество следва да заплати дължимите по делото
такси и разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 252,45 лева държавна такса за
всеки един от исковете, както и 350.00
лева възнаграждение за вещо лице по сметка на Русенския районен съд, както
и направените от ищеца разноски от 327.00
лева адвокатски хонорар.
Ищецът следва да
бъде осъден да заплати направените от ответното дружество разноски за
адвокатски хонорар в размер на 192 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от иковете.
По компенсация
ответното дружество следва да заплати на ищеца сумата 135 лв. разноски за
адвокат.
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЕТ„МИШЕЛА-ДИМИТРА КАМБУРОВА” ЕИК: *********, със седалище и адрс на управление
гр.Русе, ул. „Димчо Дебелянов”№ 6, представлявано от Д. Н. К. да ЗАПЛАТИ на М.Х.Т., ЕГН: ********** ***, на основание:
1/ чл. 128 от КТ - сумата 3811,16 лв. – общо
дължимо брутно трудово възнаграждение за
периода от 12.09.2011 г. до 25.11.2014 г., ведно със законната лихва от завеждане на делото 23.12.2014 г. до
окончателното изплащане;
2/ чл. 224 ал. 1 от КТ- сумата 681,59 лв. - обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 20 дни през 2012 г., 20 дни през 2013 г. и 18 дни през
2014 г., ведно
със законната лихва от завеждане на делото 23.12.2014 г. до окончателното изплащане;
3/ На осн. чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата за допълнително възнаграждение по 1 % месечно общо сумата
79,86 лв., ведно със
законната лихва за цялото вземане от завеждане
делото до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявените исковете в останалата част над
уважения размер, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЕТ„МИШЕЛА-ДИМИТРА КАМБУРОВА”
ЕИК: *********, да ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Районен съд Русе сумата от
602,45 лв., разноски за възнаграждение
на вещо лице и държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок то
връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: