Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260460
21.09.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15164 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация по чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 е предявил против Г.Т.Т., ЕГН ********** ***
иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр.
дело № …. на ПдРС, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК суми за електрическа енергия, доставени в обект на потребление с ИТН ..
находящ се на адрес: потребление гр.П…, ул. П… № …, както следва: 174,73 лв.
главница – стойност на електрическа енергия за периода от …., 34,37 лв.
обезщетение за забавено плащане за периода от 21.06.2017г. до 17.06.2019г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2019 г. до изплащане
на вземането.
Ищецът в качеството си на краен
снабдител, на основание чл. 98 а от Закона за енергетиката продавал ел. енергия
на клиентите си при публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР и
надлежно публикувани, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено
приемане. На обектът на ответника, който имал качеството на потребител, находящ се в гр.П.., ул. П.. № …, била
доставена електрическа енергия. Твърди,
че в изпълнение на задълженията си, предвидени във визираните общи условия, в
периода от …до … ищецът доставил на
ответника електрическа енергия, на обща стойност 174,73 лева, за което били
издадени фактури. Посоченото задължение не било изпълнено от ответника, а
поради забава в плащането, същият дължал на ищеца и обезщетение за забава в
размер 34,37 лв. за периода от 21.06.2017г. до 17.06.2019г. Твърди, че подал заявление
по чл. 410 ГПК, по повод което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
… по описа на ПдРС. Заповедта била връчена на ответника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което възникнал правен интерес заявителят да предяви
установителен иск относно горепосочените вземания. Претендират се и разноските
по настоящото дело, както и тези по заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
чрез особения си представител адвокат М.Д. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и
размер. Твърди, че ответникът нямал качеството на потребител. Ответникът не бил
ползвал услугите на ищцовото дружество.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII – ти гр. състав,
след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № … на ПдРС се
установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № …… по чл. 410 ГПК срещу ответника за следните суми 174,73 лв.
главница – стойност на електрическа енергия за периода от 02.05.2017г. до
01.08.2017 г., 34,37 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от
21.06.2017г. до 17.06.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано
от 18.06.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното
производство в общ размер на 75 лв. Заповедта за изпълнение била връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора
да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния
едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
В настоящото производство е приета
съдебно- техническа експертиза, по която в..л…е дало заключение, че в процесния
обект за периода от 02,05,2017 г. до 01,08,2017 г. е имало доставка на
електрическа енергия, която по дневна тарифна зона е 742 кВтч, а по нощна
тарифна зона е 116 кВтч.
Прието е заключение и на съдебно-
счетоводна експертиза, която е установила, че стойността на количеството
консумирана електрическа енергия съвпада с претендираните от ищеца суми.
По делото като писмени доказателства
за приети заявление- декларация за започване на продажба на електрическа
енергия от 2.., декларация за достъп до мрежата от ….., подписани лично от
ответника.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Няма спор,
че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл.98а
от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия, като в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи
условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от
крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Следователно, за възникване на
правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо
да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на
услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се
установява съществуването на облигационна връзка между страните.
Ответникът Г.Т. има качеството на „п..“
за битови нужди на електрическа енергия, който по легалното определение на ОУ
на ЕВН ЕС е физическо лице, собственик или ползвател на имот. Като легално
определение на ЗЕ „битов клиент“ е този, който купува електрическа енергия за
собствени битови нужди, а „потребител на енергийни услуги“ е краен клиент,
който купува енергия. Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, по
предвиждането на чл. 98а., ал. 1(ред ДВ, бр. …, в сила от ….) от ЗЕ е краен
снабдител, страна по възмездната сделка за продажба, извършил е процесните
доставки, а ответникът Т. виновно, по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, не е
изпълнил задължението си да плати продажната цена за доставеното, предвидена и
с чл. 11, т. 1 от общите условия, в сроковете и по начините, определени в чл.
18, ал. 1 и ал. 2, за което отговаря. Потребителят заплаща на продавача
стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения
пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените
от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Периодът за плащане е
10(десет) дни за всички фактури, с изключение на издадените по чл. 17 ал. 4
фактури-за плащане на части, която втора хипотеза в конкретния случай не е
налице. Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по
него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на
другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин/чл. 63, ал. 1
от ЗЗД/. Ето защо, съдът приема, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
е провел необходимото главно и пълно доказване по делото, поради което главният
установителен иск, като основателен и доказан, следва да бъде уважен изцяло.
Основателност на главния иск повлича
основателност и на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за
забавеното плащане на главницата, с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Покана от кредитора по реда на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД не е необходима, защото
задължението е срочно. Срокът кани длъжника за изпълнение. За периода на
забавата кредиторът неоснователно е бил лишен от облагата да ползва парите си.
Относно размера на задължението, съдът кредитира заключението на
съдебно-счетоводната експертиза по делото, от която установява, че лихвата за
забавеното плащане върху сумата от 174,73 лева за периода от 21.06.2016 г. до
17.06.2019 г., възлиза на 34,37 лева. Следователно, акцесорната претенция по
делото, като доказана и по размер, също следва да бъде уважена изцяло.
В заключение следва да се приеме, че в полза
на ищеца съществуват вземания за главница и лихви, които произтичат от валидно
възникнало правоотношение между страните, по отношение на които претенции вече
е била издадена заповед за изпълнение.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в
пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 75 лв.,
депозит за вещи лица по допуснатите две експертизи общо в размер на 260 лв., 300
лв. – депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, тъй като делото е с ниска фактическа и правна сложност.
Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на ТР е указано,
че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и
за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските, отпада. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сторените в заповедното производство и исковото производство разноски
в общ размер на 75 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че със
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № … издадена по частно гр. дело № …на
ПдРС, Г.Т.Т., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК …със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов”
№ 37, следните суми за консумирана електрическа енергия, както
следва: 174,73 лв. главница – стойност на електрическа енергия за периода от
02.05.2017г. до 01.08.2017 г., 34,37 лв. обезщетение за забавено плащане за
периода от 21.06.2017г. до 17.06.2019г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 18.06.2019 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Г.Т.Т., ЕГН ********** ***, да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК …със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, направените по делото
разноски в размер на 735 лева, както и направените по частно гр. дело № ….г. на
ПдРС, разноски в размер на 75 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов.
Вярно с оригинала.
М.Х.