Р Е Ш Е Н И Е
№ 422
гр. Б., 29.03.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Б., осемнадесети състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател: М. Н.
при секретар Гергана Славова, като разгледа
докладваното от съдия Н. административно дело № 21/2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.405 от Кодекса на труда КТ/.
Образувано е по жалба на „УМБАЛ – Б.“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., бул. „Стефан Стамболов“
№ 73, представлявано от д-р Б.М.– изпълнителен директор против Предписание №1, обективирано в Протокол за
извършена проверка № ПР 2141113 от 16.12.2021 година на А.Г.а и В.В. -
инспектори в Дирекция “Инспекция по труда“, гр.Б..
Жалбоподателят намира оспореното предписание за
незаконосъобразно, поради противоречието му с материалния закон и
постановяването му при съществени процесуални нарушения, както и поради
необоснованост. Твърди се липса на посочените от работничката И. Д. И.
основания в заявлението.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и
своевременно призован, се представлява от процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли за уважаването й, поради факта, че оспорените
предписания са неправилни, незаконосъобразни и необосновани, тъй като със
същите работодателят е лишен от обективната възможност да направи преценка на
нормативно установените правила и да вземе решение дали действително
отправеното до него едностранно волеизявление по чл.327 от Кодекса на труда за
прекратяване на трудовото правоотношение е действително обосновано и са налице
всички законови хипотези то да може да бъде приведено в изпълнение.
Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" -
Б.,
редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт,
който оспорва жалбата и моли за оставяне на
същата без уважение, като счита, че даденото предписание, заедно с процесния
протокол е законосъобразно и обосновано. Сочи, че работничка И. е прекратила
едностранно трудовото си правоотношение с дружеството, като е подала заявление
до работодателя и е посочила основание, с което работникът има право едностранно
да прекрати трудовия договор, което трябва да достигне до работодателя, като по
делото са налични доказателство, че това заявление е достигнало до работодателя
и съгласно чл.335, ал.2, т.3 от Кодекса на труда, това е моментът на
прекратяване на трудовото правоотношение - моментът на получаване на
едностранното волеизявление на работника. Сочи се, че ако работодателят счита,
че не са налице посочените от работника основания за едностранно прекратяване
на правоотношението, то има възможността да оспори прекратяването пред съда,
съответно да търси и обезщетение за претърпени вреди, обосновани от закона по
повод на прекратяването, но от закона не му е предоставена възможност да не
приеме това изявление и да не издаде заповед за прекратяване. Предвид изложеното,
се счита че предписанието е законосъобразно, правилно, обосновано и като такова
следва да бъде потвърдено и оставено в сила. Моли се за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и се сочи практика на ВКС.
Административен съд - Б., осемнадесети състав, след
преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 14.12.2021
година А.Г.а и В.В. - инспектори в
Дирекция “Инспекция по труда“, гр.Б. извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство и безопасните условия на труд в "Многопрофилна
болница за активно лечение - Б." АД, обл.Б. общ.Б., гр.Б., ПК: 8000,
бул."Стефан Стамболов, стопанисван от "Университетска многопрофилна
болница за активно лечение - Б." АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Б., бул. "Стефан Стамболов“ № 73,
представлявано от Б. М..
В хода на проверката при преглед на представените
документи, касаещи трудовото досие на лицето Ивалина Дочкова И., ЕГН: **********,
на длъжност „медицинска сестра“, е констатирано, че същата е подала на
09.12.2021 година заявление за прекратяване на трудовото си правоотношение,
считано от 13.12.2021 г., с „УМБАЛ - Б." АД на основание чл.327, ал.1, т.3
от Кодекса на труда. Заявлението е било входирано в деловодството на
дружеството с вх. № 16497/09.12.2021 год. В писмен отговор с изх.
№16555/10.12.2021 г. от дружеството, И. е била уведомена, че не може да се
приеме подаденото заявление като уведомление по чл.327, ал.1, т.3 от Кодекса на
труда и да се прекрати трудовото правоотношение, считано от 13.12.2021 година,
с оглед обстоятелството, че съгласно визираната правна норма работодателят не е
променил нито мястото, нито характера на работата, нито уговореното трудово
възнаграждение. Посочено е, че неявяването на работа от 13.12.2021 год. без
основателна причина ще се счита за самоотлъчка и нарушение на трудовата дисциплина.
С ново заявление, прието в деловодството
на дружеството с вх. № 16635/13.12.2021 година Ивалина Дочкова И. отново е
заявила, че настоява трудовия й договор да бъде прекратен по чл.327, ал.1, т.3
от Кодекса на труда, считано от 13.12.2021 год., като работодателят отново е
заявил в нов писмен отговор с изх. № 16645/13.12.2021 г., че не може да приеме
заявлението като уведомление по чл.327, ал.1, т.3 от Кодекса на труда и да
прекрати трудовото правоотношение, считано от 13.12.2021 година.
Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР 2141113 от
16.12.2021 година, в който изрично било посечено, че до 16.12.2021
година работодателят не е издал заповед за уволнение или друг документ, с който
се удостоверява прекратяването на трудовия договор.
В протокола е прието, че се касае за
нарушение на чл.128а, ал.3 от КТ, за отстраняване на което, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него на основание
чл.404, ал.1, т.1 от КТ било дадено предписание /Предписание №1/: Работодателят „УМБАЛ - Б." АД да
спази изискванията на разпоредбата на чл.128а, ал.3 от Кодекса на труда, като
след получаване на изявлението на работника И. Д. И. за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл.327, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, и при
съблюдаване на разпоредбата на чл.335, ал.2, т.3 от Кодекса на труда, да издаде
заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването
му. Определен е срок за изпълнение: 21.12.2021 година.
Протоколът за извършената проверка бил
връчен на 16.12.2021 год., а жалбата на „УМБАЛ – Б.“ АД, чрез дирекция “Инспекция по труда“, гр.Б. била депозирана на
30.12.2021 година.
Междувременно, на 20.12.2021 год. на И. Д. И. била връчена Заповед №
222/13.12.2021 год. за прекратяване на трудовото правоотношение.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбоподателят е адресат на оспорения индивидуален
административен акт, правата му са пряко и непосредствено засегнати от него,
поради което за него е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена
и в преклузивния 14-дневен срок, като съдържа необходимите форма и реквизити.
По изложените съображения, съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на оспорване в настоящото производство е Предписание №1, обективирано в Протокол за
извършена проверка № ПР 2141113 от 16.12.2021 година на А.Г.а и В.В. -
инспектори в Дирекция “Инспекция по труда“, гр.Б..
Съгласно чл.404, ал.1 от
Кодекса на труда за предотвратяване и преустановяване нарушенията на трудовото
законодателство контролните органи на Инспекцията по труда могат да прилагат
принудителните административни мерки, изброени в т. 1-9, сред които са и
задължителни предписания на работодателите за отстраняване нарушенията на
трудовото законодателство.
Следователно, за да се прецени компетентността на лицата, извършили
проверката и издали предписанието - А.Г.а – старши инспектор и В.В. – главен инспектор в Дирекция “Инспекция
по труда“, гр.Б. следва да се установи дали към релевантната дата същите са имали качеството
"контролен орган" на инспекцията по труда.
Съгласно чл.21, ал.1 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", при
и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган
и има правомощия, установени в Кодекса на труда,
в Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, в Закона за
насърчаване на заетостта, в Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност, в Закона за държавния
служител и в други нормативни актове, които възлагат контрол на
Агенцията.
Предвид изложеното,
следва извод, че предписанието е издадено от компетентен орган.
Спазено е и изискването за форма на
административния акт, регламентирано в чл.59 от АПК, доколкото в КТ
липсват конкретни изисквания към формата и съдържанието на административния акт
- посочен е издателят на акта, неговото наименование, адресата на акта и
разпоредените задължения. Посочени са, както фактическите, така и правните
основания за издаване на акта, което е предпоставка за упражняване на контрол
за неговата законосъобразност, съответно обезпечава правото на защита на
адресата на акта.
Не се установяват допуснати нарушения на
административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като
съществени и да мотивират отмяната на акта само на това основание. В правната
теория и съдебната практика безспорно е възприето становището, че съществено
процесуално нарушение е единствено това нарушение, което е повлияло или
обективно би могло да повлияе върху крайния резултат на акт, каквото в жалбата
не е конкретно посочено, а и съдът намира, че случая не е налице.
Оспореният административен акт е съобразен и с материалния закон,
като изложените от жалбоподателя възражения за нарушаването му, съдът намира за
неоснователни, предвид следното:
Административният орган е посочил като
нарушена нормата на чл.128а, ал.3 от КТ, съгласно която
при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде
заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването
му.
Като основание за прекратяване на трудовото
правоотношение е посочено полученото на 09.12.2021 г. писмено изявление на
работника И. Д. И. за прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие, с правно основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ.
Съгласно нормата на чл.327, ал.1, т.3 от КТ, работникът или служителят може да
прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят
промени мястото или характера на работата или уговореното трудово
възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени,
както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с
колективния трудов договор, или установени с нормативен акт.
Като фактическо основание на подаденото от И. Д. И.
заявление от 09.12.2021 год. за прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие, с правно основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ е посочено въведеното
със Заповед № РД 01-856/19.10.2021 год. на министъра на здравеопазването Стойчо
Кацаров изискване за наличие на ваксинация срещу Covid 19 или зелен сертификат за работа, с
който И. не разполага.
В подаденото на 13.12.2021 год.
заявление, И. се е позовала на заповедите на министър С. К. №
РД-01-856/19.10.2021г. и № РД 01-861/21.10.2021г., на базата на
които
директорът на УМБАЛ гр.Б. е издал заповед № РД -05-1072/26.10.2021г., с която
се нарежда на работа в УМБАЛ гр.Б. да бъдат допускани само служители от УМБАЛ с
валидни документи за преболедувал/ваксинация или изследване по смисъла на
заповед № РД 01-733/27.08.2021г. на министъра на здравеопазването и отказът от
нейна страна да се тества 72 часа преди работна смяна, както и да се ваксинира
срещу Covid 19 по лични и
здравословни съображения. Посочено е, че заповедите на министъра и на директора
влизат в противоречие със сключения от нея трудов договор, в който условията
посочени в заповед № РД -05-1072/26.10.2021г. липсват.
Следователно, видно от съдържанието на
подадените заявления, в същите като правно основание е посочена разпоредбата на
чл.327, ал.1, т.3 от КТ, но според настоящия съдебен състав, като фактическо
основание не се твърдят нито настъпили едностранни промени в мястото или характера на работата или уговореното трудово
възнаграждение, нито неизпълнение на други задължения, уговорени с трудовия
договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт.
Жалбоподателят „УМБАЛ – Б.“ АД също
твърди, че привеждайки в изпълнение заповедта на министъра на здравеопазването
не е променил нито работното място, нито характера на работата, нито трудовото
възнаграждение на медицинската сестра И. И., като преценявайки посочените
мотиви и основания в депозираните заявления от И., я е уведомил, че не са
налице визираните в чл.327, ал.1, т.3 от КТ основания, за да бъде прекратено
едностранно това трудово правоотношение.
От гореизложеното следва да се заключи,
че между И. Д. И. и жалбоподателя „УМБАЛ – Б.“ АД съществува спор относно
наличието на основания за приложение на разпоредбата на чл.327, ал.1, т.3 от КТ, който спор обаче е ирелевантен за настоящото дело.
Съгласно разпоредбата на чл.335, ал.2, т.3 от КТ трудовото
правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се прекратява от момента
на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. Законът не
прави разлика между прекратяването на трудов договор без предизвестие от
работодателя и прекратяване на трудов договор без предизвестие от работника. И
за двата случая нормата сочи, че трудовото правоотношение се счита за
прекратено от датата на получаване на писменото изявление /на работодателя или
на работника/, като законът не поставя момента на прекратяване на трудовия
договор в зависимост от това дали фактически е налице основанието, посоченото
от работодателя или от работника за прекратяване на договора. Поради това както
връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена
от работодателя, автоматично води до прекратяване на договора, независимо дали
са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото
изявление на работника за прекратяване на трудовото правоотношение на някое от
основания по чл.327, ал.1 от КТ води до
автоматично прекратяване на трудовия договор, независимо от това дали е налице
соченото от работника основание. Въпросът дали правото по чл.327, ал.1 от КТ е съществувало,
т.е. дали са били налице предвидените в закона предпоставки за възникването му
и доколко с оглед на това то е било надлежно упражнено, може да бъде предмет на
преценка и евентуално установяване в случай, че работодателят предяви по съответния
ред претенция пред компетентния за това граждански съд.
В разглеждания случай Ивалина Дочкова И.
е прекратила едностранно трудовия си договор без предизвестие по реда и на
основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ,
като е подала заявление обективиращо писменото й волеизявление в този смисъл до
работодателя „УМБАЛ – Б.“ АД на 09.12.2021 год. Не е спорно по делото, че
писменото изявление на И. е било получено от работодателя на 09.12.2021 г. и
заведено от него с вх. № 16497/09.12.2021 година.
С получаването от работодателя „УМБАЛ – Б.“
АД на писменото волеизявление на медицинската сестра Ивалина Дочкова И. за
едностранно прекратяване на трудовия договор без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ, по аргумент от
разпоредбата на чл.335, ал.2, т.3 от КТ,
е настъпило действието на прекратяването и съгласно правната теория и
константната съдебна практика именно от този момент трудовото правоотношение
между страните следва да се счита за прекратено, като за настъпването на
правните последици на волеизявлението е без значение дали прекратяването на
трудовото правоотношение е законно или не. Последващата кореспонденция между
страните е без каквото и да е било правно
значение, тъй като считано от датата на подаване на това заявление, трудовото
правоотношение вече е било прекратено.
При
прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде
заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването
му и неизпълнението на това задължение води до нарушение на разпоредбата на
чл.128а, ал.3 от КТ.
От приложената по
делото Заповед № 222 за прекратяване на трудовото правоотношение с Ивалина
Дочкова И., в която като дата на издаване е посочена датата 13.12.2021 год., не може да се направи извод, че
същата е изготвена преди издаването на предписанието, тъй като в заповедта е
посочено като основание както подаденото от И. заявление, така и даденото
предписание от 16.12.2021 год., а и в самата жалба се твърди, че предписанието
е изпълнено с издаването на заповедта.
Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че оспореното предписание не противоречат на материалноправните
разпоредби на КТ, тъй като е налице
нарушение на трудовото законодателство, което подлежи на преустановяване по
реда на чл.404, ал.1, т.1 от КТ.
Оспореното предписание съответства и на
целта на приложимия закон да предотврати и преустанови нарушенията на трудовото
законодателство, допуснати от жалбоподателя.
Съобразно всичко изложено по-горе, съдът намира, че
оспореното предписание е издадено от компетентен орган, в рамките на
правомощията му, при липса на съществени нарушения на
административно-производствените правила, в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се явява
неоснователна и не следва да бъде уважавана.
Предвид този изход на
спора и заявеното искане от пълномощника на ответника за присъждането на
юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл.144 от АПК
във вр. с чл.78,
ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, в полза на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр.София следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, пр.
последно от АПК съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „УМБАЛ – Б.“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Б., бул. „Стефан Стамболов“ № 73,
представлявано от д-р Б.М.– изпълнителен директор против Предписание №1, обективирано в Протокол за
извършена проверка № ПР 2141113 от 16.12.2021 година на А.Г.а и В.В. -инспектори
в Дирекция “Инспекция по труда“, гр.Б..
ОСЪЖДА „УМБАЛ – Б.“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., бул. „Стефан
Стамболов“ № 73 да заплати на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му.
СЪДИЯ: