Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното
заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.КА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 8945 по описа за 2020 г., и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 75928 от 24.04.2020 г., постановено по гр.д. №
58112/2017 г., по описа на СРС, 82 състав, е отхвърлен предявеният от „А.и.“
ЕООД срещу А.И.Н. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 42,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А.И.Н. дължи на „А.и.“ ЕООД сумата от
1 872,90 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от
сключване на договор за поръчка от 19.05.2015 г. за осъществяване на посредничество
при продажба на недвижим имот без представителна власт, ведно със законната
лихва от датата на издаване на Заповед за изпълнение от 27.05.2017 г. до
окончателното й плащане.
Със
същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата от 330 лв., представляваща съдебни разноски в производството пред
СРС.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „А.И.“ ЕООД, чрез
пълномощника си - адв. С. А., с надлежно учредена представителна власт по
делото, с оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че представената по
делото разписка от 14.07.2016 г. не е годно доказателство, както и същото е
ирелевантно по отношение на правния спор. Изтъква, че от приложения на гърба на
Договора за поръчка служебен регистър на потенциалните купувачи е извършен
оглед на 30.05.2016 г. с лицето Т.А.. Самата тя, разпитана като свидетел дава
показания, че е купила имота за сина си, от което съда е трябвало да приеме, че
продажбата се е осъществила чрез ищцовото дружество, а не от друга агенция.
Също така счита, че с установеното по безспорен начин по делото двукратно
осигуряване на достъп до чужд имот с цел извършване на огледи от потенциални
купувачи и полагане на подписи срещу „представител на продавача“ в Служебния
регистър на потенциалните купувачи, ответникът несъмнено е целял поддържане на
заблуда, че разполага с представителна власт. Изтъква, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че липсва пряка и непосредствена причинна
връзка между поведението на ответника А.Н. и претърпените вреди от „А.И.“ ЕООД
и следва да обезщети третото добросъвестно лице за всички имуществени и
неимуществени вреди. Размерът на реалната вреда е 3% от продажната цена на
имота според чл. 4 от Договорът за поръчка за продажба на недвижим имот от
19.05.2015 г. Предвид изложеното иска съда да отмени обжалваното решение и
вместо него да постанови друго, с което да осъди А.И.Н. да заплати сумата от
1 872,90 лв., представляващи претърпени имуществени вреди. Претендира
разноски по делото.
Въззиваемият
ответник – А.И.Н., чрез пълномощника си - адв. Д. П., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с която оспорва същата по подробно
изложените съображения, поддържайки че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за
неоснователна по следните съображения:
По
делото е представен договор за поръчка за продажба на недвижим имот от
19.05.2015 г., сключен между А.И.Н. – възложител и „А.И.“ ЕООД – изпълнител за
посредничество при продажба на имот в гр. С., ж. к. „**********. В чл. 2.1 от
Договора изпълнителят се задължава да търси купувач за имота, като осъществява
медийна реклама със собствени сили средства. Съответно ако собственикът на
имота сключване на предварителен или окончателен договор, с който се разпореди
с имота в полза на купувач или свързано с него лице по смисъла на
допълнителните разпоредби на Търговския закон, който му е осигурен от
изпълнителя, Възложителят дължи на Изпълнителя възнаграждение ( чл. 3.2 от
Договора). Дължимото възнаграждение следва да бъде в размер на 3 % от договорената
цена на имота, но не по – малко от 600 евро (чл. 4).
От
представения по делото служебен регистър за потенциални купувачи към договора е
видно, че на 30.05.2016 г. оглед на имота е правен с лицето Т.И.А., като същата
е била разпита и в качеството й на свидетел в производството пред СРС. От
показанията на същата се установява, че е търсила да купи имот за сина си, но
контактът е бил установен чрез брокер на име В., като за оглед жилището е било
отворено от продавача И.. Няма спомен кой я е завел първоначално в жилището.
Представен
е и договор за продажба на процесния имот на 19.08.2016 г. сключен между И. Н. Д.
и И.Ю.А., обективиран в Нотариален акт № 87,т. II, рег. № 20887, нот. дело №
239/2016 г. на А.Ц.Н., рег. № 558 към НК, от който се
установява, че купуват е синът на свидетеля Т.А..
От
показанията на свидетелката С.И., брокер при ищеца, се установява, че процесния
имот е бил предлаган от „А.И.“ ЕООД. Тя е познавала ответника Н., тъй като с
него са правени огледи, отключвал е апартамента, подписвал се е като
представител на продавача. Свидетелката не е имала повод за съмнение, че А.Н.
не е бил упълномощен представител на собствника на имота. Също така споделя, че
имотът се е предлагал на пазара в много онлайн страници за недвижими И., като
се е търсил подходящ купувач. Изтъква, че лично е присъствала при сключване на
договора за поръчка с А.Н., който е бил предварително подписан от управителя на
дружеството „А.И.“ ЕООД. На един от огледите свидетелката срещнала за кратко
собственика И. Н., който е казал, че за огледи и каквато и да е информация
следва да се обръща към А.Н..
От
показанията на свидетеля А.З., управител при ищеца, се установява, че
дружеството е предлагало имота повече от година, който първоначално се е
предлагал на вътрешни клиенти. Споделя, че той се занимава с технически работа,
като да каже дали имота е добър. Признава, че е подписал договора предварително
и не знае дали отсрещната страна по договора е собственик на имота.
За
да възникне предявеното притезателно право за заплащане на заместващо
обезщетение за причинени имуществени вреди по чл. 42, ал. 1 ЗЗД, трябва в обективната
действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки: 1.
противоправно действие на мнимия представител(несъответствие между предписаното
от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо
осъщественото от дееца), 2. виновно извършено действие3. причиняване на
имуществени вреди, 4. добросъвестност на третото увредено лице 5.
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен
резултат.
В
случая по делото е установено, че ответникът е действал без представителна
власт при сключване на процесния договор за поръчка за продажба на недвижим
имот от 19.05.2015 г., доколкото липсва писмено пълномощно /като форма за
доказване/, а и от показанията на св. И. Д. – собственик на имота се установява,
че не е упълномощавал сина си да осъществява правни действия във връзка с
продажбата на имота.
Настоящият състав на съда обаче приема, че
ищецът не се явява добросъвестен по смисъла на цитираната разпоредба на чл. 41,
ал. 1 ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 83, ал. 2 ЗЗД длъжникът
не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като
положи грижи на добър стопанин. Ищецът, изпълнител по процесния договор за
поръчка е търговец, поради което той по занятие като специалист притежава
професионални познания в областта на посредничеството при продажба на недвижими
И.. Следователно полагането на грижа на добър стопанин при сключването на
договора е включвало да изисква от ответника доказателства, че е надлежно
упълномощен за сключването на договора за поръчка. Като не е изискал
пълномощно, по силата на което ответникът да е бил надлежно упълномощен от
собственика – баща си И. Д. да сключва договор за поръчка за продажба на
процесния недвижим имот, ищецът не се явява добросъвестен по смисъла на чл. 42,
ал. 1 ЗЗД, което води до неоснователност на претенцията.
Наред
с изложеното по-горе самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията е и
обстоятелството, че не е налице хипотезата на т. 6, вр. т. 6 от Договора, тъй
като от свидетелските показания се установява, че имотът е предлаган от други
агенции и ищцовото дружество няма ексклузивни права за предлагане на процесния
апартамент. По делото е установено, че до продажбата на имота се е достигнало чрез
съдействието на друг посредник, като този извод следва от представената
разпсика от 14.07.2016 г., с която Ю.А., баща на купувача, е заплатил на „С. И.“
ЕООД сума в размер на 2 000 евро, представляваща заплащане за
посредническа услуга по покупко –продажба на имота. Твърдението на ищеца се
опровергава и от показанията на свидетеля Т.А., според които сина й е
осъществявал контакт с брокер на име В., за който няма данни да е работник при
ищеца. Напротив, в представената разписка се съдържа името В. И. от „С. И.“
ЕООД. Дори да е проведен оглед от майката на купувача чрез съдействието на
брокер при ищеца не води до еднозначен извод, че продажбата на имота се е
осъществила именно поради посредничеството на ищеца. В случая не е налице
противоправно дейстие, нито пряка и непосредствена причинна връзка между
твърдените вреди и поведението на ответника.
В
конкретния случай, както обосновано и законосъобразно е приел СРС, не се
установяват елементите от фактическия състав на чл. 42, ал. 1 ЗЗД.
Тъй
като крайните правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, а предявената жалба отхвърлена.
При
този изход на правния спор, макар и въвззиваемият ответник да има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, такива не следва да
му се присъждат, тъй като липсват доказателства, че реално е направил такива.
С оглед на цената на
иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280,
ал. 3, т. 1
ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 75928 от 24.04.2020 г. постановено по гр.д. № 58112/2017 г., по описа на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА „А.и.“ ЕООД, ЕИК******, със адрес *** да заплати на А.И.Н., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК сумата от 300,00 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: