№ 4992
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ЕСТЕЛ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110124057 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от А. И. Т. против „БЕДК“ ООД с искане чл. 9, ал. 1 и
чл. 9, ал. 2 от Договор за кредит № *************/23.11.2021 г., предвиждащи задължение
за потребителя за заплащане на такси за допълнителни услуги в размер на 524,89 лева и в
размер на 750 лева, да бъдат за прогласени за нищожни.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора бил сключен
Договор за кредит № *************/23.11.2021 г., по силата на който ответникът
предоставил на ищеца заем в размер на 1500 лева, като потребителят се задължил да върне
сумата в размер на 1755,05 лева, като уговореният ГПР по съглашението възлизал на 38,84
%, а годишният лихвен процент на 32,55 % при срок на кредита от 11 месеца. Страната
поддържа, че със съглашението ( чл.9, ал. 1 и ал. 2) било уговорено заплащане на
допълнителни услуги, наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и
„Експресно обслужване по кредит“, които се явяват нищожни, като заобикалящи
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща максимален размер на
годишния процент на разходите и противоречащи на добрите нрави. В допълнение е се
сочи, че клаузите противоречат на императивната правна норма на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, с
която се ограничава възможността на кредитора да изисква заплащане на такси и
комисионни свързани с усвояване и управление на кредита. Ищецът поддържа, че
процесните такси касаят действия на кредитора, които по своята същност представляват
действия по управление на кредита. Направено е искане сторените от страната съдебни
разноски да бъдат възложени в тежест на ответното дружество.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения иск. В подадения отговор са изложени съображения, че потребителят е пожелал
да му бъдат предоставени допълнителни услуги, бил е запознат с цената на предоставянето
им, като стойността на услугите не е елемент от ГПР по договора. Процесуалният
представител на дружеството поддържа, че съгласно легалната дефиниция на понятието
„общ разход по кредита за потребителя“ в ГПР се включват всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
1
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора, включително разходите за допълнителни услуги свързани с договора
за кредит в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита. В подадения отговор са изложени твърдения, че услугите по
процесните клаузи не са задължително условие за сключване на договор за потребителски
кредит, поради което не са включени в ГПК, респ. с уговарянето им не се заобикаля
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Процесуалният представител на страната поддържа, че
клаузите не противоречат на добрите нрави, поради което се явяват действителни.
Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест
на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 21, ал.1
вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за проглА.ване на нищожността на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от Договор
за кредит № *************/23.11.2021 г., предвиждащи задължение за потребителя за
заплащане на допълнителни услуги, е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между страните по спора е сключен договор за кредит, елемент от
съдържанието на който са посочените клаузи, както и че клаузите са недействителни
съгласно посочените от страната разпоредби на ЗПК, респ. в доказателствена тежест на
ищеца по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. 3 ЗЗД е да установи, че
клаузите противоречат на добрите нрави в обществото.
При съобразяване на становището на страните с доклада на основание чл. 146, ал. 1,
т. 4 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на 23.11.2021 г.
между А. И. Т. и „БЕДК“ ООД е сключен Договор за кредит № ************* с посочено в
исковата молба съдържание, като с чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от съглашението е уговорено
задължение за потребителя за заплащане на допълнителни услуги в размер на 524,89 лева и
в размер на 750 лева, както и че цената на услугите не е включена в ГПР по съглашението.
Спорният по делото въпрос се поставя върху действителността на процесните договорни
клаузи.
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният
договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи
служебно.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК кредит разкрива целта на
законодателя да разграничи таксите, дължими за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, и таксите, предвиждани за действия по усвояване и управление на
кредита, като разрешава първите и забранява вторите. В аспекта на горното следва да се
посочи, че таксата за бързо разглеждане на искането за кредит е свързана с отпускането
/усвояването/ на кредита, поради което такса не се дължи. Включването на същата като
задължение за потребителя по договора за кредит се явява в пряко противоречие с нормата
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, с оглед което и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Освен
2
това посочената клауза се явява и неравноправна, доколкото възлага допълнителна
финансова тежест за потребителя, оскъпява „цената на кредита“ и по съществото си
представлява реализирана за кредитора печалба извън уговорената по съглашението
възнаградителна лихва.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от процесното съглашение потребителят е заявил желание да
ползва услуга наименувана „динамично плащане“ при условията на чл. 7.4 от Раздел V от
Общите условия по договора. На първо място следва да се посочи, че ответникът не е
представил препис от Общите условия на дружеството приложими към договора за кредит, а
единствено Стандартен европейски формуляр. Съдържанието на т.нар. „услуга“ по чл. 9, ал.
2 от съглашението може да се изведе от Раздел III „Разходи по кредита“, чл. 4.3 на
формуляра - касае се за възможността на кредитополучателя да заплаща дължимите
месечни вноски на настоящ адрес или друго удобно за него място. В случая е предвидена
една хипотетична възможност за длъжника да заплаща погасителните вноски по настоящ
адрес или друго място, но по делото нито са наведени твърдения, нито са ангажирани
доказателства потребителят да е ползвал подобна „услуга“. В допълнение следва да бъде
отбелязано, че цената на т.нар. „услуга‘ е в размер на 50 % от отпусната в заем сума, т.е.
налице е едно значително оскъпяване на кредита. С Решение № 119 от 22.03.2012 г. по гр. д.
№ 485/2011 г. по описа на ВКС, I ГО, е разяснено, че противоречие с добрите нрави е
налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на
морала. Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните
престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави
доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД.
Съдът намира, че така уговорената клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
тъй като неравноправно третира икономически по-слабата страна в оборота по начин
облагодетелстващ търговеца. Касае се отново за възнаграждение в полза на кредитора по
договора извън уговорената възнаградителна лихва, а не за допълнителна услуга.
Уговарянето на възнаграждение макар и наименувано услуга има за единствена цел
заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, а
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Предвид изложеното съдът намира, че исковата претенция е основателна.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски в размер на 51 лева,
представляваща внесена държавна такса за разглеждане на спора.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана безплатна
правна помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда в размер не по – нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 ЗА. С Определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г. по описа
на ВКС, IV ГО е разяснено, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за
правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва
безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е
необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за
предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се
определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските,
дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от искането, ако адвокатът е
посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се съглА.ва да получи
хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която
представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда;
размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи се от
3
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, а
минимумът на дължимият адвокатски хонорар е определен в чл. 38, ал. 2 ЗА - не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Предвид изложеното съдът намира, че не е
обвързан от представения от процесуалния представител на ищеца списък, съдържащ искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, а същото следва да се
определи предвид цената на иска в размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 427,48 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛА.ВА по предявен от А. И. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к.
„Хаджи Димитър“, бл. 176, вх. Е, ет. 5, ап. 33, против „БЕДК“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, иск, клаузата на
чл. 9, ал. 1 от сключен между страните Договор за кредит № *************/23.11.2021 г. за
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10а ЗПК, а чл. 9, ал. 2 от процесното
съглашение за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пред. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА „БЕДК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, да заплати на А. И. Т., ЕГН **********, с адрес в гр.
София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 176, вх. Е, ет. 5, ап. 33, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 51 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски за
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „БЕДК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, да заплати на адвокат М. В. М., ЕГН **********, с
адрес на кантората в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 427,48 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца А. И. Т..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4