№ 147
гр. Горна Оряховица, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Вероника П. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20224120200105 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА Я.А.А. е останала недоволна и чрез
защитника адв. С.Ж.П. от АК – П. обжалва електронен фиш серия К №
3020001, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на основание чл.
189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП й е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл. 21,
ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от същия закон. Посочва, че не са спазени
процесуалните правила по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП нарушението да е
установено и заснето в отсъствието на контролен орган и на нарушителя и
фишът да съдържа описание на нарушението. В случая нарушението било
установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията,
при използването на каквато присъствието на контролен орган е
задължително. Към електронния фиш не била приложена справка за
собствеността на автомобила. На посоченото във фиша място на пътя нямало
монтирано устройство за видеозаснемане, а самото място не било обозначено
със знак, указващ, че там се извършва видеоконтрол за спазването на
правилата за движение. Не било ясно дали използваното техническо средство
1
е от одобрен тип, дали е вписано в регистъра за одобрените за използване
типове средства за измерване и преминало ли е метрологична проверка. Моли
съда да отмени обжалвания електронен фиш.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. С.Ж.П. от АК – П. с писмени молби с входящи
номера от 05.04.2022 г. и от 31.05.2022 г. поддържа жалбата по изложените в
нея доводи. Посочва допълнително, че отговорността на жалбоподателката е
ангажирана неправило, въпреки че е упражнила правото си по чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП и е подала пред ОДМВР декларация, в която посочила лицето,
извършило нарушението, и е представила договор за ползване на автомобила,
от който е видно на кое лице е било предоставено владението на автомобила
към датата и часа на нарушението. Не било доказано по безспорен начин
извършването на нарушението, тъй като на представената черно-бяла снимка
не се виждали марката, моделът и цветът на заснетия автомобил, а имало
изображение на регистрационни табели на две движещите в една посока
моторни превозни средства. В текстовата част към снимката не бил посочен
регистрационният номер на моторното превозно средство, с което е
извършено нарушението. Поддържа искането за отмяна на фиша. Претендира
присъждане на разноски.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото
на жалбата.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 08.09.2019 г. в 2:12 часа при км 153+343 на път I-4 бил заснет със
стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № *** лек
автомобил „Т.“ с рег. № ***, движещ се в посока към гр. В. със скорост 87
км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта
от 60 км/ч.
На 18.09.2019 г. за така установеното с автоматизираното техническо
средство нарушение против жалбоподателката Я.А.А. в качеството й на
2
собственик на заснетия автомобил бил издаден обжалваният електронен фиш
серия К № 3020001, в който било прието, че в момента на заснемането
автомобилът се е движел със скорост от 84 км/ч и с който на
жалбоподателката било наложено административно наказание глоба в размер
на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за
нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от същия
закон.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателката на 21.01.2022 г.
(разписката на л. 19).
На 27.01.2022 г. жалбата на Я.А.А. против така издадения електронен
фиш била подадена по пощата до Районен съд – Велико Търново (клеймото
върху пощ. плик на л. 7). За подател на пратката върху пощенския плик били
вписани имената и адресът на свидетеля А.С.И.. Така подадената жалба била
заведена в Районен съд – Велико Търново с входящ номер от 31.01.2022 г.
Фактическата обстановка по делото съдът установи, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно
описани в протоколите за проведените открити съдебни заседания, както и
показанията на свидетеля А.С.И..
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП от лице, което има
право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания
електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа
законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата и точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушената разпоредба, размера на глобата, срока и сметката, по която да се
извърши доброволното й плащане.
Неоснователно е оплакването, че във фиша липсва надлежно описание
на нарушението. Включеният в текста на фиша израз „с МПС Т. вид ЛЕК
3
АВТОМОБИЛ регистрационен номер *** е извършено нарушение за
скорост“, посочването на максимално разрешената стойност на скоростта в
съответния участък от пътя и на начина на въвеждане на това ограничение на
скоростта (чрез израза „ограничение 60 км/ч за извън населено място,
въведено с ПЗ В-26“), както и посочването на приетата за установена
стойност на скоростта на движение на автомобила и на превишението на
установената стойност на скоростта над максимално разрешената
представляват в своята съвкупност пълно, точно и ясно описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които то е извършено.
Оплакването, че нарушението не е установено в отсъствието на
контролен орган, няма отношение към процесуалната законосъобразност на
фиша. Съгласно приложимата за случая редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
обн. в ДВ, бр. 54 от 2017 г., към датата на установяване и заснемане на
процесното нарушение не е било в сила процесуално изискване нарушението
да бъде установено в отсъствието на контролен орган.
От приетото като писмено доказателство удостоверение ***, издадено
от Българския институт по метрология (л. 28), се установява, че е одобрен
типът на видео-радарната система MultaRadar SD 580, с която е заснет
автомобилът и е измерена скоростта му, и същата е вписана под № *** в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. Срокът
на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за
измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на
процесното нарушение.
От протокол за проверка № 45-С-ИСИС/22.08.2019 г. (л. 26) е видно, че
използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система
MultaRadar SD 580 с МАС № *** е преминала последваща метрологична
проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това
средство за измерване.
Предвид изложеното не могат да бъдат споделени изложените в
жалбата доводи, че не било ясно дали използваното техническо средство е от
одобрен тип, дали е вписано в регистъра за одобрените за използване типове
средства за измерване и преминало ли е метрологична проверка.
Противно на поддържаното в жалбата, от приетата като доказателство
схема на хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация на път I-4
4
в участъка от км 152+000 до км 155+000, в сила към 08.09.2019 г. (л. 50 – 51),
се установява, че към датата на установяване и заснемане на нарушението
при км 153+200 на път I-4 е бил поставен пътен знак Е24, който съгласно чл.
56, ал. 9 от ППЗДвП е указвал на участниците в движението, движещи се в
посока към гр. В., че навлизат в участък от пътя, на който се осъществява
контрол по спазване на правилата за движение чрез стационарни или
нестационарни автоматизирани технически средства или системи.
От данните в справката „Преглед на фиш” на л. 17 е видно, че
обжалваният електронен фиш е издаден на 18.09.2019 г., т.е. десет дни след
датата на извършване на нарушението, съвпадаща с датата на неговото
установяване и заснемане. При това положение следва да се приеме, че към
момента на издаване на електронния фиш не е бил изтекъл шестмесечният
давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, броен от установяването и
заснемането на нарушението.
Към настоящия момент не е изтекъл и срокът на предвидената в чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК тригодишна преследвателна давност, която по силата на чл.
11 от ЗАНН намира приложение и за процесното административно
нарушение. (В този смисъл задължителните указания в т. 2 от Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия
на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г.) Посочената давност е започнала да тече на
08.09.2019 г., когато нарушението е довършено. На основание чл. 81, ал. 2 от
НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН същата е прекъсната на 18.09.2019 г., когато е
издаден обжалваният електронен фиш. От това прекъсване е започнала да
тече нова тригодишна преследвателна давност, прекъсната на 21.01.2022 г.,
когато фишът е връчен на жалбоподателката. Започналата да тече на
21.01.2022 г. нова тригодишна преследвателна давност е спряна на основание
чл. 81, ал. 1 от НК, считано от 27.01.2022 г. – датата на подаване по пощата на
процесната жалба, която съдът е приел за допустима и по която е образувал
настоящото съдебно производство за обжалване на фиша. При това
положение следва да се приеме, че към момента на настоящото произнасяне
започналата да тече на 21.01.2022 г. нова тригодишна преследвателна давност
не е изтекла. Към момента на настоящото произнасяне не е изтекла и
регламентираната в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл.
11 от ЗАНН абсолютна преследвателна давност от четири години и половина,
започнала да тече на датата на довършване на нарушението 08.09.2019 г.
5
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.
От служебно изисканото ясно копие от снимка № *, заснета със
стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № *** (л. 67 от
делото), представляваща по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес, както и от
данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия
хартиен носител, се установява, че на 08.09.2019 г. в 2:12 часа при км 153+343
на път I-4, на територията на община Л., лек автомобил с рег. № *** се е
движел със скорост 87 км/ч. За разлика от приложеното преписката копие (л.
13) служебно изисканото копие от снимка № * съдържа ясно изображение на
един автомобил от отдалечаващия се трафик по отношение на видео-
радарната система. Върху същия носител е отпечатано и увеличено
изображение на задницата на автомобила с поставена върху нея табела с
регистрационен номер ***.
При това положение съдът преценява като неоснователен довода на
защитника, че от изображението на фотоснимката не може да се установи по
несъмнен начин с кое моторно превозно средство е извършено нарушението.
Неоснователна е и интерпретацията на защитника, че на снимката са
изобразени две моторни превозни средства, движещи се в една и съща
посока.
Без значение за доказаността на нарушението е обстоятелството, че в
текстовата част към снимката не е изписан номерът на заснетото моторно
превозно средство. В разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е
регламентирано изискване техническото средство да заснема или да записва
регистрационния номер на моторното превозно средство. С оглед
използвания в разпоредбата съюз „или“ посоченото изискване е изпълнено
винаги когато данните за регистрационния номер са съхранени по един от
двата предвидени в закона начина – чрез заснемане или чрез записване. В
процесния случай регистрационният номер на автомобила е заснет на
фотоснимката, с което цитираното процесуално изискване е изпълнено.
От посочения символ „обърнато V“ в графата „Посока“ на полето с
данни от паметта на техническото средство се установява, че същото е
заснемало и измервало скоростта на автомобилите от отдалечаващия се
трафик (така за значението на символа – таблицата в т. 2.4.1. от
6
методическите указания за реда за работа със стационарна система
MultaRadar SD 580 на л. 34 от делото). С оглед изображението на снимката,
показваща заснетата задна част на автомобила, следва да се приеме, че в
момента на заснемането същият се е намирал по посока на своето движение
след стационарната видео-радарна система, с която е заснет. Видно от
цитираната по-горе схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната
маркировка на път I-4 в участъка от км 152+000 до км 155+000, в сила към
08.09.2019 г. (л. 50 – 51), стационарната видео-радарна система е била
разположена при км 153+337. Посоченото в полето с технически данни от
паметта на видео-радарната система място на нарушението при км 153+343
попада в зоната на действие на пътен знак В26, поставен при км 153+300, с
който за движещите се в посока към гр. В. пътни превозни средства е
въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл.
50, ал. 1 от ППЗДвП зоната на действие на този знак обхваща участъка от км
153+300 до кръстовището при км 153+600, тъй като в посочения участък няма
друго кръстовище и не е поставен знак, който да отменя въведената забрана
за превишаване на скоростта, а към знака няма допълнителна табела Т2, която
да указва по-кратко разстояние, на което е в сила въведеното ограничение на
скоростта. От цитираната схема се установява също така, че посоченото
място на нарушението при км 153+343 се намира по посоката на движение на
заснетия автомобил на 6 метра след мястото, на което е била монтирана
стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (км 153+337). Тези
данни съответстват на посоченото по-горе изображението върху снимката,
възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила с поставената върху нея
табела с регистрационен номер ***. От друга страна, от данните в т. 1.4 на
цитираните по-горе методически указания за реда за работа със стационарна
система MultaRadar SD 580 се установява, че дистанцията на измерване на
тази система е от 1 м до 99 м. Следователно намиращият се в момента на
заснемане на нарушението лек автомобил „Т.“ с рег. № *** на позиция при км
153+343 на пътя е попадал едновременно както в обхвата на радарния сензор
на стационарната видео-радарна система, разположена при км 153+337, така
и в зоната на действие на пътния знак В26, поставен при км 153+300, с който
е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че фактът на извършване на
нарушението е установен по несъмнен начин.
7
От приетата като писмено доказателство справка за собствеността и
регистрацията на моторно превозно средство (л. 14) се установява, че
собственик на заснетия с техническото средство автомобил „Т.“ с рег. № *** е
жалбоподателката Я.А.А.. Поради това правилно и в съответствие с
разпоредбите на чл. 189, ал. 5 във вр. с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП издаденият
електронен фиш е връчен на жалбоподателката в това нейно качество.
От показанията на свидетеля А.С.И. се установява, че е живял на
съпружески начала с жалбоподателката, като впоследствие се разделили, но
запазили добри отношения. Свидетелят посочва, че е управлявал често
процесния автомобил, собственост на А.. Изразява предположение, че е
възможно на посочените във фиша дата, час и място той да е управлявал
автомобила на жалбоподателката. Веднага след като процесният фиш й бил
връчен, А. му се обадила по телефона. И. прегледал фиша, като в разговора с
жалбоподателката се разбрали тя да подаде декларация, в която да посочи, че
той е управлявал автомобила. Свидетелят посочва също така, че
свидетелството му за управление никога не е отнемано и по време на
разговора му с А. относно процесния фиш е било в него.
Като прецени така депозираните показания от свидетеля И., съдът
приема за установено по несъмнен начин, че жалбоподателката е имала
обективна възможност в установения в закона срок от връчване на фиша да се
снабди с копие от свидетелството за управление на И. и в същия срок да го
представи на ОД на МВР – Велико Търново, но не е сторила това. Ето защо
действията на жалбоподателката по подаване на декларация до ОД на МВР –
Велико Търново с приложено копие от договор за ползване на автомобила, но
без приложено копие от свидетелството за управление на посочения в
декларацията ползвател, не съставляват точно изпълнение на
регламентираната в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП процедура за посочване на лицето,
което е извършило нарушението. При това положение и съгласно изричната
разпоредба на чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП следва да се приеме, че
административното наказание за извършеното с процесния автомобил
нарушение е наложено правилно и законосъобразно на жалбоподателката в
качеството й на собственик на автомобила и следва да бъде изтърпяно от нея,
доколкото тя не е посочила по регламентирания в закона ред – чрез
декларация, придружена с копие от свидетелството за управление – лицето,
на което е предоставила автомобила.
8
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като
административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. За това
нарушение на жалбоподателката е наложено абсолютно определеното в
закона по вид и размер административно наказание глоба от 100 лв.
Правилно е и решението в конкретния случай да не се прилага
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение на
скоростта от 24 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която
деянието съставлява административно нарушение по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП.
Липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Поради това не може да се приеме, че конкретното нарушение
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения по чл. 182, ал. 2 от
ЗДвП, което да даде основание за квалифицирането му като маловажен
случай на такова нарушение.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният електронен
фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3020001 , издаден от
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на Я.А.А., ЕГН **********, с адрес
***, със съдебен адрес *** – чрез адв. С.П. от АК – П., е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв. (сто лева) на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение
по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21,
ал. 1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
9