№ 1248
гр. София, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20201000503754 по описа за 2020 година
С решение № 3869 от 1.07.2020 г., по гр.д. № 8439/17 г., СГС, І-1 с-в,
отхвърля предявените от „Урбано БГ“ ЕООД срещу М. М. Ф. и Б. М. Г.,
искове по чл. 72 ЗС за заплащане на сумата от 15 000 лв. от всяка една,
съставляваща стойността на извършени подобрения в недвижим имот УПИ
ІХ-711, кв. 7, м. ***, гр. София, с площ от 756 кв.м., с идентификатор
68134.4337.711.
С решението се отхвърля и искът предявен срещу „Стилконсулт 2012“
ООД с правно основание чл. 72 ЗС за заплащане на сумата от 30 000 лв.,
съставляваща стойността на извършени подобрения в недвижим имот УПИ
ІХ-711, кв. 7, м. ***, гр. София, с площ от 756 кв.м., с идентификатор
68134.4337.711.
Срещу решението е депозирана жалба от „Урбано БГ“ ЕООД.
Поддържа, че дружеството е платило суми, които са вложени при изграждане
на обект в процесния имот и така се е увеличила неговата стойност. Позовава
се на съдебна практика, според която ако се установи, че ищецът не е бил
добросъвестен владелец по чл. 72 ЗС, следва да се разгледа искане за
заплащане подобренията в по-малък обем на друго основание – чл. 74, ал. 1
1
или 2 ЗС, чл. 60 ЗЗД или чл. 59 ЗЗД. Твърди, че ищецът е държал имота като
свой, тъй като е подпомагал процеса на изготвяне на строителната
документация като е бил архитект на проекта. Сочи, че упражняваното
владение е било посредством строителя. Подчертава, че собствениците (след
като „Плана Билд“ ЕООД се е отказало от учреденото в негова полза право на
строеж) са преговаряли обекта да продължи да се изгражда от ищеца-
жалбоподател, т.е. те не са се противопоставяли на осъщественото
строителство. Намира, че няма пречка незавършена сграда в имота да
съставлява подобрение на същия и да е предмет на владение. Като се позовава
на хипотезата на свързани лица по § 1 от ДР на ТЗ сочи, че ответникът
„Стилконсулт 2012“ ЕООД е бил недобросъвестен и е знаел, че подобренията
в процесния имот са направени от строителя „Плана Билд“ ЕООД преди
отказа от право на строеж, както и че между „Плана Билд“ ЕООД и „Урбано
БГ“ ЕООД е имало сключен договор, в изпълнение на който ищецът е платил
сумата от 417 790, 73 лв., но срещу това плащане ищецът не получил обекти в
бъдещата сграда. Намира, че искът по чл. 72 ЗС може да се насочи не само
към собственика по време на извършване на подобренията, но и към
приобретателя, който е знаел, че придобива имота, подобрен от друго лице.
Възразява срещу изводите на първоинстанционния съд, че следва да бъде
установена причинна връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника, като подчертава, че е необходимо само да се установи наличие на
общи факти, които са довели до тези две последици. Моли да се отмени
решението и да се уважи иска.
Ответникът „Стилконсулт 2012“ ООД оспорва въззивната жалба, в
писмен отговор. Твърди, че „Урбано БГ“ ЕООД не е имало нито качеството
владелец, нито на държател, като подчертава, че обективният елемент на
фактическо държане на вещта не е бил осъществяван. Изтъква, че
жалбоподателят е имал облигационни отношения с „Плана Билд“ ЕООД,
насочени към придобиване на обекти на четвърти и пети етаж, каквито не са
били построени изобщо. Сочи, че договорни отношения между „Урбано БГ“
ЕООД и собствениците на терена не са възниквали, а своите права
жалбоподателя може да защити, като насочи претенцията си към „Плана
Билд“ ЕООД за неизпълнение на договора между двете дружества, респ. да
иска връщане на платеното по него от ищеца „Урбано БГ“ ЕООД.
Подчертава, че според чл. 1 от договора между двете дружества строителят е
2
имал задължение на свой риск, със свои проект и със свои материали да
построи сграда, което изключва възможността вложенията да са на ищеца. В
тази връзка намира, че вложенията на ищеца съставляват предварително
платено възнаграждение като цена с оглед обещанието за продажба на
изградени обекти. Счита, че не могат да се приложат и правилата на чл. 60 и
сл. ЗЗД. Сочи, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответниците не
са в причинна връзка, обуславяща прилагане на чл. 59 ЗЗД, вкл. в хипотеза на
спестени разходи. Твърди се, че тезата за недобросъвестност на „Стилконсулт
2012“ ООД е несъстоятелна.
Ответниците М. М. Ф. и Б. М. Г. не са подали писмен отговор, но
оспорват жалбата в хода на процеса.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Ищецът „Урбано БГ“ ЕООД твърди, че Л. А. С., заедно с ответниците
М. М. Ф. и Б. М. Г., учредили право на строеж с н.а. № 182 от 17.07.2007 г. в
УПИ ІХ-711 от кв. 7 в гр. София, м. ***, ул. *** № 3, с площ от 756 кв.м.,
представляващ имот с идентификационен номер 68134.4337.711, за
изграждане на 6 етажна жилищна сграда в полза на „Плана Билд“ ЕООД.
Последното дружество следвало да изгради обект, в който конкретни
апартаменти, избени помещения и гаражи, щели да останат в изключителна
собственост на учредителите на правото на строеж, а останалите дружеството
щяло да придобие. За финансиране на проекта бил сключен предварителен
договор от 24.10.2007 г. между „Плана Билд“ ЕООД и Р. К. П., за прехвърляне
на собствеността върху три апартамента (с прилежащи обслужващи
помещения), като П. в последствие е заменена в договора от ищецът „Урбано
БГ“ ЕООД с анекс от 15.09.2008 г., като са избрани други апартаменти и нова
цена. Във връзка с тези договорни отношения ищецът заплатил на „Плана
Билд“ ЕООД сумата от 417 790, 73 лв., но последното дружество извършило
едностранен отказ от правото на строеж с нотариално заверена декларация от
6.07.2012 г., като е заявено, че „Плана Билд“ ЕООД няма никакви претенции
към собствениците на терена, вкл. и за извършените до момента строително-
3
монтажни работи и подобрения (в това число груб строеж на подземно ниво
на кота – 2,68 м, с площ от 550,05 кв.м., представляващо 17 бр. паркоместа,
21 бр. мазета, стълбищна клетка с асансьор, две плочи - партерен (магазинен
етаж) и на първи жилищен етаж над магазини). На 12.11.2014 г. физическите
лица учредили с н.а. № 85 от 2014 г. право на строеж на ответника
„Стилконсулт 2012“ ООД, като прехвърлили безвъзмездно и собствеността
върху намиращите се в имота подобрения, съставляващи груб строеж на
сграда до кота 3,48 м., които понастоящем са инкорпорирани в завършената
от новия строител сграда. Твърди, че ответниците са се обогатили със сумата
от 30 000 лв., съставляваща стойността на подобренията, платени от „Урбано
БГ“ ЕООД, с които се е увеличила стойността на процесния имот. Поддържа
се, че средствата заплатени от ищеца са вложени от „Плана Билд“ ЕООД в
изграждането на сградата. Счита, че ищецът е добросъвестен владелец
(упражняващ фактическата власт върху имота чрез „Плана Билд“ ЕООД със
знанието и без противопоставянето на собствениците). Намира, че
„Стилконсулт 2012“ ООД е било недобросъвестно, като се позовава на
обстоятелството, че едно и също лице - Р. Й. П., е била управител и
съдружник в „Стилконсулт 2012“ ООД и в дружеството „Интермекс Ин“
ООД. В полза на последното „Плана Билд“ ЕООД прехвърлило с н.а. № 6 от
2012 г. право на строеж за изграждане на два магазина в процесната сграда, а
„Интермекс Ин“ ООД следвало да предостави консултантски услуги за
всички обекти в нея. За изпълнение на поетото задължение, според ищеца, е
било необходимо проучване, вкл. на сделките, които „Плана Билд“ ЕООД има
с трети лица (в това число и „Урбано БГ“ ЕООД), което налага извода, че се
касае до класически случай на „свързани лица“ и Р. П., а от там и
„Стилконсулт 2012“ ООД са знаели, че подобренията са извършени от „Плана
Билд“ ЕООД и са намалили имуществото на „Урбано БГ“ ЕООД. Последното
претендира ответниците – физически лица (като собственици на терена към
момента на увеличаване на стойността) да заплатят сумата от 30 000 лв.
(всяко по ½), съставляваща увеличената стойност на имота, като в първото по
делото заседание е заявено (л. 155), че овъзмездяването може да стане по реда
на чл. 72 ЗС, чл. 60 ЗЗД или чл. 59 ЗЗД. Претендира законната лихва от
датата на исковата молба. Евентуално (л. 78) претендира сумата от
„Стилконсулт 2012“ ООД, което е недобросъвестно и се е обогатило за
сметка на ищеца, като е придобило от физическите лица безвъзмездно
4
построеното от „Плана Билд“ ЕООД.
Ответниците М. М. Ф. и Б. М. Г. оспорват иска, като сочат, че
сключения с ищеца договор не касае финансиране на строежа, а е свързан с
продажба на обекти в сградата, и за неизпълнението му страните са
предвидили възможности за защита в самия договор. Твърди, че изоставения
строеж на „Плана Билд“ ЕООД не е бил подобрение на имота, а затруднение
за „Стилконсулт 2012“ ЕООД, тъй като практически е следвало да се повтори
изграждането. Изтъкват, че към датата на предявяване на иска вече не са
собственици на имота, както и че искът е погасен по давност, тъй като срокът
започва да тече от спиране на строителството през май-юни 2009 г.
Ответникът „Стилконсулт 2012“ ЕООД оспорва качеството на владелец
на ищеца. Подчертава, че той не е сключил договор със собствениците на
имота, нито владението му е било предавано. Изтъква, че имотите, по
предварителния договор, отредени за „Урбано БГ“ ЕООД са на непостроени
етажи.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че ответниците М.Ф. и Б.Г. са наследници на починалата
преди завеждане на иска Л. А. С.. Посочените три физически лица, учредили
с н.а. № 182 от 17.07.2007 г. в полза на „Плана Билд“ ЕООД право на строеж
върху процесния имот - УПИ ІХ-711, от кв. 7, с площ от 756 кв.м., в гр.
София, кв. ***, за строеж на жилищна сграда срещу получаване в собственост
на имоти в същата. На свой ред „Плана Билд“ ЕООД сключило с Р. К. П.
предварителен договор от 24.10.2007 г. (л. 23), по силата на който тя имала
право да получи обекти в бъдещата сграда срещу заплащане, като страните не
спорят, че на мястото на Р. П. в договора встъпил ищецът „Урбано БГ“ ЕООД
(считано от 15.09.2008 г. – л. 31). В предварителния договор е посочено, че
„Плана Билд“ ЕООД се задължава на свой риск, със свои проект и материали
да изгради и продаде на купувача, конкретно описани три апартамента на 4
етаж и три гаража, в бъдещата сграда, за определена цена, платима на вноски.
Договорена била нова цена с ищеца „Урбано БГ“ ЕООД и различни обекти,
които „Урбано БГ“ ЕООД следвало да получи. Няма спор, че ищецът
заплатил 400 579,44 лв. и 8800 евро.
5
С договор за прехвърляне на право на строеж върху недвижим имот,
(н.а. № 6, том І, рег. № 388, н.д. № 5/2012 г. – л. 56) строителят „Плана Билд“
ЕООД прехвърлил на „Интермекс Ин“ ООД правото на строеж върху два
магазина в процесния обект, срещу насрещно задължение за осигуряване на
консултантски услуги за обекти на „Плана Билд“ ЕООД. Няма спор, че
управител на дружествата „Интермекс Ин“ ООД и „Стилконсулт 2012“ ООД е
Р. Й. П..
Във връзка с изпълнението на строежа е издадено Разрешение за строеж
№ 193 от 28.08.2008 г., а на 6.11.2008 г. е издаден протокол за откриване на
строителна площадка, определяне на строителна линия и ниво, като според
констативен акт от 25.06.2009 г., изградената до този момент сграда отговаря
на издадените строителни книжа. Сградата не е издигната до етап „груб
строеж“ (съгласно удостоверение № АБ-92-00-783 от 23/10/2014 г. на главния
архитект на СО район Овча купел), а е достигнала кота +3.40.
Няма спор, че „Плана Билд“ ЕООД се е отказало от учреденото му
право на строеж с нотариално заверена декларация № 55, том І, рег. № 2316
от 6.07.2012 г. (л. 23), като дружеството е заявило, че няма никакви
имуществени претенции към собствениците на имота за извършените до
момента на подаване на декларацията строително монтажни работи, а именно
строеж на кота + 3.48 метра и за направените подобрения в имота.
С н.а. № 85 от 12.11.2014 г. (л. 59) физическите лица, собственици на
имота, са учредили в полза на ответника „Стилконсулт 2012“ ООД право на
строеж за построяване на жилищна сграда, като са запазили правото си на
строеж върху конкретни обекти, а са прехвърлили безвъзмездно на
приобретателя собствеността върху направените в имота подобрения,
представляващи жилищна сграда, изградена до кота + 3.48. На 22.05.2015 г. е
издадено ново разрешение за доиграждане на обекта.
Приети са ССЕ и СТЕ, вкл. и пред настоящата инстанция.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Според Тълкувателно решение № 85/68 г. ОСГК, което препраща и към
Постановление № 6/1974 г. на Пленума на ВС, отношенията между
подобрителя на чужд имот и собственика, ако не се уреждат при условията на
чл. 72 ЗС или чл. 74, ал. 2 във вр. с чл. 72 ЗС, следва да се разгледат на
6
плоскостта на правилата на неоснователното обогатяване.
В настоящият казус ищецът е поддържал, че притежава качеството на
добросъвестен владелец, тъй като чрез строителят „Плана Билд“ ЕООД
(действащ, по твърдения на ищеца, от името и за сметката на „Урбано БГ“
ЕООД) е извършил подобрения в имота (изграждане на определено ниво на
строеж в имота на двете ответници - физически лица). Претенцията на
ищцовото дружество е да получи обезщетение за стойността на извършени с
негови средства подобрения в имота на ответната страна. В основата на това
субективно право както на добросъвестния, така и на недобросъвестния
владелец, а също и на обикновения подобрител на чужд имот, стои принципът
за недопустимост на неоснователното обогатяване. Затова и твърденията на
ищеца за качеството, в което е извършил подобрения, не ограничават съда да
даде защита при действителното правно основание на възникналите между
страните облигационни отношения. Така в решение № 131 от 10.07.2013 г. по
гр. д. № 913/2012 г., Г. К., І Г. О. на ВКС. В друго решение № 134 ОТ
31.07.2014 Г. ПО ГР. Д. № 6535/2013 Г., Г. К., І Г. О., ВКС също приема, че
ако по делото е установено, че ищецът не е извършвал претендираните
подобрения като добросъвестен владелец, както е поддържал, то следва да се
разгледа искът му за заплащането им като обикновен подобрител на чужд
имот. В други актове (напр. РЕШЕНИЕ № 108 ОТ 08.07.2015 Г. ПО ГР. Д. №
415/2015 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС) отново изрично е подчертано, че „в
основанието на претенцията за присъждане на вземане за стойност от
извършени подобрения в чужд имот е забраната за неоснователно
обогатяване като общ принцип на облигационното право. Законодателят
провежда принципа чрез източниците на облигационни отношения,
предвидени в чл. 72 и чл. 74 ЗС, чл. 60 - 62 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. Съставите
задават правната рамка на отношенията между подобрителя и собственика на
имота, но определянето на действителното правно основание на
облигационните отношения, които са възникнали от подобряването на
чуждия имот, е дейност на съда по приложението на материалния закон.
Съдът я извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на
исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото.
Следователно въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което
ищецът е извършил подобренията в чуждия имот (владелец, гестор или
държател) или зададеният в исковата молба начин, по който е определен
7
размерът на съдебно предявеното вземане ("увеличената стойност на вещта",
"по-малката от двете суми", "до размера на обедняването", "до размера на
обогатяването", "връщане на необходимите и полезни разноски",) не
ограничават съдът да даде защитата според действително осъщественото
правно основание. Чрез тях ищецът въвежда факти, които индивидуализират
съдебно предявеното вземане, но представляват и предложена от него
квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за съда. Изложеното
представлява обобщение на практиката, формирана с решения на ВКС по чл.
290 ГПК (решение № 129/13.07.2011 г. по гр. д. № 72/2010 г. І-во отд,
решение № 131/10.07.2013 г. по гр. д. № 913/2012 г., І-во отд, решение №
159/14.06.2013 г. по гр. д. № 1492/2013 г., ІІ-ро ГО, решение № 180/25.04.2012
г. по гр. д. № 198/2011 г., І-во ГО, решение № 820/20.09.2011 г. по гр. д. №
20.09.2011 г., І-во ГО, решение № 912/02.02.2010 г. по гр. д. № 4713/2008 г.
ІV-то ГО, решение № 134/31.07.2014 г. по гр. д. № 6535/2013 г). Тя е
еднозначна и не следва да бъде променяна.“
Предвид казаното настоящият състав приема следното:
Първоинстанционният съд е разгледал искове по чл. 74 ЗС, като е отхвърлил
същите с диспозитива на съдебния акт. В мотивите на решението си обаче,
съдът е обсъдил и предпоставките на другите хипотези (посочени по-горе)
свързани с обикновен владелец, гесция и неоснователно обогатяване.
Практически съдът е изпълнил вменените му от закона задължения, визирани
по-горе от съдебната практика. Исковата претенция по своето естество е
насочена към възстановяване на баланса и преодоляване на неоснователното
разместване на блага. Ако се установи, че такова неоправдано разместване е
налице, правилата на чл. 72, респ. чл. 74 ЗС, чл. 60-61 и чл. 59 ЗЗД, определят
според качеството на лицето и естеството на конкретните отношения какъв
ще бъде размерът на обезвредата.
На първо място настоящата инстанция също приема, че в случая не се
установява ищцовото дружество да има качеството владелец на процесния
имот, към момента на извършваните в него подобрения. „Урбано БГ“ ЕООД,
в качеството му на възложител по договор за поръчка, не е упражнявал
фактическа власт върху имота чрез строителя, не е станал и владелец на
изработеното, а по делото не се установява дружеството да е било в други
преки облигационни отношения със собствениците на имота, които да му
придадат това качество. Доколкото предварителния договор за изработка и
8
продажба не е сключен и със собствениците на имота, за ищеца, като бъдещ
купувач не може да се приложи и правилото на чл. 70, ал. 3 ЗС, както е
прието и от първостепенния съд.
По сходен казус ВКС е приел в решение № 60089 от 06.07.2021 г. по гр.
д. № 3938/2020 г., ГК, ІІ ГО, че купувачите на конкретни обекта в
изгражданата от строителя сграда нямат качеството на владелци и
подобрители на поземления имот, върху който е било учредено правото на
строеж. Те не са упражнявали фактическа власт върху имота, нито са
извършили фактическото подобряване чрез реализиране на строежа.
Строително-монтажните работи са извършени от строителя в изпълнение на
договора му с собствениците на терена, което дава право именно на
строителя, в качеството си на подобрител да претендира обезщетение за
подобренията. Купувачите по предварителния договор пък могат да искат
връщане на платената от тях цена за изграждащите се обекти. В решението е
подчертано, че липсва обаче корелативна връзка между обогатяването на
собствениците на земята, които на основание чл. 92 ЗС придобиват
построеното върху земята си, и обедняването на лицата, които са заплатили
цената по договор за строителство, но не могат да получат обект в бъдещата
сграда.
Цитираното по-горе разрешение следва да се отнесе към настоящия
казус, като се приеме, че ищецът „Урбано БГ“ ЕООД не може да претендира
от собствениците на земята подобренията, съставляващи извършен строеж от
„Плана Билд“ ЕООД. Последното има право да търси такова, но дружеството
се е отказало от това си вземане (вероятно с оглед уреждане на отношенията
със собствениците на земята и предвид неизпълнението на поетото
задължение за изграждане на обекта). Правата на „Урбано БГ“ ЕООД могат
да бъдат насочени за реализация само към „Плана Билд“ ЕООД и съставляват
възможност за връщане на платената цена и получаване на обезщетение за
неизпълнен договор.
Предвид казаното не се установява ищеца да разполага с права на
владелец по чл. 72 и чл. 74 ЗС. По делото не се установява и ищецът да е
твърдял факти и обстоятелства, сочещи че е водил чужда работа без
пълномощие, но дири и да е така, поради липса на извършени от името и за
сметка на ищеца на фактически действия, такава претенция не би била
9
основателна.
Неоснователно обогатяване не се установява да е настъпило и по
следните съображения: Съгласно запазилото действието си Постановление №
1 от 28.05.1979 г. на Пленум на ВС, когато не са налице елементите на някой
от трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и когато въобще липсва
друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание
имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице,
обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД (т. 1 от соченото ППВС). По своя
характер искът е субсидиарен, като съгласно т. 8 и т. 10 от цитираното ППВС
и приложното му поле е само когато неоснователно обеднелия въобще не
може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито с друг иск.
Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД
съдържа следните основни елементи: 1. обогатяване на един правен субект за
чужда сметка, 2. обедняването на друг субект, 3. липса на правно основание за
това обогатяване, 4. пряка връзка между обогатяването и обедняването (която
обаче не следва да е причинно следствена, тъй като не е необходимо
обогатяването да е следствие на обедняването или обедняването – на
обогатяването, а е необходимо да произтичат от един общ факт или група
факти) и 5. липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия. При
съобразяване с посочените по-горе разяснения, настоящият състав приема, че
в конкретния случай липсва елемент от фактическия състав. Не се установява
обща група факти (неточно наречено „причинна връзка“ в решението на
СГС), които следва да са в основата на едновременното обогатяване на
ответната страна и обедняване на ищцовата страна. Вярно е, че „Урбано
БГ“ ЕООД е намалило своята правна сфера със средствата, заплатени по
предварителния договор с „Плана Билд“ ЕООД с оглед бъдещата покупка на
договорените обекти без да получи в патримониума си правото на
собственост върху тях. Това обедняване обаче е последица неизпълнение на
договорното задължение на строителя спрямо възложителя на поръчката и
бъдещия купувач „Урбано БГ“ ЕООД (от една страна) и отказът на „Плана
Билд“ ЕООД от правата, които притежава върху изградената част от обекта
(от друга страна). По делото не е категорично изяснено, дали отказът от права
върху построеното е в резултат на уреждане на отношенията между
физическите лица – собственици на земята, и „Плана Билд“ ЕООД. Ако
отказът от права е мотивиран с обезвреда за собствениците, то последните не
10
са се обогатили неоснователно – те са получили престация за обезщетяване на
претърпени вреди от неизпълнение. Ако се приеме, че физическите лица все
пак са се обогатили от това, че в имота им е изградена част от постройка, за
която строителят не е претендирал обезщетение, като подобрение (на което
той е имал право), това обогатяване не е предпоставено от самия факт на
заплащането на цената на бъдещите обекти в сградата от „Урбано БГ“ ЕООД.
Още по-малко може да се счита, че приобретателя на правото на строеж
„Стилконсулт 2012“ ООД се е обогатил, при това неоснователно, за сметка на
„Урбано БГ“ ЕООД. Ответното дружество е получило правото на строеж във
вида, в който то е съществувало към момента на учредителната сделка по н.а.
№ 85 от 12.11.2014 г. „Стилконсулт 2012“ ООД е поел свои самостоятелни
задължения за изпълнение на суперфицията с оглед съществуващото в обекта
състояние на строежа и наличието на вече изпълнение строителни дейности в
обекта следва да се считат за отчетени в договорните отношения с
учредителите-физически лица. Няма основание да се счита, че ответното
дружество е спестило разходи (една от хипотезите на неоснователното
обогатяване) и то за сметка на ищеца.
Само за пълнота следва да се отбележи, че в договора, сключен между
„Плана Билд“ ЕООД и „Урбано БГ“ ЕООД е отразено, че строежът ще се
извършва на риск на продавача, с негов проект и материали. Вярно е, че често
в практиката при подобен вид договори се касае до финансиране на строежа
от бъдещите купувачи, но клауза, сочеща че строителят строи за сметка и със
средства на бъдещия купувач (както се твърди от жалбоподателя) липсва в
конкретното съглашение. Не е доказано от ищцовата страна, че
предоставените от нея средства са били вложени в строителството на обекта.
Предвид изложените аргументи, съдът приема, че исковите претенции
на „Урбано БГ“ ЕООД срещу главните ответници и евентуалния ответник се
явяват неоснователни. Макар и квалифицирани по чл. 72 ЗС, вместо по чл. 59
ЗЗД, те са били надлежно отхвърлени. Ето защо решението, с тази уговорка,
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на ищеца разноски не се следват, а такива се
дължат на ответниците в размер на 2860 лв. общо (по 1430 лв. за физическите
лица и толкова за юридическото лице) с оглед възражението за прекомерност.
Воден от горните мотиви съдът
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3869 от 1.07.2020 г., по гр.д. № 8439/17 г.,
СГС, І-1 с-в.
ОСЪЖДА „Урбано БГ“ ЕООД, *********, да заплати на М. М. Ф., ЕГН
**********, Б. М. Г., ЕГН **********, и „Стилконсулт 2021“ ООД, ЕИК
*********, разноски общо в размер на 2860 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12