РЕШЕНИЕ
№ 712
гр. Силистра, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20213420101128 по описа за 2021 година
Ищецът Г. ф. твърди, че на 18.05.2016 г. в гр. О., Н. ответникът, управлявайки лек
автомобил „БМВ 530”, рег. № по улица „А. К. Б.”, извършил маневра завой надясно за
излизане от наземен паркинг, при което ударил движещия се с предимство лек автомобил
Ford S-max с рег. № , причинявайки повреди по същия. Собственикът на автомобила бил
обезщетен за причинените му вреди чрез заплащане на обезщетение, чиято равностойност
възлиза на сумата от 18562,55 лв., което обезщетение било възстановено от Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи на Националното бюро на Кралство Н., а
впоследствие – възстановено на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи от Г. ф. по щета № 120516 от 13.09.2016 г., тъй като се оказало, че по
отношение на управлявания от ответника лек автомобил не е сключен договор за
застраховка „гражданска отговорност”. Ищецът моли съда да осъди ответника на свой ред
да му възстанови платеното обезщетение в размер на 18562,55 лв. заедно със законната
лихва върху тази сума от 04.08.2021 г. до окончателното й плащане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът С. А. С. оспорва иска с възражението, че не е причинил процесното
ПТП, като в тази насока заявява, че името му не фигурира в протокола за ПТП, че никога не
е притежавал свидетелство за управление на МПС и не му е известно поради какви причини
и на база на какви доказателства ищецът насочва претенцията си за възстановяване на
заплатеното обезщетение срещу него. Оспорва също така извършването на плащане от
страна на НББАЗ на Националното бюро на Кралство Н., тъй като според представеното по
делото платежно нареждане преводът касае преписка по референтен номер, различен от
1
този посочен в кореспонденцията между страните. При отхвърляне на иска претендира
направените по делото разноски.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 559, ал. 3 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
От представен по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 18.05.2016 г. се
установява, че на посочената дата в гл. О., Н, ул. „А. К. Б.“ № било реализирано ПТП
между лек автомобил с марка Форд S-Max с рег. № с водач Л. – А. Х. Н. и лек автомобил с
марка БМВ, рег. № , с водач г-н А. (чието собствено име не може да бъда разчетено в
протокола, а преводачът го е интерпретирал като А.), при което възникнали повреди и по
двете превозни средства. От протокола става ясно, че лек автомобил с марка Форд S-Max с
рег. № е навлизал в паркинг, частен терен или черен път, а лек автомобил с марка БМВ, рег.
№ е предприел завой надясно, като протоколът не съдържа по – детайлна информация
относно действията на водачите на МПС и пътната маркировка с оглед извършването на
преценка кой от двамата участници е нарушил правилата за движение. Застрахователната
компания, при която бил застрахован лек автомобил с марка Форд S-Max с рег. №
(застрахователна компания Й. АД), заплатила обезщетение на неговия собственик за
репариране на възникналите при ПТП от 18.05.2016 г. щети в размер на 73120 норвежки
крони, като този застраховател на свой ред потърсил възстановяване на сумата от
норвежката институция Съюз на пътно – транспортно застраховане. Приемайки, че
виновното за ПТП лице е именно водачът на лек автомобил с марка БМВ, рег. № , Съюзът
на пътно – транспортно застраховане предявил претенция за възстановяване на 84088
норвежки крони към Г. ф. с оглед на обстоятелството, че по отношение на посоченото МПС
не бил сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“ (горното се установява от
база данни на информационен център към Г. ф.). Ищецът насочил норвежката институция да
предяви вземанията си към НББАЗ, което извършило плащане по претенцията, а след това
заплатената сума била възстановена на бюрото от Гаранционния фонд чрез преводно
нареждане от 20.09.2016 г.
В обясненията си ответникът заяви, че лек автомобил с марка БМВ, рег. № е негова
собственост, но той го е предоставил за ползване на синовете си, които пребивавали в
Норвегия по време на процесното ПТП. Ответникът узнал от тях, че при настъпването на
произшествието превозното средство било управлявано от големия му син А. С. А., който
разпитан като свидетел, потвърди това обстоятелство, без да съумее да обясни по
изчерпателен начин обстоятелствата, при които се е осъществил инцидента. Показанията на
свидетеля си подкрепят и от данните в двустранния протокол за ПТП, в който е отразено, че
водач на едното МПС - лек автомобил с марка БМВ, рег. № е лице с фамилно име А. и
трудно разчетаемо собствено име, което преводачът условно е приел като „А“. По делото
липсват други документи или доказателствени средства, които обосновават участието на
ответника в процесното ПТП, поради което съдът приема, че той не е предизвикал същото,
2
тъй като не е управлявал нито един от автомобилите, които са го реализирали. Горното
обосновава неоснователност на предявения иск, тъй като ответникът не е извършител на
деянието, от което са възникнали повредите по лек автомобил с марка Форд S-Max с рег. №
, на чийто собственик е заплатено застрахователно обезщетение. Според чл. 559, ал. 1, т. , КЗ
Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава
членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на
територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на
застрахователното събитие не може да се определи застрахователят, като съгласно ал. 3 на
същата разпоредба след изплащането на обезщетението по ал. 1 Г. ф. встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за
определянето и изплащането му. Увреденото лице има право да получи обезщетение за
претърпените вреди от прекия извършител на увреждането, а не от собственика на
превозното средство, с което е реализирано ПТП, тъй като той не носи лична отговорност за
инцидента по смисъла на чл. 45 ЗЗД, при положение че не е осъществил
незаконосъобразните действия, от които на произтекли вредите.
Поради отхвърлянето на иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1100 лв. за адвокатски
хонорар, като възражението за прекомерност на тези разноски се явява неоснователно, тъй
като възнаграждението, заплатено на процесуалния представител на ответника, съответства
на минималните размери, предвидени в НМРАВ. Воден от горното и на основание чл. 235
ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Г. ф. със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. “Г. И.” № , ет. , представляван от Изпълнителните директори М. К. и
С. С., против С. А. С. с ЕГН ********** от с. Г., ул. „Т.“ № за заплащане на сумата от
18562,55 лв., представляваща обезщетение за повредите, причинени по лек автомобил Ford
S-max с рег. № при ПТП от 18.05.2016 г., осъществено в гр. О., Н., при което ответникът,
управлявайки лек автомобил „БМВ 530”, рег. № по улица „А. К. Б.”, извършил маневра
завой надясно за излизане от наземен паркинг и ударил движещия се с предимство лек
автомобил Ford S-max с рег. № , което обезщетение било възстановено от Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи на Националното бюро на Кралство
Норвегия, а впоследствие – възстановено на Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи от Гаранционен фонд по щета № 120516 от 13.09.2016 г.,
заедно със законната лихва върху тази сума от 04.08.2021 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ искането на Г. ф. със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “Г. И.”
№ , ет. , представляван от Изпълнителните директори М. К. и С. С., за присъждане на
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Г. ф. със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “Г. И.” № , ет. ,
3
представляван от Изпълнителните директори М. К. и С. С., да заплати на С. А. С. с ЕГН
********** от с. Г., ул. „Т.“ № направените по делото разноски в размер на 1100 лв.
(хиляда и сто лв.) за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4