Номер 50603.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София5-ти наказателен
На 03.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно наказателно дело №
20201000600964 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения Н. С. К. срещу
определение от 11.08.2020 г. на СГС, НО, 13-ти състав, постановено по н.ч.д.
№ 2895/20 г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения К. за
предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието „лишаване от свобода“, наложено му с присъда, постановена по
НОХД №1500/2014г. на СГС, влязла в сила на 02.02.2015г.
В жалбата се твърди, че съдът неправилно е преценил, че към
настоящия момент осъденият не отговаря на чл. 439а от НПК, поради което е
отправено искане за отмяна на постановеното определение и уважаване на
молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.
Софийски апелативен съд, след като прецени доводите, релевирани в
частната жалба, материалите по делото и служебно провери правилността на
атакувания първоинстанционен съдебен акт, намери за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок от
активно легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по
същество се явява неоснователна.
СГС е бил сезиран от лишения от свобода Н. К. с молба за
постановяване на предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 11 години и
1
4 месеца, наложено му по НОХД № 1500 /2014 г. по описа на СГС. При
съблюдаване на процесуалните правила на производството по чл.437 - чл.440
НПК, съдът е разгледал подадената молба и след като е преценил всички
приложени по делото материали, основателно е счел, че не са налице
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения по смисъла на чл.439 а
от НПК, за да постанови исканото условно предсрочно освобождаване.
Анализирайки доказателствения обем, обосновано решаващият съд е
посочил, че въпреки наличие на изтърпяна по-голяма част от наложеното на
лишения от свобода наказание /а именно- 8 години, 1 месец и 9 дни/, с оглед
оценката на наличните доказателства по делото, данните за поведението на
осъдения в пенитенциарното заведение, както и показателите на риска от
вреди за обществото и рецидив- 64 точки /отчетени във високия регистър/, не
са налице убедителни доказателства, че осъденият К. се е поправил или е
направил всичко зависещо от него, за да постигне убедителен резултат в тази
насока. Обстоятелството, че отначало на изтърпяване на наказанието /един
сравнително продължителен период от време/, стойностите на риска от
рецидив са редуцирани едва с четири пункта спрямо първоначално
отчетените, от своя страна води до извода за неблагоприятна прогноза за
бъдещата ресоциализация на осъденото лице. Налице са сериозни дефицити в
личностен план. Основните проблемни зони при осъдения са свързани с
неосъзнаване тежестта на деянието - налице са трайно формирани
оневинителни нагласи, неумение да разпознава проблемите си и да ги решава
по законосъобразен начин. Констатирана е злоупотреба с алкохол, като
съществен фактор, участващ при извършване на всички правонарушения.
Показателен е и факта, че към настоящия момент първоначалния режим на
изтърпяване на наказанието не е заменен с по-лек, респективно осъденият не е
преминал все още етапите на прогресивната система. В този смисъл, правилна
и обоснована се явява констатацията на контролирания съд, че за относително
дългия престой на молителя К. в МЛС не е постигнато корекционно и
възпитателно въздействие спрямо него, т.е. не са постигнати целите и
задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с
промяна на поведението и мисленето на лишения от свобода. Наличието на
трайно установените криминални нагласи, липсата на критичност,
незначителното снижаване на стойностите на риска от рецидив и вреди, както
2
и запазването на дефицитните зони у молителя означават, че не е постигната
съществена положителна /камо ли пък трайна такава/ промяна в отношението
му към поемане на отговорност, в промяна на мисленето и поведението, в
регулиране на импулсите му. Не на последно място, и настоящата инстанция
намира, че фактически изминалия период от време, на фона на определеното
наказание на лишения от свобода е недостатъчен, за да се счита, че е
постигната генералната превенция на наказанието, с оглед което уважаването
на молбата би могла да се разтълкува като форма на безнаказаност. И това е
така, доколкото предсрочното освобождаване, освен за генералната
превенция, има изключително важно възпитателно и превантивно значение и
спрямо другите осъдени лица, защото въздейства чрез самия факт на
освобождаването на осъдения, преди изтичането на срока на наказанието.
Изложеното, води и въззивната инстанция до извода, че към настоящия
момент не са настъпили положителни промени (камо ли пък трайни такива) в
съзнанието и поведението на осъдения К., изключващи категорично
опасността от негово последващо противоправно поведение в условията на
свобода и че съществуващите данни указват на необходимост от
продължаване на поправителното въздействие спрямо него с цел промяна в
отношението му към правонарушението. В този смисъл, обжалваното
определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл. 345 във вр.
341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.08.2020 г.,
постановено по НЧД № 2895/2020 г. по описа на СГС, НО, 13-ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4