№ 344
гр. София , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б в закрито заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариана Р. Христова Кирова
Членове:Милена Богданова
Петя Алексиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20211100509685 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.436-чл.438 от ГПК.
Образувано е по жалба на „ЗАД ОЗК-З.“ АД против Постановление за
разноски от 15.06.2021 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ по изпълнително
дело № 20218510401583, с което ЧСИ е отказал да намали претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв., както и
определения по изпълнителното дело размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят счита, че претендираният от взискателя адвокатски
хонорар е над законоустановения минимум, предвиден в Наредба № 1/2004 г.,
във връзка с което е начислена и пропорционална такса над размерите
посочени в т.26 от ТТРЗЧСИ. Поддържа се, че исканият адвокатски хонорар е
прекомерен и не съответства на правната и фактическа сложност на делото,
същият е определен произволно от взискателя и е законово и логически
неоправдан. Твърди се, че единствени предприети действия от пълномощника
на взискателя са подаване на молба за образуване на изпълнителното дело с
посочване в същата на способа на изпълнението.
1
Моли съда да отмени Постановлението като намали размера на
адвокатското възнаграждение до сумата от 200 лв., с оглед на което да
коригира и размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Претендира направените в производството разноски.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не е постъпило писмено възражение от
взискателя.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил
мотиви по обжалваното действие. Счита жалбата за допустима, но
неоснователна.
Съдът като взе предвид становищата на страните, намира следното
от фактическа страна:
Видно от приложеното заверено копие на изпълнително дело № №
20218510401583 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 при СГС, същото е
образувано по молба на взискателя ЗД „Б.И.“ АД срещу длъжника „ЗАД ОЗК-
З.“ АД за събиране на вземане по изпълнителен лист от 23.10.2020 г., издаден
въз основа на влязло в сила Решение № 551384/03.12.2018 г. по гр.д.№
5343/2018 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 141 състав, по силата на което
длъжникът и жалбоподател в настоящото производство „ЗАД ОЗК-З.“ АД е
осъден да заплати на ЗД „Б.И.“ АД сумата от 553,60 лв., представляваща
неизплатена сума по регресно вземане за изплатено застраховка „Каско“
обезщетение по щета № 15010101006514 във връзка с претърпени вреди от
застрахователно събитие настъпило на 20.05.2015 г. в гр.София, с включени
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на исковата молба /03.08.2018 г./ до окончателното изплащане,
както и да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 268,79 лв.-
разноски.
Представено е пълномощно, договор за правна защита и съдействие №
124 от 10.05.20201 г., удостоверяващ уговарянето и заплащането в брой на
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. с ДДС.
В хода на изпълнителното производство, процесуалният представител на
взискателя е изготвил и входил молба въз основа, на която е образувано
изпълнително дело № № 20218510401583 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851
2
при СГС и е посочил изпълнителен способ-запор върху наличните банкови
сметки на длъжника в посочената банка.
На 09.06.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение, в която ЧСИ е определил сумите, които подлежат на събиране, а
именно: главница в размер на 553,60 лв., ведно със законната лихва в размер
на 162,08 лв. за периода от 03.08.2018 г.-22.06.2021 г., 268,79 лв.-присъдени
разноски, 300 лв. разноски по изпълнителното дело и 231,31 лв. такси по
ТТРЗЧСИ, дължими към 22.06.2021 г.
На 15.06.2021 г. длъжникът е заявил възражение срещу размера на
претендираното адвокатско възнаграждение.
С обжалваното постановление от 15.06.2021 г., частният съдебен
изпълнител е оставил без уважение молбата на длъжника за намаляване на
адвокатското възнаграждение.
В двуседмичния срок за доброволно изпълнение, на 23.06.2021 г.
длъжникът е изплатил по сметка на ЧСИ изцяло задълженията си по
процесния изпълнителен лист.
При така установените факти, съдът приема следното от правна
страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок /препис от
обжалваното постановление е връчено на 17.06.2021 г./, срещу акт подлежат
на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Жалбата срещу отказа на ЧСИ П. да намали разноските по изпълнението
е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Има надлежен акт на
ЧСИ, с който отказва намаляване на адвокатския хонорар в изпълнителното
производство до сумата от 200 лв., а именно обжалваното разпореждане от
15.06.2021 г. Длъжникът по изпълнението е поискал от ЧСИ да бъдат
намалени разноските за адвокатско възнаграждение от 300 лв. до сумата от
200 лв., което искане не е уважено, ето защо и настоящият съдебен състав
приема, че постановлението на ЧСИ по въпроса за разноските подлежи на
обжалване пред съда.
Следователно подадената частна жалба е допустима.
3
По съществото на жалбата:
Съобразно приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015
год. на ВКС, ОСГТК, първоначалният взискател прави разноски по
образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния
способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяване на други
изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат,
от които (при възражение от длъжника или от някой от присъединените
кредитори) се признава тази част, която съответства на действителната
фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната
роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен
изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на
адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител,
комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.
Длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени за
изпълнителни способи, които не са приложени. Последното е прието както в
цитираното по-горе Тълкувателно решение, така и в Решение № 251 от
5.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 517/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда
на 290 ГПК.
Съобразно нормата на чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., доп. - ДВ, бр.
84 от 2016 г.), т.1 и т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:
1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) за образуване
на изпълнително дело - 200 лв.;
2. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г., бр. 7 от 2019 г., бр. 68 от 2020 г.
Сравнение с предишната редакция) за процесуално представителство, защита
и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания
над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
Настоящият съдебен състав намира, че длъжникът не дължи и
разноските за адвокатско възнаграждение по т.2, тъй като безспорно не е
осъществено законосъобразно принудително изпълнение чрез посочения от
4
взискателя способ, а именно запор върху банкова сметка на длъжника.
Призовката за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на
09.06.2021 г., т.е. двуседмичният срок за доброволно изпълнение на
задължението е започнал да тече от тази дата и по правилото на чл.60, ал.4 от
ГПК е изтекъл на 23.06.2021 г. Значението на този срок е, че преди той да
изтече, съдебният изпълнител не може да пристъпи към действия на
принудително изпълнение. В този срок и на 23.06.2021 г. длъжникът е
изплатил цялото си задължение.
Предвид горното настоящият съдебен състав приема, че посочения от
взискателя способ, не е приложен, съответно длъжникът не дължи и
адвокатско възнаграждение на взискателя за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания.
Ето защо жалбата се явява основателна и дължимото от длъжника
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 200 лв., респ. 240 лв. с ДДС,
до който размер ще следва да бъде намалено.
При това положение, пропорционалната такса следва да бъде изчислена
върху материален интерес от 1 224,47 лв. (553,60+162,08+240+268,79), като
същата и на основание т.26, б.“в“ възлиза на сумата от 141,55 лв. с ДДС.
На първо място така изчислена пропорционалната такса надвишава една
десета от вземането. На второ място видно от сметка № ********** от
24.06.2021 г. съдебният изпълнител е определил тази такса в размер на 94,12
лв. без ДДС, съответно 112,94 лв. с ДДС. Следователно същата не следва да
бъде намалявана.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ЧЖ, І-Б състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за разноски изх.№ 35739 от 15.06.2021 г. на ЧСИ
М.П., с която е отказано да се намалят са приети разноски за адвокатски
хонорар за процесуално представителство и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА по жалба с правно основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК на
5
ЗАД „ОЗК-З.” АД, дружество учредено и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията-София с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „**** дължимите в изпълнителното производство
по изпълнително дело № № 20218510401583 по описа на ЧСИ М.П. с рег. №
851 при СГС от длъжника ЗАД „ОЗК-З.” АД разноски за адвокатско
възнаграждение от 300 лв. с ДДС на 240 лв. /двеста и четиридесет лв./ с
включено ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6