РЕШЕНИЕ
гр. София, 24.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на пети
март две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 407 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД
вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Е.С.С. твърди, че на 06.02.2009 г. –
петък, сключил с първия ответник „“ ООД
трудов договор, като следвало да постъпи на работа на 09.02.2009 г. –
понеделник. В събота на 07.02.2009 г. ищецът, заедно с други работници на
сочения работодател, се намирали на един от обектите „Старата печатница“ в гр.
София. Вторият ответник - И. Г. бил технически ръководител на обекта. В
исковата молба се твърди, че ищецът С. на сочената дата, пропаднал в шахтата на
пътническия асансьор. Излага, че в работата на техническия ръководител на
обекта – втория ответник Г.е да осигури обезопасяването на асансьорите, тъй
като ако някой от тях не работи, вратите му не следва да се отварят, като така
се избягват и евентуални злополуки. В
тази връзка, поддържа, че асансьорните врати на малкия асансьор на първия етаж
не са били обезопасени. Липсвали и табели, които да указват, че този асансьор
не е изправен и не отговаря на изискванията за експлоатация. След падането си в
асансьорната шахта, ищецът бил откаран в МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ в увредено общо
състояние. Вследствие на падането в необезопасената асансьорната шахта ищецът С. претърпял
подробно описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответниците „Б.-**“ ООД и И.Г. Г.да му заплатят солидарно следните суми: сумата от 5100 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение и
възстановяване, вследствие на претърпяната на 07.02.2009 г. злополука, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 07.02.2009г., до
окончателното изплащане; и сумата от 94 900 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие злополука от 07.02.2009 г. – падане в
необезопасена асансьорна шахта, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането – 07.02.2009 г., до окончателното изплащане.
Ответникът „Б.-**“ ООД оспорва исковете по основание и размер.
Заявява възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 110 ЗЗД.
Сочи, че злополуката е настъпила на 07.02.2009 г., а исковете са предявени на 10.02.2014 г. Следователно вземането на
ищеца за обезвреда на сочените в исковата молба вреди, се е изсрочило по
давност на 07.02.2014 г. – три дни преди датата на исковата молба. Оспорва
ищецът да е установил елементите от фактическия
състав на деликта. Излага твърдения, че след като няма регистрирана трудова
злополука на сочената дата според правилата на КСО, то и исковете са
неоснователни. Не претендира разноски.
Ответникът
И. Г. Г.оспорва исковете по основание и
размер. Заявява възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
вземането за главница – за имуществени и неимуществени вреди, както и по
отношение на акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на
законната лихва, за което поддържа, че е изтекла кратката тригодишна давност.
По същество оспорва наличието на елементите от фактическия състав на деликта,
като счита, че в качеството си на технически ръководител на обекта не е
допуснал създаването на непосредствено опасни условия, от които да е произтекъл
инцидентът, при който пострадал ищеца С.. Не било налице валидно трудово
правоотношение между първия ответник „Б.**” ООД и ищеца Е.С., който следвало да
постъпи на работа на 09.02.2009 г. – т. е. два дена, след злополуката. Нямало
доказателства, които да удостоверят, че случилото се на 07.02.2009 г. е трудова
злополука, следователно от ответника И. Г.не можело да се търси отговорност за
вреди. Поддържа, че за него нямало задължение да подсигури здравословни и
безопасни условия на труд по отношение на ищеца, следователно не било налице
противоправно поведение и липсвала причинно – следствената връзка. Заявява възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, за когото твърди, че имал
заболяване от 1980 г. – „шизофрения”, поради което ищецът Е.С. е имал проблеми с
обективното възприемане на обкръжаващата го действителност, а това от своя
страна било възможна причина за настъпване на злополуката. Твърди на следващо
място, че ищецът бил употребил алкохол и по този начин с действията си е
предизвикал процесния инцидент. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер, като излага съображения, че не
съответства на претърпените болки и страдания, на обезщетенията, които се присъждат
в сходни случаи и на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Претендира
присъждане на разноски за настоящото производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи
следното от фактическа и правна страна:
От Трудов договор № 2699 от 06.02.2009
г. сключен между ответника „Б.-**” ООД и Е.С.С., се установява,че ищецът С. следвало да постъпи на работа на
09.02.2009 г. на длъжността „общ работник”. Не е спорно по делото, че
ответникът И.Г. Г.бил технически ръководител
на посочения обект, а се установява от надлежните писмени доказателства
в кориците на приложеното към настоящото н.а.х.д. №11324/2014 г. на СГС, ведно
с досъдебното производство - ЗМ №
464/2009 г. по описа на 01-РУП – СДВР, пр.пр. № 6419/2009 г. на СРП.
Денят на сключване на трудовия
договор – 06.02.2009 г. е петък, а денят на постъпване на работа – 09.02.2009
г., е понеделник – т.е. първият присъствен и работен за ищеца ден. В тази
връзка е необходимо да се обоснове, че възраженията на ответниците в посока, че
между „Б.-**” ООД и ищеца Е.С. не е било
налице валидно трудово правоотношение; че процесната злополука – падането в
асансьорната шахта, не съставлявало трудова злополука са, основателни и
процесните искови претенции намират своето правно основание в нормите на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД. Съгласно чл. 63 КТ работодателят е длъжен да предостави
на работника/служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни и копие от Уведомлението по чл. 62,
ал. 3 от ТД на НАП. Следователно
постъпването на работа и същинското изпълнение на трудовите функции от
работника са последващи спрямо вече сключения трудов договор. В този смисъл и
разпоредбата на чл. 63, ал. 4 КТ, според която, изпълнението на трудовия
договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се
удостоверява писмено, като срокът, в който следва да постъпи на работа
работникът може да се уговори в самия
трудов договор. При това положение и с оглед на установеното по – горе, че
ищецът Е.С. е следвало да постъпи на работа в понеделник на 09.02.2009 г., а е
паднал в асансьорната шахта на обект „Старата печатница” на 07.02.2009 г., е видно, че инцидентът не съставлява трудова
злополука по смисъла на дефинитивната норма
на чл. 55, ал. 1 КСО. Ето защо и не са налице предпоставки за приложение
на специалната норма на чл. 200 КТ, която иначе изключва приложението на общите
деликтни състави по ЗЗД. От своя страна не съществува законова пречка да се претендира солидарното осъждане на
ответниците – първият „Б.**” ООД в качеството
му на възложител на работа на вторият – техническият ръководител на
обекта И.Г.. Солидарната отговорност в случая почива на закона – чл. 53 ЗЗД,
съгласно който, когато увреждането е причинено от неколцина, те отговарят
солидарно, като наличието на регресно вземане на работодателя, чиято
отговорност има гаранционно обезпечителен характер, към виновния работник или
служител, не изключва приложението на чл. 53 ЗЗД, тъй като това е проблем
касаещ вътрешните отношения на ответниците и няма отношение към възникване на
правото на обезвреда на пострадалия ищец. Разяснения относно възможността да се
претендира солидарно отговорността на непосредствения извършител и лицето,
което му е възложило работата са дадени с ППВС № 7 от 29.12.1958 г., което не е
загубило силата си.
Възраженията на двамата
ответника за погасяване по давност на главните претенции за обезщетение по реда на чл. 110 ЗЗД - с изтичане на общата
5 годишна давност, и на акцесорните
претенции по чл. 111, б.”в” ЗЗД – с изтичане на кратката 3 годишна давност, са
неоснователни. Съгласно чл. 114 ЗЗД
за вземания, произтичащи от непозволено увреждане, давността започва да тече от
откриването на дееца. В конкретната хипотеза
двамата ответници са били известни на пострадалия още към датата на
деликта – 07.02.2009 г., поради което от същата е започнала да тече и
погасителната давност. Искът е предявен пред Окръжен съд – Варна на 06.02.2014
г. – т. е. преди правото на ищеца Е.С. да се изсрочи по давност. Исковата молба
е изпратена по пощата, като по делото е наличен и пощенският плик с поставеното на него
пощенско клеймо, което на основание чл. 62, ал. 2 ГПК е опора на извод, че
срокът по чл. 110 ЗЗД не е изтекъл, а течението му е спряно с постъпване на
исковата претенция в съда. Що се отнася до акцесорните вземания за законна
лихва, то същите не са погасени, тъй като се начисляват периодично – всеки
месец, и за всяко от тях ( за вземането
за законната лихва за всеки месец забава ) тече самостоятелна 3 годишна давност - от всеки падеж. Ето защо и както безспорно
е прието и в съдебната практика – вземането за обезщетение за забава в размер
на законната лихва не се погасява за три години назад от датата на исковата
молба, от която пък се спира течението на срока по чл. 111, б.”в” ЗЗД. И за пълнота следва да се отбележи, че
изтеклата погасителната давност не води до преклудиране на правото на иск,
както се поддържа от ответниците, а би обусловила извод за неоснователност на
заявената претенция поради липса на право на ищеца да претендира принудително
изпълнение на своята претенция. Ето защо
искът, предявен за изсрочено по давност вземане ще бъде неоснователен, а
не недопустим.
На следващо място съдът счита,
че ищецът Е.С. се е намирал легално –
във връзка с посоченото правно основание – сключеният трудов договор от
06.02.2009 г., на процесния обект „Старата печатница”. Свидетелските показания
установяват, че ответникът „Б.**” ООД е осигурил в мазето на „Старата
печатница” места за спане на работниците на обекта. Тъй като ищецът е от гр.
Варна, където преимуществено живее, същият е отпътувал за гр. София, именно за
да постъпи на работа при ответника, в понеделник – 09.02.2009 г. Свидетелят И.М.И.(експерт
по безопасност и условия на труда при „Б.**” ООД) установява, че работниците, които не били от гр. София,
спели в няколко изградени помещения в самата печатница, в които имало легла и
били оборудвани - не много добре битово
според него, но били предназначени за
спане, тъй като обектът трябвало да се приключи за два месеца. Тези стаи били
на партерния етаж на печатницата, и освен че били оборудвани за спане, в тях имало и тоалетна. Установява, че това
било обичайна практика – „Б.-**” ООД сключва трудовия договор, същият се
„подава” към НАП, работникът пристига от провинцията; настанява се в помещение
на фирмата и започва работа в понеделник – денят, който е уговорен за
постъпване на работа в трудовия договор. Съдът дава вяра на тези показания, тъй
като същите са лични, непредубедени и не се опровергават от останалия
доказателствен материал.
По отношение на конкретната фактическа обстановка при
настъпване на процесния инцидент
събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелитеП.Г. П. и И.М.И.,
В.А.П.и Р. Г. П., се установява следното: Свидетелят П.П. излага, че е постъпил
на работа в „Б.-**” ООД през 2001 г., като ответникът Г.вече работел там като
бригадир. В последствие го направили технически ръководител, защото показал
качества. Свидетелят бил посещавал един или два пъти обекта „Старата печатница”
в Полиграфическия комбинат в гр. София. На две от крилата се работело, а на
едното вътре се правел ремонт. Известно му било, че е настъпил инцидент в
почивния ден, за който свидетелятП.П.
научил в понеделник. Не му е известно дали е имало асансьори вътре в
помещенията, тъй като бил икономист и се занимавал с финансовите въпроси. Съдът
дава вяра на тези показания, които са годни да установят единствено безспорния
по делото факт, че на 07.02.2009 г. на обект „Старата печатница” е настъпила
процесната злополука. Свидетелят И.М.И.заявява
при разпита си, че асансьорът се е ползвал. По принцип било забранено да се
ползва асансьор за хора и товари, защото нямали необходимите технически
изисквания – възложителят не разрешавал да се ползва, тъй като трябвало да се
мине през много проверки. Това било поставено като изискване – да не се ползва
асансьора. В конкретния ден – 07.02.2009 г. свидетелят не е бил на обекта и не
знае дали и как ищеца Е.С. е ползвал асансьора. В деня на злополуката бил в
провинцията, но му се обадили и пристигнал
в гр. София, като отишъл в „Пирогов” да види какво е състоянието на
пострадалия. Разбрал, че е имало отворена врата на асансьор и ищецът С. е
паднал в шахтата. Лекарите от „Реанимация” казали, че Е.С. бил пиян. Обектът бил обезопасен. Заявява, че
ищецът само бил настанен на обекта – не бил преминал през инструктаж и не е
получавал конкретна задача за работа. Съдът кредитира показанията на свидетеля И.
с изключение на частта, в която заявява, че асансьора не се е ползвал, с оглед
изискването на възложителя, тъй като в документацията, съдържаща се в
приобщеното към настоящото ЗМ № 464/2009 г. по описа на 01-РУП – СДВР, пр.пр. №
6419/2009 г. на СРП, е видно, че възложителят на СМР – „БЛД Офис Парк“ АД
никъде не е договарял с Главният изпълнител – „Б.-**“ ООД, да не се използват
товаропътническите асансьори на обекта. Напротив – от Приложение № 4д към
договора може да се установи, че поддръжката на асансьорите е била възложена на
конкретна фирма - „Мила Лифт“, а от
Приложение № 4б – „План за изпълнение на демонтажни работи“, може да се
установи, че е договорено последният етап от демонтажните работи за всеки
етаж да е „демонтиране на асансьори“ . Не
дава вяра и на показанията на свидетеля И. относно факта, че ищецът Е.С. бил
пиян, тъй като в медицинската документация по делото не се съдържа подобно
отразяване. Свидетелят В.А.П.сочи, че познава и ищеца, и ответникаГ.. Бил
главен инженер в „Б.-**” ООД. В деня на инцидента е бил на обекта, където се
извършвали демонтажни работи. Ищецът Е. е паднал от партерния етаж един етаж
надолу – височината била около 3 метра. Там имало много асансьорни врати, а
самите асансьори твърди, че не работели и били изключени. Ответникът Г.не бил
на обекта в този ден – падало му се да почива. Съдът възприема изложеното от
този свидетел като достоверно в изложената част, с изключение на тази, че
асансьорите не работели, тъй като по делото не са налице категорични данни, че
това е така – напротив другият свидетел, както е установено и по – горе,
заявява, че асансьорите се ползвали, следователно не са били изключени.
Свидетелят Р. П. преповтаря изложеното от другите служители на ответника „Б.**”
ООД – ищецът не следвало да полага труд в този ден – 07.02.2009 г.; следвало да
постъпи на работа в понеделник – 09.02.2009 г. Релевантно е установеното от
него, че не всички на обекта били предупредени, че „асансьорите не били съвсем
затворени”.
При тази фактическа установеност единствено
възможен извод е този за наличие на противоправно и виновно поведение –
бездействие, на ответника Г.– технически ръководител на обекта „Старата
печатница”, по повод на възложена му от ответника „Б.-**” ООД работа. Съгласно
длъжностната характеристика за длъжността „технически ръководител” с код 1223
3006 по Национален класификатор на длъжностите и професиите / НКДП/, действал
към релевантната дата, техническият ръководител осъществява непосредственото
оперативно-стопанско, техническо и административно ръководство на строителния
обект. Част от задължения на техническия ръководител са да упражнява контрол на строителната площадка
- създава и отговаря за спазването на оперативните и административните
процедури; наблюдава прилагането на мерките за безопасност на труда и
свързаните с това процедури. От
длъжностната характеристика на ответника Г.за заеманата от него длъжност при
другият ответник „Б.-**“ ООД, и в частност т. 8 от същата, е видно, че част от
конкретните му трудови задължения е да отговаря за техническата безопасност.
Следва да се напомни, че процесният деликт от 07.02.2009 г. на строго формално
основание и по изложените вече доводи не е трудова злополука по дефиниция,
дефакто обаче на същият този строителен обект – „Старата печатница” в
Полиграфическия комбинат, за чиято безопасност
отговаря техническия ръководител, ищецът е следвало да започне работа
два дена след инцидента и при същите условия на труд, които са съществували и
към датата на деликта. Установи се в тази връзка, че асансьорите са се ползвали
от работници на „Б.-**” ООД, а без всички на обекта да са били предупредени, че
асансьорните врати не са съвсем затворени. От своя страна отворена
(незаключена) шахтна врата и кабина, намираща се извън зоната на спирката
съставлява неизправност по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Наредба за безопасната
експлоатация и техническия надзор на асансьори / в редакция към датата на
деликта/. Съгласно сочения подзаконов нормативен акт – чл. 4, ползвателите на асансьори са длъжни да
осигурят тяхната експлоатация в съответствие с изискванията на наредбата и на
инструкцията за експлоатация на производителя и да допускат експлоатацията само
когато съответствието им със съществените изисквания е удостоверено с
декларация за съответствие и маркировка за съответствие съгласно приложимите за
тях наредби по чл. 7 от Закон за техническите изисквания към
продуктите. Осигуряването на безопасността на строителната площадка при пряк непрекъснат контрол е
задължение на техническия ръководител И.Г..
Аргументи за дължимото поведение от
страна на технически ръководител Г.могат да се почерпят и от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи / Издадена от министъра на
труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и
благоустройството, обн., ДВ, бр. 37 от 4.05.2004 г., в сила от 5.11.2004 г./, установяваща
общият принцип за превантивност на безопасността и опазването на здравето съгласно Закона за здравословни и
безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) при планиране, проектиране и подготовка още на ниво инвестиционен проект
и преди откриването на строителната площадка, особено при работи, при които работещите са изложени на
рискове от затрупване от свличащи се земни маси, от потъване във вода или от падане
от височина; и когато тези рискове се увеличават в зависимост от вида на
дейностите, прилаганите технологии или заобикалящата среда на работното място,
респ. на строителната площадка. Асансьорите
са съоръжения с повишена опасност и неосъществяването на надзор от
техническия ръководител на обекта И. Г.съставлява противоправно
бездействие, стоящо в пряка причинна връзка с търпените от Е.С. вреди.
Следователно не са взети необходимите мерки за предотвратяване на увреждането.
Презумпцията за вина, установена с
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена от ответниците, чиято е
доказателствената тежест за това. Следва да се внесе единственото уточнението,
че в гражданскоправен смисъл вината е простото неполагане на дължимата грижа –
в случая - неполагане на грижата, която и най – небрежният технически
ръководител би положил. Що се отнася до отговорността на ответника „Б.**” ООД
то, както е посочено и в ППВС № 7 от 29.12.1958 г., отговорността на
възложителя на работата е гаранционно – обезпечителна, обективна и се носи
заради чужди виновни и противоправни действия/репсективно бездействия – на
работник/служител на юридическото лице – ответник по иска, като вредите следва
да са причинени при или по повод възложена от ответника работа. С ППВС № 9 от 28.XII.1966 г., е изяснено,
че отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за
лицето, което е възложило работата другиму: Когато вредите са причинени виновно
от лицето, на което е възложена работата, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от
характера на работата. Предвид
изложените мотиви са налице предпоставките за ангажиране на солидарната
отговорност на двамата ответници – възложителят „Б.-**”ООД и изпълнителят на
работата – техническият ръководител на необезопасения обект – И.Г..
Доказателствената съвкупност по
делото – свидетелските показания на съпругата на ищеца - Ю.Р.А., многобройна
медицинска документация, с която са работили вещите лица по КСМЕ и приетата
КСМЕ, установява по категоричен начин търпените от ищеца Е.С. неимуществени
вреди и пряката им причинна връзка с падането в асансьорната шахта на
строителен обект „Старата печатница” в гр. София, на 07.02.2009 г. Установява
се от гласните доказателствени средства, събрани чрез разпит на свидетелката А.,
след завръщането на Е.С. от
болницата, в къщи е имал много болки. Правили му и последващи операции след тази в „Пирогов”. Взимал
обезболяващи и към настоящият момент. Преди инцидента се грижел за семейството
си и помагал и сестрите и майка си. След злополуката станал нервен, не можел да
се обслужва сам и не може да се изправи
сам дори в леглото, налагало се свидетелката Ю. А. да го прави. Установява още,
че ищецът Е.С. не може да върви сам без
инвалидната количка, а като лежи има болки в гърба и в крака. Относно
регистрираното през 1980 г. заболяване на съпруга си „шизофрения” заявява, че
било регистрирано при инцидент в казармата, на който ищецът С. станал свидетел
и се уплашил много. През годините не бил имал оплаквания и не е пил лекарства
за това. Съдът след преценка на свидетелските показания по реда на чл. 172 ГПК,
намира същите за непредубедени, тъй като не се опровергават от останалия
доказателствен материал, непосредствени са и логични.
Приетото по делото заключение
на изслушаната комплексна съдебно – медицинска експертиза / КСМЕ/, което съдът
кредитира като обективно, компетентно и пълно, установява, че в резултат на падането в асансьорната шахта,
ищецът Е.С. е получил следните травматични увреждания: многограгментна
вътреставна фрактура на голямопищялната кост на лявата подбедрица; контузия на
гръдния кош с фрактура на 9-то и 11-то ребро в ляво; травматичен кръзвоизлив в
лявото плеврално пространство; контузия на левия бъбрек; фрактура на страничния
израстък на 1-ви поясен прешлен в ляво; компресивна фрактура на 5-ти гръден
прешлен с клиновидно снишение на тялото и оформена остра гърбица; фрактура с
разместване на 4-ти, 5-ти и 6-ти гръдни прешлени; стесняване на гръбначния
канал / гръбначна стеноза/ в гръдната
област; контузия и притискане на гръбначния мозък на гръдно ниво; двигателна
слабост на долните крайници / синдром на долна парапареза /; увреждане на
гръдни нервни коренчета, фрактура на
опашната кост. Първоначално ищецът е
лекуван в МБАЛСМ „Н.И.Пирогов” за 17 дни, като на 16.02.2009 г. е опериран.
Общо ищецът е претърпял 8 оперативни интервенции - хирургични, ортопедични и неврологични,
които са били абсолютно наложителни. Препоръчаната му допълнителна оперативна
интервенция – предно – странична трансторакална декомпресия и стабилизация, е
целесъобразна според вещите лица. Цената за необходимите импланти, които не се
поемали от НЗОК, била 7000 лв. КСМЕ сочи, че през целия период от травмата до
изготвянето на заключението, ищецът Е.С. е изпитвал интензивни болки и
страдания, утежнявани при извършваните множество оперативни интервенции и
хирургични манипулации. На 18.01.2018 г. при извършения личен преглед на Е.С.
експертизата установява, че същият е в състояние на тежка инвалидност и е
напълно зависим от грижите на околните. Вещите лица дават категорично
заключение, че между инцидента от 07.02.2009 г., настоящото здравословно
състояние и претърпените от ищеца болки
и страдания е налице причинно – следствена връзка. Относно възможността за
подобряване на състоянието на Е.С. КСМЕ дава заключение, че една допълнителна
хирургична интервенция, каквато била предложена на ищеца, последваща активна,
специализирана рехабилитация биха могли
да подобрят в известна степен състоянието му. Относно психосоматичното
състояние на Е.С. вещото лице психиатър
въз основа на ангажираната по делото медицинска документация и след лично
психиатрично изследване на ищеца,
установява, че същият страда от „параноидна шизофрения” с пристъпно протичане.
След инцидента се е влошило психичното му състояние, което обстоятелство било
отразено в медицинската документация. Към момента на изследването ищецът бил в
терапевтична ремисия. Налице били епизодични нарушения на съня, повишена
раздразнителност и емоционална лабилност, преживявания за непълноценност и
нелечимост, които причинявали субективен дискомфорт и влошавали справянето на
ищеца в ежедневието му. Наличието на описаните симптоми било обусловено не само
от психичното заболяване, но и от продължаващите телесни неблагополучия
вследствие на травмите при процесния
инцидент и преживения мозъчен инфаркт.
При изслушването си по реда на чл. 200 ГПК вещите лица уточниха, че при прием
на пациент в спешно отделение, както е било при ищеца, принципът е да се взима
кръв за алкохол и наркотични вещества, когато се касае за ПТП, трудова
злополука, опит за убийство или самоубийство, както и да се информира дежурният
следовател в „Пирогов”. В документите по делото ( медицинската документация )
вещите лица не са установили да има данни за наличие на алкохол в кръвта
на пострадалия Е.С., както и че ако
ищецът, е бил употребил алкохол, е щяло да бъде отразено поне, че има дъх на
алкохол или неадекватно поведение. При това положение съдът с категоричност може да обоснове извод, че наведеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия ищец поради употребата на алкохол,
вследствие на която, е бил в състояние, довело до падането му в асансьорната
шахта, е неоснователно. Изяснено беше в хода на изслушването, от вещите лица, че когато болни от шизофрения попаднат за спешно
лечение в някоя от клиниките на „Пирогов”, това психично разстройство се
появява веднага – болните ставали превъзбудени, не спазвали болничния режим,
ставали от леглата, което налагало да бъдат консултирани и от психиатри, и да
им се дават сериозни медикаменти. По отношение на ищеца С. нямало данни в
медицинската документация за подобни прояви и консултация с психиатър, като
през целия си болничен престой очевидно Е. е имал нормално поведение, което не
би могло и да се дължи на болкоуспокояващите, които са му давали, тъй като те
нямали ефект върху психическото
състояние на човек, а само върху болката. Следователно независимо, че
заболяването „шизофрения” при ищеца е регистрирано през 1980 г. , а по - късно
и през 2008 г., няма преки писмени доказателства, които да съдържат
анамнестични данни, че ищецът С. е имал пристъпи в сочените периоди. Според
вещото лице психиатър е възможно, ако е ставало въпрос за един единствен
пристъп в казармата, през следващите години ищецът да е бил в ремисия, която се
приравнявала на клинично здраве. Установява се по делото, че ищецът С. е
работел през всичките години до злополуката, имал е валидна шофьорска книжка, и
не можело да се приеме, че е бил налице непрекъснат ход на болестта. Изложеното
от вещите лица относно психичното състояние на ищеца С. във връзка със
заболяването „шизофрения” също оборва с категоричност доводите на ответниците
за наличие на съпричиняване, поради невъзможност от страна на ищеца да
възприема правилно обкръжаващата го действителност. Тук е мястото да се отбележи,
че константната съдебна практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД безпротиворечиво
възприема, че съпричиняване е налице при
т.нар. достатъчен обективен каузалитет. Такъв е налице когато пострадалият с
поведението си е създал, улеснил или способствал механизма на увреждането,
наред с действията/бездействията на
прекия причинител. В процесния случай, като е установено и по – горе, не е налице самоувреждане. Независимо от психическото
състояние на ищеца, за което вече се прие, че няма данни да е било пречка за
адекватното му поведение, същият не е бил длъжен да предполага, нито да
се съмнява в изправността и техническата годност на съоръжението – процесният
асансьор, който свидетелите, неохотно установяват, че все пак се е използвал,
независимо, че не е следвало, предвид
това, че явно е бил технически неизправен.
При това положение и съобразно с установените конкретни травматични увреждания
на ищеца Е.С.С., подробно описани по – горе, продължаващите и към момента болки
и страдания / физически и психически/, тежката инвалидност и невъзможност да се
грижи сам за себе си без чужда помощ, липсата на възможност за пълно
възстановяване, съдът намира, че предявеният иск за солидарното осъждане на
ответниците „Б.**” ООД и И.Г. Г.да заплатят
на ищеца сумата от 94 900 лева е основателен и доказан и следва да
се уважи в пълен размер, ведно със законната лихва за забава, считано от датата
на увреждането – 07.02.2009 г. до окончателното изплащане.
По отношение на претенцията за имуществени вреди:
Ищецът Е.С. твърди, че е понесъл
имуществени вреди – разходи за лечение в
размер на 5100 лева, от които 4500 лева за метални шини на прешлените на
гръбначния стълб, и 600 лева за изследвания, необходими за лечение и
рехабилитация във „Военна болница“ – Варна. От заявената претенция основателна
и доказана е тази за сумата от 4500 лева, за чието установяване по делото е
представен приходен касов ордер № ********** от 11.02.2010 г., в който е
отразено че Е.С.С. е заплатил на PSD Commerce
сочената сума за транспедикуларна гръбначна стабилизация. За разликата
над доказаната сума до пълния
претендиран размер от 5100 лева, искът за имуществени вреди следва да се
отхвърли като недоказан.
По разноските:
Ищецът Е.С. е освободен на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от
задължението за държавна такса и разноски, следователно не е сторил такива в
производството. От друга страна в срока по чл. 80 ГПК е заявено процесуално
искане от пълномощника на страната за определяне и присъждане на възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 ЗАдв. По делото обаче липсват доказателства – договор за правна
защита и съдействие, или други писмени доказателства, които да установяват, твърденията
на адвокат А., че е осъществявала безплатна адвокатска защита на ищеца съгласно
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Ето защо това процесуално искане следва да се остави
без уважение.
Ответникът Г.претендира разноски
за адвокатско възнаграждение, заплатено по банков път ( договор за правна защита и съдействие на л.
30, фактура на л. 24 и платежно нареждане на л. 25 ) в размер на 4320 лв. с
ДДС. Същото е оспорено като прекомерно по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Възражението е неоснователно – макар да е налице обилна, в т.ч. и задължителна
съдебна практика по приложението на чл. 49 ЗЗД, делото все пак се отличава с
фактическа и правна сложност и са проведени по него няколко съдебни заседания, при
голям обем писмени и гласни доказателствени средства, като съдът намира в тази
връзка, че усилията по защитата съответстват на платеното адвокатско
възнаграждение. Ето защо и съобразно с
отхвърлената част от иска на ответника Г.следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатски хонорар в размер на 25,92 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да
внесат по сметка на СГС следните суми: сумата от 3976 лв. – държавна такса
върху уважената част от исковете, и сума
в общ размер на 1789,20 лева - депозити
за вещи лица по КСМЕ.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД вр с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „Б.-**” ООД, ЕИК ********, и И.Г.Г., ЕГН **********, да заплатят на Е.С.С., ЕГН **********, солидарно сумата от 94 900 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на злополука от 07.02.2009 – падане в необезопасена асансьорна шахта на строителен обект „Старата печатница”, находяща се в Полиграфически комбинат в гр. София, бул.”********, ведно със законната лихва върху сумата от 94 900 лева, считано от датата на увреждането – 07.02.2009 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за транспедикуларна гръбначна стабилизация, претърпени вследствие на злополука от 07.02.2009 – падане в необезопасена асансьорна шахта на строителен обект „Старата печатница”, находяща се в Полиграфически комбинат в гр. София, бул.”********, ведно със законната лихва върху сумата от 4500 лева, считано от датата на увреждането – 07.02.2009 г. до окончателното изплащане, като отхвърля исковете по чл. 49 ЗЗД вр с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за имуществени вреди за разликата над присъдената сума от 4500 лева до пълния претендиран размер от 5100 лева, ведно със законната лихва върху отхвърлената разлика, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 3 ГПК Е.С.С., ЕГН **********, да
заплати на И.Г.Г., ЕГН **********,
сумата от 25,92 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото
производство.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Б.-**” ООД,
ЕИК ******** и И.Г.Г., ЕГН **********, да
заплатят по сметка на Софийски градски съд сумата от 3976 лева / три хиляди
деветстотин седемдесет и шест / – държавна такса за уважената част от исковете,
и сумата от 1789,20 лева /хиляда
седемстотин осемдесет и девет лв. и
двадесет стотинки/ - депозити за вещи лица по КСМЕ.
ОСТАВЯ
без уважение претенцията
на адвокат И.А. ***, в качеството и на пълномощник на ищеца Е.С. за присъждане на възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: