РЕШЕНИЕ
гр. София, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на единадесети март две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с.: ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 4415 по описа на СГС за 2021 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20261430 от 26.11.2020 г., постановено по гр. д.
№ 72631/2019 г., по описа на СРС, ГО, 153 състав, поправено с
решение № 20023234 от 26.01.2021 г. по реда на чл. 247 ГПК, частично
е уважен предявения от Т.С.П. срещу „Е.“ ООД осъдителен иск с правно основание
чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 11200,00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, следствие на настъпила на 18.07.2019 г.
трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на злополуката –
18.07.2019 г. до окончателното й заплащане, като иска е отхвърлен за разликата
над уважения размер от 11200,00 лв. до пълния предявен размер от 70000,00 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в частта, с която е отхвърлена
претенцията му за сумата над 11200,00 лв. до размера от 24000,00 лв. /след
евентуална редукция за съпричиняване на вредоносния
резултат/, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото, поради
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон. Поддържа се, че СРС е нарушил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
тъй като е присъдил несправедливо обезщетение в занижен размер. Сочи, че
претърпяната ампутация е била съпроводена с интензивни болки , а с експертно
решение на ТЕЛК е призната 20% трайна намалена работоспособност. Счита, че така
определеният процент на съпричиняване на вредоносния
резултат следва да бъде намалено на 20%. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и уважи изцяло предявения иск. Претендира и направените по
делото разноски.
Въззиваемият ответник – „Е.“ ООД, чрез пълномощника си – адв. Д. Л., с надлежно учредена представителна власт по делото,
е подал в законоустановения
срок отговор на въззивната жалба,
с които оспорва жалбата по подробно
изложените съображения. Счита, че първоинстанционното решение в обжалваната от ищцата част е законосъобразно,
обосновано и правилно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника - ЗД „Е.“ АД,
чрез пълномощника си – юрк. Й. Д., с наделжно учредена представителна власт по делото, е подал
отговор, с който оспорва жалбата по подробно изложените съображения. Моли съда
да постанови решение, с което да остави въззивната
жалба без уважение.
Решението в частта, с която иска с правно основание чл. 200,
ал. 1 КТ за присъждане на неимуществени вреди е уважен за сумата от 11200,00
лв., както и в частта, с която е отхвърлен иска за сумата над размера от 24000,00
лв. до пълния предявен размер от 70000,00 лв., не е обжалвано от страните и е
влязло в законна сила.
Жалбата е подадена в срока по чл.
259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като въззивникът
ищец не дължи държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна.
Съгласно цитираната разпоредба на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на
въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан
от посочените в жалбата пороци. Във връзка с релевираните в жалбата оплаквания настоящата съдебна
инстанция намира следното:
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за
обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или
служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно
/от ищеца/ доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални
предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни
последици – болки и страдания и 3) причинно-следствена връзка между злополуката
и причинените вреди, т. е. причинените болки и страдания да са закономерна,
естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка
или по повод на извършваната работа, както
и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената
отговорност на работодателя за обезвреда и възниква
независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов
работник или служител е виновен за увреждането – арг.
чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал.
1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на
пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би
отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване,
но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост).
Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при
тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван термина „груба
небрежност”) отговорността на работодателя може само да бъде намалена.
Тъй като решението в частта, с
която е уважен предявения осъдителен иск за сумата от 11200,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на настъпила трудова
злополука от 18.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на настъпване
на трудовата злополука - 18.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, е влязло в законна сила, то в
конкретния случай със сила на присъдено нещо между страните в настоящото
съдебно производство са установени всички материални предпоставки, обуславящи
възникването на спорното материално право.
По отношение на оплакванията във въззивната
жалба, касаещи размера на ищцовата претенция следва
да се има предвид, че чл. 212 КТ препраща пряко към разпоредбите на
гражданското законодателство – за неуредените от КТ въпроси за имуществената
отговорност на работодателя. Доколкото в КТ липсва метод за оценка на
заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди, следва да се приложи
правилото, уредено в чл. 52 ЗЗД, а именно – обезщетението да се определи по
справедливост. Ето защо причинените на ищцата неимуществени вреди – болки и страдания
следва да се преценяват с оглед на комплексен критерий, включващ обстоятелства
като характер на увреждането, причинените морални страдания, неудобствата в
нормалната деятелност и т.н. В този смисъл и т. 2 на Постановление № 4/1968 г.
на Пленума на ВС, който изяснява, че понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД не
е абстрактно, а се определя конкретно според обстоятелствата по делото.
В конкретния случай от неоспореното от страните заключение
на вещото лице по изслушаната СМЕ, което настоящият състав на съда намира за
компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, се установява, че при
настъпилата трудова злополука на 18.07.2019 г. на Т.П. е причинена частична
травматична ампутация на втори пръст (показалец) на дясната ръка на ниво средна
фаланга. Травмата се причинява по механизъм на притискане с центробежно
движение с голяма травмираща сила, следствие на размачкване от твърд тъп
предмет, както и при срязване от предмет с остър режещ ръб, какъвто има като
детайл от работеща машина. Според вещото лице ампутирането на част от втори
пръст дистално от средната фаланга е довело до загуба
на финната хватателна
функция, без да е загубена основната хватателна
функция на ръката. Увреждането е налагало медикаментозно обезболяване и
хирургична намеса за спиране на кървенето и превантиране
на инфектиране. При липса на усложнения, раната на чукана зараства средно за
около 3 – 4 седмици. Следствие на ампутацията ищецът е останал с намалена
работоспособност – 20%. В о.с.з. при изслушване на заключението вещото лице
уточнява, че при извършен личен преглед на ищеца на 16.06.2020 г. е установил,
че са налице леки персициращи болки при допир в
областта на потенциалния чукан, както и за болки при промяна на времето.
От показанията на свидетелката Ю.С.– съпруга на ищеца, които
преценени при условията на чл.172 ГПК настоящият състав на съда намира за
обективни, последователни и непосредствено възприети, кореспондиращи и с
останалите събрани по делото доказателства, и които показания кредитира с доверие,
се установява, че заедно е ищеца живеят в едно домакинство. Дава сведения, че
непосредствено след инцидента ищецът е бил откаран в Пирогов, като се е прибрал
с голяма превръзка на пръста. Когато след 3 дни отишли на превръзка гледката
била ужасяваща, тъй като половината пръст на дясната ръка липсвал. Получената
травма силно стресирала ищеца, трудно се е хранел, а и принципно ползвал
дясната ръка, а заради болките два месеца бил на успокоителни и мехлеми, тъй
като мястото било много чувствително и лесно се разкървавявало. Все още
изпитвал болки при допир, а и психическата травма била голяма, като една година
си стоял вкъщи. Преди инцидента бил по – бодър и нахъсан, а сега се ядосвал
когато работи, защото изпускал нещата.
При така безспорно установените увреждания на ищеца, изразяващи се в травма
довела до пълно отделяне на ниво средна фаланга на втори пръст на дясна ръка.
Тази трвама е водела до изразени интензивни болки
съчетани с кървене налагащо хирургична намеса. Ампутирането е довело до загуба,
завинаги на фината хватателна функция и намалена
работоспособност 20%. Зарастването на раната на чукана е било за период около
3-4 седмици, като за изпълнение на служебни задължение е бил необходим
адаптивен период от време. Настоящата съдебна инстанция приема, че първоинстанционният съд не е преценил точно и коректно обстоятелствата,
свързани с определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД,
приложим в случая поради изричното препращане на чл. 212 КТ. Не е отчетено
обстоятелството, че получената травма е създала значителни неудобства и е
свързана с ежедневни битови затруднения в нормалната деятелност на ищеца, тъй
като е засегнала активната дясна ръка, следствие на което е намалена завинаги хватателната функция на дясната ръка, не е отчето и
обстоятелството, ч е се касае за мъж в млада възраст, като получената травма е
рефлектирала и върху психическото му състояние като почти година същият не е
излизал от вкъщи. Нещо повече, полученото от злополуката отделяне на ниво
средна фаланга на втори пръст на дясна ръка наред с фукнционалните
проблеми при захващане, завинаги ще има естетически загрозяващ характер, което
без съмнение са оказали и оказват и понастоящем негативен ефект и върху
психическото състояние на ищеца, доколкото е млад човек, а същите рефлектират
върху самочувствието му. Следва да се отчета и обстоятелството, че възстановявителният период е продължил над 2 месеца.
В понятието “неимуществени вреди”, според
последователната практика на ВКС, споделяна и от настоящия състав (Решение
№407/26.05.2010г по гр.д. № 1273/2009г.,III ГО, ВКС; Решение. №195 от
16.07.2013 по гр.дело №757/2012, IV ГО, ВКС) се включват всички телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания,
които в своята цялост формират именно негативните емоционални изживявания на
същия, за които е и ноторно известно отразяването им
върху психиката и създадения от това социален и психичен дискомфорт.
Ето защо настоящата съдебна инстанция приема, че всички доказателства преценени
в своята съвкупност, касаещи определяне на справедливото обезщетение по смисъла
на чл. 52 ЗЗД водят до извод, че същото възлиза в размер на 30 000,00 лв., като
при преценка размера на обезщетение съдът отчете и обстоятелството, че възстановителният процес е протекъл по нормален начин. /
в този смисъл за размера на справедливото обезщетение по см. на чл. 52 ЗЗД е и
Решение № 127/13.11.2018 г., постановено по гр.д. 3724/2017 г. на ВКС/.
По отношение наведеното оплакване във въззивната
жалба, относно наличието на съпричиняване от страна
на ищеца, респ. неговия обем следва да се отбележи, че груба
небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е налице, когато работникът или
служителят е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, предвиждал е
абстрактната възможност да бъде причинено увреждането, но е смятал, че е
способен да ги предотврати. В това се изразява груба небрежност на работника,
самонадеяното му поведение, неговата нереална субективна представа за
обективната действителност. В този смисъл е и константната практика на ВКС (Решение
№ 195 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 757/2012 г., IV г. о., ГК; Решение №
348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/10 г. на IV г. о. ВКС; Решение № 62 от
24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2798/2014 г., IV ГО), в която е прието, че съпричиняването при трудовата злополука има винаги, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и правилата за безопасност. Нещо повече, не всяко съпричиняване дори е основание за намаляване на дължимото
от работодателя обезщетение. Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на
работодателя може да се намали само, когато пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т. е. проявил е липса на
елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност
– когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил при същите
обстоятелства. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните
обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника,
съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои
негови действия е настъпила вредата.
От събраните гласни доказателства на
свидетеля С.Т.– електромеханик в „Е.“ ООД се
установява, че в нощта на инцидента е бил дежурен на работа като разбрал за
случая от свой колега. Споделя, че тестообработващата
машина е автоматична и не изисква никаква ръчна намеса, ако има проблем има
аварийни стопове, които се натискат и машината спира. След инцидента свидетелят
не е открил проблем, но все пак почистил машината.
От неоспореното от страните заключение на вещото лице по
изслушаната в първоинстанционното производство СТЕ,
което настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно дадено и
кредитира с доверие, се установява, че ищецът е назначен на работа в
предприятието с трудов договор на длъжност „формировач“
и е получил срещу подпис длъжностна характеристика, в която са отразени
основните му задължения при обслужване на отделните работни места – повдигачобръщач, транспортни ленти, тестоокръглителна
машина и междинен пруфер. На ищецът е проведен
начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на
30.06.2016 г., за което има издадена и подписана служебна бележка № 82 от 01.07.2016 г. Според вещото лице при настъпване на
злополуката ищецът е извършвал наблюдение и контрол на машината, която формира
тестени изделия. Забелязва, че в едно гнездо на барабана се задържа тесто и не
пада на лентата, като посяга с ръка да отстрани тестото от гнездото. През това
време барабана на ръба на гнездото му отрязва пръста на ръката. Също така се
установява, че в предприятието има Инструкция за безопасност и символи,
утвърдена от управителя. До работното място на работника на стената са залепени
табели и предупредителни надписи, както и инструкции за действия на работника
при възникване на аварийна ситуация.
Изложеното налага обоснован извод, че по делото е установено,
че трудовата злополука, при която е пострадал ищеца, е настъпила поради
нарушение на задължението си като работник да наблюдава и контролира процеса и
да реагира при забелязване на отклонения от обичайната работа на машината,
както и да спазва изискванията съгласно нормативните актове, свързани с
осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Очевидно ищецът е
пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност на труда, за
които е бил инструктиран и които се съдържат в длъжностната му характеристика.
Следва да се вземе предвид, че Т.П. е
притежавал опит в длъжността и не е оперирал за първи път с процесната
машина. Съгласно длъжностната характеристика – „Служителят следва да работи с
особено внимание, да не пипа движещите се части на машината – качваща вилица,
режещи ножове, окръглителни конуси, въртящи се
валове, ремъци и други/, ако се налага то да се извършва само и единствено след
като се спре електрозахранването на съоръжението..“. С оглед на това и
експертното мнение на вещото лице, с действието си ищецът е нарушил обвързващи
го правила по безопасност на труда по време на конкретната му дейност, което е
довело до злополуката. Настоящията състав напълно
споделя изводи на първоинстанционния съд, че
служителят е проявил груба небрежност при изпълнение на служебните задължения
като не е преценил съществуващата и реална опасност при оперирането на процесната машина и е проявил липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни
правила за безопасност – когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният не
би положил при същите обстоятелства. Ето защо е обоснован извода на първоинстанционния съд относно наличието на съпричиняване поради груба небрежност от страна на
работника за настъпване на процесната трудова
злополука, който принос съответства на 30 %.
Съгласно чл.
201, ал. 2 КТ, отговорността на работодателя може да се намали само, когато
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност, т. е. проявил е липса на елементарно старание и внимание,
пренебрегвайки основни правила за безопасност - когато не е положил грижа,
каквато и най-небрежният не би положил при същите обстоятелства, както е и в
настоящия случай. Ето защо определеното от
справедливо обезщетение за причинени от трудовата злополука обезщетение от
30000,00 лв. следва да се намали с 30%, поради което дължимото от ответното
дружество на ищеца справедливо обезщетение възлиза на 21000,00 лв. Имайки
предвид, че решението в частта, с която на ищеца са присъдени обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 11200,00 лв. е влязло в сила, то жалбоподателя
има право на вземане от ответното дружество във връзка с процесната
трудова злополука в размер на 9800,00 лв. От тази сума на дължимото от
работодателя обезщетение в съответствие с разпоредбата на чл. 200, ал. 4 КТ
следва да бъде приспаднато изплатеното от застрахователя по застраховка
„Злополука“ – конституиран като трето лице помагач на ответника – ЗД „Е.“ АД на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на сумата от 8904,00 лв., за което е
представено преводно нареждане от 16.06.2021 г. /към молба от 20.07.2021 г./ и
прието като писмено доказателство пред въззивната
инстанция с определение от 11.03.2022 г. Ето защо в полза на въззивника следва да бъде присъдено сумата от още 896,00
лв., ведно със законна лихва върху уважения размер на главницата от датата на трудовата
злополука – 18.07.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.
Тъй като
правните изводи на двете съдебни инстанции не се съвпадат, решението в
обжалваната част, с която е отхвърлен предявения от ищеца осъдителен иск с
правно основание чл. 200 КТ за заплащане на сумата от още 896,00 лв., представляваща разликата над уважения размер от 11200,00
лв. до размера от 21000,00 лв., след приспадане по реда на чл. 200, ал. 4 КТ на
заплатеното от третото лице помагач ЗД „Е.“ АД на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 8904,00 лв., представляващи неимуществени
вреди вследствие на настъпила трудова злополука от 18.07.2019 г. следва да бъде
отменено, а предявения иск следва да се уважи за сумата от още 896,00 лв.
С оглед изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. и
чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1 от 9
юли 2004 г., ответникът по жалбата следва да бъде
осъден да заплати на адв. Г.Г.Р.
сумата от 79,52 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в производството
пред СГС за оказа безплатна адвокатска помощ в полза на жалбоподателя.
На основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 273 ГПК „Е.“ ООД следва
да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на СРС държавна такса в размер на сумата
от 35,84 лв., а в полза на бюджета на СГС сумата от 17,92 лв.
С оглед изхода на делото пред въззивната
инстанция ,на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл.
273 ГПК в полза на въззиваемия следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение редуцирано поради прекомерност
предвид ниската правна и фактическа сложност на делото и с оглед своевременно
направеното с молбата от 08.03.2022 г. от пълномощника на жалбоподателя
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, до минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т.
4 Наредба № 1 от 9
юли 2004 г., възлизащ на 914,00 лв., което преизчислено
съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба,
възлиза на 850,12 лв.
С
оглед на цената на иска и по арг. от чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчване на препис на страните.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
20261430 от 26.11.2020 г., постановено по гр. д. №
72631/2019 г., по описа на СРС, ГО, 153 състав, в обжалваната част, с
която е отхвърлен предявения от Т.С.П., ЕГН **********, с адрес *** против „Е.“
ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за разликата над уважения размер от 11200,00 лв. до размера от
12096,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
следствие на настъпила на 18.07.2019 г. трудова злополука, ведно със законната
лихва от датата на злополуката – 18.07.2019 г. до окончателното й заплащане, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Е.“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на Т.С.П., ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от още 896,00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, следствие на настъпила на 18.07.2019 г.
трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на злополуката –
18.07.2019 г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
20261430 от 26.11.2020 г., постановено по гр. д. № 72631/2019 г., по описа на
СРС, ГО, 153 състав, в обжалваната част,
с която е отхвърлен предявения от Т.С.П., ЕГН **********, с адрес *** против „Е.“
ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание
чл. 200, ал. 1 КТ за разликата над сумата от 12096,00 лв. до обжалвания размер
от 24000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, следствие
на настъпила на 18.07.2019 г. трудова злополука.
ОСЪЖДА „Е.“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 273 ГПК да заплати в полза на бюджета на СРС
държавна такса в размер на сумата от
35,84 лв., а в полза на бюджета на СГС сумата от 17,92 лв.
ОСЪЖДА „Е.“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв.
Г.Г.Р., САК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл.
273 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
и чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., сумата от 79,52 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в
производството пред СГС за оказа безплатна адвокатска помощ в полза на
жалбоподателя.
ОСЪЖДА Т. С. в П., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „Е.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК сумата от 850,12 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕ Решение № 20261430 от 26.11.2020 г., постановено по гр. д.
№ 72631/2019 г., по описа на СРС, ГО, 153 състав, в частта, с която е
отхвърлен предявения от Т.С.П., ЕГН **********, с адрес *** против „Е.“ ООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.
200, ал. 1 КТ за разликата над сумата от 24000,00 лв. до пълния предявен размер
от 70000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, следствие
на настъпила на 18.07.2019 г. трудова злополука, е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на ЗД „Е.“ АД като трето лице помагач.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: