№ 58
гр. София, 05.02.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Кристина Ив. Тодорова
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова
в присъствието на прокурора И. Хр. М.
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20241800600817 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 306 ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК.
С протоколно определение от 15.11.2024 г. на Районен съд гр.И.,
постановено по н.о.х.д. № 638/2024 г. по описа на същия съд, в процедура по
чл.306 ал.1, т.1, вр. чл.383 ал.2 от НПК, е отнет в полза на държавата, на
основание чл.343б ал.5, вр. ал.3 от НК, лек автомобил марка „Мицубиши”,
модел „Галант”, с рег. № ******, послужил за извършване на престъплението
по чл.343б ал.3 от НК, за което е признат за виновен подсъдимия А. В. С..
Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна жалба от
подсъдимия А. В. С., с искане същото да бъде отменено, като
незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се излагат доводи, че така
наложената „мярка“, не отговаря на изискването за пропорционалност, тъй
като е несъответна на характера и степента на обществена опасност на
извършеното от подсъдимия престъпно деяние. Изтъква се още, че неправилно
първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл. 343б ал. 5, вр. ал. 3 от
НК, тъй като същата противоР. на чл.2, пар.1 и чл.5 от Рамково решение
2005/2012/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно конфискацията на облаги,
средства и имущество от престъпления, във вр. с чл.49, пар.3 от Хартата на
основните права на ЕС. С тези аргументи, се заявява искане за отмяна на
обжалваното определение на първоинстанционния съд.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция, подсъдимия А. В.
С., изцяло поддържа въззивната си жалба, по изложените в нея съображения.
Моли да бъде отменено атакуваното определение на първостепенния съд, като
1
му бъде върнат процесния лек автомобил.
В проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание,
представителят на С. окръжна прокуратура изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли атакуваното определение на
районния съд да бъде потвърдено. В отговор на оплакванията на
жалбоподателя, прокурорът от СОП не се ангажира със становище.
С. окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата и данните по
делото, намира следното:
Данните по делото сочат, че първоинстанционното производство е било
образувано по повод внесено от Районна прокуратура – гр.С., ТО – И.
споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, изготвено
на основание чл.381 ал.1 от НПК, между прокурор от РП С. – ТО И.,
подсъдимия А. В. С. и неговия защитник – адв.П. Р..
С определение от 15.11.2024 г., състав на РС И. е одобрил по реда на
чл.382 от НПК, така внесеното споразумение за решаване на делото, като с
него е признал подсъдимия А. В. С. за виновен в извършването на
престъпление по чл.343б ал.3 от НК, за което му е наложил наказание –
лишаване от свобода за срок от 5 месеца, чието изтърпяване е отложил по реда
на чл.66 ал.1 от НК, за изпитателен срок от три години, както и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 9 месеца, считано от 03.03.2024 г.
С определение от същата дата /15.11.2024 г./, в процедура по реда на
чл.306 ал.1, т.1 от НПК, първостепенният съд се е произнесъл по въпроса,
касаещ приложението на разпоредбата на чл.343б ал.5, вр. ал.3 от НК, относно
приобщения като веществено доказателство по делото - лек автомобил марка
„Мицубиши”, модел „Галант”, с рег. № ******, послужил за извършването на
престъплението по чл.343б ал.3 от НК, като е отнел същия в полза на
държавата. Приел е, че въпросният автомобил е изключителна собственост
на подсъдимия С. и доколкото е послужил на същия за извършването на
престъплението по чл.343б ал.3 от НК, подлежи на отнемане в полза на
държавата.
Според настоящият състав на въззивния съд, този съдебен акт на
първата инстанция е правилен и законосъобразен, т.е. напълно правилно и
законосъобразно първия съд е намерил наличието на основанията за
приложение на разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК, във връзка с осъждането
на подсъдимия А. С. за престъпление по чл.343б ал.3 от НК. Правилно също
така, първият съд е сторил това в производство по чл.306 ал.1, т.1 от НПК,
доколкото регламента на чл.383 ал.2 от НПК предвижда, че съдебното
произнасяне по прилагането на чл.53 от НК, следва да се извърши именно по
този ред.
Известно е, че разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК предвижда отнемане в
полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за
извършване на престъплението по ал.1-4, когато е собственост на дееца, и
присъждането на неговата равностойност - когато деецът не е изключителен
2
собственик. Без съмнение тази имуществена санкция на дееца, е вид
принудителна мярка по чл.53 от НК и като такава същата несъмнено не
представлява наказание по смисъла на НК. Същата следва да бъде приложена
императивно от решаващият съд във всички случаи на осъждане за
престъпление по чл.343б ал.1-4 от НК.
Обстоятелството, че лекият автомобил е използван за извършване на
престъплението не е достатъчно, за да бъде постановено отнемането му в
полза на държавата, на основание чл.343б ал.5 от НК. Законодателят е
предвидил кумулативно и следващото изискване – вещта да е изключителна
собственост на подсъдимия. И тази предпоставка в случая е налице. От
събраните по делото доказателства, се установява, че процесният лек
автомобил, послужил за извършването на транспортното престъпление, за
което подсъдимия С. е бил признат за виновен и съответно осъден, е негова
изключителна собственост /видно от приложената на л.72, 73 от ДП справка
от КАТ/.
Не следва да се разглеждат като основателни, доводите в жалбата, че
така приложената спрямо подсъдимия принудителна мярка не отговаря на
изискването за пропорционалност, тъй като е несъответна на характера и
степента на обществена опасност на извършеното от подсъдимия престъпно
деяние. И това е така, защото отнемането по чл.343б ал.5 от НК е една
принудителна мярка от вида на мерките по чл.53 от НК, различна от видовете
наказания по чл.37 от НК, поради което за нея не се прилагат правилата за
наказанието, включително същата не следва да се съобразява с тежестта на
извършеното престъпление. Това означава, че в тези случаи правата на дееца
могат да бъдат засегнати в значително по-висока степен.
Гореизложеното от своя страна обуславя и заключителният извод на
въззивната инстанция, че атакуваната определение на районния съд е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, С. окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 15.11.2024 г. на Районен
съд гр.И., постановено по н.о.х.д. № 638/2024 г. по описа на същия съд, в
процедура по чл.306 ал.1, т.1, вр. чл.383 ал.2 от НПК, с което е отнет в полза
на държавата, на основание чл.343б ал.5, вр. ал.3 от НК, лек автомобил марка
„Мицубиши”, модел „Галант”, с рег. № ******, послужил за извършване на
престъплението по чл.343б ал.3 от НК, за което е признат за виновен
подсъдимия А. В. С..
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4