Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 11.02.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в закрито заседание
на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН
ЕВТИМОВ
като разгледа
докладваното от съдия М. Евтимов
частно гражданско дело № 1466 по описа за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД срещу постановление
от 09.01.2020 г. на ЧСИ Л.М.по изпълнително дело № 20197850400387, с което
съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетото адвокатско
възнаграждение на взискателя и другите разноски. В жалбата са изложени подробни съображения за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на взискателя. Жалбоподателят моли да се намали
адвокатското възнаграждение от 230 лева на 200 лева, поради прекомерност, а по
отношение на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ –
въпросът да се реши по същество. Претендира разноски за настоящото производство, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
Взискателят
Х.Д.Д.оспорва жалбата и моли за оставянето й без уважение.
Частен съдебен изпълнител Л.М.е представил подробни мотиви относно допустимостта
и основателността на жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и в нейния отговор,
както и обясненията на частен съдебен изпълнител Л. М., прие следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена
е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на
съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
В настоящия случай взискателят има право на адвокатско възнаграждение,
както за образуване на изпълнителното дело, така и за процесуално
представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане-предмет на изпълнителния лист. С молбата за образуване на изпълнителното дело
пълномощникът на взискателя е посочил способи на принудителното изпълнение,
като с молба от 13.12.2019 г. е посочил друг способ, вместо първоначално
заявените, а именно запор на банковите сметки на длъжника. От друга страна,
взискателят не е възложил на съдебния изпълнител действията по
чл. 18 от ЗЧСИ, вкл. определяне на способите на изпълнение. Ето защо, дължимото
от длъжника адвокатско възнаграждение на взискателя трябва да бъде в общ размер
на 230 лева, съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В настоящия случай жалбата
срещу постановлението от 09.01.2020 г. в частта, в която съдебният изпълнител е
отказал да намали таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, е бланкетна – в нея не са
посочени никакви пороци на действието на ЧСИ.
Предвид гореизложеното, жалбата
се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят
няма право на разноски. Такива не се претендират от взискателя, поради което
съдът не се произнася по този въпрос с решението си.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 79/16.01.2020 г.,
подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу постановлението от 09.01.2020 г. по изпълнително
дело № 20197850400387 по описа на ЧСИ Л. М., с рег. № 785 на КЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т.С.“ ЕАД за присъждане на разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.