Решение по дело №210/2020 на Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260080/05.11. 2021година Град Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Варненският апелативен съд наказателно отделение

На двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ

ДЕСИС. САПУНДЖИЕВА

Секретар:Петранка Паскалева

Прокурор:Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия Д.Сапунджиева

ВНОХД номер 210 по описа за 2020 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото прооизводство е второ по ред след отменително Решение №63 от 01.07.2020г. на ВКС по н.д.№160/2020г. на първо н.о.

Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура гр.Шумен и жалба на процесуалния представител на подс. А.Х.Х.-адв. Ц.И.-ТАК против присъда №24 от 01.11.2018г., постановена по НОХД №44/2017г. по описа на Окръжен съд –Шумен.

С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в това, че за различни времеви периоди, при условията на еднородна реална съвкупност и при условията на чл.26 от НК извършил престъпения по чл.255,ал.3,вр.ал.1,т.2,6 и 7 във вр. с чл.26 от НК, за което на осн. 23,ал.1 от НК е определено общо наказание, в размер на три години „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е било отложено за срок от пет години, на осн.чл.66,ал.1 от НК.Подсъдимият е осъден да заплати на държавата, чрез Министелство на финансите сумата от 2 067 670,29лв., за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.03.2010г. и направени разноски по досъдебното производство и в съдебната фаза.

В протеста се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон при определяне размера и начина на изтърпяване на наказанието. Предлага се въззивната инстанция да измени проверяваната присъда, като увеличи размера на наложеното наказание от три години на четири години "лишаване от свобода" и отмени приложението на чл.66,ал.1 от НК, като постанови реалното му изтърпяване.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за необоснованост на изводите на първата инстанция за осъществено от въззивника престъпление по чл.255 от НК и допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Защитата намира, че подсъдимият е изпълнил своите задължения по ЗДДС, поради което деянието не е осъществено нито от обективна, нито от субективна страна. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения.

В съдебно заседание представителят на апелативна прокуратура не поддържа протеста, като счита, че педвид изминалия дълъг период от време от извършване на престъплението, целите на наказанието биха могли да бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на наказанието. Изразява се становище за неоснователност на въззивната жалба.Счита, че присъдата е обоснована и законосъобразна и следва да бъде потвърдена от съда.

В съдебно заседание въззивникът лично и чрез защитниците си–адв.И. и адв. Г., поддържа жалбата на изложените в нея основания. Адв.Г. заема становището, че предходната присъда на Апелативен съд в оправдателната и част е влязла в законна сила, поради липса на протест до касационната инстанция. Същото се отнася и до депозирания протест досежно определеното наказание, което е потвърдено от предходната апелативната инстанция, чието решение не е протестирано.

В личната си защита и последна дума подсъдимият Х. заявява, че не е извършил пресктъпление,тъ като добросъвестно е купувал и продавал на лицензирани фирми, които е проверявал в ТР. Моли за оправдателна присъда.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

С решение от 25.04.2001 г. по ф.д.№ 319/2001 г. по описа на Окръжен съд- Шумен е вписано в търговския регистър „Синка“ ЕООД гр.Шумен. Подсъдимият А.Х.Х. фигурирал като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. За предмет на дейност на дружеството били вписани следните дейности: покупка на стоки или други вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки от собствено производство, търговско представителство, посредничество на местни и чуждестранни физически и юридически лица и др. Подсъдимият бил управител и представляващ дружеството и през инкриминирания период. Преди да го регистрира, подсъдимия в продължение на години е работил в сферата на търговията със зърно. Същият е изпълнявал длъжността директор на „Зърнобаза“ – Търговище и е участвал в борда на директорите на „Мелничен комбинат“ Благоевград, от където имал добри познания и контакти в тази сфера.

„Синка“ ЕООД било регистрирано като търговец на зърно. Съгласно Удостоверение от 29.03.2006г. на Национална служба по зърното и фуражите при МЗГ, „Синка“ ЕООД гр.Шумен е вписано в регистъра на търговците на зърно със Заповед № 35 от 29.03.2006г. с идентификационен номер *********, валидно до 31.03.2009г. Съгласно справки на Министерство на земеделието и храните с изх. 1104-27/28.08.2012г./ т.ХVІІ, л.135 от ДП/, „Синка“ ЕООД гр.Шумен е имала регистрация като търговец на зърно, за периода от 13.02.2004г. до 31.03.2012г. и на същата е издадено удостоверение за вписване в регистъра на търговците на зърно под идентификационен номер 12500394, което било валидно през инкриминирания период.„Синка“ ЕООД е данъчно регистрирано по ЗДДС от 12.06.2001 г. Дружеството не е придобивало дълготрайни материални активи и в него не е имало наети по трудов договор лица.

През инкриминирания период счетоводството на дружеството се водело от св.С.Ж.Г.. Последната подавала от името на дружеството по електронен път в ТД на НАП – офис Шумен ежемесечните справки-декларации по ЗДДС.

През периода от м.юли 2008 до месец януари 2010г., представляваното от подсъдимия дружество реализирало приходи от продажби на зърно- пшеница, рапица, ечемик, царевица. За да избегне установяването и плащането на данъчни задължения, породени от получените приходи, подс.Х. решил при воденето на счетоводството да използва фактури, които представлявали документи с невярно съдържание, или неистински такива. Тези документи подсъдимия предоставял на св.С.Ж.Г., за да ги включва в ежемесечните справки- декларации, подавани пред ТД на НАП- офис Шумен, в които същите били отразявани като разход, след което било упражнявано право на приспадане на данъчен кредит от дължимия данък добавена стойност.

През 2008г. един от основните доставчици на зърно /рапица, пшеница и ечемик/ на „Синка“ ЕООД било търговското дружество „Г.“ ЕООД гр.Добрич. Последното било регистрирано по ЗДДС, считано от 09.11.2007г. и също имало издадено удостоверение от Национална служба по зърното и фуражите, че е регистрирано като търговец на зърно. Посоченото дружество било регистрирано през 2007г. от св.Ц.Г.Г., който бил едноличен собственик на капитала. Същият не е извършвал никаква търговска дейност, като скоро след регистрацията прехвърлил Фирмата безвъзмездно на Й. В.Й.ов. На 06.03.2008г. в Търговския регистър били вписани промени, а именно - прехвърляне на дружествения дял от св.Г. на лицето Й. В. Й.ов. Дружеството „Г.“ ЕООД било регистрирано и по ЗДДС, считано от 09.11.2007г.. Й. В.Й.ов не е извършвал лично никаква търговска дейност, свързана с предмета на дейност на дружеството. Същият бил безработен, не е разполагал с доходи и се съгласил да придобие капитала на дружеството, за да получи парични средства.

Св.П. В. П. бил пълномощник на "Фруктимпорт"ЕООД гр.Добрич, с Управител И.П.. Същият издавал фактури, банкови отчети и извършвал всичко, свързано с дейността на фирмата. Св.П. осъществявал и търговска дейност с подсъдимия, респ. със "Синека"ЕООД. Пълномощник на фирмата бил и св.Д.А..

През лятото на 2008г., св.П. В. П. решил да осъществи препродажба на зърно, получено от различни производители, като за целта, решил да ползва „Г.“ ЕООД. В тази връзка предложил на св.Д.А. Д. да стане пълномощник на „Г.“ ЕООД, като му възложил да проследява паричните суми, които влизали в сметките на дружеството от продажба на зърно и средствата, които се изразходвали за закупуване на зърно. Св.Д. Д. бил упълномощен от Й. В. Й.ов и започнал да подписва фактурите на „Г.“ ЕООД по които дружеството било „доставчик“ или „купувач“, както и платежните нареждания, свързани с банкови преводи на дружеството, теглил пари от банковата сметка на дружеството и ги предоставял на св.П. П.. Дружеството „Г.“ ЕООД не разполагало със собствен офис, не е имало придобити сгради или други ДМА, транспортни средства, нито нает персонал по трудов договор. Счетоводството на посоченото дружество се водило от счетоводителя Р.К., представляваща „Баланс груп“ ЕООД. Св.К. водела счетоводството и на „Фруктимпорт“ ЕООД, на което дружество пълномощник бил св.П. П.. В инкриминирания период през 2008г. и 2009г., св.П. намирал зърно от различни земеделски производители, което изкупувал и препродавал, като използвал „Г.“ ЕООД.

През м.юли и м.август 2008г. „Г.“ ЕООД издало фактури в качеството си „доставчик“, в които като получател фигурирало „Синка“ ЕООД, както следва: фактура №0…1/02.07.2008г.,№0…2/03.07.2008г., №0…3/ 07.07.2008г., №0…4/11.07.2008г., №0…5/11.07.2008г., № 0…6/14.07.2008г., №0…7/15.07.2008г., №0…8/16.07.2008 г., №0…9/17.07.2008г., КИ №0…10/28.07.2008г., фактура №0…11/28.07.2008г., №0…12/29.07.2008г., КИ №0…15/29.07.2008г., фактура №0…13/29.07.2008г., №0…14/29.07.2008г., №0…16/31.07.2008г., №0…17/ 01.08.2008г., №0…18/01.08.2008г., №0…19/04.08.2008 г.,№0…20/04.08.2008г., КИ №0…21/06.08.2008г., фактура №0…22/06.08.2008г. №0…23/07.08.2008г., №0…24/ 13.08.2008г.,№0…25/13.08.2008г., №0…26/13.08.2008 г., №0…27/16.08.2008г., №0…28/21.08.2008г., №0…29/ 22.08.2008г., №0…30/25.08.2008г., №0…32/31.08.2008 г., КИ №0…33/31.08.2008 г.

Предходния доставчик на "Г."ЕООД, за издадените фактури като "получател" през м.юли и август на 2008г. било дружеството „Агробизнесклас“ ЕООД. През 2008г. като управител и собственик на последното в търговския регистър бил вписан св.СТ.СТ., който бил безработен и поради нужда от средства се съгласил срещу заплащане да придобие капитала на това дружество. Св.СТ. не е подписвал документи и фактури, издавани от дружеството. През същия период, дружеството имало и пълномощник- св.С.Р.П.. Последният осъществявал банковите преводи от името на дружеството и теглил парични средства, които предавал на А.А.И.. Счетоводството на „Агробизнесклас“ ЕООД се водило от св.Т. Г. Чалъкова от гр.Пловдив. По спедиторски фирми тя получавала фактурите на дружеството, изготвяла справките – декларации по ДДС. „Агробизнесклас“ ЕООД не притежавало сгради, ДМА, превозни средства и нает по трудов договор персонал, нито е наемало такива.

Предходен доставчик по документи на „Агробизнесклас“ ЕООД бил „Агроинвест 1“ ЕООД, представлявано от св.М.Ф.Г. и „Агромит 3“ ЕООД, последното придобито от св.С.В.В.. Св.Ф. не е развивал дейност с посочените търговски дружества,като е упълномощавал различни лица. Пълномощник на „Агроинвест 1“ ЕООД бил св.Ж.Р.Д.. Последният представлявал дружеството пред банките, правел парични преводи и теглил парични суми по указания на Д.Г.Д.от гр.Провадия, които му ги предоставял. Посоченото дружество не е притежавало сгради, ДМА, превозни средства и нает по трудов договор персонал, не е наемало под наем складове и превозни средства. По документи, доставчик на „Агроинвест 1“ ЕООД било „Новис“ ЕООД, на което св.Ж.Р.Д. също бил пълномощник, като извършвал идентична дейност. Той се познавал със св.Д.Г.Д.от гр.Провадия през 2008г. По негови указания правел банкови преводи и теглил пари от банковите сметки на дружеството. Пълномощник през 2008г. на „Агромит 3“ ЕООД гр.Варна бил св.К.Р.Г., който е внасял и теглил пари от банковите сметки на дружеството, но не е съставял и подписвал счетоводни документи. „Агромит 3“ ЕООД и „Новисс“ ЕООД не притежавали сгради, ДМА, превозни средства и нает по трудов договор персонал, не са наемали под наем складове и превозни средства. На дружествата „Агробизнесклас“ ЕООД, „Агроинвест 1“ ЕООД, „Агромит 3“ ЕООД и „Новисс“ ЕООД пълномощник бил и свид. К.В.Ж.. Последният е теглил и внасял пари по банковите сметки на дружествата и е представял документи в НАП. Не е съставял и подписвал първични счетоводни документи, не е сключвал сделки и реализирал доставки от името на дружествата.

"Синка" ЕООД продало закупеното по документи от "Г." ЕООД зърно /рапица/ с фактура № 9/01.07.2008 г. на "Плиска ойл" ЕООД с управител Б. т. И.. Последната, от своя страна го продала на "Кремер София" ЕООД. Закупенната рапица била доставена в склад в с.Мътница, обл.Шумен, с транспортни средства, собственост на "Плиска ойл" ЕООД и "Г Транс" ЕООД, с управител св.Г.В.И. и пълномощник св.В.Г.И. /първия син, а втория съпруг на Б. И./. След продажбата от "Плиска ойл" ЕООД на "Кремер България" ЕООД, закупената рапица била изнесена с контейнери от пристанище Варна с крайна дестинация Пакистан.

"Синка" ЕООД продало на "Г Транс" ЕООД закупената по документи през м.юли и август 2008 г. пшеница и ечемик от "Г." ЕООД. Последното дружество продало закупеното зърно на следните търговски дружества: "Агроком"ЕООД, "Сепмле 2" ООД, "Сепмпекс" ООД и "Пестицид" ЕООД, като зърното е било доставено директно до крайния получател на пристанище Варна. Междинни доставки и разтоварвания на стоки не били извършвани между фирмите посредници- "Г." ЕООД, "Синка" ЕООД и "Г Транс" ЕООД.

Закупеното от "Агроком" ЕООД зърно / ечемик/ било продадено на "Зърнени храни България" АД, а закупената пшеница- на Corporation Alimentaria Guissona SA и изнесено за Барселона, Испания. Закупеното от "Зърнени храни България" АД било продадено на Emirates Trading Agenccy -L.L.C.- Обединени Арабски емирства.

Закупеното от "Семпле 2" ООД зърно- пшеница било продадено на "Каргил България" ООД, като било доставено в зърнобаза Оборище и на моторни кораби "Саманта" и "Тилда Булккер"“ и изнесени за Испания.

Закупеното от "Сепмпекс" ЕООД зърно – пшеница, било извозено с транспортни средства на "Г Транс" ЕООД от зърнобаза в с.Оборище до пристанище „Леспорт“ АД – Варна, като е продадена на "Granit Negoce SA" и иззвозена с кораб "Реджеб Куру" за Алжир.

Закупеното от "Пестицид" ЕООД зърно – ечемик било продадено на "Кремер София" ЕООД и "Папас олио" ЕООД. Закупената от "Пестиццид" ЕООД пшеница била продадена на "Каргил България" ЕООД, като била доставена на пристанище Варна и изнесена за Испания, и на "Алвас" ЕООД – разтоварена в база "Тополи" и база "Брестак", общ.Вълчи дол, собственост на това дружество. "Алвас" ЕООД е продало закупеното зърно на "Витагрейн БГ" АД, изнесено впоследствие за Тунис.

През м.август 2008 г. закупеното от "Кремер София" ЕООД зърно - ечемик от "Пестицид" ЕООД било доставено до пристанище Варна от продавача и изнесено за Израел.

Закупеното от "Папас олио" АД гр.Ямбол зърно- ечемик било доставено от продавача в складова база "Августа Мел" гр.Каспичан и впоследствие продадено на "Билдком" ЕООД.

През м.август 2008г. "Синка" ЕООД е продало зърно - пшеница на "Златев зърно" ЕООД, която при проверка от данъчните органи била налична в складова база в с.Синдел- собственост на "Зърнени храни" ЕООД. Транспортът бил за сметка на продавача.

През м.януари 2009г. "Синка" ЕООД закупило документално с фактури №30…1/08.01.2009г., №30…2/09.01.2009г.,№ 30…3/19.01.2009г. пшеница 2500 т. от "Фруктимпорт" ЕООД. Закупената пшеница документално била продадена на "Г Транс" ЕООД. Не са налични доказателства за собствеността на общо 2500 т. пшеница, които "Фруктимпорт" ЕООД по документи е прехвърлило на "Синка" ЕООД, с изключение на доставка от ЧЗП Н.П.на 352 т. на стойност 59840,00 лв. и ДДС 11968,00 лв. Липсват и писмени документи, които да удостоверят транспортирането на стоката от "Фруктимпорт" ЕООД към "Синка" ЕООД.

През м.юни 2009г. "Синка" ЕООД закупило документално с фактура №0…64/19.06.2009г. от "Инвест груп" ООД зърно- 1500т. рапица. Към посочения период "Инвест груп" ООД било представлявано от св.П. Р. П. и нейния съдружник Г.А. М. /с когото са живели на семейни начала/. Само последният се е занимавал с търговията на зърно. От приложените документи се установява, че "Инвест груп" ООД е закупило от предходен доставчик "Спринк" ЕООД общо 1100 т. рапица с фактури №4179/26.06.2009г., №4195/25.06.2009г.,№ 4201/26.06.2009г.

През м.юли 2009г. "Синка" ЕООД по документи с фактури №0…40/03.07.2009г. и №0…41/10.07.2009г. закупило общо 201,780т. пшеница от "Фаворит 10" ЕООД. В издадените от доставчика фактури било посочено, че са подписани от Ц.И. Ц..Последният е починал на 18.03.2009г., поради което обективно не е било възможно да ги подпише. Предходния доставчик на "Фаворит 10" ЕООД бил "Вист 2006" ЕООД. В дневника за продажби на "Вист 2006" ЕООД за м.юли 2009 г. не е включена фактура, издадена на "Фаворит 10" ЕООД като "получател".

С фактура № 0…209/03.07.2009г. "Синка" ЕООД е продало документално на "Инвестгруп" ООД общо 201,780 т. пшеница. Не са налични писмени доказателства относно транспортирането на стоките от "Фаворит 10" ЕООД до"Синка" ЕООД , а впоследствие и до "Инвестгруп" ООД.

През м. август 2009г. "Синка" ЕООД закупило документално с фактури № 0…50/14.08.2009 г., №0…51/17.08.2009г., №52/18.08.2009г., № 0…53/17.08.2009г., КИ 58/31.08.2009г. общо 763,80 т. пшеница от "Велвет Груп" ЕООД, представлявано от св.Г.Д.Д.. Последният е придобил"фиктивно" фирмата, за което получил и парична сума. Свидетелят не е развивал търговска дейност и не е подписвал счетоводни документи. Предходни доставчици на "Велвет груп" ЕООД били "Грейн продукт" ЕООД и "Ерудита" ЕООД. Не са налични доказателства тези дружества да са включили в дневниците си за продажби фактури към "Велвет груп" ЕООД за посочения период, както и документи, свързани с транспортиране на стоки към това дружество. Не са налични доказателства за транспортиране на стоките и до "Синка" ЕООД. Закупената документално пшеница от "Синка" ЕООД била продадена на "Г Транс" ЕООД, за което били съставени фактури.

През м. септември 2009 г. „Синка“ ЕООД закупило документално 1124,06т. слънчоглед с фактури №**********/04.09.2009г., №**********/07.09.2009г., №**********/08.09.2009г., №**********/08.09.2009г., № **********/09.09.2009г., № **********/09.09.2009г. от "Велвет Груп" ЕООД и общо 2583,60 т. с фактури №**********/11.09.2009г., №**********/14.09.2009г., №**********/15.09.2009г., №**********/18.09.2009г., № **********/23.09.2009г., №**********/24.09.2009г., № **********/25.09.2009г., № **********/26.09.2009г., № **********/28.09.2009г., №**********/29.09.2009г. от "Фарм корект 2009" ЕООД, с управител Д.Г.П.. Предходни доставчици на "Велвет груп" ЕООД и на "Фарм корект 2009" ЕООД били "Грейн продукт" ЕООД и "Ерудита" ЕООД. Не са налични доказателства тези дружества да са включили в дневниците си за продажби фактури към "Велвет груп" ЕООД и "Фарм корект 2009" ЕООД за посочения период, както и документи, свързани с транспортиране на стоки към това дружество. Не са налични доказателства за транспортиране на стоките и до "Синка" ЕООД. Дружествата "Велвет груп" ЕООД и "Фарм корект 2009" ЕООД не са притежавали складове, ДМА, моторни превозни средства и нает по трудов договор персонал. Издадените от тях фактури не са подписани от Д.Г.П. и Г.Д.Д.. Закупения документално слънчоглед е продаден на "Дунав 57" АД и на "Кремер София" ЕООД.

През м. октомври 2009г. "Синка" ЕООД закупила документално от "Фарм корект 2009" ЕООД 150,20 т. царевица и 1165,06 т. слънчоглед с фактури: №**********/02.10.2009г., № **********/02.10.2009 г., КИ №**********/02.10.2009г., фактура №**********/ 05.10.2009г., №**********/05.10.2009г., № **********/ 05.10.2009г. №**********/07.10.2009г., № **********/ 08.10.2009г., №**********/08.10.2009г., № **********/ 09.10.2009г., №**********/09.10.2009г., № **********/ 15.10.2009г.,№**********/23.10.2009 г., № **********/ 26.10.2009 г. Предходни доставчици на "Фарм корект 2009" ЕООД били "Грейн продукт" ЕООД и "Ерудита" ЕООД. Не са налични доказателства тези дружества да са включили в дневниците си за продажби фактури към "Фарм корект 2009" ЕООД за посочения период, както и документи, свързани с транспортиране на стоки към това дружество. Не са налични доказателства за транспортиране на стоките и до "Синка" ЕООД. "Фарм корект 2009" ЕООД не притежавало складове, ДМА, моторни превозни средства и нает по трудов договор персонал. Фактурите, издадени от "Фарм корект 2009" ЕООД не са подписани от Д.Г.П.. Закупения документално от "Синка" ЕООД слънчоглед и царевица е продаден на "Дунав 57" АД и на "Кремер София" ЕООД.

През м.декември 2009г. "Синка" ЕООД закупила документално 994,09 т. пшеница с фактури №0…31/ 02.12.2009г., №0…33/17.12.2009г., 0…40/28.12.2009г. и №0…68/30.12.2009г. от "Фарм корект 2009" ЕООД. Предходни доставчици на "Фарм корект 2009" ЕООД били "Ерудита" ЕООД и "Вист 2006" ЕООД. Не са налични доказателства тези дружества да са включили в дневниците си за продажби фактури към "Фарм корект 2009" ЕООД за посочения период, както и документи, свързани с транспортиране на стоки към това дружество. Не са налични доказателства за транспортиране на стоките и до "Синка" ЕООД. "Фармкорект 2009" ЕООД не притежавало складове, ДМА, моторни превозни средства и нает по трудов договор персонал. Закупената пшеница е продадена от "Синка" ЕООД на "Манекс" ООД.

През м.януари 2010г. "Синка" ЕООД закупила документално с фактури № 0…44/08.01.2010г., №0…45/ 11.01.2010г., №0…46/13.01.2010г.,№ 0…47/21.01.2010 г. общо 1044,60 т. пшеница от "Фарм корект 2009" ЕООД. Предходни доставчици на "Фарм корект 2009" ЕООД били "Ерудита" ЕООД и "Вист 2006" ЕООД. Не са налични доказателства тези дружества да са включили в дневниците си за продажби фактури към "Фарм корект 2009" ЕООД за посочения период, както и документи, свързани с транспортиране на стоки към това дружество. Не са налични доказателства за транспортиране на стоките и до "Синка" ЕООД. "Фармкорект 2009" ЕООД не е притежавало складове, ДМА, моторни превозни средства и нает по трудов договор персонал. Закупената пшеница е продадена от "Синка" ЕООД на "Манекс" ООД.

През посочените периоди на 2008г., 2009г. и 2010 г. „Синка" ЕООД не е притежавало складови бази, не е наемало такива, не е имало транспортни средства и нает по трудов договор персонал.

По всички посочени по-горе фактури "Синка" ЕООД се разплащало по б. път на доставчиците си. Купувачите на стоки от "Синка" ЕООД също превеждали по б. път парични средства по издадени им фактури. По настояване на подсъдимия Х., купувачите на "Синка" ЕООД превеждали предварително паричните суми, след което той нареждал плащане към търговеца - доставчик.

Посочените фактури подсъдимият предавал на св.С.Ж., която ги осчетоводявала, и подавала справки-декларации по ЗДДС и ЗКПО пред НАП за съответните данъчни периоди, както следва :

По ЗДДС

За данъчен период 01.07.2008г.-31.07.2008г.

През м.юли 2008г. подсъдимият А.Х. предоставил на св.С.Ж.следните фактури и кредитни известия с невярно съдържание, както следва: фактура №0…1/02.07.2008г. с данъчна основа 73 500,00лв. и ДДС14 700,00лв.; фактура №0…2/03.07.2008г. с данъчна основа 21 884,80лв. и ДДС 4 376,96 лв.; фактура №0…3/07.07.2008г. с данъчна основа 125 000,00 лв. и ДДС 25 000,00 лв.; фактура №0…4/11.07.2008г. с данъчна основа 125 000,00 лв. и ДДС 25 000,00лв.; фактура №0…5/11.07.2008г. с данъчна основа 78 000,00 лв. и ДДС 15 600,00 лв.; фактура № 0…6/14.07.2008г. с данъчна основа 125 000,00 лв. и ДДС 25 000,00лв.; фактура №0…7/15.07.2008г. с данъчна основа 182 000,00 лв. и ДДС 36 400,00 лв.; фактура №0…8/16.07.2008г. с данъчна основа 41 458,90лв. и ДДС 8 291,00 лв.; фактура №0…9/17.07.2008г. с данъчна основа 220 000,00лв. и ДДС 44 000,00лв.; КИ №0…10/28.07.2008г. с данъчна основа 44 000,00 лв. и ДДС 8 800,00лв.; фактура №0…11/28.07.2008г. с данъчна основа 135 000,00 лв. и ДДС 27 000,00 лв.; фактура №0…12/29.07.2008г. с данъчна основа 245 000,00лв. и ДДС 49 000,00лв.; КИ №0…15/29.07.2008г. с данъчна основа -29 473,50 лв. и ДДС -5 894,70лв.; фактура №0…13/29.07.2008г. с данъчна основа 35 000,00 лв. и ДДС 27 000,00 лв.; фактура №0…14/29.07.2008 г. с данъчна основа 245 000,00 лв. и ДДС 49 000,00лв.; фактура №0…16/31.07.2008г. с данъчна основа 24 460,80 лв. и ДДС 4 892,16лв., с общ размер на ДДС 340 566,20 лв.

Общо задълженията към „Г.“ЕООД са възлизали на 2 043 397,20л. по фактури от м.юли 2008т. От „Синка“ са платили през м.юли 2008г. 2 155 357,20лв.,т.е. с 11 960,00лв. повече.

През м.юли 2008г. е реализирана рапица повече от закупената, пшеницата е напълно реализирана, а от ечемика има остатъчно количество от 201,64т..Няма авансови плащания на доставчици.Закупените стоки са плакщани напълно или частично в деня на издаване на фактурата, или в следващите дни.

Св.С.Ж.вписала в дневник за покупките на „Синка“ ЕООД представените й от подс.Х. фактури и кредитно известие. Посочените фактури и кредитно известие са с издател „Г.“ ЕООД – гр.Добрич и подписани от св.Д.А. Д.. По посочените фактури не е имало реално предаване на описаните в тях стоки.

При извършената насрещна проверка от НАП във връзка с фактурите, издадени от "Г."ЕООД са установени като предходни доставчици: "Агробизнесклас" ЕООД, "БМС" ЕООД, "АгроИнвест1" ЕООД, "Агромит3" ЕООД. На посочения от фирмите данъчен адрес не са установени офис или упълномощено лице, като фирмите не са представили и исканите от НАП документи по реда на чл.32 от ДОПК.

Дружеството "Синка" ЕООД не е разполагало с транспортни средства, за да превози тези стоки и не е притежавало складови бази, в които да ги съхранява. "Синка" ЕООД не е имало наети работници по трудови или граждански договори. За посочените фактури не са налични складови разписки, прехвърлителни бележки, експедиционни документи. Със складови бази и транспортни средства също не е разполагал продавача по посочените фактури- „Г.“ ЕООД и неговите доставчици.

Свид.С.Ж.включила посочените фактури и кредитни известия в справка-декларация с вх.№2700-942004/06.08.2008г. за данъчен период 01.07.2008г. – 31.07.2008г. и я подала пред ТД на НАП- офис Шумен на 06.08.2008г. В подадената декларация била посочена неистина, че общия размер на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит е в размер на 375 380,54 лв. Действително установения ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит за периода бил 16 814,34 лв. За посочения период в справката - декларация било посочено, че дружеството има да възстановява ДДС в размер на -2278,45 лв., а действително установения ДДС за внасяне е в размер на 338 287,75 лв. По този начин подс.Х. неправомерно е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 340 566, 20 лв.

За данъчен период 01.08.2008г.31.08.2008г.

Преводите по задълженията/138273,41лв./за посочения период са по б. път в деня на издаване на фактурата, или в следващите дни, с изключение на частично плащане по фактура №27/16.08.2008г. на 15.08.2008г.-64800,00лв.

Св.С.Ж.вписала в дневника за покупки на „Синка“ ЕООД представените и` фактури и кредитно известие. Същите са с издател „Г.“ ЕООД – гр.Добрич и подписани от св.Д.А. Д.. По посочените фактури не е имало реално предаване на описаните в тях стоки. "Синка" ЕООД не е разполагало с транспортни средства, складови бази и наети работници по трудови или граждански договори. За горепосочените фактурите не са налични складови разписки, прехвърлителни бележки, пътни листи.

Като предходни доставчици на "Г."ЕООД са установени фирмите: "Агробизнесклас"ЕООД, "БМС"ЕООД, Агро Инвест1"ООД и "Агромит3"ЕООД.По отношение на същите са извършени насрещни проверки, от които е установено,че на декларираните данъчни адреси не се намират офис или упълномощено лице,като дружествата не се представили поисканите документи по реда на чл.32 от ДОПК.

Фактурите и КИ №0…17/01.08.2008г., №0…18/01.08.2008г., №0…19/04.08.2008г., №0…20/04.08.2008г., КИ №0…21/06.08.2008г., №0…22/06.08.2008г., №0…23/07.08.2008г., №0…24/13.08.2008г., №0…25/13.08.2008г., №0…27/16.08.2008г., №0…26/13.08.2008г., №0…28/21.08.2008г., №0…29/22.08.2008г., №0…30/25.08.2008г., №0…32/31.08.2008г.,КИ№ 0…33/31.08.2008г.

нямат подпис за "Получател". Със складови бази и транспортни средства не е разполагал и продавача по посочените фактури - „Г.“ ЕООД. С такива бази и транспортни средства не са разполагали и предходните доставчици на „Г.“ ЕООД.

„Г.“ЕООД е отразил издадените фактури за периода в Дневника на продажби, респ. „Синка“ЕООД-в дневника за покупки.

Св.С.Ж.включила посочените фактури и кредитни известия в справка-декларация с вх.№2700-945925/12.09.2008г. за данъчен период 01.08.2008г. – 31.08.2008 г. и я подала пред ТД на НАП- офис Шумен на 12.09.2008г. В подадената декларация била посочена неистина, че общия размер на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит, е в размер на 379 883,61лв. Действително установения ДДС по доставки, с право на пълен данъчен кредит за периода, бил 5 107,65 лв. За посочения период, в справката- декларация било посочено, че дружеството има да възстановява ДДС в размер на 26621,30лв., а действително установения ДДС за внасяне е в размер на 348 154,66лв. По този начин подс.Х. неправомерно е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 374 775,96 лв.

За данъчен период 01.01.2009г.-31.01.2009г.

През м.януари 2009г. подсъдимият Х. предоставил на св.С.Ж.следните фактури с невярно съдържание: фактура №**********/08.01.2009 г. на стойност 177 000,00 лв. и ДДС 35 400лв.; фактура №**********/09.01.2009г. на стойност 177 000,00лв. и ДДС 35 400лв.; фактура №**********/ 19.01.2009г. на стойност 99 500,00 лв. и ДДС 19 900, лв. за закупена пшеница от „Фруктимпорт“ЕООД. Дължимите суми са платени изцяло от „Синка“ЕООД по б. път.

При извърщените насрещни проверки от ревизиращия орган от НАП на предходни доставчици на „Фруктимпорт“ЕООД не се събират доказатества, че последния е придобил право на собственик и реално е разполагал с 2500т пшеница, с изключение на извършена реална доставка с ЧЗП Н.П..

Св.С.Ж.вписала в дневник за покупките на "Синка" ЕООД и в подадена пред ТД на НАП – офис Шумен справка– декларация с вх. № 2700-960362/ 13.02.2009г. предоставените и` от подс.Х. фактури. Последните са с доставчик „Фруктимпорт“ ЕООД – гр.Добрич. По посочените фактури не е имало реална доставка на описаните в тях стоки. Към същите не са налични складови разписки, прехвърлителни бележки, пътни листи, които да удостоверяват прехвърлянето на стоката. Със складови бази и транспортни средства не е разполагал продавача по посочените фактури - „Фруктимпорт“ ЕООД и неговите предходни доставчици.

"Синка" ЕООД също не е разполагала с транспортни средства, складови бази и наети работници по трудови или граждански договори. Към горепосочените фактурите не са налични складови разписки, прехвърлителни бележки, пътни листи, които да удостоверяват прехвърлянето на стоката.

Св.С.Ж.включила посочените фактури в справка-декларация с вх. № 2700-960362/13.02.2009г. за данъчен период 01.01.2009г. – 31.01.2009г. и я подала пред ТД на НАП- офис Шумен на 13.02.2009г.. В подадената декларация била посочена неистина, че общия размер на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит е в размер на 91 884, 48 лв. Действително установения ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит за периода бил 13 152,48 лв. За посочения период в справката- декларация било посочено, че дружеството дължи внасяне на ДДС в размер на 1119,52лв., а действително установения ДДС за внасяне е в размер на 79 852,00 лв. По посочения начин подс.Х. неправомерно е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 78 732,00 лв.

За данъчен период 01.06.2009г.-30.06.2009г.

През м.юни 2009г. подсъдимият Х. предоставил на свид.С.Ж.фактура №**********/19.06.2009г. на стойност 768 000,00лв. и ДДС 153 600,00лв.за закупена от „Инвест груп“ООД рапица.Цената е било преведена по б. път на части след датата на издаването и.Няма авансови пащания.

При извършените насрещни поверки е установено, че „Инвестгруп“ООД закупува рапица 1100т. от „Сприкт“ЕООД с фактури №4197/26.06.2009г. и №4195/25.06.2009г., т.е. при издаването на процесната фактура№64 от 19.06.2009г. за 1500т. рапица, няма данни „Инвестгруп“ООД да е разполагало с такова количество рапица, за да е налице реална доставка.

Св.С.Ж.вписала в дневник за покупките на "Синка" ЕООД предоставената и` от подс.Х. фактура.

Свид.С.Ж.включила фактурата в справка-декларация с вх. № 2700-973114/ 07.07.2009г. за данъчен период 01.06.2009 г. – 30.06.2009 г. и я подала пред ТД на НАП- офис Шумен на 07.07.2009 г. В подадената декларация било посочено, че общия размер на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит е в размер на 159 798, 53 лв. За посочения период в справката декларация било посочено, че дружеството дължи внасяне на ДДС в размер на 1291,31 лв.Действително установения ДДС за внасяне бил в размер на 154 891,31лв. и по този начин подс.Х. е избегнал установяването и плащането на данъчни задъления в особено гоеми размери, като неправомерно е приспаднал неследващ се данъчен кредит, в размер на 153 600,00лв.Преходната апелативна инстанция е приела, че деянието по този пункт не е извършено от подсъдимия, за което същият е признат за невиновен и оправдан по първоначалното обвинение за разликата от 794974,16лв. до 947 674,16лв., както и за периода след 13.02.2009г.

За данъчен период 01.07.2009г.-31.07.2009г.

През м.юли 2009г. подсъдимият Х. предоставил на св.С.Ж.следните фактури, представляващи неистински документи с невярно съдържание: фактура **********/03.07.2009г. на стойност 40 000,00лв. и ДДС 8 000,00 лв.; фактура **********/10.07.2009г. на стойност 356,00 лв. и ДДС 71,20 лв.Задълението е платено.

Свид.С.Ж.вписала в дневник за покупките на „Синка“ ЕООД предоставените й от подс.Х. фактури. Последните и кредитно известие са с доставчик "Фаворит 10" ЕООД – гр.Варна. По посочените фактури не е имало реална доставка на описаните в тях стоки. Доставчикът „Фаворит 10“ ЕООД не е разполагал със складови бази и транспортни средства.Предходният му доставчик "Вист2006"ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на 17.11.2009г. по инициатива на данъчен орган, като фактурата, описана по дневник на покупките на "Фаворит" не е отразена по дневник за продажбите и СД по ДДС на "Вист2006“ЕООД за данъчен период м.7.2009г. Липсват доказателства за доставка на стоката от предходен доставчик към „Фаворит 10“ ЕООД.

Дружеството „Синка“ ЕООД също не е разполагало с транспортни средства, за да превози тези стоки, нямало е складови бази, в които да ги съхранява. „Синка“ ЕООД не е имало наети работници по трудови или граждански договори. Към горепосочените фактурите не са налични складови разписки, прехвърлителни бележки, пътни листи, които да удостоверяват прехвърлянето на стоката. Посочените фактури са и неистински документи, тъй като не са подписани от лицето, което има право да представлява дружеството доставчик, а именно „Фаворит 10“ ЕООД. Представляващият „Фаворит10“ЕООД е починал на 18.03.2009г. и не е налице акт за промяна статута на дружеството.

Свид.С.Ж.включила посочените фактури в справка-декларация с вх. № 2700-976748/11.08.2009 г. за данъчен период 01.07.2009г. – 31.07.2009г. и я подала пред ТД на НАП- офис Шумен на 11.08.2009 г. В подадената декларация била посочена неистина, че общия размер на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит е в размер на 46 063,62лв. Действително установения ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит за периода бил 37 992,42лв. За посочения период в справката декларация било посочено, че дружеството има ДДС за възстановяване в размер на 960,32 лв., а действително установения ДДС за внасяне е в размер на 7 110,88 лв. По този начин подс.Х. неправомерно е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 8 071, 20 лв.

За данъчен период 01.08.2009г.-31.08.2009г.

През м.август 2009г. подсъдимият Х. предоставил на св.С.Ж.следните фактури и кредитно известие, представляващи неистински документи и с невярно съдържание: фактура **********/14.08.2009г. на стойност 94 500,00 лв. и ДДС 18 900,00лв.; фактура **********/17.08.2009г. на стойност 27 741,82 лв. и ДДС 5 548,36 лв.; фактура **********/18.08.2009г. на стойност 6 407,60 лв. и ДДС 1 281,52 лв.; фактура **********/17.08.2009 г. на стойност 94 500,00лв. и ДДС 18 900,00лв.; КИ **********/31.08.2009г. на стойност -78 083,46лв. и ДДС -15 616,69 лв.

Св.С.Ж.вписала в дневник за покупките на "Синка" ЕООД предоставените и` от подс.Х. фактури.Същите са с доставчик "Велвет Груп" ЕООД – гр.Варна. По посочените фактури не е имало реална доставка на описаните в тях стоки. Доставчика по посочените фактури- „Велвет Груп“ ЕООД не е рацполагал със складови бази и транспортни средства. С такива не са разполагали и предходните доставчици на "Велвет Груп" ЕООД. Като предходни доставчици на "Велвет Груп" са установени "Грейн продукт"ЕООД и "Ерудита"ЕООД. Първото е дерегистрирано по ЗДДС на 16.09.2010г., като за периода м.9 и 10.2009г. не е представило СД по ДДС и дневници за продажба. "Ерудита"ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на 09.03.2010г., като от м.06.2009г. същото не е представило СД по ДДС и дневници за продажба. Липсват доказателства за доставка на стоката от предходен доставчик към „Велвет Груп“ ЕООД. Посочените фактури са и неистински документи, тъй като не са подписани от лицето, което има право да представлява дружеството доставчик, а именно "Велвет Груп" ЕООД.

Дружеството "Синка"ЕООД също не е разполагало с транспортни средства,складови бази и наети работници по трудови или граждански договори.Към горепосочените фактурите не са налични складови разписки, прехвърлителни бележки, пътни листи, които да удостоверяват прехвърлянето на стоката.

Св.С.Ж.включила посочените фактури в справка-декларация с вх. № 2700-980011/ 14.09.2009г. за данъчен период 01.08.2009 г. – 31.08.2009 г. и я подала пред ТД на НАП- офис Шумен на 14.09.2009 г. В подадената декларация е посочена неистина, че общия размер на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит е в размер на 74 629,68лв. Действително установения ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит за периода бил 45619,49лв. За посочения период в справката декларация било посочено, че дружеството има ДДС за възстановяване в размер на 2062,10 лв., а действително установения ДДС за внасяне е в размер на 26 951,09лв. Така подс.Х. приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 29 013, 19 лв.

За данъчен период 01.09.2009г-30.09.2009г.

През м.септември 2009г. подсъдимият Х. предоставил на св.С.Ж.следните фактури и кредитно известие, представляващи неистински документи и с невярно съдържание: фактура **********/ 11.09.2009г. на стойност 73 540,64лв. и ДДС 14 708,13лв.; фактура **********/14.09.2009г. на стойност 134 348,62 лв. и ДДС 26 869,72лв.; фактура **********/15.09.2009г. на стойност 54 331,84 лв. и ДДС 10 866,36лв.; фактура **********/18.09.2009г. на стойност 42 512,40 лв. и ДДС 8 502,48лв.; фактура **********/23.09.2009г. на стойност 35 922,60лв. и ДДС 7 184,52лв.; фактура **********/24.09.2009г. на стойност 67 190,46лв. и ДДС 13 438,09лв.; фактура **********/ 25.09.2009г. на стойност 135 123,82 лв. и ДДС 27 024,76лв.; фактура **********/26.09.2009г. на стойност 118 728,34лв. и ДДС 23 745,67лв.; фактура **********/28.09.2009г. на стойност 139 419,72лв. и ДДС 27 883,94 в.; фактура **********/29.09.2009г. на стойност 31 376,21лв. и ДДС 6 275,24лв.; фактура **********/04.09.2009г. на стойност 23 932,40лв. и ДДС 4 786,48лв.; фактура **********/07.09.2009г. на стойност 126 134,20лв. и ДДС 25 226,84лв.; фактура **********/08.09.2009г. на стойност 33 848,40 лв. и ДДС 6 769,68лв.; фактура **********/ 08.09.2009 г. на стойност 54 698,80 лв. и ДДС 10 939,76 лв.; фактура **********/09.09.2009г. на стойност 113 299,20 лв. и ДДС 22 659,84лв.; фактура **********/09.09.2009г. на стойност 19 336,20лв. и ДДС 3 867,24лв..

На „Велвет груп“ЕООД са платени от „Синка“ЕООД всички задължения по б. път в деня на издаване на фактурата, или в следващите дни.Авансови плащания няма.На „Фарм корект 2009“ЕООД не е преведена сумата от 29511,20лв. към края на периода.Факурите са платени по б. път и няма авансови плащания.

Св.С.Ж.вписала в дневник за покупките на "Синка" ЕООД предоставените и` от подс.Х. фактури. Същите са с доставчици "Велвет груп" ЕООД и "Фарм корект 2009" ЕООД. По посочените фактури не е имало реална доставка на описаните в тях стоки."Грейн продукт"ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на 16.09.2010г. и за периода м.9 и 10.2009г. не е представило СД по ДДС и дневници за продажби.“Ерудита“ЕООД е дерегистрирано по зДДС на 09.03.2010г. и от м.6.2009г. не е представило СД по ЗДДС и дневници за продажба. Посочените дружества не са разполагали със складови бази и транспортни средства.

С такива не е разполагало и дружеството "Синка" ЕООД. Към горепосочените фактурите не са налични складови разписки, прехвърлителни бележки, пътни листи, които да удостоверяват прехвърлянето на стоката. Посочените фактури са и неистински документи, тъй като не са подписани от лицето, което има право да представлява дружеството доставчик.

Св.С.Ж.включила посочените фактури в справка-декларация с вх. № 2700-983581/13.10.2009г. за данъчен период 01.09.2009г. – 30.09.2009г. и я подала пред ТД на НАП- офис Шумен на 13.10.2009 г. В подадената декларация е посочена неистина, че общия размер на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит е в размер на 236 329, 47лв. Действително установения ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит за периода бил 4 419,28лв. За посочения период в справката декларация било посочено, че дружеството дължи внасяне на ДДС в размер на 7 926,25лв., а действително установения ДДС за внасяне е в размер на 248 675,00лв. По този начин Хйсеинов приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 240 748, 75 лв.

За данъчен период 01.10.2009г.-31.10.2009г.

През м.октомври 2009г. подсъдимият Х. предоставил на св.С.Ж.следните фактури и кредитно известие, представляващи неистински документи и с невярно съдържание: фактура **********/ 02.10.2009г. на стойност 53 657,36лв. и ДДС 10 731,47 лв.; фактура **********/02.10.2009г. на стойност 45 518,70лв. и ДДС 8 503,74лв.; КИ **********/ 02.10.2009г. на стойност 12 533,37лв. и ДДС 2 506,67 лв.; фактура **********/05.10.2009г. на стойност 65 488,50лв. и ДДС 13 097,70лв.; фактура **********/ 05.10.2009г. на стойност 19 224,96лв. и ДДС 3 844,99 лв.; фактура **********/05.10.2009г. на стойност 6 807,50лв. и ДДС 1 361,50лв.; фактура **********/ 07.10.2009г. на стойност 24 815,70лв. и ДДС 4 963,14 лв.; фактура **********/08.10.2009г. на стойност 24 373,58лв. и ДДС 4 874,71лв.; фактура **********/ 08.10.2009г. на стойност 20 771,10 лв. и ДДС 4 154,22 лв.; фактура **********/09.10.2009г. на стойност 18 514,36 лв. и ДДС 3 702,87лв.; фактура **********/ 09.10.2009г. на стойност 14 055,30лв. и ДДС 2 811,06 лв.; фактура **********/15.10.2009г. на стойност 25 781,86 лв. и ДДС 5 156,37лв.; фактура **********/ 23.10.2009г. на стойност 52 020,48лв. и ДДС 10 404,10 лв.; фактура **********/26.10.2009г. на стойност 56 061,12 лв. и ДДС 11 212,22 лв.

Към края на периода дължими от „Синка“ЕООД на „Фарм корект2009“ЕООД са 31683,05лв.Факурите на доставчика са плащани по б. път в деняследиздаването или, или в следващите дни, като няма авансови плащания.

Св.С.Ж.вписала в дневник за покупките на "Синка" ЕООД предоставените и` от подсъдимия фактури и кредитно известие. Същите са с доставчик "Фарм корект 2009" ЕООД– гр.Варна. По посочените фактури не е имало реална доставка на описаните в тях стоки. Към горепосочените фактурите не са налични складови разписки, прехвърлителни бележки, пътни листи, които да удостоверяват прехвърлянето на стоката. Със складови бази и транспортни средства не е разполагал както продавача по посочените фактури - „Фарм корект 2009“ ЕООД, така и неговите предходните доставчици.

Дружеството "Синка" ЕООД от своя страна също не е разполагало с транспортни средства,складови бази и наети работници по трудови или граждански договори. Посочените фактури са и неистински документи, тъй като не са подписани от лицето, което има право да представлява дружеството доставчик.

Св.С.Ж.включила посочените фактури в справка-декларация с вх. № 2700-987407/13.11.2009г. за данъчен период 01.10.2009г. – 31.10.2009г. и я подала пред ТД на НАП- офис Шумен на 13.11.2009 г. В подадената декларация била посочена неистина, че общия размер на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит е в размер на 82 564, 89лв. Действително установения ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит за периода бил 253,47лв. За посочения период в справката- декларация било посочено, че дружеството дължи внасяне на ДДС в размер на 526,22лв., а действително установения ДДС за внасяне е в размер на 82 837,64 лв. По този начин подс.Х. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като неправомерно е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 82 311, 42лв.

За данъчен период 01.12.2009г.-31.12.2009г.

През м.декември 2009г. подсъдимият Х. предоставил на св.С.Ж.следните фактури, представляващи неистински документи и с невярно съдържание: фактура **********/02.12.2009г. на стойност 104 500,00лв. и ДДС 20 900,00лв.; фактура **********/17.12.2009г. на стойност 4 378,55лв. и ДДС 875,71лв.; фактура **********/28.12.2009г. на стойност 46 699,00лв. и ДДС 9 339,80лв.; фактура **********/30.12.2009г. на стойност 50 294,70лв. и ДДС 10 058,94 лв.

Св.С.Ж.вписала в дневник за покупките на „Синка“ ЕООД предоставените й от подс.Х. фактури. Същите са с доставчик "Фарм корект 2009" ЕООД – гр.Варна.Задълженията към доставчика били платени по б. път, като няма авансови плащания.

По посочените фактури не е имало реална доставка на описаните в тях стоки.С транспортни средства, складови бази и наети работници не са разполагали както процесното дружество "Синка"ЕООД, така и неговите доставчици.“Ерудита“ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на 09.03.2010г. и не е подало СД по ЗДДС и дневници за продажби.“Вист2006“ ЕООД е дерегистрирано ан 17.11.2009г. и фактурата, описана в дневника за покупки на „Фаворит10“ЕООД не е отразена в дневник за продажбите на „Вист2006“ЕООД за съответния данъчен период. Към горепосочените фактурите не са налични складови разписки, прехвърлителни бележки, пътни листи, които да удостоверяват прехвърлянето на стоката. Посочените фактури са и неистински документи, тъй като не са подписани от лицето, което има право да представлява дружеството доставчик.

Св.С.Ж.включила посочените фактури в справка-декларация с вх. № 2700-991395/07.01.2010г. за данъчен период 01.12.2009г. – 31.12.2009г. и я подала по електронен път пред ТД на НАП- офис Шумен на 07.01.2010 г. В подадената декларация била посочена неистина, че общия размер на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит е в размер на 41 719, 65лв. Действително установения ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит за периода бил 545,20лв. За посочения период в справката-декларация било посочено, че дружеството има да възстановява ДДС в размер на 1038,46лв., а действително установения ДДС за внасяне е в размер на 40 135,99лв. По този начин подс.Х. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като неправомерно е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 41 174, 45Лв.

За данъчен период 01.01.2010г.-31.01.2010г.

През м.януари 2010г. подсъдимият Х. предоставил на св.С.Ж.следните фактури, представляващи неистински документи и с невярно съдържание: фактура **********/08.01.2010г. на стойност 27 327,80лв. и ДДС 5 465,56лв.; фактура **********/11.01.2010г. на стойност 21 074,72лв. и ДДС 4 214,94лв.; фактура **********/13.01.2010г. на стойност 171 200,00лв. и ДДС 34 240,00лв.; фактура **********/21.01.2010г. на стойност 3 941,88лв. и ДДС 788,37 лв.

Св.С.Ж.вписала в дневник за покупките на „Синка“ ЕООД предоставените и` от подс.Х. фактури.Последните са с доставчик „Фарм корект 2009“ ЕООД.Задълженията са били платени по б. път, като няма авансови плащания.

По посочените фактури не е имало реална доставка на описаните в тях стоки.При извършените насрещни проверки на „Фарм корект2009“ЕООД последното не е предоставило исканитедокументи.За неговите предходни доставчици е установено, че „Ерудита“ЕООД е дерегистрирано на 09.03.2010г. и от м.юни2009г. не е подало СД по ЗДДС и дневници за продажба.За „Фаворит10“ЕООД е устновен предходен доставчик „вист2006“ЕООД, което е дерегистрирано на 17.11.2009г. по ЗДДС. Фактурата описана в дневник за покупки на „Фаворит 10“ЕООД не е отразена в дневник за продажби и СД по зДДС на „вист2006“ЕООД за съответния период.

Както доставчиците, така и получателят не са разполагали с транспортни средства, складови бази и наети работници по трудови или граждански договори. За тези фактури не са налични складови разписки, прехвърлителни бележки, пътни листи, които да удостоверяват прехвърлянето на стоката. Посочените фактури са и неистински документи, тъй като не са подписани от лицето, което има право да представлява дружеството доставчик.

Св.С.Ж.включила посочените фактури в справка-декларация с вх. № 2700-994993/09.02.2010г. за данъчен период 01.01.2010г. – 31.01.2010г. и я подала по електронен път пред ТД на НАП- офис Шумен на 09.02.2010 г. В подадената декларация е посочена неистина, че общият размер на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит е в размер на 44 775, 29лв. Действително установеният ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит за периода бил 66,42лв. За посочения период в справката-декларация било посочено, че дружеството дължи внасяне на ДДС в размер на 640,35 лв., а действително установения ДДС за внасяне е в размер на 45 349,22лв. По този начин подс.Х. приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 44 708лв.

По ЗКПО

С включването на тази информация подсъдимият увеличил разходите на дружеството, вследствие на което била намалена данъчната основа за дължимия корпоративен данък. По този начин подс.Х. избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в размер на 356 842, 72 лв. за данъчната 2008г.

На 19.03.2010 г. подс. Х. подал годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.№1125/ 19.03.2010г. В подадената годишна данъчна декларация по ЗКПО за финансовата 2009г., подсъдимият Х. потвърдил неистина, като вписал като дължим данък в размер на 8 530, 76лв., вместо дължимия данък в размер на 325 656,28лв., тъй като намалил данъчната основа за изчисляване на дължимия данък. Той включил в декларацията като осъществени разходи сумите по фактури и кредитни известия с получател „Синка“ ЕООД през 2009 г. със следните доставчици:

"Фарм корект 2009" ЕООД: 31 бр. фактури и 1 кредитно известие както следва: №**********/ 11.09.2009г., №**********/14.09.2009г., №**********/ 15.09.2009г., №**********/18.09.2009г., №**********/23.09.2009г., №00000000010/24.09.2009г., №**********/25.09.2009г., №**********/26.09.2009г., №**********/28.09.2009г., №**********/29.09.2009г., №**********/01.10.2009г., №**********/02.10.2009г., №**********/05.10.2009г., №**********/05.10.2009г., №**********/05.10.2009г., №**********/07.10.2009г., №**********/08.10.2009г., №**********/08.10.2009г., №**********/09.10.2009г., №**********/09.10.2009г., №**********/15.10.2009г., №**********/23.10.2009г., №**********/26.10.2009г., №**********/02.12.2009г., №**********/17.12.2009г., №**********/28.12.2009г., №**********/30.12.2009г., и кредитно известие №**********/02.10.2009г.;

„Велвет груп“ ЕООД : 10 бр. фактури и 1 бр. кредитно известие, както следва: №**********/ 14.08.2009г., №**********/17.08.2009г., №**********/ 18.08.2009г., №**********/19.08.2009г., №**********/ 04.09.2009г., №**********/07.09.2009г., №**********/ 08.09.2009г., №********** 08.09.2009г., №**********/ 09.09.2009г., №**********/09.09.2009г. и кредитно известие №**********/31.08.2009 г.;

"Фаворит 10" ЕООД : 2 бр. фактури №**********/ 03.07.2009г. и №**********/10.07.2009г.;

"„Инвест Груп" ООД 1 бр. фактура №**********/ 19.06.2009г.,

"Фруктимпорт" ЕООД- 3 бр. фактури, както следва: №**********/08.01.2009г., №**********/09.01.2009г. и №**********/19.01.2009г.

С включването на тази информация подсъдимият неправомерно увеличил разходите на дружеството, като по този начин намалил данъчната основа за дължимия корпоративен данък и избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в размер на 317 125,52лв.

Предходната апелативна инстанция е изключила за този период фактура с №**********/ 19.06.2009г., на „Инвест Груп“ ООД и е приела, че по този начин подсъдимия намалил данъчната основа за дължимия корпоративен данък и избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в размер на 240 325, 52лв.

В изпълнение на Заповед за възлагане на ревизия на № 800324/20.11.08 г. в ТД на НАП - Шумен започнала данъчна ревизия на „Синка“ ЕООД, обхващаща периода 01.07.2008г. до 30.09.2008г. По време на ревизията св.М. Х.П., К.С.М. и С.Х.Ш.предприели действия по издирване и събиране на счетоводната документация на дружеството, както и насрещни проверки на предходни доставчици на „Синка“ ЕООД, с цел установяване на реалност на доставките по фактури с доставчик „Г.“ ЕООД.

По отношение на "Г."ЕООД е била извършена насрещна проверка, при която данъчните органи не са установили наличие на съпроводителни документи, свързани с предаването на стоките,предмет на доставка по фактурите в собственост на "Синика"ЕООД като кантарни бележки, приемателно-предавателни протоколи, експедиционни документи, товарителници и др.

При извършената насрещна проверка на доставчиците по веригата: "Агробизнесклас"ЕООД, "Агро инивест1"ЕООД, "Агромит3"ЕООД, "Новисс"ЕООД, "БСМЕООД, "СТрой Комерсгруп"ЕООД и "К. Маринов АКМ"ЕООД са установени идентични факти. Данъчните органи не са установили представител, или пълномощник на фирмата на посочения данъчен адрес. След изпратено съобщение не са получили отговор. При насрещната проверка е констатирано, че са издадени фактури, които са отразени в счетоводството, но не са представени съпътстващи документи, доказващи движението на стоката и нейния произход. Няма съставени договори и приемно-предавателни протоколи. Никой от доставчиците не разполага със складови бази, транспортни средства, персонал, няма данни как са осъществявани доставките, липсват съпроводителни документи, доказващи реалността им и не се стига до краен производител /вносител на стоките, документирани с изследваните фактури.

Ревизията приключила с ревизионен акт № *********/25.03.2011г., с който са установени данъчни задължения по ЗДДС, както следва: за данъчен период 01.07.2008г. -31.07.2008г. – 340 566,20лв. и за данъчен период 01.08.2008г.- 31.08.2008г. 374 775,96лв. с общ размер 713 685,44 лв.

Ревизионния акт е потвърден с решение № 729/21.02.2013 г. по адм.д. № 3074/2011г. по описа на Административен съд – Варна, което е оставено в сила с Решение № 2336/18.02.2014 г. на ВАС.

След запознаване с РА и направените в него констатации, подс.Х. решил да се разпореди със собствените си дялове от капитала на „Синка“ ЕООД. С договор по чл.129, ал.2 от ТЗ от 01.04.2011 г., той продал 100% от капитала на дружеството на лицето Ц.С.Г.от гр.Варна,който бил вписан като Управител на „Синка“ ЕООД. На 02.04.2011г. подс.Х. предал с протокол на Ц.И., пълномощник на новия собственик на капитала на „Синка“ ЕООД всички счетоводни документи, извлечения от счетоводни сметки, данъчни декларации и търговска документация. С приемо- предавателен протокол от 08.04.2011г. между Цв.И., пълномощник на „Синка“ ЕООД и С.Ж.Г. е предадена цялата счетоводна и търговска документация на посоченото дружество.

Данъчна ревизия била извършена и по отношение на "Г." ЕООД – доставчик на "Синка" ЕООД. Ревизията обхващала периода 06.11.2007г.- 31.01.2009г. и приключила с Ревизионен акт № 900269/23.09.2009г. Установените с ревизионния акт задължения за проверяваното дружество възлизали на 999 143.29 лева. В хода на ревизията, инспекторите С.А.А., Й.ка М.Д. и И.М.Х. извършили проверка на наличната счетоводна документация, иззета от търговското дружество. Извършени са били насрещни проверки на предходни доставчици на зърно на „Г.“ ЕООД. Изводите досежно наличието на доставки по съставените между „Г.“ ЕООД и предходни доставчици фактури са отразени в Ревизионен доклад № 900269/31.08.2009г. Данъчните служители са изследвали и наличието на доставки от „Г.“ ЕООД на „Синка“ ЕООД за периода м.юли-м.август 2008г. Същите са установили, че стоките предмет на сделки между двете дружества, не са разтоварвани в междинни складове, а са се извозвали директно до краен получател. Ревизиращият орган не е установил наличието на сключени договори с физически лица за извозване на стоката. Констатациите по РД са, че „Синка“ ЕООД не е притежавало дълготрайни материални активи, в това число и товарни автомобили. При проверката от страна на „Синка“ ЕООД не са представени разплащателни документи относно транспорта. В представеното пред данъчните органи обяснение от подс.Х., като представляващ „Синка“ ЕООД било посочено, че транспортът е за сметка на доставчика, в конкретният случай – „Г.“ ЕООД. По време на ревизията било констатирано, че предходни доставчци на проверяваното дружество „Г.“ ЕООД през м.юли и м.август 2008 г. са били „АГРОБИЗНЕСКЛАС“ ЕООД, с предходен доставчик „АГРОИНВЕСТ 1“ ЕООД, респ. „АГРОМИТ 3“ ЕООД и „НОВИСС“ ЕООД, които дружества към посочения период също не са притежавали складови бази, както и транспортни средства.

В хода на досъдебното и съдебното производство са назначени и изслушани следните експертизи :

На досъдебното производство:

I. съдебно счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р.В. / л.241-244 т.І от ДП/;

Същата е дала заключение, че&

1.За периода от 01.07.2008г.– 30.09.2008г. са налице данъчни задължения за „Синка“ ЕООД гр.Шумен.

2.Данъчните задължения произтичат от непризнаване на приспадане на данъчен кредит по данъчни периода, както следва:

- данъчен период 01.07.2008 г. – 31.07.2008 г. – 340 566,20 лв.;

-данъчен период 01.08.2008 г. – 31.08.2008 г. – 374 775, 96 лв.;

-данъчен период 01.09.2008 г. – 30.09.2008 г. - -1656,72 лв. или

общ размер на ДДС: 713 685,44 лв.

3.Ползваният данъчен кредит по посочените в констативната част на експертизата фактури, издадени от „Г.“ ЕООД гр.Добрич на „Синка“ ЕООД гр.Шумен и описани в дневник на покупките и СД по ЗДДС на „Синка“ ЕООД е приспаднат от дължим от дружеството ДДС за внасяне.

II. Допълнителна съдебно-счетоводна експертиза на в.л.Р.В. / л.272-275, т.І от ДП/.

Вещото лице е дало заключение, че:

1.По приложените към материалите по делото документи, не се установяват данни данъчно задълженото лице „Синка“ ЕООД , чрез свой представител да има потвърдена неистина или затаена истина в подадена декларация прид данъчните органи;

2.По приложени към материалите по делото няма данни за укрити документи от „Синка“ ЕООД, с цел избягване плащането на данъчни задължения. 3. Съгласно разпоредбите на ЗДДС представителя на „Синка“ ЕОО няма задължение по ЗДДС при всяка една сделка да проверява произхода на стоката, която купува, като изследва от кого фирмата доставчик е изкупил тази стока, съответната фирма- доставчик, регистрирана ли е по ЗДДС, актуални ли са адресите на всички фирми, предходни доставчици, дали предходните доставчици водят дневници за покупко- продажба.;

4. При извършената проверка се установи, че посочените фактури са описани в дневник на покупките и СД по ДДС на „Синка“ ЕООД, по същите са налице банкови преводи / видно от банкови извлечения на „Г.“ ЕООД;

5. Ако се приеме, че сделките по непризнатите от данъчната служба фактури, са извършени реално- в такъв случай, не са нарушени данъчни разпоредби по ЗДДС, от страна на „Синка“ ЕООД.

III. Съдебно- счетоводна експертиза на в.л. Р.В.. Видно от заключението й /л.113-128 т.ХІV от ДП/:

1. За периода 01.01.2009 г. – 31.01.2010 г. са налице данъчни задължения за „Синка“ ЕООД гр.Шумен.

2.Данъчните задължения за „Синка“ ЕООД за процесния период произтичат от непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит по данъчни периоди, както следва:

-данъчен период 01.01.2009г.– 31.01.2009г. 78 732,00 лв.

-данъчен период 01.06.2009г.– 30.06.2009г. 158 600,00 лв.

-данъчен период 01.07.2009г. – 31.07.2009г. 8 071,20 лв.

-данъчен период 01.08.2009г. – 31.08.2009г. 29 013,19 лв.

-данъчен период 01.10.2009г. – 31.10.2009г. 240 748,75 лв.

-данъчен период 01.12.2009г. – 31.12.2009г. 41 174,45 лв.

-данъчен период 01.01.2010г. – 31.01.2010г. 44 708,87 лв.

Общ размер на ДДС:678 359,88лв.

3.Ползваният данъчен кредит по посочените в констативната част на експертизата фактури, издадени от „Синка“ ЕООД и описани по дневник на покупките и СД по ДДС на „Синка“ ЕООД е приспаднат от дължим от дружеството ДДС за внасяне.

IV. Съдебно-счетоводна експертиза на в.л.Р.В.. Експертизата е със задача да се определи размера на корпоративния данък на „Синка“ ЕООД за 2009 г. От заключението се установява, че неправилно сумите по следните фактури са отчетени като разход:

-от „Фруктимпорт“ ЕООД - фактура №**********/08.01.2009 г. на стойност 177 000,00 лв., фактура №**********/09.01.2009 г. на стойност 177 000,00 лв. и фактура №**********/19.01.2009 г. на стойност 99 500,00 лв. и след приспадане на 352 т. пшеница на стойност 59840,00 лв. / продадени на „Фруктимпорт“ ЕООД от ЧСИ Никола И. Пасков през м.януари 2009 г./ - общо 393660,00 лв.;

-от „Инвест груп“ ООД- фактура №**********/19.06.2009 г. на стойност 768 000,00 лв.;

- от „Фаворит 10“ ЕООД- фактура **********/03.07.2009 г. на стойност 40 000,00 лв. и фактура **********/10.07.2009 г. на стойност 356,00 лв – общо 40356,00 лв.;

- от „Велвет груп“ ЕООД- фактура **********/14.08.2009 г. на стойност 94 500,00 лв. и ДДС 18 900,00 лв.; фактура **********/17.08.2009 г. на стойност 27 741,82 лв. и ДДС 5 548,36 лв.; фактура **********/18.08.2009 г. на стойност 6 407,60 лв. и ДДС 1 281,52 лв.; фактура **********/17.08.2009 г. на стойност 94 500,00 лв. и ДДС 18 900,00 лв.; КИ **********/31.08.2009 г. на стойност -78 083,46 лв. и ДДС -15 616,69 лв., фактура **********/11.09.2009 г. на стойност 73 540,64 лв. и ДДС 14 708,13 лв.; фактура **********/14.09.2009 г. на стойност 134 348,62 лв. и ДДС 26 869,72 лв.; фактура **********/15.09.2009 г. на стойност 54 331,84 лв. и ДДС 10 866,36 лв.; фактура **********/18.09.2009 г. на стойност 42 512,40 лв. и ДДС 8 502,48 лв.; фактура **********/23.09.2009 г. на стойност 35 922,60 лв. и ДДС 7 184,52 лв.; фактура **********/24.09.2009 г. на стойност 67 190,46 лв. и ДДС 13 438,09 лв.; фактура **********/25.09.2009 г. на стойност 135 123,82 лв. и ДДС 27 024,76 лв.; фактура **********/26.09.2009 г. на стойност 118 728,34 лв. и ДДС 23 745,67 лв.; фактура **********/28.09.2009 г. на стойност 139 419,72 лв. и ДДС 27 883,94 лв.; фактура **********/29.09.2009 г. на стойност 31 376,21 лв. и ДДС 6 275,24 лв.; фактура **********/04.09.2009 г. на стойност 23 932,40 лв. и ДДС 4 786,48 лв.; фактура **********/07.09.2009 г. на стойност 126 134,20 лв. и ДДС 25 226,84 лв.; фактура **********/08.09.2009 г. на стойност 33 848,40 лв. и ДДС 6 769,68 лв.; фактура **********/08.09.2009 г. на стойност 54 698,80 лв. и ДДС 10 939,76 лв.; фактура **********/09.09.2009 г. на стойност 113 299,20 лв. и ДДС 22 659,84 лв.; фактура **********/09.09.2009 г. на стойност 19 336,20 лв. и ДДС 3 867,24 лв.; - общо 516315,16 лв.

- от „Фарм корект 2009“ ЕООД - фактура **********/11.09.2009 г. на стойност 73 540,64 лв. и ДДС 14 708,13 лв.; фактура **********/14.09.2009 г. на стойност 134 348,62 лв. и ДДС 26 869,72 лв.; фактура **********/15.09.2009 г. на стойност 54 331,84 лв. и ДДС 10 866,36 лв.; фактура **********/18.09.2009 г. на стойност 42 512,40 лв. и ДДС 8 502,48 лв.; фактура **********/23.09.2009 г. на стойност 35 922,60 лв. и ДДС 7 184,52 лв.; фактура **********/24.09.2009 г. на стойност 67 190,46 лв. и ДДС 13 438,09 лв.; фактура **********/25.09.2009 г. на стойност 135 123,82 лв. и ДДС 27 024,76 лв.; фактура **********/26.09.2009 г. на стойност 118 728,34 лв. и ДДС 23 745,67 лв.; фактура **********/28.09.2009 г. на стойност 139 419,72 лв. и ДДС 27 883,94 лв.; фактура **********/29.09.2009 г. на стойност 31 376,21 лв. и ДДС 6 275,24 лв.; фактура **********/04.09.2009 г. на стойност 23 932,40 лв. и ДДС 4 786,48 лв.; фактура **********/07.09.2009 г. на стойност 126 134,20 лв. и ДДС 25 226,84 лв.; фактура **********/08.09.2009 г. на стойност 33 848,40 лв. и ДДС 6 769,68 лв.; фактура **********/08.09.2009 г. на стойност 54 698,80 лв. и ДДС 10 939,76 лв.; фактура **********/09.09.2009 г. на стойност 113 299,20 лв. и ДДС 22 659,84 лв.; фактура **********/09.09.2009 г. на стойност 19 336,20 лв. и ДДС 3 867,24 лв.; фактура **********/02.10.2009 г. на стойност 53 657,36 лв. и ДДС 10 731,47 лв.; фактура **********/02.10.2009 г. на стойност 45 518,70 лв. и ДДС 8 503,74 лв.; КИ **********/02.10.2009 г. на стойност -12 533,37 лв. и ДДС -2 506,67 лв.; фактура **********/05.10.2009 г. на стойност 65 488,50 лв. и ДДС 13 097,70 лв.; фактура **********/05.10.2009 г. на стойност 19 224,96 лв. и ДДС 3 844,99 лв.; фактура **********/05.10.2009 г. на стойност 6 807,50 лв. и ДДС 1 361,50 лв.; фактура **********/07.10.2009 г. на стойност 24 815,70 лв. и ДДС 4 963,14 лв.; фактура **********/08.10.2009 г. на стойност 24 373,58 лв. и ДДС 4 874,71 лв.; фактура **********/08.10.2009 г. на стойност 20 771,10 лв. и ДДС 4 154,22 лв.; фактура **********/09.10.2009 г. на стойност 18 514,36 лв. и ДДС 3 702,87 лв.; фактура **********/09.10.2009 г. на стойност 14 055,30 лв. и ДДС 2 811,06 лв.; фактура **********/15.10.2009 г. на стойност 25 781,86 лв. и ДДС 5 156,37 лв.; фактура **********/23.10.2009 г. на стойност 52 020,48 лв. и ДДС 10 404,10 лв.; фактура **********/26.10.2009 г. на стойност 56 061,12 лв. и ДДС 11 212,22 лв., фактура **********/02.12.2009 г. на стойност 104 500,00 лв. и ДДС 20 900,00 лв.; фактура **********/17.12.2009 г. на стойност 4 378,55 лв. и ДДС 875,71 лв.; фактура **********/28.12.2009 г. на стойност 46 699,00 лв. и ДДС 9 339,80 лв.; фактура **********/30.12.2009 г. на стойност 50 294,70 лв. и ДДС 10 058,94 лв.- общо 1 452924,05 лв.

След извършване на съответните корекции следващият се резултат за 2009 г. за „Синка“ ЕООД като печалба е 3 256562,79лв., следващ се корпоративен данък е 325656,28лв. В годишната декларация е начислен корпоративен данък в размер на 8530,76 лв. Неначислен корпоративен данък в размер на 317125,52 лв.

V.Допълнителна съдебно-счетоводна експертиза на в.л. Р.В. със задача да се изчисли дължимия корпоративен данък от „Синка“ ЕООД за 2008 г. /л.113-115, т.ХIV от ДП/

Видно от заключението, неправилно като разход в общ размер на 3 568 427,20 лв. са отчетени сумите по следните фактури, издадени:

-от „Г.“ ЕООД - фактура №0…1/ 02.07.2008 г. с данъчна основа 73 500,00 лв.; фактура №0…2/ 03.07.2008 г. с данъчна основа 21 884,80 лв.; фактура №0…3/ 07.07.2008 г. с данъчна основа 125 000,00 лв. ; фактура №0…4/ 11.07.2008 г. с данъчна основа 125 000,00 лв.; фактура №0…5/ 11.07.2008 г. с данъчна основа 78 000,00 лв.; фактура № 0…6/ 14.07.2008 г. с данъчна основа 125 000,00 лв.; фактура №0…7/ 15.07.2008 г. с данъчна основа 182 000,00 лв.; фактура №0…8/ 16.07.2008 г. с данъчна основа 41 458,90 лв.; фактура №0…9/ 17.07.2008 г. с данъчна основа 220 000,00 лв.; КИ №0…10/ 28.07.2008 г. с данъчна основа -44 000,00 лв.; фактура №0…11/ 28.07.2008 г. с данъчна основа 135 000,00 лв.; фактура №0…12/ 29.07.2008 г. с данъчна основа 245 000,00 лв.; КИ №0…15/ 29.07.2008 г. с данъчна основа -29 473,50 лв.; фактура №0…13/ 29.07.2008 г. с данъчна основа 35 000,00 лв.; фактура №0…14/ 29.07.2008 г. с данъчна основа 245 000,00 лв.; фактура №0…16/ 31.07.2008 г. с данъчна основа 24 460,80 лв. фактура №0…17/ 01.08.2008 г. с данъчна основа 261,80 лв.; фактура №0…18/ 01.08.2008 г. с данъчна основа 245 000,00 лв.; фактура №0…19/ 04.08.2008 г. с данъчна основа 245 000,00 лв.; фактура №0…20/ 04.08.2008 г. с данъчна основа 245 000,00лв.;КИ №0…21/ 06.08.2008 г. с данъчна основа -73 818,00 лв.; фактура №0…22/ 06.08.2008 г. с данъчна основа 71 084,00 лв.; фактура №0…23/ 07.08.2008 г. с данъчна основа 6 396,00 лв.; фактура №0…24/ 13.08.2008 г. с данъчна основа 9 152,00 лв.; фактура №0…25/ 13.08.2008 г. с данъчна основа 135 000,00 лв.; фактура №0…26/ 13.08.2008 г. с данъчна основа 290 000,00 лв.; фактура №0…27/ 16.08.2008 г. с данъчна основа 135 000,00 лв.; фактура №0…28/ 21.08.2008 г. с данъчна основа 37 500,00 лв.; фактура №0…29/ 22.08.2008 г. с данъчна основа 137 500,00 лв.; фактура №0…30/ 25.08.2008 г. с данъчна основа 290 000,00 лв.; фактура №0…32/ 31.08.2008 г. с данъчна основа 32 298,75 лв.; КИ №0…33/ 31.08.2008 г. с данъчна основа -31 494,75 лв.; КИ №0…36/ 01.09.2008 г. с данъчна основа – 8 283,60 лв.

След извършване на съответните корекции следващият се резултат за 2008 г. за „Синка“ ЕООД като печалба е 3 792627,30 лв., следващ се корпоративен данък 379 262,73 лв. В годишната декларация е начислен корпоративен данък в размер на 22 420,01 лв. Неначислен корпоративен данък в размер на 356 842,72 лв.

VI. Допълнителна съдебно- счетоводна експертиза на в.л. Р.В. /л.30-44, т.ХХХII от ДП/:

Съгласно заключението:

1. Следващият се ДДС от „Синка“ ЕООД гр.Шумен и дължимата разлика за следните данъчни периоди е:

–за данъчен период 01.07.2008 г. – 31.07.2008 г. – по СД вх.№ 27000942004/ 06.08.2008 г. – ДДС за внасяне 338 287,75 лв. и разлика между деклариран ДДС и следващ се ДДС в размер на 340 566,20 лв.;

–за данъчен период 01.08.2008 г. – 31.08.2008 г. – по СД вх.№ 27000945925/ 12.09.2008 г. – ДДС за внасяне 348 154,66 лв. и разлика между деклариран ДДС и следващ се ДДС в размер на 374 775,96 лв.;

–за данъчен период 01.01.2009 г. – 31.01.2009 г. – по СД вх.№ 27000960362/ 13.02.2009 г. – ДДС за внасяне 79 852,00 лв. и разлика между деклариран ДДС и следващ се ДДС в размер на 78 732,00 лв.;

-за данъчен период 01.06.2009 г. – 30.06.2009 г. – по СД вх.№ 27000973114/ 07.07.2009 г. – ДДС за внасяне 154 891,31 лв. и разлика между деклариран ДДС и следващ се ДДС в размер на 153 600,00 лв.;

-за данъчен период 01.07.2009 г. – 31.07.2009 г. – по СД вх.№ 27000976748/ 11.08.2009 г. – ДДС за внасяне 7 110,88 лв. и разлика между деклариран ДДС и следващ се ДДС в размер на 8 071,20 лв.;

-за данъчен период 01.08.2009 г. – 31.08.2009 г. – по СД вх.№ 27000980011/ 14.09.2009 г. – ДДС за внасяне 26 951,09 лв. и разлика между деклариран ДДС и следващ се ДДС в размер на 29013,09 лв.;

-за данъчен период 01.09.2009 г. – 30.09.2009 г. – по СД вх.№ 27000983581/ 13.10.2009 г. – ДДС за внасяне 248 675,00 лв. и разлика между деклариран ДДС и следващ се ДДС в размер на 240 748,75 лв.;

-за данъчен период 01.10.2009 г. – 31.10.2009 г. – по СД вх.№ 27000987407/ 13.11.2009 г. – ДДС за внасяне 82 837,64 лв. и разлика между деклариран ДДС и следващ се ДДС в размер на 82 311,42 лв.;

-за данъчен период 01.12.2009 г. – 31.12.2009 г. – по СД вх.№ 27000991395/ 07.01.2010 г. – ДДС за внасяне 40 135,99 лв. и разлика между деклариран ДДС и следващ се ДДС в размер на 41 174,45 лв.;

-за данъчен период 01.01.2010 г. – 31.01.2010 г. – по СД вх.№ 27000994993/ 09.02.2010 г. – ДДС за внасяне 45 349,22 лв. и разлика между деклариран ДДС и следващ се ДДС в размер на 44 708,87 лв.;

2.За посочените периоди е налице ДДС за възстановяване, както следва:

-–за данъчен период 01.07.2008 г. – 31.07.2008 г. – по СД вх.№ 27000942004/ 06.08.2008 г. – деклариран ДДС за възстановяване в размер на 2 278, 45 лв., предвид извършените корекции следващия се ДДС за внасяне е в размер на 338 287,75 лв.;

–за данъчен период 01.08.2008 г. – 31.08.2008 г. – по СД вх.№ 27000945925/ 12.09.2008 г. – деклариран ДДС за възстановяване в размер на 22 621,30 лв., предвид извършените корекции следващия се ДДС за внасяне е в размер на 348 154,66 лв.;

-за данъчен период 01.07.2009 г. – 31.07.2009 г. – по СД вх.№ 27000976748/ 11.08.2009 г. – деклариран ДДС за възстановяване в размер на 960,32 лв., предвид извършените корекции следващия се ДДС за внасяне е в размер на 7 110,88 лв.;

-за данъчен период 01.08.2009 г. – 31.08.2009 г. – по СД вх.№ 27000980011/ 14.09.2009 г. – деклариран ДДС за възстановяване в размер на 2 062, 10 лв., предвид извършените корекции следващия се ДДС за внасяне е в размер на 26 951,09 лв.;

-за данъчен период 01.12.2009 г. – 31.12.2009 г. – по СД вх.№ 27000991395/ 07.01.2010 г. – деклариран ДДС за възстановяване в размер на 1038, 46 лв., предвид извършените корекции следващия се ДДС за внасяне е в размер на 40 135,99 лв.

VII. Съдебно- счетоводна експертиза на в.л.Петър Д. П. - л.7-39, т.42 от ДП.

Експертизата е взела отношение за размера на дължимия ДДС от „Г.“ ЕООД – Добрич приспаднат без право на данъчен кредит за периода 09.11.2007 г. – 31.01.2009 г.

От заключението се установява, че за посочения период:

1.„Г.“ ЕООД има за възстановяване 19 883,99 лв.;

2.Начислен ДДС с право на данъчен кредит от „Г.“ ЕООД – Добрич за периода 09.11.2007 г. – 31.01.2009 г. е в размер на 1 313 450,44 лв.

3.Признат ДДС с право на данъчен кредит по ДРА е в размер на 399 785,12 лв.

4. Признат ДДС с право на данъчен кредит по експертно становище е в размер на 400 645,54 лв.

5.Непризнат ДДС с право на данъчен кредит по ДРА е в размер на 893781,33 лв.

6.Непризнат ДДС с право на данъчен кредит по експертно становище е в размер на 892 920,91 лв.

В констативната част на експертизата вещото лице е изследвало и предходните доставчици на „Г.“ ЕООД, както и техните предходни доставчици. /По отношение обвинението на подс.Х., от значение са констатациите за периода м.юли и м.август 2008 г./

През м.юли 2008 г. като клиент на „Г.“ ЕООД е посочено „Синка“ ЕООД. През този период, според вещото лице по отношение на един от доставчиците на „Г.“ ЕООД – „АГРОБИЗНЕСКЛАС“ ЕООД гр.София, е налице неправомерно начислен данъчен кредит, а не е налице право на такъв. Вещото лице е обсъдило предходните доставчици на „АГРОБИЗНЕСКЛАС“ ЕООД, а именно „АГРО ИНВЕСТ 1“ ЕООД, представлявано от М.Ф.Г. и „АГРОМИТ 3“ЕООД, като е посочило фактурите, предмет на сделка, количество, стойност в лева и начислен ДДС. Констатациите на вещото лице са, че „АГРОБИЗНЕСКЛАС“ ЕООД е посредник в търговията със зърнени стоки и не притежава собствени складове и наета механизация, а транспортните услуги са за сметка на контрагентите. Доставката на пшеница е извозена от получателя „Г.“ ЕООД от склад в с.Бранище, съхранявана от „АГРОИНВЕСТ 1“ ЕООД гр.Варна. При доставката на стоки, извършваните им последващи продажби, както и тяхното транспортиране НЕ СА представени доказателства относно транспортирането и произхода на стоката. НЕ Е налице данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.2-4 от ЗДДС. Съставените документи НЕ могат да докажат, че е налице движение на стока от производител /търговец/ до получател на стоката, за да се приеме, че има реално осъществена доставка на стока, по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Заключението на вещото лице е, че „Г.“ ЕООД не може да упражни правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 26 098 лв., тъй като не е изпълнено условието на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС – НЕ СА налице облагаеми доставки. Хипотезата на чл.70, ал.5 от ЗДДС – НЕ Е налице право на данъчен кредит, който е начислен неправомерно.

През м.август 2008 г. като клиент на „Г.“ ЕООД е посочено „Синка“ ЕООД. През този период според вещото лице по отношение на един от доставчиците на „Г.“ ЕООД – „АГРОБИЗНЕСКЛАС“ ЕООД е налице неправомерно начислен данъчен кредит, а не е налице право на такъв. Вещото лице е посочило фактурите, предмета на сделка, количество, стойност в лева и начислен ДДС и е обсъдило предходните доставчици на „АГРОБИЗНЕСКЛАС“ ЕООД, а именно „АГРОИНВЕСТ 1“ ЕООД гр.Варна и „НОВИСС“ЕООД гр.София. Вещото лице е приело, че липсва предаване на стоки от предходните доставчици към „АГРОБИЗНЕСКЛАС“ ЕООД, не е извършван транспорт на стоките, няма доказателства за произход на стоката. НЯМА осъществена реална доставка. Не са представени доказателства от „АГРОБИЗНЕСКЛАС“ ЕООД, „АГРОИНВЕСТ 1“ ЕООД и „НОВИСС“ЕООД, че по представените фактури от „МЕНИДЖ ИНВЕСТВЪНТ“ ЕООД с получател „“Г.“ ЕООД е налице облагаема доставка. НЕ Е налице данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.2-4 от ЗДДС. Съставените документи НЕ могат да докажат, че е налице движение на стока от производител /търговец/ до получател на стоката, за да се приеме, че има реално осъществена доставка на стока, по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Заключението на вещото лице е, че „Г.“ ЕООД не може да упражни правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 387 628,87 лв., тъй като не е изпълнено условието на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС – НЕ СА налице облагаеми доставки.

VIII. Съдебно-счетоводна експертиза, назначена при предходното разглеждане на делото, намираща се на л.680-737, т.2 от НОХД № 234/2014 г. по описа на ШОС, изготвена от вещите лица В.О., Е.Т. и Ц.В., назначена, изслушана и приета в рамките и на настоящото първоинстанционно производство.

Видно от заключението:

1.Фактурите, издадени от „Агробизнесклас“ ЕООД на „Г.“ ЕООД, фактурите издадени от „Г.“ ЕООД на „Синка“ ЕООД, фактурите, издадени от „Фруктимпорт“ ООД на „Синка“ ЕООД, фактурата, издадена от „Инвест Груп“ ООД на „Синка“ ЕООД,фактурите, издадени от „Фаворит 10“ ЕООД на „Синка“ ЕООД, фактурите, издадени от „Велвет груп“ ЕООД на „Синка“ ЕООД и фактурите, издадени от „Фарм корект 2009“ ЕООД на „Синка“ ЕООД,. притежават всички задължителни реквизити по ЗСч.

2.Относно наличието на подписи на лицата получили фактурите няма задължително изискване по ЗСч за полагане и наличие на подпис. Евентуалната липса на задължителните реквизити по чл.7 от ЗСч би довела до непълнота при съставянето на първичния счетоводен документ, но не и до извод за неосъществена доставка. Към първичния счетоводен документ в зависимост от вида на сделката може да има съпътстващи документи, удостоверяващи извършването на конкретната сделка.

3.Задача на счетоводството е да отразява вярно и честно, при документална обоснованост извършваните стопански операции.

4.Посочени са лицата, които са положили подпис срещу „Съставител“ по представените за изследване фактури, като е използвано заключението по Съдебно графическата експертиза в т.14, л.99-109 от ДП.

5.Доставчик на „Г.“ ЕООД е „Агробизнесклас“ ЕООД по посочени в таблица 15 фактури. Посочените фактури са включени в дневници за продажби и СД през съответните данъчни периоди, съгласно изискванията на ЗДДС.

Доставчик на „Инвест груп“ ЕООД е „Спринк“ ЕООД по фактури, посочени в таблица 16. Посочените фактури са включени в дневници за продажби през данъчен период м.06.2009 г.

За останалите доставчици на доставчиците няма приложени по делото дневници за продажби и СД по ЗДДС.

На „Синка“ ЕООД са издадени кредитни известия от доставчици „Г.“ ЕООД, „Велвет груп“ ЕООД, „Фарм корект 9“ ЕООД, посочени в таблици 17,18 и 19.

Тези кредитни известия са намерили отражение в счетоводството на „Синка“ ЕООД, както в дневниците за покупки, така и по дебита на сметка 304 „Стоки“ и на сметка 453/1 „Начислен ДДС по покупки“ със знак (-).

Предвид на обстоятелството, че кредитните известия са надлежно осчетоводени и включени в дневниците за покупки и СД по ЗДДС, то за процесните данъчни периоди не е ощетен бюджета от получателя по сделките „Синка“ ЕООД.

7.Анализирани и изчислени са закупените и реализирани количество зърно по вид и количество за периода 06.08.2008 г. – 31.01.2010 г. в таблици №20,21 и 22.

8.Евентуалното плащане или неплащане на фактурите не оказва влияние върху формирането на финансовия резултат за счетоводни и данъчни цели. Движението а паричните средства намира отражение единствено в Баланса на дружеството и в Справка за паричния поток към ГФО на ДЗЛ.

9.За финансовата 2008 г. тройната експертиза е проверила и анализирала само стоките по процесните фактури, издадени от процесните доставчици през периодите м.07. и м.08.2008 г., както и продажбите на клиентите, свързани със стоките по конкретните доставки. Посочените стоки и съответно реализирани такива са осчетоводени, включени и участват при определяне на приходите и разходите, както и при определяне на финансовия резултат и дължимия корпоративен данък, деклариран в подадената ГДД вх.№ *********/31.03.2009 г., като данните за 2008 г. са посочени в таблица №23.

За финансовата 2009 г. тройната експертиза е проверила и анализирала само стоките по процесните фактури, издадени от процесните доставчици през периодите м.01, м.06, м.7, м.08, м.09, м.10 и м.12.2009 г., както и продажбите на клиентите, свързани със стоките по конкретните доставки. Посочените стоки и съответно реализирани такива са осчетоводени, включени и участват при определяне на приходите и разходите, както и при определяне на финансовия резултат и дължимия корпоративен данък, деклариран в подадената ГДД вх.№ 1125/19.03.2010 г., като данните за 2009 г. са посочени в таблица №24.

10.През м.юли 2008 г. 4Синка“ ЕООД е закупила от „Г.“ ЕООД ечемик, пшеница, рапица – като количествата са посочени в таблица №25. За извършените доставки „Г.“ ООД е издал фактури, посочени в таблица №26. Доставените на „Синка“ ЕООД количества зърно по посочените фактури са заплатени по б. път, видно от таблица №27. При съпоставка на преведените суми с дължимите по фактури се установи, че „Синка“ ЕООД е платила на доставчика „Г.“ ООД сумата 2 155 357, 20 лв. или за посочения период за преведени в повече 111 930,00 лв.

Част от закупените количества зърно са реализирани, както следва на „Г Транс“ ЕООД и „Плиска ойл“ ЕООД, видно от таблица №28.

В подадената справка – декларация за м.юли 2008 г. дружеството декларира ДДС за възстановяване, поради което не следва да прави вноска в бюджета.

11. През м.август 2008 г. „Синка“ ЕООД е закупила от „Г.“ ООД зърно в количества, посочени в таблица № 32 – общо ечемик 1029,12 т. и пшеница общо 5 099,09 т. , за което е имала задължение в общ размер на 2 238 715,44 лв. През месец август 2008 г. по б. път „Синка“ ЕООД е общо 2 100 442,03 лв. /видно от таблица № 33/, като е останала със задължение към „Г.“ ЕООД сумата 138 273,41 лв.

Закупените количества зърно са реализирани както следва на „Златев зърно“ ЕООД и „Г Транс“ ЕООД / видно от таблица №34.

За посочения период „Г.“ ООД е отразило извършените от него доставки, които са участвали при определяне на резултат по ДДС за периода. Данните в ддневника за продажби на „Г.“ ООД са съпоставими с данните от дневника за покупки на „Синка“ ЕООД.

В представената Справка – декларация за м.август 2008 г. „Синка „ ЕООД е декларирало ДДС за възстановяване в размер на 26 621,30 лв., поради което не следва да прави вноска в бюджета.

12.През м.януари 2009 г. „Синка“ ЕООД е закупило зърно /пшеница/ от „Фрукнимпорт“ ООД, видно от таблица №38. Доставените количества са платени по б. път., видно от таблица №39. Закупеното зърно е продадено на „Г Транс“ ЕООД. Доставените стоки са плащани на датата на фактурата или след това по б. път. Няма извършени авансови плащания за доставка на стоки. За посочения период дружеството „Фруктимпорт“ ООД е отразило извършените от него доставки, които са участвали при определяне на резултата по ДДС за период. Фактурите с доставчик „Фруктимпорт“ са вписани в дневник за покупки на „Синка“ ЕООД .

В справка-декларация за м.януари 2009 г. „Синка“ ЕООД, в която е декларирало ДДС за внасяне в размер на 1 119,52 лв. и същия е внесен на 13.02.2009 г.

13. През м.юни 2009 г. „Синка“ ЕООД е закупило рапица от „Инвест груп“ ООД, видно от таблица №44 и таблица №45. Доставените количества са платени по б. път видно от таблица №45. Закупеното зърно е продадено на „Кремер София“ ЕООД. Доставените стоки са плащани на датата на фактурата или след това по б. път. Няма извършени авансови плащания за доставка на стоки. За посочения период дружеството „Инвест Груп“ ООД е отразило извършените от него доставки, които са участвали при определяне на резултата по ДДС за период. Фактурите с доставчик „Инвест Груп“ са вписани в дневник за покупки на „Синка“ ЕООД .

В справка-декларация за м.юни 2009 г. „Синка“ ЕООД, в която е декларирало ДДС за внасяне в размер на 1 291,31 лв. и същия е внесен на 07.07.2009 г.

14. През м.юли 2009 г. „Синка“ ЕООД е закупило зърно /пшеница/ от „Фаворит 10“ ЕООД, видно от таблица №50 и таблица №51. Доставените количества са платени по б. път видно от таблица №51. Закупеното зърно е продадено на „Инвест Груп“ ООД. Доставените стоки са плащани на датата на фактурата или след това по б. път. Няма извършени авансови плащания за доставка на стоки. За посочения период дружеството „Фаворит 10“ ЕООД е отразило извършените от него доставки, които са участвали при определяне на резултата по ДДС за период. Фактурите с доставчик „Фаворит 10“ ЕООД са вписани в дневник за покупки на „Синка“ ЕООД .

В справка-декларация за м.юли 2009 г. „Синка“ ЕООД декларира ДДС за възстановяване, поради което не следва да прави вноска в бюджета.

15. През м.август 2009 г. „Синка“ ЕООД е закупило зърно /пшеница/ от „Велвет“ ЕООД, видно от таблица №56 и таблица №57. Доставените количества са платени по б. път видно от таблица №57. Закупеното зърно е продадено на „Г Транс“ ЕООД. Доставените стоки са плащани на датата на фактурата или след това по б. път. Няма извършени авансови плащания за доставка на стоки. За посочения период дружеството „Велвет“ ЕООД е отразило извършените от него доставки, които са участвали при определяне на резултата по ДДС за период. Фактурите с доставчик „Велвет“ ЕООД са вписани в дневник за покупки на „Синка“ ЕООД .

В справка-декларация за м.август 2009 г. „Синка“ ЕООД декларира ДДС за възстановяване, поради което не следва да прави вноска в бюджета.

16. През м.септември 2009 г. „Синка“ ЕООД е закупило зърно /слънчоглед/ от „Велвет“ ЕООД и „Фарм Корект 2009“ ЕООД, видно от таблица №62 и таблица №63. Доставените количества са платени по б. път видно от таблица №57. Закупеното зърно е продадено на „Кремер София“ ЕООД и „Дунав 57“ АД. Доставените стоки са плащани на датата на фактурата или след това по б. път. Няма извършени авансови плащания за доставка на стоки. За посочения период дружеството „Велвет“ ЕООД и „Фарм корект 2009“ ЕООД са отразили извършените от тях доставки, които са участвали при определяне на резултата по ДДС за период. Фактурите с доставчик „Велвет“ ЕООД и „Фарм корект 2009“ ЕООД са вписани в дневник за покупки на „Синка“ ЕООД .

В справка-декларация за м.септември 2009 г. „Синка“ ЕООД декларира ДДС за внасяне в размер на 7 926,24 лв., от който са приспаднати суми подлежащи на възстановявани, декларирани в справки- декларации за м.юли – 960,32 лв. и за м.август 2 062,11 лв. Остатъка в размер на 4 903,81 лв. е внесен на 12.10.2009 г. в пълен размер.

17.През м.октомври 2009 г. „Синка“ ЕООД е закупило зърно /царевица и слънчоглед/ от „Фарм корект 2009“ ЕООД, видно от таблица №68 и таблица №69. Доставените количества са платени по б. път видно от таблица №69. Закупеното зърно е продадено на „Кремер София“ ЕООД и „Дунав 57“ АД. Доставените стоки са плащани на датата на фактурата или след това по б. път. Няма извършени авансови плащания за доставка на стоки. За посочения период дружеството „Фарм корект 2009“ ЕООД е отразило извършените от него доставки, които са участвали при определяне на резултата по ДДС за период. Фактурите с доставчик „Фарм корект 2009“ ЕООД са вписани в дневник за покупки на „Синка“ ЕООД .

В справка-декларация за м.октомври 2009 г. „Синка“ ЕООД декларира ДДС за внасяне в размер на 526,19 лв.

18. През м.декември 2009 г. „Синка“ ЕООД е закупило зърно /пшеница/ от „Фарм корект 2009“ ЕООД, видно от таблица №74 и таблица №75. Доставените количества са платени по б. път видно от таблица №75. Закупеното зърно е продадено на „Манекс“ ООД. Доставените стоки са плащани на датата на фактурата или след това по б. път. Няма извършени авансови плащания за доставка на стоки. За посочения период дружеството „Фарм корект 2009“ ЕООД е отразило извършените от него доставки, които са участвали при определяне на резултата по ДДС за период. Фактурите с доставчик „Фарм корект 2009“ ЕООД са вписани в дневник за покупки на „Синка“ ЕООД .

В справка-декларация за м.декември 2009 г. „Синка“ ЕООД декларира ДДС за възстановяване, поради което не следва да прави вноска в бюджета.

19. През м.януари 2010 г. „Синка“ ЕООД е закупило зърно /пшеница/ от „Фарм корект 2009“ ЕООД, видно от таблица №80 и таблица №81. Доставените количества са платени по б. път видно от таблица №75. Закупеното зърно е продадено на „Манекс“ ООД. Доставените стоки са плащани на датата на фактурата или след това по б. път. Няма извършени авансови плащания за доставка на стоки. За посочения период дружеството „Фарм корект 2009“ ЕООД е отразило извършените от него доставки, които са участвали при определяне на резултата по ДДС за период. Фактурите с доставчик „Фарм корект 2009“ ЕООД са вписани в дневник за покупки на „Синка“ ЕООД .

В справка-декларация за м.януари 2010 г. „Синка“ ЕООД декларира ДДС за внасяне в размер на 640,34 лв. и е приспадната от сумата, подлежаща на възстановяване, декларирана в справка- декларация за м.декември 2009 г. – 1 038,44 лв.

IX.Компютърно-техническа експертиза, на в.л.Красен Божидаров Давидов - л.78, т.42 от ДП . Експертизата е изследвала информацията, намираща се в представения компютър и съдържаща данни за „Г.“ ЕООД и свързани с нея фирми и физически лица Справката обхваща периода 2007 г. – 18.10.2010 г..Същата е далата заключение, че са налице 2750 бр. записвания на издавани кантарни бележки от „Г.“ ЕООД към клиенти:общо НЕТО внесен товар 278973,090 т. и общо НЕТО изнесен товар 116427,100 т. Сред посочените записвания НЕ СЕ УСТАНОВЯВА през м.юли и м.август 2008 г. да са издавани кантарни бележки от „Г.“ ЕООД на клиенти: „Синка“ ЕООД - за изнесен товар, и на „Агробизнесклас“ ЕООД, „Агроинвест 1“ ЕООД, „Агромит 3“ ЕООД, „Новисс“ ЕООД и „Менидж инвестмънт“ ЕООД – за внесен товар.

X.Съдебно-почеркова експертиза, изготвена от в.л. Радослав Байчев - л.99-109, т.ХІV от ДП. Същата дава заключение, че :

-почеркът, с който са изписани ръкописните текстове и са положени подписите срещу „съставил“ в представените за изследване фактури, издадени от доставчик „Фармкорект 2009“ и получател „Синка“ ЕООД и представения като сравнителен материал от името на лицето Д.Г.П. не принадлежи на едно и също лице.

-почеркът, с който са изписани ръкописните текстове и са положени подписите срещу „съставил“ в представените за изследване фактури, издадени от доставчик „Велвет Груп“ ЕООД“ и получател „Синка“ ЕООД и представения сравнителен материал от Г.Д.Д. не принадлежи на едно и също лице.

-почеркът, с който е изписан ръкописния текст във фактура № **********/19.06.2009 г. с доставчик „Инвест Груп“ ООД и получател „Синка“ ЕООД не принадлежи на никое от лицата П. Р. П. и Г.А. М. .

-почеркът, с който е положен подписа срещу „съставил“ във фактура № **********/19.06.2009 г. с доставчик „Инвест Груп“ ООД и получател „Синка“ ЕООД и представения сравнителен материал от името на лицето П. Р. П. принадлежи на едно и също лице. Почеркът, с който са положени подписите срещу „съставил“ във фактури издадени от доставчик „Инвест Груп“ ООД и получател „Синка“ ЕООД с номера, както следва: №**********/17.07.09г., №10000000032/02.11.2009г., № 10000000035/09.11.2009г. и представения сравнителен материал от името на лицето Г.А. М., принадлежи на едно и също лице.

-представените за изследване фактури от доставчик „Фруктимпорт“ и получател „Синка“ ЕООД с номера, както следва № **********/08.01.09г., №**********/09.01.09г., №**********/19.01.09г. са отпечатани на принтер и ръкописен текст в тях липсва, като във фактура с № **********/09.01.09г. липсва и подпис за „съставил“. В останалите две фактури с номера№**********/08.01.09г.и №**********/19.01.09г., подписите за „съставил“ са с ниска степен на структурна сложност и не съдържат в себе си необходимия минимум от графически признаци и идентификационна стойност, което прави невъзможно даването на отговор, относно авторството на лицето, което ги е положило.

-почеркът, с който са изписани ръкописните текстове и са положени подписите срещу „съставил“ в представените за изследване фактури, издадени от доставчик „Фаворит 10“ ЕООД и получател „Синка“ ЕООД и представения като сравнителен материал от името на лицето Ц.И. не принадлежи на едно и също лице.

-от извършеното сравнително изследване между почерка, с който са изписани ръкописните текстове и са положени подписите в гореописаните фактури с тези представени, като сравнителен материал от името на лицата, както следва: Д.А. Д., А.Х.Х., Г.Д.Д., Д.Г.П., П. Р. П., П. В. П., Г.А. М. не се установиха достатъчно съвпадения в общите и частични графични признаци за извод, че принадлежи на някое от посочените лица.

-представените за изследване фактури и кредитни известия от доставчик „Г.“ ЕООД с получател „Синка“ ЕООД са отпечатани на принтер и ръкописен текст в тях липсва. Почеркът, с който са положени подписите в реквизита: „съставил: Д. Д. Отговарящ за операцията“ в гореописаните документи и този представен, като сравнителен материал от името на лицето Д.А. Д. принадлежи на едно и също лице.

Почеркът, с който са положени подписите на мястото на получател в изследвани фактури /посочени в заключението/, както следва:

-издадени от „Фармкорект 2009“ на получател „Синка“ ЕООД- общо 31 бр.;

-издадени от „Велвет Груп“ ЕООД на получател „Синка“ ЕООД- общо 11 бр.;

-издадени от „Инвест Груп“ ООД на получател „Синка“ ЕООД-общо 4 бр.;

-издадени от „Фруктимпорт“ на получател „Синка“ ЕООД- общо 3 бр.;

-издадени от „Фаворит 10“ ЕООД на получател „Синка“ ЕООД – общо 2 бр.;

-издадени от „Г.“ ЕООД на получател „Синка“ ЕООД през м.07.2008 г. – общо 16 бр.

и този представен, като сравнителен материал от името на лицето А.Х., принадлежи на едно и също лице.

Във фактури с номера, както следва:

1.№**********/ 02.10.2009 г. издадена от доставчик „Фармкорект 2009“ на получател „Синка“ ЕООД;

2.№**********/01.08.2008 г., № **********/ 01.08.08 г., № **********/ 04.08.08 г., № **********/ 04.08.08 г., №**********/ 06.08.08 г., №**********/ 06.08.08 г., №**********/ 07.08.08 г., №**********/ 13.08.08 г., №**********/ 13.08.08 г., №**********/ 15.08.08 г., №**********/ 13.08.08 г., №**********/ 21.08.08 г., №**********/ 22.08.08 г., №**********/ 25.08.08 г., №**********/ 31.08.08 г., и кредитни известия №**********/ 31.08.08 г. издадени от доставчик „Г.“ ЕООД и получател „Синка“ ЕООД липсва подпис за „получател“.

XI.Допълнителна съдебно-почеркова експертиза №23/2014 г. на в.л. С.М.. - л.107-108 , т.ХIХ от ДП.

Заключението на експерта е, че: „Почеркът, с който са положени подписите срещу „подпис на представляващия и печат“ в оригиналните екземпляри на „Годишна данъчна декларация“ по чл.92 от ЗКПО за 2008 г., „Годишна данъчнадекларация“ по чл.92 от ЗКПО за 2009 г. от името на „Синка“ЕООД гр.Шумен и този, в представения сравнителен материал от името на А.Х. принадлежи на едно и също лице“.

XII. Съдебно-почеркова експертиза на в.л.Атанас Енчев СТ. л.1-137, т.46 от ДП в т.VІІ.

Изследван е почеркът, с който са попълнени документите: фактури, пътно- прехвърлителни разписки, кантарни бележки, договори и др., иззети от „Г.“ ЕООД гр.Добрич. Видно от заключението на експертизата, изследвани фактури/копия/ и кредитни известия /копия/ с доставчик „Г.“ ЕООД, получател „Синка“ ЕООД гр.Шумен, издадени през м.08.2008 г. и м.07.2008 г. От тях само фактура /копие/ с №0…4/11.07.2008 г.и фактура /копие/ №0…3/07.07.2008 г. са подписани в графа „съставил“ и подписът е положен от Д. Д., като същите не са подпечатани. Останалите изследвани фактури и кредитни известия в посочените пунктове не са подписани и подпечатани.

В хода на съдебното следствие пред първата инстанция е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза на в.л.Д.И./л.701-л.730 от т.IV по НОХД № 44/17 г./Същата е дала заключение, което е еднопосочно с предходните експертизи,по отношение на декларирания ДДС и ползването на право на данъчен кредит, изготвени от в.л. В.. За процесния период са изследвани всички сделки, по които „Синка“ЕООД е купувач, като заключението е, че фактурите не документират реално прехвърляне на права върху стоките,т.е. не е установена реална доставка по чл.6 от ЗДДС, което е и абсолютна предпоставка за възникване и упражняване правото на данъчен кредит.По отношение на корпоративния данък, вещото лице дава заключение, че поради липса на доказателства за приходи и разходи, експертизата приема отчетените данни в ГДД да 2008г. и 2009г. за верни.

В хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция беше назначена повторна тройна ССЧЕ, която дава заключение, че стойността на процесните факрури е включена като разход в ГДД по чл.92 от ЗКПО за финансовите 2008г. и 2009г.,подадени в ТД на НАП. Изводите за дължимия корпоративен данък за 2008г. и 2009г., ако сумите по процесните факури не се признаят за разход, е аналогичен с предходните експертизи.

Горната фактическа обстановка се доказва от събрания по делото доказателствен материал.

Основният въпрос, на който съдът дължи отговор и който предпоставя изводите по същество е дали документално оформените сделки са реални.

Настоящият състав намира, че по делото е установено по безспорен начин, че липсват доказателства за реалност на сделките, по следните съображения.

За данъчни периоди м.юли и м.август 2008г. основния доставчик на подсъдимия Х. е "Г."ЕООД.

По делото беше безспорно установено, че посоченото дружество е регистрирано през 2007г. от св.Ц.Г.Г., който не е осъществявал реално търговска дейност с него. Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 09.11.2007г. По отношение на същото било издадено и Удостоверение от националната служба по зърното и фуражите, че е регистрирано като търговец на зърно. Св.Цв.Г. прехвърлил дружеството на лицето Й. В. Й.ов, чиято промяна била вписана в ТР на 06.03.2008г. Св.Й.ов не е извършвал никаква дейност свързана с дружеството. Същият бил безработен и се съгласил на предложението на св.Ц. Г. да прехвърли фирмата на негово име "да изкара някой лев". Й.ов не е подписвал счетоводни документи и не знае предмета на дейност на фирмата. Св.Г. му е предоставил сумата от 50в. след прехвърляне на фирмата и впоследствие му е "давал по 10-20лв. от време на време"/вж показанията на св. Й.ов, приобщени по делото на осн. чл.281,ал.1,т.4 от НПК/. Св.Й. сочи, че с „лицето Д. Д.“ го запознал "Цецо", като Й. няма спомен да го е упълномощавал от свое име да извършва дейност на фирмата. През лятото на 2008г. св.П. В. П. предложил на св.Д.А. Д. са стане пълномощник на "Г."ООД. Последният работил при него и целта е била да проследява постъпващите и изразходваните суми от фирмата „Г.“, във връзка с продажба и доставка на зърно/вж показания на свидетеля т.71,л.109 от ДП, приобщени по делото/. Св.Д. Д. бил упълномощен от св.Й. В. Й.ов и започнал дейност по подписване на фактури, банкови нареждания, теглене на суми от банковата сметка на дружеството. Св.Д. не е бил наясно с дейността на дружеството, въпреки, че върху голяма част от процесните фактури стои неговия подпис. От показанията на свидетеля се установява,че преди да стане пълномощник на „Г.“, същия не е познавал св.Цв.Г. и св.Й. Й.ов. Връзката между тях се е осъществила чрез посредничеството и по инициатива на св.П., който бил комисионер и работел с „Г.“ЕООД, като срещата се е провела в фиса на последния, на ул."Хр.Смирненски"№13/вж показания на свидетеля на л.131,том 33 от ДП/. „Г. и Й. упълномощиха мен да тегля пари от сметките, защото аз тогава работех при П. П., а той беше комисионер и работеше с фирма“Г.“.Нито той-П., нито аз познавахме Цветан Г., нито познавахме Й., затова решихме по този начин аз да контролирам идването на парите. Аз обслужвах движението на парите от П. П. към Г. и обратно“ /на л.109,т.71 от ДП/. Св.Д. твърди, че дружеството "Г." не е разполагало с финансови средства, транспортни средства, като за офис на дружеството са ползвали офиса на св.П.. Св.Д. не е имал никакви търговски взаимоотношения с дружествата, предмет на сделките, включително със „Синка“ ЕООД. Свидетелят не е контактувал с подсъдимия и не е договарял параметрите на сделките с него. Това е правил св.П. П., който е посочен от св.Д. като комисионер.Самият подсъдим в своите обяснения посочва П. като лице, с които реално е контактувал по осъществяване на сделките с "Г."/вж обяснения на подсъдимия Х. на л.794/гръб/,т.4 от делото/.По делото по безспорен начин е установено, че св.П. П. няма никакво отношение към Фирма „Г.“ЕООД. Последната е била използвана от свидетеля само за документално оформяне на сделки.

Дружеството "Г." е доставяло стоки на "Синка"ЕООД за процесния период м.юли и м.август 2008г. За посочения период,дружеството "Г."ЕООД, не е съхранявало зърно в посоченото количество в ползваната от него база. В склад в с.Бранище, общ.Добрич се е съхранявала пшеница 753,06т. за периода 20.08.2008г. до 06.10.2008г.Последното има отношение към установяване реалността на сделката.

Предходен доставчик на "Г."ЕООД е "Агробизнес клас"ЕООД, с Управител-св.СТ.СТ.. Последният бил неграмотен, безработен и социално слаб, поради което се съгласил срещу заплащане да придобие капитала на това дружество. Свидетелят сочи в своите показания, че през 2008г. му е прехвърлено нотариално дружеството "Агробизнесклас" ЕООД, за което получил 200лв. и е бил само "бушон"/вж показания на св.СТ.,л.49-51,том12 от ДП/ и л.119,том33 от ДП/. През 2008г. на свидетеля било прехвърлено и дружеството "Ексим плюс"ЕООД от св.З.И.,като подписаните от него документи пред нотариус, същия не прочел, тъй като бил неграмотен. На свидетеля били прехвърлени по посочения начин "около 20-30 фирми" срещу заплащане. За същия период, дружеството "Агробизнесклас" ЕООД имало и пълномощник-св.С.П.. Последният бил упълномощен от А.И.. Не е извършвал сделки от името на дружеството, като е теглел суми от неговата банкова сметка ***. Св.Т. Ч. водила счетоводството на фирмата, като получавала по "Спиди" счетоводни документи от представители на дружеството и контактувала с А.И.. Същата заявява, че "Агробизнесклас"ЕООД не е имало активи, а лицата които изкупували зърно били комисионери. Посоченото се установява и от фактическите констатации по РА за извършена проверка на фирмата. Видно от същия, дружеството е посредник, т.е. не разполага с работна ръка, материална база и транспортни средства.

Предходен доставчик на "Агробизнесклас"ЕООД бил "Агроинвест1"ЕООД. Дружеството било представлявано от св.М.Г., като пълномощник бил св.Ж.Д.. Последният работел като шофьор на Д.Г.Д.от гр.Провадия. По предложение на последния,св.Г. се съгласил да стане пълномощник на "Агроинвест1 " и на "Новисс"ЕООД. Свидетелят е теглел от банковите сметки на дружествата парични средства,които е предоставял на Д.Д.. Свидетелят не е осъществявал сделки от името на дружествата. Пълномощните са му били предоставяни от Г. само за теглене на суми, след което са му били връщани. Свидетелят не е бил запознат с дейността на дружествата, не е подписвал счетоводни документи и е изпълнявал само възложените му от Г. задачи по теглене на парични суми, срещу заплащане. Св.Д. не е знаел дружествата да разполагат с МТБ, транспортни средства или техника.

Доставчик на "Агорбизнесклас"ЕООД било и дружеството "Агромит3"ЕООД, със собственик и управляващ св.З.К.. Последният бил работник в строителството. Регистрацията на дружеството е била извършена по идентичен начин. Свидетелят бил помолен от неговия работодател К.Ж. да регистрира фирма, с която реално ще работи последния. Св.Казанджиев подписвал документи, без да знае тяхното предназначение, като не е извършвал никаква дейност от името на фирмата. За дейността си получавал "няколко пъти по 20лв." от Ж.. Другите пълномощници на "Агромит3"ЕООД били св.К. Г. и К.Ж., които извършвали същите услуги /теглене на парични средства/. Посочените фирми, като доставчици на "Агробизнесклас"ЕООД, не са разполагали с транспортни средства, наети складове, персонал. Видно от данните по РА в хода на насрещните проверки не са представени доказателства относно транспортиране на стоките, за чия сметка е транспорта,с какви транспортни средства е извършен, къде е натоварена стоката и документи за произхода на същата.

Доставчици на "Г."ЕООД са били е "Менидж инвестмън"ЕООД и "Деница 93"ЕООД.

Видно от компютърно-техническата експертиза, която е извършила разпечатване на хартиен носител на цялата информация, съдържаща данни за "Г."ЕООД, са налице 2750бр. записвания на издаване кантарни бележки от "Г."ЕООД към клиенти. Справката обхваща периода 29.08.2007г.-18.10.2010г. От същата се установява, че през м.юли и м.август 2008г. не са издавани кантарни бележки от "Г."ЕООД на клиенти: "Синка"ЕООД / за изнесен товар/ и на "Агробизнесклас" ЕООД, "Агроинвест1"ЕООД, "Агромит3"ЕООД, "Новис"ЕООД и "Менидж инвестмън"ЕООД за внесен товар /вж експертиза на л.78,том42 от ДП/.

Процесните фактури, с издател "Г."ЕООД и получател "Синка", съдържат всички законови реквизити по ЗСч. Същите са подписани от Д. Д., въпреки, че свидетеля не е осъществявал търговски контакти. Издадените кредитни известия от "Г." са намерили отражение в счетоводството на "Синка"ЕООД. Стоките по фактури, по които "Синка"ЕООД е купувач, са платени по б. път, като дружеството е останало задължено към "Г.“ЕООД със сумата от 138273,41лв. Плащането е било извършвано в деня на издаване на фактурата, или в период след това. Няма извършени авансови пращания за доставка на стоки. За данъчен период м.юли 2008г. всички количества закупени стоки са реализирани /продадени/ на клиенти на "Синка". В подадената справка-декларация за периода, дружеството "Синка" е декларирало само ДДС за възстановяване, поради което не е внасяло такова в бюджета. Посочените данни са отразени във фактическите констатации на тройна ССчЕ по НОХД234/14г., приобщена по делото чрез нейното назначаване и изслушване непосредствено в с.з. на вещите лица.

От изложеното може да бъде направен извод, че процесните фактури съдържат всички необходими реквизити /в който смисъл дава и заключението на ССчЕ с в.л. Р.В.- вж експертиза на л.269,том1 от ДП/. Вещото лице се е ангажирало и с извода, че сделките са реални, тъй като подсъдимия, като управител на "Синка"ЕООД е нямал задължения по всяка една сделка да проверява произхода на стоката, която купува и да изследва данъчното досие на предходния доставчик. В тази връзка в.л. е направило правен извод, който се дължи от съда, след пълен анализ на всички доказателства.

Настоящият състав се солидализира с извода на проверявания съд за нереалност на сделките. Документалното оформяне на първичните счетоводни документи и тяхното отразяване в счетоводството на подсъдимия, както и превеждането на паричните суми, сами по себе си не обосновават категоричен извод за действително осъществени сделки. Подсъдимият Х. признава, че никога не е разполагал с материална база и нает трудов персонал, както и обстоятелството, че купуваните от него стоки реално не са му били доставени. Тези обстоятелства се установяват по непротиворечив начин и от доказателствата по делото. Липсват приемо–предавателни протоколи; товарителници; кантарни бележки; пътни листи, доказващи доставката; документи, от които да е видно, че доставчиците на "Синка"ЕООД са притежавали процесното количеството стоки; че са имали складова база, където да ги съхраняват; че е имало необходимия персонал и техника за осъществяването на услугите. Правилен е изводът, че посочените фактури формално съдържат изискващите се от закона реквизити, но сделките по тях не са документално обосновани и подс. Х. и бил длъжен да знае какви документи трябва да съпътстват доставката на стоките по процесните фактури. От свидетелките показания на св.Г., Й. и Д. се установява, че същите не са извършвали реална търговска дейност, т.е. не са водили преговори с подсъдимия по параметрите и реалното изпълнение на доставките. Самият подсъдим в своите обяснения сочи, че реално е контактувал само със св.П. П., който не е нито собственик, нито е представлявал "Г."ЕООД по пълномощие. От друга страна, фактурите са били подписвани от трето лице-св.Д., който не е знаел тяхното съдържание и не е водил преговори с подсъдимия.

Според ЗДДС, данъчното събитие при доставка на стоки възниква при прехвърлянето на собствеността върху тях. Съгласно ЗЗД, правото на собственост върху движими вещи се прехвърля с тяхното предаване. При договора за продажба /доставка/ на движими вещи, прехвърлянето на собствеността върху последните се осъществява с предаването на фактическата власт върху тях от продавача /доставчика/ на купувача на купувача, който реално ги получава в свое владение. В този смисъл обосновано съдът е посочил, че при доставката на стоки/зърно/по процесните фактури е необходимо както доставчикът, така и получателят да е технически, кадрово и материално обезпечен към датата на извършване на доставката. Отсъствието на реално предадени стоки от доставчика на купувача означава, че липсва прехвърляне на собствеността върху стоките, което е основание за упражняване на правото на данъчен кредит. Отсъствието на реално осъществени услуги също е липса на основание за приспадане на данъчен кредит.

Подсъдимият е бил едноличен собственик на капитала и управител на "Синка"ЕООД през инкриминирания период. Като такъв, той е осъществявал цялостната дейност на дружеството. По делото не са налице данни за упълномощаване на друго лице да управлява, или представлява дружеството. В този смисъл, всички стопански операции са осъществявани от подсъдимия. След като последния реално не е контактувал с лица, управляващи "Г."ЕООД, или упълномощени от тях лица, а е подписал фактури, с издател св.Д., подсъдимия е бил наясно за невярното съдържание на процесните фактури.

По отношение необходимостта от знание за нередовност по отношение на предходните доставчици, във връзка с което са и указанията на ВКС, настоящият състав ще вземе специално отношение по-надолу.

Друг основен доставчик на "Синка"ЕООД е "Фаворит10"ЕООД.

През процесния период- м.юли 2009г. по документи Ф№о…40/03.07.2009г. и Ф№0…41/10.07.2009г. "Синка"ЕООД закупило общо 201,780т.пшеница от "Фаворит10"ЕООД. В издадените от доставчика фактури е записано, че са подписани от Ц.И. Ц.. Видно от данните по делото, същия е починал на 18.03.2009г., поради което няма обективна възможност същия да е подписал фактурите. Същото е потвърждава и от изводите на графологическата експертиза, видно от която, почеркът, с който са изписани ръкописните текстове и подписи срещу "съставил" на представените фактури с доставчик "Фаворит10"ЕООД и получател "Синка"ЕООД от името на Ц. Ц. НЕ ПРИНАДЛЕЖАТ НА ЕДНО И СЪЩО ЛИЦЕ т.е. представляват неистински документи. Не е налице и акт за промяна статута на фирмата. Предходният доставчик по описаните фактури е "Виск2006"ЕООД. Дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 17.11.2009г. като фактурата, описана в дневника на покупки на "Фаворет10"ЕООД не е отразена по дневника на продажбите и СД по ДДС на "Вист2006"ЕООД за данъчен период м.07.2009г./вж заключение на ССчЕ на л.119,том14 от ДП/.

Горното сочи отново за нереалност на сделката. Подсъдимият, който сам е осъществявал дейността на процесното дружество, очевидно не е водил преговори с Ц. Ц. и е бил наясно, че последния не е подписал фактурите като "съставител", въпреки това е положил своя подпис и ги е използвал, като ги е включил в счетоводството на дружеството и използвал впоследствие за финансовия резултат.

Следващ доставчик на „Синка“ЕООД за процесния период е и "Велвет Груп"ЕООД.

Дружеството е придобито от св.Г.Д.Д. през 2009г., по предложение на негов приятел "по прякор Николай адвоката".Последният му обещал, че освен прехвърляне на фирмата ще му даде и "някой лев". Пред нотариус се явил свидетеля и още две непознати за него лица. Св.Д. не получил никакви документи, а единствено сумата от 250лв. Д. не е бил запознат с предмета на дейност на фирмата, не е разполагал с печати и документи на фирмата, никога не е работил с нея/вж показания на свидетеля на л.21,том14 от ДП/. Свидетелят е категоричен, че не е сключвал сделки за зърно, не е подписвал договор за доставка и не е чувал за "Синка"ЕООД и не познава подсъдимия. Това се потвърждава и от заключението на графологичната експертиза.

Предходни доставчици на "Велвет груп"ЕООД са "Грейн продукт"ЕООД и "Ерудита"ЕООД. Първото дружество е дерегистрирано по ЗДДС на 16.09.2010г. и за периода м.9-м.10.2009г. не е представило/подало СД по ДДС и дневници за продажба. "Ерудита"ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на 09.03.2010г. по инициатива на данъчен орган, като не е подало СД по ДДС и дневници за продажби за м.6.2009г.

Доставчик на „Синка“ЕООД е и „Фарм Корект 2009“ЕООД. Собственик и управител на последното е св.Д.Г.П.. Придобиването на фирмата станало по аналогичен начин, по инициатива на "Николай Адвоката". Св.П.. познавал последния от „бинго залите“. Николай му предложил да закупи "чисто нова фирма", като му обяснил, че "хем ще имам фирма, хем ще спечеля от това 200лв."/вж показанията на свидетеля на л.76,том14 от ДП/. Свидетелят сочи, че Николай работел за "един Златко от Варна, който всъщност намираше балами и им продаваше фирми със задължения". Фирмата била прехвърлена от Николай при нотариус, като на св.П.. му били платени 200лв. Св.П.. упълномощил "Златко" да работи от негово име с фирмата /св.З.И., осъждан за данъчни престъпления/. Свидетелят П.. не е получавал никакви документи на фирмата, не знае дали има офис и реално осъществява дейност, не е осъществявал сделки с нея. Впоследствие разбрал, че фирмата има много задължения. Не е запознат с фирма "Синка"ЕООД и не е извършвал сделки със същата. Не е подписвал банкови и счетоводни документи. Свидетелят е категоричен, че издадените от "Фарм Корект"ЕООД фактури не са подписвани от него. Това се потвърждава и от заключението по графологичната експертиза. От страна на дружеството не са били представени никакви документи на ревизиращия данъчен орган.

Предходни доставчици на "Фарм корект 2009"ЕООД са "Грейн продукт"ЕООД, респ. "Ерудита"ЕООД и "Грейн Стор ВН"ЕООД. За първите две дружества съображения бяха изложени по-горе. Предходни доставчици на "Грейн сторВН"ЕООД са "ИМГ-Консулт"ЕООД, дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на НАП от 12.11.2009г. и декларирало покупки от лица, недекларирали продажби към него през същия период и в последствие също дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на данъчен орган; "Витрострой"ЕООД-дерегистрирано по ЗДДС от 23.10.2009г. и също декларирало покупки от лица, които не са декларирали продажби към "Митрострой"ЕООД пред същия период и впоследствие дерегистрирани по инициатива на НАП.

От изложеното следва да се направи извод, че подсъдимият не е осъществявал преговори с лицето, представляващо фирмата и съставителя на фактурите, въпреки това е ползвал същите, като ги е отразил в своето счетоводство и при подаване на СД за посочения данъчен период.

Доставчик на "Синка"ЕООД за процесния период е и дружеството "Фрукт Импорт"ЕООД. Същото е учредено през 2005г. със съдружници св.В.Г. и И.П.. Дружеството осъществявало търговска дейност с хранителни стоки, плод и зеленчуци и държали склад в плодово-зеленчуково тържище в гр.Варна. През 2008г. Г. прехвърлил дружествените си дялове на И.П. /не е разпитван по делото/. Пълномощници на дружеството за процесния период били св.П. П. и св.Д. Д., които не са участвали в посочените сделки/Ф300001,30…2 и 30…4/от януари 2009г./.Видно от показанията на св.Г., същия не познава подсъдимия е не е контактувал с него.

Предходните доставчици на "Фрукт Импорт"ЕООД били "АгротрейдБГ Варна"ЕООД, ЧЗП Никола И. Пасков и "Ескалибур Интернационал"ЕООД. От "Агро Трейод БГ Варна"ЕООД не са представени документи за кадрова и техническа обезпеченост на дружеството за извършване на фактурираната доставка. При проверка в ЧЗП Н.П.е установено, че фактурата е описана в дневник на продажби и ДС за данъчен период м.1.2009г., както и това, че ЧЗП има засети 614дка с пшеница в землището на с.Кладенци и с.Градница. По отношение на същото е налице реална сделка, поради което не е включени и в ОА. Това се установява и от заключенито на в.л.Р.В. /вж заключение на л.114,том14 от ДП/. В този смисъл възражението на защитата за оправдаване на подсъдимия по това обвинение е неоснователна, тъй като такова обвинение не е налице. При извършената проверка за доставки по фактури, издадени от "Ескалибур Интернационал"ЕООД е установено, че от дружеството не са представени документи, доказващи кадрова и техническа обезпеченост на дружеството, последното не е издало проверяваната фактура на "ФруксИмпарт"ЕООД, както и това, че за данъчен период 01.2009г. няма подадена информация към информационните масиви на НАП.

През м.януари 2009г. "Синка"ЕООД закупило документално с Ф№ 30…1/08.01.2009г., № 30…2/09.01.2009г., Ф№ 30…3/19.01.2009г. пшеница от 2500т. от "Фрукт Импорт"ЕООД. Стоката била документално продадена на "ГТранс"ЕООД. Видно от показанията на св.В.О., същия извършвал изцяло дейността на дружеството „ГТранс“ЕООД по пълномощия на сина си-Г.И., който бил Управител на фирмата. Св.В.О. познавал подсъдимия,с когото били в търговски взаимоотношения. Купувал от подсъдимия зърно, което получавал директно от земеделския производител или кооперация /т.е. от производителя/. Плащал парите на подсъдимия, който от своя страна се разплащал със земеделеца. Не е чувал "Синка" да е притежавала склад. В показанията си, дадени на ДП и приобщени по надлежния ред, свидетелят сочи, че през 2009г. в него се породили съмнения по отношение на доставчиците на подсъдимия. Повод за това било обстоятелството, че стоката пристигала директно или на пристанището, или в складове на фирма "Пестицид"ЕЕОД, която е собственост на неговата съпруга. По тази причина св.И. започнал да изисква от подсъдимия фактури за предходните му доставчици. Тъй като последния не му представил такива, свидетеля отказа да работи с него.

По отношение на доставчика "Инвестгруп"ЕООД фигурира една фактура №64/19.06.2009г. с данъчна основа 768000лв. и ДДС 153600лв. за закупена рапица. Фирмата е собственост на св.П.П., която се занимавала със детски стоки, а сделки със зърно по пълномощия извършвал нейния фактически съпруг- св.Г. М.. През 2009г. "Инвестгруп"ЕООД закупило 100т. рапица от св.М.М.-управител на Ф"Спринг"ЕООД, която продали на подсъдимия. Видно от показанията на св.М., с него се свързал по телефона "клиент за рапица" от гр.Шумен. Той обяснил, че ще изпрати фирма, която да закупи от него определено количество рапица. На следващия ден дошли две лица-момче и момиче, с които направил проба и свидетеля издал 4 фактури за нейната продажба за общо 1500т. рапица. Сделката била извършена в негов склад с.Стефан Стамболово,обл.В.Търново, а транспорта бил за сметка на фирмата купувач. Видно от извършената насрещна проверка от служители на НАП, „стоката се закупува, извозва и продава в един и същи ден, или стои при доставчика, докато се извози“. Стоката е била извозена от "Спринг"ЕООД до крайния купувач на "Синка"ЕООД- "Кремер София"/ вж заключение на ССчЕ на л.118, том14 от делото/. Данъчните органи са установили, че проверяваната фактура не е била включена в данъчен период м.6.2009г. в подадените СД по ДДС и дневници за продажба на "Спринг"ЕООД.

За начина на доставка, показания дава и св. Г. М.. Същият се познава с подсъдимия, от когото узнал, че търси рапица. За целта, свидетеля закупил такава стока от св.М.М.. "Преди това А.Х. ми каза, че търси рапица и направихме цената, пуснах му тогава фактурата на А.Х., а пък М.М. пусна към мен по факса в счетоводството и така направихме сделката". Горното доказва, че сделката е извършена по идентичен с предходните начин, без реално движение на стоката от доставчик към "Синка"ЕООД, а директно до крайния купувач-"Кремер софия". Не са представени транспортни документи, установяващи противното. Самият св.М. сочи, че във фирмата работили той и неговата съдружничка П.П., като фирмата няма офис, движимо или недвижимо имущество и дълготрайни материални активи. Назначена по трудов договор била единствено счетоводителката на фирмата.

По реалността на доставките.

В чл.6 от ЗДДС е дадено легално определение на понятието "доставка". По смисъла на закона, "доставка" е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стоки, когато се извършват срещу насрещна престация, на основание сключена сделка, или с цел такава да се сключи. Начисляването по чл. 55, ал.1 от ЗДДС се извършва от доставчика на стоката, който е регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема доставка на стока или услуга. Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, включващ датата на възникване на данъчното събитие, по силата на което данъкът е станал изискуем. Данъкът върху добавената стойност е изискуем от регистрираното по ЗДДС лице, което е доставчик на облагаемата доставка, като същото е длъжно да го начисли, като го включи в размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка - декларация. Съгласно разпоредбата на чл. 125 от действащия ЗДДС, за всеки данъчен период, който е едномесечен, регистрираното лице подава справка- декларация, до 14 -то число на месеца следващ данъчния период, за който се отнася.

Правото на приспадане на данъчен кредит на първо място е предпоставено от наличието на РЕАЛНО ОСЪЩЕСТВЕНА ДОСТАВКА/СДЕЛКА/ по смисъла, вложен от законодателя в разпоредбата на чл.6,чл.9 и чл.63 от ЗДДС. При липсата на тази предпоставка, изследване на останалите законови предпоставки за правото на данъчен кредит е безпредметно. Изискването за начисляване на данъка е за изпълнителя по доставката. Последният посочва в данъчната фактура извършената облагаема доставка от регистрирани по ЗДДС лица, данъчната `и основа и дължимия данък. Следователно издаването на данъчната фактура, в която е начислен ДДС е последица от наличието на облагаема доставка, настъпило данъчно събитие.При липсата на данъчно събитие по чл.25 от ЗДДС/отм./доставка на стоки и услуги, за доставчика не възниква задължение за начисляване на данък, респ. за получателя НЕ ВЪЗНИКВА ПРАВО НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ.

В цялостната непротиворечива практика на Върховния административен съд последователно се приема, че правото на приспадане на данъчен кредит възниква само когато е налице реалност на доставката по смисъла на чл.6 от ЗДДС/отм./

Както беше отбелязано по-горе, според ЗДДС, данъчното събитие при доставка на стоки, възниква при прехвърлянето на собствеността върху тях, а съгласно ЗЗД правото на собственост върху движими вещи се прехвърля с тяхното предаване. Реалното предаване на стоката от продавача на купувача, по необходимост изисква продавачът /доставчикът/ да разполага със стоката към датата на извършване на доставката, респ. техническа обезпеченост за извършване на доставката.

От изложените по-горе обстоятелства се установява, че нито фирмата управлявана от подсъдимия-"Синка"ЕООД, нито неговите съконтрагенти са притежавали необходимата материална и трудова обезпеченост за целия инкриминиран период. Същите са извършвали само и единствено документално "прехвърляне" на стоки, без реално същите да са преминавали от владението на единия в другия. За целта са били съставяни фактури, които са били подписвани от трети упълномощени лица, които реално не са осъществявали търговска дейност, нито са водили преговори, не са познавали подсъдимия, или от неустановени лица, които не отговарят на записаните във фактурите. За целта са били използвани неграмотни и безработни лица, които срещу символично заплащане са подписвали счетоводните документи, което също сочи на нереалност на сделките. Последното се установява от изводите на графологическата експертиза. Видно от същата, по отношение на "Фармкорект 2009"ЕООД ръкописният текст и подписът на "съставил" не съвпадат с представения сравнителен материал от св.Д. П... Аналогично същото се отнася и до фактурите с издатели:"Велвет Груп"ЕООД по отношение на лицето Г. Д., на "Фаворит10"ЕООД- на Ц.И. /като лицето е установено че е починало/. Посочените лица не познават подсъдимия и не водили преговори със същия по отношение на доставките. От друга страна, по отношение на инкриминирани фактури стои подписа за "получател" на подсъдимия А.Х.. По делото беше установено, че последният никога не е контактувал и не е извършва сделки с тези лица и въпреки това е положил своя подпис и впоследствие ги е използвал в своето счетоводство.

Настоящият състав изложи по-горе своите съображения по отношение на достигнатите правни изводи от две ССчЕ за липсата на реални доставки. Тук е мястото да доразвие своя анализ.

Видно от заключението на тройната ССЧЕ, изготвена пред друг съдебен състав и приобщена по делото чрез нейното назначаване и изслушване, издадените фактури формално отговарят на изискванията на ЗСЧ и съдържат изискуемите реквизити. Вещите лица са съобразили констатациите на изготвената техническа експертиза, установяваща несъответствие между изписания ръкописно текст и подпис за "съставител" с посоченото във фактурата лице /вж констатациите по т.4 от експертизата/. Експертизата е дала заключение, че стойността на получените стоки е била заплатена от "Синка"ЕООД по б. път /с изключение на неплатени стоки за 155010,72лв./вж закючението на л.703/. Всички закупени от "Синка"ЕООД количества зърнени култури, са били реализирани в рамките на отчетния период към клиенти на "Синка"ЕООД. Изложените фактически констатации не се оспорват по делото. Същите обаче не дават отговор на въпроса за наличие на реална доставка. Както беше посочено вече, спазване на формалните изисквания на ЗСч по оформянето на фактурите, отразяване на същите в счетоводството на подсъдимия и извършеното плащане сами по себе си не обосновават извода за действително осъществени сделки. Т.е. не е достатъчно документалното оформяне на доставките. Необходимо е установяването по несъмнен начин на реалното осъществяване на престациите на двете страни по тези договори. Това е основанието държавата да претендира внасянето на дължимия се данък от продавача /като част от цената на продадената и доставена стока/, както и основание купувачът да начисли и прихване платения ДДС от дължим се от него данък при последващи продажби, или да претендира възстановяването му. Тогава може да се говори за добросъвестност на търговеца в смисъла, вложен в тълкуванията на съюзното данъчно право от СЕС. Видно от поясненията, дадени от експертите в с.з., същите не са имали задача и не са се занимавали с въпросите за реалното преминаване на процесните стоки от доставчик на купувач, респ. наличие на сграден фонд, човешки ресурс, транспортни средства и документи, удостоверяващи тези обстоятелства. Вещите лица са изслевали единствено осчетоводяване на доставките, "съответно да ги засечем като пари, движение на пари. За един счетоводител му е достатъчно да му се представил данъчна фактура, плащане по нея и този документ трябва да бъде осчетоводен, ако отговаря на изискванията на ЗСч.Транспортът не сме го изследвали"/ вж пояснения на вещите лица л.765,т.4 от делото/. В.л. Обретенов заявява в с.з."Дали има сделка или няма сделка, това не е предмет на счетоводството, ние работим само по първични документи в ЗСч и ЗДДС. Всички останали документи, които придружават-било транспорт, било доставка на стоки, било предаването на стоки, не са предмет на счетоводството и счетоводителя не може да се произнесе". Именно формалната редовност на документооборота е мотивирала вещите лица да дадат заключение, че подадените СД и ГДД отговарят на закона. В този смисъл правилно заключението не е ценено в тази му част.

Постановената осъдителна присъда на първоинстанционния съд не противоречи и на Европейското законодателство, в частност на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 26.11.2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, чиито разпоредби са транспонирани в българското законодателство със ЗДДС и ЗИДДДС, както и на решенията на Съда на ЕС в Люксембург, включително на Решение на съда / трети състав / от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и Решение на съда / трети състав от 06.12.2012г. по дело С-285/11г. Посочената директива и даденото с Решение от 06.12.2012г. тълкуване на нейните разпоредби изискват, да не се допуска национална практика, според която данъчните органи да отказват признаването на данъчен кредит от ДДС без да доказват, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от издателя на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата от доставки, или като се позовават само на липсата у издателя на други документи, освен фактурата.

В настоящия случай, не е налице хипотеза, идентична с визираната в цитираните по-горе решения на Съда на ЕС в Люксембург. По делото се събраха множество гласни и писмени доказателства, които по несъмнен начин установиха липсата на действително осъществяване на сделките, обективирани в инкриминираните фактури, т.е. липсата на реални доставки, по които подсъдимия от името на своята фирма „Синка“ЕООД да е получил от преките си доставчици описаните във фактурите стоки. Безспорно се установи също, че доставчиците на подсъдимия също не са получили реално стоките от предходните си доставчици, за да може да се приеме, че прекият доставчик е разполагал със стоките към датите на продажбите им на подсъдимия и реално ги е предал на последния. Изложените по-горе обстойни съображения по повод наличието на пряк умисъл в действията на подсъдимия при невярното деклариране на обстоятелствата, свързани с инкриминираните фактури, категорично подкрепят извода, че подсъдимия е знаел, че съконтрахентите му не са разполагали със стоките, описани в инкриминираните осем фактури, реално не са ги е доставили, а той не ги е получил в собственост, още повече, че подсъдимия лично, а не чрез трето лице – пълномощник, е осъществявал управлението на търговската дейност на своята фирма „Синка“ЕООД. В подкрепа на направения извод е и обстоятеството, че подсъдимия лично е договарял доставка директно от производителя, опосредена от фигуриращия във фактурата фирма-доставчик. При липса на реално извършена доставка, неминуемо знание за това имат и двете страни по двустранната възмездна сделка. По делото беше убедително доказано и несъмнено е заключението, че подс.Х., като собственик и представител на данъчно задълженото лице „Синка“ЕООД е знаел, че сделките, обективирани в инкриминирани фактури, с които обосновал пред данъчните органи с подадените от него справки – декларации по чл. 125 от ЗДДС правото си на приспадане на данъчен кредит, са били фиктивни /недействителни/, без реално изпълнение по тях и са били част от престъпна схема, която имала за цел неправомерно приспадане на данъчен кредит, чрез използване на неистински фактури и такива с невярно съдържание, издадени от търговски дружества, неизвършващи реална търговска дейност.

Аргументи в подкрепа на изложеното са изложени и в Потвърдителното Решение №2336 от 18.02.2014г. на ВАС по повод РА на „Синка“ЕООД. Съгласно Решението,“По повод непозоваването от страна на първоинстанционния съд на решение на Съда от 31.01.2013 г. по С-643/11, което се съдържа като довод и в касационната жалба, то правилен е изводът на решаващия съд, че ако по обективни данни може да се обоснове категоричен извод, че стоката изобщо не е получавана от лицето, то проверка за наличие на данни за участие в измама е ненужна, поради което и органът по приходите не е твърдял такъв факт и не е правено изследване на веригата търговци с такава цел, а за да се установи спобността на прекия доставчик да доставки процесните количества от стоката“.

На следващо място следва да се отбележи, че Решение по дело С-285/11г. прави разграничение между добросъвестната търговска дейност и действията с измамна цел/п.35-43/. Посочва се, че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза и поради това правото на приспадане следва да бъде отказано, ако въз основа на обективни данни се установи подобно недобросъвестно позоваване. Така е в случаите, когато самото ДЗЛ извършва данъчна измама и в този случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от ДЗЛ и за икономическа дейност. „ДЗЛ, което знае или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС-извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от тези доставки, трябва да се счита за участник в тази измама, и то без значение дали извлича печалба от препродажбата на стоките или от използването на услугите в рамките на извършените от него впоследствие облагаеми сделки.“

Константна е практиката на СЕС относно това, че не следва да бъдат санкционирани добросъвестните получатели в оборота, за неизправности или неправомерни действия на доставчиците нагоре по веригата. Добросъвестността във всички случаи предполага знанието на получателя, че стоката съществува и реално е преминала в негова собственост.

Изложеното означава, че съгласно цитираната по-горе европейска съдебна практика, данъчно задълженото лице следва да действа добросъвестно, с грижата на добър търговец и да вземе всички разумни мерки, в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него операция не го довежда до участие в данъчна измама.

Настоящият състав намира, че по делото са събрани убедителни доказателства, които установяват недобросъвестност на подсъдимия. По делото е безсорно установено, че нито подсъдимия, нито неговите доставчици реално са притежавали процесните стоки-селскостопанска продукция. Както от заключенията на назначените ССчЕ, така и от събраните гласни и писмени доказателства се установи по безспорен начин нереалност на представената пред данъчните органи стопанска дейност. Както фирмата на подсъдимия, така и на неговите доставчици, не са притежавали дълготрайни материални активи-собствени или под наем, складова база или лица,наети по трудови договори, т.е. същите не са имали необходимата обезпеченост за реално извършване на многобройните доставки, отразени в дневниците за покупко-продажби. Видно от костатациета на ССчЕ, липсват доказателства-първични и вторични документи за реално движение на стоки по процесните сделки, макар съставените за тях фактури да са получили счетоводно отразяване. Всички тези обстоятелства са били известни на подсъдимия Х.. Те са достътъчни за всеки търговец да разбере, че се извършва и отчита фиктивна търговска дейност, без да е налице материална и финансова обезпеченост. В своите обяснения, подсъдимия потвърждава тези обстоятелства. Същият не е разполагал със свободни финансови средства, като е плащал на своя доставчик едва когато е получавал парите при реализация на стоката, чрез нейната продажба. Подсъдимият не е разполагал с техническа и финансова обезпеченост за реализиране на сделките. Настоящият състав намира, че подсъдимия е имал съзнанието за нередовност и на неговите доставчици. Съображенията за това са следните:

На първо място, подсъдимият е бил наясно, че преговаря с лица, които нямат отношение към представителството на неговия доставчик, както и обстоятелството, че фактурите, които той е подписал и ползвал в своето счетоводство, са изготвени и подписани от трети лица, а не от представляващите дружеството-доставчик.

-По отношение на "Г."ЕООД, видно от обясненията на самия подсъдим, същият е контактувал основно със св.П. В. П., който няма никакво отношение към посоченото дружество. Той не е нито управител, нито представляващ дружеството. По инициатива на св.П., Управителя на фирмата е упълномощил лицето Д. Д., който е подписвал процесните фактури. Действително по делото е налице пълномощно, поради което св.Д. се явява редовно упълномощено лице. Същият обаче, не познава подсъдимия, не е контактувал с него и не е преговарял по отношение параметрите и начина на изпълнение на доставката. Това се отнася и до Управителя на фирмата-св.Й. В. Й.ов /безработен, който закупил фирмата от Св.Цв.Г. през 2008г./. Последният също не познава подсъдимия не е контактувал с него и не е уговарял параметри на сделките.

-За "Фаворит10"ЕООД се установи, че представляващия дружеството е починал на 18.03.2009г., поради което подсъдимия не е могъл да осъществи контакт с него през м.юли 2009г., както и да подпише процесните фактури.

-По отношение на дружеството "Велвет Груп"ЕООД, представляващ е бил св.Г. Д.. Последният е категоричен, че не познава подсъдимия и не е договарял сделки със същия. Св.Д. не е подписал и фактурите, което се установява и от графологическата експертиза.

-Собственик и управляващ "Фарм Корект2009"ЕООД бил св.Д.Г.П.. Последният не познава подсъдимия, не е контактувал с него, не е извършвал търговска дейност от името на фирмата и не е подписвал фактури.

-Дружеството "Фрукт Импорт"ЕООД е със съдружници св.В.Г. и И.П.. През 2008г. Г. прехвърлил дружествените си дялове на И.П. /не е разпитван по делото/. Пълномощници на дружеството за процесния период били св.П. П. и св.Д. Д., които не са участвали в посочените сделки/Ф300001,30…2 и 30…3/от януари 2009г./.Видно от показанията на св.Г., същия не познава подсъдимия е не е контактувал с него.

На второ място,на подсъдимия Х. му е било известно, че всички негови преки доставчици не разполагат с процесните стоки в наличност, не притежават материално техническа база и обезпеченост-нает персонал за осъществяване на доставките. Не съществуват и транспорти документи, установяващи реално движение на стоката от доставчик до купувач-"Синка"ЕООД. По отношение на последното не се спори и от самия подсъдим. В своите обяснения, същия описва механизма на сключване и реализиране на сделките.“Как се сключва една сделка, да речем „Г.“ЕООД. Аз познавам Г., Д., П.…и се обаждам, търся жито или рапица-селскостопанска продукция. Не само на тях се обаждам, обаждам се на 5-6, защото моят контрагент, примерно „Г Транс“ ми казва: “трябват ми 1000т пшеница“ и за започвам да търся.“Къде ще я караме?“-„На пристанище еди-къде си, или на склад еди къде си“. На същия или другия ден се обаждат „Да, имаме 1000т пшеница“. Счетоводителката пуска фактурата по имейла /Р.К./ и аз потвърждавам сделката за започване. Почват плащанията-те на мене,аз на тях. И те ми казват „от моя купувач на кораб един кой си-1000т.“ГТрас“ продава на кораб еди кой си и аз казвам на „Г.“-П., с когото повече контактувах:“П.е, на кораб един кой си, на магазия еди коя си, на място еди кое си-1000т…Аз с траспорт не се занимавам, може и „Г.“ да не се занимава, използва транспорта на производителя“. Обясненията на подсъдимия илюстрират механизма на осъществяваните от него сделки. Същият купува директно от производител, чрез друга фирма, която се явява посредник. Целта е стоката да бъде фактурирана от регистрирано по ДДС дружество, за да може подсъдимия да се ползва от правото на данъчен кредит. Очевидно това право не съществува, ако подсъдимия купува директно от производител. На практика, стоката преминава директно от производителя до крайния купувач. Нито фирмата на подсъдимия, нито неговите доставчици реално прехвърлят стоки. Последното само се оформя документално и се използва за да обоснове правото на данъчен кредит. Същевременно, подсъдимия не е разполагал и с финансови средства. Той е заплащал на своите доставчици едва след като получи парите от реализацията на стоките /след тяхната продажба/. На практика, подсъдимия действа като посредник, но документира своята дейност като реален участник в покупко-продажбата. На въпрос, зададен от съда към вещите лица от приобщената тройната ССЧЕ, дали „Синка“ е посредник по сделките, вл.Трифонова отговаря по следния начин:„По представените документи не се установява такова условие. Фактурите са издадени от доставчиците на „Синка“, „Синка ги е издал на трети страни-Купувачи,т.е.на трето лице…Ако има комисионерска сделка, трябва да има и фактура за комисионна услуга.Това е съвсем друг начин на работа, не е покупка и продажба. Фактури за комисионна услуга, или посредническа услуга няма приложени“/вж разяснения на вещите лица на л.765-гръб, том 4 от делото/.

Независимо, че механизма по осъществяване на сделките, който описва подсъдимия наподобява за сделка за посредничество, за такава дейност няма събрани доказателства. Известно е, че посредничеството е правоотношение, съгласно което едно лице /посредник/ съдейства на търговец /възложител/ за намиране на клиенти /продавачи или купувачи/ и скючване на сделки. Правната регламентация на посредничеството е уредена в чл.49-51 от ТЗ. От гледва точка на ДДС това е обикновена услуга, която се облага по общия ред. За тази сделка е характерно, че посредникът не става страна по договора, за който съдейства. Той може да извърши фактически действия, с които се създават необходимите условия и възможности на други две лица да сключат договор, но същите са само спомагателни. Посредникът не фигурира и в никакви фактури, издадени на база основния договор. В конкретния случай, продавачът издава фактура на купувача, за закупената стока. Посредникът не извършва никакви правни действия с последици за възложителя, като предаване или приемане на стоки, или на плащания /това може да бъде извършено по пълномощия или като представител/. И на последно място, за осъщественото посредничество, посредникът получава възнаграждение, за което издава на възложителя фактура. Съпоставяйки изложеното с приетите фактически констатации се установява, че по делото листват доказателства за осъществяване на сделки за посредничество. Самият подсъдим не твърди, че е действал като посредник. Процесните фактури са издадени от доставчиците на подсъдимия и отразяват стопанки операции-покупко-продажба, по които подс.Х. е страна /купувач/. Ето защо, в случая не може да се говори за посредничество по смисъла на ТЗ. Изложеното важи и за фигурите на търговско представителство и комисионерство. По делото няма данни, подсъдимия да е действал като комисионер, или търговски представител на друг търговец-липсват пълномощни, договори и фактури за извършена услуга. Безспорно е, че процесните фактури отразяват покупко-продажба, където фирмата на подсъдимия действа като купувач, отразената стойност е за закупена продукция, а не за извършена услуга.

Подсъдимият е имал реална представа, че сделките, обективирани в декларираните от него данъчни фактури не са реални, тъй като те се сключвали само документално, без да има движение на стоки и услуги. Последното е безспорно установено по делото. На установената пълна стопанска неспособност да се реализира сделката/липса на налични активи, транспорт, наети работници, сграден фонд, финансови средства и др./ както към момента на сключването й, така и при твърдяното изпълнение, не може ефективно да се противопостави само документирано изпълнение. Само по себе си наличието на фактура не означава, че има извършена доставка, дори и при наличие на плащане. Плащането на ДДС също не е достатъчно, за да се признае на получателя правото на приспадане на данъчен кредит, след като не е доказано осъществяването на облагаема сделка. В случая е налице пълна имитация на стопанска дейност, която се развива като документален поток, отразяващ верига от нищожни сделки, наричани в практиката „фиктивни“, или „кухи“. Нищожността следва именно от липсата на намерение на двете страни да се задължат реално по следката с предаването на стоките/вж в този смисъл Решение № 76 от 10.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1950/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова и Решение № 217 от 25.02.2019 г. на ВКС по н. д. № 716/2018 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева/.

По отношение на дължимия корпоративен данък за 2008г. и 2009г. беше приета изготвената в хода на въззивното съдебно следствие повторна тройна ССЧЕ. Това се наложи от обстоятелството че вещото лице В. е определило финансовия рузултат на дружеството, респ. неначисления корпоративен данък, “само ако се приеме, че сумите по процесните фактури са отчетени като разход“. Видно от констатациета на повторната експертиза, сумите от працесните фактури СА ВКЛЮЧЕНИ КАТО РАЗХОД в ГДД за 2008 и 2009г.Този извод се базира на допълнително събраните писмени доказателства,след изготвянето на експертизата на в.л. В..В с.з.вещите лица обосновават своя извод.

От правна страна.

Престъплението по чл. 255 от НК от обективна страна се изразява в избягване установяването или плащането на данъчни задължения в големи или особено големи размери, чрез потвърждаване на неистина в подадена декларация, чрез използване на документи с невярно съдържание, неистински или преправен документ, при водене на счетоводството и чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит. За да възникне данъчно задължение е необходимо да съществува определен данъчен закон, с което то се индивидуализира и конкретизира. Избягването на установяване и плащане на данъчни задължения е обективен признак от състава на престъплението по чл. 255 от НК. Субект на това престъпление е всяко наказателно – отговорно лице /физическо и юридическо лице/, което има задължение по закон да плаща определен вид данък.

В конкретния казус, подс.А.Х. като собственик и представител на данъчно задълженото лице "Синка"ЕООД е обвинен,за това че:

1. при условията на продължавано престъпление за два периода: от 01.07.2008г.до 07.07.2009г и за периода от 01.07.2009г. до 09.02.2010г., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при водене на счетоводството използвал документи с невярно съдържание-отчетни регистри-дневници за покупките на "Синка"ЕООД, в които отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, потвърдил е неистина в подадени писмени декларации, които се изискват по чл.125,ал.1 от ЗДДС и чл.166,ал.1 от ППЗДДС и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, като по този начин е извършил престъпление по чл.255,ал.3 във вр. с ал.1,т.2,6 и 7 вр. чл.26 от НК

2. На 31.03.2009г. в гр.Щумен, в качеството му на управител на „Синка"ЕООД за финансовата 2008г. е избегнал установяването и плащането на данъчно задължение в особено големи размери 356 842,72лв., представляващо дължим корпоративен данък, като в ГДД№**********/31.-03.2009г. която се изисква по силата на закон-чл.92,ал.1 от ЗКПО/отм/ подадена пред НАП Шумен е потвърдил неистина, относно размера на облагаемата печалба 201 866,71лв. в част 6,т.3.1. от декларацията и променил резултата за финансовата година, като е декларирал корпоративен данък за внасяне в размер на 379 262,73лв.,а действително установения корпоративен данък за внасяне е в размер на на 379 262,73лв., като с деянието са укрити данъчни задължения в особено големи размери 356 842,72лв.-престъпление по чл.255,ал.3вр.ал.1,т.2 от НК.

3. На 19.03.2010г. в гр.Щумен, в качеството му на управител на „Синка"ЕООД за финансовата 2009г. е избегнал установяването и плащането на данъчно задължение в особено големи размери 317 125,52лв., представляващо дължим корпоративен данък, като в ГДД№1125/19.03.2010г. която се изисква по силата на закон-чл.92,ал.1 от ЗКПО/отм/ подадена пред НАП Шумен е потвърдил неистина, относно размера на облагаемата печалба 85 307,39лв. в част 6,т.3.1. от декларацията и променил резултата за финансовата година, като е декларирал корпоративен данък за внасяне в размер на 8 530,76лв.,а действително установения корпоративен данък за внасяне е в размер на 325 656,28лв., като с деянието са укрити данъчни задължения в особено големи размери 317 125,52лв.-престъпление по чл.255,ал.3вр.ал.1,т.2 от НК.

Подсъдимия Х. е предавал лично на счетоводителя на дружеството- св.С. Г. процесните данъчни фактури за включването им в счетоводството на дружеството, въпреки знанието за нереалността на фактурираните с тях доставки. Тези фактури били осчетоводявани от счетоводителя, като данните от тях били вписвани в дневниците за покупки на дружеството за посочените данъчни периоди и въз основа на тях били формирани резултатите по съответните справки– декларации. Свидетелката Г. е осъществявала само техническата дейност по вписване на данните, предоставени й от подсъдимия.

С отразяване в счетоводството на инкриминираните данъчни фактури с невярно съдържание, чрез описването им в Дневниците за покупки и чрез включването им в Справките - декларации за съответните данъчни периоди и ГДД, същите са придобили невярно съдържание. Това следва от обстоятелството, че в първите документи са били описани данните от фактури, удостоверяващи облагаемо данъчно събитие, каквото реално не било осъществено, а вторите – защото документирали невярно размера на дължимо към бюджета данъчно задължение, сформиран след приспадане на неследващия се данъчен кредит, респ. размерът на разходите и действителния корпоративен данък за внасяне.

Механизмът на извършеното престъпление с резултат избягване установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС е следния: чрез описване на фактури за доставки на стоки, каквито реално не са били получени, се завишава общата сума на данъчния кредит по СД, в резултат на което чрез приспадане се намалява и данъчното задължение по ЗДДС. По отношение на корпоративния данък, отчитането на сумите по процесните фактури като разход е намалило финансовия резултат на дружеството, довело до неначислен корпоративен данък по ГДД, в размер на 325 656,28лв.

Проверяваният съд законосъобразно е приел за доказано, че подс.Х., при водене счетоводството на представляваното от него дружеството "Синка"ЕООД използвал документи с невярно съдържание - процесните фактури, включени в Дневниците за покупки и потвърдил по този начин неистина в подадените декларации за всеки от данъчните периоди по обвинението. Понятието "невярно съдържание" се извежда по тълкувателен път от Постановление на ВС № 3 от 1982 г., според което "невярно съдържание има, когато изявените обстоятелства, отразени в документа, не отговарят на обективната истина". Изводът на съда, че процесните фактури са документи с невярно съдържание е правилен, тъй като в същите невярно е документирано, че доставките на стоки, описани във всяка една от фактурите, са реално осъществени. Така подс.Х. потвърдил неистина относно размера на дължимите към бюджета данъчни задължения, формиран след приспадане на неследващия се данъчен кредит, конкретизирани по периоди, пред съответния орган по приходите ТД на НАП, където са подадени процесните справки – декларации по ЗДДС.

Правилен е изводът, че стойностното изражение на постигнатия общ престъпен резултат ангажира наказателната отговорност на подс.Х. по чл. 255, ал.3 от НК, тъй като неследващия се данъчен кредит многократно надхвърля 12000 лева, представляваща данъци в особено големи размери регламентирано в чл. 93, т.14 от НК.

Правилен е и извода на решаващият съд, че подсъдимият Х. е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал и целял настъпването им. За субективната страна на деянието съдим от конкретните обективни действия на дееца. По делото беше безспорно установено, че доставките, отразени в процесните фактури са били нереални, за което бяха изложени подробни съображения по-горе, което е било известно на подсъдимия. Последният е бил наясно и с обстоятелството, че използваните от него процесни фактури, които същия е отразил в счетоводството на дружеството, са с невярно съдържание, тъй като сделките, с които се обосновава правото на приспадане на данъчен кредит, в действителност не са били осъществени. Подсъдимият е съзнавал на следващо място, че отразяването от счетоводителя на процесиите фактури в дневниците за покупки на представляваното от него дружество, ще доведе до неистински резултат в справките-декларации и ГДД, което ще осуети установяването на действителните данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО и тяхното плащане. По този начин, използвайки процесните фактури, подсъдимият е съзнавал, че потвърждава неистина в месечните справки декларации по ЗДДС и годишните ГДД по ЗКПО, които се подават пред съответния орган по приходите и приспада неследващ се данъчен кредит, респ. увеличава разходите, като по този начин избягва установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери. Ето защо, настоящият състав намира умисълът на подсъдимия е безспорно установен.

Възраженето на подсъдимия и неговата защита, че сделките са били реални, тъй като са съставени всички необходими документи по закон е неоснователно.

Основният въпрос, който се поставя е досежно реалността на сделката, в качеството и` на данъчно събитие и значение на този извод за съставомерността на сключването и`. Мотивите за сключването на сделката действително нямат отношение към нейната гражданскоправна валидност. Същите имат значение наказателноправната квалификация като престъпление, поради което съдът е длъжен да ги обсъди. Възможно е сделка, която изглежда като законосъобразна и прецизна от гледна точка на данъчноправните норми, при изследването `и да се окаже елемент от престъпна схема за избягване установяването и плащането на дънъчни задължения. Въпросът е дали с извършеното, като съвкупност от фактически действия, деецът е осъществил състав на умишлено данъчно престъпление. Без значение е това,че в конкретния случай биха могли да очертават фактически състав на правомерна търговска сделка. Пълната имитация на стопанска дейност се развива като документален поток, отразяващ съвкупност, или верига от нищожни сделки, наричани в практиката като "кухи","фиктивни", или "привидни". Тези сделки се сключват само документално, без по тях да има движение на стоки и услуги /Вж Решение 84/2009г. по н.д.№28/2009г. на трето н.о. на ВКС/. "Инкриминираните документи /фактури / по съществото си закрепват множество нищожни сделки, тъй като същите са отразени само документално, чрез съставяне на данъчни фактури, без по тях реално да има движение на стоки и пари“ /вж Р№84/2009, ВКС, III НО/. Същото се установява чрез свидетелски показания за липса на търговски взаимоотношения, липса на налични активи във фирмите доставчици, липса на транспорт и наети работници от същите, липса на сграден фонд въпреки наличието на фактура, липса на складова база. Т.е. страните по сделката не разполагат с необходимия ресурс да извършат доставките, отразени в инкриминираните фактури, като наличието на последните не означава, че има извършена доставка /вж Решение №537/2012г. по н.д.№1978/2012г. на трето н.о. на ВКС/. На установената пълна стопанска неспособност да се реализира сделката, може да се противопростави само реалното и` изпълнение. Само по себе си, наличието на фактура и плащане, не означава че има извършена доставка. Плащането на ДДС също не е достатъчно, за да се признае правото на получателя на приспадане на данъчен кредит, тъй като не е доказано осъществяването на облагаема сделка. Насрещната страна също е знаела за фиктивността на сделките и е сътрудничела на престъпното начинание. Така на неистинските фактури е предаден вид, че са съставени от лица, които реално не са били контрагенти на дружеството, или не се представляват от вписаните управители, или лица с неустановена самоличност, както е в конкретния случай, по изложените по-горе съображения. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че преобладаващата част от дружествата по веригата от сделки, се представляват от едни и същи ,т.н. „свързани лица“.

Проследяване на доставчиците на "Синка" по веригата сочи на това, че голяма част от фирмите-доставчици са т.нар. "фирми фантоми", вписани в търговския регистър и с регистрации по ЗДДС не за да извършват търговска дейност, а да бъдат използвани във верига от фирми за неправомерно начисляване ДДС и укриване на данъчни задължения по ЗДДС; че всички фирми - доставчици са с многократно вписани промени в търговския регистър по отношение на собствеността, управлението и представителството им, с цел осуетяване извършването на данъчни ревизии и насрещни проверки /на което сочи и неоткриването им от органите по приходите на декларираните данъчни адреси/; че собственици и представители на фирмите-доставчици, както и на "Синка" ЕООД /непосредствено след прехвърлянето и в хода на данъчната ревизия/ се оказват лица, с нисък социален статус и интелектуален капацитет, не разполагащи със знания и способности да развиват търговска дейност; че фирмите-доставчици, като регистрирани по ЗДДС ДЗЛ са натрупали огромни данъчни задължения към Републиканския бюджет.

Описаните във фактурите обекти на стопанска операция, налагат извода, че в случая се касае за търговска покупко - продажба на стоки, определени по техния род. Този договор е - двустранен /възникват задължения и за двете страни/; възмезден /налице е еквивалентно разместване на блага/; комутативен /облагата от договора е известна към момента на сключването му/; консенсуален /за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните/. Договорът за продажба е неформален по принцип. Продавачът има две основни задължения - да прехвърли собствеността /чл. 183 от ЗЗД/ и да предаде продадената вещ /чл. 187 от ЗЗД/. Продажбата има не само облигаторно действие. Съгласно чл. 24 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Това е така нареченото вещноправно действие на продажбата. От този момент продавачът е изпълнил своето задължение да прехвърли собствеността. Тя е преминала върху купувача, заедно с риска от случайното погиване на вещта.Едно от изключенията на това правило е установено в чл. 24, ал.2 от ЗЗД. Това изключение се отнася до търговските покупко- продажби, които имат за предмет вещи, определени по своя род, каквито, каза се, са процесните сделки. Конкретната индивидуализация на посочената по рода си стока, посредством нейното физическо предаване или определяне по волята на страните, следва да бъде установен юридическият факт, последицата от който, е прехвърлянето на тази материална вещ от данъчно задълженото лице и овластяването другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик. Това налага да се установи къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача по сделката.

Само и единствено установяването на тези обстоятелства, би позволило да се направи несъмнен извод, че процесните доставки са осъществени така, както предвижда правилото на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС. Наложителността на това установяване произтича от обстоятелството, че жалбоподателят черпи за себе си право на данъчен кредит именно от тези доставки, за всяка една от които твърди да е позитивно проявен юридически факт. Това определя и тежестта на доказване в конкретния казус.

Както беше установено вече, липсват данни, които да дават задоволителен отговор на въпроса, кога и къде и как стоките са индивидуализирани и предадени от доставчика на получателя. За това обстоятество не спори и самия подсъдим. Той заявява, че няма реално прехвърляне на стоки, а само документално оформяне на сделката.

При това положение, следва да се направи извод, че фактическото предаване на стоките от доставчика на получателя, така, както това е отразено в обсъжданите първични счетоводни документи е недоказан в процеса факт. Недоказани факти, останаха и извършването на последващи облагаеми доставки с обект, същите тези стоки. От това следва изводът, че доколкото в процесните фактурите не става въпрос за извършено авансово плащане на стока /това не се и твърди от подсъдимия/, не е възможно да се направи извод, че в случая са налице търговски покупко-продажби, като проявени юридически факти.

Ето защо, възражението на подсъдимия, че е изряден и добросъвестен търговец, който не е длъжен да знае за недобросъвестността на неговите съконтрахенти не може да бъде споделено. Подсъдимият е съзнавал, че води преговори с лица, които реално нямат представителни функции по отношение на фирмите с които контактува, че фактурите са изготвени и са подписани също от такива лица, че насрещната страна, както и самият подсъдим, нямат материалния и техническия ресурс да изпълнят сделката, като такъв резултат не е бил целен. Самият подсъдим заявява, че целта не е била реално движение на стоки, а само тяхното документално отразяване. Той е знаел, че съконтрагентът му не разполага със стоките, описани в процесните фактури, реално не му ги е доставил, а той не ги е получил и придобил собственост върху тях, още повече, че подсъдимият лично, а не чрез пълномощник е осъществявал управлението на представлявания от него търговски субект. Липсата на представени по делото товарителници, пътни листове и друга документация, удостоверяваща осъществено предаване на стоката и прехвърляне на собствеността, чрез посочване на имената на материално-отговорното лице, датата и часа на предаване на стоката в обекта /склада на получателя/, оригинал на складов /експедиционен/ документ за продадената стока, липсата на водена счетоводната отчетност във връзка с доставките, съгласно чл.9 от ЗС – заприходяване и изписване на стоките, хронологично текущо отразяване на всяка стопанска операция, отсъствието на справки за складовите разходи и за стоковия поток, с които да се обвържат фактурите за реализация и фактурите за доставка по количество и стойност, водят до направения извод за липсата на реални сделки.
Необходимостта от тази документация е обусловена от обстоятелството, че изискванията за възникване на право на приспадане на данъчен кредит се отнасят до конкретната доставка, по която е претендирано това право и съответно приспаднат данъкът в подадената справка-декларация.

Нормативните задължения на данъчно задълженото лице по глава ХІІІ от ЗДДС са пределно ясни- да декларира всеки месец вярна информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения-чл.100 от ЗДДС. Подсъдимият е признат за виновен, защото е потвърдил в справките- декларации невярна информация, като е декларирал като осъществени инкриминираните сделки, без това реално да се е случило, чрез документи с невярно съдържание- фактури. В резултат на декларираната невярна информация е приспаднал данъчен кредит, без да има такова право, защото то възниква само за получени стоки и услуги, т.е за реално осъществени доставки, а не само за договорени такива, без да е доказано тяхното изпълнение. Затова въззивната инстанция приема, че материалният закон е приложен правилно.

Правилни са изводите на окръжен съд, че деянието е осъществено и от субективна страна. На последния е било известно обстоятелството, че сключените договори и издадените впоследствие документи по изпълнението им са нереални, доколкото подсъдимия не е преговарял с лица, представляващи дружествата и липсва изпълнение по договорите. В случая е установено по несъмнен начин, че през инкриминирания период от време подс.Х. е бил управител и представляващ търговското дружество „Синка“ЕООД, подписвал е необходимите за функционирането му документи, вкл. дневници за покупки и продажби, СД и др. Същият не е упълномощавал за посочения период друго лице, което да изпълнява тази дейност. На подсъдимия е било известно, че управляваното и представлявано от него дружество не разполага с офис, служители, материални активи и транспорт. Въпреки това, ежемесечно е предоставял на свид.С. Г., в качеството и на счетоводител, всички фактури за сключени сделки, които тя да осчетоводи, с цел да бъдат представени пред данъчните власти. Съзнавал е, че такива сделки, с предмет търговия със зърно, практически не се извършват от "неговото" дружество, при липсата на каквито и да било предпоставки и условия за нормалното функциониране на един търговец. Не е познавал и не е комуникирал по повод сделки със свидетелите, сочени в подписваните от него документи като съконтрахенти по тези сделки, в качеството им на собственици и управители на фирмите-доставчици. От данните по делото несъмнено се установява напълно фиктивния характер на сделките и липсата на каквато и да било реална търговска дейност, осъществявана с посочените дружества.“Установяването на елементите от субективната страна на деянието по чл. 255 от НК по необходимост налага проследяване на обективните данни относно фиктивността /реалността/ на доставката, като индикация за наличието на умисъл е именно обстоятелството, че реална доставка не е била извършвана“/вж. Решение № 157 от 1.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 628/2018 г., I н. о., НК, докладчик съдия Валя Рушанова/.

Целта на така посочените "кухи сделки", документирани във фактурите с невярно съдържание, е била да се преобразува финансовият резултат на дружеството по начин, който да сочи не на дължим от дружеството на подсъдимия данък добавена стойност, а на приспадане на данъчен кредит, изчисляван в резултат именно на неосъществените сделки, лъжливо документирани в инкриминираните фактури. Всичко това е довело до намаляване на данъчното му задължение и ощетяване на бюджета. Изложеното важи и по отношение на дължимия корпоративен данък. Отчитайки процесните фактури като разход е променило финансовия резултат на дружеството и е намалило дължимия корпоративен данък.

В подадените от подсъдимия справка-декларация и ГДД, съзнателно тези доставки са намерили своето място, като подсъдимия е съзнавал, че реално те не са извършени, както и че по този начин ще бъде променен финансовия резултат на фирмата за посочения данъчен период, като целта е била да се избегне плащане на данъчни задължения в големи размери, чрез неправомерно ползване на неследващ се данъчен кредит и по-нисък размер на дължимия корпоративен данък.

По отношение на оправдателния диспозитив.

При предходното разглеждане на делото от апелативен съд с Присъда №7 от 14.10.2019г. по ВНОХД №47/2019г., подс.Х. е бил признат за невиновен и оправдан частично по отношение на доставка от “Инвест Груп“с Фактура №00064/19.06.2009г.по отношение на декларирания ДДС и корпоративен данък. Производството пред касационната инстанция е било образувано само по жалба на подсъдимия. С Решение №63 от 01.07.2020г., ВКС е отменил изцяло обжалваната присъда и е върнал делото за ново разжлеждане. Забраната за reformatio in pejus е средство, с което се гарантира реализиране правото на подсъдимия да обжалва присъдата, без да се страхува от влошаване на положението му при инстанционното обжалване или при повторно разглеждане на делото в първата или въззивната инстанции. Процесуалните гаранции за забрана за влошаване положението на подсъдимия са намерили израз в разпоредбите на чл.336, ал.2; чл.337, ал.2 и чл.355, ал.2 и ал.3 от НПК. Според цитираните текстове, възможността на въззивния съд да осъди оправдан подсъдим, да приложи закон за по - тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение в първата инстанция, или да увеличи наказанието, а за касационния съд - да върне делото за ново разглеждане, с указания за утежняване на наказателно правното положение на подсъдимия при новото разглеждане на делото, зависи от наличието на съответен протест на прокурора или жалби на частния обвинител или частния тъжител. Съобразявайки изложеното, както и задължителните указания на ТР№5 от 21.05.2018г., доколкото става дума за частично оправдаване на подсъдимия за деяние, включено в продължаваното престъпление, настоящият състав намира, че присъдата в тази и част не е влязла в сила. Спазването на принципа reformatio in pejus налага настоящия съд да постанови отново оправдателна присъда по отошение на същото деяние. За целта назначената експертиза от предходния въззивен състав беше приобщена по настоящото дело, чрез нейното назначаване и изслушване в съдебно заседание и беше постановен оправдателен диспозитив по отношение на това деяние.

По жалбата за нарушение на материалния закон при определяне на наказанието.

При определяне на наказанието,съдът е съобразил индивидуализиращи наказанието признаци. Принципно правилно съдът е конкретизирал смегчаващите отговорността обстоятелства, като чисто съдебно минало, оказаното частично съдействие в хода на ДП, здравословно състояние /пенсионер по болест/ и изтеклия продължителен период от време, не по вина на подсъдимия /ДП е започнало на 14.07.2009г.,а подсъдимия е привлечен като обвиняем на 16.04.2014г. от който момент е започнал да търпи и ограниченията, произтичащи от това му качество/.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство правилно съдът е отчел размерът на причинената вреда на държавния бюджет- 2067670,29лв., която многократно надхвърля определения в чл.93,т.14 от НК минимален размер на "данъци в особено големи размери" от 12000лв. Като такова следва да бъдат отчетени и броят на квалифициращите обстоятелства по чл.255,ал.3 във вр. с ал.1,т.1,2, 6 и 7 от НК.

За прецизност следва да се отбележи, че приетата от съда висока обществена опасност на деянието не произтича от обстоятелството, че "се касае за тежки умишлени престъпления, с които са причинени вреди на Държавата в особено големи размери". Това е така, защото тези обстоятелства са били съобразени от законодателя, при определяне размера на наказанието, в т.ч. и квалификацията "особено големи размери". Степента на обществена опасност на деянието се завишава от неговите конкретни особености- за двете извършени престъпление по чл.255,ал.3 вр.ал.1,т.2,5 и 7 от НК във вр. с 26 от НК: касае се за кратък период-една година, в който са осъществени четири деяния по първото и шест деяния за второто, механизма на извършване на престъпното посегателство, проявената престъпна упоритост, размера на неплатените данъчни задължения, както и предвид нарастващия брой на подобни деяния.

Представеното от прокурора пред настоящата инстанция постановление за привличане на подсъдимия в качеството на обвиняем за данъчни престъпления, извършени след инкриминирания период по настоящото дело, не следва да се отчита нито като отегчващо отговорността обстоятелство, нито като характеристични данни, с оглед презумпцията за невиновност.

Настоящят състав намира, че следва да се цени като изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство изтеклия значително дълъг период от осъществяването на престъплението до постановяване на настоящата присъда –единадесет години, като не без значение е и процесуалното поведение подсъдимия, което не е допринесло за забавяне на делото. Същото се явява основание съдът да приеме, че наказание, определено при условията на чл. 54 от НК ще бъде несъразмерно тежко и несъответстващо на критерия за справедливост във връзка с критерия за разумен срок на наказателното преследване. Поради това настоящия състав намира, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, т.е. под предвидения в съответната приложима материално правна норма минимален размер от три години лишаване от свобода, а именно две години лишаване от свобода за всяко едно от деянията,респ. определеното общо наказание. Този размер е съобразен и съответен на всички признаци, имащи значение за индивидуализацията на наказанието, размерът на данъчните задължения и целите на генералната и специалната превенции, поради което същото се явява съответно на тежестта на деянието и на обществената опасност на личността на подсъдимия.

Правилна е преценката на проверявания съд за наличие на предпоставките по чл.66 от НК. Добрите характеристични данни на подсъдимия, неговата възраст, здравословно състояние и социален опит обуславят прилагането на условното осъждане спрямо него и дават основание да се приеме, че този институт успешно ще го поправи и превъзпита. Въззивната инстанция намира, че е законосъобразно и уместно да се отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия, за да му осигури възможност през този изпитателен срок от три години да се поправи, да коригира своето поведение, да изгради у себе си необходимите морално-волеви задръжки, без да напуска нормалната среда, в която живее и без да бъде изолиран от обществото. Съдът намира, че условното осъждане представлява достатъчна наказателна репресия спрямо подсъдимия и ще допринесе за резултатното поправяне на същия и за успешното постигане на предупредително-възпиращите цели на наказанието. В този смисъл не се налага на основание чл. 67, ал. 3 от НК за целия изпитателен срок или за част от него, на подсъдимия да бъде наложена, която и да било от пробационните мерки по чл. 42, ал. 2, т. 1-4 от НК.

Тъй като по делото не се установи подсъдимият да притежава налично имущество, което може да бъде предмет на наказанието конфискация, съдът правилно не е постановил налагането на това наказание.

По отношение на гражданския иск.

Възражението на защитата на подсъдимия е по отношение на неговата основателност и изтекла погасителна давност.

"Престъпното деяние, предмет на обвинението, от което пряко и непосредствено са причинени вреди, се явява и правното основание за гражданския иск на пострадалия в наказателното производство като процесуално средство за ангажиране на отговорността на дееца по чл. 45 от ЗЗД. Данъчното правоотношение между държавата и данъчния субект – търговското дружество, е обект на увреждане с извършеното престъпление по чл. 255, чл. 255а от НК (чл. 255 - 257 от НК, ДВ, бр. 62/97 г.). Затова гражданският иск в наказателния процес не е иск относно данъчното вземане на държавата към юридическото лице, данъчен длъжник, а иск за обезщетение за вреди от деликт по чл. 45 от ЗЗД, който се явява и престъпление по съответния текст от Наказателния кодекс. Обстоятелството, че престъплението по чл. 255, чл. 255а, чл. 256 от НК съставлява и деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, е основание за гражданска отговорност на неговия извършител." / Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСНК/.В конкретния случай са налице всички законови предпоставки за реализиране на гражданската отговорност на подсъдимия за причинени вреди на Държавата. Укритите данъци са установени по размер, същите не са събирани по реда на ДОПК, нито са внесени от подсъдимия до приключване на съдебното следствие. Ето защо, правилно съдът е уважил иска в неговия пълен размер.

По отношение на давността, съдът съобрази следното.

Съгласно чл.114,ал.1 от ЗЗД давностния срок започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Когато деликта съставлява и престъпление, чл.114,ал.3 от ЗЗД въвежда изключение от принципа, като постановява, че при възникнало задължения от деликт, пет годишния давностен срок започва да тече от откриването на дееца.Съгласно ТР№5/2006г. на ОСГТК на ВКС ако извършването на деянието и откриването на дееца съвпадат, началния момент на давностния срок е един и същ. Ако откриването на дееца е станало по-късно, давностния срок този от този по-късен момент. Въпросът кога деецът е станал известен е фактически и се решава според всеки конкретен случай, като са допустими всички доказателствени средства.

Както е посочил ВКС в своето Решение №96 от 08.06.2017г., при деликти, съставляващи едновременно и данъчни престъпления са налице три момента: на причиняване на вредите /укриване или неизпълнение на данъчни задължения/, установяване на укритото или неизпълнено данъчно задължение и откриване на извършителя. Очевидно при причиняване на вредите осъществяването на деликта е известно само на дееца. Установяването на данъчното задължение съвпада с влизане в сила на ДРА съгласно чл.197,ал.2 от ДПК/отм./ Съгласно същата, с ДРА се определят данъчните задължения, неизпълнението на които води до вреди за фиска. С ДРА се признават права и задължения, регламентирани в закона по общ начин като основания, размери и субекти, а не се създава такива. Той визира конкретно нарушение и конкретно данъчно задължено лице и по своята правна природа представлява индивидуален административен акт, който има само декларативно, а не конститутивно действие. С него се признава вече съществуващото право на държавата да получи данъчно вземане,т.е.представлява изпълнително основание./ТР №1 от 2009г. на ОСНК на ВКС/.

Правното основание на гражданския иск на пострадалия в наказателното производство, с което се ангажира отговорността на дееца по чл.45 от ЗЗД, е престъпното деяние, предмет на обвинението, от което пряко са причинени вреди. За това гражданския иск в наказателния процес не е иск относно вземане на държавата към юридическото лице-данъчен длъжник, а иск за обезщетение за вреди от деликт, който е съответното престъпление по НК. "Престъпното деяние, предмет на обвинението, от което пряко и непосредствено са причинени вреди, се явява и правното основание за гражданския иск на пострадалия в наказателното производство като процесуално средство за ангажиране на отговорността на дееца по чл. 45 от ЗЗД. Данъчното правоотношение между държавата и данъчния субект – търговското дружество, е обект на увреждане с извършеното престъпление по чл. 255, чл. 255а от НК (чл. 255 - 257 от НК, ДВ, бр. 62/97 г.). Затова гражданският иск в наказателния процес не е иск относно данъчното вземане на държавата към юридическото лице, данъчен длъжник, а иск за обезщетение за вреди от деликт по чл. 45 от ЗЗД, който се явява и престъпление по съответния текст от Наказателния кодекс. Обстоятелството, че престъплението по чл. 255, чл. 255а, чл. 256 от НК съставлява и деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, е основание за гражданска отговорност на неговия извършител." / Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСНК/.Ето защо гражданска отговорност за деликта по чл.45 от ЗЗД носи извършителя на престъплението, което може да бъде само физическо лице.

В конкретния случай спорът касае момента на откриване на извършителя като физическо лице.

Съгласно чл.108,ал.1,т.5 от ДПК /отм./ задължителен реквизит на ДРА са данните за данъчния субект. Действително в конкретния случай става въпрос за еднолично дружество с ограничена отговорност, чийто единствен собственик е и едноличен управител, а именно подс. Х.. Съгласно ТР №4 от 1016г. на ВКС, субект на т.н.данъчни престъпения може да бъде както физическото лице, представляващо по закон данъчно задълженото лице, така и всяко друго физическо лице-пълномощник и др., които осъществяват фактическата дейност и функции на данъчно задълженото лице.

Ето защо, не може да се приеме, че с влизане в сила на ДРА/18.02.2014г/. с Решение на ВАС, с което е потвърдено Решение на АС-Варна/, е станал известен на държавата деликвента. Той е винаги физическо лице, което може да стане известно на властите едва с повдигане на обвинение за данъчно престъпление, в което е конкретизирано както деянието, така и дееца. Ето защо, меродавния момент, от който започва да тече давностния срок за предявяване на граждански иск за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД за държавата е момента на привличане на едно лице като обвиняем. Това е било извършено с Постановление за привличане на обвиняем от 16.04.2014г. /том 32,л.5 от ДП №22/2011г. Гражданският иск е бил предявен на 15.03.2017г. по НОХД№44/2017г.,т.е в пет годишния давностен срок.

Дори да се приеме по-ранния момент на откриване на нарушителя- влизане в сила на ДРА /18.02.2014г./, то правния извод не се променя.

В конкретния случай са налице всички законови предпоставки за реализиране на гражданската отговорност на подсъдимия за причинени вреди на Държавата. Укритите данъци са установени по размер, същите не са събирани по реда на ДОПК, нито са внесени от подсъдимия до приключване на съдебното следствие. Ето защо,гражданският иск следва да бъде уважен до 1 837 270лв.

По изложените съображения и предвид служебно констатираното обстоятелство, че подсъдимия е частично оправдан от предходен състав на ВАС и предвид забраната за утежняване на неговото положение, съставът на Апелативния съд в гр.Варна намира, че обжалваната присъда следва да бъде изменена и в тази и част.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

I.На основание чл.337 ал.1 т.2 НПК ИЗМЕНЯ присъда №24/01.11.2018 година, постановена по НОХД № 44 по описа за 2017 година от Окръжен съд гр. Шумен,КАТО Я ОТМЕНЯ В ЧАСТТА, в която подс.А.Х.Х. е признат за виновен за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2, 6 и 7вр. чл.26 ал.1 НК за данъчен период месец юни 2009г. по ЗДДС, като го признава за невинен в това, през месец юни 2009г. чрез посредственото извършителство на С.Ж.Г. при водене на счетоводството да е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Синка“ ЕООД, в който да е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура №**********/19.06.2009 г. с данъчна основа768 000,00 лв. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 153 600,00 лв., с посочен доставчик „Инвест груп“ ООД, и на 07.07.2009г. да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 153 600,00 лв., като в СД по ЗДДС, вх. № 2700 - 973114/07.07.2009 г. за данъчен период месец юни 2009 г., подадена пред ТД на НАП-Шумен е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 159 708,53 лв. в раздел "Б" от декларацията, а действително установения е 6 108,53 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел "В" е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1291,31 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 154 891,31 лв. и така е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 153 600,00 лв. и го оправдава по първоначално предявеното обвинение за разликата от 794 074,16лв. до 947 674,16лв., както и за периода след 13.02.2009г.

ІІ. На основание чл.337 ал.1 т.2 НПК ИЗМЕНЯ същата присъда в частта, в която подс. А.Х.Х. е признат за виновен по чл.255, ал.3 вр. ал.1 т.2 НК за избягване на 19.03.2010г. на данъчни задължения в особено големи размери по ЗКПО, за данъчен период 2009 година, като я ОТМЕНЯ в тази и част, признава пос.Хюсиинов за невиновен и го оправдава за разликата от 240 325,52лв. до 317 125,52лв./76800лв./

III.ИЗМЕНЯ присъдата в частта, досежно определото наказание и изпитателен срок, като НАМАЛЯВА размера на наказанието за всяко едно от деянията на две години „лишаване от свобода“, респ. определено общо наказание от три години на ДВЕ ГОДИНИ „лишаване от свобода“ и НАМАЛЯВА размера на изпитателния срок от пет години на ТРИ ГОДИНИ.

IV.ИЗМЕНЯ присъдата в частта, в която е уважен предявеният граждански иск, за претърпени вреди от престъплението като я отменя за сумата над 1 837 270лв. и го отхвърля в тази му част,като неоснователен.

IV.ИЗМЕНЯ присъдата в частта, в която подс.Хюсинов е осъден да заплати държавна такса, върху уважения граждански иск, като я отменя за сумата от 9216лв.

V.ОСЪЖДА подсъдимия да заплати по сметка на Апелативен съд направените разноски за вещи изца в настоящата инстанция, в размер на 2540лв.

VІ. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Номер на акта:	260080
Дата:	5 ноември 2021 г. (в сила от 18 март 2022 г.)
Съдия:	Десислава Стефанова Сапунджиева

Дело:	20203000600210
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 юли 2020 г.

Решение по дело №210/2020 на Апелативен съд - Варна

Съдържание на акта