РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Пловдив, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20225000600367 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С обжалваната присъда Пловдивския окръжен съд е признал
подсъдимата Д. П. Г. за виновна в това, че през периода от 04.01.2008 г. до
19.02.2009 г., на 285 пъти, при условията на продължавано престъпление в гр.
*, във фирма ”*” АД*, чрез използване на неистински официални документи -
командировъчни заповеди относно работници за командироване в цеха в с. *,
обл. * и фактури за извършени транспортни услуги и доставени консумативи,
е получила без правно основание чуждо движимо имущество – пари 297
196.00 лв. за неизвършени командировъчни разходи и пари 59 175,10 лв. за
неизвършени извършени услуги и доставки на консумативи на обща стойност
на 356 371,10 лв., собственост на „*” АД - *, с намерение противозаконно да
ги присвои, като измамата е в особено големи размери, представляваща
особено тежък случай и на основание чл. 212, ал. 5 вр. ал.1 пр. 1 алт.2 вр. чл.
1
26 ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1 т. 1 нк я осъдил на шест години лишаване от свобода,
както и на конфискация на ½ от имуществото й, като я е признал за невинна в
това да е присвоила пари за неизвършени услуги и доставки на консумативи
на обща стойност 5680 лв. и я е оправдал за разликата от сумите по
първоначално повдигнатото обвинение за присвоени пари в размер на 64
855,10 лв. за неизвършени услуги и доставки на консумативи, както и общата
стойност на присвоеното имущество 362 051,10 лв. на „*“ АД - гр. *.
На основание чл. 57, ал. 1 т. 2 б. „а“ ЗИНЗС съдът е определил на
подсъдимата Д. П. Г. да изтърпи така наложеното наказание в размер на шест
години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим.
На основание чл. 37 ал. 1 т. 6 и т. 7 НК подсъдимата Д. П. Г. е лишена от
право да заема материално отговорна длъжност, както и да упражнява
професия или дейност, свързана с такава длъжност за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимият Н. Щ. Щ. е бил признат за виновен в
това, че в периода от 07.01.2008 г. до 19.02.2009 г., при условията на
продължавано престъпление, в гр. *, във фирма ”*” АД - *, чрез използване на
неистински официални документи - командировъчни заповеди за
командироване на работници в цеха в с. *, обл. *, е получил без правно
основание чуждо движимо имущество - пари 88 280.00 лв., собственост на „*”
АД - *, с намерение противозаконно да ги присвои, като измамата е в особено
големи размери, представляваща особено тежък случай, поради което и на
основание чл. 212, ал. 5 вр. с ал. 1 пр.1 алт.2, вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. с чл. 55,
ал. 1 т. 1 НК го осъдил на четири години лишаване от свобода и конфискация
на ½ от имуществото му.
На основание чл. 57, ал. 1 т. 3 ЗИНЗС съдът е определил подсъдимият
Н. Щ. Щ. да изтърпи така наложеното наказание, в размер на четири години
лишаване от свобода при първоначален „общ” режим.
На основание чл. 37 ал. 1 т. 6 и т. 7 от НК лишил подсъдимия Н. Щ. Щ.
от право да заема материално отговорна длъжност, както и да упражнява
професия или дейност, свързана с такава длъжност за срок от две години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда съдът признал подсъдимия Д. Г. Н. за виновен в
това, че през периода от 08.02.2008 г. до 18.02.2009 г., в гр. *, при условията
2
на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официални
документи - командировъчни заповеди за командироване в цеха в с. *, обл. *,
е получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари 3420 лв.,
собственост на „*” АД - *, с намерение противозаконно да ги присвои, поради
което и на основание чл. 212, ал.1 пр.1 алт. 2 вр. с чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 55, ал.
1 т. 1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът отложил изпълнението на така
наложеното наказание на подсъдимия Д. Г. Н. за срок от три години, считано
от влизането на присъдата в сила.
Съдът се е произнесъл и по приложените по делото веществени
доказателства и направените по делото разноски.
Недоволни от така постановената присъда са останали и тримата
подсъдими, които са я обжалвали с искане тя да бъде отменена и се постанови
нова, с която да бъдат признати за невинни и оправдани по повдигнатите
обвинения. Като алтернативна позиция се поддържа становище и за
намаляване размера на наложените наказания.
С Решение № 45/03.08.2021г. по внохд № 198/21г. на Пловдивския
апелативен съд присъдата била потвърдена.
С Решение № 60250/05.09.2022г. по н.д. 990/21г. на ВКС, трето
наказателно отделение въззивното решение било отменено и делото върнато
за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на
разпоредителното заседание и така настоящето производство се явява второ
по ред.
В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура
намира жалбите на подсъдимите за неоснователни. Сочи, че са налице
достатъчно доказателства за виновно поведение на тримата подсъдими и
предлага присъдата да бъде потвърдена, а жалбите оставени без уважение.
Защитата на подсъдимия Н. поддържа жалбата си. Твърди, че
деянието на Н. е доказано само за сумата от 320 лв. и предлага деянието му да
бъде преквалифицирано в „маловажен случай“. Оспорва годността на ГКО
като доказателства, поради липса на подписи, дати и имена. Твърди, че
липсва прекия умисъл и користното поведение на Н. и така обосновава
несъставомерност на деянието му. Предлага преквалифициране на деянието
на Н. в по – леко наказуемо престъпление и прилагане на правилата на
3
давността или оправдаването му на основание чл.9, ал.2 НК.
Защитата на подсъдимата Г. поддържа изцяло жалбата си. Сочи, че в
присъдата липсва анализ на доказателствата в цялост и отговор на
направените възражения. С доводи за липса на доказателства иска
оправдаване на подсъдимата.
Защитата на подсъдимия Щ. намира присъдата за постановена при
съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че в нея липсва
диспозитив за осъждането на Щ.. Наред с това се твърди за липса на мотиви,
тъй като съдът не е обсъдил доказателствата и не е дал дължимия отговор на
поставените пред него възражения. Предлага се отмяна на присъдата и
връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг съдебен
състав.
Тримата подсъдими искат съдът за уважи жалбите им.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери
служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.
314 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Проверката на атакувания съдебен акт сочи на съществен порок при
неговото изготвяне с оглед на съдържанието му, тъй като то не отговаря на
изискването на чл. 305, ал. 3 от НПК. В него не се съдържат анализ на
установената доказателствена съвкупност, довела първата инстанция до
правните съображения за взетото решение. Отделно от това не са обсъдени
възраженията на защитата на подсъдимите, изразени в хода на съдебните
прения и не е даден отговор на голяма част от тях.
Между другото, този порок е констатиран и при осъществения
касационен контрол. В отменителното решение на ВКС изрично е посочено,
че първата инстанция независимо от обема на изложението не е изпълнила в
пълнота задълженията си да направи всеобхватен и задълбочен анализ на
доказателствената съвкупност, което е счела за липса на мотиви.
Вярно е, както твърди и ВКС, че това нарушение би могло да бъде
санирано от въззивната инстанция, но това следва да бъде преценяно много
внимателно, с оглед опасността подсъдимите да бъдат лишени от контрола на
една инстанция. Настоящият състав намира, че в настоящият казус тази
опасност съществува реално и тя е обусловена от установената тотална липса
4
на мотиви в атакуваната първоинстанционна присъда и липсата дори на
екзистенциален минимум на аналитична дейност на съда. Ето защо,
решаването на въпроса за отговорността на подсъдимите в настоящето
производство за първи път би ги лишило от дадената им от закона
възможност за триинстанционен контрол.
Тук е местото да се отбележи, че съдът всякога е длъжен да даде
отговор на възраженията и доводите на страните, независимо дали ги счита за
основателни или не и дали ги уважава или не и този отговор винаги трябва да
бъде обективиран по делото - в мотивите на съдебния акт. Изготвянето на
мотиви е гаранция, че съдът взема решенията си по вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото и на закона. Липсата на мотиви води до
невъзможност да се провери правилността на присъдата и затова всякога
представлява съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на
чл. 348, ал.3, т.2 НПК. Но постановяването на присъда без мотиви е
едновременно с това съществено нарушение на процесуални правила и по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т.1 НПК. Правото на жалба на подсъдимия срещу
присъда, която накърнява законните му права и интереси, може да се
упражни ефективно, когато се оспорят убедително не само крайните изводи
на съда, но и съображенията, върху които са основани. От тази гледна точка
именно липсата на мотиви ограничава правото на защита на подсъдимия.
Ето защо, налице са основанията по чл. 348, ал. 1, т.1 и т.2 НПК, които
нарушения на процедурата не могат да бъдат отстранени от въззивната
инстанция и обуславят необходимост от отмяна на атакувания акт и връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд
от стадия на съдебното заседание.
При този изход на делото, не могат да бъдат обсъждани доводите,
касаещи правилното приложение на материалния закон, но оплакванията в
тази насока следва да бъдат съобразени при новото разглеждане на делото
във първата инстанция, като бъде обърнато особено внимание на
възраженията направени от защитата на подсъдимите, както пред първата
инстанция, така и по време на съдебните прения пред настоящата инстанция,
като основателността им следва внимателно да бъде преценена в контекста на
разпоредбата на чл.13, чл.14 и чл.107 НПК.
5
Водим от изложеното и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1
и 2 НПК Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 24/19.03.2019г. по нохд № 367/15г. на Окръжен
съд – Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на съдебното следствие.
Решението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6