РЕШЕНИЕ
Номер 634 18.11. Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд XIХ търговски
състав
На осемнадесети ноември през 2019 Година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Галя
Костадинова
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
търговско дело номер 883 по описа за 2019 година
намери за установено следното:
Производството е по чл. 25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба вх. № 20191018141905 на „ФСКА“
ЕООД ЕИК ********* чрез управителя и ЕСК Е.Е.Т. срещу
Отказ № 20191010104941 от 11.10.2019 г. на АВ - ТР, за вписване на промени по
партидата на „ФСКА“ ЕООД ЕИК ********* в резултат на продажба на всички
дружествени дялове от ЕСК Е.Д.Т. на Е.Е.Т. чрез
промяна на ЕСК, на управителя, на учредителния акт.
Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен.
Посочва, че вписаните върху дружествените дялове два запора са без правно
действие, защото приема, че изпълнителните дела, по които са наложени, следва
да бъдат прекратени по силата на закона и на същото основание би следвало да
бъдат вдигнати запорите върху дружествените дялове на Е.Т.. Твърди, че тъй като
кредиторът ПИБ АД не е поискал извършване на действия по принудително
изпълнение спрямо длъжника Е.Т. повече от две години, то по силата на закона –
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, изпълнението се счита за прекратено. Това е така,
защото изпълнението е възобновено по силата на закона от 04.11.2014г. поради
влизане в сила от 03.11.2014г. на Решение № 478 по втд
№ 820/2013 на АС Пловдив, но от този момент ПИБ АД не е извършвало действия по
изпълнението – такива са предприети едва през 2019г. Поради това запорът по изп.д. № 20118250400194 няма действие спрямо дяловете,
притежавани от Е.Д. Т.. По второто изп.д. №
20158440403716 запорът също няма действие, защото с Разпореждане № 10073 от
20.04.2016г. на СГС по тд № 1276:2016 е върната
исковата молба на Хета Асет
Резолюшън България ООД срещу Е.Д. и са обезсилени
заповедите за незабавно изпълнение и издадения ИЛ, с който е образувано
изпълнителното дело.
Моли отказът да бъде отменен. Представя писмени
доказателства.
Отказът е съобщен по електронен път на 18.10.2019г.,
жалбата е подадена също на 18.10.2019г., поради което се явява допустима като
депозирана в срока за обжалване и изходяща от лице с правен интерес – заявителя
в регистърното производство.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради
следното:
Със заявление вх. № 20191010104941 Е.Е.Т. е
поискал вписване на промени по партидата на „ФСКА“ ЕООД ЕИК ********* чрез
смяна на управителя, вписване на нов ЕСК и нов учредителен акт, в резултат на
прехвърляне на дружествените дялове от Е.Д.Т. на Е.Е.Т..
Приложил е молба по чл.122 от ТЗ от Е.Е. до
дружеството; решение от 10.10.2019г. на ЕСК Е.Д. с
нотариална заверка на подписа и на съдържанието; договор за продажба на
дружествени дялове от 10.10.2019г. с нотариална
заверка на подписа и на съдържанието; протокол от 10.01.2019г. с решения на
новия ЕСК; нов учредителен акт; декларации по ТЗ и ЗТРРЮЛНЦ, документ за
внесена ДТ.
На 11.10.2019г. е постановен
отказ с мотива, че по партидата на дружеството има вписани два запора върху дружествените
дялове на прехвърлителя Е.Д.Т. в полза на ПИБ АД и Хета Асет Резолюшън
България ООД. Изложени са подробни мотиви, че вписването на запор върху
дружествен дял прегражда възможността за разпореждане с тях, тъй като на осн. чл.451 ал.1 от ГПК от момента на налагане на запора
длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с обекта на запора. Целта на
запора на дружествен дял е да се обезпечи възможността кредитор да се
удовлетвори от стойността на дела по реда на чл.517 ГПК. След запора длъжникът
се лишава от възможността да се разпорежда с него и да въздейства по какъвто и
да било начин върху членствените правоотношения. Това
гарантира възможността на кредитора да се удовлетвори чрез едностранно
изявление до дружеството, което води до прекратяването му.
При справка по партидата на
търговеца се констатира, че вписаният ЕСК и управител е Е.Д.Т., който притежава
всички дялове от 2 лв. Върху тях са вписани два наложени запора – на
14.06.2011г. в полза на ПИМ АД за обезпечаване на вземане в размер на
75 000лв. главница и 2 336.17лв. законна лихва, по изп.д. № 20118250400194; и на 04.12.2015г. в полза на Хета Асен Резолюшън България ООД
за обезпечаване на вземане от 133 238.53лв. главница и 1 817.15лв.
лихви по изп.д. № 20158440403716.
Пред съда жалбоподателят
представя молба вх. № 22222 от 14.10.2019г. по изп.д.
№ 20118250400194 на Е.Д.Т., с която иска прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и вдигане на наложените
обезпечителни мерки – възбрани и запори. Прилага преписи от съдебните актове –
решение на Окръжен съд Пловдив от 22.04.2013г., решение от 15.10.2013г. на
Апелативен съд Пловдив, и Определение от 03.11.2014г. на ВКС, с които е
разгледан и уважен установителен иск на ПИБ АД, както
и данни, че към 03.11.2014г. съдебното производство е приключило с влязъл в
сила съдебен акт за съществуване на вземането. Молбата не съдържа информация
дали е разгледана и удовлетворена от съдия – изпълнителя. Такива данни не са
приложени към жалбата. Справката в АВ – ТР по партидата на жалбоподателя сочи,
че и към момента запорът е вписан като не е постъпило искане от съдия –
изпълнителя за вдигането му поради прекратяване на изпълнителното дело.
За втория запор жалбоподателя
представя копие на Определение от 04.12.2015г. на СРС по гр.д. № 58931/2015г.,
с което е обявено за спряно по силата на закона принудителното изпълнение по изп.д. № 20158440403716 по повод постъпило възражение от
длъжника, и е указано на взискателя да предяви установителен иск за вземанията си, както и Разпореждане №
10073 от 20.04.2016г. на СГС по тд № 1276/2016г., с
което исковата молба на Хета Асет
Резолюшън България ООД против Е.Д.Т. е върната и
производството е прекратено. Не се представя съдебен акт за обезсилване на
издадената заповед за изпълнение и ИЛ, както и акт на съдия – изпълнителя за
прекратяване на изпълнителното дело поради това и вдигане на наложените запори.
Справката в ТР сочи, че по партидата на дружеството няма данни да е постъпило
искане на съдия – изпълнителя за заличаване на вписания запор.
При тези данни
отказът е законосъобразен.
Към момента
действащите норми на ГПК, на ТЗ и на ЗТРРЮЛНЦ не уреждат възможността по силата
на закона да настъпва прекратяване на изпълнително дело и в резултат на това да
се считат за вдигнати вписани запори на дялови, нито има норми, които да
предвиждат правомощие на длъжностното лице по вписване само да констатира, че
са настъпили законови предпоставки за вдигане на вписан запор и заличаването
му, и да не го взима предвид при постъпили заявления, в каквато насока са
аргументите и съображенията на жалбоподателя. Поради това жалбата е
неоснователна.
Позитивното право
не урежда възможността образувано изпълнително производство да се счита за
прекратено по силата на закона, без за това да се произнесе с изричен акт съдия
– изпълнителя. Към момента чл.433 ал.1 т.4 и т.8 от ГПК изисква изричен акт на
съдия – изпълнителя за прекратяване на изпълнително дело тогава, когато с
влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден
изпълнителен лист, както и когато взискателят не поиска
извършване на изпълнителни действия повече от две години. Този акт е
постановление и той подлежи на обжалване от страните по изпълнението В тези
случаи и на основание чл.433 ал.3 от ГПК, след като постановлението за
прекратяване влезе в сила, съдия – изпълнителят е длъжен служебно да вдигне
наложените запори. Двете хипотези, които жалбоподателят твърди да са
осъществени по отношение на образуваните изпълнителни дела, са правно основание
по чл.433 ал.1 т.4 и т.8 от ГПК делата да бъдат прекратени от съдия – изпълнителя,
т.е. той е компетентния орган, който може да констатира осъществяване на
фактическия състав за прекратяване на изпълнението и след това служебно да
вдигне наложените запори. Такива компетенции няма нито длъжностното лице в
производството по разглеждане на постъпило заявление, нито съдът при
разглеждане на жалба против отказ за вписване. Позитивната правна уредба не
позволява инцидентно, в регистърно производство, да
се констатират предпоставки за прекратяване на изпълнително дело и да не се зачете
вписан запор на дялове. В тази насока обективно са исканията и доводите на
жалбоподателя и оттук аргументите му защо не следва да се вземат предвид
вписаните запори върху дяловете на прехвърлите, но тях, с оглед изложеното,
съдът намира на неоснователни.
Както към момента
на подаване на заявлението и произнасянето от длъжностното лице, така и към
датата на разглеждане на жалбата от съда, по партидата на търговеца запорите на
дяловете са вписани и налични, не са вдигнати, поради което те следва да бъдат
съобразявани и отчитани при разглеждане на заявленията и поисканите за вписване
обстоятелства.
Законосъобразно
длъжностното лице е посочило, че вписаният запор на дружествените дялов
представлява законова пречка за разпореждане с тях от страна на длъжника и за
вписване на това разпореждане по партидата му. То цели гарантиране правото на
кредитора да се удовлетвори принудително от това имущество при липса на
доброволна престация чрез принудително прекратяване
на търговското дружество по реда на чл.517 от ГПК.
Правната природа на
института изпълнение върху дял на ограничено отговорен съдружник е разяснена в Решение
№ 835 от 28.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 472/2006 г., I т. о., докладчик
председателят Любка Илиева,
според което прекратяването на членственото отношение
е правна последица на волеизявлението на кредитора по чл.517 ал.3 от ГПК,
отправено към дружеството, когато няма доброволно удовлетворяване, и това
негово право не може да бъде поставяно под условия или да зависи от волята на
съдружника или на дружеството, респективно да бъде иззето чрез изпреварващи
действия, предизвикващи промяна в правоотношението. На преобразуващото право на
кредитора да прекрати по своя воля и чрез свое изявление членственото
правоотношение на длъжника, евентуално да прекрати дружеството чрез иск,
съответства само задължението на длъжника и дружеството да търпят това
положение, но не и правото им те да предизвикват правна промяна. Това право им
е „отнето“ от момента на налагане и вписване на запора на дялове /чл.451 ал.1
от ГПК/.
От даденото тълкуване следва, че както съдружникът – длъжник, така и
дружеството не могат да предприемат едностранни действия по изменение и/или
прекратяване на членственото правоотношение на
длъжника в дружеството, което е забранено от момента на вписване в ТР на
наложения запор върху дружествените дялове. В правомощията на длъжностното лице
е да следи за спазване на вписания запор и произтичащите от него права на
кредитора, на които не могат да бъдат противопоставени никакви действия на
съдружника и на дружеството, насочени към накърняване, ограничаване или
погасяване на тези права.
При постъпване на
заявление длъжностното лице е обвързано от вписаните по партидата на търговеца
обстоятелства. При наличие на вписан запор длъжностното лице задължително се
съобразява с него. То няма правомощието да изследва има ли основания съдия –
изпълнител да прекратява образувано пред него изпълнително производство и да
иска вдигане на запори и заличаване на вписването им в търговския регистър,
което обективно иска жалбоподателя с развитите в жалбата му аргументи.
Съответно такива права не може и няма и съдът в настоящото производство, поради
което той не може инцидентно да констатира предпоставки по чл.433 ал.1 от ГПК и
да замества волята и действията на съдия – изпълнителя – такива права не са му
дадени със закон; настоящото производство е едностранно, докато изпълнителните
производства винаги са двустранни с участието на кредитори.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ
№ 20191010104941 от 11.10.2019 г. на АВ - ТР, постановено по заявление вх. № 20191010104941 за вписване на
промени по партидата на „ФСКА“ ЕООД ЕИК ********* в резултат на продажба на
всички дружествени дялове от ЕСК Е.Д.Т. на Е.Е.Т.
чрез промяна на ЕСК, на управителя, на учредителния акт.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Пловдив с жалба в едноседмичен срок от връчването му.
Решението да се обяви.
СЪДИЯ: