№ 22
гр. Бургас, 27.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Благой Г. Потеров
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600019 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 341 ал.2 вр. чл. 306 ал.3 вр.
ал.1 т.4 предл. второ от НПК.
Постъпила е частна жалба от адвокат Д.К. от АК-Бургас, в качеството
му на защитник на подсъдимия М. М. Х. против определение
№647/04.11.2021г., постановено по НОХД № 658/2021 г. по описа на ОС-
Бургас, с което подсъдимият М. е осъден да заплати на частните обвинители
АК.А., С.А.К. и Ф.Ц.С. направените от тях в съдебното производство
разноски в размер на 3 000 лева.
В жалбата се изтъква, че атакуваното определение е постановено в
нарушение на процесуалния закон. Твърди се, че съдът не е бил валидно
сезиран от частните обвинители в рамките на проведеното пред него съдебно
производство, приключило с присъда, с искане за присъждане на разноски,
поради което и постъпилата след постановяване на присъдата молба с такова
искане не може да се приеме, че ангажира съдебния състав с произнасяне по
реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК. Поддържа се, че депозираната молба от
частните обвинители за присъждане на разноски е следвало да бъде
отклонена. Моли се за отмяна на първоинстанционното определение.
В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при
Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за неоснователност на
жалбата. Поддържа се, че атакуваният акт е постановен в съответствие с
императивните правила на чл. 189 ал.3 от НПК и съобразно реда, предвиден в
чл. 306, ал.1, т.4 от НПК, поради което и липсва основание за неговата
отмяна.
1
Бургаският апелативен съд, проверявайки правилността на атакуваното
определение, във връзка с изложените в жалбата доводи, намира следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 342 ал.1 от НПК, изхожда от
лице, което има правен интерес, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Правилно, с оглед разпоредбата на чл. 189 ал.3 от НПК съдът е
направил преценка за дължимо произнасяне по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от
НПК, след като в срока на изготвяне на мотивите към постановената присъда
е констатирал пропуска си да се произнесе по направените от частните
обвинители в хода на процеса разноски за повереник, за които по делото са
били налични доказателства – представено пълномощно от конституираните
като частни обвинители АК.А., С.А.К. и Ф.Ц.С., с които същите
упълномощават като свой процесуален представител по делото адвокат П.Н.
от АК-Бургас / спр. л.31 от НОХД № 658/21 г. на БОС/.
Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за
виновен, разноските по наказателното производство, включително
направените такива от частните обвинители, се дължат от последния, като за
присъждането им е необходимо да бъде направено съответно искане от
частните обвинители. В разглеждания случай е вярно, че в рамките на
развилия се пред първата инстанция съдебен процес, тримата частни
обвинители, както и повереникът им, не са направили изрично искане за
присъждане на разноски, макар към писмената молба, сезираща съда с искане
за конституирането им в това качество да е представен договор за правна
помощ ведно с пълномощно, удостоверяващ заплатен хонорар на адвоката в
размер на 3 000 лева. Следва да се отбележи обаче, че пропускът на частните
обвинители своевременно да предявят претенция за направени разноски по
делото, не лишава последните от възможността да сезират съда с такова
искане, доколкото такава възможност е уредена именно в хипотезата чл. 306,
ал.1, т.4 от НПК – регламент, позволяващ на съда да се произнесе по
разноските и след постановяване на присъдата. Поради това и възражението
на защитника в тази насока не може да се приеме за основателно.
Независимо, че в случая определението на първоинстанционния съд по
реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК, е произнесено на 04.11.2021г., т.е., преди
2
постъпване по делото на молба от частните обвинители за присъждане на
направените разноски, която видно от регистрационния номер, поставен
върху същата е с дата 02.12.2021г. /спр. л.74 от НОХД № 658/21г. на БОС/, то
същото не може да се счете, че е постановено в нарушение на закона. Налице
е депозирана в писмен вид молба от частните обвинители, с формулирано в
нея искане за присъждане на разноски, което тяхно искане е удовлетворено на
база извършена в по-ранен момент служебна преценка на съда за
необходимост от произнасяне по този въпрос.
Предвид гореизложеното, въззивният съд прие, че обжалваното
определение следва да бъде потвърдено, а жалбата на адвокат Д.К., защитник
на подсъдимия М.Х. като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, Бургаският
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №647/04.11.2021г., постановено по
НОХД № 658/2021 г. по описа на ОС-Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3