Р Е Ш Е Н И
Е
№ ………
гр.Плевен, 21.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА
ТОДОРОВА
при
секретаря Марина Цветанова, като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№6131 по описа за 2019 г., на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание
чл.222, ал.3 КТ с цена на иска 1288,00 лв. и чл.224, ал.1 КТ с цена на иска 32,20 лв.
Производството по делото е
образувано по подадена искова молба от Г.Е.Г., ЕГН********** против ****ООД, ****,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т.М.и/или Ц.К.***. В
исковата молба се твърди, че ищцата е била с ответното дружество в трудово
правоотношение, като със Заповед №39/9.05.2019 г. същото било прекратено на
осн.чл.327 ал.1 т.12 от КТ. Твърди, че в заповедта е посочено,че следва да
ѝ бъде изплатено обезщетение за един ден неизползван платен годишен
отпуск, както и по чл.222 ал.3 от КТ-две брутни заплати. Твърди, че до
настоящият момент плащане не е извършено. Моли ответника да бъде осъден да
плати на ищцата сумата от 50 лв., представляваща обезщетение за неизползван ПГО
за периода от 1.01.2019 г. до 8.05.2019 г.,ведно със законната лихва върху
сумата,считано от датата на подаване на ИМ до окончателното ѝ изплащане и
сумата от 1200 лв.,представляваща обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ до
окончателното ѝ изплащане. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника по делото, в който взема становище, че предявения
иск е допустим и основателен. Признава,
че между страните по делото е същуствувало трудово правоотношение, което е
прекратено на основание чл. 327, ал.1, т.12 от КТ със Заповед № 39/09.05.2019г.
Твърди, че съгласно наличните ведомости за трудови възнаграждение, дължи на
ищеца следните обезщетения, а именно: -
Обезщетение по чл.224, ал. 1 от КТ-за един ден неизползван платен годишен отпуск
сумата от 32,20 лв./тридесет и два лева и 20 ст./ и - Обезщетение по чл.222, ал. 3 от КТ - размера на две брутни
работни заплати, а именно сумата от 1288 лв./хиляда двеста осемдесет и осем
лева/
Съдът,
като прецени събраните
по делото писмени
доказателства и съобрази
доводите на страните,
намира за установено
следното:
Разпоредбата на чл.
237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно
да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.Съдът намира, че в
конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237,
ал.1.ГПК, тъй като ответника с отговора на исковата молба е направил изявление,
че признава иска, а ищеца е направил искане за постановяване на решение при
признание на иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй
като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е
такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание
на иска, съдът намира предявения иск за основателен и доказан и следва да бъде
уважен в предявения си размер.
Ето защо, съдът постановява
настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не
е необходимо да излага мотиви за това.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 560 лв.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху
цената на уважените искове в размер на 101,52 лв./51,52+50,00/.
Воден от
горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.222,
ал.3 КТ, ****ООД, ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Т.М.и/или Ц.К.*** да заплати на Г.Е.Г., ЕГН********** сумата 1288,44 лв.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от дата на завеждане на исковата
молба 19.09.2019г, до окончателното ѝ изплащане, представляваща
неизплатено обезщетение в размер на 2 брутни заплати.
ОСЪЖДА, на основание чл.224, ал.1 КТ, ****ООД, ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т.М.и/или
Ц.К.*** да заплати на Г.Е.Г., ЕГН**********, сумата от 32,20 лв., представляваща неизплатено обезщетение
за 1 ден неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 19.09.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ****ООД, ****, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Т.М.и/или Ц.К.*** да заплати на Г.Е.Г.,
ЕГН**********, сумата от 560,00 лева направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ****ООД, ****, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т.М.и/или Ц.К.*** да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на
уважените искове в размер на 101,52 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: