Решение по дело №671/2019 на Окръжен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E

№ 484                                        19.12.2019  год.                           гр.Хасково

       

   В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд                                                Първи въззивен граждански състав

На четвърти декември                                                         Две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :   МИЛЕНА ДЕЧЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:   ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                                                                     МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА    

                                                                                                                                                                                                             

Секретар:  Р.К.

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

В. гр. дело № 671  по описа за 2019 година,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Производството  е въззивно и е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

            С Решение № 8 от 09.01.2019 год., постановено по гр.д. № 992 по описа за 2017 год., Районен съд – Харманли осъдил ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, EИK: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Македония” №3, представлявана от инж.С.Г. – Председател на УС на АПИ, на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, да заплати на ищеца Д.М.Р., с ЕГН **********,*** сумата в размер 5 925 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби за възстановяване на недвижим имот №086078 по плана за земеразделяне на землището в с.***, общ.***, с площ от 11.500 дка, находящ се в местността ***, при граници: имоти с №№001616, 002043, 086059, както и сумата в размер на 97.50 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от невъзможността за получаване на наем за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2017г. за недвижим имот №086078 по плана за земеразделяне на землището в с.***, общ.***, с площ от 11.500 дка, находящ се в местността ***, при граници: имоти с №№001616, 002043, 086059, като иска за разликата над 97.50 лв. до пълния предявен размер от 292.50 лв., като неоснователен, отхвърлил. С решението Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на Д.М.Р. и сумата в размер на 1 876,25 лв., представляваща направените в първоинстанционното производство разноски държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, а Д.М.Р. е осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата в размер на 9,40 лв., представляваща адвокатско възнаграждение и на „ПСТ Груп” ЕАД сумата в размер на 9,40 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Решението на РС – Харманли е постановено при участието на трети лица – помагачи на страна на ответника „ПСТ Груп” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Бесарабия” №114, представлявано от изпълнителния директор К.К. и на Порр Бау ГмбХ, код FN34160k – чуждестранно ЮЛ, със седалище и адрес на управление Австрия, Виена 1100, ул.  „Абсберггасе” №47, представлявано от управителя В.Р., като правоприемник на „ПОРР Технобау унд Умвелт” АД, адрес гр.София, ул. „Бесарабия” №114.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „ПСТ Груп“ ЕАД, който чрез упълномощения юрк. А. го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност, необоснованост  и постановяване  на решението при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място, във въззивната жалба са изложени оплаквания във връзка с конституирането му и това на „ПОРР ТЕХНОБАУ УНД УМВЕЛТ“ АД, гр. София, като трето лице – помагач по делото.  Счита, че конституирането на третото лице-помагач е станало извън срока, предвиден в ГПК, поради което неправилно първоинстанционният съд е предприел извършването на такова  процесуално действие по конституирането на трето лице-помагач. Включването в съдебно решение на лица, които не са били конституирани, съгласно изискванията на закона било процесуално нарушение, водещо до отмяна на решението в частта, която се отнася до конституираните лица по делото.

Излага още доводи, че по отношение на обезщетението на ищеца за вреди и пропуснати ползи са изложени съображения, че с ангажираните по делото доказателства ищецът не е доказал настъпването на такива вреди, тъй като не били налице предпоставките на законовите разпоредби, свързани с фактическия състав на непозволеното увреждане и наличието на пет задължителни елемента за това увреждане. Ищецът сам отбелязвал, че твърдените увреждания на имота не били отстранени, не били дори предприети действия по отстраняването им, поради което и не били доказани загуби за ищеца, т.е. липсвали и разноски във връзка с вредите, поради което не било възникнало за ищеца право на обезщетяване. Не било проведено пълно и главно доказване от кого бил засипан имотът и не било идентифицирано лицето, за което се твърди да е извършило противоправните действия в имота. Не било доказано още, че твърдените вреди били причинени при и по повод изпълнението на работи, като без налични доказателства, първоинстанционният съд бил приел, че дружествата – трети лица помагачи били извършителите на това засипване на база отбелязаното от свидетелите, че по време на строителството на магистралата имотът бил засипан. Решението било неправилно и необосновано, тъй като изводите на първоинстанционния съд не кореспондирали с установената по делото фактическа обстановка, която била в насока, че исковете не са доказани. Цитирана е съдебна практика на ВКС във връзка с присъденото обезщетение за пропуснати ползи, за което се счита, че по никакъв начин не е установено по делото. Не било обсъдено подробно и възражението за съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС – Харманли и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира се присъждането на разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор не е постъпил.

Пред въззивната инстанция доказателствени искания не са правени и нови доказателства не са събирани.

Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от  активно легитимирана  страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Правният интерес на третото лице-помагач да обжалва пъровинстанционното решение е фукнционално обусловен от обстоятелствата, довели до неговото привличане в процеса. Обстоятелството, че ответникът не е обжалвал решението не ограничава правния интерес на подпомагащото го трето лице самостоятелно да инициира контрол на постановения акт от въззивната инстанция, тъй като в крайна сметка се цели защита интересите именно на подпомаганата страна.

Хасковският окръжен съд след обсъждане доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 271, вр. чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът мотивирал исковата си молба с твърдения, че с Решение № 18-02 от 30.04.2019г. на ПК – Харманли било възстановено на неговия баща правото на собственост върху нива с площ от 11,500 дка, пета категория, находящата се в местността ***, представляваща имот № 086078 по плана за земеразделяне на землището на с.***. Ищецът бил единствен наследник на баща си – починал през 2013г. Процесният имот граничел с изградената автомагистрала „Марица“, чието изграждане се финансирало чрез оперативна програма „Транспорт“ и съгласно чл. 21, ал. 3, т.3 от ЗП, проектът се изпълнявал от ответната Агенция, който се явявал възложител на строителните работи по изграждането на обекта. В процеса на строителните работи през 2014г. изпълнителите на строителството, възложено им от ответника, без съгласието на ищеца и собственик на имота, били изградили чакълест път в имота с площ от около 2дка, който използвали за изхвърляне на строителни отпадъци в него. В резултат по северната граница на имота бил депониран интернет материал, възпрепятстващ оттичането на водата и при по-обилен дъжд или снеговалеж, част от имота с площ от около 4-5 дка оставала под вода. Част от имота била заета от неправомерно изграден чакълест път, а друга – затрупана и заблатена. Вследствие на всичко по-голямата част от имота не можела да се ползва по предназначение – за земеделски нужди. Рекултивацията на увредената част на имота – премахване на изградените насипи и чакълиран път, както и за премахване на последиците от заблатяването му, били необходими средства в размер на 10 000 лв. Отделно ищецът не можел да отдава под аренда имота, поради което за три стопански години бил пропуснал възможността да реализира доходи под формата на рента в размер на 990 лв., т.е. по 300 лв. за стопанска година. Претендира сумата в размер на 500 лв. – частичен иск от 10 000 лв., представляваща необходимите средства за възстановяване на имота, както и сумата в размер на 500 лв. – също частичен иск от пълния размер от 990 лв., представляващи пропуснати ползи от невъзможността за отдаване под аренда на същия имот.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ с писмения отговор на исковата  оспорил иска като недопустим, неоснователен и недоказан. Изложил доводи, че претенцията следвало да се насочи към строителя на обекта, поради което и направил искане за привличане на трето лице – помагач.

По реда на чл. 219 от ГПК като трети лица – помагачи на страната на ответника са конституирани „ПСТ Груп“ ЕАД и „ПОРР Бау ГмбХ“, код FN34160k, чуждестранно юридическо лице, в качеството му на правоприемник на „ПОРР Технобау унд Умвелт“ АД, чуждестранно юридическо лице.

Третото лице-помагач „ПСТ Груп“ ЕАД с отговора на исковата молба оспорил иска. Релевирал и възражение за съпричиняване от страна на ищеца.

С отговора на исковата молба третото лице – помагач „ПОРР Бау ГмбХ“, чуждестранно юридическо лице също оспорил като неоснователен и недоказан иска.

В хода на производството, в открито съдебно заседание на 19.12.2018г., по реда на чл. 214 от ГПК, съдът допуснал изменение на размер на иска, като цената на иска за необходимите средства за възстановяване на имота била увеличена и същият се считал предявен изцяло за сумата в размер на 5 925 лв., а по отношение на иска за  пропуснати ползи от невъзможността за отдаване под аренда на имота, цената му била намалена до 292,50 лв. поради отказ от иска в останалата му част и производството в тази му част било прекратено.

За да постанови атакуваното от дружеството-въззивник решение, съставът на районния съд е приел, че бил изпълнен фактическият състав на непозволеното увреждане и били налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, поради което и уважил изцяло иска за сумата в размер на 5 925 лв., представляващи необходимите средства за рекултивация на засегната част от имота. По отношение на обективно съединената претенция за пропуснати ползи, съдът намерил същата за основателна и доказана единствено за сумата в размер на 97,50 лв., представляваща пропуснати ползи от нереализиране на наем за необработваема площ от 3,9 дка за една стопанска година, по 25 лв. на дка, за периода от 1.10.2016г. до 01.10.2017г., като иска в останалата му част отхвърлил.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

На основание чл. 269 от ГПК, относно правилността на решението въззивната инстанция ще се произнесе по спорния предмет единствено в очертаните от въззивната жалба рамки.

Първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено и пълно ангажираните от страните допустими, необходими и относими доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е постановил своя съдебен акт при напълно изяснена фактическа обстановка, поради което въззивната инстанция намира за ненужно да я преповтаря изцяло. Приети са множество писмени доказателства, събрани са гласни доказателства посредством разпит на св. К.П.Я. и Я.С.Я., назначена е и съдебно оценителна експертиза, чието заключение като неоспорено от страните районния съд приел и кретидирал изцяло при постановяване на окончателния си съдебен акт.

Изложената от районния съд фактическа обстановка е правилно установена и не се оспорва от страните, поради което на основание чл. 272 от ГПК изцяло се споделя от настоящия състав на въззивната инстанция. С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е необходимо да се обсъди следното:

Безспорно установено е, че именно ищецът се легитимира като собственик на процесния поземлен имот № 086078, по плана за земеразделяне на землището в с.***, общ.***, с площ от 11.500 дка, с начин на трайно ползване: нива находящ се в местността ***, при граници: имоти с № 086079, 002043, 086059. Същият е бил възстановен по силата на решение №18-02 от 30.04.2009г. на ПК –Харманли на неговия наследодател и баща – покойният Д. Д.Р. От издаденото от с.***, общ. *** Удостоверение за наследници № ***/03.10.2013г., се установява, че ищецът е единствен негов наследник. Преклудирани са възраженията на жалбоподателя – трето лице-помагач в обратна насока, а именно че правото на собственост не било доказано, тъй като решението на ПК – Харманли било нечетливо. Същият с отговора на исковата молба изрично е заявил, че не възразява против приемането на приложените към исковата молба доказателства, не е поискал и представянето на оригинал по реда на чл. 183 от ГПК, поради което и същото писмено доказателство, като заведено от страната, е било прието от районния съд.

От приетите писмени доказателства – договори за наем се установява, че процесният имот е бил предмет на договори за наем за периода от 01.10.2014г. до 01.10.2016г., по силата на които заплащането е бил за всеки декар наета земя – по 100 кг зърно или левова равностойност. За периода от 01.10.2016г. до 01.10.2017г., съгласно сключения договор, заплащането е ставало за всеки декар наета обработваема земя – по 100 кг зърно или левовата му равностойност.

Установява се още, че е сключен Договор изх. № РД-33-14 от 25.07.2011г. за възлагане на обществена поръчка за допълнително проектиране и строителство на обект Автомагистрала „Марица” /А-1/ Оризово – Капитан Андреево, участък Лот 2 „Димитровград-Харманли”, от км 36+400 до км 70+620, страни по който са ответника Агенция „Пътна инфраструктура”, в качеството му на възложител, и Сдружение „Марица Хайуей”, в качеството му на изпълнител. Видно е още от същия, че Сдружението-изпълнител е с водещ лидер „Пътностроителна техника“АД, с ЕИК ********* и партньор „ПООР Бау ГМБХ“, с фирмен номер 34169k – правоприемник на „ПОРР Технобау унд Умвелт“ АД.

В заключението по назначената по делото съдебно оценителна експертиза, вещото лице сочи, че има изграден път от инертни материали в процесния имот, който започва от оградата на магистралата в посока юг-север, с дължина 90м. и ширина 14м., заема 1,260 дка и разделя имота на две части. Пътят бил с височина над терена на нивата със средно 0,7 м., а неговата кубатура – 880 куб.м. Имало депонирани инертни материали – пръст в северната част до имота, който бил в дъга. Естественият наклон на нивата бил в посока от юг към север и при натрупването на депонираната пръст във височина около 5 м. над терена възниквали проблеми при отичането на дъждовните води от имота и към момента на изготвянето на заключението имало вода в северната част на имота, което възпрепятствало обработването ѝ. Северната част, поради изстъргване на пръста от нивата, също не подлежала на обработка. Необработваемата площ била 2,640 дка, като преди натрупването на пръста в тази част до нивата, същата не се била обработвала изцяло. Експертът посочва още в своето заключение, че необходимите средства за възстановяване на имота били в общ размер от 5 925 лв., от които 4 400 лв.  – за изкопаване с багер на изградения път от инертни материали от 880 куб.м. и извозването на същия до 1 км. разстояние; 1 000 лв. – изкопаване на канал за оттичане на водите през натрупаната пръст в северната част на имота и 525 лв. – възстановяване на площта от 2,640 дка, която не се обработва, за изкопаване и разстилане на хумусен слой. От процесния имот можели да се ползват за земеделски нужди 7,600 дка, след изключването на терена под пътя 1,260 дка и заблатеното място 2,640 дка.

Ангажирани са и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите К.П.Я. и Я.С.Я., които в своите показания посочват че във връзка със строителството на магистралата, през имота имал прокаран път. От 2014 г. насам имотът бил обработваем частично, поради това че една част от него била заета от път, друга част била заблатена и трета част имала насип от инертни материали. Св. Я. сочи, че през 2014г. и 2015г. плащането за наетата земеделска земя по сключените договори за наем е било на декар наета земя, а от 2016г. нататък плащането е било договорено вече на декар наета обработваема земя.

Спорният момент във въззивното производство е очертан с въззивната жалба, а именно изпълнен ли е фактическият състав на непозволеното увреждане, който да ангажира отговорността на ответника.     

            След анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира за правилен и законосъобразен извода от правна страна на състава на районния съд за основателност на предявените от ищеца обективно съединени искове.

С чл. 49 от ЗЗД законодателят въвежда отклонение от общото правило, че всеки е длъжен да поправи вреди, които виновно е причинил другиму. Тази безвиновна отговорност е за чуждо, противоправно деяние, с което на ищеца е причинена вреда. В тази връзка, следва да се вземат предвид задължителните постановки на ППВС № 7/29.12.1958г., съгласно  които обективната отговорност по чл. 49 от ЗЗД за чужди виновни противоправни действия има обезпечително-гаранционна функция и се ангажира при кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав: 1) причинени на пострадалия ищец вреди; 2) вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД да е възложил работа; 3) вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника; 4) изпълнителя да има вина за причинените вреди.

Безспорно доказани са претърпени от ищеца вреди, което се установява на база свидетелските показания и заключението на вещото лице по съдебно оценителната експертиза, което въззивната инстанция кредитира като изчерпателно, компетентно и обективно. Вредите, претърпени от ищеца се изразяват в изграден път от инертни материали в собствения му имот, който път започва от оградата на магистралата в посока юг-север, с дължина 90м. и ширина 14м., заема 1,260 дка; депонирани инертни материали – пръст в северната част на същия имота, който бил в дъга, като необработваемата площ е 2,640 дка, т.е. необработваемата площ от имота е общо 3,9 дка., при чието натрупването във височина около 5 м. над терена причинявало проблеми при отичането на дъждовните води от имота и към момента на изготвянето на заключението имало вода в северната част на имота, което възпрепятствало обработването ѝ, разходите които ще коства култивирането на тази площ от имота, както и пропуснатите ползи от нереализиран наем за процесната част от имота, поради изградения, депонирания интернет материал, водещ до затруднено отводняване, респ. и заблатяване в имота.

На основание чл. 21, ал. 3, т. 4 от ЗП, ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ изпълнява проекти, финансирани по оперативна програма „Транспорт“, част от която е и проектът „Изграждане на автомагистрала „Марица“, Лот 1 и Лот 2“, с бенефициент Агенцията. Страните не спорят още, че по силата на приетия по делото договор за обществена поръчка Агенция „Пътна инфраструктура“ е възложила на сдружението „Марица Хайуей” допълнително проектиране и строителство на Автомагистрала „Марица” /А – 1/ Оризово – Капитан Андреево, участък Лот 2 „Димитровград-Харманли”, от км 36+400 до км 70+620. Събраните по делото доказателства, в частно показанията на свидетелите и приетата съдебно оценителна експертиза, са категорични още, че именно по повод изграждането и строителството на Автомагистрала „Марица“ са причинени вреди на ищеца: изграден в имота на ищеца път от инертни материали  и са депонирани такива в северната част на имота, възпрепятстващи обработването на 3,9 дка площ от имот имот № 086078, по плана за земеразделяне на землището в с.***, общ.***, с площ от 11.500 дка, с начин на трайно ползване:нива находящ се в местността ***, при граници: имоти с №№086079, 002043, 086059, собствен на ищеца Р..

С оглед гореизложените съображения, съдът споделя извода за основателност на обективно съединените искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, предявени от ищеца Р., тъй като претърпените от него имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от противоправната деятелност на строителя, на когото ответникът е възложил изграждането и строежа на съответния участък от Автомагистрала „Марица.

Настоящия случай представлява усложнена хипотеза по възлагане на работата, тъй като е налице договор за обществена поръчка, като изпълнителят по този договор се явява непряк изпълнител, а пряк изпълнител е неговият работник или служител, който всъщност е причинил вредите със своето деяние.

Отговорността на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ – възложител по обществената поръчка се ангажира поради неполагането на дължимата грижа при избор изпълнител по обществената поръчка, който се явява непряк изпълнител по деликтното правоотношение.

Несъстоятелни се явяват в тази насока доводите на жалбоподателя, че не било доказано от кого бил засипан имотът. За да се ангажира отговорността на непрекия изпълнител и възложител на конкретната работа, при изпълнението на която са причинени вреди, не е необходимо да бъде установена личността на прекия изпълнител, т.е. служител или работник на сдружението „Марица Хайуей”, осъществило строежа на магистралата. Личността на прекия изпълнител има значение в отношенията между него и отговорния за неговите действия /в тази насока и Решение № 32/19.02.2015г. по гр.д. № 2269/2014г. на ВКС, постановено в производството по чл. 290 от ГПК/.

Доводът на жалбоподателя, че не се доказвали виновни действия на третите лица – помагачи също не намира опора в ангажираните по делото доказателства. От последните се установи, че по време и повод строителните работи по-горе цитирания обект, предмет на договора за обществена поръчка, извършвани от сдружението „Марица Хайуей”, в качеството му на изпълнител по договор за обществена поръчка, площ от 3,9 дка от имота на ищеца е станала необработваема, заради изграден път от инертни материали и депонирани инертни материали.

Не могат да бъдат възприети съображенията, посочени в жалбата, че третите лица – помагачи били конституирани след изтичането на преклузивния срок по чл. 219, ал.1 от ГПК. Видно е, че още с отговора на исковата молба ответната Агенция е поискала като трето лице – помагач на нейна страна да се привлече сдружението „Марица Хайуей“. Доколкото обаче посоченото сдружение не притежава самостоятелна правосубектност, съдът указал на страната да конкретизира своето искане, като с молба ответникът поискал конституиране именно на привлечените трети лица. От процесния договор за обществена поръчка се установява, че Сдружението-изпълнител „Марица Хайуей“ е с водещ лидер „Пътностроителна техника“АД, с ЕИК ********* и партньор „ПОРР Бау ГМБХ“, с фирмен номер 34169k – правоприемник на „ПОРР Технобау унд Умвелт“ АД, като след справка в ТР по ЕИК ********* се установи, че през 2014 е настъпила промяна в обстоятелствата и вече фирмата на дружеството е „ПСТ Груп“. Тези изложени съображения сочат, че искането на ответната страна за привличане на трето лице е станало в преклузивния срок по чл. 219 от ГПК, като съобразно указанията на съда, страната е посочила третите лица – помагачи, притежаващи самостоятелна правосубектност, които всъщност са били обединени с цел участие в обществената поръчка под формата на неперсонифицираното дружество „Марица Хайуей“.

На следващо място, правилен и законосъобразен е изводът на районния съд за неоснователност на релевирано възражение с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Твърденията на жалбоподателя в тази насока остават неподкрепени с ангажираните по делото доказателства, тъй като както се установиха единствено противоправни деяния от страна на изпълнителя на работата – третите лица, помагачи. Не може да бъде вменено на ищеца деяние, под формата на бездействие, че същият не е положил грижата на добър стопанин, за да предотврати заблатяването на имота. Ангажираните доказателства сочат, че именно натрупаният инертен материал в северната част на имота попречвал на отводняването и възникнало заблатяването, а както вече нееднократно се спомена в настоящото изложение, интерните материали са били струпани по време и повод строителството на автомагистралата.

Предвид основателността на предявените от ищеца искови претенции, съдът намира за доказана в пълен размер претенцията, касаеща представляваща необходимите средства за възстановяване на имота. От заключението на вещото лице се установява, че необходимите средства за възстановяване на имота възлизат на общо 5 925 лв. Изграденият в процесния имот насипен път от инертни материали, депонираните в северната част на имота инертни материали, създаващи проблеми при отичане на водите уврежда в достатъчна степен имота и нарушават спокойното упражняване на правото на собственост, което в достатъчна степен засяга имуществото на ищеца. Вредите следва да бъдат репарирани от ответника, тъй като е изграденият насипен път от инертни материали, депонираните интертни материали и заблатяването на имота нарушават правото на собственост върху имота, а тези действия, както вече се посочи, са извършени при и повод изграждането на Автомагистрала „Марица“, по оперативна програма „Транспорт“, по която проектите изпълнява ответника.

Не може да бъде споделен довода на жалбоподателя, че тъй като твърдените от ищеца увреждания не били отстранени, не били всъщност налице настъпили вреди.

Следва да се отбележи, че ЗЗД прави разлика за вреди причинени на договорна и извъндоговорна отговорност. При деликтната отговорност на репариране подлежат всички вреди, които се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с вредоносното противоправно деяние, а не само претърпени загуби или пропуснати ползи и аргумент в тази насока съдът черпи при анализа на нормите на чл. 51, ал. 1 и чл. 82 от ЗЗД. Безспорно е, че в настоящия случай тази причинна връзка не е компрометирана. Отхвърлянето на претенцията на ищеца, съдът намира, че също би противоречала на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, че всяко физическо лице има право мирно да ползва своите притежания. В настоящия случай лишаването на ищеца от ползването му на част от неговия имот от друга страна не намира опора нито в интереса на обществото, нито в някоя законова норма, а същевременно в достатъчна степен препятства спокойното упражняване на собственическите му права по отношение на процесния имот.

По отношение на претенцията на ищеца зa пропуснати ползи от невъзможността за отдаване под аренда на същия имот, въззивната инстанция споделя виждането на районния съд за частично доказване на същата до размер от 97,50 лв. Приложените по делото договори за наем, както и свидетелските показания, сочат, че за периода от 01.10.2014г. до 01.10.2016г. ищецът Р. е получавал наем за цялата площ на имота от 11.500 дка, тъй като целият имот е бил предмет на договорите за наем от 2014г. и от 2015г., макар същият частично да е бил необработваем. За периода обаче от 01.10.2016г. до 01.10.2017г. заплащането е било договорено за всеки декар наета обработваема земя, т.е. за стопанската година през посочения период, ищецът претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от нереализиране на наем. За необработваемата площ от 3.900 дка пропуснатият наем възлиза на сумата от 97.50 лв. за една стопанска година, по 25 лв. на дка, съгласно заключението на експерта, обсъдено по-горе. Правилно и законосъобразно районният съд отхвърлил като недоказан по размер иска в останалата му част до пълния предявен размер. Предвид тези съображения, неоснователен е аргумента на жалбоподателя, че не съществувала сигурност за увеличаване имуществото на ищеца, тъй като за стопанската година, обхващаща периода 01.10.2016г. до 01.10.2017г., за който е присъдено обезщетение, е налице сключен договор, по който ищецът е получил заплащане съобразно наетата обработваема земя, а както вече се установи 3,9 дка от собствения му имот на практика са били необработваеми и същият е бил лишен от заплащането за тази площ.

Предвид гореизложеното въззивната жалба е неоснователна, поради което първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да се потвърди в обжалваната му част.

Предвид изхода на делото и поради неоснователността на въззивната жалба, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на въззивника следва да се възложат сторените от въззиваемите страни разноски в производството пред настоящата инстанция. Разноски пред въззивната инстанция претендира единствено въззиваемият Д.М.Р..  Съгласно представения от въззиваемата страна Р. списък на разноските по чл. 80 от ГПК, същите възлизат на 700 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, имащ характера на разписка, сумата е била изплатена в брой, при неговото сключване

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

 

                        Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8 от 09.01.2019 г., постановено от Районен съд - Харманли по гр.д. № 992 по описа за 2017 г.

ОСЪЖДА „ПСТ Груп” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Бесарабия” №114, представлявано от изпълнителния директор К. К. да заплати на Д.М.Р., с ЕГН **********,*** направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 700 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

 

                                                                                                                2.