Р Е Ш Е Н И Е
№201
гр. Перник, 23.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Перник, касационен
състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря А. М. и с участието на прокурор Росица Ранкова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 203 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на М.С.М.,***, против решение № 893 от 20.12.2019г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 687 по описа на съда за 2019г.
С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 19-1158-000411 от 25.03.2019г. на Началник сектор "Пътна полиция" (СПП) към Областна дирекция на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, с което на М.С.М. за извършено административно нарушение по чл. 103 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 (сто) лв. и административно наказание “лишаване от право” да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца и за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3. предл. 1 от ЗДвП са му наложени административно наказание “глоба” в размер на 2 000 (две хиляди) лв. и административно наказание “лишаване от право” да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.
Недоволен от съдебния акт М.С.М.
го обжалва с доводи за
незаконосъобразност. При постановяването му счита, че
са допуснати
съществени процесуални нарушения и е постановен в нарушение на материалния закон. Искането към
касационния съд е да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши
делото по същество, като отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. В.Б.,***. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.
Ответникът по жалбата, ОД на МВР-Перник, сектор ПП, редовно уведомен за касационната жалба, не депозира възражение срещу същата. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Настоящият касационен състав, на основание чл.
218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
изложените от страните съображения и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото
пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за
разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са
представени писмени доказателства.
В пределите на извършената касационната
проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на
районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С НП наказателно постановление (НП) № 19-1158-000411 от 25.03.2019 г. началникът на СПП към ОДМВР)
– Перник, е наложил
на М.С.М. административно наказание “глоба” в
размер на 100 (сто) лв. и “лишаване от право” да управлява МПС за срок от 3
(три) месеца за това, че на 22.03.2019 г. в 00:05 часа в с. Драгичево, община
Перник, област Перник, в посока от ПП-1 към с. Рударци, като водач на лек
автомобил “***” с рег. № **** ВМ, собственост на “***” ООД, като на
кръстовището с ул. “***”, при своевременно подаден сигнал за спиране със стоп-палка,
образец тип “МВР”, от униформен служител, на осветен участък от пътя, водачът
не спира на указаното му място, а продължава в посока към комплекс “***”, с
което осуетява извършването на полицейска проверка, като водачът е последван и
спрян на входа за комплекс “***” – деяние, правно квалифицирано като
административно нарушение по чл. 103 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и
за административно наказание “глоба” в размер на 2 000 (две хиляди) лв. и
административно наказание “лишаване от право” да управлява МПС за срок от 24
(двадесет и четири) месеца за това, че на 22.03.2019 г. в 00:05 часа при входа
на комплекс “***” по пътя за с. Р., като водач на лек автомобил “***” с рег. № ***
ВМ, собственост на “***” ООД, е отказал да бъде изпробван с техническо средство
“Алкотест дрегер” 7510 и не е изпълнил издадено му предписание (ТАЛОН) за медицинско
изследване с № 0011625 за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта –
деяние, квалифицирано правно като административно нарушение по чл. 174, ал. 3.
предл. 1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 687 по описа на съда за 2019г., като НП е потвърдено. За да постанови този резултат районният съд е приел от фактическа страна за безспорно установено отразеното в съставения за процесните нарушения акт, каквато фактическа обстановка е възприета за безспорна и от наказващия орган. От правна страна районният съд е приел процесното административнонаказателно производство за водено от компетентни органи, за проведено съобразно процесуалните правила – без допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. Актът и НП са приети за съставени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, в съответна на законовите изисквания форма и с реквизитите, установени в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
При извършената проверка относно приложението на материалния закон първоинстанционният съд е приел, че установените по делото релевантни факти покриват всички обективни и субективни елементи от състава на административно нарушение по чл. 103 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и на административно нарушение по чл. 174, ал. 3. предл. 1 от ЗДвП, за които правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
При извършената проверка за законосъобразност, съответно справедливост на наложените административни наказания за всяко от двете административни нарушения решаващият първоинстанционен състав е приел същите за законосъобразни по вид и в размер, съответно срок.
Решението е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК
във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в
жалбата пороци на решението.
Пред касационната инстанция касаторът е изложил доводи за допуснати съществени процесуални нарушения свързани с неспазване срока на издаване на наказателното постановление.
Мнозинството от настоящия съдебен състав приема, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Тези процесуални нарушения са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.
От доказателствата по делото се установява, че на 22.03.2019 г. в 00:05 часа в с. Драгичево, община Перник, област Перник, в посока от ПП-1 към с. Р., като водач на лек автомобил “***” с рег. № **** ВМ, собственост на “****” ООД, като на кръстовището с ул. “***”, при своевременно подаден сигнал за спиране със стоп-палка, образец тип “МВР”, от униформен служител, на осветен участък от пътя, водачът М.С.М. не спира на указаното му място, а продължава в посока към комплекс “Делта хил”, с което осуетява извършването на полицейска проверка, като водачът е последван и спрян на входа за комплекс “Делта хил” – деяние, правно квалифицирано като административно нарушение по чл. 103 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. За извършеното нарушение е съставен АУАН серия Д, № 643124 от 22.03.2019г.
На 25.03.2019г., началник сектор „ПП“, при ОД на МВР-Перник издава на наказателно постановление, с което ангажира отговорността на М. за извършени от него на дата 22.03.2019г. административни нарушения по 103 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и му налага на основания чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и чл. 174, ал. 1, т. 4 от ЗДвП административни наказания.
Следователно АУАН е съставен на 22.03.2019г., а НП е издадено на 25.03.2019г., при което не е спазен срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
В разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е предвидена възможност за нарушителят освен възраженията, които е дал при съставянето на акта, да направи и писмени възражения по него, в тридневен срок от подписването на акта, тъй като е възможно да се представят доказателства, които да установят една по-различна фактическа обстановка и доведат до неиздаване на наказателно постановление. На административно наказателния субект е предоставено правото в три дневен срок да упражни това свое право, а административно наказващия орган следва да изчака този срок и с след изтичането му да упражни правомощията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като провери законосъобразността на АУАН и прецени доводите във възражението. Възражение може да се подаде до изтичане на този три дневен срок.
Преди да се пристъпи към разглеждане на
делото по същество, съдът следва да се провери дали при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и при издаване въз основа на него на
наказателното постановление административно-наказващият орган е спазил
императивните изисквания предвидени от законодателя и визирани в разпоредбите
на чл.
42 и чл.
57, ал. 1 и 2 от ЗАНН, както и спазени ли са останалите законови разпоредби в производството
по установяване на административните нарушения и налагане на административните
наказания по ЗАНН.
В конкретния случай първоинстнционният съд не е констатирал, че при провеждане на административно- наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени в нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Това е така, защото не даване възможност на жалбоподателя в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН да упражни правото си като вземе отношение, относно вменените му за нарушение действия/бездействия, накърнява пряко правото му на защита, респ. води до съществено процесуално нарушение опорочаващо както процесния АУАН, така и последвалото НП издадено въз основа на него.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение неправилно. Не се налага събиране на нови доказателства, поради делото ще се реши по същество като се отмени наказателното постановление. Затова на основание чл. 221, ал. 1 от АПК съдебният акт се отменя, както и се отменя наказателното постановление.
Относно разноските:
Страната имаща право на разноски не претендира такива, поради което и не се присъждат.
Водим от изложеното на основание чл.
222, ал. 1 от АПК, във вр. чл. от АПК, във вр. чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административният съд-Перник, касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 893 от 20.12.2019г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 687 по описа на съда за 2019г. и вместо него:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-1158-000411 от 25.03.2019г. на Началник сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на министерство на вътрешните работи Перник, с което на М.С.М. за извършено административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП е наложено на основание чл. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП административно наказание “глоба” в размер на 100 (сто) лв. и лишаване от право да управлява МПС за три месеца и за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3. предл. 1 от ЗДвП са му наложени административно наказание “глоба” в размер на 2 000 (две хиляди) лв. и административно наказание “лишаване от право” да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/
О.м. на съдия Слава Георгиева
Не съм съгласна с решението на мнозинството на съдебния състав да се отмени решение № 893 от 20.12.2019г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 687 по описа на съда за 2019г. и да се отмени наказателно постановление № 19-1158-000411 от 25.03.2019г. на Началник сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на министерство на вътрешните работи Перник.
Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора са в съответствие със събраните по делото доказателства.
Считам, че не са допуснати никакви процесуални нарушения, които на самостоятелно основание да доведат до отмяна на оспорваните актове.
Отчитам факта, че АУАН е съставен на 22.03.2019г., а НП е издадено на 25.03.2019г., в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Отчитам също, че срещу АУАН е постъпило възражение на 22.03.2019г. от страна на касатора. Горното сочи, че е допуснато нарушение на административно производствените правила, но това нарушение по никакъв начин не се е отразило на правото му на защита и не може да доведе до самостоятелна отмяна.
Актът е предявен
на касатора, последният го е подписал без да се възползва от надлежно
предоставената му възможност да възрази срещу констатациите при съставянето на
акта и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е упражнил правото си на възражение.
Нито се твърди, нито са ангажирани доказателства, че е възпрепятстван да подаде
възражения в деня на издаване на НП. В хода на съдебното производство същият в
пълен обем се е защитавал срещу предявеното обвинение. По никакъв начин това
допуснато нарушение на административно производствените правила не може да се приеме за съществено, тъй като не
е засегнало правото му на защита.
Авторството на деянието е безспорно установено. Районният съд е изложил ясни и логични мотиви защо кредитира свидетелските показания на разпитаните от него свидетели, които са очевидци на нарушението. Правилно е съставен акт за установяване на административно нарушение, в който поведението на лицето е квалифицирано като нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на чл. 103 от ЗДвП. И АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, подписани са и датирани. По същество напълно законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на касатора за извършените от него деяния на 22.03.2019г. и които правилно са подведени под санкционните разпоредби съответно на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Наложените наказания по първото деяние са около средния размер, а по второто е във фиксирания от законодателя размер. Наложените наказания са справедливи. Предвид това намирам, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяната му. Затова и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдебният акт следваше да бъде оставен в сила.
Съдия: /п/