Р
Е Ш Е
Н И Е
№ гр.Царево 13.08.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд, гражданска колегия І-ви
граждански състав, в съдебно заседание на седемнадесети юли през две хиляди и
осемнадесета година в състав :
Председател: Мария Москова
при секретаря С. Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Москова
гр. дело № 6147/2017г. по
описа на съда, за да се произнесе съобрази:
Производството по делото е образувано
по искова молба, предявена от „Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/ с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, кв.Ботунец,
представлявано от Ц.С.Б. - синдик, против М.В.И. с ЕГН ********** *** и М.К.И.
с ЕГН ********** ***, с която са предявени
отрицателни искове по чл.124 ал.1 от ГПК за приемане за установено между
страните, че ответниците не са собственици на поземлени имоти, представляващи
УПИ XII в квартал 47 по КККР на гр. Китен, с идентификатор 37023.501.658 КККР
на гр. Китен и площ от 367 кв.м. и УПИ XI в квартал 47, с идентификатор
37023.501.657 по КККР на гр. Китен и площ от 307 кв.м., който е обективно
съединен с искове по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт по ЗСПЗЗ № 48 т.ІІ дело №
413/1996г., издаден от нотариалната служба на РС-Царево и за отмяна на
констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 57 т.ІІ
рег.№1494 дело № 211/2016г. на нотариус М.В. с рег.№ 370 на НК.
Твърди се, че процесните имоти
представляват част от собствения на ищеца „Кремиковци” АД /в
несъстоятелност/ терен с площ от 26 008
кв.м., който, заедно с изградените върху него сгради и съоръжения, е включен в
капитала на „Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/ и заприходен в счетоводния
баланс на дружеството като дълготраен материален актив.
Твърди се, че първоначалното
основание за построяването на почивна база „Кремиковци” е решение на Бургаски
окръжен народен съвет по Протокол № 18/27.09.1960г., с което на Металургичен
комбинат - Кремиковци било отстъпено право на строеж за почивна станция. Строителният
терен, отреден за изграждане на почивна станция на Металургичен комбинат - Кремиковци,
включвал имоти №№ 12,13,14,15,16,17,18,19,20,21,55 и 57 по кадастралния план на
с.Китен заедно с част от младата общинска гора от източната част на морския
бряг до шосето, и същият бил предаден на МК - Кремиковци, за което прилагат удостоверение № 1522/23.11.1965г., издадено от
СОНС - с.Приморско и Скица № 984/16.09.1964г. на ОНС - гр.Бургас. За
реализираните постройки в терена на същата били издадени разрешение за строеж №
89/26.12.1969г. и протокол за строителна линия и ниво № 20/16.12.1969г., с протокол обр. 16 от 19.08.1972г. на държавна
приемателна комисия на Инспекция за държавен технически контрол бил въведен в
експлоатация обекта „Почивна станция на МК Кремиковци”, а с приемателен
протокол обр. 16 на комисия по заповед на министъра на тежката промишленост били
приети вертикалната планировка, алейното осветление и паркоустрояването на
станцият. Сочи се, че за реализирането строежа на станцията още през 1967г. на
територията й са били построени 35 бр. дървени бунгала , а допълнително са били
изградени четири броя бунгала (вили), въз основа на Разрешение за строеж №
21/11.05.1999г. Впоследствие Общинско кметство Царево - ЕСКИТЕ /Експертен съвет
по комплексно изграждане териториални единици/ - щатен състав с Протокол №
16/10.09.1993г. е приел за необходима територията, която е оградена и се владее
от почивна база „Кремиковци” АД от 26 008 кв.м.
Твърди, че терена и сгради (с
изключение на вилите, построени през 1999-2000г.) са подробно описани по вид,
местоположение, конструкция, етажност, застроена площ и др. в Акт за държавна
собственост (АДС) № 8078 от 12.06.1968г. и № 1121 от 17.11.1993г. Въз основа на
двата АДС и приложените документи счита, че теренът за почивната станция е бил отреден
законно, от компетентен орган в кръга на правомощията му. Твърди,че комплексните
строителните мероприятия, за които е отреден теренът, са окончателно
реализирани още през 70 - те години, сградите и съоръженията са построени на
законно предоставен терен, със средства на МК - Кремиковци и имота е ограден с
масивна ограда. Теренът на почивната станция е заприходен в активите на
предприятието за първи път на 30.11.1971 г., включен е заедно с построените
сгради и съоръжения в капитала на дружеството и до настоящия момент се води в
баланса на „Кремиковци” АД (в несъст.), за което прилага извлечение от
счетоводния баланс и удостоверение № 7/20.06.1995г. от гл. счетоводител на
дружеството (Доказателство № 7).
Ищецът основава активната си
материална легитимация на правоприемство по чл. 17а от ЗППДОП (отм.). Посочва,
че изрично в двата АДС е отбелязано, че
имотите на почивна база „Кремиковци” са били отдадени за ползване на
Металургичен комбинат Кремиковци - София. С Решение № 50/1989г. на МС и
съгласно Указ № 56 за стопанската дейност, Металургичен комбинат Кремиковци се
преобразува в държавна фирма, а в изпълнение на Разпореждане № 40/06.11.1991 г.
на МС , с Решение № 1 от 09.01.1992г. на Софийски градски съд се преобразува в
еднолично акционерно дружество съгласно Закона за образуване на еднолични
търговски дружества с държавно имущество. Това е посочено и в Писмо на МС № 26
00-504 от 19.10.1993г. С решение № 13 от 04.09.1997г. на СТС „Кремиковци” от
ЕАД се реорганизира в АД като по този начин „Кремиковци” АД (в несъст.) се
явява правоприемник на МК-Кремиковци и поема всички активи, пасиви, права и
задължения на последния.
Твърди, че в
нарушение на разпоредбите на чл.10б, ал.1 във вр. с чл.2, ал.1, т.З от ЗСПЗЗ и
чл.1, ал.1, т.З от ППЗСПЗЗ с Решение № 2237/19.10.1995г. на ПК-гр. Царево е бил
възстановени имот с пл.№ 246 - нива с
площ от 0.730дка в с.Китен, местността Атлиман, на наследниците на А. В. Н. – Г.
А. В., Д. А. В., В. А. В. и Д. А. В., които с нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 132, том II, дело № 742/96г. на нотариална
служба на Районен съд - гр. Царево са го продали на М.В.И. /първия ответник/ и
В. Т. С.. Със Заповед № РД-02-14-2184 на Министъра на регионалното
развитие и благоустройството на 20.12.2000г. е бил одобрен нов кадастрален план
на гр.Китен, в който горепосоченият имот е отразен като имот с планоснимачен №
455. С нотариален акт за покупко-продажба на идеална
част от недвижим имот № 84, том V, per. № 3856, дело № 776/2002г. по описа на
нотариус М. В., per. № 370 на НК, поправен с нотариален акт за покупко-
продажба на идеална част от недвижим имот № 125, том IX, per. 5739, дело №
1577/2004г. по описа на същия нотариус, единият от съсобствениците – В. Т. С. и
съпругата му са продали на М.К.И. /втория ответник/ собствената си една втора
идеална част от имот с пл. № 455, който със Заповед № 182 от 15.04.2002г. на
ОНС община Приморско е урегулиран в УПИ VIII-455, кв. 30 по плана на с.Китен. Изнася данни, че действащата
и към момента кадастрална карта за гр.Китен, е одобрена със Заповед №
РД-18-94/19.12.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК гр., като имот с пл. №
455 е разделен на два отделни недвижими имота – поземлен имот с идентификатор 37023.501.123 и
поземлен имот с идентификатор 37023.501.124. С влязло в законна сила Решение №
141 от 29.10.2009г. на Общински съвет Приморско е одобрен проект за изменение
на ПУП /ПРЗ/ в обхват на север от кв. 31 и на североизток от ул. „Атлиман” до
морския бряг, обособен в кв. 47 и кв. 47А (представляващи бивш кв. 30) по плана
на гр. Китен, Община Приморско, с който имот с идентификатор 37023.501.123 се обособява като УПИ XI в кв. 47 и нов идентификатор 37023.501.657 по КККР
на гр. Китен и площ от 307 кв.м., а имот с идентификатор 37023.501.124 се
обособява като УПИ XII в кв. 47 и нов
идентификатор 37023.501.658 по КККР на гр. Китен и площ от 367 кв., като
със Заповед № 77/05.02.2016г. на кмета
на Община Приморско, на основание чл. 16, ал. 5 от ЗУТ ответниците М.В.И. и М.К.И.
са определени за собственици на процесните имоти. С констативен нотариален акт за собственост
на недвижими имоти № 57, том II, per. № 1494, дело № 211/2016г. на нотариус М.
В., per. № 370 на НК ответниците М.В.И. и М.К.И. са признати за собственици на
УПИ XII, квартал 47 и идентификатор 37023.501.658 по КККР на гр. Китен, с площ
от 367 кв.м. и УПИ XI, квартал 47 и идентификатор 37023.501.657 по КККР на гр.
Китен, с площ от 307 кв.м., което обуславя правния интерес на дружеството от
предявяването на исковете.
Отделно от това в
исковата молба, ищцовото дружество твърди, че е собственик на процесните имоти
и на още едно самостоятелно правно основание -
придобивна давност, като владее непрекъснато и необезпокоявано спорните
имоти над 50 години, като към момента продължава да ги владее. Твърди, че ответниците през повече от 10-годишен
период не са правили нито съдебни, нито извънсъдебни опити да придобият
владението върху процесните имоти, нито пък в който и да е момент са ги
владяли. Ангажира доказателства. Претендира разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответниците М.В.И. и М.К.И. чрез надлежно
упълномощен адвокат Г.К.Ф. ***, с който писмен отговор исковете се оспорват
като неоснователни и недоказани.
Заявяват, че правото им на
собственост произтича от праводателите им – наследниците на А. В. Н., от които
са закупили с нотариален акт №132 т.ІІ дело №742/1996г. на ЦРС незастроен
неурегулиран имот с пл.№246 и площ от 730кв.м., находящ се в строителните
граници на с.Китен, местността Атлиман, при граници: запад –път, север –
почивна станция на МНЗ, изток – поч.станция на МНЗ и „Кремиковци“ АД и юг – поч.станция
на „Кремиковци“ АД. Сочат, че този имот е бил възстановен на наследниците на А.
В. Н. с Решение №2237/19.10.1995г. на ПК-Царево, издадено на основание на
влязло в сила Решение №201/02.11.2000г. по гр.д.№554/1995г. на БРС, с което е установено,
че наследниците на А. В. Н. имат право
да възстановят собствеността си върху нива с обща площ от 1980кв.м. и след
влизане в сила на което възстановеният имот е бил нанесен в кадастралната карта
на с.Китен под пл.№ 245 и пл.№ 246 съответно
с площи от 1250 кв.м. и 730 кв.м.
Оспорват твърденията на ищцовото
дружество за законно учредено право на строеж в тяхна полза, както и за законно
проведена отчуждителна процедура и надлежен акт за учредяване на вещни права
върху процесните имоти, като излага подробни доводи и съображения, оспорват
като неверни представените от ищцовото дружество писмени доказателства –АДС
№8078/12.06.1968г., АДС№1121/17.11.1993г. и удостоверение №7/20.06.1995г.,
издадено от гл.счетоводител на дружеството.
Излагат, че с влязло в законна сила
решение №201/02.11.2000г. по гр.д.№145/1999г. на РС-Царево, е бил отхвърлен
иска на ищцовото дружество, предявен против наследниците на А. В. Н., както и
последващите купувачи на процесния имот М.И.
и М.И. и техните съсобственици тогава В. С. и П. С., да се приеме за установено
по отношение на ответниците, че ищцовото дружество е собственик на процесния
имот с пл.№246 по КК на с.Китен като придобит чрез провеждане на отчуждителна
процедура по чл.55 и сл. от ЗПИНМ.
Твърдят, че процесните имоти не са
били отчуждавани като се позовават на решение №201/02.11.2000г. по
гр.д.№145/1999г. на РС-Царево и решение от 27.03.2006г. по гр.д.№1965/2004г. на
СГС. Сочат, че Царевският районен съд е изследвал всички представени по делото
доказателства, /включително и тези, които ищецът представя и по настоящото
дело, с което същият желае да се легитимира като собственик на процесния имот,
посочени като приложения в ИМ под номера от 1 до 7/ както и заключението на
вещото лице по назначената по делото съдебно техническа експертиза и на
основание установената фактическа обстановка е стигнал до правни изводи
подробно описани в решението, което е приложено към настоящия отговор. В
решението си ЦРС е приел за установено, че „за имот пл.н.246 по плана на
с.Китен не е била проведена отчуждителна процедура съгласно действащите към
1960-62г законови разпоредби на ЗПИНМ и ППЗПИНМ и не е било отстъпено право на
строеж на никакво законово основание на МК „Кремиковци” от надлежен орган” ,
следователно този имот не би могъл да се актува като държавна собственост. Също
така в посоченото решение съдът приема, че ответници по това дело са трети
добросъвестни лица, придобили правото си на собственост от наследниците на А. В.
Н. по силата на извършена сделка покупка продажба от 1996г. на имот пл.н.246
индивидуализиран с всички изискуеми реквизити”
Твърдят, че не са налице убедителни
доказателства за предоставянето на процесните имоти на ищовото дружество, за да може то да
се ползва от разпоредбата на чл.17а от ЗППДОП /отм/, както е посочено в
исковата молба. За да е налице придобивния способ на посочения законов текст са
необходими следните условия: държавата да е собственник на конкретно имущество;
това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на
държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество, това имущество да не е изрично изключено от
имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. Твърдят, че на
първо място няма каквито и да било данни за това държавата да е била собственик
на имотите на ответниците на някакво основание включително и чрез отчуждаване. Твърдят,
че имотите на ответниците не са били
отчуждавани във времето като се позовават на влезлите в сила Решение
№201/02.11.2000г, по гр.д.№145 по описа за 1999г на ЦРС и Решение от
27.03.2006г по гр.д.№1965/2004г. на Софийски градски съд.
Оспорват и твърдението на ищцовото
дружество за упражнява от него и необезпокоявана фактическа власт над
процесните имоти над 50 години и изтекла
в негова полза придобивна давност. Посочват, че след одобряване на нов
кадастрален план на гр.Китен със заповед РД-02-14- 2184/20.12.2000г. на
Министъра на РРБ, при който процесния имот е отразен с пл. №455 в кв.30; са
предприели поредица от фактически, административни и правни действия /ангажиране
на лицензиран геодезист за замерване и поставяне на метални колчета на всички
точки на имотните граници, като са направили и опит за ограждане на имота с мрежа,
но не са били допуснати от охраната на дружеството, за което прилагат Решение
№83/15.08.2008г на САпС ; завели ли гр.д.№24/2001г. по описа на ЦРС , като със
Заповед № 123/18.07.2001г. по същото гр. дело Царевски районен съд на основание
чл.126ж, ал.1 от ГПК /отм./ е възстановил нарушеното владение на В. Т. С., П. В.
С., М. В.И. и М.К.И. върху процесния незастроен неурегулиран имот пл.№246 с
площ 730 кв.м. в строителните граници на с.Китен, Бургаска област, м.Атлиман”,
отнет им по насилствен начин, за което прилагат Решение от 27.03.2006г,
постановено по гр. д.№1965/2004г. по описа на СГС, инициирали са процедура за ЧИ
на ПУГ1-ПРЗ за имот пл. №455, в резултат на която със Заповед №182/14.04.2002г.
имота е бил урегулиран в УПИ- VIII455 и УПИ-ХУП455, като еднолични собственици на процесиите имоти
са представили през 2003г. в Община Приморско
Проект за ЧИ на ПУП-ПРЗ с цел обединение на двата имота, в резултата на
което със Заповед №209/05.04.2004г имотите са били урегулирани в един имот в
УПИ-УШ455 в кв.30, въз основа на
подадена от тях молба от 02.06.2004г. до
Кметство гр.Китен, им е била издадена виза за проектиране изх.№690/30.06.2004г.
за изготвяне на инвестиционен проект за „Хотел с ресторант“ в УПИ -VI1I455,
кв.30 по плана на гр.Китен; предявили са през 2004г. граждански иск срещу
Кремиковци” АД гр.София, с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, въз основа на
който е било образувано гр.д.№1965/2004г. на Софийски градски съд, приключило с
влязло в сила решение от 27.03.2006г. по гр.д.№1965/2004г. на СГС, потвърдено с Решение
№83/15.08.2008г на Софийски апелативен съд, недопуснато с Определение №937/29.07.2009г. на
ВКС до касационно обжалване, с което „Кремиковци”
АД гр.София е осъдено да заплати на В. Т. С., ЕГН-**********,***. П. В. С.,
ЕГН-********** ***, М.В.И. . ЕГН-********** *** и М.К.И.. ЕГН- ********** ***,
по исковете с правно основание чл.59 от ЗЗД, на всеки един от тях сумата 20 314.32лв
за периода 15.10.1996год. до 18.07.2001год., обезщетения за ползване на имот
представляваш незастроен, неурегулипан имот с площ 730 кв.м.. находящ се в
границите на с.Китен, община Царево, Бургаска област, в м.»Атлиман», с пл.№246,
по плана на с.Китен, при граници на целия имот: запад-път, север-почивна станция
на «МНЗ» и «Кремиковци» АД и юг-почивна станция на «Кремиковци» АД, ведно със
законните лихви върху сумите, считано от 07.08.2001год. до окончателното им
изплащане и на основание чл.64, ал.1 ГПК сумата 4071лв., като в мотивите на
решението си СГС приема за установенено
по безпорен начин, че ответнкът „Кремиковци” АД, упражнява фактическа власт
върху процесния имот без правно основание, както и че след снабдяването им през 2009г. с изпълнителен лист от СГС, в
качеството си на взискатели са завели изпълнително дело при ЧСИ с район на
действие СРС, което след обявяване на „Кремиковци” АД в несъстоятелност, с
решение от 31.05.2010г. по дело №95/2007г. на СГС, е спряно, а взискателите
/ответници по настоящето дело/ са били включени в списъка на приетите вземания.Ангажират
доказателства. Претендират разноските по делото.
В с.з. ищецът „Кремиковци” АД /в
несъстоятелност/ се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител –ю.к.Т., чрез който поддържа исковата молба и моли исковата молба
да бъде уважена като основателна и доказана. В първото с.з.
на 16.05.2018г. ищцовото дружество конкретизира исковата молба по отношение на
твърдяното самостоятелно правно основание -
придобивна давност, като посочва датата 20.12.2002г. за началния момент,
от който е започнала да тече придобивната давност в негова полза.
В с.з. ответниците М.В.И. и М.К.И. се
представляват от надлежно упълномощен процесуален представител адв.Ф., чрез
който поддържат писмения отговор и молят исковата молба да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа следното:
С Решение от19.10.1995г. на
Поземлена Комисия /ПК/ гр. Царево, издадено въз основа на Решение № 2237 от 19.10.1995г. по гр.д.№
554/1995г. на Бургаският районен съд /БРС/, нива с площ от 0.730 дка. в
с.Китен, местността Атлиман е възстановена в стари реални граници на
наследниците на А. В. Н.. Възстановеният имот е обособен като имот
планоснимачен номер 246. Въз основа на решението на ПК и решението на БОС, с констативен нотариален акт по ЗСПЗЗ № 48,
том. II, дело № 413/96г., издаден от нотариална служба на Районен съд - гр.
Царево, за собственици на горепосочения имот са признати наследниците на А. В.
Н. - Г. А. В., Д. А. В., В. А. В. и Д. А. В..
С нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 132, том II, дело № 742/96г. на нотариална служба на Районен
съд - гр. Царево, посочените лица продават имот пл. № 246 на М.В.И. /първия
ответник по настоящето дело/ и В. Т. С..
Със Заповед № РД-02-14-2184 на
Министъра на регионалното развитие и благоустройството на 20.12.2000г. е
одобрен нов кадастрален план на гр.Китен, в който горепосоченият имот е отразен
като имот с планоснимачен № 455.
С нотариален акт за покупко-продажба
на идеална част от недвижим имот № 84, том V, per. № 3856, дело № 776/2002г. по
описа на нотариус М. В., per. № 370 на НК единият от съсобствениците – В. Т. С.
и съпругата му продават на М.К.И. /втория ответник по настоящето дело/ собствената
си една втора идеална част от имот с пл. № 455.
Със Заповед № 182 от 15.04.2002г. на
ОНС община Приморско имот с пл. № 455 е урегулиран в УПИ VIII-455, кв. 30 по
плана на с.Китен. В нотариалния акт покупко- продажба на идеална част от
недвижим имот № 84, том V, per. № 3856, дело № 776/2002г. по описа на нотариус
М. В. погрешно е било записано, че имотът се намира в кв. 47, вместо в кв. 30
на с.Китен, поради което с нотариален акт за поправка на нотариален акт за
покупко- продажба на идеална част от недвижим имот № 125, том IX, per. 5739,
дело № 1577/2004г. по описа на същия нотариус грешката е била коригирана. В
последствие по искане на ответниците имот с пл. № 455 е бил разделен на два
отделни недвижими имота – поземлени имоти с идентификатори 37023.501.123 и
37023.501.124 по кадастрална карта за гр.Китен е одобрена със Заповед №
РД-18-94/19.12.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК гр.Бургас.
С Решение № 141 от 29.10.2009г. на
Общински съвет Приморско е бил одобрен проект за изменение на ПУП /ПРЗ/ в
обхват на север от кв. 31 и на североизток от ул. „Атлиман” до морския бряг,
обособен в кв. 47 и кв. 47А (представляващи бивш кв. 30) по плана на гр. Китен,
Община Приморско, въз основа на което със Заповед № 77/05.02.2016г. на кмета на
Община Приморско на основание чл. 16, ал. 5 от ЗУТ имот с идентификатор
37023.501.123 е обособен като УПИ XI в
кв. 47 и нов идентификатор 37023.501.657 по КККР на гр. Китен и площ от 307
кв.м., а имот с идентификатор 37023.501.124 е обособен като УПИ XII в кв. 47 и нов идентификатор 37023.501.658 по
КККР на гр. Китен и площ от 367 кв..
С констативен нотариален акт за собственост
на недвижими имоти № 57, том II, per. № 1494, дело № 211/2016г. на нотариус М.
В., per. № 370 на НК, М.В.И. и М.К.И. са признати за собственици на УПИ XII,
квартал 47 и идентификатор 37023.501.658 по КККР на гр. Китен, с площ от 367
кв.м. и УПИ XI, квартал 47 и идентификатор 37023.501.657 по КККР на гр. Китен,
с площ от 307 кв.м. Въз основа на посочения констативен нотариален акт, М.И. и М.И.
са вписани като собственици на поземлени имоти с идентификатори 37023.501.657 и
37023.501.658 и в кадастралния регистър на недвижимите имоти /КРНИ/.
От представените по делото
доказателства също така се установи, че между страните по настоящето дело са
били водени множество дела, приключили с влезли в сила решения, както следва:
С Решение №201 от 02.11.2000год. по
гр.дело№145/1999год. Царевският районен съд /ЦРС/ е отхвърлил иска на
"Кремиковци" АД,гр.София срещу Г. А. В., Д. А. В., В. А. В., Д. А. В.,
М. К. Д., В. К. П., В. Т. С., П. В. С., М. В.И. /първия ответник по настоящето
дело/ и М.К.И. /втория ответник по настоящето дело/ за установяване по
отношение на тези ответници, че „Кремиковци”АД е собственик на имот пл.№ 246,
по кадастралния план на с.Китен, с площ от 730кв.м., като придобит от него чрез
провеждане на отчуждителна процедура на основание чл.55 и следващи от ЗПИНМ,
като неоснователен и недоказан.
Със Заповед № 123/18.07.2001г. по гр.д.№24/2001г.
по описа на ЦРС, Царевски районен съд на основание чл.126ж, ал.1 от ГПК /отм./
е възстановил нарушеното владение на В. Т. С., П. В. С., М. В.И. и М.К.И. върху
процесния незастроен неурегулиран имот пл.№246 с площ 730 кв.м. в строителните
граници на с.Китен, Бургаска област, м.Атлиман”, отнет им по насилствен начин.
С Решение от 27.03.2006г. по гр.д.№1965/2004г. на СГС, потвърдено
с Решение №83/15.08.2008г на Софийски апелативен съд, недопуснато с Определение №937/29.07.2009г. на
ВКС до касационно обжалване, с което „Кремиковци”
АД гр.София е осъдено да заплати на В. Т. С., ЕГН-**********,***. П. В. С.,
ЕГН-********** ***, М.В.И. . ЕГН-********** *** и М.К.И.. ЕГН- ********** ***,
по исковете с правно основание чл.59 от ЗЗД, на всеки един от тях сумата 20 314.32лв
за периода 15.10.1996год. до 18.07.2001год., обезщетения за ползване на имот
представляваш незастроен, неурегулипан имот с площ 730 кв.м.. находящ се в
границите на с.Китен, община Царево, Бургаска област, в м.»Атлиман», с пл.№246,
по плана на с.Китен, при граници на целия имот: запад-път, север-почивна
станция на «МНЗ» и «Кремиковци» АД и юг-почивна станция на «Кремиковци» АД,
ведно със законните лихви върху сумите, считано от 07.08.2001год. до
окончателното им изплащане и на основание чл.64, ал.1 ГПК сумата 4071лв.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът приема за установено от правна страна следното:
Предявени отрицателни искове по
чл.124 ал.1 от ГПК за приемане за установено между страните, че ответниците не
са собственици на поземлени имоти, представляващи УПИ XII в квартал 47 по КККР
на гр. Китен, с идентификатор 37023.501.658 КККР на гр. Китен и площ от 367
кв.м. и УПИ XI в квартал 47, с идентификатор 37023.501.657 по КККР на гр. Китен
и площ от 307 кв.м., който е обективно съединен с искове по чл.537 ал.2 от ГПК
за отмяна на констативен нотариален акт по ЗСПЗЗ № 48 т.ІІ дело № 413/1996г.,
издаден от нотариалната служба на РС-Царево и за отмяна на констативен
нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 57 т.ІІ рег.№1494 дело №
211/2016г. на нотариус М.В. с рег.№ 370 на НК.
На първо място следва да се посочи,
че между страните с влязло в сила Решение №201 от 02.11.2000год. по
гр.дело№145/1999год. е бил отхвърлен предявения от „Кремиковци”АД иск за приемане на
установено, че е собственик на имот пл.№ 246, по кадастралния план на с.Китен,
с площ от 730кв.м., като придобит от него чрез провеждане на отчуждителна
процедура на основание чл.55 и следващи от ЗПИНМ, като неоснователен и
недоказан.
С отхвърлянето на положителния
установителен иск за собственост със сила на присъдено нещо се установява по
отношение на страните, че ищецът не е собственик на спорното право на
предявеното придобивно основание, в конкретния случай чрез провеждане на
отчуждителна процедура на основание чл.55 и следващи от ЗПИНМ . Не се
преклудират обаче другите основания за придобиване правото на собственост,
които не са били предявени с исковата молба.
В настоящия случай ищецът „Кремиковци“
АД /в несъстоятелност/ твърди, че е собственик на процесните имоти твърди, че е
собственик на процесните имоти, въз основа на придобивния способ, уреден в чл.
17а от ЗППДОбП (отм.), както и наличие на пречки за реституцията на процесните
имоти по ЗСПЗЗ, и на изтекла в негова полза придобивна давност, считано от
20.12.2002г.
Ответниците М.В.И. и М.К.И. се
позовават на производен начин на придобиване на собствеността върху процесните
имоти с
идентификатори 37023.501.657 и 37023.501.658 – покупка от наследниците на А. В. Н..
По делото безспорно е установено, че
праводателите на ответниците от своя страна са придобили собствеността върху
процесните имоти с Решение №2237 от
19.10.1995 г. на поземлена комисия /ПК/ в гр.Царево въз основа на Решение №
2237 от 19.10.1995г. по гр.д.№ 554/1995г. на БРС, с което Бургаският районен
съд /БРС/ е приел за установено по отношение на Община Царево и Общинска-
поземлена комисия /ОПК/ Царево, че за С. В. Н., Г. А. В., Д. А. В., В.А. В. и Д.
А. В. съществува право да възстановят собствеността си върху нива с обща площ
от 1980 кв.м., като част от нива от 5 дка в местността „Атлиман” в землището на
село Китен, представляваща парцел № 62 по земеустройствения план на селото от
1936 г. съобразно заключението на вещото лице по техническа експертиза и скица
към него, на която имота е оцветен в син цвят. В диспозитива на съдебния акт
изрично е посочено, че скицата е неразделна част от решението. Видно от
мотивите на това решение ищците по това дело /праводатели на ответниците/ са
твърдяли, че нивата от 5 дка, съставляваща имот пл.№ 62 по земеустройствения
план на селото е принадлежала на техния наследодател А. В. Н.. Последният видно
от удостоверение за наследници № 11 от 1995г. на кметство Китен е починал на
01.01.1992г. и е оставил за свои наследници С. В. Н. съпруга и синове Г. А. В.,
Д. А. В., В. А. В. и Д. А. В.. Съдът в мотивите си е изследвал всички обстоятелства относно заявените за
възстановяване имоти и съобразявайки се с изискванията на реституционния ЗСПЗЗ
се е произнесъл с решение, с което е приел за установено, че наследниците на А.
В. Н. имат право да възстановят собствеността си върху описаните в него ниви,
включително и тази, представляваща понастоящем процесните имоти. С решение от 19.10.1995 г. на поземлена
комисия /ПК/ в гр.Царево въз основа на обсъденото решение № 2237 от
19.10.1995г. по гр.д.№ 554/1995г. на БРС е възстановила правото на собственост
на наследниците на А. В. Н. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
върху нива от 0,730 дка, находища се в строителните граници на село Китен в
местността „Атлиман” имот № 246 от кадастрален план изработен през 1970 й. при
граници /съседи/': улица и от три страни почивни станции на ЗСК „Кремиковци” и
„МНЗ”. В решението на ПК има изрично позоваване на решение № 2237 на БРС. Ето
защо твърденията на ищеца, че при възстановяването на собствеността по реда на ЗВСПЗЗ са били нарушени законовите
разпоредби на ЗВСПЗЗ от страна на ПК,
поради което се иска по реда на косвения контрол се иска отмяна на Решение №
2237/19.10.1995г. на ПК, са неоснователни - възстановяване на правото на
собственост на праводателите на ответниците върху процесните имоти не е станало
по силата акт, издаден в административно производство, а по силата на закона, позволяващ реално
упражняване на неотчуждено и съществуващо правото на собственост върху
конкретна недвижима вещ. Последната е напълно индивидуализирана с посочените й
граници в решението на ПК и скицата към решение № 2237 от 19.10.1995г. по
гр.д.№ 554/1995г. на БРС.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от
14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, докладчик съдията Т. Г.,
фактическият състав на придобивния
способ, уреден в чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), респ. в чл. 1 от ПМС № 201 от
25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при
образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия,
включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно
имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно
предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от
имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При
наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на
самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от
момента на възникване на това търговско дружество. Прието е също, че заприходяването
на имот в баланс на едно юридическо лице, макар само по себе си да не
представлява придобивно основание, има непряко доказателствено значение за
доказване на факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление на
съответното държавно предприятие.
От събраните по делото
доказателства, безспорно се установява, че в конкретния случай фактическият
състав на чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) не е налице, като съображенията на съда за
това са следните:
Както вече бе посочено, между
страните по настоящето дело е бил разрешен спор за собственост, заявен с иск от
„Кремиковци” АД, като с Решение № 201 от 02.11.2000год. по гр.дело№145/1999год.
Царевският районен съд /ЦРС/ е отхвърлил иска на "Кремиковци"
АД,гр.София срещу Г. А. В., Д. А. В., В. А. В., Д. А. В., М. К. Д., В.К. П., В.Т.
С., П. В. С., М. В.И. /първия ответник по настоящето дело/ и М.К.И. /втория
ответник по настоящето дело/ за установяване по отношение на тези ответници, че
„Кремиковци”АД е собственик на имот пл.№ 246, по кадастралния план на с.Китен,
с площ от 730кв.м., като придобит от него чрез провеждане на отчуждителна
процедура на основание чл.55 и следващи от ЗПИНМ, като неоснователен и
недоказан. В мотивите на делото е прието, че към 1960г. процеспият имот не е
бил държавна собственост, а собственост на наследодателя на ответниците по това
дело и поради това изпълнителния комитет /ИК/ на Бургаският окръжен народен
съвет /БОНС/ не е могъл да отстъпи право на строеж на „Кремиковци” АД върху
него. По-нататък ЦРС е приел, че за процесния имот пл.№ 246 по плана на село
Китен не е била проведена отчуждителна процедура, съгласно действащите към онзи
момент от времето разпоредби на Закона за планово изграждане на населените
места /3ПИНМ/ и правилника за приложението му. Също е прието, че
МК"Кремиковци" е изградил почивна база с леглови капацитет три пъти
по-голям от определения му с протокол №18/1960г. на ИК на БОНС, което е довело
до многократно увеличаване на необходимата прилежаща застроена. площ към
почивната станция и до включването в нея на имоти, включително и на процесните
по настоящето дело, които дори не са били отредени първоначално по застроително-регулационния
план, като терен за строителство. В решението също е прието, че последните двама
ответници М. В.И. и М.К.И.,
които са ответници и по настоящето дело, са били трети добросъвестни липа.
придобили правото на собственост от наследниците па А. В. Н. по отношение на
процесния имот на основание валиден договор за продажба. Следва да се отбележи,
че при постановяване на решението, съдът е изследвал всички представени по
делото доказателства, включително и тези, които ищецът представя и по
настоящото дело и с които същият желае да се легитимира като собственик на
процесния имот на основание чл17а от ЗППДОбП (отм.).Това решение е влязло в
сила на 28.04.2001г..
От изслушаната и приета по делото
СТЕ се установява, че към настоящия момент процесните имоти попадат в залесен
терен, част от заграден с масивна ограда терен, по-голямата част от който през
1965г. е бил отреден за ползване от МК Кремиковци, но процесните имоти не
подадат под отредените 12 броя ПИ по кадастралния план на село Китен от 1960г. Процесните
имоти са попаднали в урбанизираната територия с идейно-застроителния и
регулационен план от 1970г. Преди влизане влизане в сила на КК и след това са
разработвани ПУП за процесните имоти – през 2002г. и през 2009г., като
междувременно е била изменяна и КК. Последният действащ план преди КК е
кадастралния план от 2000г., придружен от разписен лист. От заключението на
вещото лице се установява, че процесните имоти ПИ с идентификатор 37023.501.657
и ПИ с идентификатор 37023.501.658 са вън от описания терен в представеното по
делото Удостоверение №1532/23.11.1965г. и скицата към него по отстъпеното право
на строеж на МК Кремиковци и към онзи момент са били лозя извън регулация, а
границите на прилежащия терен по АДС №1121/17.11.1993г. са твърде обобщени.
Също така от заключението на вещото лице се установява, че за процесните имоти
отреждането по застроителния план от 1970г. не е реализирано. При запознаване с
материалите по делото и при посещението си на място в община Приморско вещото
лице не е открило данни за отчуждаване или отчуждителни документи по ЗПИНМ/отм./
или някой друг закон за процесните имоти. Съдът кредитира изцяло заключението
на вещото лице като вярно, точно и изчерпателно.
След като от една страна с влязло в
сила съдебно решение №201 от 02.11.2000год. по гр.дело№145/1999год. Царевският
районен съд /ЦРС е прието, че процесните имоти не са били отчуждавани на
основание чл.55 и следващи от ЗПИНМ, а от друга страна - по настоящето
дело не се събраха каквито и да е било
доказателства процесните имоти да са
били отчуждени по който и да е било закон, то следователно държавата не е била
собственик на процесните имоти, респективно не би могла да ги актува като
държавна собственост и не би могла да предостави тези имоти за стопанисване и
управление на държавно предприятие Кремиковци, а заприходяването на имот в
баланс на едно юридическо лице, само по себе си да не представлява придобивно
основание, поради което твърденията на ищцовото дружество, че е придобило
собствеността върху процесните имоти по реда на чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), са
неоснователни.
По отношение на твърдяното от ищеца
придобивно основание – изтекло в тяхна полза непрекъснато и необезпокоявано давностно
владение, считано от 21.12.2002г., по
делото безспорно бе установено, че същото е неоснователно по следните
съображения:
Придобивната давност е оригинерно
основание за придобиване право на собственост чрез фактическото упражняване
съдържанието на това право и след изтичане на определен в закона период от
време. Претендиращият собствеността по давност следва да е упражнявал
фактическа власт в период не по-малък от 10 години без противопоставяне и без
прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца, като е демонстрирал спрямо
собственика на вещта, че е осъществявал фактическата власт с намерението да я
свои, като съществените признаци на владението съгласно чл.68 ЗС са два:
обективен и субективен, логическо следствие от което са владението да е
постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. При преценката дали е
установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на
владението: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.
81 ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е
установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като
своя, като за последния елемент е предвидена презумпция в чл. 69 ЗС.
С влязла в сила Заповед №
123/18.07.2001г. гр.д.№24/2001 г. на РС-Царево, Царевският районен съд на
основание чл.126ж, ал.1 от ГПК /отм./ е възстановил нарушеното владение на В. Т.
С., П. В. С., М. В.И. и М.К.И. върху процесните имоти, които към онзи момент
представлявали незастроен неурегулиран имот пл.№246 с площ 730 кв.м. в
строителните граници на с.Китен, Бургаска област, м.Атлиман”. Съдът, като е
изследвал всички представени по делото доказателства, е приел за установено в
мотивите по делото, че процесните имоти са били отнети по насилствен начин от ищеца по настоящето
дело. Същото е прието за установено и в мотивите на Решение №83/15.08.2008г по гр.д.№1339/2006г. на
САпС, с което е потвърдено Решение от
27.03.2006г. по гр.д.№1965/2004г. на СГС.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Ц. Ж. М. и Е. се
установява, че поставената от ответниците ограда от мрежа на процесните имоти е
била премахната от ищцовото дружество в периода от 2004г.-2005г., като от
тогава ищцовото дружество не допускало
ответниците да стигнат до имотите си, които попадат в заградения с масивна
ограда от дружеството терен. Също така от показанията на посочените свидетели
се установява, че ищцовото дружество в началото на месец април 2018г. е
поставило преместваеми пейки, люлки, катерушки и други в спорните имоти, на
което ответниците категорично се противопоставили, подавайки жалба в РП-Царево,
копие от която е приложена като доказателство по делото.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че със Заповед №182/14.04.2002г имота е урегулиран
в УПИ- VIII455 и УПИ-ХУП455, въз основа на инициирана през 2001г. от ответниците
М. В.И. и М.К.И. заедно с другите съсобственици процедура за ЧИ на ПУГ1-ПРЗ за имот пл. №455.
Така също се установи, че през 2003г.
ответниците М. В.И. и М.К.И. като еднолични собственици на процесиите имоти са
представили в Община Приморско Проект за
ЧИ на ПУП-ПРЗ с цел обединение на двата имота, като процедурата е приключила с
издаването на Заповед №209/05.04.2004г., с която имотите са били урегулирани в един имот в УПИ-УШ455 в
кв.30.
Установи се също, че през 2004г. ответниците
са подали молба от 02.06.2004г. до Кметство гр.Китен за издаване на виза за
строителство, в резултат на което им е била издадена виза за проектиране
изх.№690/30.06.2004г. за изготвяне на инвестиционен проект за „Хоител с
ресторант“ в УПИ -VI1I455, кв.30 по плана на гр.Китен.
През същата 2004г. ответниците са предявили
граждански иск срещу Кремиковци” АД гр.София, с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД. С Решение от 27.03.2006г постановено по гр.д.№1965/2004г. Софийски градски
съд, потвърдено с Решение
№83/15.08.2008г по гр.д.№1339/2006г. на САпС,
„Кремиковци” АД е осъдено да
заплати на В. Т.С., ЕГН-**********,***. П. В. С., ЕГН-********** ***, М.В.И. .
ЕГН-********** *** и М.К.И.. ЕГН- ********** ***, по исковете с правно
основание чл.59 от ЗЗД, на всеки един от тях сумата 20.314.32лв за периода
15.10.1996год. до 18.07.2001год., обезщетения за ползване на имот представляваш
незастроен, неурегулипан имот с площ 730 кв.м.. находящ се в границите на
с.Китен, община Царево, Бургаска област, в м.»Атлиман», с пл.№246, по плана на
с.Китен, при граници на целия имот: запад-път, север-почивна станция на «МНЗ» и
«Кремиковци» АД и юг-почивна станция на «Кремиковци» АД, ведно със законните лихви
върху сумите, считано от 07.08.2001год. до окончателното им изплащане и на
основание чл.64, ал.1 ГПК сумата 4071лв. В мотивите на решението си СГС приема
за установено по безспорен начин, че „Кремиковци” АД, упражнява фактическа
власт върху процесния имот без правно основание. Решението на Софийския
апелативен съд е обжалвано от „Кремиковци” АД, пред ВКС, като с Определение
№937/29.07.2009г. ВКС не е допуснал
касационно обжалване и решението на СГС е влязло в сила на 29.07.2009г. Въз
основа на изпълнителен лист от
06.10.2008г. , издаден по гр.д.№1339/2006г. на САС ответниците в качеството си
на взискатели през 2009г. са завели изпълнително дело при ЧСИ с район на
действие СРС против ищеца по настоящето дело. След обявяване на „Кремиковци” АД
в несъстоятелност, с решение от 31.05.2010. по търговско дело №95/2007г. на
СГС, изпълнителното дело е било спряно, а взискателите /ответници по настоящето
дело/ са включени в списъка на приетите вземания.
От приложеното по делото
удостоверение с изх.№6415/11.05.2018г., издадено от МДТ при община Приморско,
се установи, че ответниците са декларирали процесните имоти на 23.01.2003г. по надлежния ред пред МДТ при
община Приморско и за периода от 2003г. до 31.12.2018г. за заплатили дължимите
от тях за процесните имоти местни данъци и такси.
Въз основа на събраните по делото свидетелски
показания на М. Е. Ц. и Ж. съдът намира, че не се доказа твърдяното от ищеца непрекъснато
и необезпокоявано давностно владение върху процесните имоти, считано от 21.12.2002г. – събраните по делото
свидетелски показания сочат, че към 2003г. процесните имоти са били оградени с
ограда от мрежа и владени отответниците, като през 2004г. -2005г. ищцовото дружество без
знанието и съгласието на ответниците е премахнало поставената от тях ограда от
мрежа на процесните имоти и чрез
назначената охрана не е допускала ответниците до спорните имоти. Несъмнено така
установената от ищцовото дружество власт върху спорните имоти е установена по насилствен
начин. Предприетите в периода от 2003 до 2009г. редица действия от ответниците / деклариране
на имотите и заплащане на дължимите местни данъци и такси, инициирани от тях административни процедури по реда на ЗУТ и заведено през 2004г. гражданско дело срещу ищцовото дружество и други/
категорично опровергават твърдението за спокойно и необоспокоявано владение от
страна на ищцовото дружесто върху спорните имоти, считано от 21.12.2002г., а сочат на противното: след 21.12.2002г.
ищецът е продължил за ползва без правно процесните
имоти, като чрез назначената охрана възпрепятства ответниците да влязат във
владение на имотите. Ответниците от своя страна чрез посочените по-горе
административни и правни дествия са демонстрирали явно собственическите си
права върху процесните имоти и са направили всичко възможно да влязат реално
във владение на имотите си. Установената от страна на ищцовото дружеството по
насилствен начин власт върху процесните имоти при явното и категорично
противопоставяне от страна на ответниците, както и липсата на явно, спокойно и
необезпокоявано владение от страна на ищеца несъмнено сочат на неоснователност
на твърдението, че в полза на ищеца е изтекла придобивна давност, считано от
21.12.2002г.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
намира, че предявените главни отрицателни искове по чл.124 ал.1 от ГПК следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан, което води до отхвърляне и на
обективно съединените с него акцесорни искове за по чл.537 ал.2 от ГПК за
отмяна на констативен нотариален акт по ЗСПЗЗ № 48 т.ІІ дело № 413/1996г.,
издаден от нотариалната служба на РС-Царево и за отмяна на констативен
нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 57 т.ІІ рег.№1494 дело №
211/2016г. на нотариус М.В. с рег.№ 370 на НК.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищцовото дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ответниците направените от тях разноски по делото, които възлизат в
размер на 1100 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, както
и да заплати по сметка на съда сумата в размер на 849.24 лева, представляваща
държавна такса за образуване на делото, изчислена пропорционално върху
материалния интерес.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата
молба, предявена от „Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/ с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, кв.Ботунец, представлявано от Ц.С.Б.
- синдик, против М.В.И. с ЕГН ********** *** и М.К.И. с ЕГН ********** ***, с
която е предявен отрицателен иск по
чл.124 ал.1 от ГПК за приемане за установено между страните, че ответниците не
са собственици на поземлени имоти, представляващи УПИ XII в квартал 47 по КККР
на гр. Китен, с идентификатор 37023.501.658 КККР на гр. Китен и площ от 367
кв.м. и УПИ XI в квартал 47, с идентификатор 37023.501.657 по КККР на гр. Китен
и площ от 307 кв.м., който е обективно съединен с искове по чл.537 ал.2 от ГПК
за отмяна на констативен нотариален акт по ЗСПЗЗ № 48 т.ІІ дело № 413/1996г.,
издаден от нотариалната служба на РС-Царево и за отмяна на констативен
нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 57 т.ІІ рег.№1494 дело №
211/2016г. на нотариус М.В. с рег.№ 370 на НК.
ОСЪЖДА „Кремиковци“
АД /в несъстоятелност/ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, кв.Ботунец, представлявано от Ц.С.Б. – синдик, ДА ЗАПЛАТИ на М.В.И. с
ЕГН ********** *** и М.К.И. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 1100 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Кремиковци“
АД /в несъстоятелност/ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, кв.Ботунец, представлявано от Ц.С.Б. – синдик, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
съдебната власт по сметка на РС-Царево сумата в размер на 849.24 лева, представляваща
държавна такса за образуване на делото.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС-Бургас в двусемичен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия :