РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Пловдив, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20215300502233 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №1131/09.07.2021г. по гр.д.№2315/2021г. по описа на РС-
Пловдив,ХХII гр.с-в,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание
чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД,вр. с чл.11,ал.1,т.9 и 11 от ЗПК за прогласяване
недействителността на договора за кредит №371279/12.11.2019г.,като недоволен от така
постановеното решение е останал ищеца в първоинстанционното производство и моли да се
отмени решението и да се постанови друго,с което претенцията да се уважи и да се прогласи
нищожността на горепосочения договор.Претендира за разноски.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се
потвърди.Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с
оглед становището на страните,установи от фактическа и правна страна следното:
Не се спори,че между страните е сключен договор за заем в размер на
1700лв.,който е бил предоставен на ищеца от ответника на 12.11.2019г.Лихвеният процент е
бил фиксиран на 40,05% и ГПР 49,63% със срок на погасяване 16 месеца.Ищецът навежда
доводи,че в договора липсват условия за прилагане на договорния лихвен процент и че
липсва погасителен план и не е посочена последователността на разпределение на вноските
на различните плащания.Счита,че с това са нарушени разпоредбите на чл.11,ал.1,т.9 и 11 от
ЗПК,които разпоредби са императивни и тяхното нарушаване води до нищожност на целия
1
договор.
Видно от самия договор,в него е посочен лихвеният процент,който е 40,05% за
целия срок на договора,като е посочено,че същия е фиксиран и същия е неизменен,поради
което може да се приеме,че не подлежи на предоговаряне,както и на увеличаване или
намаляване,поради което следва да се приеме,че не са необходими условия за прилагането
му.От така посочения лихвен процент в договора става ясно и каква е общата сума,дължима
от заемополучателя по кредита.същата е била посочена като краен размер 1970,55лв.При
това положение не може да се приеме,че е налице нищожност на клаузата с посочен лихвен
процент за целия срок на договора,тъй като същия не подлежи на промяна от никоя от
страните,тъй като са посочени всички законови реквизити и се установява,че няма
нарушение на чл.11,т.9 от ЗПК.Във въззивната жалба се сочи,че предвидената в договора
неустойка съставлява скрита възнаградителна лихва,което представлява заобикаляне на
закона и води до нищожност,то не следва да се обсъжда този довод,тъй като същия е
преклудиран и липсва такова обстоятелство в исковата молба,поради което не следва съдът
да го обсъжда.
По отношение на обстоятелството,че липсва погасителен план,което също води до
недействителност на договора,се установява,че такъв план е представен по делото като
доказателство и е видно,че е подписан от ищеца,поради което не може да се приеме,че
същия не е бил уведомен за размера на вноските и за тяхната последователност на
плащане,което пък от своя страна също води до действителност на договора и този довод е
неоснователен.
Следва да се отбележи,че ГПР също е посочен като величина в договора за
кредит,което обстоятелство е наведено от жалбоподателя във въззивната жалба,тъй като
настоящата инстанция намира,че няма нарушение на закона,поради факта,че така описан
ГПР е посочено как се формира и не е въвело в неведение или заблуждение ищеца,поради
което няма налице нищожност и недействителност на договора за кредит.
При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция
намира,че решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да се потвърди,тъй като районния съд е стигнал до същите правни
изводи.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемата
страна и такива следва да се присъдят в размер на 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение,с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1131/09.07.2021г. по гр.д.№2315/2021г. по описа на
РС-Пловдив,ХХII гр.с-в.
2
ОСЪЖДА В. К. И. с ЕГН-********** от гр.Пловдив,ул."**** да заплати на "Сити
Кеш" ООД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление:гр.София,ул."Славянска"
№29,ет.7 направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 100лв./сто лв./ за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3