№ 514
гр. Пловдив, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20215330206640 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена
жалба от Р. Н. П., против наказателно постановление № 21- 0273- 000350,
издадено на 30.07.2021г. от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, РУ
Хисар, с което на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лева, лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца, и са му отнени
общо 10 контролни точки, за извършено нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно
и неправилно. В жалбата си сочи, че жалбоподателят на 16.07.2021г. около 20
часа е управлявал личният си автомобил, като е бил спрян от полицейски
служители за проверка за употреба на алкохол. Бил тестван за алкохол в дъха,
за което бил издаден талон за медицинско изследване. Моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.
Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.
Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени
процесуални нарушения. Фактическата обстановка била изяснена. Доказало
се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за
неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение
1
подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави
възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Представлява
се от адв. Н.К. от АК- Пазарджик, който поддържа подадената жалба. Излага
подробни съображения в нейна подкрепа. Моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление. Претендира разноски. Представя писмено
становище, в което излага подробни съображения.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за
установено следната фактическа обстановка- на 16.07.2021г. около 21.15 часа
в с. Кръстевич, на кръстовището на ул. „13-та“ и чл.“14-та“ в посока изток-
запад, жалбоподателят като водач, управлява собственият си лек автомобил
Форд Мондео, с рег. № ***, след употреба на алкохол, с концентрация на
алкохол в кръвта, измерена в издишания въздух над 0.5 на хиляда, а именно
0.99 на хиляда. Установено с техническо средство Алкотест дрегер ARRB
7410+ с фабричен № 0125. Издаден талон за медицинско изследване с №
0021256, с което виновно е нарушил чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
От показанията на свид. И. актосъставител се установява, че на
процесната дата същият е бил дежурен в РУ Хисар. Същата вечер около 21.00
часа колегите му С.Г. и Ж.Д. му съобщили, че в с. Кръстевич са спрели за
проверка автомобил и водачът лъхал на алкохол. Свид. И. се отправил към
мястото, като след пристигането му установил водача, който били спрели.
Това бил именно жалбоподателят Р.П.. Свидетелят му се представил и го
поканил да извършат тест за установяване на алкохол в издишания въздух.
2
Същият дал качествена проба, като показало резултат 0,99 промила алкохол.
На лицето бил съставен АУАН и издаден талон за медицинско изследване.
Лицето казало, че приема показанията на дрегера и няма да дава кръв за
медицинско изследване. Лично свидетелят му съставил акта. Нарушителят
лично се подписал пред него и нямал никакви възражения. Заявил, че е
трудно подвижен и ако му вземат книжката ще му е трудно да се предвижва.
Казал на полицаите, че бил на гости в негов приятел и там изпили по 1-2
ракии. Същият бил сам в автомобила си. За тестването му бил използван
Алкотест дрегер 7410+ с фабричен №АRRВ-0125. Попълнен бил медицински
талон за изследване. Свидетелят сочи, че стикер №2 той го е залепил, също
така е дал и стикер на водача, ако желаел да даде кръв да бъде залепен на
талона. Талона се издавал в 3 екземпляра - 3 стикера се лепяли на него и 3
стикера се давали на водача. Стикери №7 и №8 се унищожавали, тъй като не
се ползвали и се изписват. Същите не можели да се използват повече. Той ги
унищожил в момента - те се изхвърляли. Съдът дава вяра на показанията на
разпитания в качеството си на свидетел актосъставител. Това е така, тъй като
показанията му са логични, последователни, обективно дадани,
незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с
другите събрани по делото доказателства, в това число писмените такива.
Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се
намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на
въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид
липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна,
те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени
източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените
доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и
3
неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като
потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установените факти на извършената проверка. Показанията му представляват
придобити от него преки и непосредствени впечатления от случилото се, при
пристигане на мястото на извършената проверка- в с. Кръстевич, на
16.07.2021г. около 21.15 часа, извършената проверка с техническото средство,
изричното приемане на страна на нарушителя на показанията на дрегера,
изявлението, че не желае да даде кръв за медицинско изследване.
Съставянето на АУАН и предявяването му на нарушителя и подписването му
без възражения. Описва с детайли приетата от съда, а и контатирана в АУАН
и НП, фактическа обстановка по делото, която изяснява изцяло времето,
мястото и начинът на изпълнение на административното деяние. Не без
значение е и обстоятелството, че същият възпроизвежда извънпроцесуално
изявление на жалбоподателя, непосредствено към момента на извършване на
проверката за употреба на алкохол, а именно, че нарушителят е заявил, че е
бил на гости в негов приятел и там за изпили по една две ракии. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които
са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво
звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.
От показанията на свид. Д. и свид. Г.- полицейски служители спрели за
проверка водача на автомобила се установява, че на процесният ден били в с.
Кръстевич да изпълняват служебните си задължения. Били спрели на
централна улица. Забелязали, че потеглил автомобил, марка „Форд“ сребрист
и от дъното на улицата се отправил към тях. Приближавайки към тях,
полицейските служители спрели за проверка автомобила. Водачът бил сам в
автомобила. След спирането установили, че водачът е именно
жалбоподателят Р.П., изискали му документите за проверка, и му заявили, че
ще бъде изпробван за употреба на алкохол. Запитали водача на автомобила
дали е употребил алкохол, като той им отвърнал, че е изпил две малки ракии.
За това се обадили на дежурния в РУ Хисар- свид. К.И., за да изпратят
полицейски служител, които да изпробва нарушителя и при нужда да състави
АУАН. След около 20 минути, свид. актосъставител К.И. пристигнал на
мястото, на което бил спрян нарушителя, тествал водача за употреба на
алкохол, от което се установило, че водачът е употребил алкохол, тъй като
техническото средство показало 0.99 на хиляда промила. За това, свид. И. му
4
съставил АУАН, които бил прочетен, предявен и подписан от нарушителя без
възражения. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като са
логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви, взаимно допълващи се,
с липса на индиции за предубеденост. В показанията си свидетелите
възпроизвежат лична и непосредствена придобита представа за случилото се
в действителност. Възпроизвеждат извънпроцесуално твърдение на
жалбоподателя, при спирането му за проверка, а именно, че е бил на гости на
приятел и там е изпил една или две ракии, което се ползва с висока
доказателствена стойност. Потвърждават фактическата обстановка посочена в
съставения АУАН и последвалото го наказателно постановление. Поддържат
изцяло констатациите посочени в АУАН. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни
доказателства са пряко относими към мястото, начинът и времето на
извършената проверка. Противоречие в така посочените гласни доказателства
не се наблюдава, като всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в
настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от
това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.
Не се установява превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. С тази правна преценка, за обективно верни
се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно
безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при
липса на индиции за предубеденост на свидетелите.
От приложената по делото заповед № 81213-515/14.05.2018г. т.1.3 на
Министъра на вътрешните работи, и Заповед № 8121- 825/ 19.07.2019г. за
допълнение на Министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и
НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.
От приложения по делото талон за медицинско изследване съставен на
16.07.2021г. и подписан от жалбоподателя, се установява, че нарушителят е
бил съгласен и изрично е приел, показанията на техническото средство
установило употребата на алкохол, а именно 0.99 на хиляда.
От приложената по делото Заповед № 317з- 1684- 21.03.2019г. на ОД на
МВР Пловдив се установява, че актосъставителят К. Т. ИСТР. е изрично
оправомощен да осъществява административно-наказателна дейност по ЗДвП
5
и КЗ, както и, че му е проведено обучение по линия на ЗДвП.
От приложеното писмо от БИМ с вх.рег. № 75571/ 07.12.2021г и от
приложеното писмо от ДАМТН с вх.рег № 1555/ 10.01.2022г. се установява,
че „Алкотест 7410“ е средство за измерване от одобрен тип, вписано в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване по чл.34
ал.1 от ЗИ с № 3231. Съгласно издадената Заповед № А-616/11.09.2018г.,
изменена със Заповед № А- 259/ 29.04.2021г. на председателя на ДАМТН, на
основание чл.43 ал.4 от ЗИ, периодичността на последващата проверка на
анализатор за алкохол в дъха е шест месеца.
От приложеното писмо от ГД“ НП“ с вх. рег. № 7816/ 31.01.2022г. и от
представеното с него копие от протокол № 13-47-21 от 22.02.2021г. за
извършена последваща проверка на техническото средство, с което е
установено нарушението, а именно Дрегер 7410 № ARRB 0125 в лаборатория
за проверка на анализатори на алкохол в дъха, се установява, че срокът за
валидност му е 6 (шест) месеца, от проверката. Установява се и, че средство
за измерване концентрация на алкохол в дъха Дрегер 7410 № ARRB 0125, е
техническо изправно и направените с него измервания към дата 16.07.2021г.
са в съответствие със Закона за измерванията.
От приложеният протокол за проверка от лаборатория с рег. № 3286р-
9865 от 01.03.2021г., за проверка анализатори на алкохол в дъха се
установява, че техническото средство, с което е изпробван жалбоподателят-
Дрегер 7410+ ARRB 0125, на 22.02.2021г. е успешно преминал проверка за
годност, като извършената проверка е със срок на валидност от 6 месеца, а
нарушението е установено на 16.07.2021г., поради което съдът приема, че
извършената проверка на жалбоподателя е извършена с годно техническо
средство.
В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава
противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на
нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът
прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на
приложения по преписката АУАН и НП, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП
има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В
конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните
по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на
6
актосъставителя на АУАН и на свидетелите, които в съдебно заседание
изрично потвърдиха констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит
пред съда потвърдиха с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка,
която са възприели лично и непосредствено. Поради изложеното съдът
намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на
показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН и свидетелите.
Констатациите посочени в АУАН и НП съответстват изцяло и се подкрепят и
от събраните по делото писмени доказателствени средства, които от своя
страна са в пълен синхрон с гласните доказателствени средства.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2
от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е
породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен
сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози.
Съгласно чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, над 0,8 на хиляда
до 1,2 на хиляда включително - за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН
и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
Правилно и законосъобразно е провена цялата административно-
наказателна процедура по ангражиране на административна отговорност,
повдигане на административно обвинение и налагане на административно
наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушение на
7
процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на
гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до
невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно
нарушение е обвинен.
Недоказано е твърдението на жалбоподателя, в жалбата, че не
употребявал алкохол по медицински показания, заради наличие на бактерия в
стомаха си. Както и по- горе бе посочено, от доказателствата по делото се
установява по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят на
16.07.2021г. около 21.15 часа в с. Кръстевич, на кръстовището на ул. „13-та“ и
чл.“14-та“ в посока изток- запад, жалбоподателят като водач, е управлявал
собственият си лек автомобил Форд Мондео, с рег. № ***, след употреба на
алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта, измерена в издишания въздух
над 0.5 на хиляда, а именно 0.99 на хиляда.
Недоказано е твърдението на жалбоподателя, че към момента на
проверката минал по улицата Д.И. и след като попитал жалбоподателят какво
се случва, полицейските служители го изгонили без да дадат възможност на
жалбоподателя да го помоли да осигури някой, който да го закара до
болницата. На първо място, тези твърдения са ирелевантни за предмета на
делото. По нататък, без значение е дали към момента на проверката е
минавало случайно лице. И не на последно място, самият нарушител е приел
показанията на техническото средство, отказал е да даде кръвна проба,
съответно и не е имало необходимост да бъде воден до болница. Всъщност,
ако жалбоподателят е искал да даде кръвна проба, и той самият е знаел и е
бил убеден, че не е употребил алкохол, и че техническото средство показва
грешен резултат, то със сигурност щеше да намери начин, чрез който да се
предвижи до болницата за даване на кръв.
Без значение по делото, е възражението направено в писменото
становище, защо нарушителят не бил санкциониран и за други нарушения. В
предмета на доказване в настоящото производство са други различни от
посочените в становището обстоятелства. Отделно от това, полицейските
служители разполагат с оперативна самостоятелност относно ангажирането
на административнонаказателната отговорност спрямо гражданите.
При установяване на нарушението, е спазен редът предвиден в Наредба
№ 1 от 19.07.2017г за установяването на концентрация на алкохол в кръвта. В
8
случая, на основание чл.6 ал.1 от Наредбата, е съставен талон за медицинско
изследване № 0021256 по образец съгласно приложение № 1 от Наредбата, в
който талон нарушителят саморъчно е отбелязал, че е съгласен и приема
показанията на техническото средство, като екземпляр от талона, ведно със
стикери, са връчени на нарушителя. Съгласно чл.6 ал.4 от Наредбата, в талона
по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен
анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При
отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат
отчетените показания от техническото средство. В конкретния случай, след
като нарушителят не се е явил за химическо изследване, се приемат
отчетените и приети от него показания от техническото средство. В
конкретния случай, не е било и налице някое от обстоятелствата посочени, в
чл.3а от Наредбата, тъй като нарушителят е приел показанията на
техническото средство, по аргумент на обратното по чл.3а т.2 от Наредбата. В
този смисъл, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че с
унищожаването на два стикера (седми и осми) и невръчването им на
нарушителя, е бил нарушен реда за установяването на концентрация на
алкохол в кръвта предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017г. и с това си
действие, се нарушавали правата на жалбоподателя, който можел в рамките
на 120 минути от връчването на талона и стикерите да намери превоз и да се
яви в МБАЛ „Пловдив“. В конкретния случай, талонът за медицинско
изследване съдържа посоченият в наредбата стикер, като екземпляр от този
талон ведно с поставеният стикер е връчен на нарушителя на 16.07.2021г в
21.40 часа. По нататък, от показанията на актосъставителя се установява, че
след като е връчил талона за медицинско изследване, е връчил на водача и
нужният брой стикери, в случай, че желае да даде кръв, предвид спазване на
разпоредбата на чл.17 ал.4 от Наредбата. Отново следва да бъде отбелязано,
че нарушителят се е съгласил с показанията на техническото средство и не се
е възползвал от възможността на даде кръв за химическо изследване. Но дори
и да е имал желание да даде кръвна проба, то с връчването му на стикери от
актосъставителя, е имало обективна възможност същите да бъдат поставени
на талона за медицинско изследване, а вакуумните епруветки и контейнерите
за урина, съдържащи пробите да бъдат запечани със стикера, със сериен
номер, придружаващ талона за изследване и връчен на нарушителя, от
9
актосъставителя. Отделно от това, дори непоставянето на стикер на талона за
медицинско изследване и непредаването на стикери, в конретния случай, на
нарушителя, не нарушава правото му на защита, и не се отразява върху
годността на установената употреба на алкохол, чрез техническо средство,
тъй като от значение е дали при извършване на медицинското изследване е
спазен редът, установен в Наредбата. В случая, достоверността на резултата и
способът на установяването й, не е разколебана. В този смисъл Решение №
856 от 26.04.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 667/2021 г.
Както вече бе посочено, и в отговор на възражението на жалбоподателя,
от доказателствата по делото в частност, писмо от БИМ с вх.рег. № 75571/
07.12.2021г и от приложеното писмо от ДАМТН с вх.рег № 1555/
10.01.2022г., писмо от ГД“ НП“ с вх. рег. № 7816/ 31.01.2022г. и от
представеното с него копие от протокол № 13-47-21 от 22.02.2021г. за
извършена последваща проверка на техническото средство, протокол за
проверка от лаборатория с рег. № 3286р-9865 от 01.03.2021г., за проверка
анализатори на алкохол в дъха, се установява, че установеното нарушение, а
именно наличие концентрация на алкохол в кръвта на нарушителя, е
извършено с годно техническо средство.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените
правни норми. АУАН е връчен на нарушителя, подписан е от него, както и от
актосъставителя и свидетеля по него. Предоставена е възможност на
нарушителя за излагане на възражения, като в АУАН е посочил „нямам“,
поради което и в максимална степен е охранено правото на защита на
наказания субект.
Следва да се вземе предвид, че в нормата на чл.42, ал.1 т.1 до т.10 от
ЗАНН, законодателят изчерпателно е определил реквизитите, които следва да
съдържа АУАН. В конкретния случай, съставеният АУАН съдържа всички
изискуеми реквизити- посочено е собственото, бащиното и фамилно име на
актосъставителя, датата на съставяне на акта, датата и мястото на извършване
на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
10
извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, собственото,
бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес,
единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената, точния адрес,
дата на раждане, а ако има информация за това - и място на раждане, по
паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на
издаване и издател на документа, имената, точните адреси и датата на
раждане на свидетелите, обясненията или възраженията на нарушителя, ако е
направил такива, имената и точните адреси на лицата, които са претърпели
имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер и опис на
писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени
за пазене.
Спазени са изискванията посочени в чл.43 ал.1 и сл.от ЗАНН, като при
съставянето на АУАН, същият е подписан от съставителя и един от
свидетелите посочени в него, предявен е на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и да го подпише. Препис от акта е връчен на нарушителя,
което обстоятелство не се оспорва.
Издаденото наказателно постановление съдържа всички посочени в
чл.57 ал.1 т.1 до т.13 от ЗАНН, задължителни реквизити, а именно
собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е
издало, датата на издаването и номерата на постановлението, датата на акта,
въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на
актосъставителя, собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и
точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец -
имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и
място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с
посочване на номер, дата на издаване и издател на документа, описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават,
законните разпоредби, които са били нарушени виновно, вида и размера на
наказанието, отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите
обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието,
времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред
или фактически от възможността да упражнява определена професия или
дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието
временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
11
дейност, вещите, които се отнемат в полза на държавата, разпореждането с
веществените доказателства, размера на обезщетението и на кого следва да се
заплати, в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване. Подписано е от
длъжностното лице, което го е издало. Препис от наказателното
постановление по реда на чл.58 от ЗАНН е връчен на нарушителя.
Не на последно място следва да се отбележи, че случая не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения на ЗДвП,
доколкото не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства, за
наличие на обстоятелства, които да я понижават, поради което и чл. 28 ЗАНН
е неприложим.
Разпоредбата на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, предвижда административно
наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца, на лице което управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в
кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишвания въздух, над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. В
конкретния случай, концентрацията на алхохол в кръвта на водача е 0.99 на
хиляда. Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото
наказание е точно фиксирано по вид и размер, поради което същото не може
да бъде индивидуализирано и следва да се наложи именно в посочения вид и
размер, което е съобразено в атакуваното наказателно постановление.
Предвид гореизложеното, издаденото наказателно постановление е
законосъобразно и издадено при спазване на материалния и процесуалния
закон и следва да се потвърди.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но
няма доказателства за сторени такива, няма такова искане, съответно и не
следва да се присъждат.
Предвид гореизложеното, Районен съд- Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21- 0273- 000350,
издадено на 30.07.2021г. от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, РУ
12
Хисар, с което на Р. Н. П., ЕГН: **********, адрес: ***, основание чл.174 ал.1
т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000.00 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет)
месеца, и са му отнени общо 10 контролни точки, за извършено нарушение на
чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
13