№ 602
гр. Велико Търново, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20214110201312 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*** гр. София против Наказателно постановление № Р -
0051992 от 24.08.2021 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово,
Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе, към ГД „Контрол на пазара” към
Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл. 68в, вр. чл.68г, ал. 4, вр.
чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и на основание чл. 210а от
с.з. на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
Страните, редовно призовани, не се представляват в съдебно заседание и не вземат
становище по жалбата.
Депозирани са писмени становища от процесуалните им представители, като
въззиваемата страна претендира и разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 18.06.2021 г. била извършена проверка в „***“, находящ се в гр. Велико Търново,
ул. „***“ № *, стопанисван от търговеца, която била във връзка с постъпила в КЗП, звено
Велико Търново, потребителска жалба с вх. № Р-03-585/17.06.2021 г., относно разлика
1
между обявена цена в рекламна табела в търговския обект и действителна продажна цена на
каса. Потребителят твърдял, че при посещение в търговския обект на 12.06.2021 г. била
поставена рекламната табела, която съдържала следната информация: „Боровинки 125 гр.“,
клас 1; брой; от 10.06.2021 г. до 13.06.2021 г.; спестявате 50%; цена 2.99 лв. /зачертана/ и
посочена нова цена - 1,49 лв. При заплащане на каса, стоката била маркирана на цена - 1,99
лв., а не както е било обявено на рекламната табела - 1,49 лв. Потребителят бил предоставил
снимки от съобщението за намаление на цените при посещението в обекта на 12.06.2021 г. и
Фискален бон от 12.06.2021 г., приложени към преписката.
При проверката в обекта с КП № К-2713692/18.06.2021 г., представителят на
търговеца бил запознат със жалбата и били изискани Становище и Справка, удостоверяваща
извършени продажби на стока „Боровинка 125 гр.“ за период 10.06.2021 г. - 13.06.2021 г. и
тяхната цена.
На 24.06.2021 г. с ППД № К-0123807/24.06.2021 г. било представено Становище, в
което търговецът потвърждавал, че стоката „Боровинка 125 гр." се е предлагала за продажба
на цена 1,49 лв. на 10.06.2021 г., а за период 11 - 13.06.2021 г. се е продавала на цена 1,99 лв.
На 01.07.2021 г. с ППД № К-0123808/01.07.2021 г. било представено второ
Становище, от което било видно, че стоката „Боровинка 125 гр." се е продавала на цена 1,99
лв. на 12.06.2021 г., като са продадени 162 бр.
Търговецът бил поставил рекламна табела в търговския обект с информация за
продажба на стока „Боровинки 125 гр."; клас 1; брой; от 10.06.2021 г. до 13.06.2021 г.;
спестявате 50%; цена 2,99 лв. – зачертана; нова цена 1,49 лв. При покупка на стоката на
12.06.2021 г. тя била маркирана на касов апарат, като бил издаден касов бон с цена 1.99 лв.,
различна от обявената в рекламната табела цена - 1.49 лв. Поднесена по този начин
информацията на рекламна табела била категорична без никакви условности и потребителя
приемал, че това е точната и вярна информация за продажна цена на стоката.
Прието, че по този начин търговецът използвал заблуждаваща нелоялна търговска
практика, тъй като предоставената от него информация чрез рекламна табела относно
продажната цена за „Боровинки 125 гр." Била невярна и подвеждаща, прилагането на която
имала за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което
средният потребител не би взел без използването на търговската практика. Наличието на
невярна информация за цената можело да е основание потребителя да вземе решение за
покупка, което не би взел без прилагането на практиката.
Контролният орган е приел, че по този начин са нарушени разпоредбите на чл. 68в,
вр. чл.68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП.
За така установеното нарушение е съставен АУАН в присъствието на упълномощен
представител на дружеството-жалбоподател, връчен е надлежно и е подписан с отбелязване,
че ще бъде представено писмено възражение. Такова не е последвало.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа
2
обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба чл. 210а от ЗЗП, налагайки
на дружеството имуществена санкция в размер на размер на 1 000 лева.
Горната фактическа обстановка се потвърждава по един безспорен и категоричен
начин от приобщените по делото гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
неоснователна.
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е
ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз
основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в
законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при
които е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото
нарушение, представени са и доказателства, подкрепящи административното обвинение.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на
становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на дружеството-жалбоподател като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 68в, вр. чл.68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП. Нейният фактически
състав включва забрана за нелоялни търговски практики (чл. 68в от ЗЗП), включително
заблуждаващите търговски практики по чл. 68д от ЗЗП. Последната е такава, когато съдържа
невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин,
включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в
заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна
относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има
за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на
търговската практика – чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Такова обстоятелство е и цената или начина на
нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на
цената – чл. 68д, ал. 2, т. 4 от ЗЗП.
От обективна страна на нарушението се установиха всички съставомерни негови
признаци. Безспорно преди всичко е, че търговецът предлага своите услуги с цел
реализиране на печалба. В изпълнение на целите си той е влязъл в облигационни отношения
с потребители, доколкото е предлагал за продажба стоки в обособен търговски обект –
магазин. Именно там при продажбата на определена стока търговецът е използвал забранена
от закона заблуждаваща търговска практика относно съществено обстоятелство за стоката –
а именно нейната цена. Тази практика се е състояла в презентирането на стоката с невярна
информация относно действителната й цена. По този начин потребителят е бил заблуден да
3
вземе или да би могъл да вземе първоначално търговско решение да я закупи, което не би
взел без използването на практиката. Именно поведението на дружеството-жалбоподател
чрез неговите органи е предизвикало съществуването на специфично предимство по
отношение на цената, което всъщност не е било действително и това предимство е или може
да е в пряко отношение с мотивирането на потребителя за извършване на покупката. Не
може да се приеме, че потребителят се е съгласил с действителната цената и това е
обстоятелство, което може да повлияе на отговорността. Същото обстоятелство е извън
фактическия състав на нарушението и то съвсем разбираемо. Целта на нормата е да се
прекъснат нелоялните търговски практики, а не да бъдат възстановени на потребителите
стойностите между афишираната и действителната цена.
Доколкото с наказателното постановление е ангажирана отговорност на юридическо
лице, въпросът за вината не подлежи на изследване в настоящото производство, тъй като
отговорността му е обективна и безвиновна.
Правилно описаното нарушение е отнесено към съответстващата му санкционна
разпоредба по чл. 210а от ЗЗП, която предвижда, че за нарушение на чл. 68в, чл. 68г, чл.
68ж, т. 1-11, 13, 15, 18-23 и чл. 68к, т. 3-6 от ЗЗП на виновните лица се налага глоба в размер
от 500 до 15 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена
санкция, в размер от 1000 до 30 000 лв.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният
сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената санкция в нейния
минимален размер от 1000 лв.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря на целите по чл. 12 от
ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. е. не е
налице "маловажен случай" на административно нарушение. При тълкуване на посочената
норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и
НПК. Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за
извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е
винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание
имуществена санкция за неизпълнение на задължение към държавата, регулиращо и
контролиращо поведението на търговците като икономически по-силната страна във
взаимоотношенията с клиентите им потребители. Поначало обществената опасност на този
вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват
неизпълнение на задължения към държавата при защитната й роля в икономическите
отношения, свързани с крайния потребител като по-слабата страна в тях. Не се изисква и
щета, която да настъпи от нарушението. Целта на ЗЗП е гарантирането на правата на
потребителите, ограничаване превъзходството на търговците и преодоляването на
неравноправност във взаимоотношенията им, като в закона са чувствително засилени както
предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения, които увреждат интереси на
4
държавата в областта на защитата на потребителите. Тъй като конкретното нарушение е
формално, на просто извършване, в състава му не е предвидено настъпването на определен
съставомерен резултат, изразяващ се във вреда за потребителите или за държавата. Ето защо
липсата на такъв съставомерен резултат на нарушенията при формалния характер на състава
на отговорността по чл. 210а от ЗЗП няма отношение при преценката за наличието или
значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не
представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената
опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК.
Следователно закономерен е и изводът, че обикновените случаи на нарушения от този вид
разкриват същата степен на обществена опасност, каквато беше установена и по
конкретното дело.
Като е взел пред това, административнонаказващият орган е наложил санкция в
нейния минимум за юридическите лица, което съдът намира за законосъобразно и
справедливо. С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване
на нарушителя от административнонаказателна отговорност.
Като окончателен се налага изводът, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, и като такова следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, дружеството - жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на
въззиваемата страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 120 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р - 0051992 от 24.08.2021 г. на Директора
на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със
седалище Русе, към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, с
което на жалбоподателя „*** гр. София, на основание чл. 210а от ЗЗП е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „*** гр. София да заплати на Комисията за защита на потребителите гр.
София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
120.00 /сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – гр. Велико Търново.
5
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6