Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 25.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
дванадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Габриела Лазарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №15265
по описа за 2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №173972
от 23.07.2019г., постановено по гр.дело №60886/2017год. по описа на СРС, ГО, 26
с-в, е отхвърлен предявения от А.Г.Г. срещу
Р.Я.Я. и Н.Я.Я. иск с правно основание чл.270, ал.2 от ГПК за
прогласяване нищожността на решение №26 от 30.04.2014г. и решение №51 от 28.03.2017г.
по гр.д.№4341/2013г. на ВКС.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца А.Г.Г.
чрез процесуалния му представител адв.Е.Ц. от САК. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното
решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и е необосновано. Моли решението на СРС да бъде отменено, а искът- уважен. Претендира
разноски.
В подадения в
срок отговор на въззивната жалба ответникът Р.Я.Я. оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Твърди, че при постановяването на обжалваното решение не са
допуснати посочените от жалбоподателя нарушения на съдопроизводствените
правила. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира
разноски във въззивната инстанция.
Ответникът Н.Я.Я.
не е подал в срок отговор на въззивната жалба. В проведеното на 12.06.2020г.
открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна, моли обжалваното
решение да бъде потвърдено и претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
След проверка на
първоинстанционното дело настоящият състав намира, че не са допуснати
твърдените от жалбоподателя нарушения на съдопроизводствените правила. С
определение №362638 от 15.03.2018г. по чл.140 ГПК първоинстанционният съд е
изготвил доклад по делото, като правилно и подробно е разпределил
доказателствената тежест между страните. Законодателят не е посочил конкретните
пороци, водещи до нищожност на съдебното решение (съдебния акт), но те са
изяснени не само от доктрината, но и от съдебната практика - най-общо в т. 8
ППВС № 1/1985 г., в мотивите към ТР № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, както и в
решения на състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези. Според така установената
безпротиворечива съдебна практика нищожност на съдебния акт е налице при
особено съществени пороци, като постановяване от ненадлежен орган (онзи, който
не е на длъжност, даваща му право да го издаде) или в ненадлежен състав; извън
правораздавателната власт на съда; когато не е подписано от болшинството на
съдебния състав или не е съставено в писмена форма; при абсолютна
неразбираемост волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на
тълкуването; когато повелява изпълнение не нещо, което е неизпълнимо с оглед
научните и технически постижения на съвременната цивилизация или изпълнение на
действие, което съставлява престъпление. Нищожното решение, за разлика от
недопустимото, не е годно да породи правни последици, ето защо това е
единственият порок, който освен по пътя на обжалването може да се релевира чрез
възражение или по исков ред безсрочно - чл. 270, ал. 2 ГПК.
В случая относно горепосочените
решения на ВКС не се открива да е налице какъвто и да било съществен порок,
който да води до нищожност на тези решения. И двете атакувани решения са
постановени от надлежен орган и състав на съда, в рамките на
правораздавателната му власт, съставени са в писмена форма и са подписани от
съдията (всички членове на съдебния състав), изразената воля на съда е ясна и
разбираема. Наведените във въззивната жалба и исковата молба доводи излизат
извън предмета на предявения иск, доколкото касаят правилността на процесните
съдебни решения.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС–
потвърдено като правилно.
При този изход на
спора на ответниците по въззивната жалба следва да бъдат присъдени изцяло
направените във въззивното производство разноски в размер на по 4000 лева за
всеки от тях, представляващи адвокатски възнаграждения. Възражения относно
размера на адвокатските възнаграждения не са релевирани от въззивника, а и
заплатения от самия него адвокатски хонорар надхвърля значително адвокатските
хонорари на процесуалните представители на въззиваемите.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№173972 от 23.07.2019г., постановено по гр.дело №60886/2017год. по описа на
СРС, ГО, 26 с-в.
ОСЪЖДА А.Г.Г. с ЕГН********** да заплати на Р.Я.Я. с ЕГН**********
сумата от 4000лв. (четири хиляди лева)- разноски във въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А.Г.Г. с ЕГН********** да заплати на Н.Я.Я. с ЕГН**********
сумата от 4000лв. (четири хиляди лева)- разноски във въззивната инстанция.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/