Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 09.10.2020
г.
град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Търговищкият
окръжен съд
наказателно отделение
На девети октомври
две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ ПАВЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ МИТЕВ
ЙОРДАН И.
Секретар: Милка Тончева
Като разгледа докладваното
от съдия Павлов ВНЧХД № 118
по описа за 2020
година на ОС -Търговище,
установи следното:
Производството е по реда на чл.313 и
следващите от НПК.
Образувано е по жалба, подадена от адв.А.Д.
***, упълномощен защитник на подсъдимия по НЧХД № 988/2019 г. по описа на РС
Търговище, Стилиян Христов Е., против
постановената по делото първоинстанционна присъда, с която същият е бил признат
за виновен в това, че на 03.06.2019
г. в гр.Търговище , чрез жалба до
Директора на ОД МВР Търговище, публично разгласил позорно обстоятелство за И.Н.И.
в качеството му на длъжностно лице,
младши експерт в РУ - Омуртаг по повод изпълнение на службата му, поради
което и на основание чл. 148,ал.2 във
вр. с ал.1,т.1,т.2 и т.3 от НК във
връзка с чл.147, ал.1 от НК от НК му е наложено наказание „глоба“ в размер на 5 000лв и наказание
„обществено порицание“, което да се изпълни , чрез обявяване диспозитива на
присъдата в кметство с.Семерци.
С присъдата подсъдимият е бил осъден да заплати на частния тъжител И.И. - обезщетение в размер на 1000 лв. за причинени от
престъплението неимуществени вреди,ведно със законната лихва считано от
03.06.2019г., като до пълния предявен размер от 3000лв., гражданския иск е бил
отхвърлен като неоснователен. Подсъдимият е бил частично оправдан относно това
деянието да е извършено и при
изпълнение на службата на тъжителя И.. В тежест
на подсъдимия са били присъдени разноските по делото, като същият е бил
осъден да заплати и сумата от 50 лв., съставляваща държавната
такса върху уважения
размер на гражданския иск.
Считайки
присъдата за необоснована и незаконосъобразна, с
въззивната жалба се иска същата да бъде изменена, като се приложи
разпоредбата на чл.78А от НК, да
освободи подсъдимия от наказателна отговорност, и му наложи
административно наказание глоба. Моли се
съдът да измени присъдата и в гражданската част, като намали уважената част до
размер на 300лв.
В срока по чл.322 от НПК
не е постъпило писмено становище от частния тъжител или повереника
му.
В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован не се явява. Представлява се от упълномощения му защитник – адв. А.Д. ***.
Развиват се устно подробни съображения в подкрепа на писмено изложените в жалбата
и в допълнението към същата.Предлага се подсъдимият да бъде оправдан за
извъэршено престъпление по двата квалифициращи състава в ал.1 и ал.2 от чл.148 от НК, като се наложи
наказание след приложение на чл.78а от НК. Поддържа се основното искане за изменение на присъдата. в осъдителната и гражданските
части.
Частният тъжител, редовно призован се явява
лично и с упълномощения повереник адв. Е.Р. ***. Въззивната жалба се оспорва
изцяло, като молбата е първоинстанционната присъда, като обоснована и
законосъобразна да бъде потвърдена. Претендират се и направените пред
въззивната инстанция разноски за повереник – 300 лв. по представеното пълномощно.
Съдът, като провери оплакванията във
въззивната жалба и изцяло правилността на обжалваната присъда, съгласно
чл.314,ал.1 от НПК, установи следното:
За да
достигне до обективирания в присъдата правен извод първоинстанционният
съд, видно от мотивите, е проследил хронологията на събитията - случилото се на 28.05.2019 г. и последващите действия на подсъдимия по
подаването на жалбата на 03.06.2019 г., резултатът от извършената по нея
проверка и е изложил съображения за приетия за инкриминиран по чл.147,ал.1 от НК израз на подсъдимия – „видимо полицай
И.И. беше пиян, скачаше върху рег.номера на Аудито и викаше аз съм полицай №1 в
България, видях в полицейския автомобил между седалките галон бира „Пиринско 2л.“, от гледна точка на неговата противоправност.
С оглед очертания, само от оплакването на подсъдимия, обем на възможната
въззивна проверка, то и приетите за несъставомерни други изрази в жалбата са извън обсега на настоящия
инстанционен контрол. Необходимо е обаче
да се посочи, че при обективирани в един
документ множество отделни изрази, всеки от които е инкриминиран в частната
тъжба като осъществяващ самостоятелно престъпния състав по чл.147,ал.1 от НК,
вярното очертаване предмета на доказване е изисквало в разпореждането по
чл.247,ал.1,т 2 от НПК да се впише
не само цифровото изражение на
престъпния състав, а и конкретните позорящи изрази. Последицата е
отсъствието на изричен оправдателен диспозитив
по тях в проверяваната присъда. С
оглед единството на съдебния акт,
включващ диспозитив и мотиви, както и предвид образуваното само по жалба на
подсъдимия въззивно производство, то и в случая допуснатото нарушение не е
съществено, доколкото никоя от страните не е била възпрепятствана да узнае съображенията на
съда и не е била ограничена в
правото си да атакува присъдата.
При параметрите на настоящата въззивна
проверка, въззивният състав следователно
дължи произнасяне по въпроса дали така посочените
твърдения „видимо полицай И.И. беше пиян, скачаше върху рег.номера на
Аудито и викаше аз съм полицай №1 в България, видях в полицейския автомобил
между седалките галон бира „Пиринско 2л.“, са неверни, дали са позорящи по своя
характер и дали при възпроизвеждането им в подадената жалба тяхната неистинност е била
съзнавана от подсъдимия. По тези въпроси, анализирайки доказателствената съвкупност,
въззивният съд намери за
установено от фактическа страна следното: Тъжителят И. заемал длъжността
младши експерт- младши полицейски инспектор в Участък „ Антоново“ към РУ
Омуртаг. Съгласно Заповед № 156/38.05.2019 г. на Началник на РУ Омуртаг
заедно с колегата си - св. Благовест
Георгиев следвало да проведат на
28.05.2019 г., в интервала от
17.30 ч до 21.30 ч рейдова
проверка с автомобил
Т 56 53 ТТ. В изпълнение на
посочената заповед извършили такава
с направление гр.Омуртаг, с.Трескавец, с.Любичево и
около 21.30 ч. се намирали в село Семерци, като се движели по главната улица в посока центъра на селото. В същото време
срещу тях и в обратна на движението им посока се движели два автомобила, Ауди А
4 и „Опел Вектра“ и двата собственост на Красимир Стоянов, като при
разминаването тъжителят разпознал във водача на първия лице подсъдимия Е., за което служебно му било известно, че е
неправоспособен. По тази причина направили обратен завой и с подаден звуков и
светлинен сигнал ги последвали, като двата автомобила спрели на същата улица, непосредствено един
зад друг пред магазин, стопанисван от св.Г.Йорданов. При спирането, водачът на
първия подс. Стелиян Е. излязъл веднага и се насочил към магазина.Тъжителят му
разпоредил да остане до автомобила, а
извършената проверка потвърдила неправоспособността на Е.. Свидетелят
Кр.Стоянов, който управлявал втория л.а. „Опел Вектра “, обяснил
пред св.Георгиев причината да възложи управлението на
неправоспособен водач, а именно да бъде придвижен автомобила(Ауди, А-4) до магазина за да може
собственика му да го ползва. За констатираните нарушения – на подс.Е. бил
съставен АУАН и издадено Н.П , а за предоставянето на л.а. на неправоспособен
водач, на св.Стоянов била издадена заповед за налагане на принудителна
административна мярка - прекратяване регистрацията на л.а –„АудиА-4“, с рег.№ Т
4263ВТ за срок от 6 месеца. Проверка била извършена и на още един лек
автомобил, управляван от Моника Петров, при която не били установени нарушения.
Междувременно полицаите забелязали
друг л.а. който се движел по
улицата към тях, но рязко завил и поел
обратно към центъра на селото, поради което го последвали за проверка. След приключване на работа
от обект, стопанисван от св.Р. Иванова, в 22.51 часа тъжителят си закупил бира „Пиринско“ 2 л. , за
което му бил издаден касов бон.
На 03.06.2019 г. подс.Е. подал жалба,
адресирана до „Директора на Областно
Полицейско Управление,
гр.Търговище“, в която посочил, че на 28.05.2019 г. в 21.45 ч. полицаят И. му е
извършил проверка, поискал документите на
автомобила, който бил паркиран пред магазина, казал на собственика на
автомобила да свали регистрационните
номера, хвалил му се че е полицай номер едно, мачкал регистрационния номер с
крака, „„видимо полицай И.И. беше пиян, скачаше върху рег.номера на Аудито и
викаше аз съм полицай №1 в България, видях в полицейския автомобил между
седалките галон бира „Пиринско 2л.““, като посочил и очевидци
при закупуването на алкохола.
По така подадената жалба на 6.06.2019 г.
със заповед на Директора на ОД на МВР, гр.Търговище била възложена вътрешна проверка за изясняване
на постъпилите данни за извършено от тъжителя
нарушение на служебната
дисциплина и по-конкретно на чл.27 от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители, предписващ забрана на
държавния служител при изпълнение на
служебните задължения да употребява
алкохол. Проверката приключила с изготвена справка за липса на данни И.И. да е нарушил етичните правила на държавния
служител в МВР.
При така изложените накратко фактически
положения, които по съществените за
решаването на делото обстоятелства не се различават от подробно
възпроизведената в мотивите от първата инстанция фактическа обстановка,
отговорът и на правните въпроси, посочени по горе и касателни съставомерността
на престъплението, за което подсъдимият
е осъден, също не разкриват
различие с приетото от първия съд.
Преди анализът им обаче съдът дължи отговор на
наведените в жалбата оплаквания за необоснованост на проверяваната присъда, пряко свързани и с оплакването
за порочна доказателствена дейност на
първата инстанция и от там за невярност на възприетите от нея фактически
положения. В контекста и на изразеното съгласие с фактическите изводи на РС, въззивната инстанция намира тези оплаквания за неоснователни.
Доказателствената и аналитична дейност, в резултат на която
първата инстанция е формирала изводите
си по фактите е законосъобразно извършена,
като не са допуснати каквито и да е отклонения. Релевантните факти са
изведени на първо място от годни и допустими
доказателствени източници, които от своя страна са внимателно обсъдени и изведените от тях
данни са преценени по действителното им съдържание, без да са изопачени или
тълкувани превратно. Изводите на първата инстанция, подробно изложени в
мотивите, доколкото същите се споделят изцяло от въззивният съд е излишно да се преповтарят, но в контекста на конкретните възраж ения,
развити в жалбата е необходимо да се посочи
следното:
В представените към жалбата допълнителни
съображения, напълно правилно е отбелязано, че
разкриването на обективната истина е обезпечено само при спазване на предвидения за това ред,
а именно – посочения в НПК. В конкретен план, с оглед регламента на производството пред РС, протичащо, с отчитане на частния му характер,
по общите правила на глава двадесета от
НПК, това означава - спазване принципа за непосредственост(чл.18 от НПК) и на
ограничението по чл.105,ал.2 от НПК. Следователно извън допустимия по НПК доказателствен обем са събрани от друг съд( разгледал АНД № 137/2019 г.,
108/2019г.) доказателства, още по-малко е допустимо същите да се използват за
проверка достоверността на изявления на участници в настоящото производство.
Искания в идентична посока са били отправени и пред първата инстанция и
законосъобразно съдът е отказал да
обсъжда и цени несъбрани по реда и със
способите на НПК доказателства, като надлежно се е мотивирал (стр. 3, л.129,
НЧХД). С оглед различното му процесуално
качество в образуваното по тъжбата му наказателно производство, показанията на
частния тъжител, предвид забраната по
чл. 118,ал.1 от НПК, също са извън възможните източници на доказателствени
данни и е недопустимо да бъдат проверявани и/или оборвани с изявленията на
последния, депозирани в качеството му на свидетел в образувано по друг повод и пред друг съд административно
наказателно производство, независимо от връзката между предмета на двете
производства (в този см. Р № 307/15.06.2015 г. по н. д. № 749/2015 г.,
на ВКС, I н. о. и Р № 16/
9.III.1994 г. по н. д. № 18/94 г., на ВС на РБ,
ВК).
Ето защо, в случая разкриването на обективната истина е
обезпечено именно чрез придържане към
процесуалните правила за нейното установяване, което както
се отбеляза първата инстанция е
спазила. Видно от материалите по делото, РС е проявил изискуемата
инициативност, допуснал е всички
поискани от страните доказателства и е
анализирал така събраните източници задълбочено, с нужното внимание и
при дължимото индивидуално и съпоставимо между тях обсъждане, като е
ползвал уместно и правилата на формалната логика . Подложил е на
обстойна оценка съдържанието на всяко едно гласно доказателство и с основание се е доверил на св.Б.Георгиев
относно обстоятелствата по закупуване на бутилката бира (без да е игнорирал
принципната му заинтересованост),
като вярно е отчел, че показанията
му се подкрепят изцяло от
незаинтересования свидетел Румяна
Иванова, които показания от своя страна са в пълен синхрон с достоверната
информация от представения по делото
касов бон и обективираното в
представеното разрешително работно време.
Също така с основание е отказал да приеме за достоверен източник относно същия
факт обясненията на подс.Е., на св.Стоянов и св.Ангелов, след като надлежно ги
е проверил и установил вътрешна нелогичност и неубедителност в обясненията им,
взаимната им противоречивост, противоречието с другите доказателства по делото
–посочените писмени доказателства и показанията на св.Р.Иванова.
След като е установил вярно относимите за
решаването на делото фактически обстоятелства и при извършената им правна оценка
е достигнал до извода, че подсъдимият е извършил виновно престъплението
клевета, първоинстанционният съд е направил
и верни правни изводи.
Налице са кумулативно предвидените
елементи на посоченото престъпление - неверността
на изложените от подсъдимия в подадената жалба обстоятелства „видимо полицай И.И. беше пиян, скачаше върху
рег.номера на Аудито и викаше аз съм полицай №1 в България, видях в полицейския
автомобил между седалките галон бира „Пиринско 2л“ съзнаването на
тяхната невярност и едновременно с това позорния им характер.
Необходимо е първо да се отбележи, че при
формиране на правните си изводи
правилно РС е
ценил свързано инкриминираните словесни изрази и
изложените в тази връзка съображения се споделят напълно. Поставени на
плоскостта на общото им оценяване и взаимната им обвързаност формулировката на
изречението не разкрива възможност за
съществуващо съмнение в депозиращият жалбата или изнасяне на твърдението като „слух“.
Това би било вярно само ако липсваше втората част на съюзното изречение - лично видяната бутилка
бира. Двете твърдения няма как да бъдат оценявани изолирано едно от друго и
защото преследваната цел е обезпечена
именно от едновременното им представяне от подсъдимия. Те не могат да
бъдат изкуствено отделени и
първото(видимо полицай И.И. беше пиян)
да се третира само
като оценъчно съждение, поради
граматически и смислово
свързаният с него „видян“ факт –
галона бира в полицейската кола, поднесен именно като доказателство за „сигурността“ на
заявената „видима пияност“.
След така направеното уточнение и
съобразно безспорно установеното, че към
момента на извършване на проверката
въпросната бутилка бира не е била закупена, то и е напълно невярно
заявеното в жалбата, че тъжителят си е закупил такава и към
момента на извършване на проверката бирата е била в ползваният от него за
служебни цели полицейски автомобил. Изискуемият елемент от състава на посоченото престъпление(съгласно
ТР № 12/ 1.IV.1971 г. по н. д. № 9/71, ОСНК) - неверността на изнесените
факти е
безспорно установен.
Несъмнено
подсъдимият е съзнавал неверността
на изнесените твърдения. Няма как да е видял въпросната
бутилка в колата на полицаите и това е безспорно доказано.
По съдържанието си, изнесените в жалбата факти действително са „позорящи“, доколкото тяхното разгласяване
несъмнено има за последица уронване доброто име на тъжителя в обществото и в частност, в
средата, в която работи.
Изложените в тази посока съображения на
първата инстанция са верни и изцяло споделими.
Следователно, всички признаци, вложени в обективния състав на престъплението клевета са налице и
като ги е констатирал РС не е допуснал нарушение на закона, поради
което и лишено от основание е наведеното в жалбата оплакване за несъставомерност.
Деянието е правилно квалифицирано, след
като именно с престъпния състав по чл.147 от НК се защитава
добрата репутация на всеки човек в обществото. Осъществено е чрез подаване до Директора на ОД на МВР
на жалба, съдържаща позорни обстоятелства, с което е осъществено и
предвиденото в състава изпълнително деяние –р а з г л а с я в а н е, тоест
довеждане на позорните обстоятелства до знанието на трето лице, в случая
Директора на ОД на МВР. Неоснователно е
в този смисъл, оспорването на
материалната правилност на обжалваната присъда, направено на плоскостта на
заявената липса на разгласяване. Следва
да се посочи, че в случая се констатира смесване в обективните елементи,
допуснато и от защитата, с оглед
аргументите оспорващи разгласяването, и от съда, с оглед неправилно приетата
утежнена квалификация - клеветата да е нанесена публично и разпространена по друг начин.
Както
е прието в
правната доктрина „ Разгласяването
представлява довеждането до знанието на трето лице приписвано другимо
неистинско позорно обстоятелство. Присъствието на повече лица не е необходимо“
– Уч. Наказателно право, проф.И.Ненов, Особена част,том I,л.434. В случая, с подаването на
жалбата позорното обстоятелство
е р а з г л а с е н о – доведено е до знанието на
трето (извън подсъдимия и тъжителя) лице. Последващите действия на адресата, който
трябва да се подчертае, че е само един –Директора на ОД на МВР и
по-конкретно възложената проверка, в
резултат на която са били информирани за оплакването и неговото съдържание
заетите с проверката лица и съответно „се разчуло“ в полицията, не могат
да се вменят в тежест на подсъдимия и да обосноват утежнената квалификация
клеветата да е „ направена публично“ по смисъла
на чл.148,ал.2 във вр. с ал.1,т.1
от НК. Съображенията на РС в тази
посока не могат да бъдат споделени.
Неудачно е позоваването Р № 102 от
24.II.1976 г. по н. д. № 59/76 г., I н. о., доколкото е пренебрегнато
различието в начина на изпълнение на престъплението обида,
изискващо присъствие на лицето.
Умисъл за квалифицирана по този текст клевета няма как да бъде
изведен от обективните действия на подсъдимия, включително и поради отсъствието
на подобно искане в подадената жалба,
в която не се претендира провеждане на
разследване, проверка или други,
свързани с намеса на по-голям кръг хора,
действия. По начало публичността се
свързва с начина на изпълнение на самото престъпление и изисква от обективна
страна възможност клеветата да бъде разпространена до
знанието на по-широк кръг
хора (в този см е цитираното и от РС, макар и в друг аспект Р №51/19.02.1980 г по н.д.№ 26/1980г на ВС на РБ, II н.о). За да е налице този утежнен квалифициращ
елемент, по начина на разгласяване следва клеветата да е нанесена
на „ на общодостъпно място, където да е имало повече лица, които биха
могли да възприемат значението на извършеното“ - Р № 28
/15.I.1972 г. по н. д. № 622/71 г., II н. о. В случая не е така.
Фактът, че е подадена
до Директора на „Областното
Полицейско Управление“ не и придава публичност, а съставлява конкретния
начин, по който позорното
обстоятелство е било разгласено. Ето
защо и безспорно престъплението е
извършено, но не са налице приетите от първата инстанция утежнени квалификации
клеветата да е нанесена публично ( чл.148,ал.2 във вр с ал.1, т.1 от НК) и
да е била разпространена по друг начин (чл.148,ал.2 във вр с ал.1,т. 2 от НК).
В конкретния случай клеветата не е била разпространена чрез печатно
произведение, а предвидения в
квалифицирания състав „ друг начин“ не
съставлява начина, чрез който в случая е осъществено
изпълнението на самото престъпно
деяние – подаването на жалбата. Както е прието в цитираното по-горе Р № 28/15.I.1972 г. по н. д. № 622/71 г., на
ВС на РБ, II н. о. „3а да бъде
налице клевета, разпространена чрез печатно произведение или по друг начин,
нужно е разпространяването й да бъде доведено до знанието на по-широк кръг
хора, като това става най-често чрез вестници, други писания,
радиовисокоговорителна уредба, телевизия и др“.
Третият квалифициращ признак - по
чл.148,ал.2 във вр с ал.1,т.3 от НК
е налице и изложените в тази посока мотиви от РС, включително и относно възприетото
утежняващо обстоятелство само „по повод“, а не и „при“ изпълнение, са изцяло споделими, като коректно и уместно е
ползвана и приложимата в случая задължителната съдебна практика. Несъмнено
тъжителят е имал качеството на „длъжностно лице“ по см на чл.93,т.1 б.“а“ от НК и същото е било напълно съзнавано от
подсъдимия, което е видно от съдържанието на
самата жалба, в която инкриминираните фрази касаят именно „полицай И.И.“ .
Деянието е осъществено и от субективна страна и правилно
е очертана от РС формата на безспорно умишлено извършеното
престъпление, а именно като извършено с пряк умисъл. Изложените в
тази посока мотиви са верни и споделими. Прочитът на процесната жалба сочи, че макар и адресирана
до Директора на „Областното Полицейско Управление“ същата възпроизвежда по-скоро гледната точка на
подсъдимия за случилото се на 28.05.2019 г., като отделен е въпроса доколко
посоченото е вярно(като например
твърдението,че колата била паркирана пред магазина), но същественото е, че
жалбата съдържа не толкова оплакване от някаква
конкретна нередност, а възпроизвежда конкретно посочено обстоятелство,
което се твърди като факт. Както се отбеляза по-горе, този факт е неверен и
неговата невярност е напълно съзнавана от подсъдимия, от което
се извежда и целта на депозираната жалба - не да се сигнализира за
нередност в служебните действия на тъжителя, а
да се огласи позорно за него обстоятелство. Отсъствието на
конкретно искане в жалбата( за вземане на някакви мерки
например) също подкрепя извода за
целеното с жалбата не сезиране за
нередности, а именно злепоставяне
реномето на тъжителя сред
обществото и сред колегите му в частност. Умисъл за клевета, както вярно
е посочил и първоинстанционният съд, съобразявайки приетите в правната доктрина
(Уч. Наказателно право,Особена част,том I, проф. И.Ненов,стр.435) и в съдебната
практика - Решение № 182/ 10.04.2012 г.
по н.д. № 382/2012 г., на ВКС, III н. о. становища, би липсвал само ако деецът е имал
увереност и то основана на обективни факти в истинността на изнесените данни.
Казано иначе, деянието би било несъставомерно от субективна страна единствено
тогава, като деецът е бил напълно уверен, че е вярно изложеното от него и тази
увереност почива на обективна основа –
друг сигурен източник например, което в случая не е така. В аспекта на обсъжданата субективна страна на
престъплението, предмет на делото и в
контекста на конкретните доводи на защитата, изложени в допълнителните
съображения и развити в пледоарията, следва да се посочи, че за умисъла на
подсъдимия е без значение оспорената
безпристрастност на извършената дисциплинарна проверка и по-конкретно
внушението, че неистинността на твърдения факт - че полицаят И. е бил пиян не е надлежно оборена. Въззивният
съд намира тези възражения за неоснователни. Нито резултатът от дисциплинарната
проверка, оспорен с доводи за
недостатъчната му категоричност, нито изразената позиция, че състояние на
тъжителя (към процесната вечер) е могло да бъде ефективно установено само с
техническо средство, по реда на Наредбата за установяване на алкохол на водачите на МПС ( към инкриминирания
момент - Наредба №1/19.07.2017 г.,Д.в бр 61/29.07.2017 г.) са относими
в случая. С оглед очертания предмет на делото и след като е
доказано невярно посоченото в жалбата, че
към 21.45 ч. тъжителят си е бил закупил бира, която подсъдимият „видял“ между седалките в служебния му
автомобил, няма никакво значение как е била извършена вътрешната(дисциплинарна)
проверка и дали
същата, с оглед редът на
извършването и (с отбелязването, че редът е бил стандартен и регламентиран) е
безпристрастна и дали резултатът и може да бъде приет за достоверен.
Отсъствието на търсеното от защитата значение следва и от обстоятелството, че
за довършеността на престъплението е
достатъчен факта на умишленото
разгласяване без оглед на това дали някой се е убедил в основателността на
изнесените твърдения и дали честта на
засегнатия е била действително уронена ( Уч. Наказателно право,Особена
част, том I,проф.
И.Ненов, л.435).
От значение, в
контекста на очертания предмет на доказване и
както се посочи по-горе е
следното : изнесени ли са факти ( не съждения или оценъчни мнения , а факти), те неверни ли са, по
своето естество позорящи ли са и съзнавана
ли е от подсъдимия, при изнасянето им,
тяхната невярност. Всички тези елементи са налице, поради което и деянието е
съставомерно и от обективна, и от
субективна страна.
Обстоятелството, че конкретният начин на
изпълнение на престъплението е чрез
жалба, подадена до Директора на службата, на
който в административно отношение е подчинен тъжителя, не изключва
възможността, както правилно е посочил и РС, така реализираното да се третира
не само като израз на упражнено право на жалба, а и като клевета. По наведени и пред първата инстанция аргументи в
тази посока, в мотивите (стр. предпоследна) са изложени конкретни съображения, с които въззивният съд
се солидализира. В подкрепа на приетата неоснователност на доводите и
доколкото същите се навеждат отново и
пред настоящата инстанция може само да
се добави следното:
Вярно е,
че в съдебната практика (Р № 209/18.V.1982 г. по н. д. 209/82 г., на ВС на РБ, I н. о.) се приема, че „когато
деецът сигнализира на съответните компетентни органи за извършени нередности от
другиго, липсва това съзнание“, както
е вярно и това, че естеството на работата на полицейските
служители ги отнася в онази категория
публични обществени служители, към правата на които, в аспекта на
защитаваните с престъпленията по чл.146 и чл.147 от НК обществени отношения, законът е
поставил по-различни (стеснени)
параметри. Емблематично в това отношение е Решение от 12.06.2017 г. на ЕСПЧ по делото на Маринова и други срещу
България, по жалби № 33502/2007, 30599/2010, 8241/2011 и 61863/2011,
Пето отделение, председател А. Нусбергер, в което е посочено: „Освен това
границите на приемливата критика по отношение на длъжностни лица може
при определени обстоятелства да бъдат по-широки, отколкото по отношение на
физически лица (вж. Nikula v. Finland, № 31611/96, § 47, ЕСПЧ 2002-II; Steur v.
the Netherlands, № 39657/98, § 40, ЕСПЧ 2003-XI; и Mariapori v. Finland, №
37751/07, § 56, 6 юли 2010 г“(т.88), както и
„Вярно е също, че тези твърдения
са могли да окажат влияние върху професионалното положение на съответните
длъжностни лица, да подкопаят авторитета им, да отнемат време и ресурси и да
доведат до дисциплинарни или може би дори наказателни санкции срещу тях. Но те
са направени от жалбоподателите при упражняването на възможността в едно
демократично общество, управлявано от върховенството на закона, частно лице да
докладва твърдяна нередност в поведението на длъжностно лице на орган,
компетентен да се справи с такъв проблем.
Тази възможност е едно от предписанията на върховенството на закона (вж.
Zakharov, § 26; Kazakov, § 28; и Siryk, § 42, всички цитирани по-горе) и служи
за поддържане на доверието в публичната администрация. Наистина в България тя е
заложена като основно право в чл. 45 от Конституцията (вж. § 41
по-горе). Естествено, след това съответният орган трябва да реши какви
процедурни стъпки може да са необходими в отговор на такива жалби. Въпреки това
самият факт, че жалбите на жалбоподателите са довели до проверки, не може да се
разглежда като неправомерно засягане на репутацията на длъжностните лица. Целта
на тези проверки е именно да се потвърдят или се отхвърлят твърденията на
жалбоподателите“(т.89)
Както е прието и в Р № 87/4.04.2017 г. по н.д. № 19/2017 г на ВКС, I н.о ( с предмет сходен с настоящия
казус) в тези случаи, подадените жалби,
инициирали проверки дори и да са оказали отрицателно
въздействие върху репутацията на длъжностното лице, то е доста ограничено. С
посоченото Р на ВКС, производството е
било възобновено и лицето оправдано именно по съображение, че „деянието, предмет на
осъждането, изразяващо се в подаване на сигнал срещу пътен полицай, не е имало
за цел да накърни репутацията му, а е израз на упражнено право на жалба, тоест,
е правомерно“.
Необходимо е обаче веднага да се посочи,
че следва да бъде отчитана конкретиката
на всеки отделен случай, понеже лицата
изпълняващи публични длъжности, включително служители на
полицията, какъвто е тъжителя, принципно
не са изключени от възможния обект на престъпленията по чл.147 от НК. Да се приеме обратно би означавало стеснително тълкуване на чл.147,ал.1 от НК (съставляващо нарушение на материалния закон). Вярно е и това, че
гарантираната от чл.10 от ЕКПЧ свобода на изразяване на мнение,включваща
правото на критика (жалби и сигнали) е регулиращият демократичните процеси
инструмент и чрез упражняването му се визуализират обществените
недостатъци и съответно се разкрива
възможността да бъдат коригирани. В този смисъл е и посоченото Р от 12.06.2017 г. на ЕСПЧ по делото на Маринова и други срещу България,
пункт 88, а в делото „Дербишир“,
е прието (макар и конкретно относно избираемите органи), че критиката е демократичен инструмент и не осъществява
престъпление, защото „каквато и репутация
да имат, тя принадлежи на обществото като цяло“. Именно за осигуряване
на условия за необезпокоявано(без страх от наказателна отговорност) упражняване
на правото по чл.10 от ЕКПЧ е въведено посоченото изключително важно средство
за регулация на демократичното общество(критиката), като приложението му в РБ е
гарантирано с предвиденото в чл.45 от КРБ право на жалба. Пределите на това право
обаче са пряко свързани с
преследваната от упражняването му
цел – то ще е позитивно и необуславящо
отговорност за изразената позиция само когато
е „ ..метод за разкриване и отстраняване на действителни слабости, а не
средство под този предтекст неоснователно да се накърнява честта на гражданите“
( Уч.Наказателно право, Особена част,том I, проф.И.Ненов,л.436). В конкретния
случай, установените относими фактически положения, изведени от доказателствения анализ
обуславят несъмнения извод, че
целта на подадената жалба не е да се сигнализира Директора на ОД на МВР
за нередности, а напълно целенасочено (чрез излагане на доказано неверен факт)
да се урони доброто име на
изпълнилия задълженията си
полицейски служител и да се повлияе
негативно на реномето( даваната му оценка) в обществото
и конкретно в средата, в която
работи.
По тези съображения, въззивният съд
намира, че в конкретния случай,
наведените от защитата доводи за несъставомерност от субективна страна,
аргументирани с реализирането право на подсъдимия да се обърне към дисциплинарния орган -
Директора на ОД на МВР, не могат да бъдат споделени.
Съобразно доводите в жалбата, ТОС следва да прецени
справедливостта на наложеното наказание. Както бе посочено, в настоящия случай
производството пред ТРС е протекло по общия ред. Въпреки
детайлно установената фактическа обстановка, и правилното квалифициране в основния
състав на престъплението, определеното наказание обаче е неправилно определено,
тъй като ТРС не е съобразил възможността за приложение на чл.78а от НК.
Предпоставките,
предвидени в тази разпоредбата, са налице в настоящия казус. Чл.78а от НК се
прилага в случаите, когато подсъдимият за съответното престъпление се
предвижда наказание ЛС до 3 години в случаите на умишлени престъпления, каквото
е настоящето; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на тази глава и когато са
възстановени имуществените вреди от престъплението. Няма спор по първите две
предпоставки.Не е спорно и,че от извършеното от подсъдимия деяние не са
настъпили имуществени вреди. Ето защо
ТОС счита, че е налице и третата предпоставка, предвидена в закона и че няма
пречка по отношение на подс. Е.. да се приложи разпоредбата на чл.
78а от НК.
Според настоящия съдебен
състав, счита, че в случая не са налице отрицателните предпоставки на чл.78а
ол.7 от НК, включително престъплението да е извършено спрямо орган на власт при
или по повод изпълнение на службата му. Въззивният съд намира,че за да се
приложи ограничението на разпоредбата на чл.78 а ал.7 от НК, е необходимо
особеното качество на субекта, спрямо когото е извършено престъплението –
„орган на власт при или по повод изпълнение на службата му“, да е елемент от
основния или квалифициран състав на деянието. След като при престъплението по
чл.148 ал.2 вр. Ал.1 т.3, вр. 147 ал. от НК качеството на субекта, спрямо
когото е осъществена клеветата- „орган на властта при или по повод изпълнение
на службата му“, не е елемент на престъпния състав /като квалифициращ признак е
изведено друго качество на пострадалия, а именно „длъжностно лице при или по
повод изпълнение на службата му“/, ограничението на разпоредбата на чл.78а ал.7
от НК не следва да намери приложение. В тази насока изцяло важат принципните
постановки в тълкувателно решение №1/28.09.2017г. ВКС независимо,че се отнасят
за друго престъпление.
В
този смисъл жалбата е основателна и атакуваната присъда следва да се
измени в размера на наложеното наказание. На осн. чл.78а от НК подс.
П. следва да се освободи от наказателна отговорност и му се наложи административно
наказание „глоба“ в минимално определение от закона размер-
1 000 лева, който размер е справедлив. Определената глоба е съобразена с
имотното състояние на подсъдимия и с необходимостта същият да бъде мотивиран
към спазването на законите на държавата.
При цялостната проверка на атакуваната присъда,
извършена по реда на чл.314,ал.1 от НПК настоящият състав констатира несъответствие на присъденото обезщетение
с реално претърпените неимуществени вреди от тъжителя.
Споделими са съображенията на първата
инстанция(стр.последна от мотивите), че вредните последици при
престъплението клевета са „ необорима законова презумпция и не подлежат на
доказване“. Размерът
им обаче винаги е строго индивидуален и изисква конкретна преценка. Както е
посочено в Р №18/05.03.2009г по гр. дело № 6264/2007 г., на ВКС, III
г.о „ Не всяко неприятно
усещане и чувство и не всяка душевна депресия дават основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, а само тези, които справедливостта изисква
да бъдат възмездени“.
В
случая несъмнено е установено по
делото, че по подадената жалба е била възложена проверка, в хода на която са
били снети обяснения. Макар и РС да не е
посочил изрично въз основа на кои
доказателства е извел съображенията си, обусловили приетия размер на
гражданския иск и по-конкретно въз основа на какво е приел, че „ клеветническите твърдения са станали широко
обществено достояние и повод за неприятни
по съдържание реплики и подмятания
спрямо тъжителя от негови колеги
и граждани на гр.Омуртаг и гр.Антоново“,
от доказателствата по делото е видно, че
данни в тази посока се съдържат в показанията на св.Георгиев и св.Дончев. Прочитът им обаче не оставя
съмнение, че огласяването е в резултат именно на извършената вътрешна
проверка, което налага две уточнения: Първо, сам по себе си
факта, че дадено лице е проверявано,
не може да бъде третирано като
априори уронващо авторитета му обстоятелство. А в конкретния случай, с оглед и качеството на тъжителя -
изпълняващ публична длъжност в
правоохранителните - полицейските
органи, в още по-голяма степен всяка проверка се явява очаквана и предвидима
последица. Второ и по-съществено
в случая е обаче обстоятелството, че
именно по повод извършването на проверката се е „разчуло“ и
съдържанието на жалбата е станало
достояние на колегите на тъжителя, а и на други лица. След като жалбата е била
адресирана единствено и само до Директора на ОД на МВР, спазването на
конфиденциалност не може да бъде вменено в тежест на подсъдимия както от
материалноправна гледна точка (което обуслови преценката за отсъствие на
квалификацията по чл.148,ал.1,т.1 от НК), така и при определяне справедливия
размер на дължимото обезщетение, доколкото в случая, макар и от престъплението несъмнено да са настъпили
неимуществени вреди за тъжителя (в контекста и на установеното образцово
изпълнение на служебните му задължения - вж св.Дончев, НЧХД), за
техния размер нарушената конфиденциалност при извършване на
вътрешната проверка не може да бъде отчитана. По тази причина
и въззиввният съд не споделя даденото от РС, при оценяване размера на
претърпените от тъжителя неимуществени вреди, стойностно значение на реакцията
на негови колеги и жители на Омуртаг и Антоново обективирана в „неприятни по съдържание реплики и подмятания“(стр.последна
от мотивите).
Изложените във връзка с обществената
опасност на деянието доводи, свързани с
подкопаване доверието в МВР като цяло
(стр. предпоследна от мотивите) с оглед
обекта на защита – личното реноме
на наклеветеното лице, са неотносими в преценката относно справедливия
размер на присъденото обезщетение за претърпени от деянието неимуществени
вреди.
По тези съображения въззивният съд намери,
че при определяне на дължимото обезщетение първостепенния съд е надценил
значението на обстоятелствата,
имащи значение за спазване на вложения в
чл.52 от ЗЗД принцип, поради което и
присъденото обезщетение в случая се
явява завишено, като същото следва да се
редуцира от 1000 лв. на 500 лв. С обезщетение в посочения размер, съдът
намира, че в достатъчна степен ще бъдат компенсирани
претърпените от тъжителя неимуществени вреди, в резултат на извършеното спрямо него престъпление
„клевета“. Присъдената държавна такса в
размер на 50 лв.,е в законния минимален размер - чл.2 от Тарифа за държавните такси( Д.в бр
22/2008 г.).
Други основания, които да налагат корекция
на проверяваната присъда, извън посоченото по-горе изменение в частта относно
правната квалификация на престъплението и
досежно размера на гражданския
иск, не бяха установени.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 189 ал.3 НПК, разноските, направени от частния тъжител за повереник
пред въззивната инстанция, след
като е направено изрично искане за това ,
и следва да му бъдат присъдени , а съответно подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати .
По изложените съображения и на основание чл.337,ал.1, т. 2 и ал.3 от НПК , съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА
присъда № 18 от 04.07.2020 г., постановена по НЧХД № 988 по описа на 2019 г. от РС - Търговище, КАТО ПРИЗНАВА за невиновен и оправдава подсъдимия Стелиян Е. само
относно това, деянието да е извършено и при квалифициращите признаци по чл.148,ал.2 във
вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НК.
ИЗМЕНЯВА присъда № 18 на РС-Търговище
от 04.07.2020 г. по НЧХД №988/2019 г. по описа на същия съд като отменя
същата в частта, в която на подсъдимия Стелиян Е. на осн. чл.148
ал.2 във вр. С ал.1 т.3 във вр. С чл..147 ал.1
от НК е наложено наказание „глоба“ в размер на 5000 лева, И „ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ“ и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл. 78а от НК ОСВОБОЖДАВА Стелиян Х. Е. , с ЕГН ********** от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като
му налага административно наказание „глоба в полза на държавата“ в размер на
1 000 /хиляда/ лева.
НАМАЛЯВА
размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане на
гражданския ищец И. Н.И.
от 1000 лв. на 500лв.
ОСЪЖДА
Стелиян Х. Е. , с ЕГН ********** да заплати
на И. Н.И., с ЕГН **********
направените от същия разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция – за повереник,
в размер на 300 лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й
части
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
:1. 2.