Решение по дело №145/2023 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 154
Дата: 20 декември 2023 г.
Съдия: Христо Йорданов Христов
Дело: 20237220700145
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 154

 

Гр. Сливен, 20.12.2023 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ                                                 

                           ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                 ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА                                                                            

 

При участието на прокурора Красимир Маринов и секретаря Ваня Фърчанова, като разгледа докладваното от съдия Христо Христов КАНД № 145 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното: 

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, чрез пълномощник, против Решение № 110 от 19.09.2023 г., постановено по АНД № 20232220200326/2023 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 23-0804-002551 от 11.05.2023 г. /погрешно посочено в обжалваното решение – НП № 20-0804-02551/11.05.2023 г./ на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с което на М.Д.А., ЕГН **********, са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 2000 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП и ОД на МВР - Сливен е осъдена да заплати на М.Д.А. направените от нея по делото разноски в размер на 400 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Нова Загора е  неправилно, поради нарушение на материалния закон. Счита за необосновани изводите на въззивния съд, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че безспорно е установено извършването на административното нарушение, правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност и правилно е определено административното наказание. Счита за неправилни изводите на Районния съд за нарушение на чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. Представя писмени доказателства. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Нова Загора и потвърди наказателното постановление.

В с. з. касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът – М.Д.А., редовно призована, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв. М. К. ***, който счита касационната жалба за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, а оспореното решение да остави в сила като правилно и законосъобразно. Представя писмено становище. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и предлага оспореното решение да бъде отменено.

Административен съд Сливен, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в установения по чл. 211, ал. 1 от АПК срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на делото е Решение № 110 от 19.09.2023 г., постановено по АНД № 20232220200326/2023 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 23-0804-02551 от 11.05.2023 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен. С това НП на ответника по касация М.Д.А. са наложени административни наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП.

За да постанови съдебния си акт, районният съд е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение при оформянето на процесния АУАН; констатирал е, че актът не е бил подписан от нарушителя А.; не било отразено, че е налице отказ на същата да го подпише и отказът да се удостовери чрез подписа на един свидетел. Приел, че е допуснато нарушение на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, което е от категорията на съществените, тъй като е нарушено правото на защита на жалбоподателя, като не може да бъде установено дали изобщо АУАН ѝ е бил връчен или поне е направен опит да ѝ бъде връчен. Приел, че са се нарушени нормите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Приел за недоказано, че А. действително е отказала, както да подпише талона, така и да получи препис от същия - въпреки формално спазената процедура с удостоверяване на отказа с подписа на един свидетел. При тези мотиви районният съд е отменил обжалваното НП.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, районният съд е приел, че на М.Д.А. на 23.04.2023 г. от полицейски служител-мл.автоконтрольор при ОД на МВР – Сливен е съставен АУАН серия GA бл.№877909, за това, че на 24.03.2023 г. в 01:50 часа в общ. Нова Загора, на път общински SLV3038 М.Д.А. е управлявала лек автомобил „Тойота Ланд Криузер“ с рег.№ ********, собственост на П. Т. А. При покана, в качеството ѝ на водач да ѝ бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, с фабр. №АРДМ-0203, категорично отказала да бъде изпробвана за установяване на употреба на алкохол с уреда. Издаден бил талон за медицинско изследване с № 098203. Водачът не носил СУМПС и КТ към него.

Въз основа на съставения АУАН, на 11.05.2023 г. от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен било издадено процесното наказателно постановление, с което на М.Д.А. за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП и ОД на МВР – Сливен - глоба в размер на 10 лева.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно.

Видно от представения по делото пред районния съд АУАН, липсва подпис на лицето, срещу което е съставен актът, посочено като нарушител, поради което е правилен формираният от първоинстанционния съд извод за допуснато нарушение на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, което е от категорията на съществените и обосновава отмяната на издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление. Ако е бил налице отказ на нарушителя да получи АУАН, този отказ е следвало да бъде удостоверен с подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта, според нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. В представения АУАН е видно, че е поставен подпис на актосъставителя при съставяне на акта, но нито е вписан отказ на А. да получи и подпише акта, нито е посочен свидетел именно за този отказ. В конкретния случай, отказът на нарушителя да подпише акта не е удостоверен надлежно съгласно изискването на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, поради което процедурата по съставянето на АУАН е останала недовършена. Нередовно съставеният акт не може да бъде законово основание за издаването на оспореното наказателно постановление.

По изложените съображения, районният съд правилно е отменил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и правилно решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, които следва да бъдат определени в размер на 400 лева и възложени в тежест на касатора.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

                                            Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 110 от 19.09.2023 г., постановено по АНД № 20232220200326/2023 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Сливен да заплати на М.Д.А., ЕГН **********, разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                            

 

                                                                          2.