Номер 114919.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100501870 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ОД на МВР Варна срещу
решение № 2004 от 27.05.2020г., постановено по гр.д.№ 17457 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Варна, 48-ми състав, с което е осъдена ОД на МВР Варна да заплати на И. Ж.
И. сумата от 1215,62лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 24.10.2016г. до 28.03.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба /24.10.2019г./ до окончателното изплащане на
задължението и мораторна лихва в размер на 206,30лв., на основание чл. 178, ал.1, т.3, във
връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, както и сумата от 312,94 лева, представляваща
направените в производството пред първата инстанция разноски, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и съобразно
нормата на ал.2 от с.в., служебното правоотношение се регламентира само от този закон.
Препращането към КТ е изрично и затова нормите на КТ не се прилагат субсидиарно извън
лимитативно определените случаи. Извънредният труд при работа на смени се отчита по
специален ред, което прави недопустима аналогията с други държавни служители в
граждански ведомства. Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, приета с ПМС №4/17.01.2007г. не следва да се прилагат по отношение на
служебното правоотношение на ищеца. Извънреден труд би бил налице, ако служителите
работят извън нормативно определеното време, а това не е така в конкретния случай.
Установената по-голяма продължителност на работното време на държавните служители в
МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на работното време по
1
трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина обусловените
функции на служителите от МВР, вменени им от чл. 2, ал. 1 от ЗМВР. Посочва, че
неправилно съдът е приел, че за процесния период е действала Наредба №8121з-
592/25.05.2015г. и не е съобразил ограниченията в чл.187, ал.3 ЗМВР и чл.3, ал.3 от Наредба
№81213-776/29.07.2016г. Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е
отчел обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми –
допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен
отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, множество обезщетения.
Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането на положеният нощен труд от
служителя в размер на дължимото и потвърдено от събраните доказателства, а от друга –
приема превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане
на извънреден труд в неговата по-висока стойност, който реално не е положен. Дори и при
прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да
обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с
коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се
отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният
иск бъде отхвърлен като неоснователен. В условие на евентуалност моли иска да се
отхвърли частично за периода 01.01.2018г.-16.07.2018г. поради липса на действаща
нормативна уредба, уреждаща преизчисляването на нощен труд към дневен за размера от
312,3лв. и мораторна лихва в размер на 44,04лв. Претендира присъждане на разноските по
делото.
С писмен отговор насрещната страна оспорва изложените във въззивната жалба
доводи, като навежда други, с които обосновава правилност и законосъобразност на
обжалваното решение, което моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта –
в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение
за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до преценката правилно ли е приложен
материалния закон.
2
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Ищецът е предявил осъдителен иск за сумата от 1215,62лв., претендирани, като
размера на незаплатено, дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода
24.10.2016 г.-28.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, сумата от 206,30лв.,
представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено
допълнително възнаграждание за положен извънреден труд, считано от първо число на
месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до 23.10.2019г., на осн.чл. 178, ал.1,
т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД, както и разноски за производството, на
осн.чл.78 ГПК. В обстоятелствената част на исковата молба, ищецът е изложил, че в
периода от 24.10.2016 г. до 28.03.2019 г. е заемал длъжостта „старши полицай “ в Първо РУ
на МВР Варна, което подразделение е на структурно подчинение към ОД на МВР Варна и
статут му определен от длъжността е на държавен служител. За посочения период е положил
общо 1256 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1435,60
часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 179.60 часа,
който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника като дължимата сума е
в претендирания размер. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат
уважени. Претендирал разноски в първоинстанционното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна Областна дирекция на МВР-Варна е
депозирала отговор на исковата молба. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е бил
държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове като
твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Освен това
законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при
нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за
извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база общите норми на КТ и
ЗДСл при положение, че има действащи специални норми, в случая ЗМВР, Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Счита, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е неприложима в случая. По изложените
съображения моли заявените искови претенции да бъдат отхвърлени. Претендирал е
разноски.
Първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявените искове като
обективно кумулативно съединени и с пр. основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Безспорпно е било между страните, че отношенията им са
регламентирани от служебно правоотношение в периода 24.10.2016 г. до 28.03.2019 г., като
ищецът е заемал длъжност „старши полицай “ в Първо РУ на МВР Варна. Не е спорно и
обстоятелството, че служителят е назначен на пълно работно време и е работил на 12-часови
смени, съгласно утвърден график, при сумарно отчитане на работното време.
Основният спорен въпрос в първоинстанциононото и въззивното производство е
3
правен и се свежда се до това, дали към настоящото служебно правоотношение, предвид
специфичния статут на държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон –
ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими
общите разпоредби на трудовото законодателство, предвиждащи преизчисляване на нощния
труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от
изчислението да се счита за извънреден труд, респективно да се начисли и изплати
съответно възнаграждение за такъв труд.
Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени –
сумирано за тримесечен период. Според ал. 5 на същия текст работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за
служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал. 1, т. 3 е и
това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22:00 часа до 06:00 часа. До изменението
на чл. 179, ал. 2 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017 г. условията и редът за изплащане на
възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните
работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят
условията и редът, а техният размер – с негова заповед. В чл.179, ал.4 ЗМВР е разписано, че
на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със
закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР. В чл. 187, ал. 9
ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За
процесния период действаща е била Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издадена от
Министъра на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г./, в сила от 02.08.2016г.,
отменена с решение № 16766/10.12.2019г., постановено по адм. д. № 8601/2019г. по описа на
ВАС, петчленен състав. На основание чл. 195 АПК Наредбата, като подзаконов нормативен
акт, се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното решение, тоест от
10.12.2019г. Процесната наредба урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Според чл. 3, ал. 3 от Наредбата за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00
часа и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период. В действащата в процесния период Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г. няма
изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с
коефициент 1.143. Такова е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 г. /обн.
ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., ДВ, бр. 40/02.06.2015г./, съгласно която
разпоредба при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
4
между 22:00 часа и 06:00 часа за отчетния период се умножава по 0.143. Полученото число
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Липсата на изрична норма обаче съдът приема, че не може да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за
така неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1.143. Предвид посоченото, следва да се
направи обоснован извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице,
прието като доказателство в първоинстанционното производство. От него се установява, че
стойността на допълнителното възнаграждение за извънреден труд, получен при
преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143 за периода
24.10.2016 г. – 28.03.2019 г. е 1215,62 лв. за 180 часа.
По изложените съображения и предвид липсата на доказателства, установяващи
заплащане на претендираното допълнително възнаграждение, съдът приема, че така
предявения иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Основателно в този смисъл е
и искането за присъждане на о законна лихва върху сумата 1215,62 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 24.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Съгласно чл. 84 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Предвид установените суми за изплащане като извънреден труд от приравнени нощни
часове, съдът приема, че същите е следвало да бъдат изплащани на ищеца за всяко
тримесечие, поради което след изтичането на съответното тримесечие /от първо число на
месеца, следващ изтичането на процесното тримесечие/ работодателят е изпаднал в забава за
плащането на дължимото възнаграждение. Дължимото обезщетение за забава за периода от
01.01.2017г. – 23.10.2019т. е в размер на 206,03лв.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора и направеното от въззиваемата страна искане на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., доказателства за
които са представени.
Мотивиран от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2004 от 27.05.2020г., постановено по гр.д.№ 17457 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Варна
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна с адрес гр.Варна, ул. „Цар Калоян“ №
2 да заплати на И. Ж. И. , с ЕГН ********** сумата 360 лева, представляваща разноски
направени във въззивното производство, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6