Р Е Ш Е Н И Е
№ 218/9.10.2019 г.
Гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично
заседание на шестнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Стефка Панайотова, разгледа докладваното от председателя адм. д. № 178 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на В.Я.В. *** против Акт
за установяване на публично държавно вземане № 9/11.03.2019 г., с уникален
номер 28/06/1/0/01085/2/01/04/01,
издаден от Директора на ОД на ДФЗ, гр. Ямбол, с който е отказано пълно
изплащане на финансовата помощ общо в размер на 24 447,50 лева,
представляваща второ плащане по Договор № 28/06/1/0/01085 от 01.06.2016 г. и е
определено задължение в размер на 24 447.50 лева, представляващо първо
плащане по същия договор.
В
жалбата се твърди, че оспореният административен акт е нищожен, неправилен,
незаконосъобразен и немотивиран, постановен в нарушение на
административно-производствените правила и на материалния закон. Иска се
обявяване на нищожност на същия, респ. отмяната му и присъждане на направените
по делото разноски.
В
съдебно заседание оспорващият участва лично и с адв. К.. Последната поддържа
жалбата изцяло на основанията, изложени
в същата. Поддържа становище за незаконосъобразност на оспорения акт предвид
обстоятелството, че към момента в България няма сертифицираща фирма, която да
притежава лиценз за контролиране на дейността по отглеждането на био зайци.
Ответната
страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание. В постъпилото писмено становище с вх. № 2037/12.09.2019 г. жалбата
се оспорва, като се поддържа становището, че жалбоподателят е следвало да сезира
постоянната междуведомствената консултативна комисия по биологично
производство, която съгласно чл. 59 от Наредба № 5 от 03.09.2018 г. за
прилагане на правилата на биологичното производство, подпомага дейността на
министъра на земеделието, храните и горите в сферата на биологичното земеделие
и до която се отправят сигнали и жалби, свързани със сертифициращите дружества.
След
като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
На
осн. чл. 28, ал. 6 от Наредба № 14 от 28 май 2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“
от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 г.,
и Заповед за одобрение на заявлението по подпомагане № 03-280-РД/309 от
25.05.2016 г., между ДФ „Земеделие“ и жалбоподателя В. бил сключен Договор №
28/06/1/0/01085 от 01.06.2016 г. По силата на този договор, Фондът предоставя
на жалбоподателя финансова помощ по процесната подмярка за
изпълнението на одобрен проект № 28/06/1/0/01085 в размер на 48 895.00
лева, като първото плащане в размер на 24 447.50 лева, съобразно
уговореното, е изплатено на В.. Второто плащане, също в размер на 24 447.50
лева, видно от чл. 3, ал. 2, т. 2 от
Договора е предвидено да се извърши в срок до три месеца след издаване на УИН
за окомплектованата с всички изискуеми документи, съгласно Приложение № 7 към
Наредба № 14 от 28.05.2015 г. заявка за второ плащане, като в чл. 3, ал. 3 от
същия договор е посочено, че заявката за второ плащане следва да се подаде в
срок до 17.10.2018 г.
С
Писмо изх. № 01-283-6500/924 от 001.11.2018 г., жалбоподателят В. е уведомен,
че на осн. чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 34, ал. 3 от АПК ДФ „Земеделие“ открива производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане във връзка с обстоятелството, че не е подадената
заявка за второ плащане в срок до 17.10.2018 г. Сочи се, че при явяването на В.
на 17.10.2018 г., в негово присъствие е направен преглед на приложените към заявката
за второ плащане документи, при което е установена липсата на договор за
сертифициране на зайкини-майки, който представлява изискуем документ съгласно
Приложение № 7 – Специфични документи
при преминаване към биологично производство. С оглед на направената
констатация, административният орган е приел, че тъй като подадената заявка за
второ плащане не е била окомплектована с всички изискуеми документи и е била
върната на жалбоподателя, то следва да се приеме, че заявка не е подадена,
поради което последният няма право да получи второ плащане и дължи връщане на
полученото първо такова.
Срещу
тези констатации В. подал Възражение вх. № 02-283-6500/1306 от 19.11.2019 г., в
което посочил, че към момента на сключването на договора не се е изисквало стопанството
за отглеждане на био зайци да бъде сертифицирано, както и че в бизнес плана е предвиден 3 – годишен срок за
преминаване към отглеждане на био зайци. Сочи също, че към момента на
сключването на договора не е могъл да предвиди, че до третата година от мярката
няма да има сертифицирани фирми с лиценз за контролиращо лице за био зайци,
както и че няма разписани критерии за отглеждането и контролирането
им.
С
Акт за установяване на публично държавно вземане № 28/06/1/0/01085/2/01/04/01
от 12.03.2019 г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“, гр. Ямбол, е отказано
пълно изплащането на финансовата помощ общо в размер на 24 447,50 лева,
представляваща второ плащане по Договор № 28/06/1/0/01085 от 01.06.2016 г. и е
определено на В.Я.В. задължение в размер на 24 447.50 лева,
представляващо първо плащане по същия договор.
Видно
от приложеното към делото писмо вх. № 1583/03.07.2019 г. от Заместник -
министъра на земеделието, храните и горите, в България не са одобрени
национални технически стандарти или частни такива за биологично отглеждане на
зайци, съгласно общите стандарти и принципи, определени в Регламент (ЕО) №
834/2007 г. на Съвета регламентите за
неговото прилагане. Посочено е, че зайците, като живи животни, попадат в
обхвата на Регламент (ЕО) № 834/2007 г., но не са разписани подробни правила за
отглеждането им по биологичен начин в Регламент (ЕО) № 889/2008 г.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, тя се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са
следните:
Съгласно
чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи
нейната дейност, а съгл. чл. 4 от същия текст, той може да делегира със свои
заповеди част от предоставените му правомощия на заместник - изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им
компетентност, включително и правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, за вземане на решения, произнасяне
по подадени заявление и/или сключване на договори за финансово подпомагане. Със
заповед № ОЗ-РД/286 от 01.02.2017 г., Изпълнителният директор на ДФЗ, е
делегирал на директорите на ОД на ДФЗ изрично посочените в нея правомощия,
измежду които е и издаването на актове за установяване на публично държавно
вземане по отношение на ползватели на подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. Следователно, оспореният
административен акт е издаден от оправомощен и
териториално компетентен директор на ОД на ДФЗ, гр. Ямбол.
Съдът
обаче намира, че административният орган е издал акта си при неизяснена
фактическа обстановка, като не е обсъдил всички факти и обстоятелства от
значение за случая и е нарушил правото на защита на оспорващия, с което е
съществено е нарушил процесуалните правила. Поради очевидната непълнота в
правната уредба, административният орган е следвало да обсъди има ли данни за
недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя. При положение, че
административният орган е знаел, че не съществува сертифицираща фирма за био
зайци, не е ясно защо е заложено кандидатите, които заложат в бизнес плана си
преминаване към биологично производство на зайци, да получават повече точки при
оценяването на проектите.
Условията
и редът за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ
за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., са
регламентирани в Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“
от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020
г.
Съгласно
чл. 10 от Наредба № 14/2015 г., изплащането на помощта по процесната
подмярка се извършва на два етапа, а именно: първо
плащане в размер на левовата равностойност на 12 500 евро – след сключване
на договора за предоставяне на финансова помощ и второ плащане, също в размер
на левовата равностойност на 12 500 евро – когато след извършена проверка
от Разплащателната агенция се установи точно изпълнение на бизнес плана.
Видно от разпоредбата на чл. 34,
ал. 1 от Наредба № 14/2015 г., при кандидатстване за второто плащане по чл. 10,
т. 2, ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец, утвърден от
Изпълнителния директор на Разплащателната агенция и публикуван на електронната
страница на последната, в съответната регионална разплащателна агенция и
прилага всички изискуеми документи съгласно Приложение № 7, като в ал. 4 на
същия член е записано, че заявката за
второ плащане следва да се подаде не по-късно от посочения в заявлението за
подпомагане и договора за предоставяне на финансова помощ срок.
В
конкретния случай, видно от оспорения АУПДВ, административният орган се е
позовал на констатираното неизпълнение на задълженията на оспорващия по чл. 3,
ал. 3, във вр. с ал. 2, т. 2 от Договор №
28/06/1/0/01085 от 01.06.2015 г. за отпускане на безвъзмездната помощ,
изразяващо се в липсата на представен
договор за сертифициране на зайкини-майки (изискуем документ съгласно Приложение
№ 7 - СПЕЦИФИЧНИ ДОКУМЕНТИ Преминаване към биологично производство, към чл. 34,
ал. 1 от Наредба № 14/2015 г. „Копие от договор за контрол по чл. 18 от Закона
за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на
Европейския съюз с контролиращо лице“). Посочено е, че подадената заявка за
второ плащане не е окомплектована с всички изискуеми съгласно Приложение № 7
към Наредба № 14/2015 г. документи, което представлява неизпълнение на
договорно и нормативно задължение и предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1,
пр. 1 респ. чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредбата, ползвателят на помощта няма право
да получи второто плащане и дължи връщане на полученото първо плащане по
договора.
Помощта,
предоставяна на малките стопанства е насочена към осигуряване на тяхното
устойчиво развитие и растеж. По мярката се подпомагат всички дейности, които
могат да гарантират това развитие, които са включени в бизнес плана. Това
включва инвестиции в малкото стопанство, свързани с неговото развитие и
модернизация, а също и текущи разходи, необходими за изпълнението на бизнес плана.
Основната цел е стимулиране на младите
земеделски стопани за развитие на стопанствата им, а не при осъществен бизнес план
и извършване на инвестицията в пълен размер, същите да се лишават от
подпомагане. В случай, че кандидатът стриктно е изпълнявал задълженията си по
договора и бизнес плана, административният орган е следвало да вземе предвид
възражението му, още повече, че първото плащане е получено добросъвестно, а
невъзможността да представи договор за сертифициране на майки-зайкини и да
премине към биологично производство на зайци не е по негова вина. Нещо повече,
още при приемане на заявлението за подпомагане и бизнес плана, както и първото
плащане по договора, с оглед наличната нормативна уредба и спецификата на
животните, е следвало да се
прецизира възможността изобщо за
преминаване към биологично производство на зайци.
В
заключение, съдът намира, че е налице неизпълнение на сключения договор, което
обаче не е виновно. Зайците попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 834/2007 г.,
но по отношение на тях в периода на сключване на договора и до момента на
изтичане на срока за подаване на заявката за второ плащане, а и към настоящия
момент липсват разписани правила за
сертификация на отглежданите биологично
зайци. Това поставя в невъзможност който и да било орган да гарантира произхода
и качеството на съответната биологична единица и дали същата се е отглеждала по
биологичен начин. На територията на страната няма контролиращи лица – търговци,
които да са получили разрешението на Министъра на земеделието, храните и горите
и с които за бъде сключен договор за сертифициране. Това е поставило
жалбоподателя в невъзможност да сключи,
съответно да представи такъв договор при подаване на заявката за второ плащане.
Предвид
изложеното съдът счита че административният орган, освен че е нарушил
административнопроизводствените правила,
е постановил акта си и в противоречие с целта на закона, което го прави
незаконосъобразен и подлежащ на отмяна.
Що се отнася до искането от процесуалния
представител на жалбоподателя за връщане на надвнесена държавна такса, съдът намира същото за неоснователно.
Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕСИФ, при оспорване на индивидуалните
административни актове по този закон държавните такси, които се събират за съдебните производства, са
пропорционални и са в размер 1 на сто от материалния интерес, но не повече от
1700 лева, а в случаите, когато материалният интерес е над 10 000 0000
лева, таксата е в размер на 4500 лева. В настоящия случай оспореният АУПДВ е
издаден на основание Наредба № 14/2015
г. за прилагане на подмярка
6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани““ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 - 2020 г., приета на основание чл. 9а от ЗПЗП, а ПРСР 2014 - 2020
г. е съфинансирана от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони. Както е посочено в чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ,
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове по смисъла на
този закон за средствата от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския
социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско
дело и рибарство, предоставени по програми на Република България. За средства
по Европейските структурни и инвестиционни фондове се счита и предвиденото в
програмите национално съфинансиране. Разпоредбата на
чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕСИФ е специална по отношение на чл. 2б, б. „а“ от Тарифа №
1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието. Поради това и таксата е определена съобразно разпоредбата на чл.
27, ал. 6 от ЗУСЕСИФ. В този смисъл е и Определение № 10500 от 10.08.2018 г. на
ВАС на РБ по адм. д.
№ 8258/2018 г.
При този изход на делото ответната страна следва да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски по
делото, които възлизат на общо в размер на 1044.50 лева, от които държавна
такса за образуване на делото в размер на 244.50 лева и 800 лева, съставляващи
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Що се отнася до направеното
от процесуалния представител на ответната страна възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът, с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 7
от Наредбата за минималните размери на възнаграждения, където е предвидено
минимално възнаграждение в размер в размер на 500 лева и предвид фактическата и правна сложност на
делото, намира същото за неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, първи административен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.Я.В.,***, *, чрез адв. Х.К. Акт за
установяване на публично държавно вземане № 28/06/1/0/01085/2/01/04/01, издаден
от Директора на ОД на ДФЗ, гр. Ямбол.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
жалбоподателя В.Я.В. за връщане на надвнесена държавна такса за образуване на
делото.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН
ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – ГР.
СОФИЯ, да заплати на В.Я.В. сумата от 1044.50 лева (хиляда четиридесет и четири лева и
50 ст.) за направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/п/не се чете