Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260079/ гр. Варна, 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито публично съдебно заседание
на десет и първи април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При
участието на секретаря Десислава
Чипева като разгледа докладваното
от съдия Георги Йовчев в.т.д.№97/2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на
И.М.А.,
П.М.А. и
Н.К.В.,
тримата от гр.Силистра, срещу решение №260026/20.11.2020 г. по т.д. № 44/2020
г. по описа на СОС, допълнено с решение
№260000/04.01.2021 г., в частта, с която са отхвърлени исковете им срещу ЗАД
„БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, за горницата над 115 000 лева до
претендираните 150 000 лева за И.М.А., за горницата над 115 000 лева
до претендираните 150 000 лева за П.М.А.
и за горницата над 60 000 лева до претендираните 80 000 лева за Н.К.В..
Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност на решението, като постановено в
противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Въззивниците поддържат, че присъдените
обезщетения са занижени и не отговарят на действителния обем претърпени болки и
страдания. Считат, че постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря
на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
В
писмен отговор, насрещната страна ЗАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД,
оспорва жалбата и моли съда да потвърди
решението в обжалваната част.
Постъпила е и въззивна жалба от ЗАД
„БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр.София срещу постановеното
по т.д.№ 44/2020 г. по
описа на СОС горепосочено решение в частта, с
която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на И.М.А. е уважен за горницата над 80 000 лева до 115 000 лева, искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
в полза на П.М.А. е уважен за горницата над 80 000 лева до 115 000 лева, както и в
частта, с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
полза на Н.К.В. е уважен за сумата от 60 000 лева.
Въззивната жалба съдържа оплакване за неправилност на
решението, като постановено в противоречие с нормата на чл.52 от ЗЗД. Въззивното дружество поддържа прекомерност на присъдените обезщетения, неотговарящи на действителния обем претърпени болки и
страдания. Счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря
на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, като не е отчетено съпричиняването на
вредоносния резултат.
В
писмен отговор, процесуалният представител на тримата ищци оспорва жалбата и моли съда да потвърди
решението в обжалваната част.
В останалата част, решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуалния
си представител, поддържат жалбата и оспорват тази подадена от насрещната
страна. Молят жалбата им да бъде уважена,
като размерът на присъдените от първостепенния съд обезщетения бъде
увеличен до претендираните
от ищците суми.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА
по отношение на неприсъдената част на първа инстанция, както и полагащото се такова във връзка с обжалваните
размери пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивникт ЗАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”
ЕАД поддържа подадената от застрахователното дружество въззивна жалба, като оспорва жалбата подадена от другата
страна. По същество моли решението
да бъде отменено в частта, с която в полза на въззивниците са присъдени
обезщетения за разликата над 80 000 лв. до 115
000 лв. и съответно за сумата
от 60 000 лв. Претендира присъждане на разноски съобразно представения списък с разноски с включено ДДС, ведно с анекс към
представения договор за правно обслужване, платежно нареждане, фактура и
удостоверение за регистрация по ЗДДС.
Жалбите
са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени
процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие
на правен интерес от обжалването в съответните части съобразно процесуалните
качества на жалбоподателите, и са процесуално допустими.
За да
се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Силистренският окръжен съд е бил
сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ
и чл.86 ЗЗД,
предявени от И.М.А., П.М.А. и Н.К.В. срещу „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД – гр. София, за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди на всеки един от ищците в размер съответно на 150 000 лв., 150 000 лв. и 80 000 лв., претърпени вследствие
смъртта на В. Й. А. – майка на
първите двама и дъщеря на третия от ищците, починала на 21.11.2019 г., при допуснатото ПТП от М.И.А., ведно със законната лихва от 29.11.2019 г. - датата на уведомяването на застрахователя за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ до
окончателното изплащане на сумите; направените разноски по делото и
възнаграждение за безплатно процесуално представителство на адв. Н..***, с
което осъдителният иск за неимуществени вреди е частично уважен, е валидно като
постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и
допустимо. В мотивите към решението се съдържат изводи, основани на преценка на
релевантните за спора факти и доказателства в тяхната съвкупност; извършено е и
произнасяне по възраженията и доводите на страните, съдържащи се в исковата
молба и отговора на същата, както и по тези, които са израз на защитните им
тези. Липват оплаквания или възражения на страните, които да не са били разгледани и
обсъдени от СОС. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на
процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск.
Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда
искане, спорът е правилно квалифициран. Процесният договор за застраховка е с начална дата на покритие 18.08.2019 г. и крайна дата на покритие 17.08.2019г.,
следователно за процесните отношения е приложим КЗ, обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015
г., в сила от 01.01.2016 г.
След преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията
на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл.
269 ГПК, ВАпС намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не оспорват предпоставките за възникване
отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното
авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно
правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка
„гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като
юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Следователно –
процесните претенции са доказани по основание. Не се спори между
страните и се установява от представените писмени доказателства, че на
21.04.2020 г. ищците, представлявани от адв. Н.Г.Н., са предявили пред
застрахователя писмено заявление за заплащане на застрахователно обезщетение с
вх. № 1564/22.04.2020 г. По тази претенция, по която е образувана щета №
0801-001284/2019-1, е отказано изплащане на застрахователно обезщетение.
Основните
спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са свързани с
размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по
правилото на чл.52 ЗЗД, както и
с наличието или не на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД от
починалата В. А. – наследодателка на ищците. Наследниците поддържат неправилно
определяне на дължимите обезщетения, посредством намаляването им при нарушение принципа за
справедливост.Застрахователят, от своя страна, поддържа неправилно определяне на дължимото
обезщетение, посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на принципа за
справедливост и несъобразяване с наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата.
В този предметен обхват следва да се произнесе и
въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1
във връзка с чл.52 от ЗЗД
на обезщетение подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за
наличността им трябва да се изхожда от конкретната фактическа обстановка.
Дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък
човек следва да се определи към момента, от когато е породено основанието за
обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с настъпване на непозволеното
увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното засягане на защитените
ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и
съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат
да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във
времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата.
Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията,
следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение.
При прилагането на критерия по чл.52 от ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди, лимитите на застраховане по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" към момента на настъпване
на произшествието - 2019 г. нямат самостоятелно значение, но могат да бъдат
взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи
значение за критерия за справедливост. Икономическата конюнктура е в основата
на нарастването на нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди,
причинени от застрахования на трети лица - § 4, ал. 3
и 4 от ДР на КЗ.
При определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане
следва да се отчитат конкретните обществено-икономически и социални условия в
страната към момента на увреждането. Поради това, че икономическата конюнктура
не е единствения елемент при прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД,
трябва да бъдат съобразени и търпените от ищците болки и страдания от загубата на
близък човек, в това число и за в бъдеще от загубата на тяхната майка, респ.
дъщеря. В тази насока е и постоянната практика на ВКС, обективирана в р. № 142/01.10.2012 г. по т. д.
№ 957/2011 г. на ВКС, II ТО, 189/04.07.2012 г. по т. д. №
634/2010 г. на ВКС, II ТО, р. № 73/16.09.2013 г. по т. д.
№ 964/2011 г. на ВКС, II ТО и други.
От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, се установява, че ищците са били не просто в добри отношения с
пострадалата, но семейството е живяло в разбирателство, любов и взаимоуважение,
като независимо от възрастта на децата, връзката с родителя не е била охладняла, още
повече прекъсната. В. А. е била отговорна и всеотдайна майка и дъщеря. Грижела
се е както за нейните собствени деца (първите двама ищци), така и за внуците
си, а също и за майка си (третата ищца). На всички е помагала – морално и
материално. И тримата ищци са имали подкрепата ѝ във всяко едно отношение
– от това да се съдейства по отглеждането на децата и/или градината, до това да
получат материална или морална подкрепа. Пострадалата често е посещавала
възрастната си майка, която живее в с. Ситово. Не е прекъсвала грижите както за
порасналите си вече деца, така и за възрастната си майка.
От показанията на свидетелките Д. Т. и Р. Ж., които съдът цени
като непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се
установява, че семейството е било много сплотено, в близки и топли отношения –
и млади, и стари, със стабилни морални устои. В. А. е била много отговорен
човек, на който е можело да се разчита във всяко едно отношение. Макар и децата
й да са живеели вече самостоятелно със своите семейства, те не са прекъснали
общуването с майка си и ежеседмично, редовно, са идвали в дома ѝ. В. А.
не е преставала да бъде в помощ и подкрепа на децата си. Нещо повече помагала е
в отглеждането на внуците. Отговорно е полагала грижи за добруването и на майка
си. Всяка седмица я е навестявла в с. Ситово, помагала ѝ е в селската
работа, водела я е „по лекари“. Въпреки служебната си ангажираност, винаги е
помагала на всеки за всичко. Смъртта на В. А. е понесена тежко и от тримата
ищци. И при тримата е настъпила огромна, коренна промяна след смъртта на
пострадалата. Посърнали са от загубата. Синът й И.А. е „побелял“ от загубата на
майка си. Загубили са чувството на радост в живота си.
Наред с това, следва да се съобрази, че търпените от ищците болки
и страдания, както в психологичен, така и в емоционален план, не се ограничават
само до изживените към момента на загубата от
смъртта на близък, скъп и незаменим за тях човек – една майка и една дъщеря,
настъпила вследствие на процесното ПТП, а тези болки и страдания продължават и
след това, като нанесените травми не са отшумели, за което говорят у събраните
свидетелски показания. В един миг преживелите деца на пострадалата, макар и зрели индивиди, са
претърпели огромната скръб от загубата на скъп и незаменим за тях човек, която
горчивина не би могла да бъде заличена, отчитайки близките и топли отношения на
децата с тяхната майка. Н.В. - майка на пострадалата, е жена на 83 години.
Възрастната жена е загубила крепката опора в живота си, която е имала в лицето
на дъщеря си В. А.. Загубата на детето й не би могла да бъде преодоляна, а
отчитайки преклонната възраст на ищцата В., процесното събитие е довело до
крайни промени в живота на преживялата ѝ майка, която е била обгрижвана от дъщеря
си. И тримата ищци завинаги и до края на живота си ще трябва да живеят с
болката от нелепата загуба, изгубвайки майка и дъщеря при трагични
обстоятелства, като такава загуба няма паричен еквивалент.
Преценката за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за
всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение. Ето защо, по
изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че определеното от
СОС обезщетение за неимуществени вреди е занижено съобразно гореопределените
критерии и с оглед точното приложение на чл. 52 ЗЗД е необходимо паричният
еквивалент на болките и страданията на ищците да се завиши с още по 35 000 лв. за всяко едно от преживелите деца на
пострадалата при процесното ПТП В. А. и с 20 000 лв. за майката на В. А..
Тези суми са напълно съобразени с интензитета, продължителността и
характера на претърпените болки и страдания. Същевременно обаче,
справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е
абстрактно понятие и следва при всяко положение да бъде съобразена с
икономическия растеж, настоящ стандарт и средностатистическите показатели за
доход и покупателни способности към датата на деликта. В тази връзка следва да
се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в
основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично
осъвременяване - § 4, ал. 3 и 4 от ДР на КЗ. Задължението на застрахователя е
функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а
същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките
на застрахователния договор. В този смисъл е и даденото разрешение в
постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС и съставляващи поради
това задължителната по смисъла на ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика -
Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение
№ 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010
г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. №
35/2009 г. II т. о. и редица други.
Доколкото поведението на пострадалия, не е елемент от престъпния
състав, съдът намира, че в настоящото производство е допустимо да се разгледа
направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, предвид обстоятелството,
че претендираното обезщетение, може да бъде намалено, в случай, че увреденият е
допринесъл за настъпване на вредите (чл.51, ал.2 ЗЗД).
Един от елементите на фактическия състав на съпричиняването е
наличието на причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия.
Доколкото доказването на това възражение би довело до намаляване на обема на
отговорността на ответника по предявения иск за обезщетение за вреди от
непозволено увреждане, то по силата на чл.154, ал.1 от ГПК същият носи доказателствената
тежест за установяване на факта на съпричиняването. В случая не се касае до
насрещно доказване, което може да бъде и непълно, а ответникът следва да
установи наличието на съпричиняването при условията на главно и пълно
доказване, като изводите за наличието му не могат да почиват на предположения
или на обсъждането само на отделни факти и обстоятелства или пък само на част
от събраните в производството доказателства.
Съдът намира за неоснователно направеното от ЗАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
поради това, че М.И.А. е управлявал процесния автомобил под въздействието на
алкохол, респ. пострадалата и починала вследствие на ПТП В. А. със знанието за
това се е качила в управлявания от него автомобил. Това е така, първо, защото
доколкото от анализа на събраните по делото доказателства не може да се
установява по категоричен начин наличието на алкохол в кръвта на водача на
автомобила, в който се е возила пострадалата (налице е противоречие в
заключенията на двете вещи) и второ към настоящия момента не са налице годни за
изследване проби, от изследването на които да се даде категоричен отговор дали
деликвентът е управлявал процесното МПС след употребата на алкохол). Не на
последно място, знанието за това обстоятелство от страна на пострадалата В. А.
е останало недоказано от застрахователя. Нещо повече, необходимо е доказване не
само на знание, че деликвентът е управлявал МПС под въздействието на алкохол,
но и въпреки това тя да е склонила да се качи в управляваното от него МПС, с
което си поведение да е поела риска, изводим от състоянието на водача, резултат
от употребата на алкохол, при което е следвало да допусне или да предположи, че
той ще причини процесното ПТП и настъпилото непозволено увреждане, в какъвто
смисъл е възприетото в т. 7 от
диспозитива на ТР № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на
ВКС. Ето защо и твърденията за съпричиняване съдът намира за недоказани, респ.
изложените в този смисъл възраженията в жалбата на ЗАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” АД за неоснователни.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение в
отхвърлителните части следва да бъде отменено, като вместо него се постанови
друго, с което да се присъдят допълнително в полза на И.М.А. и П.М.А. още по 35
000 лв. /над присъдените от първата инстанция/, и съответно на Н.К.В. – още 20
000 лв. /над присъдените от първата инстанция/, ведно със законната лихва
считано от 29.11.2019 г. до окончателното плащане на пълниш размер на сумите.
Предвид изхода от обжалването и с оглед своевременно направеното
искане, придружено с 3 бр. договори за правна помощ, сключени при условията на
чл.38, ал.1, т.2, доказателства за регистрация по ЗДДС, в полза на пълномощника
на въззивниците И.М.А., П.М.А. и Н.К.В. – адв. Н.Г.Н. ***, на осн. чл.38, ал.2
от ЗА следва да се присъди адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в
минимален размер по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, които съдът с оглед обжалваемия интерес
(220 000) определя в общ размер на 7 116 лв. с включено ДДС.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК, въззиваемото дружество ЗАД „БУЛСТРАД
ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД следва да бъде осъдено да заплати в полза на
съда, държавна такса върху уважената част от исковете, в размер на 3 600
лв. и държавна такса за въззивно обжалване върху уважената част от исковете в
размер на 1 800 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№260026/20.11.2020 г., допълнено с решение
№ 260000/04.01.2021г., постановени по т.д. № 44/2020 г. по
описа на СОС, в частта с която са
отхвърлени предявените от И.М.А., П.М.А. и Н.К.В. срещу ЗАД
„БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД – гр. София, ЕИК *********, искове с правно основание чл. чл. 432 КЗ
и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди за горницата над 115 000 лв. до
претендираните 150 000 лева за И.М.А., за горницата над 115 000 лева до
претендираните 150 000 лева за П.М.А. и за горницата над 60 000 лева до
претендираните 80 000 лева за Н.К.В., ведно със законната лихва от 29.11.2019г.
- датата на уведомяването на застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ до окончателното
изплащане на сумите, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” АД –
гр. София, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на И.М.А.,
с ЕГН ********** от гр. Силистра, допълнително
сумата от 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), на П.М.А., с ЕГН **********,
от гр. Силистра допълнително сумата
от 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева) и
на Н.К.В., с ЕГН **********, от
с. Ситово, допълнително сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева),
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
страдания от смъртта на В. Й. А. с ЕГН **********, бивш жител ***, починала на
21.11.2019г., при допуснатото ПТП от М.И.А. с ЕГН: ********** от гр.Силистра,
управлявал автомобил, за който има валидна застраховка „Гражданска отговорност”
с ответното дружество, ведно със законната лихва от 29.11.2019г. - датата на
уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл.430, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането до окончателното
изплащане на сумите.
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП” АД – гр. София, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Апелативен съд – Варна, сумата от 3 600 лв.,
представляваща държавна такса върху уважената част от исковете и сумата от
1 800 лв., представляваща държавна
такса за въззивно обжалване върху уважената част от исковете, на осн. чл.78
ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП” АД – гр. София, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н.Г.Н. ***, с ЕГН **********,
служ. адрес ***, партер, като пълномощник на И.М.А., П.М.А. и Н.К.В., сумата от
7 116 лв. с включено ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото,
на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ЗАдв.
Решението
подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд
на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: