Решение по дело №333/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН.

 

Касаторът, Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез представителя си, е обжалвал като неправилно решение №135 от 19.03.2024 година, постановено по АНД №64/2024 година по описа на Великотърновският районен съд.

От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушен закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Основното оплакване е, че съдът неправилно приема, че за процесният участък от пътя, за който не е заплатена според касатора дължимата тол такса, не е налице временно ограничение за движението на МПС над 3,5 тона, както е приел районният съд. Поддържа, че забраната за движение на тежкотоварни ППС по този участък била въведена преди десетилетия поради недостатъчен габарит на пътното тяло и силно пресечен терен. Налице бил и проект за постоянна организация на движението по този пътен участък. Именно поради това според касатора съдът неправилно се е позовал на нормата на чл.179, ал.3ж от ЗДвП. Претендира разноски, като възразява срещу размера на разноските за ответника по касация.

Ответникът по касация, „Топлина 2007“ ЕООД – гр.Куклен, чрез представителя адв.М. от ПАК си отрича основателността на касационната жалба в представеният по делото писмен отговор, както и в пледоарията по същество. Претендира разноски.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“ /електронният фиш да лаконичност/, с който на ответника по касация за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция от 2 500 лв.

Съдът е приел, че електронният фиш е издаден в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като действително е налице нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, което се вписва в състава на чл.179, ал.3б от ЗДвП. Съдът обаче е приложил института на ненаказуемост, разписан разпоредбата на чл.179, ал.3ж от закона. В това отношение е прието от състава на съда, че за част от маршрута на движение на МПС съставлява път III-514, за който към 06.30 часа на 25.02.20924 година до 31.03.2022 година е било въведено временно ограничение за движението на МПС над 3,5 тона, какъвто е и въпросното МПС. Всъщност в бюлетина на АПИ за състоянието на републиканските пътища е бил посочен обходен маршрут за тежкотоварните автомобили, включващ и пътната отсечка при километър 133+194, като участъкът е сигнализиран с пътни знаци.

Следва да се отбележи за прецизност, че оплакването на настоящият касатор за неприложимост на диференцираното производство по налагане на санкция чрез издаване на електронен фиш, е отхвърлено от състава на съда като неоснователно. Посочено е в това отношение, че е допустимо в хипотезата на чл.179, ал.3б от ЗДвП в редакцията, действала към момента на нарушението, да се издаде електронен фиш, тъй като тази възможност е разписана в чл.167а, ал.2, т.8 и ал.4 и чл.189ж, ал.7 от ЗДВП.

Решението е правилно.

Разпоредбата на чл.179, ал.3ж от ЗДвП предвижда следното:“ При въвеждане на временна забрана за обществено ползване на път съгласно чл. 9, ал. 3 – 5 от Закона за пътищата, когато този път е включен като част от маршрут на пътно превозно средство по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, в декларирани тол данни, посочени в маршрутна карта, на собственика, на вписания ползвател и на водача на пътното превозно средство не се налагат наказания по ал. 3а и 3б за ползването на сигнализирания и указан обходен маршрут съгласно Закона за пътищата.“.

С тази разпорежда се уреждат хипотезите, при наличието на които отпада наказуемостта за нарушенията, уредени в съставите на чл.179, ал.3а и 3б от закона.

Видно от приложената разписка за маршрутна карта /лист 16 от АНД №418/2023 година на ВТРС/, за процесното МПС е закупена маршрутна карта за маршрута гр.Куклен – гр.Горна Оряховица, като от съдържанието и е видно, че чрез закупуването и се позволява да се движи по въпросният маршрут на 25.02.2022 година от 10,01 часа до 10.00 часа на 26.02.2022 година. Според нея част от въпросният маршрут е и пътната отсечка Горна Оряховица – Арбанаси – Велико Търново. Видно от общодостъпната информация за състоянието на републиканските пътища /листове 17, 18 и 19 от същото дело/ движението по път III -514 - Г.Оряховица – В.Търново в участъка от км.43+860 до км.48+680 е ограничено за МПС над 3,5 тона /като процесното МПС, като се пропускат само леки автомобили, пътнически бусове и прочие. Посочено е, че е налице обходен маршрут от Г.Оряховица към В.Търново по път II – 53 Г.Оряховица –Лясковец – Лясковски кантон по път I-4 Лясковски кантон - В.Търново и обратният маршрут от В.Търново към Г.Оряховица по път I-4 Лясковски кантон - В.Търново и по път II – 53 Лясковски кантон – Лясковец- Г.Оряховица. Посочено е, че участъкът е сигнализиран с пътни знаци, а срокът временно въведеното ограничение е до 31.03.2022 година. В електронният фиш е вписано, че въпросното МПС е преминало през път I-4, км. 133+194, която отсечка е част от въпросният обходен маршрут, посочен в информацията на АПИ. При това положение следва да се приеме, че описаната отсечка в електронният фиш е част от обходен маршрут с оглед временна забрана за обществено ползване на път III-514, който е част от маршрута, за който е била закупена въпросната маршрутна карта. Предвид изложеното, правилно въззивният съд е приложил последиците на чл.179, ал.3ж от ЗДвП.

Най сетне и за пълнота следва да се констатира, че неправилно касаторът се е позовавал на списъка на пътища по чл.10, ал.3 от ЗП, приет с решение на МС №680/21.09.2022 година, доколкото става въпрос за претендирано нарушение от 25.02.2022 година. Приложението към дотогава действащото РЕШЕНИЕ № 101 на МС от 20.02.2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса не е обнародвано в ДВ и не може да бъде намерено на посочената електронна страница с посочен в самото решение електронен адрес https://pris.government.bg/prin/file_view.aspx?did=90998&pid=101643.

Същевременно никъде по делото не е представен меродавният списък по чл.10, ал.3 от ЗП, от който да е видно, че посочената в оспорения пред районния съд електронен фиш пътна отсечка е включена в обхвата на платената пътна мрежа, за която се дължи пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Изцяло в тежест на ответника по делото и настоящ касатор е било да установи това релевантно обстоятелство, като за него не е представено никакво доказателство.

Правилното решение следва да остане в сила.

На ответника се следват разноски от 550 лв. съобразно представената разписка към договора за правна защита. Неоснователно е искането за редуциране на въпросното възнаграждение, направено от касатора с оглед предмета на касационното дело, от гледна точка на правната му сложност и процесуалните усилия на представителя на ответника по касация.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №135 от 19.03.2024 година, постановено по АНД №64/2024 година по описа на Великотърновският районен съд.

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, да заплати на „Топлина -2007“ ЕООД –[населено място], ЕИК *********, разноски за касационното производство от 550 лв.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.