РЕШЕНИЕ №…..
гр. Добрич, 03.05.2011
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и първи
април две хиляди и единадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Г.Х. *** по описа на ДРС за 2009 г., докладвано от районния
съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.32 ал.2 от Закона за
собствеността.
Образувано
е по искова молба на М.Г.С. с ЕГН **********,
Г.М.Г. с ЕГН ********** и Г.М.Г. с ЕГН **********, представлявани от
процесуалния представител адвокат Д.А. ***, срещу К.Б.С. с ЕГН ********** ***, И.М.Г.
с ЕГН ********** ***, Р.М.Н. с ЕГН ********** *** и Д.М.Г. с ЕГН ********** ***
по чл.32 ал.2 от Закона за собствеността за разпределяне на ползването на
съсобствен недвижим имот – дворно място с площ от 946 кв.м., представляващо
поземлен имот с идентификатор №... по кадастралната карта на гр. Добрич,
намиращо се в гр. Добрич, кв...., ул.... №..., съобразно действителните права
на всеки един от съсобствениците. В исковата си молба те сочат, че с
наследниците на М. Г.С. са съсобственици на процесния недвижим имот; страните
не могат да се разберат доброволно за разпределението на ползването на дворното
място, поради което се настоява съдът да извърши това разпределение; в
поправената си искова молба от 06.01.2011 г. (на лист 19 от делото) ищците са
потвърдили, че са собственици на 1/2 идеална част от процесния имот, а
ответниците – на останалата 1/2 идеална част.
В законоустановения едномесечен срок е
получен отговор от ответниците К.Б.С., И.М.Г. и Д.М.Г., в който същите сочат,
че предявеният иск е допустим, но неоснователен; първият ищец и наследодателят
на ответниците М. Г.С. са братя, като правото на собственост върху процесния
поземлен имот е било придобито по силата на договор за покупко-продажба през
1974 г. от М. Г.С. и съпругата му К.Б.С. (върху 1/2 идеална част) и от Г.М.Г.
(върху 1/2 идеална част); впоследствие съсобствениците са построили в имота
обща сграда на 2 етажа, която е била разделена между тях с договор за
доброволна делба от 07.09.1979 г.; през същата 1979 г. Г.М.Г. е прехвърлил на
родителите си М.Г.С. (първия ищец по делото) и С. Г. С. правото на собственост
върху 452 кв.м. в идеални части от поземления имот и жилище на втория етаж в
сградата, построена в поземления имот; след смъртта на С. Г. С. през 2006 г.
нейното право на собственост е преминало по силата на наследствено
правоприемство върху ищците по делото; правото на ползване върху поземления
имот е установено по начина, по който са се разбрали първия ищец и
наследодателят на ответниците преди 30 години, откогато между двете части на
имота има поставена ограда (телена мрежа), която не е премествана от никой от
съсобствениците; според ответниците ищците ползват процесния съсобствен
поземлен имот в размер, съответстващ на правото им на собственост върху 452
кв.м., при което няма изменение във фактическата обстановка и не се налага
определянето на нов начин за ползването на имота; в представената по делото
кадастрална скица площта на имота е 946 кв.м., но правото на собственост на
ищците е ограничено до обема, който те са придобили по силата на
прехвърлителната сделка през 1979 г., т.е. до 452 кв.м.; настоява се за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.
В
последното съдебно заседание ищците чрез техния процесуален представител са
посочили, че с оглед на събраните по делото доказателства трябва да бъде
определен вариант за ползване на съсобствения между страните недвижим имот при
съобразяване с квотите на страните в съсобствеността, както и с удобен и
изгоден и за двете страни вариант; ищците желаят разпределението да бъде
извършено по 2-рия вариант от първата експертиза или по 6-тия вариант от
втората експертиза; настоява се за осъждане на ответниците да заплатят
направените по делото разноски.
В писмената си молба от 20.04.2011 г.
ответниците К.Б.С., И.М.Г. и Д.М.Г. чрез своя процесуален представител са
посочили, че желаят разпределението да бъде извършено по 3-тия вариант от
заключението на вещото лице; в този случай ищците ще ползват 452 кв.м. от
съсобствения им поземлен имот, което съответства на обема на правото им на
собственост съгласно нотариален акт №..., том ..., дело №.../... г.;
разпределението по 5-тия вариант не съответства на обема на правото на
собственост на ищците, а по 4-тия и 6-тия вариант предвижда събаряне на
съществуващи постройки на ответниците, което би им създало пречки, по-големи от
обичайните; предмет на делото е определянето на начин на ползването на общата
вещ; след като ищците могат да получат защита на правото си, без да се
премахват съществуващи постройки на ответниците, то евентуалното приемане на 4-тия
и 6-тия варианти би имало последици, излизащи извън предмета на делото.
В последното съдебно заседание
процесуалният представител на ответника Р.М.Н. е посочил, че към лицето на
процесния имот към улицата тя ползва сутеренна стая с прозорец в основната къща;
ако се одобри 2-рия вариант от заключението, ищците ще преминават покрай този
прозорец, което ще създаде неудобства на страните; при този вариант се
ограничава лицето на частта на ответниците към улицата, което е недопустимо,
след като може да се направи друг начин на разпределение за ползване, за да се
изравни собствеността в квадратни метри на ищците; най – добър е 3-тият вариант,
а най-честният е 5-тият вариант, защото се придават повече квадратни метри на
ищците; при тях не се засяга нито начина на ползване на ответниците, нито
тяхната собственост, нито лицето на имота към улицата; останалите варианти
предполагат събаряне на сгради, което не е предмет на настоящото дело; настоява
се за постановяване на решение в този смисъл и присъждане на направените по
делото разноски.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск по чл.32 ал.2 от Закона за
собствеността е процесуално допустим.
Разгледан
по същество, той е основателен.
Видно от намиращия се на лист 33 от делото
нотариален акт, по силата на договор за покупко-продажба от 12.01.1974 г.
съпрузите К.Б.С. и М. Г.С. са станали собственици на 1/2 идеална част, а Г.М.Г.
е станал собственик на останалата 1/2 идеална част от процесния недвижим имот,
тогава с площ от 904 кв.м. На 07.09.1979 г. страните са сключили договор за
доброволна делба на двуетажното двуфамилно жилище, за което не се спори между
страните, че не е предмет на настоящото производство. На 16.09.1979 г. Г.М.Г. е
продал на родителите си М.Г.С. и С. (С.) Г. С. своята 1/2 идеална част от процесното
дворно място. На 23.03.2006 г. С. Г. С. е починала и притежаваната от нея част
от поземления имот е станала собственост по силата на наследствено правоприемство
на преживелия съпруг М.Г.С. и нейните синове Г.М.Г. и Г.М.Г. (ищци по делото). С
оглед на изложеното М.Г.С. (по силата на договора за покупко-продажба от
16.09.1979 г. и по силата на наследствено правоприемство от починалата на
23.03.2006 г. своя съпруга С. Г. С.), Г.М.Г. (по силата на наследствено
правоприемство от починалата му майка С. Г. С.) и Г.М.Г. (по силата на
наследствено правоприемство от починалата му майка С. Г. С.) се легитимират
като собственици на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот (в това число
452 кв.м. в идеални части, придобити по силата на посочените по-горе
покупко-продажби през 70-те години на 20-ти век, а останалата част придобита
впоследствие по силата на отчуждителното действие на регулацията). От друга
страна след закупуването на 1/2 идеална част от имота на 12.01.1974 г. от
съпрузите К.Б.С. и Милуш Г.С., на 24.02.1984 г. Милуш Г.С. е починал и е бил
наследен от своята съпруга К.Б.С., своите синове И.М.Г. и Д.М.Г. и своята
дъщеря Р.М.Н.. Затова ответниците К.Б.С. (по силата на договора за
покупко-продажба от 12.01.1974 г. и по силата на наследствено правоприемство от
починалия на 24.02.1984 г. свой съпруг Милуш Г.С.), И.М.Г. (по силата на
наследствено правоприемство от починалия му баща Милуш Г.С.), Д.М.Г. (по силата
на наследствено правоприемство от починалия му баща Милуш Г.С.) и Р.М.Н. (по
силата на наследствено правоприемство от починалия неин баща Милуш Г.С.) се
легитимират като собственици на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот (в
това число 452 кв.м. в идеални части, придобити по силата на покупко-продажбата
от 12.01.1974 г., а останалата част придобита впоследствие по силата на
отчуждителното действие на регулацията). Следователно в момента общо
притежаваната от ищците идеална част от имота е 1/2, а от ответниците – също
1/2 идеална част.
Според заключението на вещото лице действителната
площ на имота не е посочената в нотариалните актове 904 кв.м., а е 946 кв.м. по
изградените и материализирани имотни граници. Вероятно разликата от 42 кв.м. се
дължи на придаване по регулация през годините от съседни имоти, която не е
предмет на настоящия спор. Ищците са поискали да им бъде разпределено ползването
на всички тях общо върху реална част от процесния имот, което се допуска от закона
и дори е по-удачно с оглед липсата на раздробяване. Разпределението на 42-та кв.м.
в идеални части трябва да съответства на частта на ищците и ответниците от
останалите 904 кв.м.; следователно пропорционалната част на ищците от 42 кв.м.
е 21 кв.м., а на ответниците – 21 кв.м. Затова общата част на ищците става 473
кв.м. в идеални части, а на ответниците – 473 кв.м. в идеални части.
Очевидно е, че вторият вариант на
заключението на вещото лице съответства в най-голяма степен освен на идеалните
части от имота на страните по делото, така и на съществуващото застрояване в
имота, а също така и на предвиденото бъдещо отчуждаване на 19 кв.м. от лицето
към улицата от издадената част на имота, сега ползвана от ответниците. Такова е
било становището в последното съдебно заседание и на процесуалния представител
на ищците, който е пожелал разпределението да бъде извършено по този 2-ри
вариант или по 6-тия вариант. В съдебното заседание на 27.01.2011 г.
процесуалният представител на ответниците К.Б.С., И.М.Г. и Д.М.Г. също е посочил,
че от изготвените първи и втори вариант по-удобен за тях е 2-рия вариант, при
който се съобразява съществуващата на място сграда. Разпределението не може да
бъде извършено по 6-тия вариант, тъй като при него е предвидено събарянето на
част от сградите на ответниците, включително изградената баня; по същата
причина не би могло разпределението да бъде извършено по 4-тия вариант от
заключението. Ответниците К.Б.С., И.М.Г. и Д.М.Г. са пожелали разпределението
на ползването да бъде извършено по 3-тия вариант от заключението, но в
последното съдебно заседание ищците са възразили, че по този начин няма как да
бъде осъществяван достъп от тяхна страна поради съществуващата постройка №3 в
имота до допълнително определената им за ползване част от имота в неговата
северна страна (между точки 1, 2, 3 и 10 на скица –приложение №9, намираща се
на лист 119 от делото); за осъществяване на такъв достъп трябва да се избие
отвор в конструкцията на сграда №3, което излиза извън предмета на настоящото
производство; по същата причина не би могло разпределението да бъде извършено
по 5-тия вариант от заключението. С оглед на съществуващите отношения между
страните и възраженията на ответника Р.М.Н. относно евентуалните пречки във
връзка с ползването на основната сграда в имота е по-удачно разпределението да
бъде извършено по 2-рия вариант, а не по 1-вия вариант, в съответствие със
заключението на вещото лице и с оглед на обстоятелството, че страните не са
постигнали споразумение за обслужване на фасадите на съсобствената жилищна
сграда (и дори посочват едни евентуални затруднения във връзка с видимостта към
част от прозорците). Относно възраженията на първите трима ответници в
съдебното заседание на 27.01.2011 г., че в предвидената по 1-вия и 2-рия
вариант за преминаване за ползване към ищците сега ползвана от ответниците част
има съоръжения, свързани с електроснабдяването и водоснабдяването на имота, то
вещото лице е посочило, че електрозахранването е по въздушен провод и това не
би довело до конфликт при ползването на незастроеното дворно място; в тази предвидена
за преминаване за ползване към ищците сега ползвана от ответниците част няма
шахта, а водопроводно отклонение, при това несамостоятелно за ответниците (идва
от спирателен кран, разположен в частта на ищците) и сградното водопроводно
отклонение (за цялата сграда, включително частите на ищците и на ответниците)
по никакъв начин не би довело до конфликт при ползването на незастроеното
дворно място. Вещото лице е посочило, че разделителната линия е прокарана
успоредно на всички фасади и така се получава удобно и безконфликтно
разпределение; съобразени са и минимално необходимите отстояния до изградените
входове, прозорци и изложение на жилищните сгради. В изготвения от вещото лице
2-ри вариант за ползването на имота трябва да се има предвид, че масивната
двуетажна двуфамилна сграда е с обща площ от 123 кв.м., като жилището е
разделено поравно между страните (т.е. по 61.50 кв.м., които вещото лице само
фиктивно е включило в застроените площи на всяка от страните на скица –
приложение №8 към заключението от 01.07.2010 г.), а обособената от вещото лице
прилежаща площ към сградата е в размер на 56 кв.м. (т.е. по 28 кв.м., които
вещото лице само фиктивно е включило като площ за общо ползване в размер на 28
кв.м. от всяка от страните на скица – приложение №8 към заключението от
01.07.2010 г.). При изготвения втори вариант на ползване на дворното място
ищците следва да ползват 369.50 кв.м. от него (от които застроена площ от 103.50
кв.м. и 266 кв.м. незастроена площ, заключени между т.1, 2, 17, 16, 15, 38, 14,
13, 12, 11, 29, 20, 21, 22, 24, 25 и 26, оцветени в единичен зелен щрих на
скица – приложение №8 към заключението на вещото лице от 01.07.2010 г.,
намираща се на лист 81 от делото; при което общата ползвана от тях площ, заедно
с 1/2 от определената за общо ползване (от които застроена площ от 123 кв.м. и незастроена
площ от 56 кв.м., заключени между т. 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 13, 14, 38, 15, 16 и 17,
оцветени в двоен зелено – оранжев щрих на същата скица), става 459 кв.м.), а
ответниците – 397.50 кв.м. от него (от които застроена площ от 103.50 кв.м. и
294 кв.м. незастроена площ, заключени между т.1, 27, 28, 19, 20, 29, 11, 12, 13,
8, 7, 6, 5, 4, 3 и 2, оцветени в оранжев щрих
на скица – приложение №8 към заключението на вещото лице от 01.07.2010
г., намираща се на лист 81 от делото; при което общата ползвана от тях площ,
заедно с 1/2 от определената за общо ползване (от които застроена площ от 123
кв.м. и незастроена площ от 56 кв.м., заключени между т. 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8,
13, 14, 38, 15, 16 и 17, оцветени в двоен зелено – оранжев щрих на същата
скица), става 487 кв.м.). Получената разлика между идеалните части на страните
и разпределената им за реално ползване част от имота е пренебрежимо малка и не
би могла да бъде избегната с оглед на изискванията за минимално лице на всяка
от частите към улицата, а освен това е предвидено бъдещото отреждане за улична
регулация на по-голяма част от определената за ползване на ответниците,
отколкото от определената за ползване на ищците (съответно 12 кв.м. и 7 кв.м.).
С
оглед на изложеното предявеният иск е основателен и ползването на процесния
недвижим имот следва да бъде разпределено по изготвения от вещото лице втори
вариант от заключението.
На ищците трябва да бъдат присъдени
поисканите и заплатени съразмерно на дела на ответниците (в съответствие с
трайната практика на ДРС и ДОС – гр. дело №537/2008 г. по описа на ДРС и гр.
дело №462/2009 г. по описа на ДОС) разноски в размер 232.50 лева (от общо 300
лева адвокатско възнаграждение, 5 лева за издаването на съдебно удостоверение,
80 лева държавна такса и 80 лева депозит за вещо лице). На ответниците К.Б.С., И.М.Г.
и Д.М.Г. трябва да бъдат присъдени съразмерно на дела на ищците действително
заплатените от тях съдебно – деловодни разноски в размер на 70 лева (от 40 лева
внесен депозит за изготвянето на първоначалната експертиза и 100 лева внесен
депозит за изготвянето на допълнителната експертиза).
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ
ползването на дворното място с площ от
946 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор №... по кадастралната
карта на гр. Добрич, намиращо се в гр. Добрич, кв..., ул.... №..., както
следва:
М.Г.С.
с ЕГН **********, Г.М.Г. с ЕГН ********** и Г.М.Г. с ЕГН **********,***, ще
ползват 369.50 кв.м. от дворното място (от които застроена площ от 103.50 кв.м.
и 266 кв.м. незастроена площ, заключени между т.1, 2, 17, 16, 15, 38, 14, 13,
12, 11, 29, 20, 21, 22, 24, 25 и 26, оцветени в единичен зелен щрих на скица –
приложение №8 към заключението на вещото лице от 01.07.2010 г., намираща се на
лист 81 от делото и представляваща неразделна част от решението; при което
общата ползвана от тях площ, заедно с 1/2 от определената за общо ползване (от
които застроена площ от 123 кв.м. и незастроена площ от 56 кв.м., заключени
между т. 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 13, 14, 38, 15, 16 и 17, оцветени в двоен зелено
– оранжев щрих на същата скица), става 459 кв.м.).
К.Б.С. с ЕГН ********** ***, И.М.Г. с ЕГН **********
***, Р.М.Н. с ЕГН ********** *** и Д.М.Г. с ЕГН ********** *** ще ползват 397.50
кв.м. от дворното място (от които застроена площ от 103.50 кв.м. и 294 кв.м.
незастроена площ, заключени между т.1, 27, 28, 19, 20, 29, 11, 12, 13, 8, 7, 6,
5, 4, 3 и 2, оцветени в оранжев щрих на скица – приложение №8 към заключението
на вещото лице от 01.07.2010 г., намираща се на лист 81 от делото и
представляваща неразделна част от решението; при което общата ползвана от тях
площ, заедно с 1/2 от определената за общо ползване (от които застроена площ от
123 кв.м. и незастроена площ от 56 кв.м., заключени между т. 2, 3, 4, 5, 6, 7,
8, 13, 14, 38, 15, 16 и 17, оцветени в двоен зелено – оранжев щрих на същата
скица), става 487 кв.м.).
ОСЪЖДА К.Б.С.
с ЕГН ********** ***, И.М.Г. с ЕГН ********** ***, Р.М.Н. с ЕГН ********** ***
и Д.М.Г. с ЕГН ********** *** да заплатят на М.Г.С. с ЕГН **********, Г.М.Г. с
ЕГН ********** и Г.М.Г. с ЕГН **********,***, сумата от 232.50 лева направени от
тях разноски по гр. дело №4129/2009 г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА М.Г.С. с ЕГН **********, Г.М.Г. с ЕГН ********** и Г.М.Г.
с ЕГН **********,***, да заплатят на К.Б.С. с ЕГН ********** ***, И.М.Г. с ЕГН **********
*** и Д.М.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 70 лева направени от тях разноски
по гр. дело №4129/2009 г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: