Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 62
гр. Силистра, 12.07.2011 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание
на двадесет и първи юни през две хиляди и единадесета година, като
разгледа докладваното гр. д. № 143 по описа за 2011 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 155/05.04.2011г., постановено по гр.д. № 1570/2010г. по описа на СРС, е отхвърлен предявеният от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Силистра против Д.К.И. иск за осъждане на последната да заплати сумата от 2 048,80 лв. – неиздължена част от недължимо получени трудови възнаграждения за периода от 1.09.2009г. до 31.05.2010г. по трудов договор РД 07№ 121 от 10.02.2009г. и внесени през същия период от работодателя осигуровки, възлизащи на общата сума от 2 248,80 лв., от която 1922,88 лв. представляващи брутна работна заплата, а 325,92 лв. – внесени от работодателя осигуровки.
Недоволна от решението е останала Дирекция „Социално подпомагане” гр. Силистра, която чрез законния си представител го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно и моли СОС да го отмени, като вместо него постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Ответната страна Д.К.И. *** не се явява в съдебно заседание и не депозира становище по жалбата.
Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55,ал.1, пр. първо от ЗЗД.
Жалбоподателят и ищец в първоинстанционното производство твърди, че вследствие подписвани и представяни от Филипа И. декларации с невярно съдържание последната го е въвела в заблуждение и е допринесла за неправомерно заплащани и съответно получавани от страна на ответницата трудови възнаграждения в качеството й на детегледачка на детето на Ф. – Д. по националната програма „В подкрепа на майчинството”.
Безспорно установено е по делото, че на 6.02.09г. Ф.И. е подала писмено заявление за включване в НП „В подкрепа на майчинството”, при условията на която да бъде назначен детегледач на детето й Д.Р. П. до навършване на тригодишната му възраст, като същевременно се е задължила да уведоми в 7-дневен срок ищеца при настъпване на промяна в трудовоправния й статус, тъй като трудовата заетост на майката е необходимо условие за участие в програмата. В изпълнение на програмата, на чиито условия отговаряла заявителката, ищецът е сключил трудов договор с нейната майка – ответницата Д.И., на която е възложено да бъде детегледач на детето Десислава от 11.02.09г. до 10.10.2010г.включително. В изпълнение на този договор Д ”СП” гр. Силистра е заплащала ежемесечно трудово възнаграждение на ответницата от 11.02. 2009г. до 31.05.2010г., като за периода от 1.09.09г. до 31.05.2010г. то възлиза общо на сумата от 1 922,88 лв., а внасяните за същия период дължими осигурителни вноски върху заплатата - общо на сумата от 325,92 лв. Междувременно, на 31.08.09г., считано от 1.09.2009г. Ф.И. е прекратила трудовото си правоотношение без да изпълни задължението си да уведоми ищеца за промяната в трудовоправния й статус. Нещо повече, за периода от 1.09.09г. до 3.05.2010г. тя е продължила да подава при ищеца декларации с невярно съдържание, касаещи трудовата й заетост.
При направена справка от страна на ищеца за задграничните пътувания на Ф. И. и нейната майка се установило, че на 31.08.2009г. първата е напуснала пределите на страната, а на 26.04.2010г. това направила и ответницата, заедно с отглежданото от нея дете. Това била и причината те да не бъдат откривани при посещенията за контролни проверки от страна на ищеца на 18.05.2010г., 27.05.2010г.,31.05.2010г., като на 3.06.2010г. при разговор със случайно открит близък на семейството са били разбрани горните факти, по които е била извършена проверка, вследствие на която на 11.06.2010г. е издадена заповед от Директора на Д”СП”, с която е прекратен трудовият договор с ответницата на осн. раздел ІІІ,т.11,предл. 5 от същия - поради обстоятелството, че „лицето е напуснало пределите на страната на 26.04.09г., с което и мястото на работа и е престанало да отговаря на условията за участие в НП „В подкрепа на майчинството” съгласно сключения трудов договор”.
При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция напълно се солидаризира с правните изводи на СРС. Правилно първоинстанционният съд е приел, че искът се явява неоснователен, тъй като ответницата не е получила претендираната сума без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание. Фактът, че майката на детето към 1.09.09г. е престанала да покрива изискванията по програмата и не е съобщила за това на ищеца, въпреки че е била задължена, а е продължила да приема от него подпомагане в отглеждането на детето си чрез назначената от последния детегледачка, сам по себе си не води на извода за получавано от ответницата след 1.09.09г. без основание трудово възнаграждение. Трудовоправната връзка между страните по делото, съгласно която ответницата е получавала от ищеца възнаграждение, е прекратена едва на 11.06.2010г., считано от 7.06.2010г. Следователно, до тази дата Д.И. е получавала месечно възнаграждение от нейния работодател за отглеждане на детето Десислава съгласно действащия трудов договор, по който тя е изпълнявала задълженията си.
В контекста на гореизложеното несъстоятелен се явява доводът на жалбоподателя във въззивната му жалба, че ответницата дължи възстановяване на всички реално причинени от нея на Д „СП” – Силистра щети, които обхващат както заплатените й възнаграждения за периода 1.09.2009г. - 31.05.2010г., така и платените осигурителни и данъчни вноски върху тях. Както вече бе посочено, причинителят на щетата се явява Филипа И., която подавайки декларации с невярно съдържание, е въвела в заблуда работодателя на ответницата и той не е предприел мерки по прекратяване на трудовия договор с ответницата на по-ранен етап и респективно спиране плащането на трудово възнаграждение по този договор. Именно от нея следва да се дири гражданска отговорност за причинената щета на жалбоподателя.
Предвид всичко изложено до тук, се налага изводът, че решението на СРС се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 155/05.04.2011г., постановено по гр.д. № 1570/2010г. по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.