№ 242
гр. Радомир, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20231730100353 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, съединени при условията на
евентуалност с искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът Д. И. е предоставял в заем парични средства на
ответницата В. К. в общ размер на 4530 лева. Въпреки множеството опити за доброволно
уреждане на взаимоотношенията между страните, и към настоящия момент дължимата сума
не била върната.
Сочи, че в периода от 31.08.2020 г. до 29.01.2021 г. ищецът превел по банкова сметка на
ответницата заемните средства, както следва:
- сумата от 800 лева на 31.08.2020 г.;
- сумата от 200 лева на 04.09.2020 г.;
- сумата от 700 лева на 18.09.2020 г.;
- сумата от 100 лева на 08.10.2020 г.;
- сумата от 50 лева на 19.10.2020 г.;
- сумата от 220 лева на 23.10.2020 г.;
- сумата от 150 лева на 30.10.2020 г.,
- сумата от 200 лева на 26.11.2020 г.;
- сумата от 500 лева на 18.12.2020 г.;
- сумата от 250 лева на 09.02.2021 г.;
- сумата от 400 лева на 13.01.2021 г.;
1
- сумата от 400 лева на 19.01.2021 г.;
- сумата от 560 лева на 29.01.2021 г.;
Видно било от електронната кореспонденция между страните, че на 20.12.2021 г.,
ищецът поканил ответницата да върне заетата сума, като последната не оспорила същата, а
точно обратното - потвърдила задължението си, като заявила, че ще опита да възстанови
част от заетите средства в началото на 2022 г. Това така и не се е случило, като през м. март
2022 г. комуникацията между двете страни била преустановена.
При условията на евентуалност и в случай, че по делото не се съберат доказателства за
наличието на облигационно правоотношение между страните, произтичащо от сключен
договор за заем, ищецът претендира връщане на сумата по реда на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
като дадена без основание.
С оглед изложеното, моли да бъде осъдена ответницата В. К. да заплати на ищеца Д. И.
сумата от 4530,00 лева, дължима по договори за паричен заем, сключени в периода от
31.08.2020 г. до 09.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 09.05.2023 г. до окончателното изплащане на задълженията,
както и сумата в размер на 636,72 лева – мораторна лихва за забава за периода от 20.12.2021
г. до 09.05.2023 г.
При условията на евентуалност моли ответницата да бъде осъдена да заплати така
посочените суми на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата е
оспорила предявените искове, с твърдения, че ищецът не твърди, а и не сочи доказателства,
че между него и ответницата е постигнато съгласие за сключване на договор за заем и че е
предал заемната сума на ответницата, както и че е настъпил падежът на задължението за
връщане на сумата. Наред с това, в приложеното към исковата молба извлечение по сметка
не се сочело основанието за превода, не било посочено кога е сключен договорът за заем,
между кои страни и за каква сума и дали посоченият превод представлява даване на
заемната сума. Липсата на писмен договор съставлявало индиция, че такъв не съществува,
като твърди, че сумите били преведени на друго основание, различно от сключен договор за
заем.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез упълномощен представител
поддържа предявените искове и моли за уважаването им.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, чрез упълномощен представител
оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от представените по делото извлечения
по сметка от „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, че в периода от 31.08.2020 г. до 09.02.2021 г.
ищецът Д. И. е превел по банкова сметка на ответницата В. К. сумата в общ размер на
2
4530,00 лева.
По делото е представено и извлечение с движението по банкова сметка на ответницата
В. К., съдържащо детайлна информация за операциите, извършени по сметката в периода от
31.08.2020 г. до 21.01.2021 г.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
К.З. и К.С..
От показанията на свидетелката К.З. се установява, че ищецът е давал на заем парични
средства на ответницата в размер на около 4000,00 лева, като през м. декември 2020 г.
ищецът поканил ответницата да му върне дадената в заем сума, на което последната
отговорила, че ще върне същата за определен период от време, но това така и не се случило.
От показанията на свидетеля К.С., който живее на семейни начала с ответницата, се
установява, че същият не знае ответницата да е сключвала договор за заем с ищеца Д. И..
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото
гласни доказателствени средства, заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с
неоспорените писмени доказателства, като показанията на свидетеля К.С. прецени и по реда
на чл. 172 ГПК и ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се и съответстващи на
останалия събран по делото доказателствен материал.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е
реален, неформален, консенсуален договор, който се счита сключен, когато въз основа на
постигнатото съгласие между страните парите или заместимите вещи бъдат предадени на
заемателя. За действителността на договора не е предвидена специална форма, а писмената
такава е единствено форма за доказване.
По въпроса налице ли е договор за заем между страните, с оглед липсата на писмен
договор, съдът следва да се произнесе относно действителните отношения между страните
на базата на събраните по делото доказателства.
Ищецът, в чиято доказателствена тежест е да установи съществуващите между него и
ответницата заемни правоотношения, е ангажирал за това свидетелски показания. Поради
обстоятелството, че претендираната обща сума по всеки от твърдените договори за заем не
надвишава 5000 лева, не са налице процесуални пречки за установяване на договорите за
заем и техния размер със свидетелски показания. В подкрепа на твърденията на ищеца за
наличие на сключени договори за заем са показанията на свидетелката К.З., които
потвърждават наличието на отношения между ищеца и ответницата във връзка с
предоставени в заем парични суми.
Предвид изложеното, съдът намира, че от анализа на събраните по делото
доказателства, в т. ч. извлечения от сметки от „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, може да се
3
направи обоснован извод за наличието на облигационна връзка по договори за заем,
сключени в периода от 31.08.2020 г. до 09.02.2021 г., за сумата в общ размер на от 4530,00
лева.
Съобразно правилото на чл. 240, ал. 4 ЗЗД, когато не е бил уговорен срок за връщане на
заемните суми, същите се считат изискуеми един месец след поканата. По делото от
показанията на разпитаната свидетелка, както и от приложената кореспонденция между
ищеца и ответницата, може да бъде направен обоснован извод, че ответницата е била
поканена на 20.12.2021 г. да върне дадената ú в заем сума. Доколкото е изтекъл едномесечен
срок от поканата, то падежът на задължението е настъпил и ответницата дължи връщане на
получените в заем суми.
Ответницата не твърди и не доказва да е погасила чрез плащане задълженията. При
липса на такива фактически твърдения и на ангажиране на доказателства в тази насока,
съдът приема, че същата не е изпълнила своето договорно задължение да върне на ищеца
получените парични суми, поради което исковата претенция в тази част се явява
основателна и като такава следва да бъде уважена.
По отношение на обективно съединения иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава в плащането на главницата, съдът намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му (чл. 84, ал. 1 ЗЗД), а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). В случая от представените
писмени и събраните гласни доказателства не се установи страните да са договорили
определен срок, ден на изпълнение на задължението, поради което съдът намира, че по
правилата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът изпада в забава от момента на поканата. Видно от
представените по делото доказателства, ищецът е поканил ответницата на 20.12.2021 г. да
уредят взаимоотношенията си, поради което съдът намира, че последната е изпаднала в
забава след тази дата - на 21.12.2021 г. Размерът на лихвата за забава в плащането на
главницата от 4530,00 лева, служебно изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК, за периода
от 21.12.2021 г. до датата на подаване на исковата молба – 09.05.2023 г., възлиза на 658,51
лева.
С оглед изложеното, съдът намира предявените искове с правно основание чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за доказани по основание и размер, поради което съдът не дължи
произнасяне по предявените евентуални искове срещу ответницата с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 1081,20 лева,
от които 231,20 лева - внесена държавна такса и 850,00 лева – заплатено адвокатско
4
възнаграждение, което съдът намира, че не е прекомерно, съобразявайки фактическата и
правна сложност на делото, броя проведени съдебни заседания, както и минималния размер,
предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Д. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „И.В.“ № . ДА ЗАПЛАТИ на
Д. Д. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „П.К. № ., вх. ., ет. ., ап. ., сумата от 4530,00
лева (четири хиляди петстотин и тридесет лева), дължима по договори за паричен заем,
сключени в периода от 31.08.2020 г. до 09.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 09.05.2023 г. до окончателното
изплащане на задълженията, както и сумата в размер на 636,72 лева (шестстотин тридесет и
шест лева и седемдесет и две стотинки) – мораторна лихва за забава за периода от 20.12.2021
г. до 09.05.2023 г.
ОСЪЖДА В. Д. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „И.В.“ № . ДА ЗАПЛАТИ на
Д. Д. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „П.К. № ., вх. ., ет. ., ап. . сумата от 1081,20
лева (хиляда осемдесет и един лева и двадесет стотинки), представляваща направени
разноски в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5