Р
Е Ш Е
Н И Е
№……….. 01.10.2019
г. гр.
Плевен
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Плевенският окръжен съд четвърти въззивен наказателен състав
На двадесет и първи август две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ****РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА
Секретар: Александра Сергева
Прокурор: ВИКТОР ДОЦЕВ
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
внохд № 523 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.
313 и следващите от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура-град Плевен, подаден срещу присъда № 35 от 18.03.2019 г., постановена по нохд № 937/2018 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен.
С протестираната присъда Плевенският районен съд е признал подсъдимия Д.Д.Д. за невинен в това, че на 05.05.2012 г. в гр. ********, при условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на неустановено техническо средство, при условията на повторност, в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи на стойност 350 лева от владението на ********от град ****, чужди движими вещи на стойност 90 лева от владението на ****от гр. ****, чужди движими вещи на стойност 110 лева от владението на ****от град ****, чужди движими вещи на стойност 155 лева от владението на ****от гр. **** и чужди движими вещи на стойност 380 лева от владението на ****от гр. **** или вещи на обща стойност 1085 лева, без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои и го е оправдал по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК съдът е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.
Във въззивния протест се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда. Прави се искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, осъдителна присъда.
Протестът не се поддържа в съдебно заседание от прокурора, който изразява становище, че присъдата е правилна и законосъобразна.
Служебният защитник на ответника по протеста Д.Д.Д. – адвокат Н.И., изразява становище, че протестът е неоснователен.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в протеста, становищата на страните и като провери изцяло правилността на постановената присъда, намира за установено следното:
Въззивният протест е подаден от легитимна страна, в срока по член 319, ал. 1 НПК и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
Разгледан по същество
протестът е неоснователен.
Плевенският районен съд е приел, че през месец май 2012 г. свидетелите ****, ****и ****живеели в гр. ******** и стопанисвали МПС, които нощно време паркирали на удобни места от уличната мрежа на населеното място. През нощта на 04/05.05.2012 г. на територията на град **** бири извършени кражби от посочените МПС както следва:
1. От паркиран на ул. „****лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ****, посредством отваряне на едно от страничните стъкла, били отнети CD плейър „Техностар“ на стойност 50 лева, както и парична сума в размер на 50 лева, собственост на ****;
2. От паркиран на ул. „****лек автомобил „ВАЗ 2105“ с рег. № ****, посредством отваряне на предния капак на автомобила, бил отнет акумулатор „Искра“, 62 Аh, на стойност 90 лева, собственост на ****;
3. От паркиран на ул. „****трактор „ЮМЗ“ с неустановен по делото регистрационен номер, чрез отваряне на предния капак на трактора, бил отнет акумулатор „Банер“, 12 волта, 74 Аh, на стойност 110 лева, собственост на ****;
4. От паркиран на ул. „****лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. ****, посредством отваряне на предния капак на автомобила, били отнети акумулатор „Банер“, 12 волта, 55 Аh, на стойност 60 лева, а след отваряне на купето на автомобила – CD плейър „Пайнер“ на стойност 45 лева, комплект пожарогасител, триъгълник и аптечка на стойност 40 лева, както и портмоне с гримове на стойност 10 лева, собственост на ****;
5. От паркиран на ул****автобус „Икарус 256“ с рег. ****, управляван от ****, посредством отваряне на капак на акумулаторната кутия, бил отнет акумулатор „Монбат“, 12 волта, 165 Ah, на стойност 200 лева и акумулатор „Искра“, 12 волта на стойност 180 лева, собственост на „Уърлд Уайнс“ ООД-град София.
Известно време след извършване на кражбите, подсъдимият Д.Д.Д. придобил – по неустановен начин, владение върху част от тях – акумулатори „Монбат“, 12 волта, 165 Аh, „Искра“, 12 волта, „Банер“ 12 волта, 74 Аh, „Банер“, 12 волта, 55 Аh, CD плейър „Пайнер“ и CD плейър „Техностар“. По-късно – в неустановен момент в началото на месец май 2012 г. /до 12.05.2012 г./, Д. продал описаните вещи както следва:
1.Акумулаторите „Монбат“ и „Искра“ – на свид. ****за сумата от 70 лева. По време на извършената след престъплението полицейска проверка, свид. **** предал доброволно – с протокол от 11.05.2012 г., двата акумулатора на свид****;
2. Акумулаторите „Банер“, 12 волта, 55 Ah, „Банер“, 12 волта, 74 Аh, CD плейърите „Техностар“ и „Пайнер“ – на ****, който от своя страна – по време на извършената полицейска проверка, ги предал доброволно на свид****. Предадените доброволно от свид. ******** и от ****движими вещи, предмет на престъплението, впоследствие били върнати от ****на техните собственици.
Описаната фактическа обстановка основният съд е приел за установена и доказана, съобразявайки се с показанията на разпитаните свидетели ****, ****, ******, ****, ******, ********, ****** ****, със заключението на вещото лице, както и със събраните по делото писмени доказателства.
Решаващият съд е изключил от доказателствата по делото обясненията на подсъдимия – като кратки, неясни и ниско информативни, както и свидетелските показания на полицейските служители ******, пред които преди образуване на досъдебното производство Д. направил извънсъдебно признание за участието си в престъплението – по подробно посочените в мотивите съображения. Въз основа на подробен анализ на събраните и проверени на съдебното следствие доказателства, първостепенният съд е достигнал до правния извод, че обвинението не е доказано, а почива на предположения, поради което е признал подсъдимия Д.Д.Д. за невинен и го е оправдал.
Въззивният протест е
неоснователен и съображенията за това са следните:
Обвинението срещу подсъдимия Д.Д.Д. е изградено на базата на свидетелските показания на ******, съобразно които по време на проведените с подсъдимия „беседи“ непосредствено след извършване на деянието, той направил извънсъдебни признания за участието си в престъплението, както и на базата на показанията на свидетелите ******** и ****** ****, на които Д. продал част от вещите, предмет на престъплението.
Основният съд е изложил твърде пространни и убедителни съображения, подкрепени и със съдебна практика на ЕСПЧ и на ВКС на РБ, относно това защо е изключил от доказателствената съвкупност показанията на полицейските служители, установяващи извънсъдебно самопризнание на ответника по протеста. Тези съображения са правилни и законосъобразни и се възприемат напълно и от настоящия състав на въззивната инстанция.
С акта на конституиране на обвиняемия в досъдебната фаза на наказателния процес, той придобива посочените в чл. 55 НПК процесуални права, сред които е и възможността да даде обяснения по повдигнатото му обвинение. Обясненията на обвиняемия се събират чрез разпит – устно и непосредствено, пред съответния орган, при спазване на установените с нормативния регламент на чл. 115, 116 и 138 от НПК предписания, които обезпечават валидността на гласния доказателствен източник, като не бива да се игнорира фактът, че доколкото обясненията представляват и средство за защита, законът предоставя на обвиняемия правото да депозира обяснения във всеки един момент от наказателното производство, както и да се откаже от това свое право. Ето защо в случаите на придобиване на информация, предоставена от обвиняемия за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, чрез способ, различен от разпита на обвиняемия, е налице заобикаляне на строго лимитираните в НПК правила за събиране и проверка на доказателства. Поради тази причина свидетелските показания на ******и ****не могат да бъдат използвани законосъобразно и е недопустимо те да бъдат включвани при преценката на истинността на приобщения по предвидения в закона ред доказателствен материал и при очертаване на релевантната за обвинението фактология. В аналогичен смисъл е решение № 626 от 29.12.2011 г. по н. д. № 2751/2011 г., ІІІ н. о.
При това положение единственото обстоятелство, свързващо ответника по протеста с осъществената кражба, е извършената от него продажба на по-голямата част от вещите, предмет на престъплението, на свид. ******** и на Данаил Обретенов.
Показанията на ******** и на неговия брат ****** **** не установяват обстоятелства, сочещи пряко на участие на подсъдимия в кражбата. Техните свидетелски показания имат качеството на улики /косвени доказателства/. Съобразно трайната и непротиворечива практика на ВКС по наказателни дела, например решение № 93 от 27.06.1994 г. по н. д. № 95/1994 г., ВС – Военна колегия, при използване на косвени доказателства в наказателния процес е допустимо постановяване на осъдителна присъда, само когато: а/ между всички улики и останалите обективни доказателства съществува хармонично единство; б/ направеният извод е единствено възможен; в/ той не поражда никакви съмнения. В разглеждания случай тези изисквания не са налице. По делото липсват каквито и да било доказателства по какъв начин Д.Д.Д. е придобил владението върху акумулаторите „Монбат“, „Искра“, двата акумулатора „Банер“ и CD плейърите „Пайнер“ и „Техностар“. При невъзможността свидетелските показания на полицейските служители да бъдат приобщени към доказателствения материал, липсват доказателства – преки или косвени, гласни или писмени, които да сочат, че Д. е придобил процесните движими вещи, като ги е отнел от МПС. Затова и не е налице хармонично единство между уликите и останалите обективни доказателства по делото, а изводът относно авторството на деянието не е единствено възможен и поражда съмнения. В тази връзка е необходимо да се изтъкне, че в наказателния процес са допустими всякакви хипотези при планиране и провеждане на разследването. Правно значими обаче са само хипотезите, които са проверени и подкрепени с конкретни и несъмнени доказателства. Само тогава хипотезата губи характера си на предположение и се превръща във фактология на престъплението. При липсата на такива доказателства, хипотезата остава едно от възможните предположения за събитието на престъплението, както това е в разглеждания случай.
Протестираната присъда следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за нейната отмяна или изменение.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, във връзка с чл. 338 НПК, Плевенският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 35 от 18.03.2019 г.,
постановена по нохд № 937/2018 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.