Решение по дело №3460/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 158
Дата: 27 януари 2021 г. (в сила от 27 януари 2021 г.)
Съдия: Красимир Тодоров Василев
Дело: 20203100503460
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Варна , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева

Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100503460 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и е образувано по жалба на Н. Е. Д., чрез
адв.Паскалев против Решение № 260407 от 28.09.2020 година, постановено по
гр.дело №5251/2020 година на ВРС, двадесет и пети състав, в частите, както
следва:
В частта, с която съдът е отхвърлил предявения от Н. Е. Д., ЕГН:
********** с адрес гр.Варна, ж.к.“Трошево“ 15, вх.Б, ет.1,ап.15 иск с правно
основание чл.224,ал.1 КТ за осъждане на „ДАМЕЛИ 2018“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Васил Левски“
1, вх.А, ет.4, ап.11 да заплати сумата от 168 лева, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019 година, ведно със
законната лихва върху от датата на депозиране на исковата молба в съда
28.05.2020г. до окончателното изплащане;
В частта, с която съдът е отхвърлил претенцията за разликата от сумата
4.07 лева до 6.58 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на
сумата от 164.70 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 2019 година, за периода 21.02.2020г. до 14.06.2020г., на основание чл.86
ЗЗД;
В частта, с която съдът е отхвърлил претенцията на ищцата против
„ДАМЕЛИ 2018“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.“Васил Левски“ 1, вх.А, ет.4,ап.11 за разликата от 19.60 лева до
91.50 лева за главница и 2.21 лева за лихва, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2020 година, ведно със законната
1
лихва за забава, считано от датата на исковата молба 28.05.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
С жалбата си въззивницата, чрез адв.Паскалиев настоява съдът да
отмени атакуваното решение, като неправилно и противоречащо на
наличните по делото доказателства.Излагат се доводи, според които съдът
превратно е тълкувал както закона, така и представените от тях писмени и
гласни доказателства.Излага се още, че приложения материален закон за
исковия период не намира своето приложение и в тази връзка съдът е
допуснал нарушение, обуславящо отмяна на атакувания съдебен акт в
атакуваните му части.
В срока по чл.263 от ГПК по делото е постъпил от страна на адв.Танева,
като процесуален представител на „ДАМЕЛИ 2018“ ООД, ЕИК ********* и с
него се настоява, че решението като правилно и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
Пред ВОС страните не са направили доказателствени искания.
Пред ВОС страните са редовно призовани, не се явяват, не се и
представляват.
След преценка на представените по делото доказателства и като
съобрази аргументите на страните, както и техните искания, ВОС прие за
установено от фактическа страна, следното:
Пред решаващия съдебен състав е била предявена искова претенция от
страна на Н. Е. Д. против „Дамели 2018” ООД за осъждането на ответника да
заплати на ищцата следните суми : сумата от 168 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 6 работни
дни за 2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда 25.05.2020г. до окончателното
изплащане, както и обезщетение за забава върху сумата в размер на 6.58 лева
за периода 01.01.2020г. до датата на предявяване на иска 24.05.2020г. и
сумата от 91.50 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 3 работни дни за 2020г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда 25.05.2020г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава
върху сумата в размер на 2.21 лева за периода 24.02.2020г. до датата на
предявяване на иска 24.05.2020г.
Според исковата молба ищцата е изпълнявала длъжността „Продавач –
консултант“ в дружеството, на базата на договор от 11.09.2019 година.Тя
2
излага още, че от 01.10.2019 година, е преминала на работен режим от 8 часа,
с основно трудово възнаграждение в размер на 560 лева, което от 01.01.2020
година е било повишено на 610 лева.Според ИМ в края на м. февруари 2020
година Управителя на фирмата й е съобщила, че затваря пекарната, в която
работела и я закрива, без да й даде предизвестие както било по закон и по
договор.Заявява, че е отказала да подпише документи, че няма претенции към
фирмата, тъй като имала устна договорка да бъде съкратена по члена, който
се отнася за затваряне на обекта, като е подала и сигнал до Инспекцията по
труда – Варна.Твърди, че работодателят начислил, но не изплатил
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 година и 2020
година, за търсените от нея суми.
Не е спорно между страните, и съдът приема, че по силата на ТД № 2 от
11.09.2019 година, ищцата е изпълнявала длъжността „Продавач консултант“ при
работно време – 4 часа с основното месечно възнаграждение 310 лева с включен клас
прослужено време 0.6% и право на платен годишен отпуск 20 дни; преназначаването
на ищцата на осем часа, считано от 01.10.2019г. с основно трудово възнаграждение
560 лева; че основното трудово възнаграждение след 01.01.2020г. на ищцата е било
в размер на 610 лева. Видно е също така от делото /вж.л.17/, че отношенията между
страните са били прекратени по силата на Заповед № 3 от 21.02.2020 година.
Видно е също така от представеното на л.16 писмено доказателство, че
Работодателя е превел сумата от 200 / двеста/ лева по сметка на ЧСИ Р.Тодорова по
изп.дело с длъжник ищцата.
При тези данни, ВРС е заключил на базата на направени изчисления, че
направеното плащане в полза на ЧСИ променя цифрите и е присъдил сумата от 4.07
лева, обезщетение за забава, като е отхвърлил иска до размера на 6.58 лева,
отхвърляйки и претенцията за заплащането на 168 лева – обезщетение за неизползван
платен отпуск за 2019 година.; ВРС е отхвърлил и иска за 2020 година за разликата
над 19.60 до претендирания размер от 91.30 лева.
Виждането на ВОС е следното:
Доколкото въззивната жалба съдържа лаконични доводи, настоящия съд
намира за необходимо да разясни, че съобразно нормата на чл.224 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата
календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и
за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл.176 КТ, правото за който не е
погасено по давност. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на
3
работника или служителя до края на съответната календарна година освен ако
ползването му е отложено по реда на чл.176 КТ. В този случай на работника или
служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за
календарната година платен годишен отпуск. В същия смисъл са и последващите
редакции на чл.173 ал.2 КТ, редакция ДВ, бр. 58/2010 г., действала до 16.07.2015 г. и
чл.173 ал.5, редакция ДВ, бр. 54/2015, в сила от 17.07.2015 г./. От анализа на горните
разпоредби се налага изводът, че същността и предназначението на платения годишен
отпуск изискват да бъде ползван в рамките на календарната година, за която се
отнася, а работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника
или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е
отложено по реда на чл.176 КТ.
За да възникне право на обезщетение, в хипотези, при които законът
предвижда възможност за изплащане на такова обезщетение при неупражняване на
субективно право, правото следва да е съществувало и да са били налице
предпоставките за реалното му упражняване, но по определени причини то не е било
упражнено по предвидения в закона ред и законодателят обвързва с тези причини
като последица изплащането на обезщетение. Наличието на такава предпоставка
изрично е предвидено и в чл.244 ал.1 от КТ - работникът или служителят има право
на обезщетение само за неизползуван платен годишен отпуск, т.е. на отпуск, на който
е имал право, но не е ползувал реално, т.е. преценката дали и в какъв размер на
работника или служителя се дължи обезщетение по чл.224 КТ следва да се извърши и
с оглед на обстоятелството имал ли е същият право да ползва реално платен годишен
отпуск и в какъв размер.Правото на реално ползване на платения годишен отпуск е
обвързано от изискването да се полага реално труд по съществуващо трудово
правоотношение, като размерът на полагащия се за съответната година платен
годишен отпуск се определя пропорционално на реално отработеното през тази
година време. При отмяна на уволнение по съдебен ред и възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност работникът или служителят може да ползва
реално платен годишен отпуск след заемане на длъжността по реда на чл.345 КТ
пропорционално на времето от датата на заемане на длъжността до края на
съответната календарна година. Работникът или служителят обаче не би могъл да
ползва платен годишен отпуск, определен пропорционално на периода от датата на
уволнението до датата на неговата отмяна по съдебен ред. Този период действително
се признава от законодателя за трудов стаж, но трудово правоотношение през този
период не е съществувало, а реалното ползване на платения годишен отпуск и
правото да се получи обезщетение по чл.224 КТ е обусловено и се полага само за
времето, през което правоотношението е съществувало.
В конкретния случай, съдът прима, а не се и спори от страните, че в
полза на ЧСИ Р.Тодорова, рег.№ 717 е била преведена по нейно искане и
съобразно воденото против ищцата изпълнително производство, сумата от
4
200 лева, за което е приложено и нарочно бордеро.Виждането, изразено във
въззивната жалба от страна на въззивницата, че Работодателя не разполага с
това правомощие не се споделя от съда.Напротив – в съответствие с нормата
на чл.431 от ГПК може да изисква от Държавните учреждения, общините,
организациите и гражданите да оказват съдействие на съдебния изпълнител.
При поискване полицейските органи също са задължени да окажат съдействие
на съдебния изпълнител при възпрепятстване на изпълнението на неговите
функции.ЧСИ има право на достъп до информация в съдебните и
административните служби, в т. ч. органите на Националната агенция за
приходите, поделенията на Националния осигурителен институт, на
централния регистър на ценни книжа, воден от Централния депозитар, на
централните депозитари на ценни книжа, на лицата, водещи регистър на
държавни ценни книжа, на контролните органи по ЗДвП и на други лица,
които водят регистри за имущество или разполагат с данни за неговото
имущество. Той може да прави справки и да получава сведения във връзка с
изпълнението, както и да иска копия и извлечения от документи.В тази връзка
да се твърди, че изпълнявайки разпореждане на ЧСИ, Работодателя е
нарушил закона, не явява необосновано.
Необосновано е и виждането, че трудовото правоотношение не е било
прекратено в съответствие със закона.По делото – на л.17 е приложено
писмено доказателство, именно в тази насока.Касае се за Заповед № 3 от
21.02.2020 година, която не е оспорена от ищцовата страна.А що касае довода
на въззивницата, че платеното на ЧСИ Р.Тодорова е несеквестируема сума,
съдът намира за необходимо да поясни следното:
Подобно възражение може и следва да се направи не в настоящото
съдебно производство, а в изпълнителното такова – пред ЧСИ Р.Тодорова,
рег.№ 717.Съгласно ТР № 2 от 2015 година на ВКС, длъжникът може да
упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на
вземането, върху което е насочено изпълнението до изтичането на
едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения запор върху
изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска
принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е
наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото
задължено лице е платило на съдебния изпълнител или отказва да плати на
длъжника поради наложения запор.Съгласно дадените в ТР 2 от 2015 година
разяснения, насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата
длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на
запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично
вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е
имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може
да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия -
запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и
др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни
5
изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този
смисъл я нарушават.Отделното обжалване на тези действия не е
допустимо.Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя
всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с)
несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя
наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло
несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи тя)
или указва, как се определя секвестируемата част при частична
несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за
назначаване на пазач или насрочването на публична продан на
несеквестируема непотребима вещ.Т.е. защитата на твърдението за
несеквестируемост е било редно да се направи в изпълнителния, а не в този
процес.
При тези данни, ВОС намира, че решението не страда от визираните
пороци, поради което и следва да бъде потвърдено.
Т.к. въззиваемото дружество претендира разноски, но не е представило
Списък на такива /реално извършени/, съдът намира, че такива не следва да
му се присъдят.
Предвид горното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260407 от 28.09.2020 година,
постановено по гр.дело №5251/2020 година на ВРС, двадесет и пети състав, в
частите, както следва: В частта, с която съдът е отхвърлил предявения от Н.
Е. Д., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“Трошево“ 15, вх.Б, ет.1,ап.15
иск с правно основание чл.224,ал.1 КТ за осъждане на „ДАМЕЛИ 2018“ ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Васил
Левски“ 1, вх.А, ет.4, ап.11 да заплати сумата от 168 лева, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019 година, ведно със
законната лихва върху от датата на депозиране на исковата молба в съда
28.05.2020г. до окончателното изплащане; В частта, с която съдът е
отхвърлил претенцията за разликата от сумата 4.07 лева до 6.58 лева,
представляваща обезщетение за забава в плащането на сумата от 164.70 лева –
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 година, за
периода 21.02.2020г. до 14.06.2020г., на основание чл.86 ЗЗД; В частта, с
която съдът е отхвърлил претенцията на ищцата против „ДАМЕЛИ 2018“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“Васил Левски“ 1, вх.А, ет.4,ап.11 за разликата от 19.60 лева до 91.50 лева
за главница и 2.21 лева за лихва, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2020 година, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на исковата молба 28.05.2020г. до окончателното
изплащане на сумата.
6
В останалата му част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7