НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 999
гр. Варна, 27.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 13133 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „***, С.А., Ф., рег. № ***, чрез ***,
С.А., клон Б., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от Д.Д. – заместник управител, чрез пълномощника им юрисконсулт
Н.А.М. срещу Х.М.Х., с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищцовото дружество следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение №
3401/25.04.2019г. по ч.гр.д. № 6393/2019г. по описа на ВРС:
- сумата от 1165.72 (хиляда сто шестдесет
и пет лева и седемдесет и две стотинки) лева, представляваща дължима главница
по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № САRD-***, въз основа на който е отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard, като на *** г. Х.М.Х.
е активирал предоставената му от „*** С. А.”, П., рег. № ***, чрез „*** С. А.”,
клон Бъ., кредитна карта CARD-***, с максимален кредитен лимит в размер на
1000.00 лв.;
- сумата от 33.17 (тридесет и три лева и
седемнадесет стотинки) лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
*** г. до *** г.;
- сумата от 59.17 (петдесет и девет лева и
седемнадесет стотинки) лева, представляваща мораторна лихва за периода от ***
г. до *** г.,
- ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - *** г. до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 410, т. 1 ГПК.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: че при сключване на договор за кредит за покупка на
стоки или услуги с номер CREX-*** Х.М.Х. дал съгласието си, освен посочения
усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата
на кредитна карта MasterCard. На *** г. Х.М.Х. активирал, предоставената му от ***
С.А., П. рег.№ ***, чрез *** С.А., клон Б. кредитната карта № CARD-***, с
максимален кредитен лимит в размер 1000.00 лева. Същият представлявал
револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством
всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез
терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна
карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване
за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно
чл.1 и чл.14 от договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за
кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна
вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че Х.М.Х. е преустановил редовното
обслужване на кредитната карта на ***, когато е последното му плащане по нея,
като балансът по същата бил в размер на минус 1198.89лв . Това принудило
кредитора да блокира използването й. Въпреки многократните опити за контакт с
длъжника и отправените му/и покани да погаси натрупалите се задължения
доброволно, той продължавал виновно да не изпълнява, което породило интерес от
страна на *** С.А., П. рег.№ ***, чрез *** С.А., клон Б. да потърси съдебна
защита на вземането си. Към датата на подаване на Заявлението по чл. 410,
задължението на ответника по кредитната карта било в размер на 1198.89 лв.,
представляващо използваната главница в размер на 1165.72лв, както и договорна
лихва от *** (първа пропусната вноска) до *** (дата на изпращане на покана за
доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на 33.17 лв. Х.М.Х.
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 59.17 /
петдесет и девет лева и 17 стотинки/ лв. за периода от *** (дата на изпращане
на покана за доброволно изпълнение) до *** (дата на завеждане на дело).
Ищцовото дружество подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. № 6393/2019г. по описа
на ВРС и била издадена заповед за изпълнение срещу ответницата за процесните
суми. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на ищеца били дадени указания за предявяване на иск за
установяване дължимостта на вземанията и това породило у ищеца правен интерес
от предявяване на настоящите искови претенции.
Ответникът не е изразил становище по иска, като не е
депозирал писмен отговор в законоустановения срок, не се е явил в първото по
делото съдебно заседание, и не е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 и
чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На ответника е указано, че при непредставяне на писмен
отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждането му в нейно отсъствие, може да бъде постановено
неприсъствено решение.
С оглед изложените в исковата молба твърдения и
предвид представените от ищеца писмени доказателства съдът намира, че
предявените искове са вероятно основателни. Ищецът е представил заверено копие
от договор за потребителски заем CARD-***, като с подписа
си върху същия ответникът е удостоверил, че е получил сумата по договора. Предвид
приетите по делото писмени доказателства, съдът намира, че предявените искове
са вероятно основателни.
При наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, предявените искове следва да бъдат уважени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени и сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски в
размер на 224.48 лв., от които 124.84 лева довнесена държавна такса и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, като същите следва да бъдат възложени в тежест
на ответника.
Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк.
Дело № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се
произнесе и по направените в заповедното производство разноски, тъй като същите
не попадат в приложното поле на установителният иск по чл.414, респ. чл.422 от ГПК. Предвид изхода от спора и уважената искова претенция, то на ищеца следва да
бъдат присъдени и сторените в заповедното производство разноски в размер на 75.16
лв., от които 25.16 лева платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Х.М.Х., с ЕГН **********
и адрес *** ДЪЛЖИ на „*** С.А“ П., Ф.,
чрез „***“ С.А. клон Б., с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.*** следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 3401/25.04.2019г. по ч.гр.д.
№ 6393/2019г. по описа на ВРС:
- сумата
от 1165.72 (хиляда сто шестдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки) лева,
представляваща дължима главница по договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № САRD-***, въз
основа на който е отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта MasterCard, като на *** г. Х.М.Х. е активирал предоставената му
от „*** С. А.”, П., рег. № ***, чрез „*** С. А.”, клон Б., кредитна карта CARD-***,
с максимален кредитен лимит в размер на 1000.00 лв.;
- сумата
от 33.17 (тридесет и три лева и седемнадесет стотинки) лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от *** г. до *** г.;
- сумата
от 59.17 (петдесет и девет лева и седемнадесет стотинки) лева, представляваща
мораторна лихва за периода от *** г. до *** г.,
- ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - *** г. до окончателното изплащане на вземането, на
основание чл. 410, т. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Х.М.Х., с ЕГН ********** и адрес ***0 ДА
ЗАПЛАТИ на „*** С.А“ П., Ф., чрез „***“ С.А. клон Б., с ЕИК *** и седалище
и адрес на управление гр.*** сумата
от 224.84 лв. /двеста двадесет и четири
лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща сторени в исковото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Х.М.Х., с ЕГН ********** и адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на „*** С.А“ П., Ф., чрез „***“ С.А. клон Б., с ЕИК *** и седалище
и адрес на управление гр.*** сумата от
75.16 лв. /седемдесет и пет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. №6393/2019г. по описа на ВРС съдебно-деловодни разноски,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Страната,
срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от ВОС в
едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е била лишена от
възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: