Решение по дело №440/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 118, вр. чл. 117, т.2, б. "б" КСО, образувано по жалба, подадена от Д. В. Д., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], адв. М. Б., срещу Решение № 2153-20-102 от 13.11.2024г. на директора на ТП на НОИ-[област], с което е потвърдено Разпореждане № 201-00-1125-5 от 20.09.2024г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-[област], с което е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 01.10.2023г.-31.05.2024г. в размер на 24,26 лв. дневно.

Счита се, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. На първо място изтъква довод, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като при определяне на дневния размер на следващото му се парично обезщетение за безработица административният орган е приложил разпоредбата на чл. 54б, ал.8 КСО. Според жалбата тази разпоредба е нова - обнародвана в ДВ бр. 67/09.08.2024г.и до приемането й обезщетенията за безработица се изчислявали на основание чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. - единствено на база трудовото възнаграждение или професионалния доход, получаван при последната работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице. Отстоява позиция, че определянето на дневния размер на полагащото му се обезщетение за безработица следва да се изчисли по реда на Регламент (ЕО) № 883/2004, тъй като заявлението за отпускане на парично обезщетение е подадено преди приемане на новата разпоредба на чл.54б, ал.8 КСО. Твърди се, че тази разпоредба има действие ex nunc, нямало основание да се счита, че следва да се приложи действие във времето ex tunc, още повече заявлението му за отпускане на парично обезщетение за безработица било от 06.10.2023г. и причината за късното произнасяне се дължала на независещи от Д. обстоятелства. Сочи се, че в резултат на това, лицата, получили обезщетение преди промените в КСО били облагодетелствани, а той - дискриминиран и ощетен.

В жалбата са наведени съображения, че този подход на административния орган представлявал нарушение на нормата на чл. 6, ал.3 АПК, тъй като когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или организации се прилагат онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.

По тези съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, като върне делото като преписка за ново произнасяне при съобразяване с указанията на съда по приложение на материалния закон. Претендира се и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание страната - жалбоподател не се явява и не изпраща процесуален представител. В писмени бележки ангажира допълнително становище по спорното правоотношение с доводи за основателността на жалбата с позоваване на съдебна практика на АС [област] по сходни казуси.

Ответникът по жалбата не изпраща представител. В писмено становище юриск.Ч. оспорва подадената жалба, счита същата за неоснователна, а оспореното решение - за законосъобразно и правилно. Изтъкват се доводи, че в процесния случай правилно е приложена нормата на чл. 54б, ал.8 КСО, като при определяне на ПОБ на Д. са взети предвид доходите, получавани от него по време на последната му работа във [държава] за периода от 31.08.2023г.-30.09.2023г., както и всички доходи в РБ., включително и тези за периоди по чл. 54б, ал.7 за последните 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването за посочения по-горе период. Посочена е съдебна практика, която страната счита за релевантна по казуса. Изтъква се също така, че според мотивите на законодателя при приемането на ЗИД на КСО, законодателната промяна е извършена с цел осигуряване на справедливост при определяне размера на паричното обезщетение за безработица за лицата с осигуряване само в [държава] и за тези, които са осигурявани както в [държава], така и в друга държава-членка на ЕС, както и за намаляване на злоупотребите при отпускане на ПОБ.

С тези съображения моли съда да отхвърли жалбата. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и мотивите на оспореното решение на директора на ТП на НОИ-[област], АССм в настоящия си съдебен състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По реда на чл. 117 КСО пред директора на ТП на НОИ-[област] е обжалвано Разпореждане № 201-00-1125-5/20.09.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в поделението, Оспореното решение № 2153-20-102 е постановено на 13.11.2024г. Жалбата срещу него е подадена по пощата, с дата на пощенското клеймо 18.11.2024г., т.е. в срока по чл. 118, ал.1 КСО. С обжалваното решение по неблагоприятен начин се въздейства върху правната сфера на Д., при което е налице правен интерес от търсената защита. Обжалваното решение подлежи на съдебен контрол. Преценена така, жалбата е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.

По съществото на спора съдът съобрази следното: Ръководителят на осигуряването за безработица по подадено заявление вх. № 201-00-1125/06.10.2023 г. от Д. В. Д./жалбоподател/, на основание чл. 54ж, ал.1, вр. чл. 54а, ал.1, чл. 54б, ал.8, чл. 54в, ал.1 КСО и чл. 62, пар.3 от Регламент (ЕО) №883/2004 е отпуснал парично обезщетение за безработица за периода 01.10.2023г.-31.05.2024г. в размер на 24,26 лв. дневно. Недоволен от този резултат, Д. оспорва пред ръководителя на ТП на НОИ, като счита, че в случая неправилно е приложена нормата на чл. 54б, ал.8 КСО вместо действащата правна уредба към момента на възникване на правото на ПОБ, което е и основният спорен въпрос в случая, тъй като по делото не се съдържат твърдения, а не се и оспорва, че при приложението на новата правна норма дневния размер на ПОБ е правилно определен.

Безспорно е от декларираните от Д. обстоятелства в заявлението е видно, че е упражнявал трудова дейност на територията на друга държава член на ЕС- [държава], като трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 30.09.2023г. От компетентната институция на [държава] със СЕД U017 и U004 са удостоверени осигурителен период равен на твърдения, основание за прекратяване на договора (изтичане на срока му) и доход в размер на 1932,48 евро. След събиране на релевантните доказателства, относими към заявлението съобразно правилата на чл. 35 и чл. 36 АПК е налице произнасяне по заявлението, подадено от Д..

За да остави в сила (т.е. да потвърди) обжалваното пред него разпореждане, Ръководителят на ТП на НОИ-[област] е приел, че разпоредбата на чл. 54б, ал.8 КСО се прилага от датата на влизането й в сила, вкл. и за заварените правоотношения, по които ПОБ не е отпуснато, независимо от датата на прекратяването на осигуряването и от датата на подаването на заявлението за отпускане на ПОБ, тъй като в случая не става въпрос за обратно действие на закона, а за юридически факти, които са настъпили до влизане в сила на новата норма, но не са завършили действието си. Прието е в мотивите, че в случая намира приложение принципът, че юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва новият закон.

Прието е също, че хипотезата на чл. 62 (3) от Регламент (ЕО) №883/2004 има приложно поле, различно от приложното поле на хипотезата на чл. 62(1) и чл. 62(2) от същия регламент, като представлява изключение от правилото за изчисляване на ПОБ изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение. Прието е, че с приложението на чл. 54б, ал.8 КСО и чл. 62(3) от Регламент (ЕО) №883/2004 размера на обезщетението на Д. Д. е правилно определен.

Правни изводи:

Нормата на чл. 62 (3 ) от Регламент (ЕО) №883/2004 предвижда, че чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат пограничните работници, обхванати от член 65, параграф 5, буква a) институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането. Иначе казано, самият регламент допуска размера на ПОБ за лицата, за които е приложимо да се отчита по този начин, освен чрез отчитане изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство.

По тази причина в българското законодателство е прието изменение на КСО чрез създаване на нова ал.8 към чл. 54б, обнародвана в ДВ бр. 67/2024г. Нейното съдържание е следното: „Когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид:

1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа;
2. всички доходи в [държава], включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването."

ЗИД на КСО е обнародван на 09.08.2024г. и не съдържа указание за влизането му в сила в определен срок след неговото обнародване. Според чл.5, ал.5 от Конституцията законите влизат в сила три дни след публикуването им в „Държавен вестник”, освен ако в самия закон е определен друг срок.

Цитираната норма е материална административноправна, а не гражданскоправна. Административноправните норми започват своето действие при влизане в сила на административния акт и го прекратяват при неговото изрично прекратяване.

Съгласно нормата на чл. 142, ал.1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му и това е основният, доминиращият принцип на българската правна система. Когато законодателят прецени, че е необходимо регулиране на определени обществени отношения по специфичен начин, свързан с действие на правни норми във времето извън установения принцип, указва това изрично в ПЗР на съответния ЗИД на изменения нормативен акт (вж. ПЗР към ЗИД на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ДВ, бр. 84 от 2023 г.) § 82. Заварените до влизането в сила на този закон административни производства по Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, Кодекса за застраховането, Кодекса за социално осигуряване, Закона за пощенските услуги, Закона за платежните услуги и платежните системи и по Закона за кредитните институции се довършват по досегашния ред.) или ПЗР към ЗИД на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на [държава] за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. (ДВ, бр. 53 от 2023 г., в сила от 10.06.2023 г.) § 8. Законът влиза в сила от 10 юни 2023 г., с изключение на: 2. параграф 6, т. 1, която влиза в сила от 1 юни 2023 г. След като това е така, следва да се приложи новата правна уредба като по-съвършена.

При положение, че в ЗИД на КСО, обнародван в ДВ бр. 67/2024г. не съдържа разпореждане за активиране действието на нормата на чл. 54б, ал.8 КСО във времето по начин, различен от принципа, следва да се приеме че новата разпоредба касае и „заварените случаи“. Ето защо при обсъждане на казуса не могат да се слушат възражения, че е налице несъответствие с целта на закона и че е налице противоречие с материалноправна норма.

Определянето на размера на ПОБ не възниква автоматично, ex lege, необходимо е да бъде издаден административен акт от компетентния административен орган, в който той преценя приложимото право не към момента на подаване на заявлението, а в съответствие с цитираната по-горе правна норма. При това след като изпълни задълженията си по чл. 35 и чл. 36 АПК, т.е. да събере необходимите доказателства за своето произнасяне. От това следва извод за несъстоятелност на твърденията в жалбата, че в случая не се касаело за „заварени правоотношения“ и незавършен фактически състав, тъй като материалноправните предпоставки за реализиране правото на получаване на ПОБ били налице още към момента на подаване на заявлението. Действително, това право е съществувало към 06.10.2023г., когато е подадено заявлението за отпускане на ПОБ. Размерът на обезщетението обаче следва да бъде определен с административен акт, който следва да бъде съобразен с действащото право към момента на издаване на административния акт по съображенията, посочени по-горе.

Отделно от изложеното настоящия съдебен състав счита, че правоотношението на жалбоподателят Д. попада в хипотезата на чл. 65 от Регламент (ЕО) №883/2004г., при което е приложима хипотезата на чл. 62, ал.3 от същия регламент, а не тези на ал.1 и 2. Това съображение следва да се разбира в смисъл, че цитираната практика на АС-[област] не е задължително да е относима за всички случаи на приложение на нормата на чл. 54б, ал.8 КСО, защото Регламент (ЕО) №883/2004г. урежда различни хипотези.

На последно място: Вярно е, че с поведението си жалбоподателят не е създал предпоставки за забавяне на произнасянето на административния орган. Вярно е обаче и това, че сравнително късното произнасяне се дължи не на поведение на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-[област], а на факта, че от компетентната институция на [държава] не е получена своевременно поисканата информация, което е наложило изпращането на напомняне за неполучен отговор. След получаване на исканата информация е налице своевременно произнасяне на административния орган.

Предвид тези правни изводи АССм в настоящия си съдебен състав счита жалбата срещу Решение № 2153-20-102 от 13.11.2024г. на директора на ТП на НОИ-[област], с което е потвърдено Разпореждане № 201-00-1125-5 от 20.09.2024г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-[област] за неоснователна.

Като последица от този извод и на основание чл. 143, ал.3 АПК на ответника следва да се присъди юриск. възнаграждение в размер на 100 лв., платимо от жалбоподателя.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. В. Д., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], адв. М. Б., срещу Решение № 2153-20-102 от 13.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ-[област], с което е потвърдено Разпореждане № 201-00-1125-5 от 20.09.2024г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-[област], КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Д. В. Д., [ЕГН] от [населено място], ул. „[държава]“ № *, ет.*, ап.* да заплати на Национален осигурителен институт юриск. възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване на основание чл. 119, вр. чл. 117, т.2, б.“б“ от КСО.