Р Е Ш
Е Н И Е
№ 313 / 05.06.2018 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд
Първи граждански състав
На девети май през две
хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание
в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Гергана
Докузлиева
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 3106 по описа за 2017 година; взе предвид следното:
Предявени са от А.Л.Р. с ЕГН ********** ***; против
Сдружение „Баскетболен клуб Хасково 2012”, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Драгоман“ № 2, представлявано от председателя
на УС Георги Николов Гелов - обективно съединени искове с правни основания
чл.128 т.2, чл.294 т.1 и т.3 от КТ.
Ищцата
твърди, че на 01.09. сключила трудов договор с ответника под № 7/2017 г., с
анекс към него от същата дата. Уговорката й с ответника била, да получава чисто
трудово възнаграждение в размер на 1 000 лв., като получава и разходи за
пътни и храна. До 10.11.2017 г. тя изпълнявала трудовите си задължения, но за
този период от време не получавала договореното трудово възнаграждение.
Неизплатеното й трудово възнаграждение за периода 01.09.- 10.11.2017 г.
възлизало на брутната сума от 2 992,14 лв. За същия период ответникът й
дължал и неизплатени 150 лв. пътни разходи, както и по 150 лв. месечно за
храна, общо 350 лв. за храна за периода; които суми били договорени лично между
ищцата и ответника. Всички опити на ищцата да получи дължимите й суми останали
без резултат. Предвид изложеното, тя иска, съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника, да й заплати посочените суми, ведно със законната лихва от
образуване на производството по делото до окончателното изплащане; както и
направените по делото разноски. В открито съдебно заседание ищцата се явява
лично и с пълномощник, като поддържа исковете си и иска уважаването им изцяло
като основателни и доказани. Във връзка с отговора на ответника, сочи че не е подписвала
молба за прекратяване на договора си и до 10.11.2017 г. изпълнявала трудовите
си задължения, като ходила на работа 3 пъти в седмицата, според уговорката с
клуба. След това тя спряла да идва на работа, поради неизплащане на заплатите й
и другите й разходи. Ищцата живеела в Стара Загора и пътувала до Хасково.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в
срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита предявените искове за недопустими,
неоснователни и недоказани, като ги оспорва по основание и размер. Възразява,
че представеният от ищцата трудов договор бил прекратен на 02.09.2017 г. с
молба вх. № 1/02.09.2017 г. от ищцата, на основание чл.325 т.1 от КТ. Молбата
била приета от ответника със съгласието на председателя на УС, като по този
начин трудовото правоотношение било прекратено по взаимно съгласие. Ето защо,
ответникът не й дължал претендираните в настоящото производство суми.
Твърденията на ищцата за наличие на уговорки между страните за заплащане на
пари за път и за храна били изцяло недоказани по делото. Предвид изложеното се
иска отхвърляне на предявените искове изцяло, като неоснователни и недоказани.
Ответникът поддържа това си искане, чрез пълномощник, и в открито съдебно
заседание. По делото не се събрали доказателства, че ищцата е изпълнявала
трудовите си задължения към клуба, за да претендира заплащане на суми за това.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Като писмено доказателство по делото ищцата представи и се прие трудов
договор № 07/2017 г., сключен между ответното сдружение, като работодател, и
ищцата, като служител, на 01.09.2017 г., на основание чл.68 ал.1 т.1 от КТ. По
силата му, работодателят е възложил, а служителят е приел да заема длъжността
„състезател“, с място на работа - Сдружение „Баскетболен клуб Хасково 2012”,
Спортна зала „Дружба“. Уговорен е срок на договора – 01.09.2017 г. – 30.04.2018
г. или „в частност до приключване на последния двубой от ДП на БФБ“. Договорът
е за пълно работно време с 4-часов работен ден, при основно месечно трудово
възнаграждение от 254 лв. и допълнително възнаграждение 0,6% за всяка
прослужена година при настоящия работодател. Ищцата се е задължила да изпълнява
ангажиментите, изброени в длъжностната характеристика и Вътрешния правилник на
Сдружението, с които била предварително запозната и които били неразделна част
от договора. Тези документи не се представиха в настоящия процес. Ответникът се
е задължил, да изплаща уговореното трудово възнаграждение до 30-то число на
месеца, следващ месеца, в който е положен уговореният труд; както и да създаде
безопасни условия на труд и да осигури оптимални условия за осъществяване на
тренировъчен и състезателен процес. В договора е посочено, че служителят трябва
да постъпи на работа на 01.09.2017 г. Същият е подписан от двете страни по
него. От датата на този договор е и представеният по делото анекс към трудов
договор № 07/2017 г., сключен между ответника и ищцата на 01.09.2017 г. и
подписан от тях. В него се сочи, че ответникът се задължава да изплати на
ищцата сумата от общо 6 742,64 лв., на осем равни части от по 842,83 лв.
на месец, за осигуряване на разходи по битови нужди за сезон 2017-2018 г.
Ответникът се е задължил още, да поеме транспортните разходи на ищцата,
направени от Стара Загора до Хасково и обратно, във връзка със задълженията й
към него. В този анекс са направени две саморъчни допълнения, а именно, че
ищцата се задължава да участва в минимум три тренировки седмично плюс мача в
различни дни, като ответникът си е запазил правото да налага санкции при
неспазване на това условие. Второто допълнение сочи, че ако ищцата е в
състояние да изпълни на 100% посещението на тренировки и мачове, двете страни
се задължават да предоговорят условията. В подкрепа на възраженията си по
делото, ответникът представи молба с вх.№ 01/ 02.09.2017 г., за чийто подател
се сочи ищцата до управителя на Сдружението. В нея се сочи, че на основание
чл.325 т.1 от КТ, тя иска прекратяване на горепосочения трудов договор. Тази молба
е резюлирана с „да, съгласен съм, считано от 02.09.2017 г.“. По делото постъпи
уведомително писмо с вх. рег. № 6885/11.04.2018 г. от ТД на НАП Пловдив офис
Хасково. В него се сочи, че е налице регистриран трудов договор между страните
с дата на сключване 29.09.2017 г. и дата на прекратяване 13.10.2017 г. За този
период ответникът декларирал с декларация образец 1 осигурителните вноски по
КСО на всички наети по трудов договор лица, които вноски е изплатил – за
м.10.2017 г., на дата с вальор 22.11.2017 г.
По искане на ищцата, по
делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля М.В.П., с когото
тя живее на съпружески начала. Той знаел за процесния трудов договор от това,
което ищцата му споделяла. Уговорката била, тя четири пъти седмично да тренира
с баскетболния отбор. Свидетелят лично водил ищцата 3-4 пъти до Хасково, за да
тренира с отбора. Договорът важал от 01.09. и последно до 10.11. ищцата
тренирала с отбора. През този период тя винаги била много стриктна в
задълженията си - оставяла си семейството, за да дойде в Хасково да тренира и
играе мачове. Имали допълнителни уговорки за пътни и храна. Отделно от
заплатата, която била 1 000 лева, трябвало да й плащат 15 лева за транспорт
дневно в двете посоки, защото 4 пъти седмично тя трябвало да идва; а така също
и 150 лева месечно за храна. По едно време трябвало да представя билети, когато
е пътувала с автобус. Св. П. сочи, че ищцата не е получавала заплата, а за
претендирания период й платили само транспорта за един месец, поради което в
един момент тя решила да не идва повече на работа.
За цялостното
изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищцата, съдът
назначи и изслуша съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение приема като
компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице се е запознало с материалите
по делото, извършило е проверка и в счетоводството на ответното дружество. За
процесния период 01.09.- 10.11.2017 г. и въз основа на процесния трудов
договор, то изчислява дължимото на ищцата брутно трудово възнаграждение в общ
размер от 600,36 лв., от които по 254 лв. за месеците септември и октомври и
92,36 лв. за дните от месец ноември; както и същото в нетен размер от общо
468,24 лв., от които по 198,10 лв. за месеците септември и октомври и
72,04 лв. за дните от месец ноември. Уговорените в анекса суми представлявали
социални разходи, които не са предоставени в натура и подлежали на облагане с
данък 10%, на основание чл.24 от ЗДДФЛ.
Така освен горепосочените нетни суми по трудовия договор, на ищцата били
дължими и суми по анекса в общ нетен размер от 1 792,93 лв., от които по 758,55
лв. за месеците септември и октомври и 275,83 лв. за дните от месец ноември.
Така общата дължима й нетна сума по трудов договор и анекс към него възлизала
на сумата от 2 261,17 лв. Експертизата е установила в счетоводството на
ответника и друг трудов договор между страните по делото № 5/29.09.2017 г., със
съдържание идентично на процесния трудов договор, в т.ч. основанието на
сключването му и срокът му на действие, но за 2-часов работен ден и основно
месечно трудово възнаграждение от 142 лв. и допълнително възнаграждение 0,6% за
всяка прослужена година при настоящия работодател. Този договор не бил подписан
от страните. Вещото лице е констатирало още заповед № 1/13.10.2017 г. за
прекратяване на трудов договор с ищцата, считано от същата дата, която не била
подписана от нея. По платежна ведомост за м.10. ответникът начислил брутно
трудово възнаграждение в размер на 58,09 лв. за отработени 9 дни и нетно
възнаграждение в размер на 45,31 лв., след приспадане на лични осигурителни
вноски в размер на 12,78 лв. Нямало данни обаче за изплащане на същото, както и
въобще за изплащане на трудово възнаграждение на ищцата. В открито съдебно
заседание вещото лице сочи, че начисленията по ведомост в счетоводството на
ответника били въз основа на по-късния трудов договор № 5.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявените обективно съединени искове:
Преди
всичко съдът приема, че между страните през процесния период от време е
съществувало валидно трудово правоотношение, по повод сключения помежду им трудов
договор № 07/01.09.2017 г., с анекс към него от същата дата. Съдът приема за
неоснователно и недоказано ответното възражение, че това правоотношение е било
прекратено още на следващия ден, по писмена молба на ищцата. Действително,
ответникът представи по делото молба с вх.№
01/02.09.2017 г., за чийто подател се сочи ищцата до управителя на Сдружението,
с искане на основание чл.325 т.1 от КТ, да се прекрати трудовият им договор.
Ищцата обаче възрази, че не е подавала такава молба, при което за ответника бе тежестта
да докаже, че именно неин е положеният под молбата подпис, което той не стори. На
следващо място, дори и да се приеме, че молбата за прекратяване изхожда именно
от ищцата, следва да се приеме, че правоотношението не е било прекратено по
законоустановения за това ред. Резюлирането на молбата с „да, съгласен съм,
считано от 02.09.2017 г.“, категорично не удовлетворява законовото изискване по
чл.335 ал.1 от КТ за писмено прекратяване на трудовия договор. Законът не сочи
конкретното съдържание на писменото волеизявление /акт/ за прекратяване, но по
аналогия с указанията за минималното задължително съдържание на трудовия
договор по чл. 66 ал. 1 от КТ, следва да се приеме, че в него следва да се
съдържат данни за страните, заеманата от работника длъжност, основанието и
момента на прекратяване /края на изпълнението/ на трудовия договор. Основанието
следва да се посочи с характеризиращите го по закон признаци, които го
отличават от другите прекратителни основания, за да има работникът яснота за
уволнението и да може да се защити срещу евентуалната му незаконност. В този
смисъл е и трайната съдебна практика, в т.ч. и по решение № 93/08.04.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1141/2010 г., III г. о., ГК. На следващо място, независимо от
начина на прекратяване на трудовия договор – със или без предизвестие, за да
породи правно действие, писменото изявление на работодателя трябва да достигне
до работника - връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга /решение
№ 226/30.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4471/2016 г., IV г. о., ГК/. Подобни
действия от страна на ответника по делото нито се твърдят, нито се установиха,
тежестта за което бе за него. Нещо повече, очевидно волята на ответника не е
била да прекратява трудовото си правоотношение с ищцата, щом още същия месец,
на 29.09.2017 г., е изготвил нов трудов договор № 5, със съдържание идентично
на процесния трудов договор № 7, в т.ч. основанието на сключването му и срокът
му на действие. Този нов трудов договор обаче, наличен в счетоводството на
ответника, не е бил подписан от страните, респ. не е бил сключен според
изискванията на закона в чл.61 ал.1 от КТ, при което не е породил никакви
правни последици. Същият не е изменил валидно и вече съществуващото
правоотношение между страните, по реда на чл.119, вр. чл.118, вр. чл.61 ал.1 от КТ, в т.ч. и относно уговореното възнаграждение за ищцата. Вещото лице
констатира при ответника наличието на заповед № 1/13.10.2017 г. за прекратяване
на трудов договор с ищцата, считано от същата дата, която не била подписана от
нея, но е подадена в НАП. Това кореспондира и с ищцовите твърдения, подкрепени
от гласните доказателства по делото, че към този момент ищцата е престанала да
се явява на работа при ответника.
Предвид
изложените съображения, съдът приема, че през процесния период 01.09. -
10.11.2017 г. страните по делото са били обвързани в трудово правоотношение,
възникнало на основание сключения помежду им трудов договор № 07/01.09.2017 г.,
с анекс към него от същата дата. Предявеният иск за заплащане на трудово
възнаграждение е с правно основание чл.128 т.2 от КТ, според който
работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или
служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съдът приема за недоказано ответното възражение, че през този период
ищцата не е изпълнявала задълженията си по договора. Тъкмо обратното, по делото
бе разпитан партньорът на ищцата, който посочи, че уговорката била, тя четири
пъти седмично да тренира с баскетболния отбор; и през този период тя винаги
била много стриктна в задълженията си - оставяла си семейството, за да дойде в
Хасково да тренира и играе мачове. Косвено доказателство за редовното явяване
на ищцата на работа е обстоятелството, че ответникът не представи доказателства,
да й е налагал санкции за нарушение на задължението й да участва в минимум три
тренировки седмично плюс мача в различни дни, което право той си е запазил
изрично в анекса към трудовия договор. Ето защо съдът приема, че през процесния
период ищцата добросъвестно е изпълнявала трудовите си задължения. В същото
време, от заключението на назначената по делото експертиза се установи, че през
същия период ответникът не е изплащал на ищцата каквото и да било трудово
възнаграждение. Дължимото от ответника на ищцата, съобразно предвиденото в
трудовия договор и анекса към него, възлиза на нетна сума от общо 2 261,17 лв. за периода 01.09.- 10.11.2017 г., от които – по трудов договор общо
468,24 лв., от които по 198,10 лв. за месеците септември и октомври и 72,04 лв.
за дните от месец ноември; както и по анекс общо 1 792,93 лв., от които по
758,55 лв. за месеците септември и октомври и 275,83 лв. за дните от месец
ноември. До този размер главният иск следва да се уважи, ведно със законната
лихва от датата на образуване на производството по делото 11.12.2017 г. до
окончателното изплащане; като искът за разликата до пълния предявен брутен
размер от общо 2 992,14 лв., като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли.
Като неоснователни и
недоказани следва да се отхвърлят акцесорните искове. Ищцата претендира, че за
процесния период 01.09.- 10.11.2017 г. ответникът й дължал и неизплатени 150
лв. пътни разходи, както и по 150 лв. месечно за храна, общо 350 лв. за храна
за периода; които суми били договорени лично между ищцата и ответника. Нормите
на чл.294 т.1 и 3 от КТ в настоящата си редакция, в сила от 31.03.2001 г., са
диспозитивни, за разлика от предходните императивни такава. В този смисъл
понастоящем законодателят предвижда единствено възможност, но не и задължение,
за работодателя – да осигурява на работниците и служителите организирано
хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд и/или транспортно
обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно. Ето защо, дори и да са
били изрично уговорени такива плащания, същите не са императивно дължими на
ищцата, а само при възможност у ответника. Дали работодателят може да отдели
средства и в какъв размер е негово дискреционно право, което е извън
прерогативите /преценката/ на съда, а разпределението и използването на
средствата за социално-битово и културно обслужване е въпрос от компетентността
на колективен орган - общото събрание на работниците и служителите /чл.292, 293
и 294 от КТ/. Същевременно, по делото не се доказа соченото от ищцата, че се е
уговорила с ответника, той да й заплаща по 150 лв. месечно за храна. При
наличие на такава уговорка между страните, същата е следвало да бъде оформена в
писмен вид, според изискванията за сключване на трудов договор въобще. В тази
връзка, съдът не дава вяра на показанията на разпитания по делото свидетел,
който е и в много близки отношения с ищцата и впечатленията му са формирани
изцяло от разказваното му от нея, за наличие на такава уговорка. Що се отнася
до уговорката за изплащане на живущата в Стара Загора ищца на пътни разходи до
Хасково и обратно, съдържаща се в анекса към трудовия договор – въпреки
указаната й доказателствена тежест, тя не установи по делото – за каква
конкретно сума се е отнасяла тази уговорка, както и колко пъти през периода е
пътувала, с обществен или с личен транспорт, на каква стойност възлизат действителните
й разходи. По гореизложените съображения, съдът не кредитира гласните
доказателства, че между страните е съществувала уговорка за заплащането от
ответника на ищцата по 15 лева за транспорт дневно в двете посоки. Същевременно
св. Петков сочи, че за претендирания период на ищцата все пак са платили
транспорта за един месец. Не на последно място, с настоящото решение на ищцата
ще се присъдят и суми по анекса към трудовия й договор, който предвижда
плащания именно за осигуряване на разходи по битови нужди за сезон 2017-2018 г.
По делото нито се твърди, нито се установява, ищцата да е имала нужда от
осигуряване на други нейни социално-битови или културни нужди, по смисъла на
горецитираните текстове, при което следва да се приеме, че тези плащания са
осигурявали и нуждите й от транспорт и храна. Предвид изложеното, акцесорните
искове за сумата от 150 лв. пътни разходи за периода 01.09. - 10.11.2017 г.,
както и по 150 лв. месечно за храна, общо 350 лв. за храна за периода, ведно със законната лихва от образуване на производството по делото до
окончателното изплащане – като неоснователни и недоказани следва да се
отхвърлят.
Предвид уважените части от предявените обективно съединени искове /чл.78
ал.1 и чл.80 от ГПК/, ответникът следва да бъде осъден, да заплати на ищцата
сумата от 194,25 лв., представляваща направени от нея деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение. На основание чл.78 ал.6, вр. чл.72 ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ХРС държавна такса по
уважения иск в размер на 90,45 лв., сумата от 100 лв., изплатена от бюджетните
средства на съда за вещо лице, както и сумата от 5 лв., представляваща държавна
такса за издадено на вещото лице съдебно удостоверение; както и в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист за събирането на тези суми – и държавна
такса от още 5 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Сдружение „Баскетболен клуб Хасково 2012”, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Драгоман“ № 2, представлявано от председателя
на УС Георги Николов Гелов; ДА ЗАПЛАТИ на А.Л.Р. с ЕГН ********** ***; нетна
сума от общо 2 261,17 лв. за периода
01.09.- 10.11.2017 г., от които – по трудов договор № 07/ 01.09.2017 г. трудово
възнаграждение от общо 468,24 лв., от които по 198,10 лв. за месеците септември
и октомври и 72,04 лв. за дните от месец ноември; както и по анекс от същата
дата към този договор - за осигуряване на разходи по битови нужди за сезон
2017-2018 г. сумата от общо 1 792,93 лв., от които по 758,55 лв. за месеците
септември и октомври и 275,83 лв. за дните от месец ноември; ведно със законната лихва от датата на
образуване на производството по делото 11.12.2017 г. до окончателното
изплащане; като този иск за разликата до пълния предявен брутен размер от общо
2 992,14 лв., както и акцесорните искове за сумата от 150 лв. пътни разходи за
периода 01.09. - 10.11.2017 г., както и по 150 лв. месечно за храна, общо 350
лв. за храна за периода, ведно със законната лихва от образуване на
производството по делото до окончателното изплащане; ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Сдружение „Баскетболен клуб Хасково 2012” с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на А.Л.Р.
с ЕГН ********** сумата от 194,25 лв.,
представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Сдружение „Баскетболен клуб Хасково 2012” с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд - Хасково сумата от общо 195,45 лв., изплатена от бюджетните средства на съда за такси и
разноски, включваща - държавна такса по уважения иск от 90,45 лв., сумата от
100 лв. за вещо лице и сумата от 5 лв. за държавна такса за издадено съдебно
удостоверение; както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
събирането на тези суми – и държавна такса от още 5 лв.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта на присъденото
възнаграждение за работа, на основание чл.242 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Сверил:М.Т.