Р Е Ш Е Н И Е №260007
гр.София, 13.01.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение, 1-ви състав, в публично заседание на 04.декември две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Ради Йорданов
с участието на секретаря Ю.Божилова, след като разгледа докладваното от съдията
Йорданов т.д. №109 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
ЕТ „В.” в несъстоятелност с
ЕИК. със седалище и адрес на управление *** е предявил иск срещу О. Б., чрез Н., твърди, че не
съществуват вземанията на ответника О. Б. чрез Н., приети с определение №346 от
10.07.2020г. по т.д. №186/2017г. на СОС, с което съдът одобрил списъка по
чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ на приетите предявени вземания по т.д. №186/2017 год.
на СОС, обявен в ТРРЮЛНЦ под №20200226151858, като на осн. чл.692 ал.4 от ТЗ,
го изменил както следва: одобрил приети вземания на О.Б.чрез Н., включени в
списъка приетите вземания в производството по несъстоятелност на ЕТ „В.” /н/,
съгласно определение №346 от 10.07.2020г. по т.д. №186/2017г., както следва:
2000,00 лева Имуществена санкция, наложена с наказателно постановление
№2/20.05.2014г. на О. Б..
Синдикът
на ЕТ „В.” (н.) изготвил по реда на чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ писък на приетите
предявени вземания по т.д.н. №186/2017 год. на СОС. Списъкът бил обявен на осн.
чл.689 от ТЗ в ТРРЮЛНЦ под №20200226151858 и оставен на разположение на
кредиторите и на длъжника в канцеларията на СОС.
В
срока по чл.690, ал.1 от ТЗ (който изтича на 04.03.2020 г. вкл.) против горния
ЕТ „В.” (н.) възразил с възражения вх. № № 1919, 1920, 1921, 1922, 1925, 1927,
1928, 1929 и 1930 всичките от 02.03.2020 год. по описа на СОС, подадени от
длъжника ЕТ „В.“ - в несъстоятелност, ЕИК. срещу приетите под №1-9 в списъка
вземания на всички кредитори на несъстоятелността - „У.“ ЕАД, ЕИК ., „Р.“ ЕООД,
ЕИК ., В., „Б.” ЕАД, ЕИК . и Н.а.з.п.
С
процесното определение №346 от 10.07.2020г. по т.д. №186/2017г. на СОС съдът
одобрил списъка по чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ на приетите предявени вземания по
т.д.н. №186/2017 год. на СОС, обявен в ТРРЮЛНЦ под №20200226151858, като на
осн. чл.692. ал.4 от ТЗ, го изменил както следва: одобрил приети предявени
вземания на О. Б. чрез Н. включени в списъка приетите вземания в производството
по несъстоятелност на ЕТ „В.” /н/, съгласно определение №346 от 10.07.2020г. по
т.д. №186/2017г., както следва: 2 000,00 лева Имуществена санкция, наложена с
наказателно постановление №2/20.05.2014г. на О.Б..
Предвид
горното и на основание чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ настоящия иск е допустим и
подаден в срок, предявен на 14.07.2020г.
Вземането
на О.Б., предявено чрез Н. не съществува и не са представени доказателства за
това. Вземането на О.Б. чрез Н. е погасено по давност. По силата на чл.171 ДОПК
публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, освен ако в закон
е предвиден по-кратък
срок.. Вземането е предявено на 14.02.2020г. а видно от представеното по делото
доказателства вземането на О.Б. чрез Н. е възникнало през 2014г.
Ако
се приеме, че вземането на О. Б. чрез Н. съществува, то не е в размера приет от
синдика и одобрен с процесното определение.
Вземането
на О. Б.чрез Н. за лихви и неустойки е погасено по давност. Според чл.111,
б.“в“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви
неустойки и други периодични плащания.
Ето
защо длъжникът моли да се приеме за установено по предявения по реда на чл.694,
ал.1, т.1 от ТЗ иск от ЕТ „В.”, ЕИК ., (в несъстоятелност) срещу О.Б. чрез Н.,
че не съществуват следните вземания на О.Б.чрез Н. включени в списъка приетите
вземания в производството по несъстоятелност на ЕТ „В.” /н/, съгласно
определение №346 от 10.07.2020г. по т.д. №186/2017г., както следва: 2 000,00
лева Имуществена санкция, наложена с наказателно постановление №2/20.05.2014г.
на О.Б..
Е.Т.
- синдик на ЕТ „В.” в несъстоятелност е подал отговор, в който намира иска за
неоснователен.
Твърденията
на ЕТ „В.” - в несъстоятелност са, че приетото вземане на О.Б.не съществува, че
не е в приетия размер, както и че е погасено по давност.
С
решение №19/09.02.2018г. по т.д.н. №186/2017г. Софийски окръжен съд, влязло в
законна сила на 18.12.2019г. на основание чл.632, ал.1 ТЗ е открил производство
по несъстоятелност на ЕТ „В.” - в несъстоятелност, обявил е търговеца в
несъстоятелност и е спрял производството по несъстоятелност.
С
решение №8/13.01.2020 г. по т.д.н. № 186/2017 г. Софийски окръжен съд,
възобновил производството по несъстоятелност на ЕТ „В.” - в несъстоятелност.
Разпоредбата
на чл.637, ал. 6 ТЗ забранява образуването на нови съдебни или арбитражни
производство по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника след
откриването на производство по несъстоятелност. Съгласно чл.638, ал.1 ТЗ с
откриването на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните
производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността на
длъжника.
С
постъпила по т.д.н. №186/2017 г. по описа на СОС молба Н. *** - П.П.” - в
несъстоятелност, което синдикът приел по основание и в размер, посочени в
съставения на 20.02.2020г. списък по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ. За да го приеме,
синдикът се съобразил с представените от Н. доказателства, които в
производството по чл.692, ал.3 ТЗ длъжникът не оспори.
Вземането
на О.Б.към ЕТ „В.” - в несъстоятелност е за имуществена санкция в размер на 2
000,00 лв., наложена с наказателно постановление №2/20.05.2014г. на О. Б..
Както
се сочи в мотивната част на определение №346/10.07.2020г. по т.д.н. №186/2017г.
на Софийски окръжен съд, за да бъдат погасени вземанията на кредиторите на ЕТ
„В.” - в несъстоятелност с изтичането на общия давностен срок по чл.110 ЗЗД,
същите следва да са възникнали преди повече от пет години от откриването на
производството по несъстоятелност, т.е. преди 09.02.2013г. и давността да не е
била прекъсвана в този период.
Процесното
вземане на О. Б. е възникнало през 2014 г. и на 29.04.2015г. са предприети
действия по принудително изпълнение в хода на изп.д. № 3221/2011г. по описа на
публичния изпълнител при ТД на Н. ***. За това вземане давността е прекъсната
на основание чл.172, ал.2 ДОПК и на основание чл.172, ал. 3 ДОПК започва да
тече нова давност, която не е изтекла.
Ето
защо синдикът намира иска за неоснователен.
Препис
от исковата молба е изпратена на Н., която в срок е подала отговор, видно от
който намира иска за неоснователен.
С
молба с изх. №24-28-743/17#35/11.02.2020г. Н.а.з.п. е предявила в
производството по несъстоятелност срещу ЕТ „В.“ публични вземания, включително
вземане на О. Б. за имуществена санкция в размер на 2 000 лв. - главница.
В
ТРРЮЛНЦ под №20200226151858 по партидата на търговеца е обявен списък на
приетите вземания на кредитори, предявени в срока, определен от чл. 685, ал. 1
от ТЗ, в който списък е включено публичното вземане за имуществена санкция.
С
Определение №346 от 10.07.2020г. постановено по т.д. №186/2017г. по описа на
Окръжен съд София подаденото от длъжника възражение срещу включването на
публичното вземане в списъка е оставено без уважение и списъкът е одобрен от
съда по несъстоятелността без да са извършвани корекции, в частта му, в която е
включено вземането. Определението е обявено по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ
под № 20200710170134.
Н.
счита, че публичното общинско вземане, предмет на иска е доказано по основание
и размер и е дължимо в производството по несъстоятелност срещу длъжника, като
съображенията ни за това са следните:
Видно
от отбелязване върху Наказателно постановление №2/20.05.2014г. същото е влязло
в сила на 03.06.2014г.
Съгласно
разпоредбата на чл.164, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК), в случай, че публично вземане е установено е влязъл в сила акт,
синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така,
както е предявено. Разпоредбата има императивен характер и е създадена с оглед
защита на обществения интерес от попълване на фиска след изчерпването на
възможностите за обжалването на акта, с който публичното вземане е установено
по съдебен ред.
По
отношение на наведените от длъжника доводи, че публичното вземане е погасено по
давност, Н. моли да се приемете следното:
Съгласно
чл.171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, а съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК
с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Съгласно
чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с предприемането на действия по
принудително изпълнение.
В
конкретния случай са предприети действия по принудително изпълнение по реда на
ДОПК доколкото с Разпореждане №3221/2011/000246/29.04.2015г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на Н. ***, вземането за имуществена санкция е
присъединено по изпълнително дело № 3221/2011г.
Предвид
изложеното от момента на издаване на посоченото разпореждане е започнала да
тече нова 5-годипна давност, която не е изтекла към датата на предявяване на
вземането пред съда по несъстоятелността с молба с изх. № 24-28-
743/17#35/11.02.2020 г., с която молба давността е спряна и прекъсната на
основание чл. 685 от ТЗ.
Към
настоящия момент не е изтекла и абсолютната 10-годишна давност по отношение на
публичните вземания, определена от разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК.
Ищецът
ЕТ „В.” е подал допълнителна искова молба, в която поддържа изложеното в
исковата молба, че не съществуват вземанията на Община чрез Н., приети с
определение № 346 от 10.07.2020г. по т.д. №186/2017г. на СОС с което е одобрил
списъка по чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ на приетите предявени вземания по т.д.н.
№186/2017год. на СОС, обявен в ТРРЮЛНЦ под №20200226151858, като на осн. чл.692
ал.4 от ТЗ, както следва: 2000,00 лева Имуществена санкция, наложена с
наказателно постановление №2/20.05.2014г. на О.Б..
Вземането
на О. Б. чрез Н. не съществува и не са представени доказателство за това.
Вземането на О. Б.чрез Н. е погасено по давност. По силата на чл.171 ДОПК
публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати. Публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Вземането е предявено на 14.02.2020г. а видно от представеното по делото
доказателства вземането на О.Б. през Н. е възникнало през 2014г. Срокът по
чл.171, ал.1 ДОПК не би следвало да намери приложение в настоящия случай и
поради това че в общия случай той започва да тече от първи януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. При
данъците, таксите, осигурителните вноски и митните сборове задължението за
внасяне в бюджета възниква въз основа на закона, което обяснява и защо
определянето на началния момент, в който започват да текат давностните срокове,
няма връзка с евентуална ревизия и издаден ревизионен акт. Ето защо сроковете
по чл.171 ДОПК са достатъчно дълги, така че да гарантират събираемостта на
вземанията и интереса на фиска, дори ако се наложи провеждане на
административно производство за установяване на публичното вземане. В настоящия
случай обаче определянето на толкова дълги давностни срокове не е оправдано.
Задължението за плащане на санкцията не възниква по силата на закона, а в
резултат на проведено административнонаказателно производство и след влизане в
сила на наказателното постановление. Давностните срокове за изпълнение текат от
влизане в сила на наказателното постановление. Докато в общия случай целта на
публичното вземане не е нито превантивна, нито възпитателна, както е при
глобата. В чл. 83, ал. 1 ЗАНН е предвидено налагането на имуществена санкция в
случаите на обективна отговорност, докато административните наказания са
регламентирани в чл. 13 ЗАНН и това са: обществено порицание, глоба и временно
лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.
Ако
се приеме, че вземането на О.Б. чрез Н. съществува, то не е в размера приет от
синдика и одобрен с процесното определение.
Вземането
на О. Б. чрез Н. за лихви и неустойки е погасено по давност. Според чл.111,
б.“в“ ЗЗД е изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви
неустойки и други периодични плащания.
Е.Т.
- синдик на ЕТ „В.” в несъстоятелност не е подал допълнителен отговор.
Национална
агенция по приходите не е подала допълнителен отговор.
Софийският окръжен
съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Искът е допустим и неоснователен.
ЕТ „В.” в несъстоятелност е
предявил иск по чл.694 ТЗ за установяването несъществуването на приети в производството по
несъстоятелността публично общинско вземане за 2000,00
лева имуществена санкция, наложена с наказателно постановление №2/20.05.2014г.
на Община Берковица.
С молба изх. №24-28-743/17#35/11.02.2020г. Н.а.з.п. е предявила в
производството по несъстоятелност срещу ЕТ „В.“ публични вземания, включително
вземане на О.Б. за имуществена санкция в размер на 2 000 лв. - главница.
Синдикът
на ЕТ „В.” в несъстоятелност е включил вземането
в списъка на приетите вземания, обявен по партидата на дружеството на 26.02.2020г.
Срещу списъка е подадено възражение от ЕТ „В.” в
несъстоятелност на 02.03.2020г., което е в срок.
С
определение №346 от 10.07.2020г. съдът е оставил без уважение възражението на ЕТ „В.” в несъстоятелност срещу приемането на вземането на Н.
и го е включил в списъка на приетите вземания.
Искът
е предявен в срока по чл.694 ал.1 ТЗ на 15.07.2020г.
По
делото се представи наказателно постановление №2 от 20.05.2014г. с което е
наложена ЕТ „В.” имуществена санкция в размер на 2000,-лв., влязла с сила на 03.06.2014г.
С разпореждане за
присъединяване от 29.04.2015г. вземането по наказателно
постановление №2 от 20.05.2014г. е присъединено за събиране по изп.д.
№3221/2011г. на Публичния изпълнител.
Съдът
намира, че с присъединяването на вземането за събиране по изп.д. №3221/2011г.
на Публичния изпълнител са предприети действия по събирането му, което съгласно
чл.172 ал.2 ДОПК прекъсва погасителната давност, която не е изтекла към момента
на предявяването на вземането 11.02.2020г. Вземането е прието само като
главница, по чл.722 ал.1 т.6 ТЗ, както е предявен и иска, поради което е
недопустимо съдът да се произнася по доводите в исковата молба за лихви преди и
след решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Ето
защо съдът намира, че се доказа съществуването на публичното вземане, което не
е погасено и искът е неоснователен.
Ответникът Н. е направил разноски
в размер на 200,-лв. възнаграждение за юрисконсулт, съгласно чл.25 ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, чл.78 ал.3 ал.8 ГПК и чл.37 ЗПП,
като при този изход на спора ищецът ЕТ „В. .” в
несъстоятелност следва да понесе направените от Н. разноски, съответно на отхвърлената част от иска.
В полза на Софийския окръжен съд
на осноавние чл.71 ГПК и чл.694 ал.7 ТЗ и чл.1 Тарифа за държавните такси
събирани от съдибищата по ГПК се дължи дължавна такса в размер на 50,-лв.
По изложените
съображения Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл.694
ал.1 ТЗ на ЕТ „В. ” в несъстоятелност с
ЕИК. със седалище и адрес на управление *** за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ЕТ „В.”
в
несъстоятелност с ЕИК. със седалище и адрес на управление *** и Н., гр.С.,
ул.„Княз Дондуков” №52 несъществуването на публично общинско вземане на О. Б. в
размер на 2000,00 лева имуществена санкция, наложена с наказателно постановление
№2/20.05.2014г. на О. Б..
Решението е
постановено с участието на синдика на ЕТ „В. ” в несъстоятелност с ЕИК., чл.694 ал.4 ТЗ.
ОСЪЖДА на основание на основание чл.78
ал.3 ал.8 ГПК и чл.37 ЗПП ЕТ
„В.” в несъстоятелност с ЕИК. със седалище и адрес на управление *** да заплати на Н.а.з.п. *** сумата 200,-лв. (двеста
лева) деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.694 ал.7 ТЗ ЕТ „В.” в несъстоятелност с
ЕИК. със седалище и адрес на управление *** да заплати на СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД сумата 50,-лв. (петдесет
лева), представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Препис от влязлото
в сила съдебно решение да се изпрати и приложи по т.д. №186/2017г.
по описа на Софийски окръжен съд.
СЪДИЯ: