Р Е Ш
Е Н И Е
№ 139
гр.Плевен, 20.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН съд-Плевен, Осми състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Милена
Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Маринска адм.дело №1256/2019г. по описа на Административен съд-Плевен и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.118, ал.1, вр чл. 117, ал.3,
предл.1, вр. ал.1, б.“в“ от КСО.
Делото е образувано по жалба от „ДЕВАС
80“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.
“Гренадирска“, № 97, ет.4, чрез адв. М. С., срещу Решение №2153-14-59/17.10.2019
г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалбата на
дружеството и е потвърдено Разпореждане №РЖ-5-14-00604352/08.08.2019г. на
ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Плевен, като правилно
и законосъобразно. Със същото разпореждане е наредено да се внесе сума по
ревизионен акт за начет №РА-5-14-00593667/16.07.2019 г., в размер на 1543,85
лева, от които главница 1494,30 лева и лихва 49,55 лева. В жалбата са наведени
доводи, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение
на административно производствените правила, противоречие с материално правните
разпоредби и целта на закона. Сочи, че на 31.12.2018 г., между дружеството-
като работодател и Д. Л. И., е сключен трудов договор, за длъжността „машинен
оператор- шиене“, на 8 часов работен ден. На същата дата е подадена справка в
ТД на НАП, офис Плевен. Трудовият договор впоследствие е прекратен със заповед
от 30.04.2019 г., за което е подадено уведомление на 02.05.2019 г. твърди се,
че И. е постъпила на работа на 02.01.2019г., в 08.00 часа, като при
постъпването е проведен начален инструктаж, както и инструктаж на работното
място, видно от представени копия на тези книги за инструктаж. Твърди се, че И.
е изпълнявала работните си задължения до настъпването на внезапно заболяване
около 10.15 часа. Твърди се, че болничният лист /БЛ/ е издаден съгласно чл.9,
ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ - в деня, в който е установена
временната неработоспособност. Впоследствие са издадени и последващи БЛ, като
всички те са коректно издадени и приети от НОИ, а трудовият договор е
действителен. Във връзка с БЛ, от дружеството са представени съпътстващи
документи, по БЛ са извършени плащания за месеците януари-април 2019 г. Сочи,
че практиката на ВАС е категорична, че започвайки да упражнява труд, и
постъпвайки на работа, в който ден е настъпила времената нетрудоспособност,
работникът или служителят има качество на осигурено лице, тъй като реално е
започнал да полага труд. Сочи разпоредбата на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, като
излага твърдения, че същата е приложима за лицето, както и съдебна практика в
същия смисъл.
В съдебно заседание жалбоподателя „ДЕВАС 80“ ЕООД –
Плевен, моли да се уважи жалбата. Излагат се допълнителни твърдения, че са налице
са обосновани доказателства, че лицето е постъпило на работа, че е напуснало в
10,30 ч. работното си място поради внезапно заболяване, че е била закарана при
съответния лекуващ лекар и в 10,45ч. е издаден болничен лист. Моли да приеме,
като се съобрази и съдебната практика, че има действително разлика между
трудово и осигурително правоотношение, но практиката на ВАС е безпротиворечива,
че щом лицето е започнало да осъществява труд, има качеството на осигурено
лице. Моли да се присъдят направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните
и извърши цялостна проверка на оспорения
акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
С определение №2322/20.11.2019г, съдът
е приел депозираната жалба за допустима, изложил е мотиви в тази насока. В
мотивите на определение е посочил също, че му е служебно известно, че в АдмС- Плевен
има образувано адм.д.№1036/2019г, с предмет- решение №2153-14-43/16.08.2019г.,
с което са потвърдени задължителни предписания №ЗД-1-14-00594055/16.07.2019г.,
за заличаване на неправомерно подадени данни по ч.5, ал.4 от КСО за лицето Д. И.,
за периода 02.01.2019-30.04.2019г. Към датата на постановяване на настоящето Решение,
производството по адм.д.№1036/2019г, е приключило с влязъл в сила съдебен акт-
решение №30/14.01.2020г, с което са отменени решение №2153-14-43/16.08.2019г. и
задължителни предписания №ЗД-1-14-00594055/16.07.2019г. По настоящето дело
служебно са изготвени и приобщени служебна справка по движението на делото и
копие от съдебното решение.
С обжалваното Решение №2153-14-59/17.10.2019г. на
Директора на ТП на НОИ-Плевен, е отхвърлена жалбата с вх.
Рег.№1012-14-87/17.09.217г. на „ДЕВАС 80“ ЕООД, гр. Плевен, представлявано от
Т. Д., и е потвърдено разпореждане №РЖ- 5-14-00604352/08.08.2019г. на
Ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ- Плевен, като
правилно и законосъобразно. С потвърденото с обжалваното решение, разпореждане,
е постановено осигурителят „ДЕВАС 80“ ЕООД, гр. Плевен, да внесе сума по
ревизионен акт за начет №РА-5-14-00593667/16.07.2019г., в размер на 1543,85лв,
от които- главница от 1494,30лв., и лихва от 49,55лв. За да отхвърли жалбата и
да потвърди разпореждането, директорът на ТП на НОИ е приел, че работника Д. И.
не е упражнявала трудова дейност през януари 2019 г., видно от платежната
ведомост, няма действително отработени дни. Приел, че обстоятелството, че е
проведен начален инструктаж, не може да се приеме като доказателство за
упражнявана трудова дейност, още повече, че във ведомостта за заплати за януари
2019г, няма реално отразени отработени дни и съответно начислено трудово
възнаграждение; в същия смисъл е таблицата за явяване и неявяване на работа
през януари 2019г. Приел е, че лицето няма качество на осигурено лице и
неправомерно са й изплатени парични обезщетения по реда на чл.40, ал.1, без
възникване на осигуряване по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО.
По делото се установява също, че процесния ревизионен
акт е издаден след ревизия, назначена с нарочна заповед, като със същия,
дружеството е начетено за неправомерно изплатени парични обезщетения за
неработоспособност поради общо заболяване, в посочените по- горе размери. Част
от РА е справка /л.22/, от която е видно, че неправомерно изплатени парични
обезщетения за неработоспособност поради общо заболяване са тези, изплатени на лицето Д. Л. И. с ЕГН **********, за периода м.
януари – м. април 2019 г. В отделен
анализ към РА /л.23/ се сочи, че И. не е упражнила трудова дейност, като няма
действително отработени дни, поради което няма качеството на осигурено лице и
по вина на осигурителя неправомерно й е изплатено обезщетение. Срещу РА на 22.07.2019 г. от дружеството са подадени
възражения, като същите не са приобщени по преписката, но е приобщено
мотивирано заключение по отношение на възраженията от извършилия ревизията
/л.13/, с което същите са счетени за неоснователни.
По делото се установява също, че между
жалбоподателя „ДЕВАС 80“ ЕООД, гр. Плевен – като работодател и Д. Л. И.- като
работник, е сключен трудов договор № 36/31.12.2018г, въз основа на който,
работника е заемал длъжността „машинен оператор- шиене“, с място на работа- гр.
Плевен, отдел Шивашки цех. Установява се, че трудовият договор, е сключен със
срок за изпитване, в полза на работодателя- 6 месеца. Установява се, че
работникът се е задължил да постъпи на работа на 02.01.2019г. или в
едноседмичен срок от получаване на екземпляр от трудовия договор. Установява
се, че за същия договор е подадено уведомление до НАП за сключването му. По делото
се установява също, че трудовият договор между страните е прекратен, въз основа
на заповед №44/30.04.2019г, на основание чл. 71, ал.1 от КТ.
По делото се установява също, видно от
направеното отбелязване върху трудовия договор, скрепено с подписана на
работничката И, че същата е постъпила на работа на 02.01.2019г. По делото се
установява също, видно от представената Книга за инструктаж по безопасност и
здраве при работа, на същата дата- 002.01.2019г, на И. е направен начален
инструктаж, за което е отбелязано, че е издадена служебна бележка №36/02.01.2019г.
По делото се установява също, видно от представената Книга за инструктаж по
безопасност и здраве при работа/ приложена в оригинал/, се установява, че на
същата дата, на И. е проведен инструктаж на работното място. Видно от
приложената таблица за отчитане явяването/ неявяването на работа, за м.
януари.2019г., на работодател „ДЕВАС 80“ гр. Плевен, се установява, че за
работника И., за процесната дата- 02.01.2019г, е отразен болничен и 0 човеко-дни
за месеца. В разчетно- платежната ведомост за м.01.2019г, е посочено, че И. е
била 22 дни във временна нетрудоспособност. В представеният по делото фиш за заплата на И., за м.януари 2019г, се
установява, че за работничката Д. И. са отразени болнични за сметка на
работодателя- 3 дни и нетрудова злополука 19 дни.
Видно от приложеният амб. лист
№22/02.01.2019г. на ОПЛ се установява, че извършеният преглед е вторичен, с час
на извършване на прегледа- 10,45ч. с отразена основна диагноза „Други вторични гонартрози“; в амб. Лист е отразено
издаването на болничен лист Е20182480113 за периода 02.01-15.01.2019г. По
делото се установява също, че въз основа на заповед, е извършена проверка по
издадения болничен лист /л.42/. Видно от издаденият в рамките на проверката констативен
протокол, работничката Д. И., на 01.01.2019г., е посетила спешен ортопедичен
кабинет, направена е рентгенова снимка с разчитане и мнение от ортопеда за
временна нетрудоспособност от 14 дни, които да се издадат от ОПЛ на лицето. Отразено
е, че И. е посетила своя ОПЛ, и на 02.01.2019г, е издаден болничен лист
Е20182480113, за периода 02.01-15.01.2019 г. с диагноза Други вторични
гонартрози, което отговаря на състоянието в момента на прегледа.
По делото, като свидетели са разпитани лицата Е. П. Н.
и Р. К. М., от показанията на които се установява следното:
Св. Е. Н. посочва, че към м. януари. 2019г е работил в
„ДЕВАС 80“ЕООД, като работник- спомагателна шивашка дейност и познава лицето Д.
И.. Свидетелят посочва, че първият работен ден за 2019г, е бил на 02- ри
януари, на който ден, той също се е явил на работа. Посочва, че на този ден, на
работа е дошла и И., още преди започване на работния ден- към 06,30часа. Св. Н. посочва, че заедно с И. са пиели кафе и
пушили цигари, след което, към 07,45ч. са се качили в цеха, където работят.
Свидетелят посочва, че е разбрал, че към 10,00часа, нещо се е случило и
управителят на фирмата Д., е откарал И. в болницата,като впоследствие, от други
колеги е разбрал, че е станало нещо с коляното й. Свидетелят заявява, че И. е
била на работното си място през цялото време от започване на работния ден в
08,00часа до почивката в 10,00часа. Посочва също, че след това не е виждал И.
на работа. Св. Н. посочва също, че на 02.01.2019г, на работниците е проведен инструктаж
от управителя на фирмата, като такъв инструктаж се провежда всяка сутрин.
Св. Р. М. посочва,
че познава лицето Д. И., с която
са колежки във фирмата. Посочва, че сутрин, работното им време започва в 08, 00
часа, с три почивки през деня по 15 минути и една обедна. Св. М. посочва, че
първият работен ден за календарната 2019 година, е бил 02.01.2019г, на който
ден тя се е явила на работа. Посочва, че в този ден на работа се е явила и Д. И.,
с която, на този ден, преди започване на работа, са пиели кафе. Свидетелката посочва,
че И. е започнала да полага труд, с началото на работния ден в 08,00 часа, но
за почивката в 10,00 часа, не е успяла да стане и да се изправи от шевната
машина. Св. М. заявява, че И. й е споделила, че кракът много я боли. Свидетелката
посочва, че знае от И., че същата е
ходила на 01.01.2019г до Спешна помощ, тъй като е имала болки в крака, където
са й дали болкоуспокояващи и крем за мазане. Свидетелката посочва, че И. се е
разплакала, а управителя Д. й е помогнал да стане и я е закарал в болница. Св.-
М. посочва, че след това И. не е идвала на работа, като знае, че е оперирана.
Св. М. посочва, че на 02.01.2019г, им е проведен начален инструктаж от
управителя.
При така установено от фактическа страна, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО, правото
на парично обезщетение поради временна неработоспособност възниква за
осигурените лица, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени
за този риск; изплащаното парично обезщетение за времето на ползвания отпуск за
временна неработоспособност замества възнаграждението, което осигуреното лице
би получило за положения през същия период труд. Осигурено лице, в хипотезата
на чл. 40, ал. 1 от КСО, е физическото лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което
са внесени или дължими осигурителни вноски ( чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО). Съгласно чл.4, ал.1, т.1 от КСО, задължително осигурени за
общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и
смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, са работниците и
служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от
източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1. В
случая, съдът приема, че Д. И., има качеството на работник, въз основа на
валидно сключен трудов договор, съгласно
КТ и КСО, за която, както бе посочено по- горе, е депозирано надлежно
уведомление по реда на чл. 62, ал.5 от КТ. Съгласно чл.63, ал.4 от КТ, изпълнението
на задълженията по трудовия договор, започва с постъпването на работника или
служителя на работа, което се удостоверява писмено. Както бе посочено по- горе,
факта на постъпване на работничката И. на работа, на 02.01.2019г, е
удостоверено по надлежния ред. Следва да се отбележи, че в случая спорът се
свежда до това, има ли лицето Д. И. качеството на осигурено лице, въз основа на
сключеният трудов договор№ 36/31.12.2018г.
Съдът намира, въз основа на събраните и обсъдени
доказателства, че работничката Д. И., е
започнала да полага труд по сключения трудов договор, считано от посочената
дата – 02.01.2019г., в 08,00ч., като до 10,00часа е изпълнявала трудовите си
функции. Категорични в тази насока са показанията на разпитаните по делото
свидетели, показанията на които съда кредитира с доверие, като еднопосочни и
взаимнокореспондиращи си. Започване изпълнението на трудовите задължения по
сключеният трудов договор, се установява и от факта на провеждане на
първоначален и текущ инструктаж за безопасност.
Съгласно чл.26, ал.2, т.1 от Закона за здравословни и безопасни условия
на труд /ЗЗБУТ/, работодателят е длъжен да осигури на всеки работещ,
включително на работещите по срочно правоотношение или при условията на
временна работа по чл. 14, ал. 1, както и на работещите на смени и полагащите
нощен труд, подходящо обучение и инструктаж по безопасност и здраве, при работа
в съответствие със спецификата на индивидуалното му работно място и на
професията при: б. „а“- постъпване на работа; Съгласно чл.26, ал.1, т.2,
работодателят е длъжен да поеме и всички разходи за провеждане на обучението,
което се осъществява в работно време- или в случая, след началото на първият
работен ден -02.01.2019г. , 08,00часа.
Следва да се посочи също, че безспорно от приложеният
по делото амб. лист се е видно, че прегледът е осъществен в 10.45 часа, и е
издаден болничен лист. Съгласно чл.9, ал.1, изречения 1- 4 от Наредбата за
медицинската експертиза /НМЕ/, „Болничният лист се издава в деня, в който се
установи временната неработоспособност. Не се допуска издаване на болничен
лист, в който датата на започването на отпуска е по-късна от датата на издаването
му. Изключение се допуска само в случаите, когато временната неработоспособност
е констатирана в деня, в който лицето е било на работа, независимо от
отработените часове, или след изтичане на работното му време. В тези случаи
отпускът, даден за временна неработоспособност, започва задължително от
следващия календарен ден, независимо че той може да е неработен за лицето.“ В
случая БЛ явно е издаден неправилно от същия ден, а не от следващия, доколкото
лицето е работило на 02.01.2019 г. Това обаче не може да бъде отразено в
подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО, докато не бъде издаден и влезе в сила
коригиран по отношение на датата на начало на временната неработоспособност БЛ.
Дружеството не може да носи отговорност за неправилното издаване на БЛ, нито да
откаже да се съобрази с него. До отмяната на БЛ същият е задължителен за
осигурителя и за НОИ. С оглед липсата на данни по делото за коригиране или
отмяна на БЛ, подадените от осигурителя данни следва да са съобразени с него.
Заедно с това, реалното полагане на труд поне през един работен ден по сключен
трудов договор, не е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на парично
обезщетение по чл. 40 КСО. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя като
правопораждащ юридически факт за възникване на трудовото правоотношение, със сключването
на трудов договор между работника и работодателя. От момента на валидното
възникване на трудовото правоотношение, работникът може да упражни даденото му
от закона субективно право по чл. 162, ал. 1 КТ и да ползва отпуск поради
временна неработоспособност. По време на законно ползвания отпуск за временна
неработоспособност, работникът има качеството на осигурено лице по смисъла
на § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО, а по силата
на чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО, същото време се зачита за осигурителен стаж без да
се внасят осигурителни вноски. /В т. см. Решение
№ 4906/9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1613/2013 г., VI о. /. Съдът
приема, че след като лицето е започнало да упражнява трудовите си функции по
валидно сключен трудов договор, същото е придобило и качеството на осигурено
лице, с произтичащите от това последици. / в
т. см. Решение № 6872 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11908/2015 г., VI о, Решение № 15694 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. №
10361/2014 г/. Следва да се отбележи също,
че работничката И. е била длъжна да се яви на работа на 02.01.2019г, доколкото
при посещението й в Спешен кабинет на 01.01.2019г, болничен лист не й е
издаден.
На основание изложеното, обжалваното Решение на
директора на ТП на НОИ, и потвърденото с него разпореждане, следва да бъдат
отменено.и, като незаконосъобразни.
Следва в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени
сторените по делото разноски, съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК.,
в размер на 350лв.
Водим
и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
ОТМЕНЯ Решение №2153-14-59/17.10.2019 г. на
Директора на ТП на НОИ-Плевен, и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Разпореждане №РЖ-5-14-00604352/08.08.2019 г. на
ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Плевен.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЕВАС 80“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. “Гренадирска“ 97,
ет.4, сумата 350 /триста и петдесет/
лева - разноски по делото.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/