№ 367
гр. Пазарджик, 08.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Кристина Л. Пунтева
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
Сложи за разглеждане докладваното от Александър Люб. Александров
Въззивно наказателно дело от частен характер № 20215200600508 по описа
за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят и частен тъжител КР. ЯНК. С., редовно призован, се
явява лично и с адв. А.У., редовно упълномощен.
Подсъдимата и ответница по жалбата ЗДР. Р. ИЛ., редовно призована,
не се явява. За нея се явява адв. А.Т., редовно упълномощена отпреди.
Адв. У.: – Да се даде ход на делото.
Адв. Т.: – Моля да не се дава ход на делото поради отсъствие на
подсъдимата. Да, тя беше в съдебно заседание миналия път, същата е
бременна, възможно е да е получила някакви усложнения, вече е в
напреднала бременност, така че моля същата да присъства в съдебно
заседание. До момента тя винаги присъства на съдебни заседания, тя просто
винаги е изрядна, поради което моля да не се дава ход на делото.
Адв. У.: – Аз лично не виждам пречка за даване ход на делото. Ако е
имало някаква внезапна основателна причина, би могло да се заяви към
настоящия момент. С оглед факта, че е редовно призована мисля, че може да
се гледа делото. Няма изрично изявление от страна на самата подсъдима.
Съдът намира, че пречка за даване ход на делото в днешното съдебно
заседание няма. Подсъдимата е редовно призована, присъствието й не е
1
задължително и не е необходимо за изясняване на делото от фактическа
страна. Още повече, че за нея се явява нейният защитник, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА
СЪДА, СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
Съдът прикани страните към спогодба.
Адв. Т.: – Няма причини да обсъждаме спогодба. Нямаме намерение да
сключваме такава.
Съдът констатира, че не може да бъде постигната спогодба между
страните.
Адв. У.: – Поддържам въззивната жалба. Поддържаме исканията, които
са заявени пред Вас с допълнителна молба за приемане на писмени
доказателства – амбулаторен лист и касов бон за закупени лекарства от 2021
г., снимки също за период 2021 г. – на пръв поглед извън процесния период,
но в самата молба е обоснована връзката им с фактите по настоящото дело,
както и за допускане до разпит на свидетел. Действително доказателствата
визират период около една година след процесния. Тези доказателства са във
връзка с твърдения и биха могли да докажат негативно физическо
въздействие от страна на подсъдимата и/или нейни близки спрямо частния
тъжител. Идеята му е, че ако се докаже с тези доказателства такова
въздействие към 2021 г., по косвен път, но все пак законосъобразно и
логически обосновано, би могъл уважаемият съд да прави изводи, че при
наличие на обективни и субективни елементи за извършване на такова
въздействие върху частния тъжител, макар и на по-късен етап, може да се
обоснове с оглед на цялостен анализ на всички доказателства по делото, че
такава възможност е била реална и съответно е била осъществена и към
процесния период. Това е идеята на тези доказателства към 2021 г.
Адв. Т.: – Оспорвам въззивната жалба. В нея са изложени доводи, които
са ирелевантни за решаването на настоящия спор. Разказва се някаква
история на семейните отношения, пълна с полуистини и откровени лъжи,
които нямат абсолютно никакво отношение към делото. Освен това аз не
2
разбирам от цялата жалба, даже и няма направени изявления за неправилност
на присъдата, има само оспорване в частта, че същата е призната за невинна,
няма никакви други изложени доводи по същество защо присъдата е
неправилна. Относно доказателствата, които се искат, повече от очевидно е,
че те са неотносими към настоящия правен спор. Колегата добре знае, че за
някакво твърдяно от тях нападение отново юли месец тази година си има друг
процесуален ред. Някакви снимки, но кой ги е правил, какво отношение имат
те към дело за телесно увреждане? Да не се приемат. Те са неотносими.
Адв. У.: – Искам само да отбележа, че искам да се разпита свидетелят
от една страна, за да обоснове част от фактите, които са описани в писмените
доказателства и така да потвърди тяхната истинност – говоря за 2021 г., а
друга част от показанията на този свидетел са ни необходими и бихме могли
да ползваме във връзка с установяване на факта защо децата на страните по
делото и по-конкретно Ф. и Х., са отказали да свидетелстват на първа
инстанция и съответно имало ли е някакви последващи изявления относно
тяхна готовност да правят изявления по делото. Ако се установи наличието на
негативно въздействие, което се твърди, от страна на подсъдимата върху
психиката на тези две деца да не свидетелстват, това също би могло, макар и
по косвен път, да се правят изводи относно нейната виновност във връзка със
събитията, които са предмет на настоящото дело.
Адв. Т.: – По отношение искането на този свидетел становището ми е
същото.
Съдът намира, че исканите доказателства са неотносими към предмета
на делото, доколкото не касаят фактите, инкриминирани с тъжбата, по която е
образувано настоящото производство от частен характер, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията в допълнителната писмена
молба за допускане до разпит на свидетел, както и за представяне на писмени
и веществени доказателствени средства.
Адв. У.: – Нямам други искания.
Адв. Т.: – Нямам искания.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. У.: – Уважаеми окръжни съдии, жалбата е изготвена от предишния
процесуален представител, затова не мога да правя обстоен анализ относно
нейното съдържание, но така или иначе считам, че същата по достатъчно ясен
начин изразява становището на частния тъжител относно
законосъобразността на първоинстанционната присъда и неговото искане в
насока за санкционирането й като неправилна. При анализ на събрания по
делото доказателствен материал и извършените процесуални действия на мен
ми се струва необходимо на критичен анализ да бъдат подложени
логическите изводи на съда, така че най-ярко бих могъл да оспорвам
първоинстанционната присъда по отношение на нейната логическа
необоснованост.
Аз моля уважаемите съдии да си направят несъмнено съобразно
процесуалния си опит, познанията си, включително и да отбележа, че тази
част от състава доколкото разбрах е запознат с предисторията на това
семейство, тоест анализирайки всички събрани доказателства по това дело, да
прецени дали твърденията по обвинението са доказани. Според мен би
следвало да стигнете до извода, че това обвинение е доказано и следва по
него да бъде постановена осъдителна присъда. Няма да правя отделен анализ
на всяко от доказателствата – гласни, писмени и веществени, доколкото има
такива, но фактът, че по делото има медицинско свидетелство, отразяващо
нараняванията, фактът, че има свидетелски показания, които сочат на наличие
на физическо стълкновение, включително и обяснения от страна на
подсъдимата, която описва наличието на такова стълкновение, сочейки като
извършител на това стълкновение по отношение на подсъдимия други лица,
не могат да оборят обосноваността на обвинението.
Спомням си един от основните доводи на първоинстанционния съд,
който обсъждайки доказателствената стойност на медицинското
свидетелство, казва, с прости думи ще го кажа: „Да, налични са наранявания,
но не мога да бъда убеден, че не става въпрос за самонараняване.“
Първоинстанционният съд твърде леко е обсъдил ситуацията и не твърде
обективно. Виждам, че една от травмите е в тила на главата. Не виждам как
логически би могло да се обоснове извършване на самонараняване в тази част
4
на тялото. По тази логика и съответно, ако отхвърлим изцяло тази хипотеза за
самонараняване, наличието на тези наранявания обосновават наличието на
цялата останала фактология и съответно субективните и обективни признаци
на процесното деяние.
Повече не знам дали е необходимо да говоря, но действително
събраният по делото доказателствен материал, с оглед особеностите на
семейните отношения, е изпълнен с редица противоречия, но в основата си, в
ядрото си, пак казвам – при съвкупен анализ, тъй като всяко едно от
доказателствата трябва да бъде внимателно напаснато и сглобено, в крайна
сметка ще се изгради картина, при която ще се установи, че на процесната
дата между подсъдимата и частния тъжител е имало физическо стълкновение,
може би и с участие на други хора, но при това стълкновение са му нанесени
травми. Те, действително, не са в чак такъв голям обем, който да премине към
по-тежка квалификация, но така или иначе са налични.
Насочвайки се към приключване, действително бихме ли могли да
правим някакви изводи относно факта, че съществени за установяване на
фактологията свидетели, са отказали да свидетелстват – става въпрос за двете
деца и майката на подсъдимата. Няма да навлизам в дебрите на
процесуалното право, не си спомням каква е практиката дали и доколко съдът
може да прави фактически и правни изводи относно отказа на определени
лица да свидетелстват, но си мисля, че по-скоро житейският опит и логиката,
които несъмнено процесуалният закон позволява съдът да постави в основата
на присъдата си, пак казвам – последната част от по-големия пъзел на
доказателствата е поставянето и търсенето отговор на въпроса защо двете
деца, посочени от частния тъжител като преки свидетели на физическото
въздействие върху него от страна на тяхната майка, а включително и майката
на самата подсъдима, са заявили, че отказват да свидетелстват, това за мен е
индиция, съществен момент, който дава право да се замислим биха ли
отказали тези лица да свидетелстват, ако не бяха видели нещо, уличаващо и
то драстично техният близък? Следвайки тази логика и ако приемете за
възможно да я приобщите към собствената си и да я анализирате, аз мисля в
крайна сметка, че това дело трябва да завърши с осъдителна присъда, като се
абстрахираме, че на пръв поглед делото не е твърде значимо и едва ли не
можем да отхвърлим този казус като не особено съществен за обществените
отношения, но конкретиката е такава, че ако има престъпление, колкото и да е
5
дребно то, би следвало да получи адекватна санкция, за да се гарантира
превенция при евентуално последващи прояви на същата подсъдима, в която
насока беше идеята да бъдат събрани доказателства за наличието на
действително извършени впоследствие такива деяния. Това е моето
становище.
Адв. Т.: – Уважаеми окръжни съдии, считам, че в присъдата
изключително обосновано първоинстанционният съд е обяснил защо е взел
това решение за невиновността на подсъдимата. Не може да бъде споделено
становището на колегата, изложено в съдебна зала, че съдът не е отчел
свидетелските показания, защото обръщам внимание на колегата, че няма
такива – по делото нито един свидетел не е разпитван, така че не можем да се
позоваваме на неанализ на свидетелски показания. Налице е категоричен
отказ на подсъдимата да е извършила това деяние и други доказателства,
които опровергават обвинението. Съдът много подробно и логично е
направил анализ в присъдата. Несъответствието, например, на частното
обвинение, в т. ч. и втората тъжба, която обогатява обвинението, че
подсъдимата е нанасяла тежки удари с метла, с камъни и когато бил легнал,
от същото правилно съдът е направил извод, че съвсем други ще бъдат
телесните увреждания, ако това е вярно. В съдебно-медицинското
удостоверение има само две наранявания, които по никакъв начин не
съответстват. Логически е правилен изводът на съда. Освен това самото
обвинение започва с едно престъпление по чл. 216 от НК, което също по
никакъв начин не беше намесено в делото, частният тъжител оттегли
обвинението в тази част, но дори само за достоверност на някакви твърдения
по делото по никакъв начин не се събраха доказателства в тази насока.
Считам, че от друга страна отказите на майката и на двете деца да
свидетелстват е абсолютно законосъобразен и по тази линия не може по
никакъв начин да счита за основателно съждението на колегата, че тези
откази да се тълкуват по някакъв вредоносен за подсъдимата начин. Още
повече, ясна е практиката на Окръжен съд, че децата са лесновнушаеми и
каквото и да им се каже – това биха направили, поне в настоящия състав има
членове, които са наясно с точно подобен извод, точно по такъв казус,
свързан с това семейство и свидетелстване от децата на дела от общ характер
във връзка с неплащане на издръжка от страна на майката. Това също е
неоснователен довод. Считам, че частният тъжител е изключително фиксиран
6
по отношение на подсъдимата, търси всички поводи и начини да й причини
някакво неудобство поради отказа й тя да се върне и да съжителства с него.
Ето защо аз Ви моля да потвърдите първоинстанционната присъда като
правилна и да присъдите сторените разноски по настоящото производство.
Адв. У. /реплика/: – Съществено за наличието на мотивация, която би
могла да накара подсъдимата да извърши действително деянието, за което е
подсъдима: Наличието на множество предходни дела, аз бегло се позовах на
знанието на този факт от част от състава, наличието на предходни дела между
същите страни, довели до осъдителна присъда и то ефективна, сочи на
действително така формирали се отношения, които водят по логически път
установяване на действителността на твърденията, че подсъдимата има и
субективната, и обективната нагласа да нарушава закона и в същото време
значителна мотивация за това нарушение под формата в конкретния случай
на лека телесна повреда спрямо частния тъжител. Моля да отчетете и този
факт, независимо каква е присъдата или Вашето решение.
Адв. Т. /дуплика/: – За нагласи няма осъдителни присъди.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:00 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7